Присъда по дело №287/2011 на Окръжен съд - Добрич

 

 

 

 

 

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № ..   ОТ 22.06.2011  Г. ПО Н.ОХ.Д.№ 287 ПО ОПИСА ЗА 2011 Г. НА ОКРЪЖЕН СЪД ГР.**

 

 

 

 

 

С обвинителен акт Окръжна прокуратура гр. ** е повдигнала обвинение срещу И.А.К. за това, че на 10.03.2011 г. в с.**, **ка община при условията на опасен рецидив се е съвкупил с лице от женски пол С.Г.И. ЕГН ********** ***, като я принудил към това със сила като деянието е останало недовършено по независещи от него причини и случаят е особено тежък, явяващо се престъпление по чл.152 ал.4 т.4 във връзка с ал.3 т.5, чл.1 т.2 и чл.18 ал.1 предл. първо от НК.

 

В проведеното публично заседание, страните изразиха следните становища:

По искане на подсъдимия  и неговия процесуален представител-служебно назначен адвокат- защитник, по делото се проведе съкратено съдебно следствие по реда чл.370 и сл. от НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт със съзнанието, че те ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата. За правните последици, предвидени в НПК, от направеното признание, подсъдимият беше предупреден изрично от съда.

Повдигнатото обвинение   се поддържа изцяло от представителя на Окръжна прокуратура-**. Изразява се становище, че от събраните в хода на съкратеното съдебно следствие доказателства вкл. и тези от досъдебното производство,  се установява по безспорен начин фактическата обстановка по извършване на деянието. По отношение на наказанието се пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода” в размер на максимума предвиден в чл.152 ал.4 от НК, а именно „лишаване от свобода” за срок от двадесет  години. Подчертава се, че исканото наказание „лишаване от свобода” на основание чл.58а ал.1 от НК следва да бъде намалено с една трета т.е. да се наложи в размер на тринадесет години и четири месеца и тъй като е рецидивист да го изтърпи в затворническо общежитие при първоначален строг режим.

Окръжният прокурор обосновава исканото наказание с данните за личността на подсъдимия, начина на извършване на деянието, проявената от него упорита  воля при осъществяването му, предишните му осъждания. Изтъква се, че липсват смекчаващи вината обстоятелства вкл. че един път вече е осъждан за същото престъпление спрямо същата жена.

Прави се искане на основание чл.27 ал.2 от НК да се присъедини към това наказание, изцяло неизтърпяната част от групирането на наказанията по предходните му осъждания.

Относно  веществените доказателства се предлага на съда , след влизане в сила на присъдата, да бъдат върнати на пострадалата и на подсъдимия, както са иззети от тях.

Подсъдимият чрез своя процесуален представител не оспорва фактите по извършване на деянието вкл. с оглед признанието му по отношения на тях, така както са изложени в обвинителния акт. За наказанието се прави искане „лишаването от свобода” да бъде определено по справедливост със съответното намаляване с една трета на основание чл.58а ал.1 от НК. Не се противопоставя веществените доказателства да бъдат върнати на лицата, от които са иззети.

По отношение на искането за приложението на чл.27 ал.2 от НК предоставя въпросът да се реши по преценка на съда.

В последна дума подсъдимия И.А.К. заявява, че съжалява за извършеното и моли за налагане на едно по-ниско по размер наказание.  

 

С оглед събраните по реда на НПК доказателства,а именно: протокол за оглед на местопроизшествие от 11.03.2011 г. с фотоалбум към него, справка за съдимост на И.К., характеристика на И.К., справка от окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура-**, декларация за семейно и материално положение, 2 бр. протоколи за доброволно предаване от 11.03.2011 г.,  протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 11.03.2011 г. , протокол за освидетелстване на лице с писмено съгласие от 15.03.2011 г.,  съдебно-медицинска експертиза на живо лице – 3 бр. под №№ 12,13 и 14 от 2011 г., съдебно- психиатрична експертиза на С.Г.И., съдебно- психиатрична експертиза на И.А.К., съдебно- трасологическа експертиза № .. от 18.03.2011 г. и № 7 от 18.03.2011 г.,  веществените доказателства  вкл. направените признания от подсъдимия на всички факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, Окръжният съд приема за установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното: 

 

І. ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО

С Определение от 16.02.2009 г. по ч.н.д. № ../2009 г. , РС-** на основание чл.25 ал.1 във връзка с чл.23 ал.2 от НК  е групирал наказанията на подсъдимия И.К. , наложени му по н.ох.д. № ../2008 г. на РС-П., н.ох.д. № ../2008 г. на РС-** и н.ох.д. № ../2008 г. на РС-** като е определил за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно: „лишаване от свобода” за срок от две години и единадесет месеца при първоначален строг режим; На основание чл.24 от НК е увеличил така определеното наказание със седемнадесет месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим; На основание чл.25 ал.2 от НК е приспаднал при така определеното общо най-тежко наказание изтърпяната част от наказанието, наложено му по н.ох.д. № ../2008 г. на РС-**, считано от 18.04.2008 г.; Определил е подсъдимият К. да изтърпи отделно наказанието „лишаване от свобода” за срок от три години и шест месеца, наложено му по н.ох.д. № ../2005 г. по описа на РС-**, което трябва да изтърпи при първоначален строг режим с приспадане на изтърпяното наказание.

Наказанието по н.ох.д. № ../2008 г. по описа на РС-П. е наложено за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във връзка с чл.195 и чл.29 от НК, по н.ох.д. № ../2008 г. по описа на РС-** е за извършено престъпление на 14.02.2008 г. по чл.152 ал.3 т.5 във връзка с ал.1 т.2 и чл.18 ал.1 от НК като пострадалата е С.Г.И., по н.ох.д. № ../2008 г. по описа на РС-** за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във връзка с чл.195 ал.1 от НК.

От 18.02.2008 г. подсъдимият И.К. ***, за изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода”.

От 09.03.2011 г. до 14.03.2011 г. същият е бил пуснат в домашен отпуск, който прекарвал при брат си свидетеля М.К. *** Минково.  

На 10.03.2011 г. подсъдимият до 21.30 часа бил на гости в дома на свидетелите С.С.Р. и майка му Т.С.М., където го видял и свидетеля С.Р.М., баща на С.Р.. С първите двама той споделил намерението си отново да изнасили свидетелката С.Г.И., независимо, че вече търпи наказание „лишаване от свобода” за същото деяние, осъществено срещу същата жена.

На 10.03.2011 г. свидетелката С.И., която е на 89 години, вдовица, се намирала сама в дома си, находящ се в с. **, **ка община, ул. „..” № …. Около 21.00 часа тя се приготвила за лягане,  оправила си леглото и го покрила със завивка в розов цвят като седнала до печката, за да си стопли гърба преди лягане. След 21.30 часа свидетелката чула, че се отваря врата на дома й  и след това се отворила вратата на стаята, в която тя била. И. видяла, че влиза слаб мъж, среден на ръст, когото разпознала като И., сина на Еленка от тяхното село. Подсъдимият бил облечен със сиво яке и зелен на цвят панталон като на главата си носел сива шапка с козирка. Той не казал нищо, само сумтял. Свидетелката много се уплашила и го попитала за какво е дошъл в дома й. В страха си жената седнала на леглото си, което било с розовата завивка. Подсъдимият угасил осветлението на стаята, приближил се до леглото и натиснал възрастната жена към него. С едната си ръка започнал да събува чорапогашника и гащите й, а с другата ръка да я притискал към леглото. След като свалил чорапогашника от десния й крак, той легнал на леглото до нея от външната му страна, събул панталона си и започнал да търка половия си орган в жената. После се качил върху нея като се опитвал да вкара половия си член във влагалището й, което не успял да направи, тъй като не бил еректирал. През цялото време, считано от лягането си, той силно и грубо хапел, смучел и целувал устните й, носа и бузите на свидетелката, като сумтял и мълчал.

Свидетелката И. усетила, че дъхът му мирише на алкохол. През цялото време тя правила немощни опити да стане и да се освободи от него като му казала да се маха. Тъй като подсъдимият И.К. бил по-силен, тя не е успяла да се освободи от него. Едновременно с това той постоянно я натискал да лежи  като я удрял и блъскал по лицето и тялото.

Подсъдимият К. продължил с опитите си да се съвкупи със свидетелката, но тъй като не успявал да проникне във влагалището й, започнал да я заобръща - първо по корем, после настрани  и не успявал да реализира намеренията си, тъй като не бил еректирал. Това му поведение продължило до 24.00 часа, когато той станал от леглото, светнал крушката, обул се и си тръгнал.

Свидетелката С.И. цяла нощ не могла да заспи от страх, да не би насилникът да се върне. На сутринта съседката й свидетелката М.С. я посетила и видяла червените петна по лицето й, каквито предния ден нямало. При запитването от къде са петната, пострадалата С.И. й споделила, че през нощта имала неканен гост, който бил Е…. син от тяхното село. Свидетелката М.С., която знаела какво същият е причинил на И. през 2008 г., веднага се обадила в полицията.

На 11.03.2011 г. бил извършен оглед на местопроизшествието и подсъдимият К. бил задържан.

Съгласно констатациите на експерта по съдебно-медицинската експертиза на живо лице след деянието, С.И. има стара дефлорация на девствената ципа, кръвонасядания около отвора на уретрата и малките срамни устни, кръвонасядания по лицето, разкъсно-контузна рана на челото в дясно и кръвонасядане на лява предмишница, които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и представляват леки телесни повреди по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Вещото лице дава заключение, че установените увреждания в половата област, лицето и тялото са  с травмичен характер и са в резултат на натиск и удари с или върху твърд, тъп предмет. Следите от тях са констатирани и отразени в протокола за освидетелстване на свидетелката С.И., извършено с нейно съгласие.

Констатираните увреждания на С.И. са в резултат на поведението на подсъдимия, такова както е доказано по делото.

Съгласно заключението на експерта по съдебно-техническата експертиза на влакната 2 бр., открити и иззети от черната памучна блуза на подсъдимия И.К., с която е бил облечен под якето при извършване на деянието, съвпадат по цвят и дебелина с част от влакната, от които е изработена розовата завивка - чаршаф от плат „американ”, която е била на леглото на пострадалата. Вещото лице е констатирало, че влакънцата са полепнали от нея на блузата на подсъдимия в резултат на пряк контакт с нея т.е. със завивката - одеало.

Съгласно заключението на експерта по съдебно- психиатричната експертиза на свидетелката С.И., същата не страда от душевно заболяване или от деменция. Има когнитивни промени, които се дължат на възрастта й и не оказват влияние на нейните способности за съждение, за възприемане на собствените си преживявания и постъпки както и на другите лица спрямо нея. Вещото лице дава заключение, че тя е била в състояние да възприема обстоятелствата относно случилото се, да дава показания за него и да ги възпроизвежда правилно при ограничени възможности относно детайлите.

Съгласно съдебно-психиатричната експертиза подсъдимият И.К. е с интелект в граничните варианти на нормата като страда от личностово разстройство и от синдрома на зависимост към алкохола, емоционално нестабилна личност, които не са психични заболявания. Експертът дава заключение, че подсъдимият не е бил в състояние на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието вкл. че е бил в състояние и е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си  и да ги ръководи.

Приетата за установена фактическа обстановка по извършване на деянието на подсъдимия И.К. се доказва от всички събрани по делото доказателства – гласни, писмени, веществени, приетите експертизи вкл. от неговите признания.

Поради липсата на противоречия между доказателствата, Окръжният съд приема, че не се налага подробното им анализиране. По отношение на експертизите, Окръжният съд дава вяра на констатациите на вещите лица, тъй като се подкрепят от събраните доказателства, извършените изследвания и ползваните специални знания в съответната област.

 

ІІ.ОТНОСНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

С оглед установената фактическа обстановка, ОКРЪЖНИЯТ СЪД ПРИЕМА ОТ ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:

Подсъдимият И.А.К.  трябва да бъде признат за виновен за това, че на 10.03.2011 г. в с. **, **ка община при условията на опасен рецидив се съвкупил с лице от женски пол С.Г.И. ЕГН ********** ***, като я принудил към това със сила като деянието е  останало недовършено по независещи от него причини и случаят е особено тежък, представляващо престъпление по чл. ал.152 ал.4 т.4 във връзка с ал.3 т.5 и ал.1 т.2 във връзка с чл.18 ал.1 предл. първо от НК.

Безспорно се установи по делото, че подсъдимият И.К. със своето поведение е  направил всичко, зависещо от него, за  да се съвкупи т.е. да осъществи полов акт с лице от женски пол, а именно: пострадалата С.Г.И., като деянието му е останало в стадия на опита по независещи от него причини по смисъла на чл.18 ал.1 пред. първо от НК.

Упражнения от него продължителен натиск с ръка и чрез тялото си върху пострадалата  вкл. нанесените й удари, доказват употребената от него сила, за да я принуди към осъществяване на акта по смисъла на чл.152 ал.1 т.2 предл.1 от НК.

От свидетелството за съдимост на И.К. се установява, че същият е осъждан девет пъти основно за извършени квалифицирани кражби и кражби при условията на опасен рецидив на „лишаване от свобода” като част от наказанията са изтърпени. Сред тези девет осъждания има осъждане за извършено престъпление по чл.152 от НК спрямо същата жена. Следователно спрямо С.И. той втори път, след като вече е осъден с влязла в сила присъда с наложено наказание „лишаване от свобода”, посяга и осъществява  деянието по чл. 152 от НК - изнасилване.

От посочените обстоятелства, следва изводът, че подсъдимият И.К. е извършил престъплението по чл.152 ал.3 т.5 от НК т.е. престъплението е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а”  и  „ б” от НК.

Престъплението трябва да се квалифицира по чл.152 ал.4 т.4 от НК, тъй като представлява особено тежък случай по смисъла на чл.93 т.8 от НК.

Деянието е извършено спрямо лице от женски пол на 89 години т.е. спрямо една възрастна и самотна жена. Изнасилването е осъществено от подсъдимия за втори път спрямо нея, след като за първото деяние от 2008 г.  е наказан с влязла в сила присъда на „лишаване от свобода”. Окръжният съд се съобразява и с начина на извършването му- чрез упражнената спрямо С.И. сила чрез удари по лицето и тялото, упражнения натиск спрямо тялото на тази възрастна жена от подсъдимия вкл. продължителността му - повече от четири часа и половина. В резултат на поведението на подсъдимия пострадалата не само е стресирана, но е изпитвала  страх като психично състояние и болки в резултат на упражнената спрямо нея сила.

Посочените обстоятелства налагат извода на изключително висока степен на вредните последици от престъплението. Отежняващите вината обстоятелства са, че подсъдимият за втори път извършва изнасилването спрямо една и съща жена, след като е бил осъден за първото, предишните му осъждания с налагани наказания „лишаване от свобода”, ефективно изтърпени, проявената упорита престъпна воля за осъществяване на полов акт с нея вкл. начина на осъществяване на деянието.

Съпоставени вредните последици и отегчаващите обстоятелства, разкриват една изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца по смисъла на чл.93 т.8 от НК.

Престъплението е извършено от подсъдимия К. при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като цялостното му поведение сочи, че той е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването им.

Подбудите за извършване на престъплението са липсата на каквито и да било задръжки при осъществяване на исканото, формираната упорита престъпна воля, независимо от изтърпените наказания, липсата на каквато и да било критичност към собственото му поведение.

 

ІІІ.ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО

При определяне на наказанието на подсъдимия И.А.К., Окръжният съд се съобрази със следните обстоятелства:

Разпоредбата на чл.152 ал.4 т.4 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода” до десет години до двадесет години.

Смекчаващите вината обстоятелства са:   изразеното съжаление за стореното като лично негово отношение към деянието.

Състоянието на подсъдимия, установено с съдебно-психиатричната експертиза , е допринесло за осъществяване на деянието, но не може да бъде преценявано от съда като смекчаващо вината обстоятелство. Това е така, тъй като ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”  за предходните му осъждания, не са довели до мотивирането му да не осъществява повече престъпления вкл. да не посяга повече спрямо същата жена, независимо от предходното му осъждане за нейното изнасилване. В случая той си позволява на два пъти да стересира един и същи човек чрез едно изключително осъдително поведение против личността и достойнството му на човек и жена.

Отежняващите вината обстоятелства са: предишните му осъждания за извършени тежки умишлени престъпления, с изтърпени наказания „лишаване от свобода”, недобрите характеристични данни за личността му, времето, през което е осъществено деянието- когато е бил в домашен отпуск от търпяното наказание „лишаване от свобода”, изключително високата степен на обществена опасност на самото деяние и на дееца. В случая Окръжният съд има предвид  начина на извършване на деянието със всичките му елементи: за втори път посяга да изнасили възрастна самотна жена, след като е осъден първия път, начина на упражнената сила спрямо нея - удари по тялото и лицето, натиска върху тялото на жената, принудителното му целуване, смукане и удряне по лицето, продължителността на деянието - повече от четири часа и половина, осъществено по време на домашен отпуск от затвора.

Следователно в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл.55 ал.1 от НК, поради което и наказанието не следва да се определя при условията на чл.58а  ал.4 от НК.

Тъй като по делото се проведе съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, Окръжният съд е задължен на основание чл.373 ал.2 от НПК да определи наказанието при условията на чл.58а  ал.1 от НК.

С оглед смекчаващите и отежняващите вината обстоятелства, подбудите и на основание чл.152 ал.4 т.4 от НК във връзка с чл.54 от НК,  на подсъдимия И.А.К. Окръжният съд определя наказание от двадесет години  „лишаване от свобода”.

Наказанието трябва да се определи в максималния размер на нормата на чл.152 ал.4 от НК с оглед на всички правно значими факти по делото, изложени по-горе.

На основание чл.58а ал.1 от НК така определеното наказание трябва да се намали с една трета т.е. да бъде осъден на тринадесет години и четири месеца „лишаване от свобода”.

Последното на основание чл.61 т.2, чл.60 ал.1  от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ следва да се  изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип /затвор/. 

Тъй като престъплението е извършено при условията на опасен рецидив, подсъдимият И.К. на основание § 3 т.2 от допълнителните разпоредби на ЗИНЗС се явява „рецидивист” по смисъла на този закон с приложение на чл.61 т.2 и чл.60 ал.1 от същия относно начина на изтърпяване на наказанието.

С оглед на изложените обстоятелства, Окръжният съд счита, че чрез така наложеното наказание спрямо подсъдимия К. ще се постигнат целите по чл.36 ал.1 от НК.   

На основание чл.59 ал.1 от НК при изтърпяване на наказанието следва да се приспадне времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 11.03.2011 г., когато мярката е приведена в изпълнение до 22.06.2011г., когато мярката му е изменена в „подписка”.

 

 

ІV. ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.27 АЛ.2 ОТ НК

Окръжният съд приема, че следва на основание чл.27 ал.2 от НК към наказанието, наложено му с настоящата присъда, да присъедини наказанието „лишаване от свобода”, определено му с Определение от 16.02.2009 г. по ч.н.д № ../2009 г. по описа на РС-** като двете наказания изцяло и поотделно да се изтърпят от подсъдимия И.К..

Разпоредбата на чл.27 ал.2 от НК разпорежда наказанието по втората присъда да се присъедини изцяло, ако е лишаване от свобода повече от пет години или е наложено за престъпление, извършено повторно или представлява опасен рецидив.

Настоящата присъда се явява втора спрямо присъдите по трите наказателни общ характер дела, чиито наказания са групирани с определението на РС-**.

От една страна наложеното с втората присъда наказание „лишаване от свобода” е повече от пет години т.е. то е тринадесет години и четири месеца и от друга страна престъплението по настоящата присъда е извършено при условията на опасен рецидив.

Следователно са налице две от трите хипотези на нормата на чл.27 ал.2 от НК за присъединяване на наказанието, определено при извършеното групиране по чл.23-25 от НК от РС-** на подсъдимия И.К. към наказанието, наложено му с настоящата присъда, които да изтърпи изцяло и поотделно.

 

V.ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Съобразявайки се, че една част са доброволно предадени от пострадалата и са нейна собственост, а другата част са иззети и са собственост  на подсъдимия, Окръжният съд счита, че следва да постанови връщането им след влизане в сила на присъдата.

Веществените доказателства, представляващи: 1 бр. червен на цвят чорапогашник тип „Клин” от памучен плат, 1 бр. черен на цвят чорапогашник от памучен плат тип „Клин”, 1 бр. розова завивка /чаршаф/ от плат „американ” трябва да бъдат върнати на С.Г.И..

Веществените доказателства, представляващи 1 бр. мъжка шапка с козирка на цвят резеда с надпис в кафяв цвят в дясно до козирката отпред „Bellihing” и бяла на цвят емблема, изобразяваща буквата „В” в кръг от бял конец, 1 бр. мъжка черна памучна фанела с цип и дълъг ръкав с етикет , изобразяващ буквата „S” , 1 бр. мъжки панталони с цип на цвят резедави, с два бр. странични джобове с копчета с надпис и емблема в бял цвят „Baresi Outdoor”,а под нея числото 30; 1 бр. мъжка тениска без ръкави синя на цвят с надпис отпред „Diesel” и числото 78 с емблема „Stelinas Ifllection Size : ХХХL”; 1 бр. мъжка тениска с дълъг ръкав на цвят бледо сива, с черна яка и преден горен край на джоба и края на ръкавите; 1 бр. черен чорапогашник от памук тип „Клин” с емблема и надпис „V$t Vnitwrar colt 100 % acrylic”; 1 бр. мъжко яке на цвят зелена резеда с цип, надпис на гърба „ R-EQU” до него изобразена котва, два странични и два предни джоба. Над левия джоб има надпис „R-edu 100 %” под него     „Sovtheas rvtd” под него „Rutd-100 %” под него „Ro ЗЗОС” под тях изобразени „С” и емблема от вътрешната страна под яката с надпис в червен цвят „Mosibao” в размер 170/88 А; 1 чифт мъжки черни обувки № 41, без върви трябва да бъдат върнати на подсъдимия И.А.К..

 

VІ. ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ

Тъй като подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъплението и на основание чл.189 ал.3 от НПК, Окръжният съд го осъжда да заплати сумата от 415 лв., представляваща направени в досъдебното производство разноски по сметка на Второ РУ на МВР-** и сумата от 30 лв. по сметка на Окръжен съд-**, представляваща разноски, направени в  съдебното производство.

 

ВОДИМ ОТ ГОРЕИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ, ОКРЪЖНИЯТ СЪД ПОСТАНОВИ ПРИСЪДАТА СИ !

 

 

                                               СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:

 

                                                                    /Фл. Неделчева/