Р Е Ш Е Н И Е
№ 260513
гр. Перник, 30.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на девети ноември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА
КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 4566 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Кредит респект“ ООД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – адв. Х.М., в качеството му на джиратар по джиро
в негова ползва, извършено от дружеството „Кредихелп” ООД и обективирано на
гърба на запис на заповед от 30.03.2017 г., срещу Р.Х.З., с ЕГН: ********** и М.Р.Т.,
с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответниците дължат на ищеца солидарно сумата от 932.23 лева – вземане по запис
на заповед, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ – 02.01.2019 г. до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
С влязло в
сила определение № 1811/01.06.2020 г. производството по делото е прекратено
като недопустимо по отношение на ответницата Р.Х.З., с ЕГН: **********.
В исковата
молба се твърди, че процесното вземане произтича от запис на заповед, издаден в
полза на дружеството „Кредихелп” ООД – на 30.03.2017 г. Издател на записа на
заповед била Р.З., а ответницата М.Р. била авалист по менителничния ефект.
Уточнява се, че общата сума по записа на заповед била в размер на 1497.30 лева,
като същият бил прехвърлен на ищеца чрез джиро от дата 12.11.2018 г. Допълва се
и че записът на заповед е предявен на длъжника Р. З. на 17.10.2018 г.
На следващо
място се излагат подробни доводи, че записът на заповед бил редовен от външна
страна и отговарял на изискванията за валидност, освен това бил издаден от
посоченото в него лице, като както подписът на издателя, така и този на
авалиста били на обозначените лица. Уточнява се, че от сумата по ефекта се
претендира вземане в размер на 932.23 лева.
С тези
аргументи се иска предявеният иск да бъде уважен.
С исковата
молба не са представени писмени доказателства. В производството по ч.гр.д. №
6/2019 г. по описа на Пернишкия РС е представен запис на заповед от 30.03.2017
г.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника М.Р.Т., чрез
назначения й особен представител – адв. Н.Т., е постъпил писмен отговор, с
който искът се оспорва по основание. Поддържа се, че подписът в записа на
заповед не е на М.Р.Т.. Обръща се внимание, че дружеството ищец не било
положило достатъчно усилия да установи авалиста Т. и да й разясни задълженията
й по авала.
Предвид
заявените от страните твърдения, оспорвания и доказателствени искания съдът е
уважил искането на ищцовото дружество за допускане на съдебно графологична
експертиза. Ищецът обаче така и не е внесъл определения депозит, поради което
съдът е отменил определението си за допускане на експертизата и е приключил
делото без събиране на посоченото доказателство.
В съдебно
заседание, проведено на 09.11.2020 г., ищцовото дружество, редовно призовано,
не изпращат представител. От дружеството е постъпило писмено становище за
уважаване на иска.
Ответницата Т.
се представлява в съдебното заседание от адв. Т., преупълномощен от адв. Т.,
който не се явява. Не се явява и адв. Н.Т..
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото
производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал
заповед № 12/03.01.2019 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6/2019 г. по описа
на РС Перник. Заповедта е връчена на длъжника М.Р.Т. по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК.
От представен по делото запис на заповед се
установява, че същият е издаден на 30.03.2017 г. в гр. Перник като падежът на
задължението е на предявяване. Записът на заповед е за сумата 1497.30 лева. За
издател на ефекта е посочена Р.Х.З., на която и същият е предявен на 17.10.2017
г. В тази връзка в записа на заповед са положени два подписа за лицето Р.Х.З. –
като издадетел и лице, на което е предявен записът. Видно от последния в него е
посочена и ответницата М.Р.Т.. Същата е вписана като авалист като е налице и
подпис от нейно име. На последно място от джиро, обективирано на гърба на
записа на заповед се установява, че правата по същия са прехвърлени от
„Кредихелп” ООД на ищеца „Кредит респект“ ООД на 12.11.2018 г.
Предвид
заявеното от процесуалния представител на ответницата Т. оспорване авторството
на подписа на същата в ефекта, съдът с определение № 1811/01.06.2020 г. е
допуснал исканата от ищеца съдебно графологична експертиза. Представител на
дружеството не се е явил в нито едно от насрочените съдебни заседания, за които
същото е било редовно призовано. От последното обаче са постъпили писмени молби
делото да се гледа в отсъствие на страната, като не са направени възражения по
изготвения проект на доклад. Независимо от това определеният с определението от
01.06.2020 г. депозит за вещо лице по допуснатата експертиза така и не е внесен
от ищеца. В тази връзка с протоколно определение от 05.10.2020 г. съдът е дал
последна възможност на ищеца да внесе депозита. Ищецът е изрично предупреден и
че при невнасяне на депозита за експертизата, съдът ще приключи разглеждането
на делото без събиране на посоченото доказателство и може да цени поведението
на дружеството по реда на чл. 161 от ГПК като приеме за доказано
обстоятелството пред което страната е създала пречка за доказване, а именно –
че подписът за лицето М.Р.Т. като авалист в записа на заповед не е изпълнен от
същата. Независимо от това депозитът за експертизата не е внесен, поради което
и определението за допускането й е отменено.
Така установената фактическа
обстановка налага следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание по 422 от ГПК, вр. чл. 491 от ТЗ – за установяване вземането на ищеца към ответника по запис на заповед, за което е издадена заповед № 12/03.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.
417 от ГПКи изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6/2019 г. на Пернишкия РС.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен
иск е допустим като целта му е установяване съществуването на вземанията по
съдебен ред в исково производство.
Подлежащото на
изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.
417, т. 9 от въз
основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен
ефект - така т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК. Записът на заповед е ценна книга, материализираща права,
и доказателство за вземането. Уважаването на предявения иск се обуславя от
установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца наличието
на действително правоотношение, възникнало по запис на заповед и редовен от
външна страна запис на заповед като формална правна сделка.
Записът на заповед е
едностранна, абстрактна правна сделка, при която издателят безусловно обещава
на поемателя да заплати определена сума пари. Документ, който съдържа
посочените в разпоредбата на чл.
535 от реквизити
представлява запис на заповед и е годен да породи задължението по него. Предвид
естеството на предявения иск (по реда на чл.
422 от ) и
посоченото от ищеца в заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.
417 основание
за възникване на вземането му (менителнично задължение по процесния запис на
заповед), съдът е длъжен служебно да прецени наличието на всички задължителни,
съгласно закона, реквизити на процесния запис на заповед. При извършването на
тази проверка настоящият състав достига до извода, че представеният документ
представлява валиден запис на заповед и е годен да породи посоченото в него
задължение. Процесният запис на заповед е годен от външна страна, тъй като
съдържа всички изискуеми съгласно чл.
535 реквизити
- наименование "запис на заповед" в текста на документа и на езика на
който същият е написан; падеж; място на плащане (конкретен адрес в гр. С.);
дата и място на издаване и подпис на издателя.
В настоящия случай обаче исковата претенция е насочена не срещу издателя, а
срещу авалиста по записа. По делото обаче не се установи, че подписът, положен
за авалист, действително е изпълнен от лицето М.Р.Т.. До
посочения извод съдът достигна по реда и при условията на разпоредбата на чл.
161 от ГПК – доколкото ответницата изрично е оспорила чрез особения си
представител авторството на подписа си, а ищцвото дружество не е внеслно
депозита за поисканата от него съдебно графологична експертиза. Предвид
изложеното по-горе относно доклада по делото и съдържанието на протоколите от
проведените открити съдебни заседания настоящият състав намира, че ищцовото
дружество с поведението си е създало пречка пред доказването на съответното
обстоятелство, а именно авторството на подписа на ответницата Т. като авалист
по менителничния ефект. В тази връзка и доколкото са изпълнени условията на чл.
161 от ГПК съдът приема, че подписът положен за авалист М.Р.Т. в записа на
заповед не е изпълнен от същата. По тези съображения и предявеният иск следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе
по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в
исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна:
По разноските
в производството по ч.гр.д. № 6/2019 г. по описа на РС Перник /заповедно
производство/:
Предвид
изхода на делото искането за разноски на ищеца заявител е неоснователно.
По
разноските в производството по гр.д. № 4566/2019 г. по описа на РС Перник
/исково производство/:
С оглед
извода за неоснователност на иска претенциите за разноски на ищеца са
неоснователни.
Ответната страна се представлява от особен
представител, чието възнаграждение е уредено по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „Кредит
респект“ ООД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. София, бул. Панчо
Владигеров № 21, ет. 4, офис 14, в качеството му на джиратар по джиро в негова
ползва, извършено от дружеството „Кредихелп” ООД и обективирано на гърба на
запис на заповед от 30.03.2017 г., срещу М.Р.Т., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца солидарно с лицето Р.Х.З.,
с ЕГН: ********** сумата от 932.23 лева – вземане по запис на заповед от
30.03.2017 г., издаден от Р.Х.З., с ЕГН: **********, и подписан като авалист
от М.Р.Т., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 02.01.2019 г. до
окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6/2019 г. по описа на Пернишкия РС.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 6 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К. КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.