№ 2139
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110212470 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ВАН И КАР“ ЕООД, с ЕИК *********, чрез
адв. Х. П. от САК, срещу електронен фиш № **********, издаден от Агенция
"Пътна Инфраструктура" (АПИ), с който на дружеството на основание чл.
179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 1 и 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 2500 лв. за извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 и 7, вр. чл. 102,
ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на издадения
електронен фиш с подробни съображения за това. Представени са писмени
доказателства за сключен тристранен договор за електронно отчитане и
събиране на такси посредством бордови устройства, както и извлечение от
датата на твърдяното нарушение за процесното МПС, от което е видно, че към
процесната дата МПС е имало монтирано бордово устройство, което е
предавало редовно данни с цел отчитане на дължимите такси. Това изключва
недобросъвестност, и предполага технически проблем с устройството, което
отчита тол сегментите, тъй като такава ситуация е имало само на въпросното
място, а за всички останали сегменти са начислени и платени дължимите
такси. Застъпва се становище за маловажност на извършеното
административно нарушение поради тези обстоятелства и липсата на вредни
последици.
1
Наведени са доводи за съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващ се в издаването на ЕФ на основание чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, която разпоредба предвижда на юридическо лице – собственик на МПС
от категорията на чл. 10б, ал. 3 от ЗП, да което изцяло или частично не е
платена дължимата такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, да се налага имуществена
санкция в размер на 2500 лв. Същевременно при нарушенията по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на ЕФ, такава е
предвидена съобразно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП единствено за нарушенията по
чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, за каквото не е санкциониран жалбоподателя. Ето защо
според жалбоподателя санкционирането му с ЕФ е недопустимо и
самостоятелно основание за отмяната му.
Твърди се още, че с издаването на ЕФ вместо АУАН и НП, е нарушено и
правото на защита на жалбоподателя, тъй като е лишен от възможността да
възрази и да ангажира доказателства извън съдебното производство.
Изтъкнато е и обстоятелството, че с ЕФ е определена такса по чл. 10б,
ал. 5 от ЗП в размер на 167 лв., която не става ясно как е определена, доколкото
липсва посочване на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна
мрежа, определена по най-прекия маршрут по нейното протежение, както
изисква закона. Тази неяснота според жалбоподателя води до невъзможност да
се провери правилно ли е определена – отново нарушено право на защита.
Исак се отмяна на ЕФ.
В съдебното заседание жалбоподателят - редовно призован, не се
представлява. В постъпила молба от адв. П. се иска разглеждане на делото и
отмяна на ЕФ като незаконосъобразен. Липсва претенция за разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител. В
съпроводителното писмо, с което АНП е постъпила в съда, е изразено
становище, че ЕФ правилен и законосъобразен и се иска потвърждаването му.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 16.08.2021 г. в 16:12 ч., в община Столична, по път А-6, км 50+427, с
посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се
движел товарен автомобил влекач „МАН ТГА 01“ с регистрационен номер
*********, с технически допустима максимална маса 18 000 кг, с две оси,
екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с общ брой пет оси, с обща
технически допустима максимална маса на състава 40 000 кг. По същото
време стационарна контролна точка № 10182, представляваща автоматично
устройство за записване на пътния трафик, разположено на метална рамка,
неподвижно монтирана над път А-6, км 50+427, заснела посоченото превозно
средство, което се движело в посока намаляващ километър, като било
отчетено, че за него не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1 т. 2 от Закона за
пътищата - за превозното средство нямало валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването. За установеното бил генериран
доказателствен запис със съответния номер. Било установено, че посоченото
ППС е собственост на жалб. „ВАН И КАР“ ЕООД, с ЕИК *********.
2
Въз основа на тези факти бил издаден обжалваният електронен фиш.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приобщените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства: ЕФ,
доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3-
3в, статични изображения във вид на снимков материал на пътно превозно
средство с рег. № *********, справка собственост на МПС с рег. №
*********, известие за доставяне на ЕФ № ********** и другите писмени
доказателства.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Административно-наказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 от
ЗДвП за нарушение на чл. чл. 139, ал. 5 и 7, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП,
извършено в качеството му на собственик на ППС, като му е наложена
предвидената санкция за юридически лица за която в ЕФ е посочено, че налага
на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 1 и 2, т. 2 от ЗДвП.
Макар и никъде в ЕФ да не е посочено, но електронният фиш следва да е
издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, който предвижда част от
нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се санкционират
чрез диференцираната процедура. Същевременно разпоредбата, действала
към момента на твърдяното нарушение предвижда, че за нарушение по чл.
179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а,
ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за
заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините
за доброволното и заплащане, като атакуваният ЕФ съдържа всички
предвидени реквизити. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".
Съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила при издаване на процесния електронен фиш, доколкото в
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, при редакцията, която е действала
към момента на извършване на нарушението и която е приложима в
процесния случай, като по-благоприятен закон, не е била предвидена
възможност да се издава такъв при констатиране на нарушение по чл. 179, ал.
3б ЗДвП. Видно от нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП електронен фиш може
да се издава единствено в хипотезата на установено административно
нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и при такова по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП. Законодателят ясно и категорично е предвидил с един и същи закон, че
установяването на конкретно нарушение става чрез съставяне на АУАН, а за
друго, също така конкретно посочено нарушение може да се състави ЕФ. Не
3
може да обоснове съставянето на електронен фиш за нарушение по чл. 179,
ал. 3б и препратката за влизане в сила на електронните фишове, съдържаща се
в чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, след като в ал. 1 на нормата не е предвидена
възможност за съставяне на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б
ЗДвП, нито пък разпоредбите на чл. 167а от ЗДвП, доколкото същите не са
санкционни.
Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 3 ЗНА е
недопустимо административно-наказателна отговорност да се прилага по
аналогия, а именно чрез приложение на разпоредби от ЗДвП, касаещи подобни
случаи. Посоченото в чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП относно докладите за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, не означава, че съществува
възможност за издаването на електронен фиш за това нарушение при липса на
изрична норма за това. В конкретния случай незаконосъобразно е издаден
електронен фиш за така извършеното нарушение, като вместо това, на
основание чл. 189е, ал. 1 ЗДвП е следвало да се състави АУАН и издаде НП.
Следва да намери приложимост и европейско законодателство, като по-
благоприятен закон - разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204
на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО. Регламентът за изпълнение се издава на основание чл. 291, § 2 от
ДФЕС, той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички
държави членки, както е посочено и в чл. 7 от регламента за изпълнение. В
същата разпоредба се посочва още и че регламентът влиза в сила на
двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на
Европейския съюз и се прилага от 19 октомври 2021 г. В случая макар
нарушението е извършено по-рано - на 16.08.2021 г., цитираният регламент
следва да се приложи като последващ по-благоприятен закон, поради което е
налице незаконосъобразност на електронния фиш и поради несъответствие с
изискванията на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 година.
За пълнота следва да се посочи, че съдът се солидаризира и с част от
останалите доводи на жалбоподателя – относно липсата на пълно и точно
описание на нарушението, в т. ч. и размера на неплатената пътната такса. Не е
посочена и категорията на пътя, което препятства проверка и т. н. Следва да се
отбележи, че видно от представените писмени доказателства - тристранен
договор за електронно отчитане и събиране на такси посредством бордови
устройства, приложение към него, справка за нарушенията на процесното
ППС, жалбоподателят е изпълнил задълженията си по чл. 139, ал. 5 и 7 и чл.
102, ал. 2 от ЗДвП, свързани с установяване размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Налице и още едно особено съществено нарушение на процесуалните
4
правила, свързано с определяне на санкцията – посочено е, че тя се налага на
основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 1 и 2, т. 2 от ЗДвП. Следва да се
отбележи, че чл. 187а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП предвижда на собственика на
пътното превозно средство - юридическо лице или едноличен търговец, за
допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, да се налага имуществена санкция, като т.
2 предвижда: „по чл. 179, ал. 3а – в размер 1800 лв.“. В конкретния случай,
никъде в ЕФ не се твърди жалбоподателят да е извършил нарушение на чл.
179, ал. 3а от ЗДвП, въпреки това е посочена тази санкционна разпоредба.
Това отново нарушава правото на защита на санкционираното лице да разбере
за какво точно нарушение му е наложена конкретната по вид и размер
санкция.
С оглед на всичко гореизложено атакуваният ЕФ се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото, в право на разноски има жалбоподателя, но от
негова страна не е направено такова искане.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № **********, издаден от Агенция "Пътна
Инфраструктура" (АПИ), с който на „ВАН И КАР“ ЕООД, с ЕИК *********,
на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 1 и 2, т. 2 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 2500 лв. за извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 и 7,
вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5