№ 4094
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря МОНИКА Д. МИТРЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110133171 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от АЛБ. БЛ. К., с
която е предявил срещу Столична община иск с правно основание чл. 439
ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищеца не му дължи
сумата от 200 лв., представляваща административно наказание „глоба“,
наложена по силата на наказателно постановление № 304882 от 22.02.2017 г.,
поради погасяването ѝ по давност.
Ищецът поддържа, че с наказателно постановление № 304882 от
22.02.2017 г., издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение му било наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лв., като постановлението било влязло в сила на 09.08.2017 г. На
основание наказателното постановление през 2020 г. било образувано изп. д.
№ 20208490405728 по описа на ЧСИ Ангел Петров. Твърди се, че
изпълнителното дело било образувано след погасяване на вземането по
давност. Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на
страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че действията по
събиране на процесната сума били предприети преди погасяването им по
давност. Посочва се, че дори при отпадане на възможността за принудително
събиране на дължимите суми, то самото задължение продължавало да
съществува, поради което искът бил неоснователен. Претендира разноски.
Пред съда страната не изпраща процесуалният представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
1
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че на ищеца с наказателно постановление №
304882 от 22.02.2017 г., му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лв., като от направеното отбелязване върху постановлението,
същото е влязло в сила на 09.08.2017 г.
По делото е представен препис от изп. д. № 20208490405728 по описа на
ЧСИ Ангел Петров, от което се установява, че същото е било образувано с
молба подадена от Столична община на 11.12.2020 г., като с молбата на
съдебният изпълнител са му възложени всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
Към молбата за образуване е приложено наказателно постановление №
304882 от 22.02.2017 г. и акт за установяване на административно нарушение
№ 0304882 от 08.02.2017 г.
На 13.05.2021 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до АЛБ.
БЛ. К. в качеството му на длъжник по изпълнителното дело.
Със запорно съобщение от 13.05.2021 г. изпратено до „Тети 90“ ЕООД е
наложен запор върху трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на
АЛБ. БЛ. К.. От представените доказателства се установява, че запорното
съобщение е било получено на 17.05.2021 г..
Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е
извършвал.
Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния
акт. По своето естество искът по чл. 439 от ГПК е отрицателен установителен
иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на
взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след
постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че
изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявеният
иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за
събиране на вземането по влязло в сила наказателно постановление е
достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл.439 от ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Съгласно нормата на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК публични са държавните и
общински вземания по влезли в сила наказателни постановления.
Разпоредбата на чл. 163, ал. 4 ДОПК постановява, че в случаите, когато
публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител,
събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Следователно редът за събиране на публичното вземане определя и
компетентният съд, който следва да се произнесе по исковата молба за
установяване несъществуването на това вземане. Доколкото в настоящия
случай на основание чл. 163, ал. 4 ДОПК, вр. чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ публичното
вземане е възложено за събиране на частен съдебен изпълнител, то и
предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК и следва да се разгледа от
гражданския съд. В този смисъл е и практиката на смесени петчленни състави
2
на ВКС и ВАС, които определят компетентност на гражданския съд по искове
за установяване несъществуване на публично вземане, което е възложено за
събиране на съдебен изпълнител - Определение № 92 от 22.11.2012г. на ВАС
по адм. д. № 74/2012г., Определение на ВАС по адм. д. № 1/2013г.,
Определение на ВАС по адм. д. № 7/2013г.; Определение на ВАС по адм. д.
№ 73/2012г., Определение № 35 от 11.05.2017г. на ВАС по адм. д. №
60/2015г., Определение № 45 от 8.07.2016г. на ВАС по адм. д. № 21/2016г.,
Определение № 63 от 17.10.2017г. на ВАС по адм. д. № 47/2017г.,
Определение № 48 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 34/2018г.,
Определение № 87 от 29.11.2019г. по адм. д. № 45/2019г., Определение № 39
от 02.10.2020г. по адм. д. № 23/2020г., Определение № 52 от 29.12.2020г. на
ВКС по гр. д. № 38/2020г., 5-членен с-в, ГК.
Следва да бъде посочено, че когато принудително събира публично
общинско вземане, съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с
правомощия да се произнесе по възражението за давност, основано на чл. 171
ДОПК. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да
прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в
сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за
установено, че не са налице материално-правните предпоставки за законност
на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението
по давност. Тъй като няма правомощие да се произнася по възражение за
давност и не е орган в структурата на общинската администрация, съдебният
изпълнител не би могъл да „отпише” погасеното по давност публично
общинско задължение. Едновременно с това разпоредбата на чл. 433, ал. 1
ГПК не оправомощава съдебния изпълнител да вземе предвид евентуално
постановено от орган в структурата на общинската администрация
„отписване”, извършено след предаването на публичното задължение за
събиране по реда на ГПК. Подобно „отписване” би могло да обоснове
отправянето на искане от взискателя по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, но
заявяването на такова е в зависимост единствено от волята на взискателя и
при отсъствието му, единствен способ за защита на длъжника в хипотеза на
поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на
публично общинско вземане, остава предявяването на иск - отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН давността при наложено наказание
„глоба“ е две години. Нормата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН регламентира, че
давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. Следва да бъде
посочено, че глобата, освен публично вземане, е и административно
наказание, която правна природа следва да намери превес, поради което
неприложим по отношение на давността за това вземане е срокът по чл. 171,
ал. 1 ДОПК / в този смисъл тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г. по
тълкувателно дело № 3/2016 г. на ВАС/. Образуването на изпълнително
производство е действие, което прекъсва давността и започва да тече нов 2-
годишен срок, но това производство следва да е образувано преди изтичане на
3
предвидената в НК обикновена или абсолютна давност. Ако в посочения по –
горе 2-годишен срок не се предприемат изпълнителни действия глобата не
подлежи на изпълнение по принудителен ред, в приложение на чл. 82, ал. 1, т.
5 от НК /в този смисъл ТР № 2/28.02.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСНК на
ВКС/. Давността за изпълнение на административно наказание е изтичане на
определен срок от време, установен със закон, в който надлежният орган
бездейства да упражни правомощията си да приложи административно –
наказателната репресия спрямо извършителя на нарушението. Позоваването
на давността е изведено при факти, настъпили след влизане в сила на
постановлението, поради което релевираното от ответника възражение за
преклудиране на това позоваване с изтичане на срока за упражняване правото
на жалба, е неоснователно.
В настоящият случай с оглед на приложението на разпоредбата по чл. 82,
ал.1, б. „а” от ЗАНН се установи, че по отношение на наложеното на АЛБ. БЛ.
К. наказание „глоба“ на основание наказателно постановление № 304882 от
22.02.2017 г. погасителният давностен срок е започнал да тече от датата на
влизането в сила на същото, която дата съгласно направеното от самия
ответника отбелязване върху акта е 09.08.2017 г., която дата касае датата на
връчване на наказателното постановление. Това отбелязване следва да се
цени като извънсъдебно признание по реда на чл. 175 от ГПК от ответника на
неизгоден за него факт. По делото от страна на ответника не са ангажирани
доказателства да са предприети действия, водещи до прекъсване на давността
за периода от влизане в сила на наказателното постановление до образуване
на горепосоченото изпълнително дело. В случая от датата на влизане в сила
на наказателно постановление – 09.08.2017 г. до датата на образуване на
изпълнителното дело - 11.12.2020 г., давността за събиране на наложената
глоба е изтекла. След образуване на изпълнителното дело действително са
предприети действия, годни да прекъснат давността с налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на ищцата, но същите са неотносими към
процесния случай, доколкото предвидения в закона давностен срок е изтекъл
преди самото образуване на изпълнителното дело.
За пълното следва да бъде посочено, че релевираното от ответника
възражение, че след влизане в сила на наказателното постановление не могла
да тече давност, тъй като административно-наказателната отговорност вече
била реализирана, е неоснователно. Това би могло да бъде вярно единствено
по отношение на сроковете по чл. 34 ЗАНН и чл. 81, ал. 3 НК вр. чл. 11
ЗАНН, не и по отношение на изпълнителската давност по чл. 82 ЗАНН, с
чието изтичане се погасява правото да се изпълни наложеното с влязло в сила
НП наказание „глоба“, респ. да се събере глобата като публично вземане.
Изложеното предпоставя, че към настоящия момент правото на
ответника да изпълни принудително вземането за глоба е погасено по давност
и предявеният отрицателен установителен иск е основателен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на 50
4
лв., за държавна такса и 1.41 лв. за банков превод, тъй като това е
действителната стойност на превода, а не 2.40 лв. както претендира ищеца. На
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца се
дължат разноски за първата инстанция в размер на 300 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от АЛБ. БЛ. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, офис-партер,
чрез адв. К.Б., срещу Столична община, БУЛСТАТ: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 33, иск с правно
основание чл. 439 от ГПК, че АЛБ. БЛ. К. не дължи на Столична община
сумата от 200 лв., представляваща административно наказание „глоба“,
наложена по силата на наказателно постановление № 304882 от 22.02.2017 г.,
поради погасяването ѝ по давност.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на АЛБ.
БЛ. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31,
офис-партер, чрез адв. К.Б., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 51.41
лв., разноски в производството.
ОСЪЖДА „Столична община, БУЛСТАТ: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на адв.
К.И. Б., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца АЛБ. БЛ. К. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5