Р Е Ш Е Н И Е № 1002
13.03.2019 г., гр. Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на седми януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 16564 по описа на същия съд за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото
на исков спор.
Искова молба на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в София , ул. Ястребец № 23 Б, против С.Н. К., ЕГН **********,***. От съда се иска да се признае за установено по
реда на чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
79 и 86 от Закона за задълженията и договорите вземане на ищеца за доставена до
обект на ответника топлоенергия и
обезщетение за забава в плащането на тази главница, както и суми за дяловото
разпределение на топлоенергията.
Според изложеното в исковата молба, ответника
е собственик на топлоснабден
имот – апартамент в ……………. където ищцовото дружество
, по силата на договор при общи условия , доставило за периода ноември 2014 год. до април 2016
год. топлоенергия на обща стойност от 885.45 лв. главница, която останала
незаплатена в предвидените за плащане срокове в общите условия между страните,
поради което ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 10547/2017г. по описа на
ПРС.В заповедта, освен главницата, било
заповядано за плащане и обезщетение за забавата в плащането на тази главница ,
представляващо сума от 113.96 лева за период от 15.01.2015г до 25.04.2017г,
както и общо 32.34 лева – сума за дялово разпределение ( 28.07 лева за периода
от юни 2014 до април 2016г, и лихва върху тази сума в размер на 4.67 лева за
периода от 08.08.2014г до 25.042017г, както и плащането на законната лихва
върху двете главници от датата на подаване на заявлението ( 16.05.2017г) до
окончателното изплащане на вземането.
Против така издадената заповед, ответника възразил в срок. Затова се претендира съобразно договора между
страните да се установи по реда на чл.
422 от ГПК вземане в горните размери, и
да се присъдят на ищеца сторените по делото разноски .
Ответника оспорва иска като неоснователен.
Липсвала реална доставка на топлоенергия , тъй като имота бил неизползваем.
Нямало представен отчет на топломера на
абонатната станция или сертификати за
техническа годност на същия. Издадените фактури се базирали на частни
документи, издадени от ищеца – констативни протоколи за консумирана
електроенергия. Нарушена била Директива
2006/32 ЕО на Европейския парламент и
Съвета от 05.04.2006г , тъй като сметките не били съставени възоснова
реално потребено количество топлоенергия. Ответникът
не бил получил изравнителни сметки за периода. Моли се исковете да се отхвърлят
и да се присъдят направените за защитата разноски.
Конституирано е по делото и
трето лице – помагач на ищеца „Техем сървисиз “ ЕООД, което не се ангажира със становище по
спора.
Вещото лице по проведената съдебно –
техническа експертиза дава заключение , че сградата , където се намира процесния имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа,
поддържана от ищеца. През целия процесен период в
блока е ползвана топлоенергия за отопление и битова гореща вода. В имота няма
монтирани отоплителни тела или щранглири, начисляваното количество топлоенергия е за
битова гореща вода и сградна инсталация , без отопление, като изразходваното количество битова гореща
вода се е отчитало без водомерно устройство – като еквивалент на 140 литра
БГВ на денонощие, при един обитател на
жилището. От общо 6.2525274 МВтЧ топлоенергия за процесния период, 0.556332 МВтЧ
са разпределени за сградна инсталация , и 5.6962 – за битова гореща вода.
Вещото лице по проведената съдебно –
счетоводна експертиза дава заключение , че общото задължение на К. за процесния период ( главница – Те ) е 651.26 лева, за дялово
разпределение той дължи 28.07 лева , лихвите са на обща стойност от 111.79 лева
-
Установителни искове с правно основание чл.
422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Исковете са допустими , спазени
са сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
Съдът съобрази следното:
Между страните е безспорно
съществуването на облигационното правоотношение под формата на договор за
доставка на топлоенергия до обект , представляващ апартамент в …; то е и доказано от приложеното на л . 21
копие от нотариален акт, легитимиращ ответника като собственик на имота. Това копие , неоспорено от ответната страна ,
кореспондира и с представеното на л. л .19 копие от молба – декларация, с която К. иска за същия имот да бъде
разкрита партида при ищеца, и с приложеното
извлечение от домовата книга на адрес, където К. фигурира като
собственик на самостоятелен обект в сградата. Затова съдът приема , че между
страните има договор при общи условия ( копие от които – представено на л. 35
от делото) по реда на чл. 150 от Закона за енергетиката , а оттам – и
задължение на ответника по спора да заплати равностойност на доставеното, под формата на реално изпълнение по
договора.
Спорен факт по делото е доставката на топлоенергия до обекта, в частност
– тази на битовата гореща вода, с мотив , че имота не е бил обитаем в процесния период.
По силата на чл. 69
ал. 2 т.2 от НАРЕДБА № 16-334 от
6.04.2007 г. за топлоснабдяването, изразходваното количество гореща вода
в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща
вода от 140 л на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални
водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени,
имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане; методиката за
разпределение е спазена , видно от заключението на съдебно – техническата
експертиза. Същевременно, за целия процесен период
имота не е обитаван, като в това отношение следва да се кредитира изявлението на третото на спора лице „Софийска
вода” АД – че за имота не е начисляваната питейна вода, обективирано
в писмото изх. № ЗИ-976/12.11.2018г.
Това е така , тъй като при нормативно начисляване на битова гореща вода по реда
на чл. 69 ал. 2 т.2 от НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007г., в
тежест на ищеца е да докаже че имота се ползва ( липсата на ползване е
отрицателен за ответника факт ) , както и броя на обитателите в имота, тъй като
този брой не може да се предполага, а
рефлектира директно върху дължимите за битова гореща вода суми. А ищецът
не се справи да докаже ползването като елемент на реалната доставка , доказателства в а тази насока не се сочат. Тълкувана
езиково (стилистично), разпоредбата на чл. 69 от Наредбата следва да се разбира
в смисъл, че основание да се търси
плащане на битова гореща вода има само тогава , когато тя е и реално доставена
, макар и нормативно начислена , тоест, при обитаван от поне едно лице имот .
Затова са ползвани изразите „обитател „
и „използваната „, като по този начин се
избягва и неоснователното обогатяване на ищеца; по същата причина исковете за
паричната стойност на доставената ТЕ са
основателни само до размера на разпределената за имота дялово топлоенергия,
отделена от сградната инсталация.
Съдът кредитира и двете експертизи , но при
липса на яснота , колко е неплатената част от вземането , представляваща
равностойност на разпределената дялово
топлоенергия, доставена чрез сградната инсталация , то следва да я изчисли без
помощта на вещо лице, включително и обезщетението за забавата.
Утвърдените от КЕВР цени са: еднокомпонентна цена на
топлинна енергия с топлоносител гореща вода без ДДС – 84,64 лв./МВтч; към
ноември 2014г, ( 101.58 лева с ДДС за крайните битови потребители,
решение № Ц – 11/2014 г.) , и, считано от 01.07.2015 г., еднокомпонентна цена на топлинната
енергия с топлоносител гореща вода (без
ДДС) – 73,98 лв./MWh , или 88.77 лева. При доставени за сградната
инсталация общо 0.556332 МВт енергия , от които
0.033049 МВт –
до октомври 2015 (изравнителна сметка за
периода от май 2014г до април 2015 г , и 0.523283 МВт
– след 01.07.2015г. , то съответните стойности на доставеното при така
действащи цени са 3.36 лева до 01.07.2015 г, и 46.45
лева след тази дата , или общо 49.81 лева за сградна инсталация, и обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 15.01. 2015г до 25.04.2017,
в размер на 9.37 лева. Над този
размер до пълния такъв от 885.45 лева, а за лихвите – над размер от 9.37 до
пълния размер от 113.96 лева , тоест, в частта от исковете, представляваща
равностойност на ТЕ , доставена за битова гореща вода , те следва да бъдат
отхвърлени.
Исковете да се присъди равностойността
на услугата за дялово разпределение са основателни в пълния си размер , като се
има предвид , че тези искове почиват на друг договор между ответника и трето
лице , по който плащането се дължи на ищеца , и стойността на услугата не
зависи от реалната доставка на топлоенергията.
Разноските по делото се понасят пропорционално
на уважената /отхвърлената част, според представените списъци, като хонорара на
процесуалния представител на ищеца ( юрисконсулт ) по исковото производство се
определя в размер от 150 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Воден от изложеното и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено между страните ,
че С.Н. К., ЕГН **********,***, дължи на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София , ул. Ястребец № 23 Б , плащане на
следните суми , за които е издадена заповед за изпълнение № 9767/07.12.2016г по
частното дело № 16747/2016г. по описа на
ПРС: 49.81 лева – главница , стойност
на доставена до обект в …. топлоенергия за периода от ноември 2014г. до април
2016, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.01.
2015г до 25.04.2017, в размер на 9.37 лева, 28.07 лева стойност на
услуга „дялово разпределение „ за периода от юни 2014 до април 2016г, и лихва
върху тази сума в размер на 4.67 лева за периода от 08.08.2014г до 25.04.
2017г, както и плащането на законната лихва върху двете главници от датата на
подаване на заявлението ( 16.05.2017г) до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за реално
изпълнение на задължението за цената на топлоенергията над размер от 49.81
лева до пълния предявен размер от 885.45 лева, а за лихата за забава в
плащането на тази главница – над размер от 9.37 до пълния размер от 113.96 лева,
като неоснователен.
Осъжда С.Н. К.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, ул. Ястребец № 23 Б, сумата от 57.88 лева разноски по
делата , включително частното такова под № 10547/17 , ПРС.
Осъжда „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , ул.
Ястребец № 23 Б, да заплати на С.Н. К.,
ЕГН **********,***, сумата от 318.82 лева разноски по делото .
Решението
подлежи на обжалване пред състав на ПОС, в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните. То е поставено при участието на „Техем сървисиз “ ЕООД, със седалище и адрес на управление:
град София, ул. Проф. Г. Павлов № 3, като трето лице – помагач на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП