Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 74 27.07.2020
г. град Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският
Окръжен съд
Наказателно отделение на тридесети
юни две хиляди и двадесета година в
публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА ТЯНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Петя Делчева
и
в присъствието на прокурора Петър Мидов,
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ВНОХД № 122 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 6 от 05.02.2020 година,
постановена по НОХД № 508 по описа за 2019 година, Районен съд – Харманли е признал
подсъдимия Д.Т.П., ЕГН **********,
роден на *** ***, *******, ****** гражданин, *******, ******, ******,
със ******* образование, за
виновен в това, че на 21.02.2019 г., около 17:00 часа
в с. О.,
общ. Х., по път III - 505,
км.42, в посока с.В.,
общ. Х. управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Мерцедес” с рег. № ******* след употреба на наркотично вещество -
тетрахидроканабинол, метадон и кодеин/морфин, установено чрез
химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза от 11.04.2019г. на ВМА -
София – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 57 ал. 2 от НК му е наложил
наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, чието изтърпяване е
отложил по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, както и
кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
С присъдата на подсъдимия, на основание
чл. 343г, вр. чл. 37, т. 7 от НК, е наложено и наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 година и 6 месеца. В тежест на подсъдимия са
възложени и направените на ДП разноски
за вещи лица в размер на 523 лв., на осн. Чл. 189, ал. 3 от НПК, като съдът се
е произнесъл и по веществените доказателства.
Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на
подсъдимия Д.Т.П. – адв. Н.П., който я обжалва в срок с доводи за нейната
неправилност и незакосъобразност като моли за нейната отмяна. В жалбата се
навеждат доводи за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от страна на районния съд, при изградени
констатации въз основа на доказателства, които не били събрани и проверени по
реда на НПК.
Окръжна прокуратура – Хасково изпраща представител,
който намира жалбата за неоснователна. Според същия в мотивите подробно били
изложени съображения относно годността на експертизата, поради което и правилни
били изводите на районния съд за наличие на обективния признак от състава на
престъплението „след употреба на наркотични вещества“. Предвид
законосъобразността и правилността на присъдата, прокурорът пледира за нейното
потвърждаване.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Д.Т.П. не се явява. Явява се неговият
защитник адв. П., който поддържа жалбата. Твърди се за неспазен 5-дневен срок
по от Наредба № 1 от 19 юли 2017г., тъй като на 21.02.2019 г. били взети проби
от подсъдимия, изпратени едва на 12.03.2019 г., а заключението изготвено на
11.04. Повторната експертиза целяла саниране на допуснатите от прокурора
нарушения. От друга страна, двете кръвни проби, послужили за провеждане на
експертизата не били предадени с протокол, не бил извършен оглед, не били и индивидуализирани.
Поради това се застъпва становище за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. По тези възражения липсвали аргументи от районния съд,
поради което и актът нямал мотиви според защитника на подсъдимия. Обвинението
не било доказано по несъмнен начин, поради което моли съда да признае
подзащитния му за невиновен. Алтернативно пледира за намаляване на наложеното
на подсъдимия наказание по чл. 343г от НК на 10 месеца.
Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания и
нови доказателства не са събирани.
Хасковският Окръжен съд, като
провери изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314
от НПК, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за
установено следното:
Производството пред Районен съд – Харманли е образувано по внесен от РП
– Харманли обвинителен акт против Д.Т.П. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна, като
съображенията в тази насока са следните.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че на
21.02.2019 година подс. Д.Т.П. тръгнал с управлявания от него лек автомобил
марка „Мерцедес”, с рег. № *******, заедно
със свидетелите А. Н. И., К. Т.П.
и К. К. Д. от град С. към село О., общ. Х.
Лекият автомобил бил управляван от подсъдимия П. по път III - 505, в посока
село В. Около 17:00 часа на 21.02.2019 година, на влизане в село О., на разклона за село Е., на път III - 505, км. 42, управляваният от подс. П.
автомобил бил спрян за рутинна проверка от свид. Д. С. При извършване на рутинна проверката, водачът –
подс. П. не представил притежаваното от него СУМПС, поради което било поискано
съдействие от ОДЧ. Така около 18:00 часа на инкриминираната дата, на път III - 505, км. 42 в село О., пристигнал свид. З. Т. М. – „мл. автоконтрольор” в РУ-Харманли.
Св. М. изпробвал водача на автомобила –
подс. П. за наличие на алкохол в кръвта му с техническо средство, което отчело
отрицателен резултат за наличие на алкохол в кръвта на водача. След това свид. М. изпробвал подс. П. с техническо средство „Drager Drug
check 3000” с № ARFL-0361 и с REF № 8325554, което реагирало положително за
наличие на тетрахидроканабинол, метадон и кодеин/морфин
в кръвта на подс. П.. В 18:25 ч. на 21.02.2019 г., свид. М. издал на подс. П. талон за медицинско изследване с
бланков номер 0058226, тъй като същият удостоверил, че не приема показанията на
техническото средство и желае да даде кръв за химическо изследване. На
подсъдимия бил връчен екземпляр от талона за изследване. В 19:30 ч на същия ден,
подс. П. се явил в ЦСМП-Харманли, придружаван от свид. М., където дал кръв за химическо изследване.
За извършеното от подс. П. деяние му е съставен акт за установяване на
административно нарушение, серия Д с бланков номер 801987/21.02.2019 г. за нарушение
по чл. 5 ал. 3, т. 1 от ЗДвП, подписан от него без възражения, с двама
свидетели по съставянето.
Бил съставен и протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.
за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози с рег. № 271р-5449 от 21.02.2019 г.
Видно от заключението на вещите лица по приетата съдебна
химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза от 11.04.2019г. на ВМА –
София, пробите били получени в ХТЛ на 12.03.2019 г., лабораторните анализи били
извършени в периода от 18-25.03.2019 г. и заключението изготвено на 11.04.2019
г. В кръвта на подс. Д.Т.П. било установено наличие на тетрахидроканабинол в
кръвта, метадон и кодеин и морфин в урината, които са включени в Списък I и
Списък II на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, както и присъствие на лекарствен продукт – парацетамол в урината. В
заключение, експертите сочат, че е доказана употребата на наркотични вещества
тетрахидроканабинол, метадон, кодеин/морфин от изследваното лице.
С оглед продължителния период от време между датите на вземане на
пробите за изследване и тази, на която е направено същотоq е била назначенена допълнителна химико-токсикологична
(токсикохимична) експертиза. От заключението на същата от 15.10.2019г. на ВМА –
София се установява, че неспазването на срока по Наредба I от 19.07.2017г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техни
аналози не влошава качеството на изследваната кръв и това не влияе на резултата
от експертизата. Посочено е още, че пробите кръв и урина са доставени в
химикотоксикологичната лаборатория по служебен път и същите отговорят на
изискванията за токсикологично изследване в ХТЛ-ВМА – по вид, обем, опаковка и
стикери. При приемане на биологични проби за изследване по реда на назначена
експертиза, вещите лица проверявали дали състоянието, вида и количеството на
пробите позволявало извършване на необходимите изследвания, за да се предостави
отговор на зададените въпроси. Изминалото време до постъпване на пробите в лабораторията
на ВМА се съобразявало с вида на пробите (кръв, урина, др.), тяхното състояние
при приемане (белези на разлагане и др.) и в случай, че се установявали
предпоставки за възникване на съмнения в аналитичния резултат – същите не се
изследвали, като това се отразявало в писмен отговор. Ако кръвната проба била
взета в правилни контейнери – както в конкретния случай, съхранявана при
подходяща температура и без признаци на разлагане – каквито не се установявали,
резултатът от изследването следвало да се приеме за обективен.
Редът за класифициране на растенията и
веществата като наркотични е определен в Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, като наименованията на наркотичните
вещества са посочени в списъци съгласно приложенията към нея. Съгласно чл.3 от наредбата
растенията и веществата по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите се класифицират в три списъка. Тетрахидроканабинолът е високорисково наркотично вещество по смисъла на
чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП и Приложение № 1 към Списък № I „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл. 3, т. 1 от Наредбата
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Метадонът
и опиатите са посочени чл. 3,
ал. 2, т. 2 от ЗКНВП и в Списък II от Приложение № 2 на растенията и веществата с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, намиращи приложение в
хуманната и ветеринарната медицина към наредбата.
Така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Окръжен
съд – Хасково възприе въз основа на събрания в хода на съдебното следствие и
досъдебното производство доказателствен материал, а именно чрез събраните
гласни доказателствени средства посредством показанията на свидетелите Д. А. С., Я. С. Ч., З. Т. М., А. А. И., К. К. Д., в т.ч. и
приобщените такива по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и приобщените
по реда на чл. 283 НПК писмени материали по ДП № 106/2019г., по описа на РУ на
МВР – Харманли, както и приобщеното по реда на чл. 284 от НПК веществено доказателство
– бял плик, съдържащ 1 бр. полеви наркотест и заключенията на вещите лица по
назначените съдебна химико-токсикологична (токсикохимична) и
химико-токсикологична (токсикохимична) експертизи.
Гореизложената фактическа обстановка е била напълно изяснена
от страна на първоинстанционния съд. Съставът на районния съд е положил
необходимите усилия, поради което неговите констатации от фактическа страна се
подкрепят от събраните по делото доказателства и липсват основания за
коригирането ѝ от въззивния съд.
Липсват основания въззивният съд да не се солидаризира с изводите на
първостепенния съд за кредитиране показанията на полицейските служители –св. С., Ч. и
М., като еднопосочни,
безпротиворечиви и категорични в подкрепа на обвинителната теза. От показанията
на първите двама се установява, че именно подсъдимият е управлявал спрения от
тях за проверка автомобил, което не се и оспорва от защитата. В тази насока
впрочем са и показанията на св. И. и Д. –
пътници в автомобила към инкриминирания момент. В тази връзка правилно е
отбелязано от първостепенния съд, че действията на подсъдимия категорично и
безспорно покриват характеристиките на
вложения от законодателя смисъл в понятието „управление“, съгласно обвързващите
съдилищата указания на ВС, изложени в Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н.д.
№ 8/82 на ПВС.
От показанията на св. М. се установява, че именно той е извършил
тестването на подсъдимия и съответно е запознал подсъдимия с отчетения от уреда
резултат, след което е съставил талон за изследване и АУАН. Същото е било
възприето и от св. С. и
Ч.
Спорният момент в настоящото наказателно производство се свежда до това
дали подсъдимият е употребил наркотични вещества и дали са допуснати процесуални
нарушения при установяване на употребата
на наркотични вещества от страна на подсъдимия.
Настоящият състав на въззивната инстанция споделя крайните изводи на
първоинстанционния съд, че от обективна и субективна страна подсъдимият е
осъществил състава на престъплението, в чието извършване е обвинен. Своите
изводи районният съд е изградил въз основа на пълен, обстоен, обоснован и
правилен анализ на събраните по делото доказателства, давайки законосъобразен и
изчерпателно аргументиран отговор защо не приема възраженията на защитата за
ненадлежно доказване употребата на наркотични вещества от страна на подсъдимия.
Въпреки че настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря доводите на
районния съд, които изцяло споделя, с оглед разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК, настоящият съдебен акт следва да даде отговор на изложените в съдебно
заседание защитни доводи в подкрепа на жалбата.
Първото възражение е за неспазен срок по чл. 20, ал. 2 от Наредба № 1
от 19 юли 2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, а именно, че в 5-дневен максимален срок пробите
кръв и урина за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози на са били изпратени в лаборатория. Следващото възражение е, че кръвните
проби, послужили за провеждане на експертизата, не били предадени с протокол,
не бил извършен оглед и не били индивидуализирани.
Както и районният съд е отбелязал, законодателят в нормата на чл. 343б,
ал. 3 от НК не е предвидил като обективен признак „надлежен ред“ на
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, подобно на
нормата на чл. 343б, ал. 1 от НК относно концентрацията на алкохол в кръвта на
водачите на моторни превозни средства. Изложеното сочи, че установяване може да
бъде постигнато посредством всички допустими от НПК доказателствени средства и
доказателствени способи, т.е. целият доказателствен инструментариум на НПК.
Недопустимо би било установяването на обективната истина да бъде ограничено от
административни разпоредби, каквито са тези на цитираната наредба /в този
смисъл е Решение № 126 от 5.07.2019 г. на
ВКС по н. д. № 540/2019 г./. С оглед данните по делото, въззивният съд
намира за безспорно, че взетият биологичен материал от подсъдимия: 2 бр.
епруветки кръв и 1 бр. контейнер урина е годен за изследване, като в подкрепа
на този довод е и заключението на вещото лице по приетата химико-токсикологична
(токсикохимична) експертиза от 15.10.2019г. и протокола за предаване и приемане
на проби за химико-токсикологичен анализ. В протокола е посочено, че пробите са
доставени с хладилна чанта и опаковките им отговарят на изискванията на ТХЛ, а
вещото лице е посочило, че нарушеният 5-дневен срок не влече влошаване
качеството на пробите и не влияе на резултата от изследването. Тези факти от
своя страна водят до извод, че биологичният материал, взет от подсъдимия е бил
годен за изследване, като неспазването на някоя от нормите на Наредбата само по
себе си не може да опорочи годността на пробите за изследване. Поради това, нарушеният
срок по чл. 20, ал. 2 от Наредбата не може да придаде негодност на извършеното
изследване от вещите лица, в каквато насока са съжденията на защитата, а от
друга страна липсват и други допуснати съществени нарушения, които да
разколебаят извода на съда.
Неоснователен и така нареченият втори пункт на защитната теза, изложена
пред въззивния съд. Съгласно чл. 11 от цитираната вече Наредба, проби за
химическо и химико-токсикологично лабораторно изследване се извършват в
спешните отделения на многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ и във
филиалите на центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), които се намират
извън областните градове, като медицинското изследване се извършва от
медицински специалист. Съобразно данните по делото, след като подсъдимият е
посочил, че не приема показанията на полевия тест, св. З. М. – в качеството
си на полицейски орган, го е съпроводил до ЦСМП – Харманли, в съответствие с
нормата на чл. 7 от наредбата, където от подсъдимия са били иззети проби: 2 бр.
епруветки кръв и 1 бр. контейнер урина, за което е установено с Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози от 21.02.2019г., за което
съответния медицински специалист удостоверил с подписа си. Както в този
протокол, така и в протокола за предаване и приемане на проби за
химик-токсикологичен анализ епруветките и контейнера са посочени с номер на
стикер. Поради изложеното не може да се приемат
доводите на защитника на подсъдимия за евентуално компрометиране на връзката
между иззетите от подсъдимия проби и тези, предмет на съдебната
химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза от 11.04.2019г. Напротив,
доброволното вземане на биологични проби от подсъдимия е насочено към попълване
на доказателствената съвкупност в изпълнение на нормите на наредбата, поради
което не може да се отрече принадлежността на тези проби към действията по
разследването, когато същите са взети в рамките на наказателното производство.
Не намират опора в процесуалния закон и съжденията на защитата, че процесните
биологични проби за химико-токсикологично изследване следвало да бъдат
приобщени като веществени доказателства, да бъдат предмет на
процесуално-следствено действие оглед на ВД, за да могат да бъдат ползвани от
обвинението. Тези изводи не се споделят от настоящия състав, доколкото
изискванията по отношение на биологичните проби е да бъдат взети по предвидения
в съответната наредба ред, за което действие се съставя протокол, поради което
и не се налага извършване на оглед на същите. Не могат да се споделят още
защитните доводи, че присъдата останала немотивирана, тъй като изготвените от
районния съд мотиви са изчерпателни и обосновани, като съставът е изложил съображения
въз основа на кои доказателства е достигнал до своите правни изводи за
постановяването на присъдата.
Предвид неоснователността на защитните доводи, се обуславя извода, че събраните
по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, подкрепят
тезата на обвинението и водят до непоколебим у двете съдебни инстанции извод,
че фактите по делото субсумират състава на престъплението, вменено на П.. Безспорно
е, че на инкриминираната дата – 21.02.2019 г. подсъдимият е управлявал МПС след
употреба на наркотично вещество -
тетрахидроканабинол, метадон и кодеин/морфин, установено чрез
химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза от 11.04.2019 г.
За пълнота, съдът намира да отбележи, че законодателят за
инкриминираното деяние по чл. 343б, ал. 3 от НК е предвидил „нулев толеранс“. Достатъчно е
управлението на МПС да е след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, установени в кръвта на водача, без да е необходимо доказването на
определена концентрация, нито законът изисква доказване на неспособност за
управление, респ. въздействие, като правно ирелевантен остава моментът на
употребата. Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е от категорията на
престъпленията на просто извършване /формални/, при които с довършване на
изпълнителното деяние се осъществява и състава на престъплението, без да е
нужно да настъпват каквито и да било правни последици. Законодателят при
криминализиране на деянието не е въвел количествен показател или изискване
водачът да се намира под въздействие на приетото от него наркотично вещество.
Обект на престъплението по чл. 343б от НК са обществените отношение,
свързани със спазването на правилата за движение по пътищата. Престъплението по
чл. 343б, ал. 3 от НК се характеризира с висока обществена опасност, като
деянието поставя в опасност участващите в движението лица и пътни превозни
средства, с оглед негативното въздействие, което оказват наркотичните вещества
върху реакциите, поведението и концентрацията на водач на МПС при управлението
му. Престъплението се характеризира с обществен укор спрямо извършителите, с
оглед зачестяващите случаи на управление на МПС след употреба на наркотични
вещества.
От субективна страна престъплението е извършено при условията на пряк
умисъл като форма на вина по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Въпреки, че съзнавал,
че е употребил наркотично вещество, подсъдимият П. е привел в движение процесния
автомобил и отпътувал с двама спътници за с. Т. Престъплението е извършено при
незачитане на правовия ред и погазване правилата за движение и по-конкретно забраната
след употреба наркотични вещества да се привежда в движение моторно превозно
средство.
При определянето и
индивидуализацията на наказанието на подс. П., първоинстанционният съд е отчел
като отегчаващи вината обстоятелства множеството му нарушения по ЗДвП, докато
като смекчаващи вината такива отчел младата възраст и неопитност на подсъдимия,
процесуалното му поведение пред съда, окачествено като положително, чистото му
съдебно минало, добрите му характеристични данни и лошото му материално положение
съгл. ДСИМС, поради което по реда на чл. 55, ал. 1 от НК е приел наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Към така отчетените от
районния съд отегчаващи отговорността обстоятелства, въззивният съд намира за
уместно добави и обстоятелството, че в организма на подсъдимия са отчетени с
положителен резултата повече от едно наркотично вещество – три такива, което не
е било отчетено от районния съд при индивидуализацията на наказанието по чл.
343г от НК.
Въпреки изложеното, така
отчетеното наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съотнесено към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца, не може да
послужи за корекция на определените от районния съд наказания и според
настоящия състав се явяват справедливи и годни за постигане на целите на
личната и генералната превенция, предвидени в чл. 36, ал. 1 НК.
Предвид
аргументите на контролираната инстанция по отношение на размера на наложеното
на подсъдимия наказание по чл. 343г от НК, които се споделят и от настоящия
състав, въззивната жалба в тази си част е неоснователна. Въпреки младата си
възраст и сравнително крехък житейски опит, включително като водач на МПС,
подсъдимият вече е изградил поведение, с което трайно нарушава установените правила за безопасно движение по
пътищата. Същото налага, с оглед поправителен и превъзпитателен ефект
върху него, П. да бъде изолиран за един по-дълъг период от време от участието
си в движението по пътищата като водач на МПС, като по този начин се
предотврати неговото противоправно поведение. Така ще му бъде даден шанс да
преосмисли поведението си като участник в безопасното движение по пътищата,
предвид възможните вредни последици, които могат да бъдат причинени при
противоправно поведение на водач на МПС, включително и когато като водач
превозва други лица /пътници/.
С оглед
гореизложеното, атакуваната присъда, предмет на настоящата въззивна проверка, като постановена при напълно изяснена фактическа
обстановка, приложен правилно закон, липса на допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила – като правилна и законосъобразна, следва да се
потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 334,
т. 6, вр. чл. 338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 6 от 05.02.2020 година, постановена от
Районен съд – Харманли по НОХД № 508 по описа за 2019 година.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.