Р Е Ш Е Н И Е
№ 94
гр. Добрич, 01.03.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Добрич, V състав, в публично съдебно заседание на
осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА и
участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА, като разгледа
докладваното от съдия-докладчика Т. Милева административно дело
№ 765 по описа
за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1 и чл. 4 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано по искова молба на "ПЛАСТХИМ-Т" АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.
Тервел, ул. „Хан Аспарух“ №97, представлявано от Б.А.Ф. и Ф.А.Ф., чрез адвокатско дружество "Табаков,
Табакова и съдружници", представлявано от адв. М.Й., срещу Национална агенция по приходите гр. София. С
исковата молба са предявени претенции за осъждане на ответната страна да
заплати на ищеца имуществени вреди, претърпени от него в резултат на отменен с
Решение №1131/15.07.2022 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, административен акт - Ревизионен акт № Р-29002921002103-091-001/18.02.2022 г., с който на
дружеството са начислени задължения за корпоративен данък и данък върху
диведентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за
периода 01.01.2016 г. – 31.12.2019 г. в размер на 268 420,19 лева, лихва
за забава в общ размер на 11 483, 31 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 16.12.2022 г.
В исковата
молба се излагат твърдения, че са изпълнени условията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
за уважаване на иска, а именно: - незаконосъобразен административен акт, който
е отменен по административен ред от горестоящия орган - директор на Д
"ОДОП" - София, вреда от този акт, представляваща платено адвокатско
възнаграждение във връзка с оспорването му, както и направени разходи във връзка с
получаване на финансиране за заплащане
на гланицата на РА и учредяване и поддържане на банкова гаранция във връзка със
спиране изпълнението на РА, причина връзка
между вредоносния резултат и незаконосъобразния административен акт.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, се представлява от адв. Й., която поддържа исковата молба и претендира разноски по
делото.
Излага подробни съображения във връзка с
основателността на предявения иск.
Ответникът -
Национална агенция за приходите - София, чрез процесуалния си представител ст. юриск. Г. А., в представен
писмен отговор и в с.з. оспорва иска, алтернативно моли да бъде намалена претенцията за
адвокатско възнаграждеине до размера на
минимално установеното възнаграждение в Наредбата за минималното възнаграждение
на адвокатите.
Счита изцяло за неоснователен иска в
частта си за заплатена услуга в размер на 7% за „възнаграждение успех“. Оспорва
и сторените разноски във връзка с получения банков кредит и банкова гаранция
като счита, че не е налице
причинно-следствена връзка. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и по настоящото дело. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Добрич излага становище за основателност на исковата претенция, относно размера
на обезщетението предоставя на съда.
Административен
съд - Добрич намира предявения иск допустим. Касае се за иск с правно
основание по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от
съда на обезщетение за имуществени вреди, ведно с акцесорните претенции за
лихви, за които вреди се твърди да са настъпили като резултат от незаконосъобразен
акт на държавен орган при изпълнение на административна дейност - Ревизионен
акт от 18.02.2022 г., отменен по
предвидения за това административен ред.
С оглед
характера на исковата претенция, съставляваща по същество искане за
обезщетяване на имуществени вреди, равняващи се на направени разноски при
административно обжалване по ДОПК на отменен административен акт, не е налице и
ограничението за приложение на реда по ЗОДОВ, предвидено в чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ. В глава осемнадесета на ДОПК "Обжалване на ревизионния акт по
административен ред", няма норма, която да урежда въпроса с
разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК
за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и Гражданския
процесуален кодекс (ГПК). В АПК в глава шеста "Оспорване на
административните актове по административен ред " също не е предвиден ред
за направените от страните в това производство разноски. Затова и съобразно с
предвиденото по чл. 19, ал. 3 във връзка с, ал. 1 от ЗНАП, както и чл. 17, ал.
6 от ДОПК, за направилия разноски в административното производство по глава
осемнадесета на ДОПК съществува единствено възможността да претендира като
претърпени вреди направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, на каквото
основание е предявена и разглежданата по настоящото дело искова молба. В насока
на тези изводи са и мотивите към Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на
ВАС. Определящо за квалификацията на иска за вреди именно по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
е обстоятелството, че актът, от чиято незаконосъобразност се претендират
вредите, се издава от административен орган, в резултат на административна
дейност, поради което представлява властнически акт. В случая се претендира
обезщетение от незаконосъобразен ревизионен акт, отменен във фазата на
административното му обжалване.
Следва да се
отбележи също така, че тъй като законната лихва за забавено плащане на
процесното паричното задължение не подлежи на присъждане в рамките на
административното производство, за ищеца не съществува друг правен способ да
претендира същата, освен по исков ред. Законната лихва има обезщетителна
функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично
задължение. Законна лихва за забавено изпълнение на парично задължение се дължи
на кредитора във всички случаи на забава, поради което и не съществуват пречки
да се предяви отделно искане за присъждане на лихви.
На следващо
място, искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат
да търсят обезщетение в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, респ. чл. 203 от АПК. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.
