№ 516
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500359 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК се развива по въззивна жалба
на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ , чрез адв.З.
Х. насочена против Решение № 121/05.11.2024 г., постановено по гр.д. № 145/2023 г. по
описа на ОС София, с което въззивникът е осъден да заплати на Д. В. А. от гр. *** сумата от
100 000 лева , съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди – физически
болки и страдания и изживян стрес вследствие нанесени й телесни увреждания – -
травматичен субарахноидален кръвоизлив /под меките мозъчни обвивки/; счупване на
челната кост вляво; разкъсно-контузна рана челно над фрактурата на челната кост; счупване
на синусите на горната челюст, на челната кост и сфеноидалния синус; счупване на лявата
яблъчна кост /зигоматикус/; счупване на лявата главулечна ямка /ацетабулум/ с луксация на
главата на бедрената кост; счупване на лявата хълбочна кост; счупване на 8, 9, 10 и 11-то
ребра вдясно, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 14.05.2023 год. около 10.10 часа
на път I – 1 /Е79/, в района на км.181, по вина на М. М. Г., ирански гражданин – водач на
товарен автомобил марка „Волво“, модел „FH РС24“, с peг. № ********, със застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ирански застраховател – Bimeh
Iran /Iran Insurance Company/, без кореспондент за територията на Република България, с
полица № IR11/1402/284/284/98, валидна до 25.05.2023 год., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 30.06.2023 год. до окончателното й заплащане, като предявеният иск е
отхвърлен в частта му за разликата до пълния му предявен размер от 150 000 лева.
В молба-уточнение от 18.12.2024 г. въззивникът е уточнил изрично, че обжалва
първоинстанционното решение в частта му за разликата над сумата от 50 000 лв. до
присъдената общо 100 000 лв.
В отхвърлителната му част до пълния предявен размер от общо 150 000 лв. за
причинени неимуществени вреди, както и в частта, с която на пострадалата е присъдено
обезщетение за причинените й имуществени вреди от процесното ПТП,
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила и не е предмет на въззивна
1
проверка.
Поддържа се във въззивната жалба първоинстанционното решение в обжалваната му
част да е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила /едностранчива и
превратна преценка на приобщените по делото доказателства и недопускане на
своевременно поискани от страната такива/, както и в противоречие с материалния закон и
като правен резултат се иска отмяната му и по съществото на спора уважаване на
предявените искове в пълен размер.
Поддържа се първоинстанционният съд да не се е установил механизма на
настъпилото ПТП, в частност въпроса дали пострадалата е била с поставен обезопасителен
колан при настъпване на произшествието - обстоятелство, съществено за предмета на
производството с оглед своевременно въведеното от въззивника възражение за
съпричиняване поради непоставянето на такъв колан от въззиваемата.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна е оспорила доводите в нея и
поддържа правилност на обжалваното решение. Оспорва твърденията първоинстанционният
съд да е нарушил съдопроизводствените правила, като е отказал допускането на
допълнителна експертиза.
С оглед оплакванията във въззивната жалба настоящата инстанция е допуснала
изслушването на повторна комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност на първоинстанционното
решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваната му уважителна част, прецени
твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивната жалба,
приема следното:
Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо в обжалваната му уважителна
част, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата
правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск. Същото е влязло
в сила в частта му, с която е присъдено обезщетение за причинените на въззивницата-ищца
неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
30.06.2023 г. до окончателното й изплащане.
С оглед на този факт е формирана сила на пресъдено нещо по отношение наличието
на всички елементи на фактическия състав на предявените по делото искове с правно
основание чл.511, ал.1, т.2, във вр. с ал.3 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от Д. В. А. против
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, която е задължителна за
настоящата инстанция, а именно: 1/ настъпило застрахователно събитие на територията на
Република България с участието на виновен водач, който управлява МПС, намиращо се
обичайно в държава /Иран/, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата /виновния
водач е ирански гражданин, а застраховката на автомобила, с който е причинил ПТП-то е
сключен с ирански застраховател, който няма кореспондент в България, както и 2/ в
кумулативна даденост елементите от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, на което
правно основание почива отговорността от прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди - виновно противоправно поведение
/действие/бездействие/ от страна на извършителя на деликта, причинило вреда на
пострадалата, както и причинно-следствена връзка между вредата и противоправното
виновно поведение.
По отношение единствено релевантните и спорни пред настоящата инстанция
въпроси относно размера на дължимото се обезщетение за причинените на въззиваемата-
ищца неимуществени вреди в резултат на противоправното виновно поведение на
деликвента М. М. Г., застрахован по застраховка „ГО“ при ирански застраховател без
кореспондент в страната, пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства, вкл. са допуснати и изслушани комплексна автотехническа и медицинска
експертизи, а повторна такава е допусната и изслушана и от настоящата инстанция. След
самостоятелен анализ на тези доказателства настоящия решаващ състав приема следното от
фактическа и правна страна:
2
Неоспорените от страните писмени доказателства, събраните гласни такива, чрез
показанията на свидетелката Ц. П. А., както и заключенията на двете изслушани /пред
първата и въззивната инстанции/ комплексни автотехнически и медицински експертизи,
установяват по безсъмнен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП на
14.05.2023 г. около 10:15 ч., а именно: На главен път I – 1, в района на 181+800 км, в
местността „Копяновец“, землище на община Ботевград, се е движило МПС – товарна
композиция, състояща се от влекач марка „Волво“, модел „FH РС24“, с peг. № ******** и
ремарке марка „Мамут“ с peг. № ********, с посока на движение от гр. Мездра към гр.
Ботевград в режим на спускане. На временна отбивка от главния път е следвало да извърши
ляв завой. По същото време и на същото място, но в обратната посока на движение, се е
движил л.а.м.“Фолксваген Голф“ с рег. № ********. В следствие на навлизане на товарния
автомобил в лентата за движение на лекия такъв, е настъпил удар между двата автомобила.
Ударът за влекача е бил челен, а за лекия автомобил - челен и по-изразен в лявата част,
ексцентричен, като след удара до установяване на колите в покой товарният автомобил
избутал лекия назад през лентата за движение в посока Ботевград и го установил край
пътния банкет.
Въззиваемата А. е бил пътник в лекия автомобил на задна лява седалка.
Изслушаната пред въззивната инстанция експертиза, която не се оспори от страните и
която решаващият състав кредитира докладва, че при такъв механизъм на настъпване на
ПТП, следствие от челен удар, телата на водача и на пътниците се стремят да запазят
първоначалното си положение и политат напред, наляво и нагоре. При челния удар с
последващо завъртане, телата на водач и пътници се стремят да се придвижат напред, като
при завъртането изпитват действието на центробежната сила, като в случая тялото на
въззиваемата се е наклонило наляво.
По спорния въпрос дали последната е била с поставен обезопасителен колан по време
на произшествието въззивната инстанция въз основа на анализа на заключенията и на двете
експертизи приема, че отговорът на същия е отрицателен.
В тази връзка експертите и по двете експертизи, вкл. допълнителните пояснения на
вещите лица по изслушаната от въззивната инстанция експертиза сочат, че след проведените
медицински прегледи непосредствено след произшествието в документацията не е отразено
по тялото на А. са открити следи от травми, които биха били причинени от поставения колан
в случай, че е била с такъв и при съобразяване механизма на настъпване на произшествието.
Независимо от последното обаче и двете вещи лица са категорични, че с оглед
спецификата на механизма на произшествието, габаритите на л.а.м.“Фолксваген Голф“, в
която е пътувала пострадалата, нейните физически характеристики /по-една и по-пълна/,
получените от нея травматични увреждания биха се причинили дори същата да е била с
поставен предпазен колан, т.к. същият няма отношение към движението на главата /където в
ляво същата е получила сериозни наранявания/, както и на горните и долните крайници,
които не са обхванати от предпазния колан и могат да се придвижват Вещите лица са
категорично още, че и правилно поставен предпазен колан при челен удар, какъвто е
процесния, триточковия инерционен колан /какъвто е този на л.а. Фолксваген Голф/, се
задейства, в следствие на инерционното ускорение. При появяване но отрицателно
ускорение, тялото на водача и/или на пътника се отклонява напред на около 6 до 8 см. до
задействане на инерционния механизъм. След като последният блокира, тялото /торса/
остава притиснато до седалката, но главата и крайниците се движат свободно.
При гореустановеното въззивната инстанция приема за правилен изводът на
първоинстанционния съд за неоснователност на своевременно въведеното възражение на
въззивника-ответник по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на настъпилия за
въззиваемата вредоносен резултат по причина, че не е ползвала обезопасителен колан, с
което е способствала причиняването на травмите си, а в условието на евентуалност - че
обезопасителният колан е бил технически неизправен и/или негоден да изпълнява
предназначението си.
Както се посочи по-горе експертите са категорични, че във всеки един от тези случаи
/без поставен колан и/или при технически неизправен или негоден да изпълнява
предназначението си/ е обективно възможно при установения механизъм на настъпване на
3
процесното ПТП причиняването на телесните увреждания, получени от въззиваемата.
Съдебната практика по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е трайна и последователна в
разбирането си принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД да е винаги налице, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за настъпване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил настъпването им. Този принос трябва да е установен
конкретно /а не хипотетично/ за всеки отделен случай от ответника, чиято е тежестта да
установи възражението си за наличието му, т.к. е в негов интерес - с това възражение се
цели намаляване на отговорността му към увреденото лице. Не е налице такъв принос
тогава, когато, както в процесния казус, вредоносният резултат би настъпил и без
противоправното действие или бездействие от страна на пострадалия.
Анализът на гласните и писмените доказателства, както и заключенията на
изслушаните експертизи в медицинската им част установяват, че непосредствено след
произшествието въззиваемата е била приета за лечение в УМБАЛ „Света Анна“ АД – София
в Клиниката по хирургия.
При извършените й там прегледи и образни изследвания са били установени следните
травматични увреждания: 1/травматичен субарахноидален кръвоизлив /под меките мозъчни
обвивки/; 2/счупване на челната кост вляво; 3/разкъсно-контузна рана челно над фрактурата
на челната кост, която, наред с подлежащото счупване на челната кост, осъществили пряка
комуникация между околната среда и черепната кухина и представлявали нараняване,
проникващо в черепната кухина; 4/счупване на синусите на горната челюст, на челната кост
и сфеноидалния синус; 5/счупване на лявата яблъчна кост /зигоматикус/. Зигоматичната кост
била анатомично и функционално свързана с горната челюст и нейната фрактура
реализирала медикобиологичният показател счупване на челюст. Под същия критерий
следвало да се определи и счупването на стените на двата максиларни /на горната челюст/
синуси; 6/счупване на лявата главулечна ямка /ацетабулум/ с луксация на главата на
бедрената кост; 7/счупване на лявата хълбочна кост; 8/ счупване на 8, 9, 10 и 11-то ребра
вдясно.
Травмите на главата са протекли със степенно нарушение на съзнанието, което
наложило интензивно лечение и наблюдение на жизнените показатели, вкл. чрез поставянето
на централен венозен източник. По време на лечението пострадалата е била объркана,
дезориентирана. Затова пострадалата е била настанена в интензивно реанимационно
отделение.
Счупването на ацетабулума с изместване на лявата бедрена кост е наложило извършване
на оперативна интервенция по спешност за наместване на лявата тазобедрена става и
поставяне на крайника на директна екстензия. Счупването на тазовия пръстен в областта на
лявата хълбочна кост с разместване на костните фрагменти наложило извършване на
безкръвна репозиция. Всяко едно от тези счупвания предизвикало трайно затруднения на
левия долен крайник за период от повече от 30 дни. Счупването на ребрата от 8 до 11 вкл.
също предизвикало трайно затруднения на движението на снагата за период от повече от 30
дни.
Експертизите поясняват, че счупването на лявата яблъчна кост /зигоматикус/, която не
участва анатомично в строежа на горната челюст, но е свързана функционално с движението
на долната челюст чрез дъвкателния мускул, е хлътване на костта в областта на фрактурата.
Това води до функционално нарушение на движението на долната челюст, поради което и се
приравнява на медико-биологичния признак счупване на долната челюст, което затруднява
дъвченето и говоренето за период от повече от 30 дни.
Проведеното оперативно лечение на лявата бедрена кост и тазовия пръстен не са дали
добър резултат - пациентката е развила коскартроза, което е наложило тотална смяна на
тазобедрената смяна чрез втора оперативна интервенция, извършена отново в МБАЛ
„Св.Анна“ в началото на м.ноември 2023 г. /постъпила на 01.11.2023 г. , изписана на
07.11.2023 г./.
В показанията си пред първоинстанционния съд свидетелката Ц. А., дъщеря на
въззиваемата е заявила, че когато в деня на произшествието посетила майка си в болницата
/след транспортирането й там/, тя се намирала в реанимация, а лекуващият лекар заявил, че
е в много тежко състояние и предложила едва ли не да я види за последно. Това състояние
4
свидетелката установила лично след влизането й в стаята, в която майка й била настанена -
била с превръзка на лицето, в тежко психическото състояние, не я познала. Тя престояла
около две седмици в реанимация, където никой не бил допускан повече при нея, а в
болничното заведение - около 2 – 3 седмици. При изписването й трябвало линейка, за да я
транспортира, защото не можела да ходи изобщо и не била в адекватно състояние.
Необходимо й било дълго време, за да се възстанови психически. СвидетЕ.та се грижила за
майка си в гр.Ботевград около 20 дни, защото била в критично състояние - не можела да
прави нищо - да се храни, да ходи до тоалетна, нито да извършва някакви дейности с ръцете
си в началото. След около една седмица се възстановила малко. Шест месеца или повече
били необходими на въззиваемата, за да се възстанови психически и да издържи операция за
смяна на тазобедрена става, която била направена месец ноември 2023 г. Отделно от това
черепно-мозъчната травма също била пречка и изисквала време за възстановяване. Тя
приемала лекарства, за да може да се възстанови и да издържи операцията. Към момента на
депозиране на показанията била малко обезверена, още трудно ходела с бастун,
възстановявала се бавно. Всяка седмица казвала на свидетелката, че не й остава много да
живее. Много била отчаяна, емоционално, психически. Трудно общувала с хората.
Притеснявала се, ставало й зле. Преди ПТП ищцата работела в гр.Ботевград, като от
03.06.2024 г. отново се върнала да работи на същата работа, но само първи смени, за да
прецени дали ще се справя.
Въззивната инстанция преценява показанията на свидетелката през призмата на
чл.172 ГПК поради близките й родствени отношения с въззиваемата, но кредитира
последните, доколкото установеното от тях се подкрепя изцяло от заключенията на
медицинската част на изслушаните експертизи, както и от приобщените по делото писмени
доказателства, касаещи здравословното състояние на А..
При гореустановеното по релевантния въпрос за дължимия размер на обезщетение за
причинените на въззиваемата неимуществени вреди, решаващият състав взе предвид и
следното:
Според възприетия от съдебната практика критерий за приложението на принципа за
справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на
пътнотранспортно произшествие лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу
застрахователя, понятието "справедливост", употребено в посочената правна норма не е
абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се отчетат от съда при определяне на конкретния размер на
обезщетението.
Въззивната инстанция счита, че т.к. в конкретния казус се претендира обезщетение за
причинени телесни увреждания на въззиваемата-ищца за такива обстоятелства следва да се
съобразят: възрастта на пострадалата към момента на настъпване на произшествието,
характерът и степента на уврежданията, интензитетът и продължителността на
претърпените физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на
оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения,
извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински
интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно
възстановяване от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на
уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни
последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на
специален режим на живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на
увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на временна или
трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя
без чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице и
възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на живот на
пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически страдания.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от икономическата
конюнктура в страната в страната към момента на увреждането и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото
в държавата, намиращ проявление в практиката на съдилищата, във връзка с нормативно
5
определените лимити по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
По отношение на уврежданията в случая се налага, че към момента на настъпване на
процесното ПТП Д. А. е била на 52 години. В резултат на пътния инцидент й е причинена
съчетана травма, изразяваща се в засягане както на главата, така и на левия долен крайник и
на снагата /изброените подробно общо осем наранявания/. Получените увреждания на
главата - особено травматичния субарахноидален кръвоизлив, счупване на челната кост
вляво и разкъсно-контузна рана челно над фрактурата на челната кост, която, наред с
подлежащото счупване на челната кост, осъществили пряка комуникация между околната
среда и черепната кухина и представлявали нараняване, проникващо в черепната кухина, са
довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Останалите наранявания са
причинили трайно затруднение на дъвченето и говореното й /повече от 30 дни/, трайно
нарушение на движението на левия долен крайник /за поведе от 30 дни/, трайно затруднение
на движението на снагата.
Счупванията на левия долен крайник и на тазовата кост от ляво са наложили
оперативна интервенция за наместване на костите, която обаче не е възстановила успешно
движението на крайника, появила се е и коксатроза и се е наложила втора оперативна
интервенция за тотална смяна на тазобедрената става. Вкл. след нея пострадалата
продължава да е трудно подвижна, придвижва се с помощно средство /бастун/, като се е
завърнала на работа повече от година след инцидента.
При отчитане на горните факти въззивната инстанция намира за справедливо
определеното от първоинстанционния съд като заместващо обезщетение за претърпените от
въззиваемата болки и страдания в размер на 100 000 лева.
Същото държи сметка както за броя, вида и характера на телесните увреждания на
пострадалата, получени от процесното ПТП, болките и страданията, които е изпитвала
непосредствено след получаването им и по време на лечебния период, продължителността
на последния, обстоятелството, че за сравнително по-дълъг период е била зависима от чужда
помощ в бита си.
Държи сметка и за неблагоприятното развитие на лечението на получената травма на
левия долен крайник и тазовата кост от ляво, наложило допълнително оперативно лечение,
както и на сравнително неблагоприятната прогноза за здравословното състояние на
пострадалата от последното, вкл. и за загуба на работоспособност за период от повече от
година след инцидента, довела и до невъзможност да си осигурява средства за
съществуването й.
Така определеният размер на обезщетение е съобразен и с разрешението на аналогични
случаи, дадено от съдебната практика.
Според установеното виждане в практиката на съдилищата еднаквото третиране на
сходните случаи при претендирани обезщетения за неимуществени вреди от непозволено
увреждане изцяло съответства на изискването по чл. 52 ЗЗД присъденото обезщетение да е
справедливо /Решение № 214 от 08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.,
Определение № 818 от 13.03.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 2019/2024 г. и др./. Затова и
справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на
общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществените вреди от един и същи вид, което налага съобразяването на съдебната
практика по сходни казуси.
По тези съображения въззивната инстанция приема, че определеното общо
обезщетение като репарация за причинените на въззиваемата А. неимуществени вреди се
явява справедливо и правилно определено.
При този изход от спора пред настоящата инстанция решаващият състав приема, че по
правилото на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК в тежест на въззивника следва да се поставят
разноските на въззиваемата по въззивното производство за адвокатско възнаграждение на
процесуалния й представител, в минималния определен размер от Наредба № 1/2004 г., а
именно 8 700 лв., доколкото се претендира такова да се присъди по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.
Поради последното и възражението за прекомерност на това възнаграждание от
6
насрещната страна се явява неоснователно, предвид правната и фактическа сложност на
делото и извършените съдопроизводствени действия пред въззивната инстанция /събрани са
нови доказателства/.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 121/05.11.2024 г., постановено по гр.д. № 145/2023 г. по
описа на ОС София в обжалваната му част, с която Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, ЕИК ********* е да заплати на Д. В. А. от
гр.***, ЕГН ********** сумата от общо 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени й неимуществени вреди – физически болки и страдания и
изживян стрес вследствие нанесени й телесни увреждания, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 14.05.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2023
год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК ********* е да заплати на адвокат Я. Д. Д. от САК адвокатско
възнаграждение за осъществената от него правна помощ и съдействие по делото в полза на
Д. В. А. от гр.*** в размер на 8 700 /осем хиляди и седемстотин/ лева
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването
му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7