Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Плевен, 04.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
При секретаря Г.Н., като разгледа докладваното
от председателя гр.д.№ 406/2015г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери
за установено следното:
Постъпила е искова молба от И.Й.Г., изтърпяващ
наказание „Лишаване от свобода” в Затвора гр. Ловеч, против Административен съд
гр. Ловеч, представляван от председателя Г.Х., с искания Административен съд
гр. Ловеч да бъде осъден да му заплати сума в размер на 3500лв., представляващи
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на продължило
повече от 10 месеца адм.д. № 64 по описа на АС- гр. Ловеч за 2010г., ведно със
законната лихва от 01.07.2008г. до м. 12. 2014г., и Административен съд гр.
Ловеч да му заплати сума в размер на 3000 лв., представляващи обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на продължило повече от 1г.
съдебно производство по адм.д. № 77 по описа на АС гр. Ловеч за 2008г., ведно
със законната лихва, считано от 01.07.2008г. Твърди, че и двата състава на посочения
съд, с разпореждания от 27.10.2008г. по адм.д №77/2008г. и от 27.07.2010г. по
адм.д. №64/2010 г. са приели, че ищецът не е отстранил нередовностите в двете
искови молби, с които са образувани съответните производства. Ищецът твърди, че
съдебните състави и по двете производства не са изпълнили задълженията си по
чл. 129, ал. 2 от ГПК, като не са му съобщили възможността да се ползва от
правна помощ. Твърди, че делата не били с фактическа и правна сложност и
продължили по-дълго от гарантираното му в чл. 6 от ЕКЗПЧОС право спорът да се разреши
в разумен срок, като уредбата на това право е в чл.2 б, ал. 1 от ЗОДОВ. Моли
съда да осъди ответниците да заплатят посочените суми, като обезщетение за причинени
неимуществени вреди. В с.з. от 05.11.2015г. е допуснато увеличение на размера
на предявените искове, като претенцията за вреди от забавяне на производството
по адм.д. № 64/2010г. по описа на АС гр. Ловеч е увеличена до размер от
23 500лв., а претенцията за вреди от забавяне на производството по адм.д.
№ 77/2008г. по описа на АС гр. Ловеч е увеличена до размер от 23 000лв.
Поискано е в същото съдебно заседание заплащане на лихва за двете претенции от
01.07.2008г. до окончателното изплащане, което не представлява увеличение на
иска.
Ответникът
– АС гр.Ловеч счита, че предявените искове са недопустими и неоснователни.
Твърди, че исковете са недопустими, поради обстоятелството, че искът е за
период преди влизане в сила на чл.2б, ал. 1 ЗОДОВ, като законодателят не
предвижда обратно действие на разпоредбата. Твърди, че ищецът не е преминал
през административната процедура по Глава трета „а” от ЗСВ, като този порок
също води до недопустимост на иска. Прави се възражение за изтекла погасителна
давност от 5г. по чл. 110 от ЗЗД по отношение на претенцията за вреди от адм.д.
№77/2008г. на АС гр.Ловеч. Твърди се, че искът, касаещ адм.д. № 77/2008г. на АС
гр.Ловеч е неоснователен, тъй като, ако е налице забавяне в правораздаването,
то е поради заболяване на съдията докладчик – Д.. Описани са действията на
съдиите – докладчици по това дело и по адм.д. № 64/2010 г. Твърди, че и двете
производства са се отличавали с фактическа и правна сложност. Твърди, че ако е
имало забавяне, то се дължи на бездействието на ищеца, като са му давани
указания за отстраняване на нередовностите в предявяваните от него искови
молби. Твърди, че продължителността на производствата по чл. 203 и сл. от АПК,
не са в състояние да нанесат неимуществени вреди на ищеца по делото. Твърди, че
чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС касае забавяне на съда само при решаване на допустими
искове, като разпоредбата не засяга недопустими искове, прекратени поради
неотстраняване на нередовностите. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен
и недоказан.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на
страните, приема за установено следното:
По
производството по адм.д. № 77/2008г. по описа на АС гр. Ловеч: Ищецът И.Г. е
подал на 06.03.2008г. искова молба по реда на ЗОДВПГ срещу Министерство на
правосъдието гр. София, за заплащане на обезщетение за реално изтърпяване на
отменено наказание, в размер на 700лв. По молбата, изпратена в Районен съд
Ловеч, на 06.03.2008г. е образувано гр.д. 532/2008г. Исковата молба е оставена
без движение, извършена е поправка, но с определение от 01.04.2008г.,
производството е прекратено пред Ловешки РС и изпратено по подсъдност на
Административен съд Ловеч. По изпратеното по подсъдност производство е
образувано адм.д. 77/2008г. по описа на АС гр.Ловеч на 23.04.2008г. С
разпореждане от 07.05.2008г. съдия-докладчика Д.Д. е оставила без движение
исковата молба и е дала указания за изправяне на нередовности във връзка с
искането на ищеца за освобождаване от ДТ. На 13.05.2008г. са постъпили исканите
документи, но с разпореждане от 14.05.2008г. отново на ищеца са изпратени
празни бланки за попълване на данни по чл. 83 ал. 2 от ГПК, т.к. на докладчика
са били служебно известни други обстоятелства от друго дело със същата страна.
На 19.05.2008г. по делото е постъпила молба от ищеца за служебна защита в
производството. На 29.09.2008г. делото е разпределено на друг съдия, поради
отсъствие на докладчика за неопределено време. На 27.10.2008г. е постановено
разпореждане от съдия Й.Ц., в което са посочени редица неизправности на
исковата молба и делото е оставено без движение за изправяне на тези
нередовности. На 06.11.2008г. е постъпила искова молба и твърдения, че
нередовностите са изправени като са представени доказателства по искането за
освобождаването от ДТ. С определение от 12.11.2008г. производството по делото е
било прекратено и исковата молба е била върната поради неотстраняване на
нередовностите. Това определение е било обжалвано и по жалбата е образувано
адм.д. 15 881/2008г. на ВАС, по което, с Определение № 563/13.01.2009г.
определението на ЛАС за прекратяване на адм.д. 77/2008г. от 12.11.2008г., е
отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Междувременно, на 01.12.2008г. ищецът е пращал нови доказателства по делото в
Административен съд Ловеч и е правил искане за внасяне на делото в съдебно
заседание. След връщане на делото от ВАС, с протокол от 01.04.2009г., то е
разпределено на друг докладчик – Г.Х.. С осем разпореждания от 30.04.2009г. са
изискани сведения касаещи освобождаване от ДТ на ищеца от Началника на Затвора
– Ловеч, от самия ищец, от ТЕЛК Ловеч, от Изпълнителния директор на Агенция по
вписвания, от Директора на ТП на НОИ гр. Плевен, от Директора на ТП на НОИ гр.
Ловеч, от Началник отдел Местни данъци и такси гр. Луковит, от Началник отдел
Местни данъци и такси гр.Плевен. С разпореждане от 16.05.2009г. е изискана
информация от РС Ловеч, за преценка по искането за предоставяне на правна
помощ. След събиране на всички изискани доказателства, с определение от
24.06.2009г. е оставено без уважение искането на ищеца за освобождаване от
ДТ и исковата молба е оставена без
движение с указания за внасяне на ДТ от 10лв. и
изправяне на конкретно посочени нередовности в и.м. На 07.07.2009г. по делото е
постъпило писмено опровержение от ищеца по последното определение на съда,
представена е и вн.б. за внесена ДТ. С определение от 07.08.2009г.
производството по делото е прекратено и исковата молба е върната. Това
определение е потвърдено с определение № 13746 от 17.11.2009г. на ВАС. По
делото неколкократно след неговото окончателно приключване са постъпвали жалби
от ищеца – на 28.12.2009г., 09.03.2010г., 09.07.2010г./последната прикрепена
към първата корица на делото/. В периода на разглеждане на това производство
двама от съдиите – докладчици по делото – съдия Д. и съдия В. са били в
продължителни отпуски по болест, видно от изисканите болнични листове – съдия Д.
от 29.05.2008г. до 26.03.2009г., а съдия В. - от 14.01.2009 г. до 13.07.2009г.
Административно
дело № 64/2010 г. по описа на АС – Ловеч е образувано по искова молба със
същите искания като тези по предходното дело, като тази молба е входирана на
24.03.2010г. в АС – Ловеч. С разпореждане от 12.05.2010г. на избрания докладчик
- съдия Д., исковата молба е оставена без движение, изискани са всички дела
образувани по искови молби от същия ищец и са дадени указания за изправяне на
нередовности на искането на ищеца за освобождаване от държавна такса. Съдия Д.
е започнала да ползва отпуск по болест от 14.05.2010г., който е продължил до
13.09.2010г., видно от изисканите болнични листове от НОИ /лист 95 – 97 от
делото/. На 18.05.2010г. делото е преразпределено на нов докладчик - съдия Г.Х..
С разпореждания от 25.06.2010г. исковата молба е оставена без движение и са
дадени указания на ищеца за конкретизация на исковата молба и за представяне на
доказателства, както и е изискана информация от Началника на Затвора – Ловеч. На
05.07.2010 г. ищецът е направил уточнения и е представил попълнени декларации.
На 07.07.2010 г. в съда са постъпили и изисканите данни от Затвора – Ловеч. С
определение от 27.07.2010г. съдът е оставил без уважение искането за
освобождаване от държавна такса и отново е указал на ищеца да отстрани
нередовности в исковата молба. В срок – на 12.08.2010г., ищеца е изпратил
уточнения по исковата молба, а на 11.08.2010г. е постъпила жалба до
Председателя на съда, с която отново са направени уточнения, на същата дата е
постъпило и платежно нареждане за внасяне на държавна такса от 10.00 лв. На
15.09.2010г. в Административния съд е постъпила жалба, с която ищеца е искал
внасяне на делото в съдебно заседание. На 05.10.2010г. е постъпило писмено
становище от него озаглавено „Въпрос“, с което ищеца е питал какво става с
административното дело и какво чака съда, за да внесе делото в съдебно
заседание. С определение от 06.10.2010г. съдия Г.Х. се е отвела от разглеждане
на делото на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК. На 11.10.2010 г. делото е
разпределено на съдия В.. На 22.10.2010 г. по делото е постъпила жалба от
ищеца, с която отново е отправено искане за внасяне на делото в съдебно
заседание. На 07.12.2010 г. отново е постъпила жалба от ищеца до председателя
на съда със същите въпроси – какво става с административното дело и кога ще бъде
внесено в съдебно заседание. С определение от 18.03.2011г. съдът е прекратил
производството по делото и е върнал исковата молба поради неизпълнение на
указанията. Прекратяването на производството е обжалвано и по образуваното
административно дело № 5152 от 2011 г. на ВАС, определението за прекратяване от
18.03.2011г. на Административен съд – Ловеч е потвърдено с определение № 6948
от 18.05.2011 г. на ВАС.
Ищецът по настоящето дело и по двете
административни дела на Административен съд – Ловеч, е предявил пред ПлРС
идентична с настоящата искова претенция на 13.02.2014г., по която е образувано
гр.д.728/2014 г. по описа на ПлРС. Това производство е оставено без движение.
По него ищецът е бил освободен от държавна такса и му е била предоставена
правна помощ, но същото е било прекратено с определение № 2635 от 08.07.2014 г.
поради недопустимост – неизчерпване на процедурата по Глава трета „а“ от ЗСВ.
Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 27.07.2014г. Впоследствие по
делото са постъпвали документи и искане за възобновяване на делото, което обаче
е оставено без разглеждане като недопустимо, и на ищеца е било разяснено, че
може да заведе ново производство, но не и да се продължи прекратеното такова.
Настоящата искова молба е предявена в съда на 03.02.2015г. и по нея е
образувано гр.д.№ 406/2015г. Междувременно, между двете производства на ПлРС
ищецът е подал заявление до Министерство на правосъдието на 23.07.2014г. по
Глава трета „а“ от ЗСВ за заплащане на обезщетение за забавено правосъдие по
административно дело № 77/2008 г. и административно дело № 64/2010г. на АС
гр.Ловеч. Това производство е приключило с констатация, че окончателния акт по
административно дело № 77/2008 г. на АС – Ловеч е влязъл в сила на 17.11.2009г.,
а окончателния акт по производството по административно дело № 64/2010г. на
същия съд е влязъл в сила на 18.05.2011г. и оплакванията на молителя не
подлежат на разглеждане по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, тъй като заявлението
е подадено след повече от 6 месеца след приключването на делата с окончателен
акт. Уведомлението е получено от ищеца на 05.01.2015 г. и е влязло в сила като
неоспорено, съгласно писмо изх.№ 94-И-239 от 28.07.2015 г. на Министерство на
правосъдието /лист 98 от настоящето производство/.
В подкрепа на твърденията, че от
забавеното разглеждане на всяко от двете административни дела, за ищеца са
възникнали неимуществени вреди, влошаване на заболявания и възникване на нови
такива, са представени следните писмени доказателства: ЕР на ТЕЛК за психични
заболявания на ДПБ – Ловеч от 09.12.2004г. за две години със 74% ТНР при водеща
диагноза Токсикомания и констатирано общо заболяване глухота; ЕР на ТЕЛК –
Ловеч от 22.01.2007г. за две години с 40% ТНР с водеща диагноза Разстройства на
личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главен
мозък, и общо заболяване – хроничен туботимпанален катар в ляво с нормален социално
адекватен слух; ЕР от 22.02.2008г. на НЕЛК по психични болести, отменящо ЕР на
ТЕЛК от 22.01.2007г. за 40% ТНР, и определящо 50% ТНР при водеща диагноза: Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на
комбинирана употреба или употреба на други психоактивни вещества, при общо
заболяване Токсикомания и левостранен комбиниран хипакузис; ЕР на НЕЛК от
12.01.2010 г. с което е отменено ЕР на ТЕЛК от 07.10.2009г. и е дадена оценка
на работоспособността 60% ТНР за три
години при водеща диагноза: Разстройства на личността и поведението, дължащи се
на болест увреждане и дисфункция на главния мозък, при общо заболяване:
характеропатия – смесен тип при токсикомания у диссоциална личност-трайна
невротична декомпенсация. Състояние след порезно нараняване на дясна ръка,
левостранен неврит на слуховите нерви, лека степен на тежко чуване, алопеция
ареата. Представени са и две експертни решения, които са извън периода на
разглеждане на производствата пред АС – Ловеч: ЕР на ТЕЛК от 06.10.2014 г. и ЕР
на НЕЛК от 31.07.2015 г., което отменя ЕР на ТЕЛК от 06.10.2014г., и определя
на ищеца 76% ТНР за две години, при
водеща диагноза: Смесени и други разстройства на личността, при следните общи
заболявания: разстройство на личността смесен тип в трайна невротична
декомпенсация. Неинсулинозависим захарен диабет. Двустранен неврит на слуховите
нерви. Девиация на носната преграда надясно. В качеството на свидетел беше
разпитан и лишения от свобода М.С.С., който посочи, че се познава с ищеца от
изтърпяване на наказание в Затвора – Ловеч, където са се запознали през 2006г.
Посочи, че ищеца пребивава в Затвора Ловеч и периодично е бил преместван в
Затворническо общежитие Троян. Твърди, че администрацията на затвора го мести
периодично за различни периоди от време. Посочи, че когато ищецът е идвал по
дела в гр.Ловеч са се засичали с него, а също и в Затвора – София - когато са
били по дела. Заявява, че не е имало дълъг период, в който да не са се виждали,
че контактуват, независимо че са на различни режими на изтърпяване на
наказанията – през прозореца, когато ищеца излиза на разходка на открито,
когато са били в лекарския кабинет, на т.нар. „колело“ в Ловешкия затвор.
Свидетеля посочи, че знае, че ищеца води дела срещу администрацията на затвора
в лицето на ГДИН, свързани със защита на негови права и интереси. Има
впечатление, че когато води делата е много разстроен. Твърди, че знае, че към
2008 г. ищеца се е разболял от диабет, който докторите му казали, че е породен
от притеснения и от стресови ситуации. Посочи, че ищеца е доста напрегнат,
изнервен, притеснен, и че това било точно във връзка с това, че делата в
Ловешките съдилища - първоначално районните и окръжните, а впоследствие и
Административен съд, продължават в изключително дълго. Свидетеля посочи, че
ищеца се притеснявал, че делата се протакат с години, че го карат да уточнява
някои неща – цена на иска, причинно-следствени връзки и други детайли. Заяви,
че е виждал ищеца в такива ситуации – да излиза на разходка на открито и да
започва да се ядосва, нервира и вика. Твърди, че точно поради тези негови
действия администрацията му налага неоснователни наказания. Твърди, че в един
период от време, на ищеца му е окапала косата и той му споделил, че е вследствие
на диабета. После малко се била оправила, но била побеляла отстрани. Свидетеля
твърди, че има видимо влошаване на здравословното състояние на ищеца, което
според него е вследствие точно на мерките, които се взимат спрямо него. Описва
поведение на затворническата администрация, което спрямо ищеца, което според
него представлява психически тормоз. Този свидетел уточнява, че не са били в
една килия с ищеца поради различните режими, но има възможност да контактува с
него през прозорците, когато отива на лекар и на „колело“ в затвора, и че е
имало възможност всеки ден да контактуват. Посочи, че са били конвоирани заедно
за дела в София през 2012 и 2013 г., а за периода 2008 – 2010г. си спомня за
две дела, свързани с наложените му наказания и след това за обезщетение. Посочи,
че е имал и още дела – две-три, дело срещу ТЕЛК за това, че са му намалили
процентите. Водил е дела за отмяна на дисциплинарни наказания, едно от които е
било свързано с притежаване на телефон. По делото е представено писмо от
Затвора – Ловеч, съгласно което свидетеля М.С. изтърпява наказание „доживотен
затвор без замяна“ с начало през 1993г. Преведен е в Затвора – Плевен на
12.08.2015г., за периода 01.01.2011г. – 31.12.2014г. е бил настанен в зона с
повишена сигурност, в която се настаняват лишени от свобода осъдени на
доживотен затвор без замяна и доживотен затвор и не е настаняван в
затворническото общежитие в Троян. За периода се посочва, че е пребивавал
нееднократно сам в спално помещение, но не е посочено дали е бил в една килия с
ищеца. По отношение на ищеца е посочено, че през 2006г. е приведен в Затвора –
Ловеч за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ от 18 години, и че за
периода от 01.01.2011г. до 31.12.2014г. е бил настаняван в затворнически групи
както в корпуса на затвора, така и в общежитието в Троян. Посочено е, че в
корпуса на затвора не е имало възможност за лични контакти между свидетеля С. и
ищеца Г., но такава възможност евентуално е съществувала при конвоиране с един
специален автомобил за явяване в съдебни заседания.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените искове
е чл. 49
във вр. с чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС. Действително, исковете
са предявени на осн. чл. 2б от ЗОДОВ, и съдът е дал първоначално такава правна
квалификация, но доколкото тази правна норма е въведена с изменението на закона
- ДВ бр.98/2012г., към който момент и двете производства са приключили с влезли
в сила съдебни актове, то тази квалификация е неправилна. По приключили
производства към момента на влизането в сила на чл. 2 б от ЗОДОВ, искът по този
ред е допустим само когато е изчерпана административната процедура за
обезщетяване по глава трета “а“ от ЗСВ при непостигнато споразумение – чл.8
ал.2 ЗОДОВ, като право да подадат заявление за обезщетение по реда на глава
трета“а“ от ЗСВ съгласно § 9 от ПЗР на ЗИД ЗОДОВ /ДВ бр.98/2012г./ имат само
лицата, чиито национални досъдебни или съдебни производства са приключили към
датата на влизане в сила на този закон и не са изтекли повече от 6 месеца от
постановяването на окончателния акт. Извън посочената хипотеза, както е в
случая настоящия казус – повече от 6 месеца от постановяване на двата
окончателни акта от влизане в сила на разпоредбата на чл. 2б, ЗОДОВ, в редакцията
преди изменението на закона с ДВ бр.98/2012г., не съдържа норма, регламентираща
отговорност на държавата чрез правозащитните органи за забавено правосъдие по
приключили с влязъл в сила акт национални досъдебни или съдебни производства. Тази
законова празнота в специалния закон - ЗОДОВ до въвеждането на чл.2б не
означава, че не следва да се носи отговорност от правозащитните органи при
нарушено право за разглеждане и решаване на правен спор в разумен срок, което е
обект на защита по чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС. Нарушението на посоченото защитимо
субективно материално право поражда отговорност за обезщетение от Държавата по
общите правила за непозволеното увреждане /в този смисъл е формирана
задължителна съдебна практика – Решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 3053/2014 г., III г. о., ГК/. Отговорността на ответника – Административен
съд гр. Ловеч, като процесуален субституент на Държавата, е
гаранционно-обезпечителна и произтича от чл.49 във вр. с чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС. Правилната
правна квалификация в случая е установена едва по-късно по делото, доколкото
едва при събирането и обсъждането на доказателствата се установи безспорно към
кой момент са приключили производствата по двете дела, както и че те не са по
една и съща молба, както твърди първоначално ищеца, а по различни искови молби
и представляват отделни производства, независимо от еднаквото съдържание на
исковите молби. Независимо от различната правна квалификация, и двете правни
норми – чл. 2б от ЗОДОВ и чл. 49 от ЗЗД в случая, са с еднаква доказателствена
тежест за страните /с изключение на провеждането на производство по Глава трета
„а“ от ЗСВ, което не е предпоставка за допустимост на иск по чл. 49 от ЗЗД/, с
еднакъв предмет на доказване и обект на защита – защита от нарушения на правото
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
Съгласно тази норма, всяко лице, при решаването на правен спор относно негови
граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно
обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото
дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие
със закона. Правото, което се обсъжда и гарантира в случая е на разглеждане на
правен спор в разумен срок, независимо дали той е от наказателноправен характер
или касае граждански права, независимо дали е решен в полза на лицето, което
търси защита или не, и независимо дали е решен по същество или делото е било
прекратено без произнасяне по същество, поради което възражението на ответника,
че не носи отговорност, т.к. не е
„решил” делото в същинския смисъл – с влязло в сила решение, е неоснователен.
По
първата претенция – за обезщетение във връзка с адм.д. № 77/2008г. по описа на
АС гр. Ловеч, съдът намира, че в случая първата предпоставка – противоправното
действие – разглеждане на делото в срок, който е извън разумния е налице – по
въпроса за редовността на исковата молба са се произнасяли множество състави,
изисквали са едни и същи данни, такива са били представяни от ищеца, но при
всяко ново разпределяне на делото на нов докладчик, той отново е изисквал
същите доказателства, като това е продължило в един период извън границите на
разумния срок. Доколкото отговорността тук е обективна, ирелевантно е в случая,
че конкретен докладчик е отсъствал от работа заради болест, още повече, че не това
основно е забавило производството по делото. Вредата възниква за участника в
производството и то само от самия факт на забавянето и излизането извън
разумния срок, в който следва да се прецени доколко една искова молба или едно
искане за освобождаване от ДТ са основателни. Действително, едно изчакване на
съда за изправяне на указани нередовности в исканията и малко след срока, е
понякога дори в интерес на страната, защото изправяне на нередовностите извън
срока, но преди произнасянето на съда, ще бъде зачетено. По конкретното дело обаче
са давани постоянно едни и същи указания, без своевременни произнасяния в дълъг
период от време. В случая за претендираното обезщетение е направено възражение
за изтекла погасителна давност, което съдът намира за основателно, поради
следните причини: Окончателния съдебен акт по делото е произнесен на
17.11.2009г. и от тази дата е започнала да тече погасителна давност за
вземането, която е петгодишна, съгл. чл. 110 от ЗЗД. Настоящето производство е
образувано на 03.02.2015г. и постъпването в съда на исковата молба прекъсва
давността, съгл. чл. 125 от ГПК и чл. 116 б. б от ЗЗД. Действително, ищецът е водил производство със
същото искане пред ПлРС – присъединеното гр.д.728/2014г. на ПлРС, но по него не
е имало произнасяне по същество, и делото е приключило с влязло в сила
определение за прекратяване. Съобразно хипотезата на чл. 116 б.б. предл.
четвърто от ЗЗД обаче, въпреки че предявяването на иска по гр.д.728/2014г. на
ПлРС, е прекъснало на 13.02.2014г. давността, то фактът, че производството е
приключило без уважаване на иска, а с прекратяване, води с обратна сила до
извод, че давността не се смята
прекъсната. Поради горното, съдът намира, че петгодишната давност за претенция
за обезщетение, обосновано със забавяне на производството по адм.д. № 77/2008г.
по описа на АС гр. Ловеч, е изтекла на 17.11.2014г. Претенцията по настоящето
производство, предявена на 03.02.2015г. се явява погасена по давност и на това
основание следва да се отхвърли изцяло.
По
втората претенция – за обезщетение във връзка с адм.д. № 64/2010г. по описа на
АС гр. Ловеч, съдът намира следното: Действително и по това дело първата
предпоставка за уважаване на иск по чл. 49 от ЗЗД е налице – налице е забавяне
на производството по делото, по което единствено е налице произнасяне – редовна
ли е исковата молба и подлежи ли ищецът на освобождаване от ДТ от 10лв. От
делото е видно, че е имало несвоевременни произнасяния на съда, при подаване на
отговори в срок от ищеца, когато му е било разпореждано изправяне на
нередовности – например, при отговор на ищеца на указания на съда, постъпил на
12.08.2010г./действително, в съдебна ваканция, която обаче приключва на 31.08.
съответната година/, след редица жалби, е постановен акт – отвод на
съдия-докладчика на 06.10.2010г., а следващото произнасяне на новия докладчик,
без междувременно делото да е оставено без движение, е едва на 18.03.2011г. –
прекратяване на производството по делото. В случая след като ищецът е внесъл ДТ
и е изготвил поправка на исковата молба, независимо дали тя е била достатъчна,
и 5 месеца след отвода на предпоследния докладчик, предизвикан от персонални
заплахи от ищеца спрямо него, ищецът не е получил от съда акт, който да
отговори на въпроса дали е изправил всички нередовности на исковата молба. Изхождайки от критериите,
залегнали в практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, по
отношение на горните констатации /напр. предмет на производството,
правна и фактическа сложност на делото, поведение на страните или техните
представители, поведение на отговорния за забавянето орган и други факти, имащи
значение, какъвто например е интересът на ищеца, засегнат от производството/, съдът намира, че производството
не е било разгледано в "разумен срок", по смисъла на чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС. Следователно е налице нарушение
на тази разпоредба за конкретното производство, при което не поведението на
ищеца е предизвикало забавяне произнасянията на съда. Гаранцията за
разумен срок по чл. 6, пар. 1 от Конвенцията има за цел да гарантира
общественото доверие в правораздаването и да защити всички страни в съдебното
производство от прекомерни процесуални забавяния. В този смисъл дори и самия
ищец многократно е писал по делото жалби до председателя на съда и е задавал
въпроси защо то не се внася в съдебно заседание, и забавянето на прознасяния от
съда е накърнявало неговото доверие в правораздаватерната система, което
изживяване той е изразявал в жалбите си.
Отговорността на ответника в случая е
обективна и не следва да се търси вина. Вредите от забавено правосъдие винаги
са налице и се презумират, когато забавянето не е предизвикано от поведението
на страната и когато не са налице факти, които имат значение за правилното
решаване на спора и те са причина производството да не се разгледа и реши в
разумен срок. Още повече, че в случая се касае за лице, което изтърпява
наказание ”Лишаване от свобода”, няма възможност да проверява лично в
деловодството на съда движението на делото, а както е в случая – само изпраща
жалби и писмени становища в периода на забавяне и не получава отговори по тях. Самия
факт на депозиране на тези писмени становища, именовани „жалба” или „въпрос”,
посочва и притеснението, което забавянето е предизвикало у ищеца. Отделно от
това, по делото се доказа, че той е с психично заболяване, за което стресът е
противопоказен, т.е. на базата на това заболяване в неговото съзнание това
хппритеснение е преекспонирано. Това се доказа и от обективна страна –
показанията на св. М.С., който сочи, че в този период ищецът е бил превъзбуден
и е имал и по-неадекватно поведение, което от своя страна е водело до налагане
на наказания. Съдът кредитира показанията на този свидетел за състоянието на
ищеца в хода на делото, т.к. информацията от Затвора Ловеч, представена от ответника,
не обхваща изцяло периода, в който се е развивало производството по адм.д. №
64/2010г., а е за периода 01.01.2011г. – 31.12.2014г. /обхваща само три месеца
от производството пред АС гр.Ловеч/ и не изключва напълно възможността
свидетеля да е имал разговори и преки наблюдения върху състоянието на ищеца.
Действително, голяма част от показанията на този свидетел касаят други
производства, с участието на ищеца и други периоди, но безспорно обхващат и
период, в който е имало производство пред АС гр. Ловеч и сочат знание, че е имало
актове за оставяне без движение и даване на указания, каквито са налични и в
соченото адм.д. Представените ЕР на ТЕЛК и НЕЛК на ищеца сочат, че в доста
дълъг период от време преди производството и след него – от 2004г. до 2015г. е
определян увеличаващ се процент ТНР на ищеца, но съдът намира, че
производството по обсъжданото адм.д. № 64/2010г., продължило пред АС гр. Ловеч
една година, независимо от забавянето му, не е причинило заболяванията у ищеца,
датиращи от по-ранен момент и задълбочаващи се както преди, така и след това
производство. Тези заболявания съдът може да коментира само и единствено, както
беше посочено и по-горе, като предпоставка ищецът да преживява по-интензивно
притесненията си по повод забавянето на делото.
При определяне размера на обезщетението,
съдът следва да отчете естеството на вредата, изразена в случая от негативни
субективни изживявания поради продължителността на производството, и да я
остойности във вид на обезщетение по справедливост - чл. 52 ЗЗД.
Настоящият състав, при преценка на всички релевантни обстоятелства -
продължителността на необусловената от поведението на ищеца забава, предмета и
правната сложност на спора, която в случая е стандартна, засегнатия имуществен
интерес, доказаните негативни изживявания на ищеца, приема за справедлив размер
на обезщетението сумата от 500.00лв. В този размер искът, като основателен и
доказан следва да се уважи, а за разликата до 23 500 лв., като неоснователен и
недоказан, подлежи на отхвърляне. Върху така постановеното обезщетение следва
да се присъди и законна лихва, считано от датата на която е постановен
окончателния акт на съда по това дело - 18.05.2011г. /т. 4 от ТР3/2004г. на
ОСГК на ВКС/, от която дата е началния момент на забавата, до окончателното изплащане на обезщетението. Претендирането
за предходен период на лихва – от 01.07.2008г. до 17.05.2011г. е неоснователно,
т.к. забава в този период не се доказа.
Разноски
в случая не следва да се присъждат, такива не са направени и претендирани в
производството.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 49
във вр. с чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС от И.Й.Г., ЕГН **********, изтърпяващ наказание
„Лишаване от свобода” в Затвора гр. Ловеч, с процесуален представител адв. В.Ч.
от ПлАК, против АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ЛОВЕЧ, представляван от председателя Г.Х.,
за сумата от 23 000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на продължило повече от 1г. съдебно производство по адм.д. № 77 по
описа на АС гр. Ловеч за 2008г., ведно със законната лихва, считано от
01.07.2008г., като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 49
във вр. с чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.
ЛОВЕЧ, представляван от председателя Г.Х., да заплати на И.Й.Г., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода” в Затвора гр. Ловеч, с процесуален
представител адв. В.Ч. от ПлАК, сумата 500.00 /петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на продължило повече от 10
месеца производство по адм.д. № 64 по описа на АС- гр. Ловеч за 2010г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2011г. до окончателното изплащане на обезщетението,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
за разликата до 23 500 лв., и за присъждане на лихва, считано от 01.07.2008г. до
17.05.2011г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.