Решение по дело №472/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 131
Дата: 16 декември 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия: Росица Иванова Маркова
Дело: 20211400500472
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Враца, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Росица Ив. Маркова

Надя Г. Пеловска-Дилкова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20211400500472 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. Л. А., ЕГН **********,
представляван от особения му представител адв.Н.П. от АК-Враца, срещу
Решение №260134/05.08.2021г., постановено от Районен съд-Мездра по гр.д.
№643/2020г., в частта, с която е признато за установено, че дължи на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс"С.А., клон България, ЕИК *** сумата 1 898.27лв.
главница по договор за револвиращ потребителски кредит CARD-
***/29.12.2018г., ведно със законната лихва от 24.02.2002г. до окончателното
й изплащане, и е осъден за разноски. В жалбата не се инвокират конкретни
пороци на обжалваното решение, но се поддържа, че не е настъпила
предсрочна изискуемост на процесния кредит, тъй като писменото
волеизявление на ищеца, че упражнява правото си да счита кредита за изцяло
и предсрочно изискуем, не е връчено на ответника. От това според
жалбоподателя следва, че предявеният иск е неоснователен и обжалваното
решение следва да бъде отменено. Претендират се разноски за особено
процесуално представителство пред тази инстанция.
Чрез юрисконсулт П. П. въззиваемото "БНП Париба Пърсънъл
1
Файненс"С.А., клон България е подало отговор на въззивната жалба, в който
поддържа, че обжалваното решение е допустимо и правилно, поради което
моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски за тази инстанция.
В жалбата и в отговора не се заявяват доказателствени искания пред
настоящото инстанция.
С подготвителния акт по чл.267 ГПК въззивният съд е приел, че жалбата
е редовна и допустима, подадена е в законоустановения срок и отговаря на
изискванията за съдържание, поради което същата е внесена за разглеждане в
открито съдебно заседание, в което особеният представител на въззивника я
поддържа. С писмена молба пълномощникът на въззиваемото дружество
поддържа подадения отговор, моли обжалваното решение да бъде потвърдено
и претендира разноски за тази инстанция.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба окръжният
съд приема следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от "БНП
Париба Пърсънъл Файненс"С.А. срещу Е. Л. А. иск с правно основание чл.422
ГПК за установяване на негови вземания по договор CASH-10084786 за
сумата 2 512.89лв. – главница, 237.25лв. – възнаградителна лихва за периода
от 01.04.2019г. до 12.08.2019г., 124.04лв. – мораторна лихва за периода от
01.05.2019г. до 11.02.2020г., ведно със законната лихва от заявяването на
вземането, за които по ч.гр.д. №214/2020г. по описа на Районен съд-Мездра е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Като изброява конкретните уговорки в сключения с ответника договор
за револвиращ потребителски кредит и одобрената сума, за която на
кредитополучателя е издадена кредитна карта Мастъркард, ищецът твърди, че
на 29.12.2018г. ответникът се е възползвал от предвидената в чл.4 от
договора възможност и е извършил усвояване чрез функционалността
покупка на изплащане по револвиращия кредит с код на усвояването CREX-
16660325 за закупуването на стоки и услуги в общ размер, посочен на стр.1 от
договора в параграф "Параметри и услуги" за срок от 24 месеца, обхващащ
периода от сключване на договора до 01.01.2021г., съгласно погасителен
план, включващ падежните дати на месените погасителни вноски, както и че е
договорено кредитът за стоки и услуги да бъде изплатен на 24 броя равни
месечни вноски, всяка в размер на 117.16лв..
2
В исковата молба се сочи също, че след усвояването на суми по
кредитната карта за кредитополучателя възниква задължение за заплащане на
месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина съобразно
усвоената част, до пълното погасяване на задължението.
Твърдението на ищеца е, че ответникът е преустановил обслужването на
кредита на 01.04.2019г., на която дата от него е било направено последното
плащане, поради което дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва, а при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска вземането му става предсрочно
изискуемо в целия размер, включително всички определени в договора
надбавки и обезщетението за забава, заради което на 12.08.2010г. на
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът е
обявен за изискуем.
Особеният представител на ответника адв. П. от АК-Враца е подал
отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск, въвеждайки
възражение, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като
изявлението на ищеца, че обявява кредита за предсрочно изискуем, не е
връчено на ответника, като в тази връзка се излагат правни съображения и се
сочи съдебна практика.
В отговора се поддържа, че договорната клауза за възнаградителна лихва
върху главницата е нищожна поради противоречие с добрите нрави съобразно
чл.26, ал.1 ЗЗД, както и че вземането за мораторна лихва не е доказано.
Настоява се също, че съдът е длъжен служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи в потребителския договор.
Въз основа на представените от ищеца доказателства районният съд е
приел, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК, но в случая е изпълнена само част от
императивно определеното съдържание на същия, тъй като не са налице
всички реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, а именно: в договора липсва ясно
разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита, включените в него компоненти и начина на формирането му; в
посочената като глобален израз величина на всичко дължимо по кредита не са
инкорпорирани по ясен и разбираем за потребителя начин всички разходи,
които той ще стори; посочен е един лихвен процент за заема и друг по
3
кредитната карта, без да е изяснено как тези стойности се съотнасят към ГПР
по договора. Тази неяснота е дала основание на съда да приеме, че
процесният договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК поради
нарушения на чл.11, ал.1, т.9-10.
Според районния съд кредитното правоотношение е недействително и
на още едно самостоятелно основание, тъй като договорът, общите условия,
застрахователният сертификат и общите условия към него са сключени в
противоречие с чл.10, ал.1 ЗПК, изискващ договорът да бъде сключен по ясен
и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12/pt/ в два екземпляра, по един
за всяка от страните.
На основата на приетото за недействителност на кредитното
правоотношение първоинстанционният съд е достигнал до извод, че
съобразно чл.23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, без да дължи лихва или други разходи по него, поради което
искът е уважен за сумата 1 898.27лв., формирана като разлика между сумата 1
999лв., използвана от ответника за закупуване на стока, и сумата 100.73лв., с
която същият е захранил сметката по кредита.
Като взе предвид изложеното и след самостоятелен анализ на събраните
пред първата инстанция доказателства, с оглед на това, че в частта, с която
над сумата 1 898.27лв. до пълния размер на предявените претенции искът е
отхвърлен и решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила,
окръжният съд приема следното:
На 29.12.2018г. между страните е сключен договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта
CARD-***, по силата на който на ответника е отпуснал кредит в размер на 2
500лв. Регулацията на договора се съдържа в Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК – и в
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. Тези разпоредби са императивни и съдът следи служебно за
тяхното спазване. Настоящият състав на въззивния съд приема, че процесният
договор не страда от пороците, водещи до неговата недействителност в
4
цялост, и не противоречи на изброените изисквания.
Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, всички негови елементи са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт, прочитането му е свободно и без зрителни
затруднения, поради което позволява на потребителя да прецени обхвата на
задълженията си. От това следва, че целите на потребителската защита по
чл.10, ал.1 ЗПК и от разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета са изпълнени.
Окръжният съд не споделя изводите на първата инстанция за
недействителност на процесния договор, тъй като същият съдържа
информация за годишния лихвен процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Договорът е сключен след изменението на
чл.19 ЗПК /ДВ бр.35 от 2014г./ и спрямо него е приложима изискването ГПР
да не надвишава пет пъти размера на законната лихва за просрочени
задължения в лева и във валута, определена с постановление на МС на РБ. В
него е указан срока за усвояване на кредитната сума/покупка на стоки и
услуги и за погасяване – на 24 равни месечни вноски в размер на сумата
117.16лв., включваща главница, възнаградителна лихва и застраховка
"Сигурност на плащанията" в размер на 379.97лв.
От писмените доказателства и от заключението на изслушаната пред
първата инстанция счетоводна експертиза се установява, че на 29.02.2018г. с
предоставената му по договора кредитна карта ответникът е закупил от
"Технополис България" аудио система Panasonik за сумата 1 999лв. и от
картата е удържана сумата 379.97лв. по сключената застраховка. В периода от
16.01.2019г. до 15.02.2020г. от ответника е постъпила сумата 80.79лв., към
датата на последното погасяване – 15.04.2019г. са погасени месечна лихва в
размер на 3.36лв., такса за обслужване в размер на 4.00лв., договорна лихва в
размер на 3.36лв. и договорна лихва в размер на 31.75лв. След посочената
дата погасявания по кредита не са извършвани.
С исковата молба е представена покана от 12.08.2019г., с която ищецът е
уведомил ответника, че след преустановяването на плащанията по договора
задълженията му по него са в размер на 2 753.64лв., включващ главница,
договорна лихва и обезщетение за забава. Ответникът е поканен в 7-дневен
срок да погаси задълженията си с предупреждение, че в противен случай
5
ищецът ще прибегне към съдебно уреждане на отношенията и към
принудителна събиране на сумата. Представена е и разписка за доставяне на
поканата чрез куриерска фирма ЕКОНТ и предаването й лично на ответника.
Изложеното дава основание на окръжния съд да приеме, че като краен
резултат в обжалваната част първоинстанцинното решение е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са оплакванията в жалбата, които се свеждат до
твърдение за липса на доказателства за надлежно упражнено от кредитора
право да обяви процесния кредит за предсрочно изискуем, тъй като сумата, за
която предявеният иск е уважен, е формирана само като разлика между
използваната сума за покупка на аудио техника чрез издадената по договора
кредитна карта и сумата, с която същият е захранил сметката си.
При този изход на делото в полза на въззиваемото дружество следва да
бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. и такива в размер на
200лв., направени за заплащане на възнаграждение на особен представител.
В полза на Окръжен съд-Враца въззивникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 37.97лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд




РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260134/05.08.2021г., постановено от Районен
съд-Мездра по гр.д.№643/2020г.
ОСЪЖДА Е. Л. А., ЕГН **********, с адрес с.*** да заплати в полза на
Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 37.97лв.
ОСЪЖДА Е. Л. А., ЕГН **********, с адрес с.*** да заплати на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс"С.А., Клон България, със седалище гр.***
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 300лв.
6
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7