Р Е Ш Е Н И Е
Номер
3158
22.11.2019 г.
Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
осми ноември Година
2019
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 6123 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявените от И.П.Т. против ГД „Гранична полиция“ на МВР
и изменени в открито съдебно заседание искове, с които се моли да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 411,00 лв. - главница, представляваща
допълнително възнаграждение за 205,06 часа извънреден труд, положен от ищеца
през периода 29.07.2016 г. - 29.07.2019 г., сумата от 162,13 лв.,
представляваща сборна лихва за забава върху отделните вземания, дължима от
изпадането в забава за всяко вземане до предявяването на иска, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до
окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по
делото. Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд
на длъжност ******на кораб над 100 бр. тона от 02 гр. в БГКП – Созопол, която е
на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“ към МВР, като е работил на
24-часови смени. Твърди
също така, че положеният от него нощен труд през процесния период следва да
бъде преизчислен с коефициент 1,143, като получената след преизчислението
разлика представлява извънреден труд, за който не му е изплатено допълнително
възнаграждение. В съдебно заседание ищецът не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, и ал. 6 от ЗМВР, а
акцесорните искове са с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са
допустими.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер.
Не се оспорва, че през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата
молба длъжност, както и че е изпълнявал служебните си задължения на 24-часови
смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало
сумирано. Твърди обаче, че в резултат на това сумирано изчисляване е формиран
резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан като
извънреден труд, съгласно нормативната уредба на ЗМВР. Твърди също така, че за
периода до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на
министъра на вътрешните работи, съгласно която при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен извънреден труд между 22,00 ч. и
06,00 ч. се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период, а през останалата част от исковия период
са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018
г., поради което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
се прилага единствено за работници и служители по трудово правоотношение. Моли
се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените
разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание
се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора и моли
исковете да бъдат отхвърлени.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между
страните не се спори, а това се установява и от представените от ответника
писмени доказателства, че през процесния период страните са били в служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал и е полагал труд на
посочената в исковата молба длъжност.
Не
се спори също така, че ищецът е работил на 24-часови смени, включително и през
нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., по
предварително утвърдени графици, при сумирано изчисляване на работното време.
Видно от заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, след запознаване с предоставените
му от ответника протоколи за отчитане на работното време между 22,00 ч. и 06,00
ч., времето на разположение и положения нощен труд по време на официални
празници за процесния период и с фишовете за заплати на ищеца за периода
07.2016 г. – 07.2019 г., вещото лице е установило, че през периода 29.07.2016
г. – 29.07.2019 г. ищецът е положил общо 1 434 часа нощен труд, които след
преизчисляване с коефициент 1,143 се равняват на 1 639,06 часа дневен
труд, като разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен
труд възлиза на 205,06 часа, за които възнаграждението, изчислено като за
извънреден труд, възлиза на 1 411,00 лв. В експертизата също така е
посочено, че лихвата за забава върху тази сума, изчислена за всеки месец по
отделно от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие, до датата на
завеждане на делото, е в общ размер от 162,13 лв. Съдът намира, че заключението
на вещото лице е обективно и безпристрастно, като страните не са го оспорили,
поради което следва да бъде кредитирано.
При така ангажираните доказателства,
от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.),
брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни такива.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от същия закон, на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Същевременно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители
в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал. 1
от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3
предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което време работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 е
предвидено, че за служителите,
работещи на смени, работата извън
редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
В ал. 7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187,
ал. 9
от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период са
действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и
през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е
предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове
нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била
регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна
уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на
съответните норми на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че
в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно
правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово
правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано
изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно
положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
В чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който
коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7
часа).
В случая от заключението на назначената по делото
експертиза се установи, че през процесния период ищецът е положил общо 1 434
часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1 639,06 часа дневен труд, т.е. налице е
разлика от 205,06 часа, за които на ищеца се полага допълнително възнаграждение
за извънреден труд в размер на 1 411,00 лв. По делото липсват твърдения и
доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника
на ищеца, което води до извода за основателност на предявената искова претенция
за главницата (в изменения й размер) и налага нейното уважаване.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид
липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото допълнително
трудово възнаграждение, в полза на ищеца следва да бъде присъдена и поисканата
мораторна лихва в общ размер от 162,13 лв., както и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от
предявяването на иска на 29.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
Предвид уважаването на иска и на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от
него разноски по делото, които са в размер на 350 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждане на предявените искове – 106,44 лв., както и платеното от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице - 180 лв., или общо 286,44 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес
гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на И.П.Т., ЕГН **********,***,
сумата от 1 411,00
лв. (хиляда четиристотин
и единадесет лв.), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за 205,06 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения
от него нощен труд през периода 29.07.2016
г. - 29.07.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, сумата от 162,13
лв. (сто шестдесет и два лв. и тринадесет ст.), представляваща сборна лихва за
забава върху отделните вземания, дължима от изпадането в забава за всяко
вземане до предявяването на иска, ведно
със законната лихва върху главницата от 1 411,00 лв., считано от 29.07.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 350,00 лв. (триста и
петдесет лв.), представляваща направените от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса и разноски по делото в
общ размер от 286,44 лв. (двеста осемдесет и шест лв. и четиридесет и четири
ст.).
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
обявяването му на 22.11.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА