Р Е Ш Е Н И Е № 596
гр. Монтана, 27 ноември 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в
открито съдебно заседание на 21 11 2019 г. в състав:
Председател: РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря: ДИМИТРАНА Д. като
разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав, Адм.д.
№ 364 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 68 от ЗЗДкр, вр.
чл. 144 от АПК.
Образувано е по жалба на Т.В.Т.,***
против Решение № 384/19.06.2019 г. по преписка № 203/2018 г. на КЗД – Петчленен
разширен заседателен състав, В ЧАСТТА, с което е установено липса на
дискриминация от А.С.А. и Български Футболен Сьюз –
т. ІІІ и т. ІV от решението. Уточнението е направено с допълнение към жалба,
вх. № 1576 от 06.08.2019 г. /л. 282/
В жалбата се твърди, че А.С.А. не
е доказал противното на твърденията в жалбата й до КЗД. КЗД се позовава и взема
под внимание осъществяването дискриминация по описаните признаци по смисъла на
§1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. при упражняване правото на
труд от страна на А.С.А. - председател на Областния съвет на БФС - Монтана към процесния период. Ответната страна БФС не е упражнила
контрол на курса за футболни съдии и спрямо лицата, на които е дадено право да
действат като футболен съди, с което са нарушили собствения си правилник за
футболното съдийство за някои кандидати, а за други не, което е признак за
дискриминация и е видно от предоставените доказателства и събрани материали. А.С.А.
и БФС не посочват ясна и точна причина за това защо не е получила права на
футболен съдия, защо не е вписана в поименната листа на съдиите, защо не е
получила екипировка, защо и на какво основание е третирана по различен начин
спрямо лицата, които са се обучавали по същото време и получили по-ниски оценки
спрямо нея на писмения изпит. Моли преписката да бъде преразгледана обстойно с
всички събрани материали и доказателства към нея. Да се вземе под внимание
неявяването и неоспорването на твърденията й от страна на ответника А.С.А..
Неявяването на страните и правото й да зададе директно въпроси или чрез
петчленната комисия да им бъдат зададени, й дава правото да се позова на чл. 9
от ЗЗДискр. Моли да се преразгледат твърденията на
ответната страна БФС и до каква степен са верни и имат отношение пряко към
случая. Моли да се установи, чия е отговорността по спазването на реда и
правилниците относно футболното съдийство и следователно спазени ли са или не,
което да е довело до дискриминация и от кого. Да се преразгледат и отхвърлят
твърденията на БФС, касаещи курса за футболни съдии и настъпващите след това
действия, тъй като именно неспазването на реда и правилниците счита, че е
проява на дискриминация спрямо нея. Твърди, че отговорността за всичко описано
в становището на БФС е на Областния председател, а контрола го осъществява
Български Футболен Съюз. В с.з. оспорващата поддържа жалбата. В писмени бележки
моли съдът да отмени оспореното Решение на Петчленен състав на КЗД, да вземе
решение за наличие на дискриминация от страна на А.С. и БФС, както и да наложи
санкции като се придържа към изложените вече твърдения.
Ответната страна – чрез юрк Н*** К***
оспорва жалбата. Моли същата да бъде оставена без разглеждане, тъй като е
подадена извън законоустановения срок. Жалбата е входирана
на 08.07.2019 г. в КЗД, а съобщението, с което жалбоподателката
е уведомена за постановяване на решение по преписка № 203/2017 г. по описа на Комисията
за защита от дискриминация /КЗД/, е получено на 21.06.2019 г. Алтернативно, моли
оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на Решение № 384 от 19.06.2019
г. по преписка № 203/2017г. по описа на КЗД. Твърди, че оспореното решение е
издадено от компетентен орган в рамките на неговата власт, съгласно чл. 65, т.
1-3, във връзка с чл. 48, ал. 2, т. З, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. при спазване на метариалноправните
и процесуалноправни норми, както и в съответствие с целта на закона. При
постановяване на акта са спазени законовите изисквания относно формата и
съдържанието му съгласно чл. 66 от ЗЗДискр. и при
спазване на административнопроизводствените правила –
спазени са изискванията на глава Четвърта, раздел Първи от ЗЗДискр.
В мотивите към процесното решение подробно са
обсъдени всички релевантните факти и обстоятелства, относими
към посочените в жалбата твърдения за неравно третиране. Докладчикът по
преписката правилно е конституирал страните. Решаващият състав е извършил
проучване по реда на чл. 55-59 от ЗЗдискр. Дадена е
възможност на страните да се запознаят със събраните материали. В съответствие
със задълженията си КЗД е осигурила пълно и всестранно разкриване на
обстоятелствата в образуваното пред нея производство. По искането на Т.Т. "да се вземе под внимание неявяването и
неоспорването на твърденията" й от страна на А.С.А., се посочва, че
личното явяване на страните пред КЗД не е задължително при тяхното редовно
призоваване. По отношение на исканите за разпит свидетели, следва да се има
предвид, че същите са призовавани многократно за разпит пред Петчленен състав,
наложени са им глоби за неявяване, а жалбоподателката
лично и доброволно се е отказала от техния разпит и е поискала заличаването им,
което е протоколирано (Протокол от открито заседание на КЗД, проведено на
08.05.2019г., стр. 4) и потвърдено от нея в подадената жалба срещу оспореното Решение.
Моли да се потвърди процесното Решение № 384 от
19.06.2019 г., като законосъобразно и обосновано, както и да им се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна по делото
– А.С.А. - не взема становище по жалбата.
Заинтересованата страна по делото
– Български футболен съюз, гр. София – чрез процесуалния си представител гл.
юрк Я.Д. оспорва жалбата. В писмени бележки се позовава на условията и реда за
придобиване на съдийска правоспособност, съгласно приетият от БФС Правилник,
който е релевантният нормативен акт, ведно с Конвенцията на УЕФА за организация
и развитие на футболното съдийство. Едно от основните оплаквания в жалбата е,
че е дискриминирана спрямо лица, които в нарушение на нормативни изисквания са съдийствали/не е получавала наряди, но за въпросния период жалбоподателката, освен че не е имала съдийска
правоспособност, е била и в ръководството на ФК "А*** - Л*** ", което
е несъвместимо обстоятелство по см. на чл. 23, т. 1 от ПФС. В тази връзка
същата се опитва да черпи права от противоправните
действия на длъжностни лица, които са понесли съответната дисциплинарна
отговорност. Твърденията в жалбите й са голословни, които в административния
процес не бяха доказани, нито с писмени, нито с гласни доказателства. И в двете
жалби, акцентът е поставен върху твърдяните прояви на
сексуален тормоз от страна на лицето А.С.А., бивш председател на ОС на БФС -
Монтана, както й за личното му отношение към нея, което е видно от
представените снимки на съобщения от екран на приложението Вайбър
и аудио файлове. В хода на производството, както пред КЗД, така и пред съда,
стана ясно, че писмена жалба до БФС, с оплаквания срещу длъжностното лице А.С.
не е подавана. Твърдението на оспорващата, че БФС не е упражнил контрол върху
„курса за футболни съдии" е невярно. Това стана ясно и от показанията на св.
И*** Д*** - мениджър съдии в БФС,
която заяви, че проверка на дейността на А.С. е била предприета, след самосезиране, въз основа на информация от медиите, като
същият е бил временно отстранен, а в последствие уволнен за накърняване на
доброто име на работодателя, по повод дадената гласност на личните му
отношения. Недоказано остана и твърдението, че не е била информирана за
насрочване на тест за физическа пригодност. От показанията на председателя на
ОС на БФС - Монтана, става ясно, че Т.Т. е била
допускана и е присъствала на заседанията на съдийската колегия, без да има
право на това, което е още едно доказателство, че към нея е имало добронамерено
отношение и никога не е била дискриминирана. Липсата на каквито и да са факти
за дискриминация при осъществяване на дейността на БФС, като юридическо лице
спрямо оспорващата, прави жалбата й недоказана. Моли съдът да отхвърли жалбата
срещу Решение № 384/19.06.2019г. на Петчленен разширен заседателен състав на
Комисията за защита от дискриминация и да потвърди същото като правилно и
законосъобразно.
Доказателствата по делото са
писмени и гласни.
Административен съд Монтана след
като обсъди сочените в жалбата твърдения във връзка със събраните по делото
доказателства и при служебната проверка за законосъобразност на
административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено
следното:
С жалба до Комисия за защита от
дискриминация /л. 23/ оспорващата твърди дискриминация по следните признаци:
лично и обществено положение, пол, възраст, образование и тормоз. Жалбата е
подадена срещу БФС /Български Футболен Съюз/ и А.С. Председател на Областния
съвет на БФС Монтана. Жалбата обосновава с обстоятелствата, че няколко пъти й е
отказвано да бъде включена в курс за футболни съдии поради факта, че е стара
/на 29 години тогава/. След като успешно е издържала изпит за футболен съдия в
област Монтана на 10.02.2017 г. и в момента е единствената жена футболен съдия
в областта, до този момент няма даден нито един наряд за футболна среща. Била е
принудена да махне титлата си „инженер", която ползва в личния си профил
във Фейсбук, а е с две висши инженерни образования. Непрекъснато
й е създаван дискомфорт, била е унижавана на събрания
и тренировки, демонстративно са давани наряди на млади момчета завършили курса
с нея, като на въпроса защо тя няма все още наряд, й е отговарено,
че е жена и не може да й се даде такъв наряд. Когато окончателно е уведомена
устно, че е отстранена изтъкнатите за това причини са: че като жена ще разбие и
ще внесе интриги в мъжкия колектив; „че жена не му трябва”; че политиката на
Монтана е да няма жени съдии и като цяло е грешна политиката да има жени
футболни съдии. Непрекъснато й е натяквано, че е
семейно обвързана с личност, която е Президент на Футболен клуб, и че ако
прецени, че това е конфликт на интереси ще трябва да се раздели със съпруга си.
Настройвана е футболната общественост с лъжи и манипулации срещу нея. Била е
поставена под сексуален тормоз, включително психически, като с действия и думи е
унижавана пред колеги. На колегите завършили заедно с нея курса са давани наряди
за футболни срещи докато на нея не, демонстративно са хвалени за успехите им
дори и да нямат такива, което я е сривало психически. Забранявано й да ходи на
всякакви събирания на колектива, като пример за това е забраната да присъства с
колектива на закриването на футболния сезон 2016/2017 и след това на банкета на
колектива, като тя е била единствената неприсъствала, извън липсващите по лични
причини. Демонстративно пред колегите е прекратена всякаква служебна
комуникация с нея, с което отново е унижена и дискриминирана, а колегите са започнали да я майтапят, че „той”
не я смята за човек и за жива. Единствено на нея от целия колектив не й дадена
екипировка, въпреки че има налична такава. В допълнение към преписката, вх. №
44-00-2893 от 29.09.2017 г. /л. 32/ посочва нови обстоятелства, случили се на
25.09.2017 г. като твърди дискриминация по признак пол от А.С. и лица от
съдийската колегия и делегати – без да уточнява имената на лицата, както и
че А.С. умишлено не е издавал исканото
не веднъж от нея Удостоверение, че е футболен съдия, като дори е отказвал да входира и приеме искането й. Има свидетели на деянията на С.,
които й съчувстват, но изпитват страх да свидетелстват поради това, че С. може
да промени отношението си към тях и да им навреди. В други допълнения от
13.09.2018 г. и 01.10.2018 г. /л. 85 и 102/ изброява поименно лицата, спрямо,
които се чувства дискриминирана, тъй като тези лица са в нарушение на
Правилника, но въпреки това имат назначения за футболни срещи. Освен това се
чувства дискриминирана от ОС на БФС Монтана за това, че без проведен физически
изпит лица, които са изкарали курс за съдии заедно с нея са допуснати до съдийство,
а единствено тя не е. Чувства се дискриминирана, тъй като на 02.08.2017 г. е предоставила
документ, с който удостоверява, че вече не е в нарушение на правилника за
футболното съдийство, но отново не е била допусната до съдийство. Чувства се
дискриминирана от ОС на БФС Монтана и от БФС защото въпреки, че не нарушава
правилника за футболното съдийство, а лицата, които го нарушават и до момента
получават наряди за футболни срещи.
В с.з. на 17.09 и 24.10.2019 г. заявява,
че отказът да бъде допусната до физически тест е направен февруари – март 2017
г. и не възразява за следващите дати 21 и 26 март, за които е уведомена по
ел.поща, както и че периодът за който счита, че е дискриминирана е за времето
от 14.02.2017 г., когато са излезли резултатите от писмения тест за футболни
съдии, до 04.06.2017 г., когато приключва футболния сезон. В с.з. на 24.10.2019
г. и 21.11.2019 г. заявява, че не е подавала други жалби и не е посочвала
конкретни имена на лица от съдийската колегия и делегати, поради което не е
имала и няма претенции към такива лица, както и че твърдените факти и
обстоятелства в жалбата й, приложена на л. 23 от делото, са извършени от А.С..
С Доклад – заключение на Б***
Х*** - докладчик по преписка № 203/2017 г. е прието, че предвид оплакванията за
евентуална дискриминация по признаци „лично положение", „обществено
положение", „пол", „възраст", „образование", тормоз и
сексуален тормоз по смисъла на § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗЗДискр.,
преписката е разпределена за разглеждане от Петчленен разширен заседателен
състав. Посочено е, че докладът-заключение не съдържа правни изводи и
констатации, а само систематизира направените в хода на проучването действия и
фактическа обстановка в общ план. Посочено е, че жалбата отговаря на
изискванията на чл. 51 от ЗЗДискр. и съставлява годно
правно основание за образуване на производство, без да са налице отрицателни
процесуални предпоставки, възпрепятстващи нейното разглеждане, респ.
произнасяне на Комисията за защита от дискриминация по същество. С доклада са
определени страните, а именно: жалбоподател - Т.В.Т. и ответници
- А.С.А. - Председател на Областния съвет на БФС - Монтана към процесния период и Български футболен съюз /БФС/,
представляван от президент на БФС. В доклада подробно са описани фактите и
обстоятелствата изложени в жалбата и на допълнението от 29.09.2017 г.
представените становища и е направено предложение до Председателя на петчленен
разширен заседателен състав да се насрочи открито заседание, като се дадат
указания до страните.
В частта, в която е оспорено
решението на Петчленен разширен заседателен състав на КЗД, е прието, че в хода
на производството не са представени факти и доказателства, удостоверяващи
извършени или допуснати нарушения от ответните страни по признаците
„възраст", „образование", „пол" и „обществено положение".
Не са установени никакви действия от страна на ответните страни по отношение на
жалбоподателката, които да водят до нежелано
поведение при упражняване правото й на труд, на основата на признаците по чл.
4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразени физически, словесно
или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване нейното
достойнство. Не са подкрепени с доказателства твърденията на Т.Т., че спрямо нея е осъществено неравно третиране.
Създаването на пречки следва да се установи обективно, а доказателства в тази
насока, въпреки положените усилия, не са събрани. С оглед на установеното в т.
ІІІ, т. ІV и т. V Комисията приема, че ответната страна А.С.А. - Председател на
Областния съвет на БФС - Монтана към процесния период
не е извършил „тормоз" на работното място по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
ЗЗДискр. във връзка с чл. 5 от ЗЗДискр.
по признаци „възраст", „образование", „пол" и „обществено
положение" спрямо Т.В.Т., както и че ответната страна Български футболен
съюз, представляван от президент на БФС, не е извършил „тормоз" на
работното място по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.
във връзка с чл. 5 от ЗЗДискр. по признаци „възраст",
„образование", „пол" и „обществено положение" спрямо Т.В.Т., като
жалбата й в тази част е оставена без уважение. По отношение на установеното по
т. І и ІІ, решението не е оспорвано и е влязло в законна сила.
Свидетелят Р*** Т*** Х*** , който
считано от 20.03.2018 г. до момента е Председател на Областния съвет на БФС
Монтана, дава показания, че на дата 20 февруари 2017 г. е присъствал на съвещанието
в хотел Житомир, на което Председателят на съдийската
комисия Н*** В*** е обявил дата за физически тест - 23 февруари. Поради лоши
условия, обаче изпита на 23 февруари не се е състоял, като за отмяната не са
съставяни писмени документи. От 22 февруари до 6 ноември 2017 г. нямат данни за
насрочвани други дати за физически тест. От както той е председател, всеки един
изпит се обявява в информационната система на БФС, докато преди това е ставало при
полагане на теоретичния тест на кандидат-съдиите и втори път на съвещанията.
Свидетелката В.М.П. дава показания,
че на събранието на 20 февруари 2017 г. не се е коментирало кога ще бъде
проведен физически тест за новите съдии. На 23 февруари, четвъртък всички
курсисти, включително и Т. на тази дата са били на стадион "О*** " за
физическа тренировка, но физически изпит поради лошите условия не се е провел,
а е имало просто тренировка. До сега не е държала физически тест. В периода
края на февруари началото на март 2017 г., след като се е разбрало, че
оспорващата не е в България, А.С. й е предлагал наряд за мач, за да създаде
конфликт между тях двете.
Свидетелят П.М.М. не си спомня оспорващата на кои точно събрания през 2017
г. е присъствала, защото на всяко съвещание има отсъстващи, като той също е
отсъствал от някои.
Свидетелката И*** М*** Д*** дава показания,
че в качеството си на "Мениджър съдии" отговаря за организацията на
обученията за съдии в София, за цяла България. В цяла България, БФС е разделен
на четири зони – София, Пловдив, Варна и Велико Търново. Област Монтана е към
зона Велико Търново, която съдържа 7 малки области и нейната задача е да помага
в обучението и организацията на съдиите. Това, което те правят в БФС, на
национално ниво, се преразпределя към зоналните съвети, съответно зоналните
съвети предават към областните. Съдийската комисия организира цялата дейност по
курсовете за нови съдии, в т.ч. решава дали им трябват такива, какви да бъдат
тестовете за изпити, кога да бъдат проведени, отговаря и за назначаването на
съдиите, тяхното представяне и обучение. Когато са разбрали за проблем в ОС
Монтана, са разпоредили извършването на проверка, в резултат на което
Председателят на ОС е отстранен.
Свидетелят И*** Н*** И*** дава
показания, че на въпросното заседание лично е чул, че тогавашният председател на
съдийската комисия е обявил дата за провеждане на физически тест – 23 февруари.
Съгласно Служебна бележка /без
номер и дата/ издадена от Областен съвет на БФС Монтана на Т.Т., същата е преминала успешно курс за футболен съдия в
рамките на 20 часа. /л. 302/
Съгласно Протокол от курс за нови
съдии към ОС на БФС Монтана през месец февруари 2017 г. е проведен курс за нови
съдии към ОС на БФС гр. Монтана, сред които е оспорващата и една от
свидетелките по делото – В.П.. /л. 303/
Съгласно списък на БФС – ОС
Монтана от 06.11.2017 г. четирима от лицата преминали теоретичен тест през
месец февруари 2017 г. са се явили на тест за физическа подготовка, като за
оспорващата Т.Т. е посочено, че е представена
медицинска бележка. /л. 304/ От списъка на съдиите, държащи физически тест от
Монтана, проведен на 29.03.2018 г. е видно, че оспорващата не се е явила. /л.
306/
Съгласно представена разпечатка
от сайта на БФС, на същия е публикувана информация за насрочено съвещание на
20.02.2017 г. на съдии и делегати от 18 ч.
С решение № 2 от 03.08.2017 г. на
ОС Монтана, по ф.д. № 3/2016 г. е вписана промяна в органите на управление на
„Футболен клуб А*** - Л*** ” като Т.В.Т. е заличена като член на управителния
съвет.
С Разпореждане от 30.07.2019 г. е
разпределена доказателствената тежест между страните, като при условията на чл.
171, ал. 4 от АПК са дадени и допълнителни указания на страните.
По делото са приети като
доказателства още протоколите от проведените заседания пред КЗД, различни писма
от КЗД до страните по воденото производство, извадки от сайта на БФС за
провеждани наряди от съдии и делегати, както и други публикации, Декларация от
оспорващата, че желае на 06.11.2017 г. да се яви на физически тест /л. 167/, молба
до КЗД за призоваване на свидетели, Правилник за футболното съдийство, извадки
от сайта на БФС, включително и такова за изявление на Председателя на БФС за
отстраняване на Председателя на ОС Монтана.
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена на 05.07.2019
г., видно от датата поставена върху системен бон /л. 283 и 7/, а Решението на
Председателя на Комисия за защита от дискриминация е получено на 21.06.2019 г.
/л. 13/ или същата е подадена в законоустановения 14 дневен срок. Подадена е от
лице имащо правен интерес от оспорване – адресата на акта, поради което същата
се явява допустима за разглеждане по същество.
Съгласно чл. 1 от ЗЗДискр. - Този закон урежда
защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното
предотвратяване.
Съгласно чл. 2, т. 1 и 2 от ЗЗДискр. - Целта на закона е да осигури на всяко лице
правото на равенство пред закона и равенство в третирането и във възможностите
за участие в обществения живот.
Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. - Забранена е всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно
третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира,
било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства.
Съгласно чл. 5 от ЗЗДискр. - Тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1,
сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на
архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични
места, се смятат за дискриминация.
Съгласно Раздел ІІІ, чл. 19-23 от
Правилника за футболното съдийство, за да се придобие съдийска правоспособност,
лицата следва да преминат, както теоретичен курс за обучение, с успешно
полагане на теоретичен изпит, така и полагане на тест за оценка на физическа
пригодност по норматив, утвърден от съдийската комисия при БФС. Кандидат,
издържал успешно и двата изпита /теоретичен и физически/ получава сертификат за
завършен съдийски курс.
Не се спори от страните, че Т.Т. е завършила теоретичен курс за обучение на футболни
съдии и успешно е положила изпит по теория, за което й е издадена съответна
служебна бележка. Установено е, също така и не се спори от страните, че Т. не е
преминала през втория етап - полагане на тест за оценка на физическа пригодност.
Не се спори също така, че оспорващата не е подавала жалби, респ. сигнали до
БФС, във връзка с нейните оплаквания, както и че председателят на ОС към БФС А.С.
е назначен на трудов договор към БФС и след извършване на проверка от този
футболен съюз, по повод нашумелия в пресата скандал между него и оспорващата,
същият е отстранен от заеманата длъжност.
Спорът между страните е имало ли
е насрочване на тест за физическа пригодност от ОС на БФС, за периода 14.02.2017
– 20.03.2017 г., каквито са уточненията от оспорващата в с.з. на 17.09.2019 г.,
в който период същата да не е била уведомявана за датата на неговото
провеждане, респ. за периода 14.02.2017 г. – 04.06.2017 г., уточнен в с.з.
24.10.2019 г., в който период същата да е дискриминирана по признаците „лично и
обществено положение", „възраст", „образование" и „пол" спрямо
изброените от нея лица в нарочни молби, включително и в допълнение вх. №
2217/29.10.2019 г. на Адм съд Монтана, имащи положение
сходно на нейното.
Настоящият състав счита, че
предмет пред КЗД е първоначално подадената жалба на оспорващата, в която същата
е посочила лицата, от които счита, че е дискриминирана, като спрямо тази жалба
административният орган е определил и ответните по административното
производство страни. В тази връзка представяните допълнения с нови факти и
обстоятелства, не могат да бъдат предмет на образуваното вече административно
производство, респ. на съдебното такова. В този смисъл и оспорващата в с.з.
изрично заявява, че не е подавала други жалби до КЗД, както и че няма претенции
към други лица.
Видно от Протокол от 20.02.2017
г. /л. 303/ и Списък-тест на ОС Монтана /л. 304/ лицата, с които оспорващата е
положила успешно теоретичен изпит са покрили теста за физическа подготовка на
06.11.2017 г., за която дата оспорващата е представила медицинска бележка. Тези
доказателства съответстват на показанията на свидетеля Р*** Х*** , поради което
се кредитират от съда като достоверни и който свидетел установява, че за спорния
период 14 февруари 2017 – 4 юни 2017 г. ОС Монтана не са насрочвани дати за оценка
на физическата пригодност на кандидатите положили успешно изпит по теория на
20.02.2017 г. При тези установени фактически обстоятелства, твърдението на
оспорващата, че е имало физически тест за периода 14.02.2017 – 20.03.2017 г.,
респ. 04.06.2017 г., за който същата не е била уведомявана не се подкрепя от събраните
по делото доказателства, а това от своя страна води до логичния извод, че
същата не е била по-неблагоприятно третирана спрямо други лица, каквото е
изискването на закона, за да се приеме, че е налице дискриминация спрямо нея.
За пълнота на изложението, следва
да се отбележи, че обстоятелството дали на събранието на 20.02.2017 г. е
обявена дата за физически тест, а именно 23.02.2017 г. е без правно значение,
като с оглед възраженията на оспорващата, че такава не е обявявана, следва да
се отчита индивидуалната способност на всяко лице от възприемане на дадена
информация и всякога съществуващата възможност за пропуск от такова възприемане.
Безспорно от свидетелските показания, включително и тези на В. М*** /посочена
от оспорващата/ се установи, от една страна, че такъв тест не е провеждан на
дата 23.02.2017 г., а от друга всички
курсисти, включително и оспорващата са били на стадион „О*** ”, защото са знаели,
че на тази дата ще се има физически тест. Кога и по какъв начин тази информация
им е предоставена, св. Мирославов изрично заявява „защото
го бяха казали”, не е от значение, след като са били уведомени за това. Липсата
на държан физически тест от оспорващата, поради ненасрочването на такъв за
спорния период, е пречка същата да получи сертификат за завършен съдийски курс,
респ. съдийска книжка, екипировка и т.н., което опровергава твърденията й за
неравно третиране с други лица със сходно положение или изводите на Комисията
за защита от дискриминация в тази връзка са обосновани и съответни на събраните
по делото доказателства.
Другото твърдение на оспорващата
е за неравно третиране спрямо поименно посочените от оспорващата лица, /л. 85,
102-103, 335/, които са били допускани да бъдат съдии в нарушение на Правилника
за футболното съдийство на БФС, каквото нарушение не е допуснато спрямо нея. Съдът
счита, че нарушаването на действащия Правилник, било то от БФС, Председателят
на ОС към БФС или от което и да е друго лице, не обуславя дискриминация по
смисъла на закона. Това е така, тьй като по-неблагоприятното
третиране спрямо други лица при сравними сходни обстоятелства, се преценява в
рамките на действащите разпоредби - в случая нормите на действащия Правилник на
БФС, в който смисъл са принципите вложени в чл. 2, т. 1 и 2 от ЗЗДискр. Това означава, че, за да има по-неблагоприятно третиране
спрямо определено лице, в случая оспорващата, на последната следва да й е
нарушено определено нейно законно право или права, каквото в случая нито се твърди,
нито се установява. Обратно на това, оспорващата изрично заявява, че за спорния
от нея период /14.02 – 04.06.2017 г./ не е държала тест за физическа
подготовка, както и че е била член на УС на друг футболен клуб /л. 325/, които
обстоятелства са пречка, както да получи сертификат за завършен съдийски курс, така
и да бъде действащ съдия, поради изискванията на чл. 22, ал. 1 и чл. 23, ал. 1
от Правилника на БФС. В тази връзка нарушението на Правилника за футболното
съдийство от лица, които са членове на тази федерация, респ. са назначени на
трудов договор към нея, е въпрос на друга отговорност, която не се реализира по
реда на закона за защита от дискриминация, поради липсата на дискриминационен
характер. От друга страна спазването на Правилника от БФС и Председателят на ОС
към БФС - А.С., по отношение на оспорващата, не представлява дискриминация по
нито един от признаците, посочени в закона, тъй като спазването на правилата на
този Правилник, всъщност е в съответствие със закона, а не в противоречие с
него. С оглед на което въпросите свързани с нарушаване правилата на Правилника
за футболното съдийство остават ирелевантни за
предмета на настоящото производство, респ. не могат да бъдат квалифицирани като
дискриминиращо поведение.
Несъстоятелно е твърдението на
оспорващата, че след като заинтересованата страна по делото А.С.А. /ответна
страна в административното производство пред КЗД/ не взема становище по
жалбата, то твърденията в същата следва да бъдат приети за основателни.
Основателността на всяко едно твърдение се установява с надлежните по закон
доказателствени средства и не е обусловено от процесуалната активност/неактивност
на страната.
По делото не се установява и не
се доказва от оспорващата, че й е отказвано да бъде включена в курс за футболни
съдии, понеже е стара, че по някакъв начин е била принудена да махне специалността
си от профила във фейсбук, че футболната общественост
е настройвана срещу нея, че е окончателно отстранена /неясно от какво/ и че е
унижавана на събрания и тренировки. Недоказани останаха и твърденията й за
наличието на страх на съдии и делегати от лицето А.С., предвид неговото
отстраняване от заеманата длъжност, много преди подаване на жалбата й до КЗД. Твърденията
й, касаещи натяквания за нейното семейно положение, което може да създава
конфликт на интереси, дори и да е вярно, не е въпрос, който да води до извод за
дискриминация. Такъв извод не се извежда и от твърденията й, че спрямо нея е
прекратена служебната комуникация, без да е ясно от кого и в какво точно се
изразява тази служебна комуникация. Същевременно не се сочат доказателства в
тази посока, а от доказателствата по делото се установява, че същата не е
подавала нарочни жалби/сигнали до БФС, включително и до ОС Монтана, за да бъде
уведомявана по тях, респ. същата е надлежно уведомявана за насрочваните
физически тестове и подаваните от нея документи са приемани, като в случая това
е единствено декларацията, приложена на л. 167 от делото.
С оглед на изложеното и предвид
изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният
административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия и в съответната форма, при спазване на материалния и процесуалния
закон, както и на неговата цел.
При този изход на делото,
основателно се явява искането на юрк Н*** К*** , процесуален представител на
ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, дължимо при
условията на чл. 78, ал. 8, от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП, връзка с чл. 24
от Наредба за заплащането на правната помощ и във връзка с чл. 40, ал. 3 от ЗЗДискр. като същото следва да бъде присъдено в минимално
предвидения размер от 100 лева.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т.В.Т.,***
против Решение № 384/19.06.2019 г. по преписка № 203/2018 г. на КЗД, В ЧАСТТА,
с което е установено липса на дискриминация от А.С.А. и Български Футболен Сьюз – т. ІІІ и т. ІV от решението. В останалата част
Решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Т.В.Т.,*** ДА ЗАПЛАТИ на Комисията
за защита от дискриминация сумата от 100 лева, дължимо юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
14 дневен срок пред Върховен Административен Съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: