Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Кюстендил 12.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилски районен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Пламен Деянов
при секретаря: Гергана Милушева.
като разгледа докладваното от съдия Деянов административно - наказателно дело № 174/19 по описа на КРС за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.Обжалвано е Наказателно постановление № 30-0000632/21.12.2018 година на Началник ОО „АА” гр. Кюстендил, с което на „ШКОТА ТРАНС ООД ”, представлявано от Д.Т.Б., ЕГН – **********,*** за извършеното нарушение на чл.57,ал.5 от Наредба № 11 /31.10.2002 год. на МТС. на основание чл.96г, ал.1,пр.2 от ЗАвПр във вр. с чл. 53 от ЗАНН , е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 3000,00 лв./три хиляди лева /.
Недоволно от горепосоченото наказателно постановление е останало дружеството жалбоподател, поради което обжалва същото в законоустановения срок. Сочи, че НП било незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП не съдържали задължителните реквизити по ЗАНН, като липсвало и точно описание на обстоятелствата, при които било извършено нарушението. Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание не изпраща представител. В писмото съпровождащо жалбата е направено предложение оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На 30.11.2018 г. около 13.05 ч. в сградата на Областен отдел, Автомобилна администрация" гр. Кюстендил, площад, Ген. Иван Колев" № 1, С.И.К. на длъжност, инспектор" при „ОО,АА" гр. Кюстендил в присъствието на свидетеля Б.Б.И., извършил комплексна проверка на „ШКОТА ТРАНС ООД ”. Инспекторите счели, че от страна на фирмата е извършено нарушение на разпоредбата на чл.57,ал.5 от Наредба № 11 /31.10.2002 год. на МТС. За това на основание чл.96, ал.1,пр.2 от ЗАвПр във вр. с чл. 53 от ЗАНН , е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 3000,00 лв./три хиляди лева.
Установено е, че С. С., в качеството му на водач товарен автомобил – влекач МАН с рег. № *** при проверка на контролни органи в Кралство Швеция на дата 02.10.2018 година не притежавал документи за самоличност/лична карта/ издадено от страна членка на евросъюза или сертификат за водач на МПС издаден от Министър на транспорта информационните технологии и съобщенията на Република България. По делото липсват надлежни писмени доказателства относно горепосочените твърдения отразени в АУАН и НП. Няма представена справка от посоченото министерство или списък от който да е видно, че въпросният автомобил към деня на посоченото нарушение е управляван от лице без съответният документ за самоличност или сертификат на водач на товарен МПС издаден от МТИТС. Няма приложено копие от трудов договор видно от което във посочената фирмата е работело лице с посочените имена като водач на МПС. Твърди се, че за посоченото в АУАН и атакуваното от жалбоподателя НП след извършеното нарушение на 02.10.2018 г. в Кралство Швеция са установени посочените нарушения. АНО твърди, че жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.57,ал.5 от Наредба № 11 /31.10.2002 год. на МТС. Затова на него бил съставен АУАН № 252201. В АУАН не е посочено, кога, къде и как е извършен твърденият превоз на товари, като се твърди, че това е станало в Кралство Швеция и е констатирано от местните власти. За нуждите на делото АНО представя копие от документ но без надлежен превод на български език. По делото няма или липсват надлежни писмени доказателства откъде лицето А. Д. Г., черпи представителни функции във връзка с дейността на фирмата и защо атакуваното НП е издадено не срещу нея в качеството и на пълномощник а срещу Д.Б.. Твърди се, че тя представител но надлежно пълномощно удостоверяващо подобни права не се представя. Анализа на представеното копие от пълномощно на името на Г. не дава основания да се счита ,че същото има подобни права. Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 96г, ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ му е наложено административно наказание, ,имуществена санкция" в размер на 3000.00 лева за нарушение по чл. 7б, ал. 1, от ЗАвП. В атакуваното НП и АУАН липсва конкретна дата на която АНО е счел, че е извършено нарушението. В същото време от съдържанието става ясно ,че се касае за две различни нарушения а е наложена само една санкция при неясна квалификация на нарушението. Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимен правен субект, в законовия преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган въз основа на Заповед № РД-08-702/10.12.2013 г., с която Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е определил Директора на Регионална дирекция, ,Автомобилна администрация" да издава наказателни постановления за установени нарушения на Регламенти на Европейския парламент и Съвета, Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.
Въз основа на извършената служебна проверка, съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено нарушение, довело до нарушение на императивни разпоредби от ЗАНН и ограничило правото на защита на наказаното лице. Касае се за наличие на противоречие между АУАН и НП по отношение датата на извършване на нарушението./ В АУАН посочването на такава и в атакуваното НП за дата на нарушението е датата на проверката, при ясното съзнание, че липсват писмени доказателства - документи кога, къде и как сочения С. С. е извършвал превози/. Видно от представеният АУАН е, че нарушението е извършено в Кралство Швеция но легален превод на документ потвърждаващ този факт по делото липсва. Твърди се ,че нарушението е констатирано чрез проверка на пътя но копието на този документ не е превеждано на български език и е неясно като съдържание поради тази причина. В издаденото въз основа на него НП за дата на извършване на нарушението е посочена 30.11.2018 г.при очевидна липса на доказателства, кои кога къде, как а и защо го е съставил. Най-вече по делото АНО не е представил писмени доказателства относно това, че фирмата притежава подобен автомобил и, че същият е управляван от виновното лице. На практика се твърди извършване на две отделни нарушения но накрая е наложена неясно защо а и за кое от двете само една санкция.Посочване на датата на извършване на нарушението, както и ясното му квалифициране е задължителен реквизит, както за АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съгласно разпоредбите на чл. 42, ал.1, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Това важи и за останалите доказателства по делото. С оглед констатираното противоречие между АУАН и НП, относно датата на извършване на нарушението, не може да се установи в действителност коя дата АНО приема за дата на нарушението. От обжалваното НП не става ясно защо АНО приема за дата на нарушението, датата на извършената проверка.
Освен това, следва да се отбележи, в случай на допусната техническа грешка, за разлика от разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН с оглед, на която не всички нередовности на АУАН са съществени, законът не съдържа изрична разпоредба, която да предвижда законосъобразност на НП при допуснати нередовности относно съдържанието по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Наличието на противоречие при уточняване на времето на извършване на нарушението а и самото нарушение не може да се санира, тъй като съгласно изискванията на закона в НП следва да се посочат изрично определени реквизити.
Следва също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това, тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др. нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност датата на извършване на нарушението. В този смисъл, докато в АПК (чл. 62, ал. 2) е предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, то в НПК, който на основание чл. 84 от ЗАНН е субсидиарно приложим в административнонаказателното производство, такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена.
Разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП предвижда, че лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача, сертификат на същият със срок на валидност пет години. В акта е посочено, че превозът е осъществен с автомобил влекач с рег. № *** , без да се посочват данни, кога, къде и как е сторил това и доказателствата потвърждаващи го/, като не е посочена категорията и подкатегорията на моторното превозно средство, за да се установи необходимостта от изискването за квалификация на водача, удостоверена със съответният сертификат на водача. Подобно е и по отношение на сочената липса на документ за самоличност. От АУАН и НП не става ясно дали такъв изобщо е липсвал или само не е представян в хода на проверката, пък се сочи лице със съответната самоличност. Ето защо следва да се приеме, че актът за установяване на административно нарушение в тази му част е издаден в нарушение на изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, тъй като нарушението е описано непълно и неточно. В наказателното постановление е преповторено описанието на нарушението, така както е очертано в акта за установяване на административно нарушение със съответните недостатъци, касаещи описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, поради което следва да се приеме, че са нарушени реквизитите посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което винаги накърнява правото на защита на нарушителя.
Събраните във въззивната инстанция доказателства не обуславят по категоричен начин правен извод за допуснато административно нарушение по смисъла на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвП. Според разпоредбата лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства за управлението, на които се изисква свидетелство за управление на МПС от изброените категории и подкатегории, като превозът се извършва само от водачи, отговарящи на изискването за квалификация. Предвидено е, че за съответствие с изискването министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава сертификат на водача със срок на валидност.. Продължителността на валидност на документа е в пряка зависимост от изискването на чл. 7а, ал. 1 от ЗАвП, според което водачите, придобили необходимата квалификация, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки пет години. Съгласно ал. 3 на чл. 7б, изискването за квалификация по ал. 1 е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит. Следователно, за изпълнението на изискването на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП водачите да притежават изискуемата квалификация, достатъчно е да са налице кумулативните предпоставки по чл. 7б, ал. 3 от ЗАвП. Издадения сертификат за квалификация по чл. 7б, ал. 1, изр. второ ЗАвП само улеснява доказването им. Същевременно чл. 7б, ал. 2 ЗАвП изрично определя, че сертификат се издава на водач, притежаващ удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 3 и ал. 4.
При издаване на оспореното НП № 30-0000632/21.12.2018 г., вместо да изследва наличието на предпоставките по чл. 7б, ал. 1, изр.1 от ЗАвП, АНО се е задоволил единствено с формалната констатация, че „Шкота Транс ”,ОООД, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Патриарх Евтимий” , № 3, ет.3 , ап.10 притежаващ лиценз на Общността с № 4956/12.01.2016 г., като лице по чл. 2, ал. 1 (превозвач) от Наредба № 11 от 31.10.2002 г.за международен превоз на пътници и товари е без сертификат за водач на МПС на името на С. С. - неясно гражданин на коя страна е, като не са съберани доказателства относно съществуването на подобно лице/, който е извършил международен превоз на товари с влекач с рег. №***/ без да се посочват данни, кога,къде и как е сторил това и доказателствата потвърждаващи го/.Сравнителният анализ на чл. 7Б, ал. 1 от ЗАвП води обаче до извод, че за съставомерността на нарушението по чл. 7б, ал.1 изр2 от ЗАвП е необходима не формалната липса на сертификат на водача, а липсата на кумулативните предпоставки по чл. 7б, ал. 3 ЗАвП.
Както се посочи по-горе в мотивите, според чл. 7б, ал. 2 ЗАвП такава карта се издава именно на водач, притежаващ удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 3 и ал. 4. По силата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, АНО е бил длъжен да извърши разследване на спорните обстоятелства. Като не е сторил това, АНО е издал оспореното НП при неизяснена фактическа обстановка и при отсъствието на безсъмнена установеност на административно нарушение по от Наредба № 11 /30.10.2002 год. на МТИТС.
Поради изложените съображения оспореното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО: НП № 30-0000632/21.12.2018 година на Началник ОО „АА” гр. Кюстендил, с което на „Шкота транс ”,ОООД, представлявано от Д.Т.Б., ЕГН -********** за извършеното нарушение на чл.77,ал.52 от Наредба $ 11 /3010.2002 година на МТИТС на основание чл.96г, ал.1пр.2 във вр. с чл. 53 от ЗАНН , е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 3000,00 лв./ три хиляди лева /.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Кюстендилски административен съд, по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: