Р
Е Ш Е Н И Е №68
гр. Хасково, 22.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Хасково, НО, II
въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря Росица
Тодорова и в присъствието на прокурора Николай Трендафилов, като разгледа
докладваното от младши съдия Ирена Аврамова ВНОХД № 114 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от
НПК.
С
присъда № 70 от 13.12.2018 г., постановена по НОХД № 534 по описа за 2018 г. на
РС - Димитровград, подсъдимият А.Г.Г. е признат за виновен
в това, че в периода от месец януари 2018 г. до месец август 2018 г. в гр.
Димитровград, след като е бил осъден с решение № 385/03.12.2013 г. по гр. д. №
716/2013 г. на РС – Димитровград, в сила от 03.12.2013 г., да издържа свой
низходящ Г.А.Г. /***/, роден на *** г., съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от 2 месечни вноски от по 150 лева, а именно – 8 месечни
вноски, общо на стойност от 1 200 лева, поради което и на основание чл.
183, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание пробация със следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6
месеца с периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 6 месеца.
Срещу
присъдата в срок е постъпила въззивна жалба от адв. В.Л., защитник на
подсъдимия А.Г.Г., с оплакване, че е неправилна и
незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон. Сочи се, че
наложеното наказание е неправилно определено, като съдът е следвало да приложи
по-благоприятния режим на чл. 55 от НК. Приложението на тази разпоредба се
обуславя с наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
поради което наказанието „пробация“ е следвало да бъде заменено по реда на чл.
55, ал. 1, т. 2, б. „в“ от НК. Възразява се срещу извода на първоинстанционния
съд за наличие на упоритост от страна на подсъдимия, изведено от приетото
отегчаващо обстоятелство, изразяващо се в „множество случаи на забавяне“.
Поддържа се, че от събраните по делото доказателства се установява, че въпреки
забавянето в плащането на дължимата издръжка, подсъдимият винаги е изпълнявал
задължението си. Претендира се явна несправедливост на наложеното наказание,
което не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца,
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и целите на
наказанието. По изложените в жалбата съображения се иска изменение на присъдата
в частта на определеното наказание, явяващо се несъразмерно тежко, като на
основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в“, вр. б. „б“ от НК на подсъдимия да бъде
наложено наказание „глоба“.
В
законоустановения срок срещу постъпилата жалба не са подадени писмени
възражения.
Пред въззивния
съд представител на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения за допуснати
в първоинстанционното производство нарушения на процесуалните правила във
връзка с конкретно участвалия по делото защитник, но счита, че това не се е
отразило на правото на защита на подсъдимия, поради което предлага постановената
присъда да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия
А.Г.Г. - адв. В.Л. поддържа
депозираната жалба по изложените в нея съображения и пледира за изменение на
присъдата в частта на определеното наказание.
Подсъдимият А.Г.Г., редовно призован, не се явява пред въззивната
инстанция.
Съдът,
като прецени материалите по делото и обсъди доводите в жалбата, както и тези,
изложени в съдебно заседание, и след като провери изцяло правилността на
атакуваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира следното:
Производство
по НОХД № 534/2018 г. по описа на РС – Димитровград е образувано по обвинителен
акт, внесен от РП – Димитровград, с който на А.Г.Г. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. В открито съдебно
заседание, проведено на 13.12.2018 г., като защитник на подсъдимия се е явил
адв. В.Л., който е взел становище по даване ход на делото. В съдебния протокол
е отбелязано, че адв. Л. е редовно упълномощен, но нито в кориците на
досъдебното производство, нито по съдебното дело е приложено адвокатско
пълномощно, като такова е представено едва при връщане на делото от ОС –
Хасково за правилното му администриране от районния съд. При обсъждане на
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК в разпоредителното заседание, съобразно
удостовереното в протокола, становище е взел адв. Г.. За същия няма представено
доказателство за надлежно учредена представителна власт, но именно адв. Г. е направил
искане за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и е участвал в
съдебните прения. В същото съдебно заседание съдът е постановил осъдителна
присъда, предмет на настоящата инстанционна проверка, в мотивите към която като
защитник на подсъдимия е посочен адв. В.Л..
Предвид
изложеното въззивната инстанция намира, че при разглеждане на делото от
първоинстанционния съд са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила във връзка с правото на защита на подсъдимия. В случая не е налице
хипотеза на задължителна защита по смисъла на чл. 94, ал. 1 от НПК, но за провеждане
на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, разпоредбата на
чл. 372, ал. 2 от НПК изисква участието на защитник. Последният е самостоятелна
страна в производството, чието участие обаче е обусловено от надлежно
упълномощаване или съответно назначаване. Първостепенният съд е провел съдебно
заседание и постановил присъда без да е бил спазен предвиденият в процесуалния
закон ред за встъпване на защитник в производството. Представеното впоследствие
адвокатско пълномощно санира този порок в дейността
на съда, но само по отношение на адв. В.Л.. Същевременно, с оглед
удостовереното в съставения протокол от съдебно заседание, при разглеждане на
делото по същество е взело участие лице /адв. Г./, за което няма данни да е
упълномощено от подсъдимия да осъществява правото му на защита. Дори да се
приеме, че става въпрос за техническа грешка при изготвяне му, материализираният
върху хартиен носител протокол, носещ подписите на председателя на съдебния
състав и на секретаря, изготвил протокола, има качеството на официален
удостоверителен документ със съответната доказателствена сила по чл. 311 от НПК
и чл. 128 - чл. 131 от НПК.
На
следващо място, настоящият съдебен състав констатира, че като частен обвинител
в съдебното производство е участвало лице, което няма качеството на пострадал.
Съобразно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от НПК пострадал е лицето, което е
претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. При
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, за каквото е настоящото обвинение,
пострадал е лицето, което има право да получи издръжка, в случая низходящият на
подсъдимия – неговият ** Г.А.Г.. От материалите по делото се установява, че
същият е на **** години, т. е. е малолетен и процесуално недеесподобен,
поради което правните действия се извършват от неговия законен представител –
майка му К.А.Г.. Това обаче не придава на последната качеството на пострадал от
престъплението, който може да се конституира като частен обвинител по делото на
основание чл. 76 от НПК. Изложеното обуславя извод за допуснато съществено
процесуално нарушение, засягащо както правата на действителния пострадал, така
и правото на защита на подсъдимия поради участие в производството на ненадлежна
страна.
В контекста на изложените съображения въззивната
инстанция намира, че констатираните процесуални нарушения, допуснати при
първоинстанционното разглеждане на делото, са съществени по
смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК. Тези нарушения са неотстраними от
въззивната инстанция, доколкото би се отнела възможността на страните за
осъществяване на инстанционен контрол, поради което се налага отмяна на постановената присъда и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд от стадия на
подготвителни действия за разглеждане на делото и разпоредителното заседание.
Така мотивиран
и на основание чл. 334, т. 1 от НПК, вр. чл. 335, ал. 2 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло присъда № 70 от 13.12.2018 г., постановена по НОХД № 534 по описа за
2018 г. на Районен съд – Димитровград.
ВРЪЩА делото
на Районен съд – Димитровград за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.