Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 31.05.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на секретар Антония
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 407 по описа за 2019г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 15.10.2019г., гр.д.3225/17г., СРС, 24 с-в
отхвърля предявените от „Т.С.” ЕАД искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД срещу Я.И.К. и И.С.К.
за сумата 6 249,40 лева –
стойност на топлинна енергия за периода от 01.09.2013г. до 30.04.2015г., сумата
792,36 лева - законна лихва за забава върху претендираната главница за периода
от 31.10.2013г. до 20.10.2016г., сумата 42,38 лева – главница за дялово разпределение
и сумата 7,25 лева – лихва за забава върху претендираната главница за дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главницата.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от
ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че размерът на иска остава недоказан поради
недопуснати СТЕ и ССЕ. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с
което да се уважат исковете.
Въззиваемите – ответниците по исковете Я.И.К.
и И.С.К. оспорват жалбата.
Третото лице-помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не
изразява становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Размерът на исковите претенции остава недоказан,
поради недопуснати съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза в тази
насока. Независимо от това, в жалбата липсват каквито и да било други конкретни
оплаквания за останалите правнорелевантни факти по исковете, свързани с притежавано
от ответниците качество потребител на топлинна енергия за битови нужди, а също
за възникване и дължимост на процесните парични вземания за главница и
мораторна лихва през процесните периоди. При съобразяване на чл.269, изр.2 ГПК,
съдът в условията на ограничен въззив не дължи служебна проверка за правилност
на решението в тази част, поради което същото следва да се приеме за правилно.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат,
но поради напълно различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание
чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да
се потвърди изцяло.
Пред настоящата инстанция въззиваемите не претендират
и не установяват направени разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.10.2019г., гр.д.3225/17г., СРС, 24 с-в.
Решението е постановено с участие на трето
лице-помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.