РЕШЕНИЕ
№ 2144
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20231110214124 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „** срещу Наказателно постановление (НП) № 38-
74/13.09.2023г., издадено от Председателя на Държавна Агенция „Национална сигурност”, с
което на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 Закон за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 54,
ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 2, вр. чл. 10, т. 1 от ЗМИП.
В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност на атакуваното НП и се моли
за неговата отмяна. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата на основанията, изложени в нея.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител поддържа становище за
законосъобразност и правилност на атакувания акт. Представя писмени бележки.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства
и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуални легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
***е търговско дружество, извършващо дейност, свързана с предоставяне на услуги за
обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, услуги за
прехвърляне или обмяна на виртуални активи, услуги по съхраняване на виртуални активи и
управление на такива, позволяващо осъществяването на контрол върху активите и услуги,
1
свързани с публично предлагане на виртуални активи. Същото стопанисва обменно бюро,
находящо се в гр. София, жк. „**2.
С оглед извършваната дейност, дружеството се явява задължено лице по чл. 4, т. 4 от
ЗМИП.
Със заповед рег. № ФР-9-65 от 17.03.2023г. на Директора на Дирекция „Финансово
разузнаване“ на ДАНС, били определени длъжностни лица от дирекцията, на които било
наредено извършването на проверка на място по смисъла на ЗМИП на „**, седалище и адрес
на управление гр. София, район Л**. Срокът на проверката бил от 27.03.2023 до 31.03.2023
година. Целта на проверката била установяване изпълнението на задълженията на лицето,
съгласно изискванията на ЗМИП, ППЗМИП и ЗМФТ. Между лицата, определени да
извършат процесната проверка, бил и свидетелят Д. Д. на длъжност експерт в отдел
„Контрол на задължените лица” в ДАНС.
От своя страна директорът на Дирекция „Финансово разузнаване” бил упълномощен
със Заповед № 3-1085/18.04.2018г. и Заповед № 3-445/20.02.2022г. на Председателя на
ДАНС, на основание чл. 108, ал. 2 и ал. 5 от ЗМИП и чл. 108, ал. 2 от ЗМИП, да издава
заповеди за извършване на проверки по ЗМИП и да определя контролни органи, длъжностни
лица от дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС, които извършват проверки на място
на лицата по чл. 4 от ЗМИП по прилагането на мерките за превенция използването на
финансовата система за целите на изпирането на пари.
По време на проверката било установено, че на 01.02.2023г. в свой обект за обмяна на
валута в гр. **, сключило сделка, като продало на „БИ БИ ЕССЕ“ ДЗЗД 25145 USDT по
курс от 0,944 евро за 1 брой, с обща равностойност 23 745,93 евро, въз основа на поръчка №
20483/01.12.2023г.
Посочената сделка била свързана с плащане на стойност, надвишаваща левовата
равностойност на 15000 евро, извършено от/на клиент на „**, по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 2
от ЗМИП. За извършената сделка на клиента „**“ ДЗЗД била издадена фактура от „** с №
********** от 01.02.2023г. за закупуване на 25145 USDT, по курс от 1,84701 лв. за 1 брой, с
равностойност 46443,07.
Във връзка с горното, и с оглед разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗМИП, „**следвало да
идентифицира „** ДЗЗД чрез представяне на оригинал или нотариално заверено копие на
официално извлечение от съответния регистър за актуалното им състояние и заверено копие
от учредителния договор, учредителния акт или от друг документ, необходим за
установяване на данните по чл. 54, ал. 4 от ЗМИП.
В хода на проверката било изискано и представено клиентско досие на „**във връзка с
извършената сделка по обмяна между признати и виртуални валути, като в него не се
съдържали документи, удостоверяващи идентификацията на клиента, съгласно посочения в
ЗМИП ред за идентифициране на юридически лица. Към клиентското досие били
предоставени следните документи: Поръчка № 20483/01.12.2023г.; Декларация за съгласие
за събиране, използването и обработването на лични данни; Лична карта на
представляващия дружеството -*** Декларация за произход на средства от 01.02.2023г.;
Разписка за поръчка: № 20483 от 01.02.2023г.; и Фактура № **********/01.02.2023г. за
закупуване на 25145 бр. USDT-TRC20 по валутен курс от 1,84701 за 1 брой, с левова
равностойност от 46443,07 лв.
С Писмо- искане № 3 от 30.03.2023г. от страна на проверяващия орган били изискани
писмени разяснения и документи във връзка с поръчка № 20483/01.12.2023г. В
предоставения отговор от **. не се съдържали допълнителни документи по
идентификацията на **като било дадено следното обяснение: „При поръчка №
24083/01.02.2023г., подадена електронно през системата на Miningshop.bg, подадена от
служител на **, е поискана верификация на управителя на дружеството, както и попълване
2
на декларация по чл. 66 от ЗМИП, вътрешна проверка на ** на фирмата клиент в регистрите
на агенция по вписванията. “
Било изпратено ново писмо-искане № 4 от 31.03.2023г., като повторно бил отправен
въпрос към задълженото лице дали е извършена идентификация на юридическото лице „**
като е указано да се предоставят документи за извършена комплексна проверка (освен
първоначално предоставените).
Отговор постъпил на 20.04.2023г. от упълномощеното лице от управителя ** което
предоставило следната информация, без да предостави допълнителни документи: „По
поръчка № 20483 от 01.02.2023г. е направена комплексна проверка както на собственика
така и на дружеството **като е изискано официално извлечение за актуалното състояние “.
Доколкото в рамките на проверката от „** не били предоставени документи,
удостоверяващи идентификация чрез представен оригинал или нотариално заверено копие
на официално извлечение от съответния регистър за актуално състояние и заверено копие от
учредителния договор, учредителния акт или от друг документ, необходим за установяване
на данните по чл. 54, ал. 4 от ЗМИП за ** контролните органи приели, че жалбоподателят не
е идентифицирал клиента си „**по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗМИП, поради което е
осъществило нарушение на чл. 54, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 10, т. 1 от ЗМИП.
За резултатите от извършената проверка бил съставен констативен протокол с peг. №
ФР-10-5161/04.07.2023г.
На посочената дата – 04.07.2023г. свидетелят Д. Д. съставил срещу **акт за
установяване на административно нарушение / АУАН/ № ФР-10-5163. Актът бил съставен в
присъствие на упълномощено от управителя на дружеството лице –**Препис от акта бил
връчен на представителя на дружеството.
Срещу акта постъпили възражения, които били приети за неоснователни и на
13.09.2023г. било издадено атакуваното НП.
Съдът постави в основата на фактическите си изводи показанията на свид. Д. Д., –
актосъставител и самият той участник в извършената проверка. Показанията се отличават с
логичност и последователност относно релевантните по делото факти, като същите намират
подкрепа и в приобщените по делото писмени доказателства, а именно материалите,
съдържащи се в административнонаказателната преписка, съдържаща документите,
представени от страна на проверяваното дружество пред контролните органи в хода на
проверката.
СРС не намери основание да изключи от доказателствената съвкупност събраните в
хода на административнонаказателното производство писмени доказателства, които
допринасят за разкриване на обективната истина по делото. Същите не се оспорват от
дружеството – жалбоподател.
Що се отнася до представената с жалбата декларация Е** в качеството му на
представляващ „*** по чл. 54, ал. 1 от ЗМИП, съдът не кредитира същата със следните
аргументи:
На първо място, видно от съдържанието на декларацията, в нея е посочена дата на
изготвяне 01.02.2023г., на която дата е била извършена и процесната сделка по продажба на
валута. Тази декларация, обаче, представлява частен документ, който не съдържа
достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК. Съгласно посочения текст на закона:
„Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от
деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето,
което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа”. В случая не е
налице нито една от предвидените хипотези. В тази насока, съдът съобрази и
3
обстоятелството, че тази декларация се представя за първи път в хода на съдебното
производство, не и дори по време на самата проверка. Ето защо, съдът не прие за
установено, че тази декларация е била изискана, съставена и представена на ** от страна на
управителя на клиента, с оглед изискването за неговата идентификация.
По отношение на представеното от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя писмо от АВ, с което последният се е снабдил въз основа на издаденото от
съда удостоверение, този състав не кредитира същото, тъй като съдържа единствено
информация относно разпоредби на нормативни актове, до които както съдът, така и
страните имат достъп чрез други общодостъпни източници на информация.
Съдът кредитира и служебно извършена справка в регистър БУЛСТАТ по партидата
на „**, от която се установява публично достъпната информация относно вписаните в
регистъра данни за това дружество.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни орани съобразно
разпоредбата на чл. 123, ал. 1 ЗМИП. Съгласно последната – „Актовете за установяване на
нарушенията се съставят от контролните органи на дирекция "Финансово разузнаване" на
Държавна агенция "Национална сигурност", на Националната агенция за приходите, от
определените длъжностни лица на Българската народна банка, от определените от органите
на Комисията за финансов надзор длъжностни лица или от оправомощените от председателя
на Комисията за регулиране на съобщенията служители. Наказателните постановления се
издават от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", съответно от органа
за надзор по изречение първо, от неговия ръководител или от оправомощени от тях
длъжностни лица, а в случаите от компетентността на Комисията за регулиране на
съобщенията – от председателя на комисията или от изрично оправомощено от него
длъжностно лице”.
Относно заеманата към датата на издаване на АУАН длъжност от свидетеля Д. Д.,
съдът кредитира представеното от въззиваемата страна удостоверение от Специализирана
административна дирекция „Човешки ресурси” към ДАНС.
Спазени са сроковете за издаване на АУАН и НП. В тази насока СРС ще обърне
внимание, че приложима в случая се явява разпоредбата на чл. 34, ал. 2 ЗАНН, съгласно
която за нарушение на нормативен акт, уреждащ мерките срещу изпирането на пари не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са
изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. В тези случаи предвидените
срокове в ал. 1 не се прилагат. Визираната разпоредба се явява специална спрямо ал. 1 на чл.
34 ЗАНН, поради което именно тя следва да намери приложение.
По отношение срока за издаване на АУАН, съдът ще обърне внимание, че нарушението
е установено по време на извършване на проверка от контролните органи, които са имали
налични всички документи, включително обяснения, касаещи преценката за релевантните
факти, на дата 20.04.2023г., когато в ДАНС е входирано второто писмо на представителя на
проверяваното юридическо лице. Спрямо тази дата, АУАН се явява издаден в рамките на 6-
месечния срок, посочен в чл. 34, ал. 2 ЗАНН – на 04.07.2023г. Спазен е и 5-годиншния срок,
предвиден от законодателя, считано от извършване на нарушението. Спазен е и 6-месечният
срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, доколкото НП е издаден на 13.09.2023г.
Съдът след служебна проверка не установи липса на някой от задължителни реквизити
по чл. 42 ЗАНН в АУАН и по чл. 57 ЗАНН в атакуваното НП.
Както в АУАН, така и в НП се съдържа подробно описание на нарушението;
обстоятелствата, при които същото е извършено и установено; нарушената разпоредба на
4
закона; нарушителя; доказателствата, въз основа на които нарушението е установено, като в
НП са посочени вида и размера на наложената санкция.
Най-сетне, описаната в АУАН фактология кореспондира изцяло на тази, обективирана
в НП, като същата съответства на дадената от административно-наказващия орган
квалификация на нарушението.
По съществото на спора съдът намира следното:
Съдът счита, че при така установената фактическа обстановка жалб. ** е осъществило
нарушение на чл. 54, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 10, т. 1 от ЗМИП.
Дружеството извършва дейност по предоставяне на услуги за обмяна между виртуални
валути и признати валути без златно покритие, услуги за прехвърляне или обмяна на
виртуални активи, услуги по съхраняване на виртуални активи и управление на такива,
позволяващо осъществяването на контрол върху активите и услуги, свързани с публично
предлагане на виртуални активи, като стопанисва обменно бюро, находящо се в гр. **
магазин 2. С оглед извършваната дейност, дружеството се явява задължено лице по чл. 4, т.
4 от ЗМИП.
По делото безспорно се установява, че на 01.02.2023г. „**е сключило сделка, като
продало на „** 25145 USDT по курс от 0,944 евро за 1 брой, с обща равностойност 23 745,93
евро въз основа на поръчка № 20483/01.12.2023г., за което била издадена фактура от **с №
********** от 01. 02.2023г. за закупуване на 25145 USDT, по курс от 1,84701 лв. за 1 брой, с
равностойност 46443,07. Посочената сделка била свързана с плащане на стойност,
надвишаваща левовата равностойност на 15000 евро, извършено от/на клиент на „***по
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗМИП.
Във връзка с горното, на основание на чл. 54, ал. 1 от ЗМИП /ред. ДВ бр. 94/2019г.,
действаща към датата на извършване на нарушението/, ** следвало да идентифицира **чрез
представяне на оригинал или нотариално заверено копие на официално извлечение от
съответния регистър за актуалното им състояние и заверено копие от учредителния договор,
учредителния акт или от друг документ, необходим за установяване на данните по чл. 54, ал.
4 от ЗМИП, но това задължение не било изпълнено, с което бил осъществен състава на
вмененото нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗМИП /ред. ДВ, бр. 94 от 2019г., действаща към
датата на извършване на нарушението/ - идентифицирането на юридически лица и други
правни образувания се извършва чрез представяне на оригинал или нотариално заверено
копие на официално извлечение от съответния регистър за актуалното им състояние и
заверено копие от учредителния договор, учредителния акт или от друг документ,
необходим за установяване на данните по ал. 4.
Съгласно ал. 2 на същия текст на закона в посочената редакция - в случаите по чл. 23,
ал. 6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
и при наличието на официален публичен търговски или дружествен регистър в държава
членка, в която е регистрирано юридическото лице, идентифицирането на юридически лица
се осъществява чрез извършване на справка в търговския регистър или в съответния
публичен регистър по партидата на юридическото лице и документиране на предприетите
действия по идентифицирането. Условията и редът за документиране на предприетите
действия се определят с правилника за прилагане на закона. Когато данните, необходими за
идентифицирането на юридическо лице, не попадат в обхвата на подлежащите на вписване
в търговския регистър или в съответния публичен регистър обстоятелства, не са публично
достъпни или предприетите действия не бъдат документирани, събирането им се извършва
по реда на този раздел и правилника за прилагане на закона.
Съгласно ал. 3 и ал. 4 на същия текст на закона в посочената редакция - при
идентифицирането на юридически лица и други правни образувания лицата по чл. 4 са
5
длъжни да установят структурата на собственост, управление и контрол на клиента –
юридическо лице или друго правно образувание; при идентифицирането на юридически
лица и други правни образувания се събират данни за: 1. наименованието; 2.
правноорганизационната форма; 3. седалището; 4. адреса на управление; 5. адреса за
кореспонденция; 6. актуалния предмет на дейност и целта и характера на деловите
взаимоотношения или на случайната операция, или сделка; 7. срока на съществуване; 8.
контролните органи, органите на управление и представителство; 9. вида и състава на
колективния орган на управление; 10. основното място на търговска дейност.
Съгласно ал. 5 на същия текст на закона в посочената редакция - когато в документите
по ал. 1 и 2 не се съдържат данните по ал. 4, събирането им се извършва чрез представяне на
други официални документи.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от ЗМИП - комплексната проверка на клиентите
включва: т. 1. идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз основа
на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници.
В чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗМИП /ред. ДВ бр. 27/2018г., действаща към датата на
извършване на нарушението/ е посочено, че лицата по чл. 4 прилагат мерките за комплексна
проверка на клиента при: т. 2. извършване на случайна операция или сключване на случайна
сделка на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 15 000 евро или
тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката е
осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции. Именно тази
хипотеза е налице с оглед размера на сключената сделка.
Съгласно чл. 3, т. 6 от Закона за регистър БУЛСТАТ: в регистър БУЛСТАТ се вписват
неперсонифицирани дружества по Закона за задълженията и договорите, именно каквото
дружество представлява и „**. Същото е и вписано в регистър БУЛСТАТ с БУЛСТАТ **
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗРБ - за лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1 - 8, ал. 2 и 3 в регистър
БУЛСТАТ се вписват следните данни и обстоятелства: 1. ЕИК (код по БУЛСТАТ); 2. актове
за създаване/възникване, промяна, закриване/заличаване; 3. дата на регистрация в
БУЛСТАТ; 4. дата на прекратяване на регистрацията; 5. правноорганизационна форма; 6.
пълно и кратко наименование; 7. седалище и адрес на управление; 8. адрес за
кореспонденция, както и телефон, факс, електронен адрес; 9. адрес на местоизвършване на
дейността или на имота; 10. предмет на дейност/основна икономическа дейност или занаяти
по Закона за занаятите; 11. срок на съществуване; 12. състояние; 13. правно основание; 14.
разпределение на собствеността; 15. принадлежност/правоприемство; 16. органи на
управление и представителство: а) управляващ и/или представляващ - имена, гражданство,
ЕГН, ЛНЧ или друг идентификационен номер за чуждестранно лице, начин на
представляване, длъжност на управляващия - за субектите по чл. 2, ал. 2; б) вид и състав на
колективния орган на управление; 17. съдружник/собственик; 18. данни, необходими за
Регистъра на статистическите единици, определени със заповед на изпълнителния директор
на Агенцията по вписванията по предложение на председателя на Националния
статистически институт; 19. идентификационните данни за действителните собственици и
данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко
се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на
пари.
Видно от служебно извършената и приложена по делото справка от Регистър
БУЛСТАТ по партидата на „** ДЗЗД, не цялата информация, вписана в регистъра, е
публично достъпна. Така, не е публично достъпна информацията по т. 19 на чл. 7, ал. 1 от
ЗРБ относно лицата, упражняващи контрол върху дружеството и представителство, което е
едно от изискванията на чл. 54, ал. 4 от ЗМИП, или няма вписана такава информация.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗРБ – „Агенцията по вписванията към министъра на
правосъдието води и поддържа регистър БУЛСТАТ като единен електронен централизиран
6
регистър и осъществява дейности по вписванията в него, както и издаването на справки и
удостоверения за вписаните обстоятелства“.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗРБ – „Всеки може да иска писмени справки за вписани
обстоятелства в публичната част на регистър БУЛСТАТ срещу заплащане на държавна
такса, определена с Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията“,
поради което възражението, че регистър БУЛСТАТ не издава удостоверения за актуално
състояние се явява неоснователно.
Явно е, че за дружеството жалбоподател е стаяла възможността да извършат
идентификация по смисъла на чл. 54, ал. 1, вр. чл. 10, т. 1 от ЗМИП чрез изискване на
оригинал или нотариално заверено копие на официално извлечение от съответния регистър
за актуалното им състояние и заверено копие от учредителния договор, учредителния акт
или от друг документ, необходим за установяване на данните по ал. 4, или чрез извършване
на справка в търговския регистър или в съответния публичен регистър по партидата на
юридическото лице и документиране на предприетите действия по идентифицирането.
Съществувала е и възможността за изискване на справка от самия регистър БУЛСТАТ,
доколкото не цялата информация, необходима за идентифициране на клиента, е публично
достъпна. Липсват доказателства, обаче, задълженото по закон лице – дружеството
жалбоподател да се е възползвало от някоя от посочените възможности.
Посоченото по време на извършената проверка в първия отговор, че: „При поръчка №
24083/ от 01.02.2023г. подадена електронно през системата на Miningshop.bg, подадена от
служител на ** е поискана верификация на управителя на дружеството, както и попълване
на декларация по чл. 66 от ЗМИП, вътрешна проверка на ** на фирмата клиент в регистрите
на агенция по вписванията. “, не се установява от представените доказателства. Съдът вече
посочи в доводите си по-горе, защо не кредитира приложената към жалбата декларация на
управителя на ** поради което няма да се повтаря и на този етап.
Посоченото от представителя на жалбоподателя по време на проверката във втория
отговор, че: „По поръчка № 20483 от 01.02.2023г. е направена комплексна проверка както
на собственика така и на дружеството **, като е изискано официално извлечение за
актуалното състояние “, също остава недоказано.
Неоснователно е и следващото възражение на жалбоподателя, че регистър БУЛСТАТ
не събира информация и не поддържа база данни за учредителните договори или
учредителните актове на неперсонифицираните дружества, каквото е **
Това е така, тъй като съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1, б. „г” от ЗРБ – „Към заявлението по чл.
9, ал. 1 лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1 – 8, ал. 2 и 3 съобразно своя статут представят: т. 1. препис
от съдебно решение или друг документ, както следва: б. „г” - неперсонифицираните
дружества по Закона за задълженията и договорите – дружествения договор“.
Дори за дружеството – жалбоподател да не е имало законова възможност за снабдяване
с дружествения договор на клиента от регистър БУЛСТАТ, където последният е бил вписан,
то такъв е следвало да бъде изискан от неговия представител, което, обаче, явно не е
сторено.
С оглед на всичко изложено, съдът счита, че **е извършило вмененото нарушение по
чл. 54, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 10, т. 1 от ЗМИП., като не е идентифицирало
клиента си „**, по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗМИП, във връзка с извършената на 01.02.2023г.
сделка по продажба на валута на на „**
Юридическите лица носят безвиновна – обективна отговорност.
Законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 116,
ал. 1, т. 2 от ЗМИП, където законодателят за така извършеното нарушение е предвидил
имуществена санкция за юридическите лица от 2000 лева до 20 000 лева. В случая е
наложена санкция в минимален размер от 2000 лева, поради което обсъждането на въпроса
7
относно нейното намаляване е безпредметно.
Съдът не счита, че случаят би могъл да бъде определен и като маловажен по смисъла
на чл. 28 ЗАНН, тъй като се касае за регулиране на обществени отношения, гарантиращи
прилагането на мерките за превенция за използването на финансовата система за целите на
изпирането на пари. В тази насока съдът съобрази, че с изясняването произхода на
средствата се цели да се създадат условия за проследимост на паричните потоци, така че да
не се допусне използване на финансовата система за целите на изпирането на пари, т.е.,
липсата на извършена идентификация на клиент при извършването на релевантни сделки,
винаги застрашава обществените отношения, регулирани със ЗМИП, именно поради което и
не би могло да се коментира приложението на чл. 28 ЗАНН.
С оглед на изложеното НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото, с право на разноски разполага въззиваемата страна,
съответно жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДА „Национална
сигурност“ възнаграждение за представителство от юрисконсулт в размер на 100 лева за
осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определено в
рамките на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в съответствие с
предмета на делото, положените процесуални усилия и фактическата и правна сложност на
казуса.
Така мотивиран, Софийски районен съдия, НО, 114 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-74/13.09.2023г., издадено от
Председателя на Държавна Агенция „Национална сигурност”.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 ЗАНН „*** да плати на Държавна
агенция „Национална сигурност” разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне на основанията, предвидени
в НПК, по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8