Определение по дело №179/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 833
Дата: 4 март 2013 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20131200500179
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Определение № 221

Номер

221

Година

15.4.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

04.15

Година

2011

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Маруся Кънева

дело

номер

20114100500342

по описа за

2011

година

Производство по реда на чл.274 и сл. от ГПК

С определение от 11.02.2011 г постгановено по гр. д. №2632/010 г.,ВТРС е оставил без разглеждане предявения от "Р. О. И. " Е. срещу "С. " О. иск,относно установяване съществуване на вземане от ... лева разноски по ч. гр. д. №1674/010 г по описа на с.съд и прекратил производството по гр. д. №2632/010 г по описа на ВТРС.

Против това определение на съда е подадена частна жалба от Е. К.,в качеството му на пълномощник на "Р. О. И. " Е. чрез адвокат Д.М.,ВТАК.С определението са направени оплаквания за неправилно,постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила определение на първостепенния съд.Изложени са съображения.Моли съда да отмени постановеното определение с което е оставено без разглеждане предявеното изменение на иска по чл.214 от ГПК,както и е оставена и без разглеждане предявената искова претенция относно установяване съществуване на вземане от ... лева разноски по ч. гр. д. №1674/010 г по описа на ВТРС.

Съдът,като съобрази направените оплаквания,изложените съображения,доказателствата по делото и съобрази със закона приема за установено следното :

Жалбата е подаденÓ в срока по закон.Процесуално допустима е и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество съдът приема за установено следното:

Пред Великотърноввския районен съд е предявен иск за установяване по отношение на "С. " О. със седалище и адрес на управление гр. В. Т.,ул."Я. "№..блок О. №.,че съществува вземане в полза на"Р. О. И. " Е. вземане от .... лева разноски по ч. гр. д. №1674/010 г,както и да бъде осъден ответника и за направените разноски в производството по гр. д. 2632/010 г по описа на ВТРС.С исковата си молба ищецът твърди,че към датата на подаване на Заявление за издаване на ЗИ по реда на чл.410 от ГПК,длъжникът "С. " О. дължи по посочени фактури сума в размера на ... лева с включено ДДС и въпреки изпратена покана за доброволно плащане сумата не е била изплатена.Твърди,че в периода на висящност на Заповедното производство и след издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. д. №1674/010 г по описа на с. съд,длъжникът "С. " О. по банков път по сметката на взискателя е изплатил сумата в размера на .... лева представляваща дължимата главница по процесните фактури.В срока по закон срещу издадената от съда Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК е постъпило по делото възражение от страна на длъжника"С. " О. .Твърди,че са останали неизплатени направените разноски в заповедното производство,дължима ДТ и адвокатски хонорар в размера на .... лева,за което и на основание чл.422 във вр. чл.415 е предявила исковата си претенция за установяване на вземане в размера на сумата ... лева направени разноски.

След размяна на книжата и в срока за произнасяне по чл.140 от ГПК,ВТРС с определението си от 11.10.2010 г постановено по гр. д. №2632/010 г по описа на с. съд е оставил без разглеждане предявения от "Р. О. И. " Е. срещу "С. " О. иск,относно установяване съществуване на вземане от .... лева разноски по ч. гр. д. №1674/010 г по описа на с.съд и прекратил производството по гр. д. №2632/010 г по описа на ВТРС.Това определение на съда е обжалвано и с определение постановено по В. ч. гр. д. ВТОС е отменил определение №2063/11.10.010 г и върнал делото за последващи процесуални действия на от ВТРС.

ВТРС съобразявайки задължителните указания на ВТОС е насрочил открито съдебно заседание.В това проведено заседание на 11.02.2011 г ищецът е направил искане по реда на чл.214 от ГПК за изменение на иска с представена писмена молба и искане , исковата претенция да се разглежда като предявена за установяване на вземане в полза на "Р. О. И. " Е. за сумата от .... лева представляваща частично непогасено задължение за плащане на предоставени услуги удостоверено с фактури приложени като доказателство по делото.Твърди,че извършеното плащане от ответника в хода на заповедното производство са погасени разноски и част от главницата по поредността предвидена в ЗЗД.По това искане ВТРС се е произнесъл като го е оставил без разглеждане.

Това определение на съда с което е оставено без разглеждане искането на ищеца направено по реда на чл.214 от ГПК не подлежи на обжалване пред възивната инстанция.В тази част жалбата е процесуално недопустима и съдът я оставя без разглеждане.

По отношение на определението с което ВТРС е оставил без разглеждане предявения от "Р. О. И. " Е. срещу "С. " О. иск,относно установяване съществуване на вземане от ... лева разноски по ч. гр. д. №1674/010 г по описа на с.съд и прекратил производството по гр. д. №2632/010 г по описа на ВТРС.

Жалбата в тази си част е допустима но разгледана по същество неоснователна по следните съображения :

Предмет на производството по реда на чл.422 във вр. чл.415 от ГПК е установяване на вземане , оспорено от длъжникана с възражение в заповедното производството образувано по подадено Заяввление за издаването на Заповед за изпълнение в конкретния случай,ЗИ по реда на чл.410 от ГПК.Това производство е строго формално като законът изрично е предписал образци на документите които следва да се подадат,съответно се издадат от съда-чл.425 от ГПК Изрично е разписано процесуалното поведение на съда ,който при наличието на предпоставките по чл.410 от ГПК и липса на пречките по чл.411 ал.2 от с. з. издава ЗИ срещу лицето ´осочено от заявителя като длъжник.Изрично законодателят в ал.2 на чл.410 от ГПК е посочил,че Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1,2 т ГПК.Изискания които са относими за редовност на искова молба в исковия процес.Със подаването на Заявлението си ,заявителят определя рамките на един бъдещ исков процес за установяване на заявено и оспорено вземане със възражение по издадената ЗИ.Заявителят следва да е посочил размера на вземането си,кой е длъжника по него,основанията на които претендира същото.Заявлението следва да отговаля на изискванията на чл.410 и чл.411 от ГПК.При уважаване на искането съдът издава заповед за изпълнение препис от която се връчва на длъжника.Заповедтта за изпълнение се обезсилва от съда който я е издал единствено при условията на чл.415 ал.2 от ГПК.Да има възражение направено от длъжника и заяветеля да не е подал искава молба за установяване на оспореното му вземане в срока указан от съда.В конкретния случай не е предявен иск за установяване на вземане за главница и лихви по процесните фактури а е предявен установителе иск за установяване разноски на ищеца в производството по издаване на заповед за изпълнение №1132 от 20.04.2010 г., като самостоятелен предмет на иска. В случая заявителят от заповедното производство с исковата си молба е предявил установителен иск предявен от "Р. О. И. " Е. срещу "С. " О. иск,относно установяване съществуване на вземане от .... лева разноски по ч. гр. д. №1674/010 г по описа на ВТРС.В производството по чл.422 във вр. 415 от ГПК се развива за установяване на заявеното в заповедното производство вземане за главница и законна лихва, като вземането за разноски е акцесорно на тези вземания..Вземането за разноски не може да бъде самостоятелен предмет на иска по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК. Това вземане, както се посочи по-горе е акцесороно и винаги следва съдбата на основното вземане. Затова е недопустима исковата молба на ищеца предявена само за установяване вземането за разноски присъдени със заповедтта за изпълнение.Непредявяването на иск за установяване на основното вземане за което са присъдени разноските води до недопустимост на установителния иск предявен само за установяване на вземането за разноски.

Въз основа на гореизложеното предявения иск с този предмет е недопустим и следва да се остави без разглждане.

Обжалваното определение като правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Водим от горното съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.02.2011г. на ВТРС, постановено по гр.д.№2632 по описа на съда за 2010г., като правилно и законосъобразно.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението,че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Определение

2

2D77B1D5C21B45F5C2257873003257A5