Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 04.04.2019
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-В състав, в
публично заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН М.
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕПА ТОНЕВА
Мл.
с-я ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА, като разгледа
докладваното от мл. съдия Павел Панов в.гр.дело № 9518 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 400575 от 04.05.2018 г., постановено по гр. д. № 4347/2014 г. по описа на СРС, 39 състав, е уважен предявеният от С.М.Х. *** дирекция на вътрешните работи иск, с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни и физически болки и страдания, в резултат от незаконосъобразно издадена заповед за задържане на лице от 11.04.2013 г. и от незаконосъобразен акт за констатиране на дребно хулиганство от 12.04.2013 г., ведно със законната лихва от 11.04.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
Въззивникът излага доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Искането към съда е да се отмени решението. Твърди, че СДВР не следва да носи пълна отговорност за претърпените от ищеца вреди, тъй като по делото не е представено доказателство за това, че заповедта за задържане е отменена като незаконосъобразна. Излага доводи, че макар и да е налице незаконосъобразен акт за констатиране на дребно хулиганство, ищецът е допринесъл за извършените спрямо него действия, с което е съпричинил вредоносния резултат. Оспорва размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски. С жалбата не са направени доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна С.М.Х., чрез адв. С.И., в който моли за оставяне без уважение на подадената жалба и потвърждаване на решението по подробни съображения.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и във връзка с изтъкнатите от страните доводи, намира следното:
Въззивният съд намира, че СРС е сезиран с иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за обезщетение за вредите, причинени на физическо лице от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавен орган и длъжностни лица при изпълнение на административна дейност. Неправилно СРС е квалифицирал искът като такъв по чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно. Същото се явява недопустимо поради следните съображения:
С исковата молба от 28.01.2014г. са предявени искове срещу СДВР за обезщетение за вреди, причинени вследствие на заповед за незаконно задържане от 11.04.2013г. и внасяне на акт за дребно хулиганство от 12.04.2013г. за разглеждане в СРС по реда на УБДХ. С молба от 11.03.2014г. ищецът е заявил, че исковете му са предявени на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ (както е посочено и в исковата молба) и моли делото да се препрати на АССГ. СРС е оставил без уважение това искане, излагайки мотиви, че дейността на МВР по УБДХ не е административна. Квалифицирал е искът по чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД и е разгледал делото по същество, постановявайки атакуваното решение.
Следва да се отбележи, че съгласно чл.1 ал.2 от ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административно-процесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1. В този смисъл, по искове по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ компетентен да се произнесе е съответният административен съд, а не районният съд, който е в системата на общите съдилища.
Посоченото от страната правно основание в исковата молба действително не обвързва съда, в чието правомощие е да даде точната правна квалификация на спорното материално право, но в случая посочената правна квалификация от ищеца е вярна, а определената от съда е погрешна. От изложените в исковата молба обстоятелства е видно, че се претендира обезщетение за неимуществени вреди от заповед, с която е постановено задържането на ищеца за срок до 24 часа на основание чл. 63, ал. 1 ЗВМР(отм.). Така постановеното задържане е принудителна административна мярка и се взима от държавен орган с административни функции, същата не представлява мярка за неотклонение и не е наложена по реда на НПК. В този смисъл следва да се приеме, че е издаден акт за прилагане на принудителна административна мярка спрямо ищеца - задържане в 01 РУП на СДВР. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ исковете по, ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК. Според разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В този смисъл е РЕШЕНИЕ № 79 ОТ 31.03.2016 Г. ПО ГР. Д. № 4867/2015 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС
В свое Решение № 6253 от 18.05.2017г. по адм. дело №3213/2016г. на ВАС исковете на ищец са квалифицирани именно като такива по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, доколкото в исковата молба са претендирани неимуществени вреди вследствие на незаконно задържане и обвинение по УБДХ, по което е признат за невиновен. Видно от решението на ВАС, компетентен да се произнесе като първа инстанция по конкретното дело е бил АССГ, съответно ВАС в тричленен състав като по-горна инстанция.
В ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 46 ОТ 30.06.2014 Г. ПО АДМ. Д. № 36/2014 Г., СМЕСЕН 5 ЧЛ. С-В НА ВАС и ВКС е разрешена препирня за подсъдност между СГС и АССГ относно искова молба на лице, претендиращо неимуществени вреди от СДВР, произтичащи от акт за установяване на дребно хулиганство. Прието е, че „ЗОДОВ е специален закон по отношение на ЗЗД, като отговорността по същия се ангажира в две хипотези: - за вреди от незаконни актове, действия и бездействия на държавни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност /чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ/ и - за вреди, причинени от дейност на правозащитни органи /чл. 2 от ЗОДОВ/. Отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е специфично проявление на принципа на отговорността по ЗЗД, като е отговорност от "административен деликт" - т. е. от административно увреждане от органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност /управленска, властническа, публична дейност/. В конкретната хипотеза, от фактическите твърдения на ищеца се установява, че претенцията му за обезщетение срещу СДВР при МВР е на плоскостта на властническите правоотношения, като в случая МВР действа като административен орган, упражняващ принуда по посочен в нормативен акт ред. Фактическите твърдения на ищеца за претърпени вреди от Акт за установяване на дребно хулиганство от 17.02.2011 г., обосновават извод за претенция срещу СДВР при МВР в качеството на административен орган, осъществяващ административна дейност, характеризираща се с отношения на власт и подчинение, което обосновава прилагането на ЗОДОВ.“. Посочено е, че актът за установяване на дребно хулиганство е подготовка за произнасяне на съд, но се издава от органите на МВР при и по повод изпълнение на административна дейност, като същият представлява правно основание за задържане на лицето в поделенията на МВР, като е изключено и приложението на чл. 2 от ЗОДОВ. Поради тези съображения съставът на ВАС и ВКС е приел, че компетентен да се произнесе по така заявената претенция е Административен съд София-град.
В свое разпореждане от 02.07.2014г. СРС по настоящето дело е преценил, че дейността на МВР по УБДХ не е административна, като се е позовал на ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 26 ОТ 16.04.2014 Г. ПО АДМ. Д. № 11/2014 Г., СМЕСЕН 5 ЧЛ. С-В НА ВАС и ВКС. Настоящият състав намира, че посоченото определение е релевантно и засяга сходна хипотеза, но е разтълкувано неправилно от първоинстанционния съд, доколкото не е съобразен фактът, че Административният съд - София-град, е повдигнал спор за подсъдност по отношение на исковата молба в частта й срещу Прокуратурата на Република България. АССГ е приел, че е компетентен да разгледа искът срещу СДВР. Върховните съдии са посочили, че се оспорват процесуални действия и законосъобразност на актове на органите на прокуратурата, което е правораздавателна дейност, а не административна такава. Аргументи са изложени и в посока, че исковете по отношение на отговорността на държавата за вреди, причинени от дейността на правозащитните органи, включително от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда, се разглеждат по реда, установен от Гражданския процесуален кодекс - чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ. Настоящият състав следва да отбележи, че тези аргументи обаче са абсолютно неотносими към конкретното дело, тъй като двата акта, от които ищецът претендира вреди (заповед за задържане и акт за установяване на дребно хулиганство) не са издадени от правозащитни органи - дознанието, следствието, прокуратурата и съда, а от административен орган, упражняващ административна дейност – Столична дирекция на вътрешните работи.
В Определение №17855 от 09.09.2014г. по в.ч.гр.д. 12307/2014г. на СГС отново е застъпена тезата, че иск за обезвреда за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконно съставяне на акт за установяване на дребно хулиганство, насочен срещу СДВР, се квалифицира като такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, доколкото касае претенция за вреди от действията или бездействията на държавни органи, характеризиращи се като административна дейност, които съставляват административни мерки.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. В чл. 203, ал. 1 АПК е посочено, че исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Втората алинея от този текст препраща за неуредените въпроси към разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Разглеждането по реда на чл. 203 и сл. от АПК на имуществени спорове, възникнали по повод упражнена административна дейност, е изключение от общото правило, закрепено в чл. 14, ал. 1 ГПК, и същото следва да се спазва стриктно. Настоящият въззивен състав възприема посочената по-горе практика и счита, че дейността на органите на МВР и конкретно на СДВР по издаване на заповед за задържане по ЗМВР и акт за установяване на дребно хулиганство е административна дейност, която попада в приложното поле на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и на основание ал.2 от същия член претенциите за вреди следва да се разглеждат по реда на АПК от административните съдилища. Следва да е уточни и, че след като ЗОДОВ намира приложение, то се изключват правилата на ЗЗД за ангажиране на деликната отговорност на ответника по реда на чл.45 и сл. от ЗЗД, доколкото ЗОДОВ и ЗЗД се намират в положение на специален към общ закон. Както беше посочено, дейността на органите на МВР не е правозащитна и не попада в обхвата на чл.2 от ЗОДОВ, който предвижда приложението на ГПК.
Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1 ОТ 29.09.2016 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2015 Г., ОСС ОТ ГК И ТК НА ВКС И ОСС ОТ I И II КОЛЕГИЯ НА ВАС съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища, е недопустим.
С оглед на изложеното СРС не е бил компетентен да разгледа предявения иск. Постановеното от първоинстанционния съд решение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, като делото следва да се изпрати за разглеждане на Административен съд - София град с оглед правилата за определяне на местна подсъдност, предвидени в чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд,
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 400575 от 04.05.2018 г., постановено по гр. д. № 4347/2014 г. по описа на СРС, 39 състав.
ИЗПРАЩА делото за разглеждане по компетентност на Административен съд - София град.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.