205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите.
В случая издатели на ревизионния акт, от чиято незаконосъобразност се твърди да
са произтекли вреди за ищеца, са началник сектор и главен инспектор по
приходите към ТД на НАП София. Териториалните дирекции не са юридически лица и поради
това и доколкото издателите на отменения РА са част от административната
структура на Национална агенция по приходите, която е юридическо лице, съгласно
чл. 2, ал. 2 от ЗНАП, правилно искът е насочен именно към този ответник.
По същество
исковата претенция се явява основателна.
От приетите
и приложени по делото доказателства се установява от фактическа страна, че
срещу ищеца е издаден Ревизионен акт Р-29002921002103-091-001
/18.02.2022г., който е издаден след извършването на ревизионно производство по
ДОПК с УИН Р-29002921002103,
започнало на основание Заповед за възлагане на ревизия № Р-29002921002103-020-001/12.04.2021г.,
издадена от Георги Стефанов Стефанов, началник на сектор при ТД на НАП ГДО. Със ЗВР е възложено извършването на
ревизия на Дружеството за определяне на задължения за корпоративен данък и
данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни
физически лица за периодите от 01.01.201 бг. до 31.12.2019г.
ЗВР е изменена със заповед за изменение
на ЗВР № Р-29002921002103-020-002/15.07.2021г., издадена от Оля Кирилова
Миланова, с която срокът на ревизията е продължен до 21.09.2021г. и заповед за изменение на ЗВР № Р- 29002921002103-020-003/10.09.2021
г.., издадена от Оля Кирилова Миланова, с която от обхвата на ревизията е изключено
определянето на задължения за корпоративен данък за периодите от 01.01.2016г.
до 31.12.2019г. и срокът на ревизията е продължен до 22.11.2021г.
За резултатите от ревизията е
съставен Ревизионен доклад № Р-29002921002103-092- 001/03.12.2021г. от екип от
ревизори при ТД на НАП ГДО.
Ревизията е приключила с PA, с който са установени задължения за данък върху
дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни лица по реда на
ЗДДФЛ в общ размер на 1,981,923.33 лв. (един милион деветстотин осемдесет и
един хиляди деветстотин двадесет и три лева и тридесет и три стотинки) и лихви
в размер на 1,113,005.17 лв. (един милион сто и тринадесет хиляди и пет лева и
седемнадесет стотинки).
Ревизията е предшествана от
предходна проверка на Дружеството с УИН 29002919207322, приключила с Протокол № П-29002919207322-073-
001 /30.11.2020 г. Събраните в
хода на Проверката документи, писмени обяснения, протоколи за извършени
насрещни проверки, справки, счетоводни, търговски и всички други документи и
доказателства са присъединени към ревизионното производство с Протокол № Р-
29002921002103-ППД-001 /02.09.2021г.
На 16.11.2020 г., в хода на Проверката, на „Пластхим – Т“ АД е връчена
покана по чл. 103 от ДОПК № П-29002919207322-177-001/ 12.11.2020г. за корекция на подадени ГДД по чл.92
от ЗКПО за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. и подаване на 15 броя декларации по
чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО — тримесечни, за всяко
тримесечие за периода от 01.04.2016 г. до 31.12.2019г. С Поканата е даден
14-дневен срок, изтекъл на 30.11.2020г.
С оглед защитата на правните
си интереси, както в хода на предшестващата ревизионното производство Проверка,
така и в хода на Ревизията, приключила с РА, „ПЛАСТХИМ-Т“ АД гр. Тервел е
потърсило правна помощ и съдействие от Адвокатско дружество „Табаков, Табакова
и Съдружници", като е сключена оферта за предоставяне на услуги от
16.11.2020г.,
представляваща по същество договора между „Пластхим-Т“ АД и Адвокатското
дружество. На основание т. 1 от
Офертата, „Пластхим-Т“ АД е възложило на Адвокатското дружество извършването на
правни консултации и услуги във връзка с Проверката, предшестваща Ревизията,
както и представителство и защита в хода на Ревизията и процесуално
представителство и защита срещу РА, който може да бъде издаден на Дружеството. В т. 4, пар. 2 от Офертата е предвидено, че
услугите, свързани с процесуално представителство и защита срещу евентуален РА,
който може да бъде издаден на Дружеството в резултат на Ревизията, ще бъдат
фактурирани на всеки етап от защитата (една административна и две съдебни
инстанции) на база минимален адвокатски хонорар по реда на Наредба № 1 от 9 юли
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определен
съобразно с конкретния материален интерес, произтичащ от установените с РА
задължения (в това число главници и лихви за просрочие). В допълнение, в т. 4, пар. 3 от Офертата е
предвидено, че при успех, разбиран като цялостно или частично уважаване на
жалбата срещу РА, Пластхим ще заплати на Адвокатското дружество възнаграждение
за успех в размер на 7 % (седем процента) съобразно на отменената част на РА.
Възнаграждението за успех е платимо в 7 (седем) дневен срок от влизане в сила
на окончателно решение по спора на съответния компетентен орган (директор на
Дирекция ОДОП или компетентен съд).
На 18.11.2020г., Дружеството е
издало пълномощно в полза на Адвокатското дружество да го представлява в хода
на Проверката и Ревизията, включително като обжалва РА по административен и
съдебен ред.
По силата на Офертата, Адвокатското
дружество е предоставило услуги в полза на Пластхим, свързани с Проверката.
След приключването на Ревизията, в
изпълнение на поетите задължения по Офертата и в законово определения 14-дневен
срок, Адвокатското дружество е изготвило и подало до Дирекция ОДОП
административна жалба срещу PA с вх. № 26-П-
3137/07.03.2022г. по регистъра на ТД на НАП ГДО.
Съгласно разпоредбата на т. 4, пар. 2 от
Офертата, Адвокатското дружество е издало фактура № 7519/07.03.2022г. за
дължимото му възнаграждение в размер на 18 814.79 лв. (осемнадесет хиляди
осемстотин и четиринадесет лева и седемдесет и девет стотинки), без ДДС,
определено в минимален размер съобразно материалния интерес по РА по реда на
Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На същата дата, Пластхим и Адвокатското дружество са
подписали и приемо-предавателен протокол, с който са удостоверили изпълнението
на задълженията на Адвокатското дружество по т. 4, пар. 2 от Офертата и
Пластхим е приело извършените услуги и изготвената от Адвокатското дружество
административна жалба срещу РА без забележки.. Възнаграждението по
фактурата е заплатено от Пластихим на Адвокатското дружество на 11.03.2022г.
На
07.03.2022г. Пластхим е заплатило главницата по РА в общ размер на 1 981 923.33
лв. (един милион деветстотин осемдесет и един хиляди деветстотин двадесет и три
лева и тридесет и три стотинки) и е подало заявление по чл. 169, ал. 4 от ДОПК
с вх. № 29000223018830.
На
09.03.2022г. от страна на Дружеството чрез Адвокатското дружество е подадено
искане по чл. 153, ал. 2 от ДОПК за спиране на изпълнението по PA с вх. № 26-П- 3285/09.03.2022г.. Към искането
са приложени доказателства за плащане по банков път на главницата по РА в
размер на 1 981 923.33 лв. (един милион деветстотин осемдесет и един
хиляди деветстотин двадесет и три лева и тридесет и три стотинки), както и
издадена от „Обединена българска банка" АД Банкова гаранция № MD2206710001 с peг. № ИД-5970- 2022 от 08.03.2022г.,
представляваща доказателство за обезпечаване на подлежащото на изпълнение
публично вземане, което, предвид факта на доброволното плащане на главницата по
РА, е лихвата в размер на 1 122 915.58 лв. (един милион сто двадесет и две
хиляди деветстотин и петнадесет лева и петдесет и осем стотинки), изчислена към
датата на искането за спиране на изпълнението. Съгласно банковата гаранция,
банката-издател се е задължила неотменяемо и безусловно да изплати всяка
предявена сума в максимален размер до 1 130 000.00 лв. (един милион сто и
тридесет хиляди лева) след получаване на надлежно подписано и подпечатано
искане за плащане по гаранцията.
С
Решение № 419/21.03.2022 г. директорът на ДОДОП спира изпълнението на РА в
оспорената му част, с която са установени задължения за лихви в размер на
1 122 915.58 лв. (един милион сто двадесет и две хиляди деветстотин и
петнадесет лева и петдесет и осем стотинки), в т.ч. по РА 1 113 005.17 лв.
(един милион сто и тринадесет хиляди и пет лева и седемнадесет стотинки), до
влизане в сила на РА, но не по-късно от 16.06.2023г.
Средствата,
необходими за заплащането на главницата по РА и за обезпечаване на дължимите
лихви по РА, са осигурени от Пластхим посредством договор за банков кредит (общ
лимит за оборотни средства и издаване на банкова гаранция) № 22F-000185, сключен между Дружеството и „Обединена
Българска Банка" АД с ЕИК *********. По силата на договора за
кредит банката е предоставила на доверителя ми ползването на кредит в размер до
3 200 000.00 лв. (три милиона и двеста хиляди лева), които се отпускат за оборотни
средства в размер до 2 000 000.00 лв. (два милиона лева) с цел плащане на
главница по РА, както и за банкова гаранция, обезпечаваща плащането на
начислените и дължими лихви по PA с цел спиране на
изпълнението, в размер на 1 200 000.00 лв. (един милион и двеста хиляди
лева).
Съгласно
чл. 4, ал. 1 от Раздел I от договора за кредит, дългът по кредита се олихвява с
променлив лихвен процент в размер на референтния лихвен процент на ОББ (РАП) за
периода на действие на договора плюс 1.1 пункта надбавка годишно, но не по
малко от 1.1 % годишно. Ал. 2 на чл. 4 предвижда, че дължимите лихви са
начисляват на база 360/360 дни, като лихвата се дължи и заплаща ежемесечно на
20-то число.
Същевременно,
съгласно чл. 4, ал. 8, т. 2 от Раздел I от договора за кредит Дружеството
заплаща на банката и такса за управление на кредита в размер на 0.10 % върху
договорения размер на кредита, дължима на всяко календарно тримесечие, считано
от датата на подписването на договора за кредит и в размер на 0.10 % върху
остатъка от дълга до окончателното издължаване, дължима на всяко календарно
тримесечие, считано от датата на подписването на договора за кредит до
окончателното му издължаване. По чл. 4, ал. 8, т. 5 Пластхим заплаща на банката
такса за издаване на банковата гаранция в размер на 0.15 % за тримесечие или
част от него върху сумата на гаранцията, като таксата се събира авансово на
първо число на всяко тримесечие, а на основание т. 6 Дружеството заплаща и
други такси и комисионни съгласно тарифата за таксите и комисионните за бизнес
клиенти на банката.
Кредитът
е усвоен от Дружеството на 07.03.2022 и е погасен на 02.08.2022.
В
съответствие с чл. 5, ал. 1 от Раздел I от договора за кредит за обезпечаване
на вземанията на банката по него, Пластхим е учредило обезпечения съгласно
договор за особен залог на движима вещ от 02.03.2022г. и договор за
финансово обезпечение чрез залог на вземания /по сметки/.
Общият
размер на разходите, направени от Пластхим във връзка със получаването на
банковия кредит и учредяване на обезпеченията по него с цел заплащане на
главницата и обезпечаване на задължението за лихви по РА възлизат на 14 145.61
лв. (четиринадесет хиляди сто четиридесет и пет лева и шестдесет и една
стотинки) според дружеството и представената Счетоводна справка с разходи за банков заем ОББ № 22F-000185 за ревизионен акт с приложени към нея счетоводни документи.
По
силата на споразумение по чл. 156, ал. 7 от ДОПК с вх. № 23-29-6 #
2/29.04.2022г. във връзка с уведомление от Дирекция ОДОП с изх. № 23-29-6 #
1/27.04.2022г. с предложение за продължаване на срока, срокът за произнасяне по
жалбата от страна решаващия орган съгласно чл. 155 от ДОПК, а именно
13.05.2022г., е продължен с един месец, считано от датата на изтичане на
законоустановения срок, или до 13.06.2022г. Споразумението е подписано от
Дружеството чрез пълномощника му адв. М.П.Й. въз основа на пълномощно от
28.04.2022г., с което в допълнение към правата, предоставени на Адвокатското
дружество и конкретно посочени адвокати от екипа му съгласно пълномощното от
18.11.2020г., е дадено и правото да бъде подписвано споразумение по чл. 156,
ал. 7 от ДОПК .
Директорът
на дирекция ОДОП не е постановил решение в продължения съгласно споразумението
по чл. 156, ал. 7 от ДОПК срок. На основание чл. 156, ал. 4 от ДОПК е била налице
хипотеза на мълчаливо потвърждение на РА в обжалваната част. На основание чл.
156, ал. 5 от ДОПК, РА е подлежал на обжалване в 30 дневен срок от изтичането
на срока за произнасяне или до 13.07.2022г. чрез решаващия орган пред
административния съд, в чиито съдебен район е седалището му към момента на
извършване на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния
контрол от органите по приходите. В тази връзка на 20.06.2022г. Дружеството е
получило и електронно писмо от Дирекция ОДОП, потвърждаващо, че от 14.06.2022г.
за Пластхим е започнал да тече 30 — дневния срок за оспорване на мълчаливото
потвърждение на РА на основание чл. 156, ал. 5 от ДП ОК. Съгласно законовото
положение и посоченото в електронното писмо от 20.06.2022г., при неподаване на
жалба до компетентния административен съд срещу мълчаливо потвърдения РА в
предвидения 30 дневен срок, или до 13.07.2022г., РА е щял да влезе в законна
сила и определените с него задължения да станат окончателни.
В
изпълнение на поетите задължения по Офертата и в законово предвидения 30-
дневен срок, Адвокатското дружество е изготвило и подало жалба срещу мълчаливо
потвърдения РА до Административен съд — Добрич с вх. № 53-04-585/11.07.2022г.
на Дирекция ОДОП .
Съгласно
4, пар. 2 от Офертата, Адвокатското дружество е издало фактура №
7791/11.07.2022г. за дължимото му възнаграждение 18 814.79 лв. (осемнадесет
хиляди осемстотин и четиринадесет лева и седемдесет и девет стотинки), без ДДС,
определено в минимален размер по реда на Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На същата дата,
Пластхим и Адвокатското дружество са подписали и приемо-предавателен протокол,
с който са удостоверили изпълнението на задълженията на Адвокатското дружество
по т. 4, пар. 2 от Офертата и Пластхим е приело извършените услуги и
изготвената от Адвокатското дружество съдебна жалба срещу РА без забележки. Възнаграждението
е заплатено от Пластхим на Адвокатското дружество на 20.07.2022г.
В
резултат на изготвената и подадена от Адвокатското дружество жалба до
Административен съд - Добрич, Директорът на Дирекция ОДОП е издал Решение №
1131/15.07.2022г., постановено при условията на чл. 156, ал. 6 от ДОПК в срока
за отзив, с което РА е отменен изцяло, но поради административния
характер на производството, не са присъдени разноски в полза на доверителя ми.
Видно от Решение № 1131/15.07.2022г. на Директора на Дирекция ОДОП повдигнатите
от Адвокатското дружество доводи в административната и съдебната жалба срещу
незаконосъобразностга на РА са уважени изцяло от решаващия орган, в резултат на
което РА е отменен като незаконосъобразен и необоснован.
На
основание т. 4, пар. 3 от Офертата, Адвокатското дружество е издало фактура №
7801 /19.07.2022г. за дължимото му възнаграждение за успех в размер на 216 645.00
(двеста и шестнадесет хиляди шестстотин четиридесет и пет) лв., без ДДС, като
последица от отмяната на РА. На същата дата,
Пластхим
и Адвокатското дружество са подписали и констативен протокол, с който са
удостоверили изпълнението на задълженията на Адвокатското дружество по т. 4,
пар. 3 от Офертата и Пластхим е приело без забележки осъществяването на
условията по т. 4, пар. 3 от Офертата в резултат на предоставените от
Адвокатското дружество услуги, довели до отмяната на РА. С предоставените
от него услуги по Офертата, Адвокатското дружество е обезпечило постигането на
деления от Дружеството резултат — отмяната на незаконосъобразния РА.
Възнаграждението е заплатено от Пластхим на Адвокатското дружество на
28.07.2022г.
Горното се установява от събраните по делото писмени
доказателства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявените искове са процесуално допустими - твърдят се имуществени
вреди от
отменен ревизионен акт, издаден от орган, принадлежащ към
структурата на ответника. Спазена е разпоредбата на чл. 205 от АПК, съгласно
която искът е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто частично незаконосъобразен РА са причинени вредите. В случая това е
Националната агенция по приходите, която по силата на чл. 2, ал. 2 от ЗНАП е
юридическо лице на бюджетна издръжка.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да възникне
отговорност за дейност на приходната администрация, предвидена в чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ и чл. 17, ал. 6 ДОПК, следва да са налице трите елемента от
правопораждащия я фактически състав: 1. незаконосъобразен акт, действие или
бездействие; 2. имуществени или неимуществени вреди и 3. пряка причинна връзка
между тях. Отговорността е безвиновна - съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
С аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК в
тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на всички елементи от
фактическия състав на предявения от него иск, а на съда - да приеме за
ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан.
Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав на предявения иск
обуславя неговата неоснователност.
Правото на обезщетение възниква за вредите, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането - чл. 4 от ЗОДОВ. Преки са вредите,
които се намират в причинна връзка с противоправното поведение, а
непосредствени - следващите по време и място неправомерния резултат.
Ищецът извежда претенцията си за обезвреда,
разграничавайки два вида имуществени загуби – заплатени адвокатски възнаграждения
и разноски за отпускане на банков кредит и издаване и
поддържане на банкова гаранция за спиране на изпълнението на ревизионния акт. Реалното извършване на тези разходи от ищеца не се
оспорва от приходната администрация.
Спорът по делото е налице ли е третият елемент от
фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - налице ли е пряка причинна
обусловеност между отмяната на акта и разходите, с които е намаляло имуществото на дружеството.
В съдебната практика е безпротиворечиво възприето доктриналното
разбиране, че причинната връзка е обективен признак, защото съществува в
обективната действителност независимо от желанията и волята на отделните лица,
включително на извършителя на правонарушението/издателя на незаконосъобразния
административен акт/. Причинната връзка е едностранна и необходима. Едностранна
е, защото само неправомерното поведение трябва да причинява вредата, но не и
обратното. Необходима е, защото винаги след проявлението на неправомерното
поведение се проявява вредата. Необходимо е вредата да е "пряка и
непосредствена последица" от противоправното поведение, което приложимо по
отношение на причинната връзка при всички видове правонарушения /деликт,
договорно неизпълнение, административно нарушение, престъпление/. Прекият и
непосредствен характер е присъща черта на причинната връзка. Противоправното
поведение изпълнява ролята на необходимо условие, без което вредата не би се
проявила. Причинната връзка между противоправното поведение и вредата като факт
от действителността трябва да бъде доказана във всеки конкретен казус.
Доказването на причинната връзка е в тежест на ищеца.
По
повод претенцията за заплатено от ищеца възнаграждение за предоставяне на
адвокатски услуги, съдът намира следното: Съгласно константната съдебна практика, в
законодателството липсва процесуален ред, по който страната в производството по
оспорване на административен акт по административен ред, в процесния случай РА,
може да претендира направените разходи по повод оспорването така, както е
налице специален ред за разпределяне и присъждане на разноските при съдебното
оспорване на РА по чл. 161 от ДОПК. Според § 2 от ДР на ДОПК за неуредените
въпроси в кодекса се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. В АПК също не е уреден
въпросът с разноските в административното производство, като не е засегнат в
глава Шеста "Оспорване на административните актове по административен
ред". При липсата на друг процесуален ред за обезщетяване на страната,
направила разноски в производство по оспорване по административен ред остава
единствено възможността да се претендира възстановяване на направените разноски
по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В процесния случай, както се посочи, е установена по
делото отмяната на издаден РА, която отмяна е настъпила след успешно оспорване
от страна на ищеща. В развилото се пред Директора на Дирекция
"ОДОП" при ЦУ на НАП първо проверка, а в последствие и производство по
обжалване на ревизионния акт се установява ищецът да е направил имуществени по своя характер разходи, тъй като
е заплатило на адвокат всички извършени правни услуги от същия. Така стореният разход се явява имуществена вреда за ищеца, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен ревизионен акт и е непосредствена последица от него,
доколкото ищеца не би търсил и заплатил адвокатски хонорар, ако срещу
него не бе издаден оспорения пред административния орган РА. Като последица
от това Дружеството е претърпяло вреди в размер на заплатените възнаграждения
за изготвяне на писмени документи, представяне на доказатества, представителство
и защита в полза на Адвокатското дружество. В допълнение на изложеното и независимо, че защитата в административното
производство по ДОПК не е задължителна, следва да се отбележи и изричното
разрешение, закрепено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т.
д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегии, според което адвокатската защита е
конституционно закрепена и законово регламентирана в Закона за адвокатурата,
поради което заплащането на хонорар се явява имуществена вреда, тъй като е
налице отрицателно изменение в имуществото на ищцата. Видно от данните по
делото и правилата на логиката, дружеството не би потърсило адвокатска защита, ако не бе налице незаконосъобразен
РА, който установява данъчни задължения за горепосочените периоди и което е
против законните й интереси. В процесния случай е безспорно, че е налице
отменен като незаконосъобразен РА. В същото време, обжалването на РА пред
Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП е задължителна предпоставка
за допустимост на съдебното обжалване на основание чл. 156, ал. 1 от ДОПК,
поради което е логически и житейски обосновано ангажирането на професионална
защита, каквато е адвокатската. С оглед гореизложеното, съдът приема, че
заплатеното адвокатско възнаграждение се явява пряка и непосредствена последица
от издадения незаконосъобразен акт.
Съдът намира, че искът е доказан по основание и по размер
и като такъв следва да бъде уважен, като ответната страна бъде осъдена да
заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от заплатено
адвокатско възнаграждение в административното производството
и по оспорване на
незаконосъобразен РА, издаден против ищеца, доколкото в чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностно
лице.
Досежно претенцията на ответната страна за намаляване на
сумата в предявения иск до размера на минимално установеното възнаграждение в Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба №
1/2004/ поради несъобразяване с принципа на справедливостта и съразмерността.
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т.
д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, съдът спазва принципа на справедливостта и
съразмерността, като присъжда само и единствено такъв размер на обезщетение,
който отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗА., а именно - да е обоснован
и справедлив, което означава да е съразмерен на извършената правна защита и
съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства която и да е от страните в производството. Чл. 36, ал. 2 от ЗА
сочи, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да е обоснован и
справедлив, както и че не може да е по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004
г. на ВСС размер за съответния вид работа. Според § 1 от ДР на Наредба № 1/2004
г. за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по
аналогия. В процесния случай е налице хипотезата на чл. 8 от Наредба № 1/2004
г., която урежда процесуалното представителство по административни дела с
определен материален интерес. Предвидените в Наредбата стойностни рамки са само
долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за
оказана от тях правна помощ, а самият размер може да бъде определен свободно
въз основа на договаряне с клиента. В процесния случай оказаната помощ от процесуалния
представител на дружеството се е изразила в изготвяне на първо място на молби и
документи при извършване на проверката, в последствие изготвяне на искания за
спиране на производството и др., изготвяне и депозиране на жалба срещу
отменения впоследствие изцяло РА, с което и предвидената в ДОПК защита по
административен ред е била реализирана в пълен обем.
Следва да се посочи също така, че правото на защита и
правна помощ е основно конституционно право не само на гражданите, но и на
юридическите лица и упражняването му не може да се тълкува само и единствено
като акт на свободната воля на договаряне на ищеца.
Макар, действително, сключването на договор за предоставяне на правни услуги и
конкретните му клаузи да са предмет на свободно договаряне между страните,
основанието му е единствено необходимостта от защита срещу административния
акт. Да се приеме липсата на възможност за обезщетяване на вредите от разноски
за правна защита от отменен незаконосъобразен акт, би означавало да се ограничи
правото на защита на оспорващия, което очевидно не е идеята на законодателя.
Предвид изложеното по-горе, в тази връзка следва да се
съобрази и решение от 28.07.2016 г. но дело С-57 на Съда на ЕС, където е
прието, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на
подлежащите на възстановяване разноски, като се съобразят предмета на спора,
неговата цена, труда и разноските, които трябва да понесе загубилата страна,
следва да бъдат пропоционални. С оглед изложеното съдът не установява
направените разноски да са непропорционални/несъразмерни предвид интереса от
обжалване на РА, равен на установените с него задължения - в случая 1 981 923,33
лева главница и лихва в размер на 1 113005,17 лева.
Не се установява от доказателствата по делото нито една
от хипотезите на чл. 5 от ЗОДОВ, които биха били основание за отхвърляне на
иска или намаляване размера на присъденото обезщетение.
Относно
направеното възражение в отговора на ответната страна и в съдебно заседание
относно заплатената сума за „възнаграждение за успех“, настоящият състав намира
следното: Възнаграждението за успех е уговорено като процент
от материалния интерес по Ревизионния акт и е определено изначално, още преди издаването на въпросния акт, като
дори е под стандартния прилаган при подобно обжалване процент (7%, вместо
стандартните 10%). Обстоятелството, че приходната администрация намира
финалното възнаграждение за „прекомерно'' е пряка последица на факта, че точно
прекомерно се явява начислението в РА, което е и доказано незаконосъобразно и
то съгласно влязъл в законна сила акт на самата приходна администрация!
Тази част на адвокатското възнаграждение е алеаторна и зависи изцяло от
резултата по обжалването, което от своя страна значи, че целият разход, в
случай на неуспешно или частично уважено жалене на РА би бил в нулев или
незначителен размер! Следва да се отбележи, че със становище още преди
започване на ревизията Дружеството е изразило своите аргументи срещу
предложения начет, но въпреки това от НАП е ангажирано контролно производство и
с РА е определено колосалното незаконосъобразно данъчно задължение. Тоест, възнаграждението за успех в конкретния
размер е пряка функция на незаконосъобразния и доказано прекомерен начет на
приходната администрация, която в настоящото производство се позовава, с цел
защита, именно на довод за прекомерност. Този подход противоречи на принципа пето auditor propriam
turpitudinem allegans.
Относно претенцията за
разходи направени от дружеството във връзка с получаване на банков кредит, учредяване
на обезпеченията по него и банковата гаранция.
По силата на чл. 209, ал. 1, т. 2 ДОПК и чл. 153, ал. 1
от Кодекса ревизионният акт подлежи на предварително изпълнение независимо дали
е обжалван. Към датата на издаването си - 18.02.2022 г. РА № Р-29002921002103-091-001 е изпълнително основание и ищецът е длъжник за установените с него
задължения в тяхната цялост. Възможностите за спиране на изпълнението на
ревизионния акт се съдържат в разпоредбите на чл. 153, ал. 2-7 ДОПК -
компетентен орган е този по чл. 152, ал. 2 ДОПК. Спиране на изпълнението се
извършва по искане на жалбоподателя въз основа на доказателства за направено
обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на
искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да
съдържа предложение за обезпечение в същия размер.
Задължение за спиране на изпълнението възниква за
решаващия орган само в три хипотези - чл. 153, ал. 4 ДОПК: ако представеното
обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа и е в горепосочения размер. В останалите случаи решаващият орган е
овластен да извърши преценка на представеното, съответно наложено обезпечение и
може да спре изпълнението, като задължи компетентния публичен изпълнител да
наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество.
Следователно разграничават се две /групи/ предпоставки, при които
административният решаващ орган/ съдът, може да постанови спиране на
изпълнението на РА: първата е когато обезпечението е в пари, в безусловна и
неотменяема банкова гаранция или в държавни ценни книжа и втората, при която
съобразно предложеното обезпечение компетентният орган /съдът/ извършват
преценка дали по състав, стойност и ликвидност предложеното като обезпечение
имущество е съответно на размера на задължението като съвкупност от главница и
лихви.
В разглеждания случай, дружеството-ищец безспорно е
направило своя избор да
изтегли банков кредит, за да осигури заплащеното на гланицата и предложи на органа банкова гаранция за начислените
и дължими лихви по РА. Но този негов избор, както се
посочи, е ограничен до три хипотези - или да плати задължението /пари/, или да
поиска банка да гарантира изплащането му пред приходната администрация, или да
предостави държавни ценни книжа. Нещо повече - изборът на задълженото по РА
лице не може да се реализира без участието на насрещен орган - решаващ
административен или съд. Поради това концепцията за свобода на избора на
засегнатия от незаконосъобразен
административен акт субект дали да плати задължението по него или да го
обезпечи /но само по един от трите способа, един от който е отново пари/ не
може да бъде подкрепена. Макар, че разпоредбата на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК дава
възможност на избор, тя по същество ограничава това право до две хипотези -
пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция. В този смисъл дружеството е
ограничено от нормите на закона, какво обезпечение да предложи за замяна и
изборът му да изтегли
банков кредит за главницата и да представи банкова
гаранция
за лихвата не може да се приеме като злоупотреба с права".
Не се споделя от настоящия съдебен състав становището на
ответника, че НАП не следва да отговаря по реда на ЗОДОВ, тъй като разходите
по сключване и обслужване на договора за банков кредит, сами по себе си нямат пряка и
непосредствена връзка с проведеното ревизионно производство", тъй като НАП не е страна по сделката, както
и че искането за спиране и обезпечаването на част от публичните вземания е
„право, но не и задължение на ревизираното лице". Размерът на претърпените
имуществени вреди се определят въз основа на
ангжираните доказателства, а не съобразно волята и преценката на ответника. Същевремнно
по делото не са ангажирани доказателства, че разходите по банковия кредит
и банковата гаранция са договорени недобросъвестно или че
е налице различие от пазарните равнища на този вид разноски.
По тези съображения съдът приема, че е налице пряка причинно-следствена
връзка между установените вреди и незаконосъобразния РА - направени са разходи
за отпускане на банков кредит, учредяване на
обезпечения, издаване на банкова гаранция и др. /подробно
описани в исковата молба и придружени с писмени доказателства/ за спиране изпълнението на РА. Налице е намаляване на имуществото на ищеца, което е
пряка последица от частично незаконосъобразния акт, тъй като посочените разходи
не биха били направени, в случай че РА не бе издаден.
Досежно претендираната от ищцата претенция за лихви,
съдът съобрази следното: Законната лихва има обезщетителна функция за вредите
на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Съгласно
задължителните постановки на Тълкувателно решение № 5/14.07.2022 г. на ВАС, по
т.д. № 4/2020 г., ОСС, I и II колегии, законна лихва върху платените в
административнонаказателните съдебни производства адвокатски възнаграждения
може да се претендира като съдебни разноски, като е посочено, че началният
момент, от който същата законна лихва се дължи при присъждане, е датата на
влизане в сила на съдебното решение, с което актът е отменен като
незаконосъобразен. В допълнение е поставено изискването лихвата да е поискана именно
от тази дата. В процесния случай е поискано присъждането на лихва за забава в
размер на 11 483,31 лева, като не е посочена начална дата на претенцията. При определяне на началния момент на дължимостта на
законната лихва, върху обезщетението за вреди по ЗОДОВ, съдът съобрази т. 4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на Върховния касационен съд по
тълкувателно гр. д. № 3/2004 г., съгласно което началният момент на забавата
при незаконни актове на администрацията и съответно на дължимостта на законната
лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което е
отменен административния акт.
При съобразяване с цитираното ТР на ВКС, на ищеца следва
да се присъди законната (мораторна) лихва върху размера на присъденото
обезщетение, считано от 15.07.2022 г. - датата на отмяна на РА от решаващия орган с Решение
№114.31 от 15.07.2022 г. на директора на Д"ОДОП"-София до предявяване на иска в съда -16.12.2021 г., в размер на 11 483.31 лева, който размер е изчислен от съда чрез Калкулатор BG.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва
да бъдат присъдени и сторените в настоящото производство разноски в размер на
общо 18
260.37 лева, съгласно представения списък, от които 18 235.37 лева, изплатен размер на адвокатско възнаграждение и 25.00 лева заплатена държавна такса за образуване на
делото. Направеният разход за адвокатско възнаграждение е доказан от
представените към Списъка на разноски, писмени доказателства.
Що се касае до възражението за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар, то същото според съда е неоснователно, като възнаграждението
е видно да е определено в минималния предвиден размер по чл. 8, ал. 1 т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. във връзка с § 2а от ДР на Наредбата и по никакъв начин не
може да се счете, че са налице основания за присъждането на по-нисък размер на
разноските в тази им част по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. В конкретния
случай, оказаната от адв. Й. по настоящото дело
правна помощ се изразява в изготвяне и депозиране на исковата молба с
доказателства, както и в участие в проведеното по делото съдебно заседание, в
което е изложил аргументи за основателността на претенцията. Поради това и в
процесния случай заплатеният действително от ищеца размер на адвокатското
възнаграждение, който е в размера на минималния, предвиден такъв по специалната
Наредба № 1/2004 г., не е несъразмерен или несъответстващ на критериите по чл.
36, ал. 2 от ЗА, нито може да бъде определен като прекомерен.
Мотивиран от горното, Административен съд - Добрич, V състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София, да заплати на "ПЛАСТХИМ-Т" АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.
Тервел, ул. „Хан Аспарух“ №97, представлявана от
Б.А.Ф.
и Ф.А.Ф., сумата от 268 420,19 лева претърпени
имуществени вреди от отменен незаконосъобразен РА № Р-29002921002103-091-001/18.02.2022 г.,, лихва за
забава в общ размер на 11 483, 31 лева, считано от 15.07.2022 г. до
16.12.2022 г., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 16.12.2022 г.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София, да заплати на
"ПЛАСТХИМ-Т" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Тервел, ул.
„Хан Аспарух“ №97, представлявана от Б.А.Ф. и Ф.А.Ф. сумата от 18 260.37 (осемнадесет
хиляди и двеста и шестдесет лева и тридесет и седем ст.) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: