№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен
съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание
на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
|
|
при секретаря |
Добринка
Долчинкова |
и с участието |
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
|
адм. дело № 2682/2020г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, чрез адв.Х.К., против Решение №
260272/20.10.2020г. на ВРС, 29-ти състав, постановено по НАХД № 2732/2020г. по
описа на същия съд, с което е потвърдено
НП № В-0046992/11.05.2020г. на директора на РД за областите Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Търговище и Силистра, с което за нарушение на чл.23, ал.3 от
Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители /ЗКНИП/ и на основание
чл.78, ал.1 от ЗКНИП, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
10000лв. Със същото решение в полза на КЗП е присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е
неправилно, постановено в нарушение на закона и при съществено нарушаване на
процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Конкретно сочи, че са налице пропуски при описанието на фактическата обстановка
– не са описани показанията на свидетел, разпитан в заседанието проведено на
15.10.2020г., поради което не може да се прецени кредитирани ли са ценени ли са
същите и по какъв начин. Твърди, че решението е взето в открито заседание на 15.10.2020г.,
преди изобщо страните да са могли да се запознаят със съдържанието на
протокола, за да могат да го оспорят. В тази връзка сочи, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, което лишава дружеството от възможността да
упражни защитата си пълноценно. ВРС изобщо не е отчел главният аргумент, че КЗП
е наказала „УниКредит Булбанк“ АД за това, че в договора няма включена такса,
която самата КЗП твърди, че би била нищожна и че тези две нарушения са
взаимоизключващи се. Съдът не е обсъдил и аргумента, че съгласно чл.24, ал.1,
т.7 от ЗКНИП, погасителният план е неразделна част от съдържанието на договора,
поради което противно на изложеното от АНО и съда е включена в съдържанието на
договора. Излагат се и подробни доводи за неправилно приложение на материалния
закон, а именно, че ВРС не е отчел обстоятелството, че в нарушение на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН в НП липсва описание на мястото на извършване на нарушението
и обстоятелствата, при които се твърди, че същото е извършено. Твърди се, че не
става ясно защо е избран гр.Варна като място за извършване на нарушението, като
единствените видими връзки с града са извършените проверки от органа, което е
различно от мястото на извършване на нарушението. В НП изобщо липсва описание
на обстоятелствата, свързани със сключване на договора между потребителя и
банката, както и на обстоятелствата, свързани с изготвянето и предоставянето на
потребителя на погасителния план. Липсва и описание на обстоятелствата за
извършване проверка на кредитоспособността на потребителя, за която
впоследствие се твърди, че не е допълнителна услуга, а такава, свързана с
усвояване на кредита. Като не е възприел това като съществено нарушение в
административнонаказателното производство, ВРС е приложил материалния закон
неправилно. Твърди и че както в НП, така и в обжалваното решение се изложени
бланкетни мотиви, което ограничава правото му на защита. Практически липсва
съдебен контрол върху факта на игнориране на подаденото възражение срещу АУАН.
Твърди се и че без мотиви ВРС е приел, че АУАН е съставен в срок въпреки
направените възражения, че производството е опорочено на това основание. В тази
връзка сочи, че срокът започва да тече от откриване на нарушителя, като лицето,
срещу което е правена проверката и е подадена жалба от потребителката, е
установено още към момента на подаване на жалбата. Иска се отмяна на
обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират
се разноски.
Ответната страна оспорва жалбата по съображения,
изложени в писмен отговор С.д. № 738/15.01.2021г. Моли обжалваното решение да
бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна
дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита за неправилен
извода за извършено нарушение по чл.23, ал.2 от ЗКНИП. Сочи, че оценката на
кредитоспособността на кандидата за кредит се извършва задължително от
кредитора съгласно чл.13 от закона. Тази оценка се извършва преди сключването
на договора и преди отправяне на обвързващото предложение, т.е. това не е
дейност по усвояване и управление на кредитите и няма пречка да се събират
такси за извършването на такава дейност. Размерът на таксата в случая е
разписан в приложение към договора. По изложените съображения моли за отмяна на
решението и отмяна на наказателното постановление.
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна ВРС е установил, че на
19.08.2019г. в гр.Варна, ул.Дружба № 20, в банков офис, стопанисван от
„УниКредит Булбанк“ АД, била извършена проверка във връзка с жалба вх.№
В-03-1409/29.07.2019г., подадена от Х. Й. относно сключен договор за банков
ипотечен кредит между нея и банката. В жалбата си Й. посочила, че съгласно
подписания договор „отчетна дата 15 число на месеца“, като служител в офиса
уточнил, че когато „дата 15“ е събота или неделя, дължимата вноска по кредита
ще се „взема“ от сметката предходния работен ден. Проверката във връзка с
потребителската жалба била документирана с КП № К-2667263/19.08.2019г., като
било дадено нареждане да се представят документи, относими към жалбата. На
30.08.2019г. с ППД № К-0120504 били представени СЕФ, предоставен на
потребителката, договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на
физическото лице № 328/0015/86659956, Общи условия, становище по жалбата,
пълномощни и погасителен план. При проверка на представените документи е
установено, че в погасителния план, представляващ разпределението на дължимите
вноски по кредита по размер, брой и дати на изискуемост, е описана и изискана
еднократна такса за заплащане от потребителката в размер на 291лв. С писмо
изх.№ В-03-1409/04.11.2019г. е изискано разяснение относно естеството на тази
такса. В тази връзка Банката е посочила, че таксата в размер на 291лв.
представлява еднократна комисионна за определяне степента на кредитния риск.
При преглед на представения банков договор за ипотечен кредит, точка 5 „Такси и
комисионни“ е установено, че такава комисионна не е предвидена и описана,
поради което „УниКредит Булбанк“ АД е нарушила разпоредбата на чл.23, ал.3 от
Закона за кредитите на недвижими имоти на потребителите, като нарушението било
извършено в гр.Варна на 29.03.2019г. За нарушението е съставен АУАН 2019 №
К-0046992/18.11.2019г., а въз основа на него е издадено НП № В-0046992/11.05.2020г.
За да потвърди наказателното постановление ВРС
е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при липса на допуснати
съществени нарушения и при установено нарушение на чл.23, ал.3 от ЗКНИП
извършено от УниКредит Булбанк“ АД.
Прието е, че дружеството има качеството на кредитор по смисъла на §1,
т.10 от ДР на ЗКНИП, вр. чл.2, ал.1 от Закона за кредитните институции, поради
което за него важи забраната да не изисква от потребителя заплащане на суми,
вкл.лихви, такси, комисионни или други видове разходи, свързани с договора за
кредит, които не са предвидени в сключения договор за кредит. От събраните
доказателства е прието, че в процесния договор за банков ипотечен кредит няма
изискване за заплащане от потребителя на еднократна комисионна /такса/ за
определяне на кредитния риск. Същевременно тази комисионна е включен и се
изисква чрез погасителен план към договора. Таксата, установена в размер на
291лв., се заплаща еднократно едва при отпускане на кредита, а не
предварително, от което следва, че същата е такса за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита. Законът допуска събиране на такси и
комисионни, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не е и които
пряко касаят действия по разглеждане на договора, риск и други, и същите
безспорно са във връзка с усвояването и управлението на кредита. Прието е, че
нарушението е правилно квалифицирано както и че размерът на санкцията е
обоснован с обстоятелствата по чл.27 ЗАНН и тежестта на нарушението. Изложени
са и мотиви, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН, доколкото
се охраняват особен вид обществени отношения. Във връзка с оплакванията в
жалбата е прието, че не е допуснато нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН изразяващо се
в необсъждане на възраженията на санкционираното лице, т.к. в НП изрично е
посочен факта на подаване на писмени възражения, тяхното съдържание и защо АНО
ги приема за неоснователни. Отделно, чл.52, ал.4 ЗАНН дава възможност на АНО да
извърши разследване на спорните факти, като преценката за такава необходимост е
на АНО. В случая след депозиране на възраженията е извършена проверка от АНО,
която е обсъдена в НП. Прието е, че АУАН и НП са издадени в предвидените
срокове и при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като
описанието на нарушението е достатъчно ясно и позволява на нарушителя за
разбере в какво е обвинен.
Така постановеното решение е правилно.
ВРС е установил вярно
фактическата обстановка по случая, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните
доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод за
законосъобразност на наказателното постановление.
Неоснователно е оплакването на
касатора, че от мотивите на съдебното решение не става ясно дали са кредитирани
показанията на свидетеля, разпитан на 15.10.2020г. В производството пред ВРС е
проведено едно единствено открито съдебно заседание, в което е разпитан само
актосъставителя И. А.. На стр.4 от мотивите на съдебното решение, относно факта,
че в договора за ипотечен кредит няма изискване за заплащане на еднократна
комисионна /такса/ за определяне на кредитния риск, ВРС изрично е посочил, че
същият се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
които кредитира. В този смисъл не е налице неяснота по какъв начин са ценени
свидетелските показания.
Неоснователно е и оплакването,
че решението по делото е взето в деня на откритото съдебно заседание, преди
страната да се запознае със съдържанието на протокола и да има възможност да го
оспори. Решението е постановено на 20.10.2020г., а не на 15.10.2020г. като
липсват данни да са постъпвали молби за поправка на протокола от откритото
съдебно заседание.
Неоснователно е и оплакването, че
АУАН не е съставен в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Според цитираната разпоредба
не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН
в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението. В случая неправилно касаторът твърди, че
нарушителят е открит в деня на подаване на потребителската жалба. Нарушителят и
нарушението на чл.23, ал.3 от ЗКНИП са станали известни на КЗП на 12.11.2019г.,
т.к. видно от КП № К-0120343/12.11.2019г., на тази дата е постъпило становището
на банката, че посочената в погасителния план еднократна комисионна /такса/ в
размер на 291лв. е за определяне на степента на кредитния риск.
Неоснователно е
оплакването в жалбата за нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, т.к. не става
ясно защо е прието, че нарушението е извършено в гр.Варна. Мястото на
извършване на нарушението по чл.23, ал.3 от ЗКНИП е мястото на сключване на
договора, а в случая липсва спор, че договорът за ипотечен кредит е сключен в
гр.Варна.
По същество,
извършената преценка на ВРС за законосъобразност на наказателното постановление
е правилна, съобразена с материалния закон и доказателствата по делото и изцяло
се споделя от настоящия касационен състав.
Съгласно чл.23
ал.3 от ЗКНИП, кредиторът, каквото качество притежава кредитната институция,
съгласно §1 т.10 от закона, не може да изисква от потребителя заплащане на
суми, включително лихви, такси и комисионни, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за кредит.
В случая такса
е била изискана с Погасителен план към Договор за банков ипотечен кредит №
328/0015/********* от 29.03.2019г. Таксата фигурира в титулната част на
погасителния план, но не е посочена в точка 5 от договора „Такси и
комисионни“, нито в т.11 от Общите условия „Лихви и комисионни“, каквото
задължение кредитната институция има съгласно чл.24, ал.1, т.15 и т.16 от
закона, посочващ реквизитите на Договорът за кредит. При тези безспорни факти
правилно е прието, че е извършено нарушение на чл.23, ал.3 от ЗКНИП.
Обстоятелството,
че таксата е посочена в погасителния план е ирелевантно, т.к. законовото
изискване е всички такси и комисионни да се посочват в договора, а не в
приложенията към него. Разпоредбата на чл.24, ал.1, т.7 от ЗКНИП конкретизира съдържанието на Погасителния план, а именно-
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти. В процесния
Погасителен план кредиторът е включил освен дати и размери на погасителните
вноски по кредита, и дължима от потребителя еднократна такса, изисквана
единствено по силата на този Погасителен план.
Нещо повече,
таксата е посочена само като стойност без конкретизация за какво се отнася, като
едва след изискването на допълнителна информация с писмо изх.№
В-03-1409/04.11.2019г. е уточнено (вж. отговор изх.№ 16-004347/08.11.2019г. и
протокол за проверка от 12.11.2019г. към КП № К-0120343), че се касае за такса
за еднократна комисионна за определяне
степента на кредитния риск. Това поведение на банката противоречи на целите на закона да осигури
защита на потребителите и отговорно поведение на кредиторите чрез предоставяне
на обща информация за основни насоки на потребителя за вземане на информирано
решение при получаване на кредит за недвижим имот - чл.2 и чл.5 ал.1 от ЗКНИП.
Вярно е, че
според чл.24, ал.1 т.7 от ЗКНИП погасителният план е част от договора за
кредит, но доколкото клаузи за такси и комисионни не могат да бъдат елемент от
съдържанието на погасителния план, обосновано ВРС е приел, че изисквайки такива
с този допълнителен документ към договора, кредиторът е осъществил нарушение на
чл.23, ал.3 от закона.
По така
изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е основателна. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН в полза на Комисия за защита на потребителите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, Варненският административен съд, I-ви касационен състав
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260272/20.10.2020г. на ВРС, 29-ти състав,
постановено по НАХД № 2732/2020г.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Възраждане“, пл.Света Неделя № 7, да заплати на Комисия за защита на потребителите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2. ъ