Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 28.11.2019 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на дванадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 7793 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.02.2019 г. по гр.д. № 45040/18 г., СРС, І ГО, 167 с-в е отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:*** срещу М.Л.С., искове по реда на чл.422 ГПК за признаване за
установено, че ответникът М.Л.С., ЕГН **********, с адрес *** дължи на основание чл. 59 ЗЗД във вр. с
чл. 149 ЗЕ сумата от 237,80 лева, представляваща главница
за потребена топлинна енергия за стопански нужди за периода от 01.12.2014 до
30.04.2017 година за имот с адрес гр. София, ул. „*******, магазин 5, аб. №
Т328758., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.02.18 година
и сумата от 35 лева главница за дялово разпределение за периода от
01.12.2014 до 30.04.2017 година, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 06.02.18 година до окончателното й плащане, както и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 47,20 лева обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 31.01.15 година до 29.01.18 година
и сумата от 7,09 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2015 година до
29.01.2018 година, за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 26.02.2018
година по гр.д. № 8342/2018 година по описа на СРС, ГО, 167 състав. Осъдил е Т.С. ЕАД, ЕИК *******, с адрес *** да заплати на М.Л.С.,
ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 120
лв., разноски в производството пред СРС.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Изпълнителния директор К.Г., чрез пълномощника по делото юрисконсулт А.Т.с мотиви, изложени в жалбата. Излагат се доводи, че неправилно
СРС е приел, че не са били доказани облигационни отношения между страните.
Ответникът е извършил плащане, а с това е признал вземането и съществуващите
облигационни отношения. Алтернативно сочи, че е налице хипотезата на чл.74 от ЗЗД, т.е. ответникът е встъпил в дълг и е погасил чуждо задължение. Той се
явява в случая трето лице платило чужд дълг, като замества длъжника. Счита,
че е налице уговорка между ответника и
задълженото лице, ползвател на обекта и това се установява от писмения отговор
на ответника. Като е изпълнил чуждо задължение, съобразно разпоредбата на чл.74
от ЗЗД, това трето лице неоснователно се е обогатило за сметка на длъжника,
който може да встъпи в правата на кредитора.
Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъдат уважени предявените
искове. Претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемият М.Л.С., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
пълномощника по делото адвокат Б.П. от САК, с адрес: *** оспорва въззивната жалба. Претендира
разноски за въззивната инстанция.
СГС констатира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и
е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание с чл.422,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че доставял
гоплинна енергия за за топлоснабден имот - магазин, находящ се в гр. София, ул.
„*******с абонатен № Т 328758 за периода 12.2014 г.-04.2017 г., че ответникът е ползвал
енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Между
страните не е бил подписан договор за продажба на ТЕ, поради което длъжникът се
е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и му дължи връщане на онова,
с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването.
Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното
производство, а именно за сумата от 237,80 лв. главница за доставена ТЕ през периода 01.12.2014 г.-30.04.2017 г.,
47,20 лв.-законна лихва за забава от 31.01.2015 г. до 29.01.2018 г., сума за
дялово разпредвелние в размер на 42,09 лв., от които 35 лв. главница за перода
01.12.2014 г.-30.04.2017 г. и 7,09 лв. лихва за периода 31.01.2015
г.-29.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
плащане на задължението.
Ответникът
М.Л.С., ЕГН ********** е депозирал писмен отговор, с който оспорил исковете.
По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:
Съгласно разпоредбата
на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, небитов клиент, е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1,
т. 3 ЗЕ. Съгласно
чл.149, ал.1, т.3 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) „Продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди.
В настоящия казус ищцовата
претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между
страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника.
По делото е безспорно, че писмен договор
за доставка на топлинна енергия за процесния период не е бил сключен между страните по делото, с оглед на което между тях не е възникнало
валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди/за небитови нужди/. При липсата на възможност
топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия
на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.59, ал.1 ЗЗД, с която норма
законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото
основание включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и
това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването маже да е
в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да
извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В
дадената хипотеза липсата на договор за продажба, обуславя липса на основание
за получаването на топлинна енергия по чл.142, ал.2
ЗЕ за процесния имот, като въпреки това, такава е ползвана, но от кого ?
От данните по делото е видно, че трето лице за процеса С.А.Г. е подал
заявление за откриване на партида за процесния магазин № 5, с адрес: гр.София,
ул.“*******, претендираните суми са били начислявани именно на това трето лице. От представените по делото доказателства се
установява, че ответникът М.Л.С., ЕГН ********** е бил признат за собственик на процесния имот въз
основа на влязло в сила решение от 03.04.2017
г. по гр.д. № 30445/2014 г. на СРС, 51 състав, по иск с правно основание
чл.108 ЗС с ищец М.С. и ответник С.А.Г., т.е. след процесния период, а от Протокол за въвод във владение се
установява, че ответинъкт е бил въведен във владение на процесния магазин на 29.09.2017 г., след като вещта е била
отнета от владението на С.А.Г., посочен като титуляр на абонатния номер.
Изводът е само
един, че ответникът не се явява небитов клиент по смисъла на горецитираната
правна норма. Същият не е бил задължен да заплаща стойността на претендираната
ТЕ, като с неплащането й не е спестил разходи, които
е следвало да направи, т.е. не е налице хипотезата на
неоснователното обогатяване. Ето защо и искът срещу него с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД се явявя неоснователен. С претендираните суми ответникът не се е обогатил без основание за
сметка на ищеца, което да е довело до неговото обедняване в същия размер.
От друга страна, по делото е безспорно, че ответникът с плащане от
19.09.2018 г. е погасил вземането на ищцовото дружество за главница и мораторна
лихва, като с молба от 05.02.2019 г. същото дори е поискало от съда предвид
този факт, исковете да бъдат отхвърлени, но е претендирало разноски, защото ответникът
е станал повод за завеждане на иска. Съдът е отхвърлил исковете, но не поради
фактът на плащане, а защото е приел, че исковете са неоснователин. Ето защо е
присъдил разноски в полза на ответника.
Настоящата инстанция също приема, че исковете са неоснователни, но съгласно
изложеното от нея.
Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че плащането не означава винаги признание
на дължимото. Липсват доказателства и за твърдяната във въззивната жалба
уговорка между ответника и задълженото лице, ответникът да встъпи и погаси
чуждо задължение по смисъла на чл.74 ЗЗД. Съгласно чл.73 от ЗЗД, задължението
може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако
той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника, т.е. ако се касае до
задължение intuito
personae, като в този смисъл е решение № 400 от 20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. №
1756/2014 г., IV
г. о., ГК. Съгласно това решение,
изпълнението от третото лице
погасява вземането на кредитора и освобождава длъжника, така както ако самият
длъжник би изпълнил. След изпълнението кредиторът не може да иска нищо повече
от длъжника, тъй като тази облигационна връзка престава да съществува - тя е погасена от изпълнението. Плащането
от трето лице създава облигационна връзка между платилия чуждото задължение и
длъжника. Тези отношения обаче нямат никакво значение за удовлетворения
кредитор. Съгласно чл. 74 ЗЗД третото лице се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор, ако е имал интерес да изпълни или има иск за
неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, ако е изпълнил без да има интерес от
това.“
Предвид изхода на делото и предявената претенция въззивникът би следвало да заплати
на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция във вид на
адвокатско възнаграждение, но по делото липсват данни такива да са били
направени.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 11.02.2019 г. по гр.д.
№ 45040/18г. на СРС, І ГО, 167 състав.
Решението е окончателно на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.