Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 15
гр.Русе, 06.04.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в открито
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 68
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр.чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба на Г.П.Н. *** срещу писмо с изх. № Ц
1013-17-1165-1/16.12.2020 г. на изпълняващия длъжността директор на ТП на НОИ –
Русе (с характер на решение по чл. 117, ал. 3 от КСО), с което по същество е
потвърдено разпореждане № 4/прот.№ N01369 (№ **********) от 07.10.2020 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе за възстановяване на личната пенсия
за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя, считано от 14.04.2020
г. В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт и
потвърденото с него разпореждане поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят
твърди, че пенсията му следва да бъде възстановена считано от 11.06.2019 г.
поради това, че по-късното му преосвидетелстване не е по негова вина. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени оспорения административен акт и да
върне преписката на пенсионния орган за ново произнасяне и отпускане на
пенсията от по-ранната дата.
Ответникът по жалбата – директорът на
ТП на НОИ - Русе, чрез процесуалния си представител, поддържа становище за нейната
неоснователност и моли жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
На жалбоподателя Г.П.Н. била
отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която с разпореждане
№ 5/09.06.2017 г. била възобновена и определена с същия размер въз основа на
експертно решение на ТЕЛК № 1185/11.05.2017 г. С това експертно решение ТЕЛК му
определила 58% трайно намалена работоспособност за срок до 01.05.2019 г., с
дата на инвалидизация 18.04.2014 г. Последващо преосвидетелстване на Н. било
извършено с експертно решение на ТЕЛК № 0955/14.04.2020 г., с което са му
определени 75% трайно намалена работоспособност при същата дата на
инвалидизиране за срок от 3 години – до 01.04.2023 г. В мотивите на експертното
решение е вписано, че „по-късното
преосвид. е поради това, че пациента е ползвал болн. листи за временна
неработоспособност поради две операции на тазобедрени стави“. С писмо изх.
№ 1011-17-2690#3/08.08.2020
г. на началника на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Русе е изискана допълнително
информация от Регионалната картотека на медицинската експертиза (РКМЕ) към
Регионалната здравна инспекция – Русе (РЗИ – Русе) дали Г.Н. е бил канен за
преосвидетелстване при изтичане на срока на експертното решение от 2017 г.
Поискано е изготвяне на частична експертиза за уточняване дали по-късното
преосвидетелстване през 2020 г., а не пред 2019 г., е по вина на
освидетелстваното лице. В отговор от РЗИ – Русе с изх.№ 08-258-1/24.08.2020 г.
се посочва, че в ЕР № 0955/14.04.2020 г. на ТЕЛК, Втори състав – гр.Русе в
точка „Мотиви“ била вписана причината за по-късното преосвидетелстване на
жалбоподателя. С писмо изх. № 2113-17-323#2/11.08.2020 г. на началника на отдел
„Пенсии“ от РКМЕ е изискано копие на обратната разписка, с която Н. е уведомен
да се яви за преосвидетелстване поради това, че срокът на инвалидността му
изтича през месец май 2019 г. От РКМЕ е представено копие на известие за
доставяне № 905/20.02.2020 г., подписано от Г.П.Н. на 24.02.2020 г.
Представеното по преписката копие на това известие за доставяне (л. 10 от
преписката) е напълно нечетливо, но между страните не се спори относно факта,
че на посочената в известието дата жалбоподателят е бил уведомен, че следва да
се яви за преосвидетелстване. Липсва информация за това на коя дата е било
определено да се проведе преосвидетелстването му.
При тези данни ръководителят по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе постановил разпореждане №
4/07.10.2020 г. (л. 11-12 от преписката), с което на основание чл. 97 от КСО
възстановил личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на
жалбоподателя за 75% трайно намалена работоспособност, считано от 14.04.2020 г.
(датата на преосвидетелстването) за срок до 01.04.2023 г. По делото липсва
информация за датата, на която това разпореждане е съобщено на жалбоподателя.
На 30.11.2020 г. Н. подал до
директора на ТП на НОИ – Русе жалба, озаглавена „запитване“, в която оспорил
датата, от която е възстановена пенсията му, сочейки като мотив, че по-късното
му преосвидетелстване не е по негова вина и това е отразено в постановеното от
ТЕЛК експертно решение от 14.04.2020 г. Директорът на ТП на НОИ – Русе се
произнесъл по възраженията на жалбоподателя, изпращайки му отговор с писмо
изх.№ Ц 1013-17-1165#/16.12.2020
г. (л. 15 от преписката). В него административният орган се е позовал на чл.30,
ал.3 и ал.4 от НПОС (Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж) като е
обосновал извод, че липсва законово основание за изплащане на личната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя за периода от 01.05.2019 г.
до 14.04.2020 г., тъй като за този период няма вписване в ЕР на ТЕЛК, че
по-късното преосвидетелстване не е по вина на лицето и по представените от ТЕЛК
експертни решения се счита, че за този период Н. няма определени над 50% ТНР.
Писмото било изпратено на жалбоподателя по пощата и получено от него на
14.01.2021 г. Именно това писмо е предмет на оспорване в настоящото съдебно
производство, образувано по депозираната в деловодството на ТП на НОИ – Русе на
21.01.2021 г. жалба от Г.П.Н..
При така установеното
фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно
засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради
което е допустима.
Оспореното писмо притежава белезите
на решение по чл. 117, ал. 3 от КСО, въпреки че не е наименовано „решение“,
поради което представлява административен акт, които подлежи на съдебен контрол
по силата на чл.118, ал.1 от КСО. Жалбата срещу него е депозирана в
законоустановения срок. Предвид обстоятелството, че оспорваното писмо не
съдържа указания за срока на обжалване и пред кой съд може да бъде оспорено, е
налице хипотезата на чл. 140, ал. 1 от АПК и срокът за надлежно упражняване на
правото на жалба е два месеца. В случая обаче е спазен дори и преклузивния
14-дневен срок по чл. 118, ал. 1 КСО. Разгледана
по същество, жалбата се явява неоснователна.
Оспореното решение е издадено от
материално и териториално компетентен орган в условията на заместване. Съгласно
чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО пред ръководителя на съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби
срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и за
прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. В случая
оспореното писмо е подписано „за директор ТП на НОИ“ от М. Г., съгласно заповед
№ 1016-40-347/16.03.2018 г. на управителя на НОИ (л.17 от преписката). От
съдържанието на заповедта се установява, че на г-жа Гинева – началник отдел
„Пенсии“, е възложено да изпълнява правомощията на директора на ТП на НОИ –
Русе в случай на негово отсъствие поради разрешен платен или неплатен отпуск,
отпуск при временна неработоспособност, командировка, както и при друга възникнала
неотложна необходимост. От заповед № 36071/08.12.2020 г. на управителя на НОИ (
л. 16 от преписката) е видно, че за периода от 14.12.2020 г. до 17.12.2020 г.
на директора на ТП на НОИ – Русе е разрешено ползването на платен годишен отпуск.
Описаните обстоятелства сочат, че издателят на оспореното писмо е надлежно
овластен да упражнява правомощията на директор на ТП на НОИ – Русе и в това си
качество да издава решения по чл.117, ал.3 от КСО, какъвто акт по своето
естество е и писмото, оспорено в настоящото съдебно производство.
При неговото издаване е спазена е
предписаната от закона писмена форма. Макар актът да не е наименован „решение“,
той съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни
основания за неговото издаване. От фактическа страна се основава на
съдържанието на приложените по преписката експертни решения на ТЕЛК, а от
правна страна е аргументиран с разпоредбите на чл.30, ал.3 и ал.4 от НПОС.
Действително липсва изрична разпоредителна част със съдържание съобразно
правомощията на горестоящ орган по чл. 118, ал. 3, изр. второ от КСО, но волята
на органа за отхвърляне на жалбата срещу разпореждането за възстановяване на
пенсията на жалбоподателя е ясно и категорично изразена и мотивирана.
При издаването на оспорения
административен акт са спазени административнопроизводствените правила. Съдът,
при извършена служебна проверка, не установи в хода на производството пред
горестоящия орган да са допусни съществени процесуални нарушения. Такива не се
и твърдят от жалбоподателя. В случая спорът е единствено относно правилното
приложение на материалния закон.
С разпореждане № 4/07.10.2020 г. ръководителят по пенсионно осигуряване е възстановил личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя, считано от 14.04.2020 г. – датата на преосвидетелстване му с ЕР на ТЕЛК № 0955/14.04.2020 г., като от правна страна се е позовал на разпоредбата на чл. 97 от КСО (без конкретизиране на алинея/точка от нормата). Съгласно чл. 97, ал. 2 от КСО (действаща към датата на постановяване на разпореждането, преди изменението й с ДВ бр. 103 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) пенсията се възобновява или се възстановява от деня на отпадане на основанието за спирането или прекратяването й - ако заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази дата, или от подаването му - когато срокът е пропуснат. Освен това чл. 97, ал. 3 от КСО (също в относимата редакция – сега ал. 2, т. 2) регламентира, че прекратената на основание чл.96, ал. 1, т. 5 пенсия се възстановява от датата на прекратяването й, ако се установи, че пенсионерът не се е явил за преосвидетелстване поради уважителни причини. Във връзка с тези законови разпоредби е налице и подзаконова регламентация в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, досежно случаите на преосвидетелстване на лица, на които вече е отпусната пенсия по предходно експертно решение на ТЕЛК, чийто срок изтича. Така, според чл.30, ал.3 от НПОС, преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. Когато преосвидетелстването се извършва до първо число на месеца, в който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и при предсрочно преосвидетелстване по молба на пенсионера, пенсията се определя в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от първо число на месеца, следващ месеца на преосвидетелстването. Когато преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и след това, не по вина на лицето, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от срока, до който е била отпусната. Съгласно чл.30, ал.4 от НПОС, когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната.
В конкретния случай безспорно срокът на инвалидност на Н. по ЕР на ТЕЛК от 2017 г. изтича на 01.05.2019 г., а той е преосвидетелстван почти година по-късно – на 14.04.2020 г. С оглед на това следва да се определи датата, от която пенсията за инвалидност на жалбоподателя трябва да бъде възстановена, респективно коя е правната норма, която намира приложение в конкретния случай – чл.97, ал.3 (сега ал. 2, т. 2) от КСО, съответно чл.30, ал.3 изр. трето от НПОС или чл.30, ал.4 от НПОС.Според ответника по жалбата в ЕР на ТЕЛК липсвало изрично отбелязване, че по-късното преосвидетелстване не е по вина на лицето, поради което не може да се приложи чл. 30, ал. 3, изр. трето от НПОС и следва на основание чл. 30, ал. 4 от НПОС пенсията да бъде възстановена от датата на преосвидетелстването.Тези изводи на административния орган не съответстват на доказателствата по делото. На първо място следва да се посочи, че съгласно цитираната по-горе норма на чл.30, ал.3, изр. първо от НПОС преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. В конкретния случай такова служебно повикване е било извършено едва на 24.01.2020 г. Очевидно по-късното служебно повикване за преосвидетелстване не може да се счита за такова по вина на лицето, доколкото не зависи по никакъв начин от неговата воля. В случая липсват данни с уведомлението, получено на 24.01.2020 г., Н. да е повикан за преосвидетелстване на по-ранна дата от тази, на която е бил преосвидетелстван.Дори да се приеме обратната хипотеза и жалбоподателят да не се е явил за преосвидетелстван на евентуално определената му по-ранна дата, то налице е хипотезата на чл.97, ал.3 (сега ал.2, т.2) от КСО, според която, както вече се посочи по-горе, прекратената на основание чл.96, ал.1, т.5 пенсия се възстановява от датата на прекратяването й, ако се установи, че пенсионерът не се е явил за преосвидетелстване поради уважителни причини. Съгласно чл.96, ал.1, т.5 от КСО пенсията се прекратява с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като е служебно повикан. В тази връзка съдът счита за основателни възраженията на жалбоподателя, че в конкретния случай в самото решение ТЕЛК е посочила причините за по-късното преосвидетелстване – наличие на временна неработоспособност на жалбоподателя поради претърпени две операции на тазобедрените стави, което, от една страна, съставлява обективно обстоятелство отново независещо от волята на освидетелстваното лице, а от друга страна безспорно съставлява и уважителна причина по смисъла на чл. 97, ал. 3 (сега ал. 2, т. 2) от КСО.
Отделно от изложеното следва да се посочи, че липсва нормативно уредено задължение за ТЕЛК да изписва в експертното си решение дали по-късното преосвидетелстване е по вина на лицето или не. Нормата на чл.69, ал.3 от Наредбата за медицинската експертиза предвижда единствено, че когато преосвидетелстването е извършено след датата по ал. 2 (крайната дата от срока на инвалидизиране), в решението си ТЕЛК отбелязва закъснението и причините за това. В случая това задължение е изпълнено като в решението си ТЕЛК е посочила изрично причините за закъснялото преосвидетелстване. Преценката дали тези причини са уважителни или не следва да бъде извършена от пенсионния орган, който е компетентен да определи датата, от която следва да бъде възстановена прекратената преди това пенсия за инвалидност при закъсняло преосвидетелстване, спазвайки правилата на чл.97 от КСО и чл. 30, ал. 3 и 4 от НПОС. В конкретния случай, доколкото не се спори, че жалбоподателят е бил преосвидетелстван по-късно поради временната му неработоспособност по повод претърпени две операции на тазобедрените стави, то очевидно са налице уважителни причини за по-късното му преосвидетелстване, които причини са от обективен характер и не могат да му бъдат вменени във вина. При това положение, на основание чл. 97, ал. 3 (сега ал. 2, т. 2) от КСО, личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване е следвало да бъде възстановена от датата на прекратяването й, т.е. от 01.05.2019 г., когато е изтекъл срокът на инвалидизиране по предходното експертно решение на ТЕЛК.Тук е мястото да се посочи, че дата 11.06.2019 г., посочена в експертното решение на ТЕЛК, не е свързана с определяне на начална дата, от която се определя новият процент ТНР, а, както отбелязва и процесуалният представител на ответника по жалбата, отразява единствено приложената от ТЕЛК редакция на Наредбата за медицинската експертиза – изм. ДВ, бр. 46 от 11.06.2019 г. Посочената дата няма никакво отношение към определянето на дата, от която отпуснатата и прекратена пенсия на жалбоподателя следва да бъде възстановена. Тази дата (на възстановяване на пенсията за инвалидност), съобразно различните хипотези, е регламентирана именно в чл. 97 от КСО и чл. 30, ал. 3 и ал. 4 от НПОС.В обобщение на всичко изложено съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Русе, обективирано в писмо с изх. № Ц 1013-17-1165#1 от 16.12.2020 г., както и разпореждане № 4/07.10.2020 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, са издадени в нарушение на материалния закон и поради това следва да бъдат отменени, а преписката следва да бъде върната на ръководителя по пенсионно осигуряване за ново произнасяне във връзка с ЕР на ТЕЛК № 0955/14.04.2020 г. за преосвидетелстване на Г.П.Н., като началната дата на възстановяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя се определи съобразно задължителните указания във връзка с приложението на материалния закон, изложени в мотивите на настоящото съдебно решение.
Така мотивиран и на
основание чл. 118, ал.2 от КСО във вр. с чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Г.П.Н., с ЕГН **********,***, писмо с
изх. № Ц 1013-17-1165-1/16.12.2020 г. на изпълняващия длъжността директор на ТП
на НОИ – Русе (с характер на решение по чл. 117, ал. 3 от КСО) и потвърденото с
него разпореждане № 4/прот.№ N01369 (№
**********) от
07.10.2020 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе за
възстановяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на
жалбоподателя, считано от 14.04.2020 г.
ВРЪЩА преписката на ръководителя по пенсионно осигуряване за ново
произнасяне във връзка с
ЕР на ТЕЛК № 0955/14.04.2020 г. за преосвидетелстване на Г.П.Н., при което да
бъдат съобразени задължителните указания относно приложението на материалния
закон, изложени в мотивите на настоящото съдебно решение.
Решението
подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: