О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
гр. Велико
Търново, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
изслуша докл***аното от председателя
адм. дело №33 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.88, ал.3 от АПК.
Образувано е по жалба на „ЕВО“
ООД – Велико Търново, чрез ***М. от ВТАК против решение №111/28.12.2023 година
на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново/директорът за лаконичност/, с
което е оставено без разглеждане искането на дружеството за спиране на
изпълнението на Акт за дерегистрация по ЗДДС №0409923033871/29.09.2023 година
на орган по приходите при ТД на НАП – Велико Търново.
В жалбата се развиват
съображения за процесуалната незаконосъобразност на решението, като се сочи, че
решението противоречи на чл.83, ал.4от ДОПК вр. с чл.152 и следващите от този
кодекс. Посочено е, че акт като процесния се обжалва по реда за обжалване на
ревизионните актове, като допуснатото по закон предварително изпълнение на
последните може да бъде спряно и в хода на административното обжалване и в хода
на съдебното обжалване. Всъщност всички актове, които подлежат на оспорване по
този ред и за които е предвидена предварителна изпълнимост следва да могат да
бъдат спирани, както това е допустимо за ревизионния акт. Неправилно директорът
приема ,че възможността да се иска спиране на предварително изпълнимия акт за
дерегистрация се обуславя от предвидените за този акт правни последици. Прави се позоваване и на ТР
№5 от 8.09.2009 година по ТД №1/2009 година на ВАС.
Жалбата, като подадена в
срок, от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, е допустима за
разглеждане. Решението е издадено по жалба на настоящият жалбоподател, подадена
против въпросният акт за дерегистрация, като с нея е съединено и искане за
спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. То е неблагоприятно за него и го легитимира
да го оспори, като видно от преписката е, че то е връчено на 2.01.2024 година,
при което подадената на 8.01.2024 година жалба е в срока по чл.88, ал.3 от АПК.
По същество е основателна.
Както се установява от преписката, жалбоподателят е адресат на акта за
дерегистрация по ЗДДС №0409923033871/29.09.2023 година на орган по приходите
при ТД на НАП – Велико Търново, с който на основание чл.176 от ЗДДС дружеството
е дерегистрирано по ЗДДС, считано от датата на връчването му /8.1.20223
година/.
Съответно, в срока по чл.152 от ДОПК дружеството обжалва този акт пред
ответника по настоящата жалба, като развива аргументи, които обосновават и
незаконосъобразността му и едновременно направеното с жалбата искане за спиране
на допуснатото по закон предварително изпълнение.
Ответникът е издал процесното понастоящем решение, приемайки, че
искането за спиране на изпълнението на въпросния акт за дерегистрация е
недопустимо. За да обоснове този правен резултат ответникът е развил следните аргументи:
според чл.83, ал.4 от ДОПК актовете и отказите за регистрация или дерегистрация
/прекратяване на регистрацията/ в специалните регистри се обжалват по реда,
предвиден за ревизионните актове. Този ред е предвиденият в чл.152 – 155 от ДОПК. Нормата на чл.153 от ДОПК според директора предвижда възможност за
спиране на изпълнението единствено на ревизионните актове, а не и на други
актове. последните представлявали актове, установяващи окончателно задължения
за данъци и за осигурителни вноски. по отношение на останалите актове според
директора законодателят не е предоставил възможност и ред за спиране на
изпълнението им от решаващия орган до приключване на производството по
обжалването им. затова и процедурата по спиране на изпълнението на акт като процесния
е неприложима. Според директорът това е логично, доколкото последиците на акта
за дерегистрация, които се свеждат до загубата на качеството „регистрирано по
ЗДДС“ лице. От този момент лицето нито може да начислява ДДС, нито да ползва
данъчен кредит. Черпят се аргументи и от разпоредбата на чл.153 от ДОПК
предвиждаща възможност за спиране на изпълнение при обезпечение на дълг,
установен само с РА.
Тези аргументи са неприемливи.
Според чл.83, ал.4 от ДОПК „Актовете и отказите за регистрация или
дерегистрация (прекратяване на регистрацията) в специалните регистри се
обжалват по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове.“.
Систематично спирането на изпълнението на обжалвани ревизионни актове е
уредено в нормата на чл.153 от ДОПК, която
е част от процесуалния институт на обжалването на ревизионните актове и
актовете, посочени в чл.83, ал.4 от ДОПК. Според разпоредбата на §2 от ДОПК „За
неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на
Административнопроцесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс.“.
След като редът, който е предвиден за обжалване на ревизионни актове е
приложим и за актовете, посочени в чл.83, ал.4 от ДОПК, и този ред включва възможността да се спре изпълнение на
ревизионни актове, то няма разумна причина да се изключи възможността да се
спре изпълнението и на актовете, посочени в чл.83, ал.4 от ДОПК, след като за
тях е предвидено в закона /чл.110, ал.1 вр. с ал.2 от ЗДДС/ предварително
изпълнение на неблагоприятните последици. Всъщност, общият принцип в
административното право е, че обжалването на определен административен акт
спира изпълнението му, като предвидените в различните процесуални закони
институти на допуснато по силата на правна норма предварително изпълнение на
административен акт винаги се явяват изключение от този общ принцип. Самият
факт, че законът предвижда предварително изпълнение на определен акт /финансов
или с други параметри/ означава, че този акт е с неблагоприятни последици. В
противен случай този акт не би подлежал на обжалване по смисъла на чл.120, ал.2
от КРБ. Затова изводът на директорът за липса на интерес и за безпредметност на
искането за спиране на изпълнението на акта за дерегистрация е неправилен.
Действително, неблагоприятните последици на посочен в разпоредбата на чл.83, ал.4 от ДОПК акт не се
изразяват в установяването на допълнителни публични вземания и основанията за
спиране, посочени в чл.153, ал.3 и 4 от ДОПК, са неприложими. С оглед на това и
предвид разпоредбата на §2 от ДОПК следва да се приеме, че приложение по аналогия
следва да намерят основанията, посочени в чл.166, ал. 2 от АПК, към която
разпоредба препраща ал.4, като наличието на тези основания следва да се прецени
в производството по чл.153 от ДОПК. До произнасянето по законосъобразността на
съответният акт няма пречка ответникът да се произнесе по искането за спирането
му по същество, като прецени дали съответният акт по чл.83, ал.4 от ДОПК би могъл
да причини на оспорващия значителна, непоправима или трудно поправима вреда въз
основа на твърденията в искането и представените доказателства.
Следва решението на ответника да се отмени, като преписката по жалбата
на дружеството се изпрати за произнасяне по съществото на направеното искане за
спиране на изпълнението на Акт за
дерегистрация по ЗДДС №0409923033871/29.09.2023 година на орган по приходите
при ТД на НАП – Велико Търново.
Водим от изложеното,
Административният съд – В. Търново, шести състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ решение
№111/28.12.2023 година на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново.
Изпраща преписката по
жалбата на „ЕВО“ ООД – Велико Търново против Акт за дерегистрация по ЗДДС
№0409923033871/29.09.2023 година на орган по приходите при ТД на НАП – Велико
Търново на Директора на Дирекция „ОДОП“ за произнасяне при съобразяване на
указанията по прилагането на процесуалния закон, дадени в мотивите на
определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :