Р Е Ш Е Н И Е
№ 236
гр. Перник, 19.11.2021 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд-П.*** в публично заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
Слава Георгиева
при
секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 415/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК във вр. с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/.
Образувано е по жалба от А.Е.Г., с адрес
*** против заповед № 1266з-2106 от 20.08.2021г. на ВПД директор на Главна
дирекция „Борба с организираната престъпност“ към МВР, с която му е наложено
дисциплинарно наказание: „порицание“ за срок от шест месеца.
В жалбата се твърди, че оспорения
административен акт е незаконосъобразен като издаден при съществени нарушения
на изискванията за форма, в нарушение на
административно-производствените правила, при неправилно приложение на
материално правните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Иска се
отмяна на акта.
В съдебно заседание пълномощника
на жалбоподателя адв. В.С., от АК-П.*** поддържа жалбата и пледира същата са се
уважи. Заявява претенция за присъждане на разноски, за което представя списък
на разноските по чл. 80 от ГПК. В указания срок депозира по делото писмени
бележки, в подкрепа на искането за отмяна на заповедта.
Ответникът по жалбата-директор на
ОД на МВР-П.***, чрез процесуалният си представител гл. юк. Е. Д.*** оспорва жалбата. Излага доводи, че същата е
издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма за действителност, като
при издаването й не са допуснати нарушения на административно производствените
правила. Нарушението е доказано и правилно е приложен материалния закон. Иска
жалбата да се отхвърли като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на
претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение и иска присъждане на
юрисконсулско възнаграждение. В указания
срок депозира по делото писмени бележки, в подкрепа на искането за отхвърляне
на жалбата.
Съдът, преценявайки събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено
следното:
Жалбоподателя А.Е.Г. заема
длъжността разузнавач I степен в сектор 02 „Противодействие на престъпни
структури използващи общоопасни средства, оръжие и контрапролиферация“ към
отдел 03 „Контратероризъм“ при ГД“БОП“-МВР.
С докладна записка рег. № 1266р-
3882/10.02.2021 г. по описа на ГД“БОП“ инспектор А. Б. В. главен разследващ
полицай в сектор 02 „Разследване на трансгранична и организирана престъпност и
престъпления по линия на наркотичните вещества и контратероризъм“ към отдел 07
„Разследване“ при ГДБОП сезирал директора да вземе отношение във връзка с
получени към него закани и обиди от оперативен служител в отдел 03 при ГД“БОП“-МВР
извършени на 25.09.2020г. и на 05.02.2021г.
Със заповед №
1266з-396/17.02.2021 г. директора на ГД“БОП“ разпоредил да се образува
дисциплинарно производство срещу А.Е.Г.
за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в проявено на 25.09.2020г.
и на 05.02.2021г. неетично поведение спрямо А. Б. В.***. Определен е състав на
дисциплинарно-разследващия орган, както и срок за изготвяне на становище
относно наличие за реализиране на дисциплинарна отговорност. Заповедта е
връчена на жалбоподателя на 18.02.2021г..
Със заповед № 1266з-1586/16.06.2021 г. директора
на ГД“БОП“ е продължил срока на
проверката до 15.07.2021г..
В хода на проверката
дисциплинарния състав установил и проявено неетично поведение от страна на инспектор
А. Б. В.*** към Е. А. Г., дъщеря на жалбоподателя, което представлява също нарушение
на служебната дисциплина и сезирал директора на ГД“БОП“ да измени заповед №
1266з-396/17.02.2021 г.
Със заповед № 1266з-1690 от
29.06.2021г. директора на ГД“БОП“, изменил своя заповед № 1266з-396/17.02.2021
г., като образувал и дисциплинарно производство срещу А. Б. В.. Определил срок
до 30.07.2021г. за изготвяне на становище относно реализиране дисциплинарната
отговорност на служителите. Заповедта е връчена на жалбоподателя на
13.07.2021г.
На 13.07.2021г. А.Г. дава
сведения, с рег. № 1266р-18316 от 16.07.2021г., в които сочи, че не е проявявал
неетично поведение към В.***. Поискал е и събиране на доказателства.
ДРО изготвил обобщена справка с
рег. № 1266р-18926 от 23.07.2021г. и я връчил на жалбоподателя на 05.08.2021г.
Разследващия орган приел, че на 25.09.2021г. в помещението за хранене в
сградата на ГД“БОП“ инспектор Г. е проявил неетично поведение спрямо инспектор В.***
изразяващо се в отправяне на обиди, заплахи и закани за причиняване на телесна
повреда или смърт към него. Не установил съдържание на отправени обиди и
заплахи, но приел, че между двамата служители е налице конфликт, породен от
отношението на В.*** към дъщерята на Г., която през септември 2020г. била
разпределена на стаж в отдел „Разследване“ при инспектор В.***. Предложил да се наложи дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от шест месеца за извършено нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във връзка с чл. 200, ал.
1, т. 12 от ЗМВР във вр. с чл. 67 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР.
До Г. е отправена покана с рег. №
1266р-18927 от 23.07.2021г. за даване на писмени обяснения във връзка с
констатирано в обобщена справка с рег. № 1266р-18926 от 23.07.2021г. нарушение
на служебната дисциплина. Поканата е получена лично. В указания срок Г.
депозира възражения с рег. № 1266р-20043 от 05.08.2021г.
Събраните материали в
дисциплинарното производство, ведно с изготвено становище на ДРО са депозирани
с рег. № 1266р-21322 от 20.08.2021г. пред дисциплинарно наказващия орган.
Със заповед № 1266з-2106 от
20.08.2021г., Директор на ГД“БОП“ приел,
че Г. в края на месец септември 2020 г.
в помещение за хранене на ГД“БОП“ се е държал заплашително говорейки на висок
тон към В.*** в изблик на силна емоция. Това е квалифицирано като нарушение на
чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с т. 67 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР и на основание чл. 204, т. 3 от ЗМР във вр. с чл.
200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР наложил дисциплинарно наказание "порицание"
за срок от шест месеца. Заповедта е връчена на служителя на 20.08.2021г..
Така описаната фактическа обстановка се
възприе от представените по делото доказателства, представляващи
административната преписка. Въз основа на нея се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Депозирана е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от страна, адресат на акта.
Индивидуалния административен акт подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност. С оглед на това жалбата ще се
разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения
административен акт към момента на издаването му, като провери дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на
закона. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор,
както и след проверка на административния акт, съобразно критериите визирани в
чл. 146 АПК съдът приема жалбата за основателна. Доводите за това са следните:
Проверката относно
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание на първо място
обхваща компетентността на органа, който го е наложил. Актът е издаден от
компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 37,
ал. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 38, т. 2 от ЗМВР, това е директорът на Главна
дирекция „Борба с организираната престъпност“, в качеството му на ръководител
на структурата, който е
компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл. 197 от ЗМВР. С оглед на
това заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице основания за
отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е издадена в сроковете по чл.
195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба административният орган
трябва в срок от два месеца от откриване на нарушението или не по – късно от
една година от извършването му да упражни правомощието си във връзка с
налагането на дисциплинарното наказание. По своята същност тази разпоредба
визира едни преклузивни срокове, след изтичането на които правомощието за
налагане на дисциплинарно наказание се преклудира. По тази причина
законодателят изрично в чл.
196, ал. 1 от ЗМВР е дал легална дефиниция на това, кога ще считаме, че
дисциплинарното нарушение е открито като се посочва, че то ще се счита за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а в ал. 2 на
същия член е предвидено, че установяването на дисциплинарното нарушение ще е
налице, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния да наложи дисциплинарното наказание, дисциплинарно наказващ орган.
От тази гледна точка заповедта за дисциплинарно наказание е издадена на
20.08.2021 година, т. е. в срока по чл.
195, ал. 1 ЗМВР, тъй като материалите от дисциплинарното производство са
достигнали до знанието на дисциплинарно наказващия орган на същата дата.
Спазен е редът за провеждане на
дисциплинарното производство, уреден в чл.
205 и сл. от ЗМВР. Разследване по случая е разпоредено след постъпването на
данни за евентуално извършено нарушение на служебната дисциплина от служител на
ГД“БОП“ и е образувано дисциплинарно производство със заповед № 1266з-396 от
17.02.2021г., с която е определен дисциплинарно разследващ състав. Указан е
срок за завършване, който е бил продължен до 15.07.2021г.
Констатациите на ДРО са обективирани
в обобщена справка с рег. № 1266р-18926 от 23.07.2021г. и е предложено на
дисциплинарнонаказващият орган да наложи на жалбоподателя дисциплинарно
наказание порицание. ДРО е дал възможност на привлечения към дисциплинарна
отговорност служител да направи обяснения. Последният се е възползвал от
правото си и е представил такива в определения срок.
С оглед на горното, съдът намира, че
са спазени правилата за провеждане на дисциплинарното производство и не е
налице нарушение по чл.
146, т. 3 от АПК, представляващо основание за отмяна на заповедта, с която
то е приключило.
Оспорения акт е издаден при
неспазване на установената форма. Едни от задължителните реквизити на писмената
заповед, с която се налага дисциплинарно наказание са посочване на мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и точното
посочване на разпоредбите, които са нарушени, съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
Законовата разпоредба определя по императивен начин съдържанието на заповедта.
Заповедта за дисциплинарно наказание въпреки, че е издадена в писмена форма
същата не отговаря на изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК. В нея не е посочена дата, на която е прието, че е извършено
дисциплинарно нарушение. Не са посочени и обстоятелства, релевантни към
извършено нарушение. Налице е смесване на факти от двете успоредно водени
дисциплинарни производства срещу Г. и срещу В.***, с което е направен опит да
се обоснове ангажирането на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Това е достатъчно основание за отмяна на
оспорваната заповед.
Оспорената заповед е и материално
незаконосъобразна. Административният акт е издаден на основание чл.
194 от ЗМВР. За деяние, което дисциплинарно наказващият орган е квалифицирал
като дисциплинарно нарушение по чл.
194, ал. 2, т. 4 и чл.
200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, във вр. с чл. 67 от Етичния кодекс на
жалбоподателя е наложено наказание, предвидено в разпоредбата на чл.
197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР – порицание, чиято продължителност е съобразена с
правилото на чл.
200, ал. 2 от ЗМВР – за срок от шест месеца до една година, в случая за
шест месеца.
Прието е, че дисциплинарното
нарушение - неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, се изразява в нарушение на разпоредбата на т. 67 от Етичния
кодекс, според която: "В отношенията между държавните служители не се
допуска поведение, окачествено като тормоз от психически, физически, сексуален
и всякакъв характер“.
Според съдебния състав, посочването
на приетата за нарушена разпоредба и механичното пренасяне на текста й в
обстоятелствената част на оспорения акт не изпълва изискванията за мотивираност
на същия. Това е така, защото от описанието на деянието не може да се направи
извод, в какво се изразява неетичното поведение и какво поведение е имал
жалбоподателя, което да се окачестви като тормоз от психически, физически,
сексуален и всякакъв характер“.
Дисциплинарното обвинение не може да
почива на предположения и догадки. Описанието на деянието и обстоятелствата,
при които е извършено, както и събирането на относими и надлежни доказателства,
е от съществено значение, за да се даде отговор на въпроса има ли извършено
деяние и съставлява ли деянието дисциплинарно нарушение и ако е така – то да
бъде правилно квалифицирано и на тази основа да бъде определена нарушената
законова разпоредба. ДНО дължи да изложи ясно и недвусмислено установената
фактическа обстановка, но също така описанието на деянието следва да изпълва
конкретен състав на дисциплинарно нарушение и това деяние следва да е доказано
по категоричен начин.
От доказателствата по делото се
приема, че единствено относими към
случая са сведенията дадени от М.Е.*** и от инспектор В.***. Именно на тях се е
позовал ДНО, че доказват извършеното дисциплинарно нарушение.
Настоящият
състав приема, че дисциплинарното
обвинение не е доказано. Доводите за това са следните:
От
сведението на М.Е.***, се установява, че на неопределена дата, „може би преди
половин година“, същата е станала свидетел на това как в столовата на шублера
непознат за нея колега започнал да говори на висок тон на друг човек редящ се
на шублера. Същата не помни конкретни думи, но е останала с впечатление, че се
познават и за момент си помислила, че е шега, но после било й станало ясно, че
между тях имало някакъв конфликт.
От
сведението на инспектор В.*** се установява, че „може би близо преди половин година...“ е станал свидетел
как в столовата непознат за него колега бил застанал до В.*** и му крещял в
лицето.
Въз
основа на тези доказателства се приема, че от същите не може дори да се посочи
приблизително датата на инцидента, не става ясно изобщо кои са били двете
непознати за Евгениева лица, които си разменили реплики, които тя в началото
възприела като шега, както и кое е другото лице, застанало до В.***. Неизяснено
остава и съдържанието на отправените към В.*** думи.
Изложените
в докладната записка, иницирала дисциплинарното производство твърдения на В.***
стоят изолирано и не се подкрепят от нито едно доказателство. Цялото
дисциплинарно производство се гради на твърденията на В.***, като на нито един
етап не установено на коя дата е извършено „деянието“ и в какво се изразява
същото от обективна страна. Няма установяване за конкретно отправяне на
заплахи, на закани, на обиди. Няма събрани доказателства, от които да се
приеме, че е проявено неетично поведение. Изложеното води до извода
за неправилно приложение на материалния закон, тъй като не са събрани сигурни и
убедителни доказателства, че жалбоподателят е извършил вмененото му
дисциплинарно нарушение, за да понесе отговорност за него. Налице е
несъответствие между установените в дисциплинарното производство факти и
правния извод на дисциплинарно наказващия орган за квалифицирането им като
неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители.
Нито разследващия състав, нито наказващия такъв са установили конкретно поведение,
което да може да се окачестви като
тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв характер, респ. което
поведение да се приеме за неетично по правилата на етичния кодекс. След като
такова поведение не е установено, то липсва и извършено деяние, което деяние да
може да се квалифицира като дисциплинарно нарушение.
С оглед на изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че жалбата е основателна. Оспорената заповед е
материално незаконосъобразна и като такава, на основание чл.
146, т. 2 и т. 4 от ЗМВР ще се отмени.
С оглед изхода на спора жалбоподателят има право
на разноски. Същите са своевременно заявени.
Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение от ответната страна. Възражението е основателно.
Предвид липсата на съществена фактическа и правна сложност на настоящото
съдебно производството, както и това че същото е протекло в рамките на едно
съдебно заседание, на което не са направени искания за събиране на
доказателства, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минималния
размер, определен по реда на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за
размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това
и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК разноските са в
общ размер на 410 лв., от които 10 лв. - държавна такса и 400. 00 лв.,
адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд – П.***
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на А.Е.Г. заповед №
1266з-2106 от 20.08.2021г. на ВПД директор на Главна дирекция „Борба с
организираната престъпност“ към МВР, с която му е наложено дисциплинарно
наказание: „порицание“ за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Борба с
организираната престъпност“ към Министерство на вътрешните работи да заплати на
А.Е.Г., с ЕГН **********, с адрес *** направените по делото съдебни разноски в
размер на 410, 00 лв. /четиристотин и десет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване, на основание чл.
211, изр. 3-то от ЗМВР.
СЪДИЯ:/П/