РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. Пловдив, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20245001000288 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260006/13.01.2022 г. по т.д. № 368/2019 г. на
ОС-С., с което е отхвърлен предявеният иск от Д. И. Ж. и С. Р. Ж., последният
лично и като управител и едноличен собственик на капитала на „В. Р.” ЕООД,
ЕИК *********, и „В. Р.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Г. Б.” №*, ет.*, ап.** ,представлявано от ликвидатора
В.М.Ш., против „Е.-**“ЕООД-гр.С., ЕИК **********, И. Т. И. и С. И. И. за
признаване за установено, че вземането главница в размер на 45 017,44 евро,
възнаградителна лихва в размер на 3328,92 евро, неустойка в размер на 280,52
евро, законна лихва в размер на 8400 евро и разноски в размер на 2041,71 лева
не съществува и че „Е.-**" ЕООД не е легитимиран кредитор по договор за
цесия от 14.09.2017г., съответно взискател по изпълнително дело №***/2017г.
на ЧСИ №*** , поради това,че договорите за продажба на вземане от
08.06.2016г. и 14.09.2017г. са нищожни поради заобикаляне на закона и
противоречие с добрите нрави, евентуално поради привидност, като
1
неоснователен, осъдени са Д. И. Ж. и С. Р. Ж., последният лично и като
управител и едноличен собственик на капитала на „В. Р.” ЕООД ЕИК
*********, и „В. Р.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Г. Б.” №*, ет.*, ап.**, представлявано от ликвидатора
В.М.Ш., да заплатят на „Е.-**“ЕООД, ЕИК ********** сумата 3800 лв.-
разноски в производството, осъдени са Д. И. Ж. и С. Р. Ж., последният лично и
като управител и едноличен собственик на капитала на „В. Р.” ЕООД ЕИК
*********, и „В. Р.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Г. Б.” №*, ет.*, ап.**, представлявано от ликвидатора
В.М.Ш., да заплатят на И. Т. И. и С. И. И. сумата 3800 лв.-разноски в
производството.
Жалбоподателката Д. И. Ж. моли решението да бъде отменено като
неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от 18.02.2022 г.,
и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което да бъде отхвърлен
предявеният от нея иск. Като ищца в производството пред окръжния съд
(заедно със С. Р. Ж. и „В. Р.“ЕООД-гр.С., впоследствие обявено в ликвидация)
предявява иск с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 439 от ГПК
за признаване за установено в отношенията между ищците и ответниците „Е.-
**“ЕООД-гр.С., И. Т. И. и С. И. И., че вземането главница в размер на
45 017,44 евро, възнаградителна лихва в размер на 3328,92 евро, неустойка в
размер на 280,52 евро, законна лихва в размер на 8400 евро и разноски в
размер на 2041,71 лева не съществува и че „Е.-**" ЕООД не е легитимиран
кредитор по договор за цесия от 14.09.2017г., съответно взискател по
изпълнително дело №***/2017г. на ЧСИ №*** , тъй като договорите за
продажба на вземане от 08.06.2016г. и 14.09.2017г. са нищожни поради
заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, евентуално поради
привидност. Претендира за присъждане на разноски.
Ответниците по жалбата „Е.-**“ЕООД-гр.С., И. Т. И. и С. И. И. молят тя
да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, посочени в отговори
от 26.07.2022 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва
исковете като недопустими, евентуално като неоснователни. Претендира за
присъждане на разноски за въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
2
с оплакванията и исканията на жалбоподателката, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за
установено следното:
Безспорно е между страните, че в производството по изп.д.№***/2017 г.
на ЧСИ М. дружеството-ответник „Е.-**“ЕООД-гр.С. е взискател,
ответниците И. Т. И. и С. И. И. са длъжници и ищцата Д. И. Ж. (както и
ищците С. Р. Ж. и „В. Р.“ЕООД (в ликвидация)-гр.С.) е ипотекарен длъжник,
като изпълнението е насочено върху ипотекирания от нея (и от С. Р. Ж.)
недвижим имот-апартамент в гр. С. на ул.“А.Т."* ап.* с идентификатор
***************.
С подадената на 5.12.2019 г. искова молба, с която като ответник е
посочено само търговското дружество „Е.-**“ЕООД-гр.С., ищците твърдят, че
през 2010 г. съпрузите Д. и С. Ж.и и търговското дружество „В. Р.“ЕООД-
гр.С., на което С. Ж. е управител и едноличен собственик на капитала,
учредили във връзка с договор за заем, сключен между съпрузите И. и С. И.
като кредитополучатели и „Е.-Б.“ЕАД („Т.б.В.“ЕАД), ипотеки върху свои
имоти – съпрузите Ж.и върху собствения им недвижим имот-апартамент в гр.
С. №* на ул. „А.Т."** с идентификатор ***************, а дружеството върху
неговия недвижим имот-магазин №* в гр. С. на ул.“Х.Б."** и **** с
идентификатор ****************. Твърдят, че били успокоявани от И.и, че те
разполагат с имот много по-скъп от тези на ищците, който също ще послужи
за обезпечение, като след време И. им съобщил, че е ипотекирал заедно със
съпругата си много скъп имот в гр. Х. и ще му бъде отпуснат много голям
заем, след което ще плати кредита по заема, по който те са ипотекарни
длъжници. Твърдят, че до 2017 г. никой не ги е търсил за нищо и
заблуждението им било поддържано до края на 2017 г., когато били уведомени
от ЧСИ М., че имотите им ще бъдат продадени. Твърдят, че банката не ги е
уведомявала за необслужване на кредита и че има непогасени вноски, а те
като ипотекарни длъжници биха могли да предприемат някакви действия.
Твърдят, че длъжниците по кредита И. и С. И.и са бездействали, не са подали
възражение и умишлено не са погасявали задължението си, а кредитът е с
падеж през 2030 г. и на ищците не е съобщавано той да е обявен за предсрочно
изискуем. Твърдят, че в случай, че са били уведомени, че кредитът не се
обслужва, са щели да предприемат действия по неговото погасяване, въпреки
3
че финансовите си отношения с фирмите на И.и и с тях като физически лица
били уредили още през 2013 г. с нотариално заверена спогодба за уреждане на
имуществени отношения от 19.09.2013 г. Твърдят, че с оглед изпълнителното
дело разбрали от ЧСИ, че „Е.-**“ЕООД е взискател, тъй като е изкупил
вземането на банката. Твърдят, че обаче се оказало, че вземането не е изкупено
от банката, а от „Ф.г.*“ООД, на която фирма те знаят от И., че той е неин
пълномощник, а неговата майка Б. Т.а е била едноличен собственик на
капитала до 2014 г. и управител до 25.07.2009 г., а жена му С. И. е била
управител от 25.07.2009 г. до 23.03.2015 г. и счетоводител на фирмата и към
момента. Твърдят, че е известно, че И. И. е свързан с делата и сделките на
„Ф.г.*“ЕООД, че е пълномощник на фирмата и най-вероятно получава
доходите си от там, като от справка в ТР всеки може да установи тази връзка.
Твърдят, че фактически се получава, че длъжниците по договори за банков
кредит от 18.06.2010 г. и от 3.05.2010 г., единият като пълномощник на
„Ф.г.*“ООД и съдружник на „Ф.г.*“ в „Ч.а.“ООД, а другият като управител и
счетоводител, се съгласяват или по-скоро извършват покупка на вземането и
по този начин чрез свързана с И.и фирма погасяват собственото си
задължение и де факто чрез „Ф.г.*“ от длъжници стават техни кредитори.
Твърдят, че в първия договор за цесия между „Т.б.В.“ЕАД и „Ф.г.*“ООД с дата
8.06.2016 г., вписан в АВ на 18.10.2017 г. явно отново с цел поддържане на
заблуждение у тях, е записано, че цесионерът купува вземанията по двата
договора за кредит от 18.06.2010 г. и от 3.05.2010 г. за обща цена в размер на
354 639,13 лв. Твърдят, че междувременно семейство И.и са ответници по
гр.д. № 968/2014 г. на ОС-Х. по иск за обявяване на нищожност на сключения
на 18.06.2010 г. договор за продажба на недвижим имот в гр. Х., като сделката
е обявена за симулативна, сключена в услуга на И.и и с цел получаване на
банков кредит, подписан в същия ден на сделката. Твърдят, че тази сделка
отново е извършена между свързани лица, като от ТР е видно, че С. И. е
счетоводител на собственика на имота „Д.**“ЕООД. Твърдят, че в двата
договора за цесия е записано, че след влизане в сила на посоченото решение
„Д.**“ЕООД е продало на С.Я. имота в гр. Х., а от ТР е видно, че С.Я. е
съдружник във „Ф.г.*“ООД. Твърдят, че впоследствие „Ф.г.*“ сключва договор
за цесия с банката и погасява и двете задължения на И.и въпреки знанието, че
имотът в гр. Х. е прехвърлен, което безусловно говори за целта на И.и и
„Ф.г.*“ООД, а именно въвеждането на ищците в заблуждение, заобикаляне на
4
закона и накърняване на добрите нрави, а целта е продажба, съответно
придобИ.е на техните имоти. Твърдят, че следва втора сделка – договор за
цесия между „Ф.г.*“ООД и „Е.-**“ЕООД, която също не е съобщена на
ищците и е вписана в АВ в един и същи ден с първата цесия - 18.10.2017 г.,
която фирма изкупува отново вземанията по двата договора за кредит, но вече
за цена от 500 000 лв. и условията по изплащане на цената вече са различни –
за разлика от цесията с банката, при която цената следва да е платена, то при
втората цесия цесионерът следва да заплати цената в срок от един месец от
сключването на договора, а прехвърлителното действие на договора по
отношение на вземанията настъпва в момента на подписването му, като
ищците считат, че цената не е платена. Твърдят, че целта е заобикаляне на
закона, противоречие с добрите нрави и поддържане на заблуждението им и в
крайна сметка облагодетелстване на И.и, които умишлено не са обслужвали
кредита, и отнемане на собствените им имоти. Твърдят, че това, че страните по
тази сделка са били наясно с целта и че основната цел са продажба и
съответно отнемане на тяхното имущество, е фактът, че въпреки че за имота в
гр.Х. И.и са признали симулативността на сделката и фактически има нов
собственик на имота в гр.Х., „Е.-**“ЕООД се съгласява да плати неразумната
цена от 500 000 лв., а без особени познания по пазарна икономика управителят
на „Е.-**“ЕООД би могъл да прецени, че другите два имота тяхна собственост
не са в състояние да покрият платената по цесията цена, дори и 1/3 от нея.
Твърдят, че са извършени няколко сделки, всяка от които сама по себе си не
противоречи на повелителните правила, а целта е постигане на забранен или
непозволен от закона правен резултат чрез тях, като участниците в сделките (в
случая техните представители) съзнават, че чрез извършените сделки постигат
една цел, която законът им забранява, а това, че споделят обща цел за
постигане на запретения или непозволен резултат, е ясно. Твърди, че
единственото обяснения защо „Е.-**“ЕООД плаща 500 000 лв. за вземане,
което никога не може да събере предвид отпадането на обезпечението относно
магазина на три нива в центъра на гр.Х., е отново свързаността с длъжниците
И.и и „Ф.г.*“ООД и продажбата на имотите-собственост на ищците,
ипотекирани вследствие въвеждането им в заблуждение от И., относно която
свързаност излагат съображения. Твърдят, че цесията е договор между други
лица и те не са страна по цесиите, но тя като всеки договор трябва да отговаря
на всички условия за действителност на договорите, като договорът е каузален
5
и валидността му зависи от наличността на неговото основание, а ако липсва
правно основание или основанието й е противно на закона, цесията е
нищожна. Твърдят, че изпълнителното дело №***/2017 г. на ЧСИ М. е
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на банката,
задължението по който вероятно е платено на банката от „Ф.г.*“ООД, а
длъжниците И.и умишлено са бездействали и дори на са уведомили ищците.
Твърдят, че предвид описаните сделки между свързани лица, които целят
заобикаляне на закона и накърняват добрите нрави предвид бездействието от
страна на длъжниците И.и и качеството на ищците на длъжници за ищците се
поражда правният интерес от предявяване на иск за установяване
несъществуването на правоотношение по договор за цесия, съответно на
правото на кредитора „Е.-**“ЕООД. Твърдят, че с описаните сделки между
описаните свързани лица се цели заобикаляне на закона, като се накърняват и
добрите нрави с цел постигане на запретен резултат, който води до внасяне
промени в имуществената сфера на ищците и прекратяване на права като
собственици на ипотекираните имоти. Твърдят, че целта не е постигане на
непосредствените правни последици на цесиите, а реализация на
недопустимото от закона обективно състояние – промяна в обективната
действителност, която няма само правен, но също така и финансов,
икономически аспект, чието настъпване е неправомерно и съвкупният
резултат от описаните действия поражда неправомерно състояние. Твърдят, че
предвид описаното извършените цесии, както и сделката в гр.Х., целят
заобикаляне на закона и накърняват добрите нрави. Твърдят, че ЧСИ М. по
искане на длъжниците насочва изпълнение върху техните имоти без преди
това да се опита да събере сумата от И.и, което обстоятелство, макар и
косвено, говори за целта – отнемане на имотите им и неоснователно
обогатяване на И.и и „Е.-**“ЕООД. Затова молят да бъде признато от съда за
установено по отношение на ответното дружество „Е.-**“ЕООД, че вземането
му в посочен размер не съществува и то не е легитимиран кредитор по договор
за цесия, съответно взискател по изпълнителното дело №***/2017 г. на ЧСИ
М., тъй като договорът за продажба на вземане от 8.06.2016 г. и 14.09.2017 г. е
нищожен поради противоречие, евентуално заобикаляне на закона,
накърняване на добрите нрави и привидност.
С оглед указанията на съда с разпореждане от 16.12.2019 г., с молба от
22.01.2020 г. ищците представят поправена искова молба, с която като
6
ответници освен дружеството „Е.-**“ЕООД посочват и И. Т. И. и С. И. И..
Твърди се и че в случая е налице противоречие с добрите нрави по смисъла на
чл. 26,ал.1,предл.3 от ЗЗД – нарушени са правни принципи, които не са
законодателно изрично формулирани, а именно принципите на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване, липса на
еквивалентност на насрещните престации. Твърди се, че цесионерите и по
двете цесии са изкупили вземането при знанието, че по отношение на
вземането е отпаднало обезпечението ипотека на имота в гр.Х., което
обстоятелство е отразено в текста и на двата цесионни договори, независимо
от което вместо цената да бъде намалена, тя е увеличена многократно. Твърди
се, че извършването на симулативна сделка, обявена от ОС-Х. за такава с цел
получаване на кредит и впоследствие отпадане на обезпечението по него,
прехвърлянето на вземането (цесия от 8.06.2016 г. и от 14.09.2017 г.) на фирми,
свързани с длъжниците по кредитите, довело до насочване на изпълнението
единствено към имотите на ищците, представлява заобикаляне на закона.
Твърди се, че целта е вземането да премине към друг, привиден кредитор,
свързан с длъжниците, и при отпаднало обезпечение върху един от имотите,
описани в цесиите, да се насочи изпълнение само върху имотите-собственост
на ищците. Твърди се, че противоречието с добрите нрави се свързва с
нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот, от гледна
точка на които е морално недопустимо да бъде сключен конкретен договор и
той да породи целените от страните правни последици. Твърди се, че такива са
описаните по-горе сделки, сключени между свързани лица, привидно
придобиващи качеството на кредитори. Твърди се, че целеният резултат е чрез
няколко сделки, включително и новоузнатата от ищците симулативна
продажба на имот в гр. Х. чрез свързани лица, „Е.-**“ да встъпи в правата на
кредитор, съответно взискател и да определя начина на изпълнението, а
именно единствено към имотите-собственост на ищците. Твърди се, че за да се
осъществи заобикаляне на закона участниците в сделката следва да съзнават и
да целят постигането на забранен от закона резултат чрез извършването на
една или повече правни сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи
на повелителни норми на закона, като страните извършват тези сделки не за да
получат типичните за тях правни резултати, а за да достигнат друга по-
нататъшна цел, прякото осъществяване на която би противоречало на закона
7
(така ТР №5/2012 г. на ВКС, ОСГК). Твърди се, че в случая при сключването
на кредита с банката И. и С. И.и са се легитимирали като собственици на
имот, за който са със съзнанието, че не е техен и при уговорката с
действителния собственик, че в един по-късен момент тази продажба ще бъде
обявена за недействителна при признание на иска от страна на И.и, само с цел
предоставянето му като обезпечение по договор за банков кредит, за да
заблудят ищците, че притежават такъв, който също като ищците ще
ипотекират. Твърди се, че след обявяване на недействителността и отпадане на
обезпечението пристъпват към изкупуване на дълга чрез свързано с тях
дружество „Ф.г.*“ООД. Твърдят, че е извън всякаква житейска логика
следващият купувач (също свързано с И. лице) „Е.-**“ЕООД плаща сума
значително надвишаваща платената на банката цена с пълното съзнание, че
обезпечението вече е изключително недостатъчно, за да си възстанови
инвестицията. Твърди се, че данните за липса на плащане по тази цесия
показва целта на заобикаляне на закона – вземането да премине в привидния
кредитор „Е.-**“ООД, свързан с длъжниците И.и. Твърди се, че така
съвкупният резултат от действието на сделките поражда неправомерно
състояние – възникване, внасяне на промени, погасяване или прекратяване на
права и/или задължения за определени правни субекти, в случая погасяване на
задължението на И.и към банката чрез „Ф.г.*“ и придобИ.е на собствените на
ищците имоти от И.и чрез подставена фирма „Е.-**“ООД, респективно
изпълнение на друго, различно задължение на И.и към това дружество, т.е.
налице е резултатът промяна в обективната действителност, която няма само
правен, но също така и финансов, икономически резултат, който е нетърпим за
правото и чието настъпване е неправомерно. Твърди се, че е налице
отклоняване от нормативно установения ред за удовлетворяване на кредитори
или респективно неправомерно облагодетелстване на длъжниците по
кредитите или привидния кредитор. Твърди се, че предвид на описаното и
предвид факта, че те като ипотекарни длъжници не са били страна в
заповедното производство, по което е издаден изпълнителен лист, послужил
като основание за образуване на изп.д. №***/2017 г. на ЧСИ Р.М. и с оглед
настъпилите след издаване на заповедта за изпълнение обстоятелства, както и
поради това, че въз основа на издадения изпълнителен лист срещу
длъжниците по дълга изпълнението е насочено върху веки по ипотека, които
са дали за обезпечение на чужд дълг, ищците се явяват длъжници по
8
изпълнението и в това им качество за тях е налице правния интерес от
предявяване на иск за установяване на материална незаконосъобразност на
изпълнението и оспорване на качеството на взискател на „Е.-**“ЕООД по
изп.д. №***/2017 г. (ТР №4 по тълк.д. № 4/2017 г. на ВКС, ОСГК). Твърди се,
че сключените след издаване на заповедта за незабавно изпълнение сделки
цесии от 8.06.2026 г. и 14.09.2017 г. между свързани лица са нищожни като
такива, с които се цели заобикаляне на закона и в противоречие с добрите
нрави, и евентуално привидни. Иска се да се приеме от съда за установено в
отношенията между „Е.-**“ЕООД-гр.С. като взискател по изп.д.№824/2017 г.
на ЧСИ Р. М. и И. Т. И. и С. И. И., че посочено вземане несъществува и „Е.-
**“ЕООД не е легитимиран кредитор по договор за цесия от 14.09.2017 г.,
съответно взискател по изп.д. №***/2017 г. на ЧСИ М., тъй като договорите за
продажба на вземане от 8.06.2016 г. и 14.09.2017 г. са нищожни поради
заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, евентуално поради
привидност.
С подадения на 23.06.2020 г. писмен отговор ответникът „Е.-**“ЕООД-
гр.С. оспорват иска като недопустим, евентуално като неоснователен.
Изложените съображения относно недопустимост на иска обаче с оглед
тяхното съдържание са такива по основателността, а не относно
допустимостта на иска. Твърди се, че ищците обосновават правния си интерес
на твърдени фактически обстоятелства, които не съществуват в обективната
действителност. Твърди се, че С. Ж. всъщност е реален длъжник по вземането
на банката по сключения между нея и ответниците И.и договор за банков
кредит от 3.05.2010 г., за обезпечение на което вземане е учредена ипотека
върху собствените им недвижими имоти и за събирането на което вземане е
издаден изпълнителният лист от 11.11.2015 г. Твърди се, че са неверни
твърденията на ищците за незнание за неизпълнението на задълженията към
банката и последвалото като следствие принудително изпълнение за събиране
на дълга. Твърди се, че между страните съществува споразумение този кредит
да бъде изтеглен от името на ответниците, но за сметка на ищеца С. Ж., който
се явява реален получател на предоставената в заем от банката сума и
съгласно това споразумение длъжник за връщането на дълга е именно ищецът
С. Ж., тъй като и ползата от кредита е за него. Твърди се, че това споразумение
е било изпълнено от ответниците и в момента, когато парите от банката са
били факт, те са изтеглени от банковата сметка на мнимите
9
кредитополучатели ответниците И.и и са предадени на действителния
кредитополучател ищеца С. Ж.. Твърди се, че споразумението е обективирано
в договор от 15.06.2010 г. и че обстоятелствата са известни на ищцата Д. Ж.,
съпруга на С. Ж. и тя е декларирала, че се е съгласила с тях, което е видно от
нарочна декларация, подписана от нея. Твърди се, че този въпрос вече е
разглеждан по гр.д. № 38/2018 г. на ОС-С. и съдът е приел, че реален
кредитополучател по кредита, като обезпечение по който е учредена ипотека
върху имоти на тримата ищци, всъщност е С. Ж., като според приетата в
производството по спора пред апелативния съд СПЕ подписите под договора и
декларацията са изпълнени, съответно, от С. Ж. и от Д. Ж.. Твърди се, че няма
как ищците да не са знаели за състоянието на техния собствен дълг и да са
били изненадани от инициираното принудително изпълнение, насочено срещу
собствените им имоти, както твърдят в исковата молба, както и че те не могат
да се ползват от правата по чл. 149,ал.2,предл. последно и чл.151 от ЗЗД, тъй
като процесната ипотека всъщност не е учредена от тях за обезпечаване на
чуждо задължение. Заявено е, че влязлата в сила заповед за изпълнение не
може да бъде атакувана с предявения в настоящото производство отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК. Заявено е, че последвалите цесии на
същото вземане не са се отразили на неговата действителност, т.е.
твърденията на ищците за неговото несъществуване са неоснователни.
Заявено е, че не отговарят на истината и твърденията на ищците, че научили за
процесните договори за цесия чак след като били уведомени от ЧСИ за
започналото принудително изпълнение, а всъщност „Ф.г.*“ООД е изкупило
вземането на банката по молба на ищците. Посочено е, че имотът в гр.Х.
обезпечава вземане на банката към ответниците И.и по друг договор за кредит
и случващото се с този имот не засяга правата и законните интереси на
ищците по делото, поради което твърденията им за нищожност на процесните
договори за цесия, основани на различни промени в собствеността на
въпросния имот, са неоснователни. Заявено е, че ответниците И.и никога и за
нищо не са заблуждавали ищците. Относно посочената от ищците спогодба от
19.09.2013 г. е заявено, че тя е била разглеждана в съдебното производство,
водено от „Ф.г.*“ООД против С. Ж. по т.д. № 70/2018 г. на ОС-С., по което е
постановено влязло в сила решение, с което въз основа на представеното от
дружеството обратно писмо съдът е приел тази спогодба за симулативна.
Твърди се, че цената по всеки от двата договори за цесия е платена, което е
10
установено с протокол при извършена от Н. проверка, както и с приложени
платежни нареждания. Твърди се, че ищците са направили всичко възможно
да забавят изпълнението и да попречат на осъществяването на правата и
законните интереси на взискателя „Е.-**“ЕООД, като са посочени предприети
от тях действия.
С подадения на 10.09.2020 г. писмен отговор ответниците И. И. и С. И.
оспорват иска, като са изложени доводи и съображения, изложени в
подадения преди това от ответника „Е.-**“ЕООД отговор.
С постъпилата на 20.10.2020 г. допълнителна искова молба ищците
заявяват, че посочените в отговорите на исковата молба основания относно
допустимостта на иска са всъщност такива по неговата основателност. Заявено
е, че понятие реален длъжник, като какъвто е посочен С. Ж., всъщност не
съществува. Заявено е, че представените като доказателства договор от
15.06.2010 г. и декларация без дата са ирелевантни по спора и в отношенията,
които създава сключения с ответниците банков кредит. Заявено е, че се касае
по-скоро за други отношения между И.и и С. Ж., но не и задължения на
последния по договор за банков кредит, като С. Ж. с оглед приятелските
отношения, които предполагали и услуги помежду им, е подписвал каквото е
трябвало в услуга на И.. Заявено е, че С. Ж. пари в брой и то в такъв огромен
размер не е получавал, обяснението на И. било, че парите по обезпечения от
тях банков кредит са нужни за сделка в Х. и доколкото те знаят са били
преведени по банков път именно за тази сделка. Заявено е, че поемане от
страна на ипотекарния длъжник на задължение да погаси вземане на
кредитополучател по договор, по който не е страна, не представлява валидна
насрещна престация по смисъла на закона. Заявено е, че като ипотекарен
длъжник Д. Ж. не е поемала никакви задължения нито към банката, нито към
кредитополучателите, а и размерът на отпуснатия кредит, вписан в договора
за учредяване на ипотека, и този в представените с отговора документи,
наименовани договор и декларация, са различни. Заявено е, че звучи твърде
нелогично и сумата да е изтеглена в брой, вместо такова предаване на огромна
сума да бъде удостоверено с банков превод. Заявено е, че е много удобно да се
твърди, че по силата на това споразумение кредитополучателите са спрели да
плащат, въпреки че са получавали уведомления за това от банката, получили
са и заповед за изпълнение, получили са и съобщения за цесии и то лично, но
11
не са счели за необходимо да уведомят действителния кредитополучател, тъй
като и без това е задължен със собствения си имот. Оспорват като
несъстоятелен довода, че няма как ищците да са били изненадани от
инициираното изпълнително производство. Заявено е, че не им е съобщено
като ипотекарни длъжници за издадената и влязла в сила без възражение
заповед за изпълнение при положение, че действителния кредитополучател е
ипотекарният длъжник, който се приравнява на длъжник в изпълнителното
производство, както и не им е съобщено за извършени цесии и евентуално за
предсрочна изискуемост на кредита, вероятно поради недобросъвестното,
умишлено поведение на кредитополучателите и длъжници по заповедта за
изпълнение, целящо въвеждане в заблуждение и заобикаляне на закона чрез
използване на свързани фирми и множество сделки. Заявено е, че
представените съдебни решения нямат характер на задължителна съдебна
практика и не следва да се приемат като доказателства по настоящото дело.
Твърди се, че това, че заповедта за изпълнение била влязла в сила и се ползва
със стабилитет, не може да се противопостави на ипотекарните длъжници,
които не са били страна в това производство и не са били своевременно
уведомени, за да могат да реализират правата на длъжници. Заявено е, че са
неверни твърденията на ответниците, че „Ф.г.*“ООД е изкупило вземането на
банката по тяхна молба, и че звучи нелогично оправданието, че се е стигнало
до втора цесия поради реализирани загуби от страна на „Ф.г.*“ООД, а предвид
свързаността на И.и с „Ф.г.*“ООД може да се говори за действителен
кредитополучател, който погасява собствения си кредит. Относно имота в гр.
Х. е заявено, че твърдението на И.и, имащо за цел тяхното съгласие за
ипотекиране на имоти в тяхна полза, е че те са собственици на огромен имот в
Х., който също ще ипотекират заедно с тях, и това е умишлено тяхно
въвеждане в заблуждение относно значими за сключване на сделката факти –
за имотното състояние и платежоспособността им, както и последващото
сключване на сделки с единственото намерение те да бъдат увредени. Заявено
е, че „Е.-**“ЕООД не само не е било поставено в неравностойно положение, а
вършейки услуги са се съгласили доброволно да изкупят вземането със
знанието, че имотът в Х. не е собственост на длъжниците. Посочват, че ако
И.и нямат нищо общо с договора за банков кредит, по който действителен
кредитополучател бил С. Ж., какво е обяснението, че договорът за цесия е
един и „Е.-**“ЕООД купува едновременно двете вземания с един договор за
12
цесия, знаейки съдбата на имота в Х.. Твърдят, че единственото обяснение е
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, показателно за което е
приемането на „Е.-**“ЕООД като съдружник във „Ф.г.*“ООД, за което всички
знаят, че е бивша собственост на Б. Т.а- майка на И., а управител и
счетоводител и към настоящия момент е С. И.. Изложени са съображения за
връзки между дружества и лица относно имота в Х.. Заявено е, че
единственият извод е, че имотът в гр. Х. в крайна сметка е собственост на
двете дружества на семейство И.и, като изкупуването на вземането от банката
е плащане на собствен дълг, запазване на собствеността върху имота в гр. Х. и
придобИ.е на имотите-собственост на ищците чрез свързани фирми и
множество сделки между тях. Заявено е, че И.и са разполагали с възможността
да платят задължението си към банката, но в този случай щяло да отпадне и
обезпечението върху техните имоти, затова е трябвало да използват други
лица, които да придобият вземането заедно с обезпечението, както е и
станало. Относно документа наименован обратно писмо заявяват, че той не
представлява обратно писмо, а касае някаква друга спогодба с дата 16.09.2013
г. и не може да се идентифицира със спогодбата от 19.09.2013 г., а освен това
той не е подписан от тях двамата, нито от останалите пет лице, чиито подписи
са нотариално заверени. Оспорва се твърдението, че по договора за цесията
между „Ф.г.*“ООД и „Е.-**“ЕООД е платено.
С допълнителните писмени отговори от 9.12.2020 г. тримата ответници
заявяват, че нито един от представените от тях документи не е оспорен от
ищците и те ще се ползват от тяхната доказателствена сила. Относно
плащането на цената по двата договора за цесия посочват, че то е доказано от
представените от тях платежни нареждания и протокол от Н..
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че на 3.05.2010
г. между банката и И. и С. И.и е сключен договор за банков кредит и е била
предоставена на кредитополучателите сумата 49 550 евро, че за обезпечение
на това вземане ищците са учредили ипотеки върху посочените в исковата
молба имоти, че е била издадена на 11.11.2015 г. заповед за изпълнение срещу
длъжниците И. и С. И.и, че е образувано изп.д. №***/2017 г. на ЧСИ Р.М. и е
предприето принудително изпълнение, че е налице цесия между банката и
„Ф.г.*“ООД с дата 8.06.2016 г. и дружеството купува вземанията по
договорите за кредит от 18.06.2010 г. и от 3.05.2010 г. за обща цена 354 639,13
13
лв., че с договора за цесия между „Ф.г.*“ООД и „Е.-**“ЕООД, вписан в АВ на
18.10.2017 г., второто дружество купува вземанията по двата договора за
кредит за цена 500 000 лв. Съдът посочва, че съгласно приетите по делото
заключения на СИЕ е извършено плащане на цената по двата договора за
цесия. Съдът посочва, че е налице договор от 15.06.2010 г., подписан от
ответниците и С. Ж., и декларация, подписана от Д. Ж., и се установява, че
между страните съществува споразумение този кредит да бъде изтеглен от
името на ответниците, но за сметка на ищеца С. Ж., като той се явява реалният
получател на предоставената в заем от банката сума, а ищцата Д. Ж. е
декларирала това обстоятелство в писмена декларация, от която е видно, че е
изцяло съгласна съпругът й С. Ж. да получи предоставените от банката
средства, кредитът да се обслужва от съпруга й, да ипотекира процесното
жилище именно поради тази причина – че действителният кредитополучател
бил съпругът й. Относно твърденията на ищците за извършени сделки и
постановено съдебно решение, касаещо имот в гр.Х., обезпечаващ вземане на
банката към ответниците И.и съдът приема, че не се касае за имот,
обезпечаващ вземане на банката към ответниците И.и по процесния кредит,
поради което следва да се приеме, че правният статут на този имот не засяга
правата и законните интереси на ищците в настоящото производство и,
съответно, не е обстоятелство, което може да докаже твърденията им за
нищожност на процесните договори за цесия. Относно спогодбата за уреждане
на финансови и имуществени отношения с нотариална заверка на подписите
от 19.09.2013 г. съдът посочва, че с влязло в сила решение по т.д. № 70/2018 г.
на ОС-С. във връзка с представено от „Ф.г.*“ООД обратно писмо съдът е
приел тази спогодба за симулативна. Съдът преценява, че в случая не е налице
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26,ал.1,предл.3 от ЗЗД, че
сключването на договори за цесия от 8.06.2016 г. и от 14.09.2017 г. не
представлява заобикаляне на закона и че в хода на производството не се
доказва, че целта е вземането да премине към друг, привиден кредитор,
свързан с длъжниците и при отпаднало обезпечение върху един от имотите,
описани в цесиите, да се насочи изпълнение само върху имотите-собственост
на ищците. С оглед събраните по делото доказателства съдът преценява, че не
може да се направи извод, че е налице противоречие с добрите нрави, като
страните по договорите за цесия имат правото сами да определят цената на
сделката. Затова съдът приема, че искът е неоснователен и като такъв следва
14
да се отхвърли.
С подадената на 18.02.2022 г. въззивна жалба жалбоподателката Д. Ж.
твърди, че окръжният съд неправилно е отхвърлил иска, като е приел, че
въпреки че длъжници по изпълнението и кредитополучатели в отношенията с
банката са С. и И. И.и, бил налице договор между длъжниците и единият от
ипотекарните длъжници С. Ж., че кредитът ще бъде изтеглен от името на
ответниците, но за сметка на С. Ж., като същият се явявал реален получател на
предоставената от банката в заем сума. Твърди, че от събраните по делото
доказателства, включително заключение на вещото лице и приложенията към
него е видно, че соченият от ответниците договор от 15.06.2010 г., който
правел С. Ж. реален кредитополучател, е привиден, с невярно съдържание и
подписан в услуга на И. и извършваната дейност по предоставяне на заеми
срещу лихви. Твърди, че е опровергано категорично от събраните
доказателства твърдението на ответниците, че това споразумение е било
изпълнено от тях и след осигуряването на паричната сума по кредита парите
са изтеглени от банковата сметка на мнимите кредитополучатели
(ответниците) и са предадени на действителния кредитополучател-ищеца С.
Ж.. Заявява, че полученият от И. кредит от „Е.б.Б.“ е бил предмет на
производството по НОХД № 503/2015 г. на СпНС и от доказателствата,
представени там и приложени към заключението на вещото лице и
приложените по настоящото дело документи е видно, че кредитът е усвоен от
И. по сметка на 3.06.2010 г. в размер на 49 550 евро и веднага на 4.06.2010 г.
средствата са преведени по друга сметка на И. на два пъти – 26 000 евро и
22 000 евро, като от история на транзакциите по тази сметка е видно, че на
същия ден 4.06.2010 г. след получаване на първата сума в левовата си сметка
И. е наредил по сметка на ЧСИ К.А. сумата 44 101 лв. с основание плащане на
тръжна цена на недвижим имот, а с останалата сума след този превод И.
създава срочен депозит от 42 955 лв. Заявява, че твърденията на ответниците,
че парите са изтеглени от банковата сметка и са предадени в брой на Ж., не
отговаря на истината. Твърди, че не са обсъдени от съда и представените
доказателства, опровергаващи твърдението, че средствата са били необходими
на С. с оглед дейността му като заложна къща, като освен че не е имал
регистрирана заложна къща Ж. е бил назначен по трудов договор в една от
фирмите на семейство И.и, доказателства за което са били представени.
Заявява, че не става ясно каква е нейната роля във всички тези отношения при
15
положение, че тя заедно с още 8 лица (включително „Ф.г.*“, представлявано
от управителя С. И.) е подписала спогодба за уреждане на финансови и
имуществени отношения от 19.09.2013 г. и всички отношения между нея и
останалите страни в спогодбата са били окончателно уредени. Твърди, че в
тази връзка съдът неправилно възприема влязлото в сила решение по т.д. №
70/2018 г. на ОС-С. като такова, чиито мотиви обвързват и нея, тъй като тя не
е била страна в това производство. Твърди, че приетото от съда като обратно
писмо изявление на едната от деветте страни по спогодбата от 19.09.2013 г.
всъщност не представлява обратно писмо-пълен обратен документ, тъй като
обратният документ следва да съдържа всички елементи от съдържанието на
договора, което в случая не е налице, на следващо място симулацията е
съгласуваност на волеизявленията на договарящите страни и такава липсва,
защото в случая страните по спогодбата са девет, включително и тя. Заявява,
че като страна по тази спогодба не е била свидетел и не е договаряла с
останалите страни последици, различни от тези ясно и точно посочени в
спогодбата и спогодбата е способ а погасяване на задължения и за нея още
през 2013 г. всички отношения с И.и и техните фирми били уредени. Твърди,
че е неправилен и изводът на окръжния съд, че сделките касаещи имота в гр.
Х. и неговия правен статут не засягат правата и законните интереси на
ищците, защото именно твърденията на И.и, че този имот е тяхна собственост
и е много по-скъп от техните била тяхната гаранция, че за тях няма да има
проблем, ипотекирайки имотите си в тяхна полза. Заявява, че тези действия и
всички такива, описани в исковите молби и подкрепени от нея с писмени
доказателства, необсъдени от съда, обосновават противоречието с добрите
нрави и заобикалянето на закона. Заявява, че е налице връзка между
„Ф.г.*“ООД и ответниците И.и, тъй като майката на И. И. Б. Т.а е бивш
едноличен собственик на капитала в периода-предмет на настоящия спор, С.
И. е бивш управител и счетоводител, а И. И. – представител по пълномощно, и
представеното постановление за възлагане на идеална част от имот на
ул.“Т.м.“, съсобствен между Б. Т.а и И. Т., е доказателство за това, че на
семейната фирма „Ф.г.*“ООД е възложена идеална част от имота с цел
запазването му и получаването му чист от тежести, като така „Ф.г.*“ООД
обслужва интересите на семейство И.и, както и в процесния договор за цесия,
въз основа на който собствената им фирма погасява задължението им към
банката, а ищците остават техни длъжници, обезпечили задълженията им със
16
собствените си имоти, като купувачите след публичните продани се оказват
фирми с адрес на управление адреса на управление на „Ф.г.*“ и дори
съдружници в тази фирма. Заявява, че е видно от представените
доказателства, че по изп.д. №***/2017 г. съобщения до нея и С. Ж. са пращани
на различни от регистрираните им адреси, на некоректно посочени адреси, на
чужди адреси и никога не са получавани лично. Твърди, че тя като ипотекарен
длъжник не е поемала никакви задължения нито към банката, нито към
кредитополучателите, а и размерът на отпуснатия кредит, вписан в договора
за учредяване на ипотека, и този в представените с отговора документи,
наименувани договор и декларация, са различни. Твърди, че по делото е
доказано обстоятелството, че кредитополучателите И.и са спрели да плащат,
въпреки че са получавали уведомления за това от банката, получили са
заповед за изпълнение, получили са съобщения за цесии и то лично, но не са
счели за необходимо да ги уведомят, тъй като целта в крайна сметка е
придобИ.е на ипотекираните имоти. Счита, че не е било съобщено на
ипотекарните длъжници за издадената и влязла в сила без възражение заповед
за изпълнение и за извършените цесии и евентуално за предсрочната
изискуемост на кредита, а цесиите са вписани в един и същи ден и то чак на
18.10.2017 г., поради недобросъвестното умишлено поведение на
кредитополучателите и длъжници по заповедта за изпълнение, целящо
въвеждането на ищците в заблуждение, заобикаляне на закона и накърняване
на добрите нрави чрез използване на свързани фирми и множество сделки
между тях. Твърди, че за свързаността между фирмите и целта на извършените
цесии са събрани доказателства, необсъдени от съда. Счита, че обяснение за
това защо ако И.и нямат нищо общо с договора за банков кредит, по който
действителен кредитополучател бил С. Ж., договорът за цесия е един и че „Е.-
**“ЕООД купува едновременно двете вземания с един договор за цесия,
знаейки че имотът в гр. Х. всъщност е собственост на две от фирмите на И. и
С. И.и, е заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, показателно
за което е приемането на „Е.-**“ЕООД като съдружник във „Ф.г.*“ООД, за
което ООД са налице доказателства, че е бивша собственост на майката на И.
Б. Т.а, управител и счетоводител (последното и към момента) е С. И.. Твърди,
че показателно е и това, че не само „Е.-**“ЕООД, но и множество други
фирми, чийто управител и представител е Жанета Бончева, са на един и същ
адрес – адреса на управление на „Ф.г.*“ООД в гр. С., бул.“Р."*. Заявява, че на
17
всички тези фирми и по всички водени от и срещу тях дела адвокатът е един и
същ, което благоприятства съгласуването между свързаните лица на
действията по заобикаляне на закона с цел имуществена облага. Твърди, че
нито един от документите, представени от ответниците, не доказва, че тези
договори за цесия имот икономически обоснован интерес, т.е. че страните по
тях са ги сключили с оглед на типичните последици от тези договори за цесия.
Твърди, че целта е постигане на друга, по-далечна цел, прякото осъществяване
на която не е позволено от закона, а именно забраната за уговаряне на
предварителен начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който
е предвиден в закона, включително да се реализира печалба многократно
надхвърляща тази, която е реализирала банката. Заявява, че не е случайност
фактът, че „Д.**“ЕООД, легитимиращ се като собственик на имота в Х. и
чийто съставител на финансовите отчети е С. И., а заявител в ТР е адвокат З.,
и което дружество след преименуването му на „Е.****“ЕООД е със седалище
гр. С., ул.“Р."* (каквото е и седалището на „Ф.г.*“ООД и „Е.-**“ЕООД) не е
възразило срещу действието на ипотека, която той не е учредявал. Твърди, че
решението на съда не е мотивирано, защото не е налице извод каква
фактическа обстановка е приета и при какви съображения на съда. Затова
моли решението да бъде отменено и да бъде уважен предявеният от нея иск.
С писмените отговори на въззивната жалба тримата ответници по нея и
по спора „Е.-**“ЕООД-гр.С., И. Т. И. и С. И. И. заявяват, че тъй като ищците
С. Р. Ж. и „В. Р.“ЕООД не са обжалвани решението на окръжния съд, по
отношение на тях същото е влязло в сила. Възразяват, че в първата част на
въззивната жалба са наведени доводи относно обстоятелството, което
жалбоподателката счита, че е неправилно установено от съда, а именно че
сумата, отпусната на ответниците И.и по процесния договор за банков кредит
от 3.05.2010 г., не била в действителност получена от ищеца С. Ж., но с тези
доводи въззивницата упражнява пред съда права, които не са нейни, тъй като
С. Ж. е страна по делото и ако е считал, че постановеното от окръжния съд
решение уврежда неговите права и законни интереси, е щял да обжалва
същото, но той не е сторил това, поради което тъй като никой не може от свое
име да предявява чужди права пред съд в тази й част въззивната жалба е
недопустима и молят тя да бъде оставена без разглеждане. Твърдят, че този
довод на въззивницата е и неоснователен, недоказан. Заявяват, че твърденията
на ищците се основават на фактически обстоятелства, които не съществуват в
18
обективната действителност, тъй като ищецът С. Ж. всъщност е реален
длъжник по вземането по банковия кредит. Излагат твърденията си, че
съгласно споразумение между страните действителен длъжник за връщането
на дълга е ищецът С. Ж., тъй като и ползата от кредита е за него. Заявяват, че е
налице изходящ от ищците писмен документ, който не е оспорен от тях,
съдържащ изричното изявление на С. Ж., че той е получил сумата по договора
за кредит, който опровергава твърдението на въззивницата, че сумата не била
получена. Посочват, че този въпрос е разглеждан вече по гр.д. № 38/2018 г. на
ОС-С. и с решението съдът е констатирал, че с необорени от ищците писмени
документи, носещи техните подписи, договор от 15.06.2010 г. и декларация от
Д. Ж., е доказано, че реален кредитополучател по кредита, като обезпечение
по който е учредена ипотека върху имоти на ищците, всъщност е С. Ж..
Твърдят, че при наличието на тези писмени документи са ирелевантни
твърденията във въззивната жалба, че след получаване на сумата по
процесния кредит ответникът И. бил превел от своята сметка сумата 44 101
лв. на ЧСИ К.А. за заплащане на тръжна цена на имот, а друга част от
получения банков кредит бил превърнал в срочен депозит и поради това
въззивницата извежда извод, че процесната сума не била предадена на С. Ж..
Твърдят, че този извод е необоснован, тъй като в случая определящо е
обстоятелството дали процесната сума е предадена на ищеца С. Ж., а не точно
с кои парични средства (дали тези от процесния кредит или такива, които вече
са били налични по сметката на ответника И.) е станало това, като в случая
важното е че парите са предадени и че процесният кредит е бил взет от
ответниците И.и с цел да услужат на ищеца С. Ж., което са направили.
Твърдят, че затова изводите на окръжния съд за недоказаност на предявения от
ищците отрицателен установителен иск са правилни. Заявено е, че
въззивницата сочи обстоятелства, които са несъществени или без връзка с
приетата от съда фактическа обстановка, определяща за уважаването или
отхвърлянето на иска – относно имота в гр. Х., като освен това твърденията на
ищците, че цената за прехвърлените с процесните договори за цесия вземания
не била платена, са недоказани. Твърдят, че е правилен и обоснован от
приетите по делото доказателства изводът на съда, че доводите на ищците за
нищожност на процесните договори за цесия са неоснователни, недоказани.
Заявено е, че се касае за договори за цесия, по които нито ищците, нито
въззивницата са били страна, поради което те не са легитимирани да се
19
позовават на нищожност на договори, сключени между трети лица, тъй като
така предявяват пред съда права, които не са техни, а на страните, сключили
съответните договори, в който смисъл искането им за обявяване на
нищожност на процесните договори за прехвърляне на вземания е и
недопустимо. Заявено е, че след това във въззивната жалба се излагат
ирелевантни твърдения и се задават риторични въпроси, нямащи отношение
към правилността на обжалваното решение. Молят решението на окръжния
съд да бъде потвърдено.
Ищците в производството пред окръжния съд „В. Р.“ЕООД (в
ликвидация)-гр.С. и С. Ж. не са подали въззивна жалба, но като съищци и
обикновени другари в процеса на ищцата, сега жалбоподателка Д. Ж., са
уведомени за заседанието по делото на апелативния съд с оглед нормата на чл.
265,ал.1 от ГПК и при съобразяване с указанията на ВКС, дадени с
определение № 981/18.04.2024 г. относно връчването на книжа на ликвидатора
на дружеството съгласно вписването на ТРРЮЛНЦ, но присъединяване, което
съгласно посочената норма става чрез подаване на писмена молба с преписи
според броя на страните, не бе направено, поради което страни във въззивното
производство са жалбоподателката-ищца по спора Д. Ж. и ответниците по
въззивната жалба и ответници по спора „Е.-**“ЕООД-гр.С., И. Т. И. и С. И.
И..
Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. В случая е безспорно, че
ищцата Д. И. Ж. (както и ищците С. Р. Ж. и „В. Р.“ЕООД (в ликвидация)-гр.С.)
е ипотекарен длъжник в производството по изп.д.№***/2017 г. на ЧСИ М., в
което производство дружеството-ответник „Е.-**“ЕООД-гр.С. е взискател, а
ответниците И. Т. И. и С. И. И. са длъжници, както и че изпълнението е
насочено върху ипотекирания от нея (и от С. Р. Ж.) недвижим имот-
апартамент в гр. С. на ул.“А.Т."* ап.* с идентификатор ***************. С
отговора на исковата молба ответниците представят удостоверение от
31.10.2019 г. от ЧСИ Р. М., съгласно което е образувано изп.д. №***/2017 г. с
взискател „Е.-**“ЕООД, длъжници С. И. и И. И. и ипотекарни длъжници С.
Ж. и Д. Ж.. Безспорно е, видно е и от приложеното гр.д. № 5851/2015 г. на РС-
20
С., че изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 11.11.2015 г. (представен в копие от ищците с исковата молба)
в заповедно производство по това дело заедно с издадена на 11.11.2015 г.
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в полза на кредитор „Т.б.В.“ЕАД-
гр.С. срещу длъжници И. И. и С. И., в което заповедно производство
ипотекарните длъжници Д. Ж., С. Ж. и „В. Р.“ЕООД-гр.С. не са участвали.
Съгласно заповедта за изпълнение е разпоредено И. И. и С. И. да заплатят на
банката сумата 45 017,44 евро главница, представляваща неизплатено
задължение по договор за банков кредит от 3.05.2010 г. и допълнително
споразумение от 3.06.2010 г. към него, 3 328,92 евро възнаградителна лихва за
периода 2.03.2015 г.-2.11.2015 г., 280,52 евро неустойка (лихва за забава) за
периода 3.04.2015 г.-10.11.2015 г., 90,52 евро годишна такса за управление,
законна лихва върху главницата от 11.11.2015 г. и разноски по делото 3 864,66
лв. Безспорно е, видно е от представените от ищците с исковата молба в копия
договор за банков кредит от 3.05.2010 г., сключен между „Е.б.-Б.“ЕАД-гр.С. и
кредитополучатели И. И. и С. И., и нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот №**/21.05.2010 г., том ***, рег. №*****, дело
№ 359/2010 г. на нотариус Д.Н., че за обезпечаване на вземането по този
договор за кредит С. Ж. и Д. Ж. са учредили договорна ипотека върху свой
недвижим имот апартамент в гр. С. на ул.“А.Т."* ап.* с идентификатор
***************. Съгласно нормата на чл. 429,ал.3 от ГПК изпълнителният
лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в ипотека
за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази
вещ. Безспорно е, че именно тъй като в случая ищцата Д. Ж. и нейният съпруг
С. Ж. са ипотекирали своя недвижим имот апартамент в гр. С. на ул.“А.Т."*
ап.* с идентификатор *************** в полза на банката, изпълнението по
изп.д.№***/2017 г. на ЧСИ М. е било насочено върху този недвижим имот по
силата на издадения срещу ответниците И.и изпълнителен лист. Не се нито
твърди, нито установява от страните изпълнителното производство по
отношение на този недвижим имот да е приключило. В молбата от 29.04.2024
г. за допускане на обезпечение (лист 550 от делото на ОС-С.) Д. И. Ж. заявява,
че имотът е възложен от ЧСИ М. на ответника „Е.-**“ЕООД-гр.С., за което
свое твърдение молителката не е представила доказателство, като нито се
твърди, нито се установява и от ответниците постановление за възлагане на
този имот да е влязло в сила. При приключване на изпълнителното
21
производство в частта му относно изпълнението, насочено срещу
горепосочения имот, предявеният иск по чл. 439 от ГПК е недопустим като
лишен от предмет и затова и от защитим правен интерес, но в случая по
делото и сега няма основания да се приеме, че принудителното изпълнение е
реализирано. Безспорно е, че взискател в изпълнителното производство е
ответникът „Е.-**“ЕООД-гр.С., който е придобил, видно от представените от
ищците в копия с исковата молба договори за цесии от 8.06.2016 г. и от
14.09.2017 г., вземането на банката с договор за цесия, сключен на 14.09.2017
г. между него като цесионер и „Ф.г.*“ООД-гр.С. като цедент, след като преди
това с договор за цесия от 8.06.2016 г. „Ф.г.*“ООД-гр.С. като цесионер е
придобило вземането от „Т.б.В.“ЕАД-гр.С., за което на 11.11.2015 г. е бил
издаден в полза на банката изпълнителният лист. С подадената до окръжния
съд на 5.12.2019 г., съответно с поправената искова молба от 22.01.2020 г., се
претендира съдът да признае за установено в отношенията между взискателя
„Е.-**“ЕООД, длъжниците И. И. и С. И. и ищцата-ипотекарен длъжник
(съответно и другите двама ищци като ипотекарни длъжници), че вземането за
главница в размер на 45 017,44 евро, възнаградителна лихва в размер на
3 328,92 евро, неустойка в размер на 280,52 евро, законна лихва в размер на
8 400 евро и разноски в размер на 2041,71 лв. не съществува и „Е.-**“ЕООД не
е легитимиран кредитор по договор за цесия от 14.09.2017 г., съответно
взискател по изп.д. №***/2017 г. на ЧСИ Р.М., тъй като договорите за
продажба на вземане от 8.06.2016 г. и 14.09.2017 г. са нищожни поради
заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, евентуално поради
привидност. Видно е от изложените съображения, че не се оспорва
възникването на дълга по договора за кредит, за което е издаден
изпълнителният лист, а доводите са заявени с оглед отричане на легитимация
на взискателя „Е.-**“ЕООД като кредитор за тези вземания въз основа на
договорите за цесия от 8.06.2016 г. и 14.09.2017 г. Твърденията са, че ищцата
Д. Ж. и нейният съпруг С. Ж. са учредили ипотека върху своя апартамент за
дълга на ответниците И.и към банката, че не са били уведомени от И.и за
обстоятелствата, довели до образуване на изпълнителното производство, че
между длъжниците по договора за банков кредит И.и и цесионера по първия
договор за цесия „Ф.г.*“ООД има връзка, че И.и допускат кредита да бъде
обявен за предсрочно изискуем и след това изкупуват вземането от банката
чрез свързано с тях дружество и така от длъжници стават кредитори на
22
ищците за тяхно задължение, които ищците са обезпечили със свои имоти,
като крайната цел не е събиране на вземането, а придобИ.е на имотите на
ищците, като вземането премине към друг, привиден кредитор, свързан с
длъжниците, и при отпаднало обезпечение върху друг имот (на ответниците
И.и в гр. Х.) да се насочи изпълнение само върху имотите-собственост на
ищците. Ответниците обаче оспорват основното твърдение на ищците – че
дългът е чужд (на ответниците И.и), като ответниците твърдят, че дългът тежи
върху ищеца С. Ж., тъй като той е получил сумата от банковия кредит и затова
е поел отговорността да го изплати със знанието и съгласието на съпругата си
Д. Ж.. Следва затова да се провери на първо място дали това възражение на
ответниците е основателно, тъй като при установяване, че дългът не е на И.и,
а е на ищеца Ж., то логично следствие е отричането на възможността
ответниците И.и, съответно и ответното дружество, да имат поведение, целта
на което да бъде неправомерно придобИ.е на имота на съпрузите Ж.и като
само ипотекарни длъжници, учредили обезпечение за дълг на И.и. При
неоснователност на твърдението на ищците, че ответниците И.и са
длъжниците и именно те дължат плащане на получената като кредит от
банката сума, съответно, при основателност на твърдението на ответниците,
че дългът тежи върху Ж. и затова с изпълнението върху неговия и на
съпругата му имот се погасява негово задължение, логично следствие е
неоснователност на твърдението, че И.и като длъжници към банката имат
поведение, довело до обявяване на кредита за предсрочно изискуем, след
което чрез свързани с тях дружества целят да придобият имотите на ищците и
така да увредят ищците. При установяване на липса на така твърдяното от
ищците поведение на ответниците, което е с твърдяна цел увреда от страна на
ответниците на ищците чрез придобИ.е от ответниците на имота на ищците,
няма основание да се извършва последващата проверка дали такова поведение
при сключването на договорите за цесия от 8.06.2016 г. и от 14.09.2017 г. води
до тяхна нищожност поради заобикаляне на закона, поради противоречие с
добрите нрави, евентуално поради привидност.
Видно от представения от ответниците с отговора на исковата молба
договор от 15.06.2010 г. (л.136 от делото на ОС), между И. И. и С. Ж. и
сключено споразумение, съгласно което: сключеният с „Е.-Б.“ЕАД договор за
кредит от 3.05.2010 г. с кредитополучатели И. Т. И. и С. И. И. и ипотекарни
длъжници С. Р. Ж., Д. И. Ж. и „В. Р.“ЕООД в действителност е кредит на С. Р.
23
Ж., който го получава, за да си осигури оборотни средства за работата си като
заложна къща, макар кредитът официално да е изтеглен на името на И. Т. И. и
С. И. И.; С. Ж. признава, че е реалният кредитополучател по кредита и че във
вътрешните отношения с И. И. и С. И. последните му извършват услуга, а той
ще е реалният платец по кредита; получената от банката сума на кредита в
нетен размер на 47 720 евро е предадена от И. И. на С. Ж. днес, на 15.06.2010
г. в брой, за което С. Ж. поставя подписа си под договора и същият служи като
разписка за предаването на сумата; по тази причина и с обезпечаване на
банката-кредитор С. Ж. е изразил съгласие за ипотекиране на свое имущество
СИО-апартамент с идентификатор *************** на адрес ул.“А.Т.“**,
ет.*, ап.** и на свое фирмено имущество магазин №* с идентификатор
****************, находящ се на адрес ул.“Х.Б.“№** и № ****;
обслужването на кредита ще се извършва от името на И. И. и С. И., но
средствата ще осигурява С. Ж.; ако С. Ж. не осигурява средства за погасяване
на кредита и се стигне до ангажиране на лични средства на И. И. и С. И. при
погасяването на кредита, И.и по силата на настоящия договор могат да искат
платените от тях за С. Ж. суми да им бъдат възстановени със законната лихва;
ако С. Ж. плати свои средства за погасяването на кредита или банката насочи
изпълнение към ипотекираното от С. Ж. имущество, всъщност се погасява
едно реално задължение на С. Ж., поради която причина С. Ж. няма да може
да претендира възстановяване на средства от фиктивните кредитополучатели
И. И. и С. И.. Този договор от 15.06.2010 г. е подписан от И. И., С. И. и С. Ж. и
неговата истинност като документ не е оспорена от ищците в хода на
настоящото производство. Също с отговора на исковата молба ответниците са
представили в копие и декларация без дата на Д. Ж. (л.137 от делото на ОС),
съгласно която тя декларира, че са й известни следните обстоятелства: (1)
изтегленият от „Е.-Б.“ЕАД кредит по договор за кредит от 3.05.2010 г. с
кредитолопучатели И. Т. И. и С. И. И. и ипотекарни длъжници С. Р. Ж., Д. И.
Ж. и „В. Р.“ЕООД в действителност е кредит на С. Ж., който го получил за да
си осигури оборотни средства за работата си като заложна къща, макар
официално кредитът да е изтеглен на името на И. И. и С. И.; (2) сумата по
кредита в нетен размер на 47 720 евро е получена от И. И. и е предадена в
брой на С. Ж. на 15.06.2010 г.; (3) С. Ж. е реалният кредитополучател по
кредита и че във връзка вътрешните отношения с И. И. и С. И. последните
извършват услуга, а той ще е реалният платец по кредита; (4) декларира, че тя
24
още при подготовката на документите за получаване на кредита е била
съгласна съпругът й С. Ж. да е реалният кредитополучател и затова се е
съгласила да бъде ипотекарен длъжник с тяхно имущество със С. Ж. –
апартамент с идентификатор *************** на адрес ул.“А.Т.“№**, ет.*,
ап.**, с който апартамент е обезпечен кредитът; (5) декларира и че е съгласна
обслужването на кредита да се извършва от името на И. И. и С. И., но със
средства, осигурявани от С. Ж. и от нея и че ако С. Ж. и тя не осигуряват
средства за погасяване на кредита и се стигне до ангажиране на лични
средства на И. И. и С. И. при погасяването на кредита И.и по силата на
настоящия договор могат да искат платените от тях за сметка на С. Ж. суми да
им бъдат възстановени със законната лихва както от С. Ж., така и от нея; (6)
напълно съзнава, че ако С. Ж. или тя не платят свои средства за погасяването
на кредита или банката насочи изпълнение към ипотекираното тяхно
имущество, всъщност се погасява тяхно задължение – на С. Ж. и на нея,
поради която причина нито С. Ж., нито тя ще могат да претендират за
възстановяване на средствата от фиктивните кредитополучатели И. И. и С. И..
Тази декларация е подписана само от декларатор и също не е оспорена
относно истинността като документ от ищците в производството пред
окръжния съд. С допълнителната искова молба от ищците е заявено, че
представените като доказателства от ответниците договор от 15.06.2010 г. и
договор без дата са ирелевантни по спора, което твърдение на ищците е
очевидно невярно, тъй като с оглед направените в тях изявления на С. Ж. и Д.
Ж. тези документи са от значение за установяване на основния спорен въпрос
между страните, от който следва и решаване на въпроса за основателността на
предявения иск– дали ищците Ж.и са само ипотекарни длъжници или сумата
по кредита е получена от Ж. и затова той дължи плащането й, включително
отговаря за погасяването на дълга и със своето имущество-апартамент. Видно
е от тези два документа договор и декларация, че е налице напълно ясна и
конкретна воля на С. Ж. и Д. Ж., съгласно която сумата по сключения от
ответниците И.и с банката договор за кредит е предадена от И. на С. Ж. и
затова той със знанието и съгласието на своята съпруга Д. Ж., както и тя
самата, са поели задължение спрямо И.и да изплащат този дълг към банката,
включително именно затова са и учредили ипотеката върху своя апартамент.
Документите не са оспорени, а съгласно разпоредбата на чл. 164,ал.1,т.6 от
ГПК е недопустимо със свидетелски показания ответниците да се опитват да
25
опровергават съдържанието на тези изходящи от тях частни документи,
поради което и по начало недопустимо събирането по делото на гласни
доказателства за това дали, според ответниците, е имало други уговорки
между тях и И.и. Затова правилно окръжният съд е отказал да уважи
заявените от ищците доказателствени искания за събиране на гласни
доказателства във връзка с преговорите, водени между ищците и ответниците
И.и по сключването на договора за ипотека (заявено с допълнителната искова
молба) и за обстоятелството как действали И.и спрямо свои служители (че
редица служители във фирмите на И., И. и Б. Т.а, които са били проверявани и
съответно наказани от СпНС, са били принуждавани да подписват документи,
да теглят от свое име кредити, да ипотекират свои имоти, за да се извършва
тази дейност даване на заем срещу лихви, че са подписали редица документи с
невярно съдържание, документите са били съставяни и подписвани
симулативно с оглед целите на наказателно преследване или по-скоро негово
избягване, както е заявено искането в съдебното заседание на окръжния съд на
25.10.2021 г.), съответно, събиране на гласни доказателства с оглед заявеното
във въззивната жалба искане бе отказано и от апелативния съд. Установява се
по несъмнен начин от договора и декларацията, че всъщност средствата по
банковия кредит са предадени на С. Ж., поради което и той дължи
изплащането на този дълг към банката, респективно, отговаря за това
изплащане и чрез учредената от него и съпругата му ипотека върху техния
апартамент. Видно от допълнителното заключение на вещото лице В.Н. от
3.12.2021 г., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 13.12.2021 г.,
сумата по кредита от 3.05.2010 г. е усвоена на 3.06.2010 г. в размер на 49 550
евро, като освен посочените от вещото лице суми за такси и остатък са
направени два превода на 4.06.2010 г. по сметката на И. И. в същата банка за
26 000 евро и 22 000 евро. Видно от документите, изпратени в копия от
Специализирания наказателен съд, приети в съдебното заседание на окръжния
съд на 13.12.2021 г. като приложения към приетото заключение, след превода
на сумите на 4.06.2010 г. от банката по сметката на И. (л.436) действително е
видно, че И. е направил на 4.06.2010 г. превод на сумата 44 101 евро за
плащане на тръжна цена на недвижим имот към ЧСИ К.А. (л.447 и 449), но е
видно също така, че на 8.06.2010 г. той е изтеглил на каса сумата 29 955 евро,
която преди това на същата дата е била прехвърлена от негов депозит (л.447-
гръб,л.450-гръб, л.451). Видно е от договора от 15.06.2010 г., че в него е
26
посочено, че сумата от кредита е предадена на същата дата в брой от И. на С.
Ж., а не чрез превод от сметка, при което няма пречка сумата да не е
конкретно тогава изтеглена от сметка на И., а плащането да е извършено с
друга налична сума. Неоснователно е затова разбирането на ищците, че
волеизявленията на С. Ж. и Д. Ж. по договора от 15.06.2010 г. и по
подписаната от нея декларация могат да бъдат опровергани от данните за
движението на суми по банковата сметка на И.. Обстоятелството дали към
този момент С. Ж. вече е осъществявал дейност като заложна къща, като се
твърди да не е осъществявал такава, само по себе си не може да опровергае
неговото изявление в договора от 15.06.2010 г., че той получава сумата за да си
осигури оборотни средства за работата си като заложна къща, която дейност
не е посочено дали е вече осъществявана или проектирана. Неоснователно е,
съответно, оплакването на жалбоподателката, заявено във въззивната жалба,
че от събраните по делото доказателства, включително заключение на вещото
лице и приложенията към него, е видно, че соченият от ответниците договор
от 15.06.2010 г., който правел С. Ж. реален кредитополучател, е привиден, с
невярно съдържание и подписан в услуга на И. и извършваната дейност по
предоставяне на заеми срещу лихви, съответно, неоснователни са и
изложените съображения за опровергаване на твърдението на ответниците за
получаването на сумата от Ж.. Неоснователно е затова и оплакването на
жалбоподателката, че окръжният съд не е обсъдил доказателства, които
спорен нея опровергават така направеното в договора негово твърдение защо
са му били необходими средствата, респективно, също с цел опровергаване на
неговото изядление в договора от 15.06.2010 г. за получаването на сумата.
Напротив, установено е в производството пред окръжния съд, че е
неоснователно основното твърдение на ищците, че те са поели като
ипотекарни длъжници отговорност за чужд дълг– на съпрузите И.и, поради
което е неоснователно и твърдението, че след това ответниците И.и са
предприели действия за лишаване на ищците Ж.и от собствеността върху
техния апартамент и в хода на принудителното изпълнение за погасяване на
дълга по банковия кредит се е стигнало до насочване на изпълнението върху
този апартамент в изгода на И.и и в увреда на Ж.и. С оглед посочените в
договора и декларацията от С. Ж. и от Д. Ж. обстоятелства е видно, че
всъщност чрез изпълнението върху ипотекирания от тях апартамент се
реализира тяхната отговорност за заплащане на дълга на С. Ж., поради което
27
не е налице поведение на ответниците с твърдения от ищците увреждащ ги
характер в заповедното производство, при двете цесии и в хода на
изпълнителното производство. Затова и е неоснователна претенцията на
ищците да се установи по съдебен ред, че взискателят „Е.-**“ЕООД не е
легитимиран кредитор по договора за цесия от 14.09.2017 г. и съответно
легитимиран взискател по изпълнителното дело. В исковата молба ищците са
заявили, че са уредили финансовите си отношения с фирмите на И.и и с тях
като физически лица още през 2013 г. с нотариално заверена спогодба за
уреждане на имуществени отношения от 19.09.2013 г. Несъмнено е обаче, че
по начало през 2013 г. не могат да бъдат уредени отношения, които изискват
погасяване на кредита към банката на месечни вноски, респективно, такива
относно липса на неговото погасяване, поради което вече през 2015 г. са
издадени заповедта за изпълнение и изпълнителният лист, въз основа на който
е започнало принудителното изпълнение по делото на ЧСИ. Видно е от текста
на спогодбата (л.18-20 от делото на ОС), че там са посочени задължения от
видове, които са различни от задължението на Ж.и да изплащат кредита към
банката – по записи на заповед, договори за заем, договори за наем, разноски,
неустойки, лихви, обезщетителни плащания. Затова договореностите по
спогодбата от 19.09.2013 г. по начало не са относими към спорния сега въпрос
кой носи отговорност да погасява вноските по кредита от банката.
Неоснователно е затова оплакването на жалбоподателката, че спогодбата от
19.09.2013 г. опровергава твърдението на ответниците за последващо, след
получаването на сумата от С. Ж., уреждане с нея на отношенията с И.и.
Установява се следователно, че искът е неоснователен и правилно е бил
отхвърлен от окръжния съд, поради което въззивната жалба като
неоснователна следва да бъде отхвърлена, а решението следва да бъде
потвърдено.
Следва при тези обстоятелства още да се посочи, че отношенията между
ищците Д. и С. Ж.и и ответниците И. и С. И.и във връзка с получената по
договора за банков кредит от 3.05.2010 г. сума и съгласно направените
изявления от С. Ж. в договора от 15.06.2010 г. и от Д. Ж. в декларацията вече
са били, преди образуването на делото по настоящия спор, предмет на съдебен
спор и съдът се е произнесъл относно тяхната правна характеристика и
техните правни последици. В производството по гр.д. № 38/2018 г. на ОС-С. е
разгледан иск, предявен от Д. Ж. и С. Ж. против И. И. и С. И. с правно
28
основание чл. 177 от ЗЗД за присъждане на сумата 10 612 лв., представляваща
направени от ищците необходими разноски и полезни такива, довели до
увеличаване на стойността на апартамента №* на третия етаж в сградата на
ул.“А.Т."** в гр. С.. По това дело твърдението на Д. Ж. и С. Ж. като ищци е, че
са учредили ипотека върху този апартамент като обезпечение на чуждо
задължение – това на длъжниците по кредита И. И. и С. И. като
кредитополучатели, и те търсят защита на правата си съобразно разпоредбата
на чл. 177 от ЗЗД, защото са извършили след учредяването на ипотеката
подобрения в имота. Искът е отхвърлен, като в производството пред окръжния
съд е представено влязлото в сила на 10.12.2020 г. решение по това дело
(л.343-345 от делото на ОС), прието в съдебното заседание на 25.10.2021 г. От
ответниците с отговора на исковата молба е представено в копие решението на
АС-Пловдив № 45/26.03.2020 г. по в.гр.д. № 588/2019 г. като въззивна
инстанция по този спор (л.143-144), с което решение с оглед представени от
ответниците договор от 15.06.2010 г. и декларация от Д. Ж., които са
представени и в настоящото производство и тяхното съдържание бе посочено
по-горе в решението, съдът е приел, че подписите са изпълнени от тях
двамата, поради което макар и подписани след сключването на договора за
банков кредит и на договора за ипотека, те материализират изявления за
възникнало преди това между ищците и ответниците правоотношение по
неформален договор за поръчка по чл. 280 от ЗЗД, по силата на който ищците
са възложили на ответниците, без пряко упълномощаване, да сключат
договора за банков кредит и да получат отпуснатия кредит, който да им
предадат и той да се погасява с техни средства и тяхно ипотекирано
имущество. Несъмнено е, че ищците С. и Д. Ж.и при предявяването на сега
разглеждания иск са били запознати с резултата от това предходно съдебно
производство и с изводите на съда, но въпреки това твърдят обстоятелства,
които са неверни с оглед изложените от съда тогава съображения относно
действителните отношения между страните. За тези отношения съдът тогава
изрично е посочил, че те се уреждат съобразно правилата на чл. 285 от ЗЗД,
т.е. ищците като доверители са длъжни по избор или да доставят на
ответниците като довереници средствата по изплащането на кредита, или при
негова предсрочна изискуемост, както е в случая, погасяването му да се
извърши чрез осребряване на даденото като обезпечение ипотекирано
имущество. Посочил е още, че след като ищците са лично задължени към
29
ответниците по сключения помежду им договор за поръчка във връзка с
погасяване на кредита към банката, то направените от тях разходи по
поддържане и подобряване на ипотекирания апартамент ги ползват, тъй като с
публичната му продажба се погасяват не само задълженията на ответниците
към банката по сключения помежду им договор за кредит, но и задълженията
на ищците към ответниците по сключения помежду им договор за поръчка и с
оглед на това ответниците не се облагодетелстват неоснователно за сметка на
ищците, а напротив, с публичната продан на ипотекирания имот в състоянието
му към момента, за което са допринесли ищците чрез извършените разходи по
поддържане и подобряване, те изпълняват съществуващо свое договорно
задължения спрямо ответниците по сключения между тях договор да
предоставят необходимите за изпълнение на поръчката средства. Въпреки
знанието за отхвърлянето на предявения иск по това дело от ищците Д. Ж. и С.
Ж. против ответниците И. И. и С. И. при тези ясно формулирани от съда
съображения, сега двамата ищци твърдят, че те не носят отговорността за
изплащането на сумата по кредита, а били само ипотекарни длъжници и като
такива търпели негативи от описано в исковата молба поведение на
ответниците, целта на което поведение била постигането като резултат на
публичната продан на техния апартамент за дълг на ответниците И.и към
банката. Следва да се вземе предвид освен това, че твърденията на ищците по
настоящия спор не са съобразени и с обстоятелството, че когато между едни и
същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи
правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила
решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти
съдът се е произнесъл окончателно и това произнасяне следва да бъде
зачетено при всеки последващ спор. Твърденията на ищците относно
уреждане на отношенията с ответниците И.и посредством спогодбата от
19.09.2013 г. не са съобразени и с влязлото в сила на 5.03.2020 г. решение №
120/28.02.2019 г. по т.д. № 70/2018 г. на ОС-С., представено в копие с отговора
на исковата молба от ответниците (л.159-167) ведно с въззивното решение по
спора на апелативния съд– решение № 342/22.11.2019 г. по в.т.д. № 360/2019 г.
на АС-Пловдив (л.169-172), с което при спор с правно основание чл. 422 от
ГПК между ищеца „Ф.г.*“ООД и ответника С. Ж. относно дължимост на сума
30 000 лв. съгласно запис на заповед от 19.04.2013 г. е прието с оглед
представено обратно писмо от 16.09.2013 г., че спогодбата за уреждане на
30
финансови и имуществени отношения с нотариална заверка на подписите от
19.09.2013 г. е симулативно споразумение, който съдебен акт несъмнено е
известен на ищеца С. Ж.. С отговора на исковата молба ответниците
представят в копие и обратното писмо от 16.09.2013 г. (л.173), в което С. Ж.
изрично посочва абсолютна симулация на спогодбата от 16.09.2013 г.,
подписана от него и Д. Ж.. Ищцата Д. Ж. не е била страна в това съдебно
производство и не е подписала обратното писмо, но така направеното
волеизявление на съпруга й следва да бъде взето предвид при преценката на
спорните обстоятелства по настоящото дело, тъй като в обратното писмо е
заявено наличието на симулация относно подписването на спогодбата както от
него, така и от Д. Ж..
След като е установена по делото неверността на твърдението на
ищците, че те са само ипотекарни длъжници, а задължени да изплащат дълга
по договора за кредит са ищците, то неоснователни са по начало твърденията
на ищците, че с оглед посочените в исковата молба връзки и действия на
ответниците И.и и търговски дружества те погасяват свое (на И.и) задължение
и чрез дружеството „Ф.г.*“ от длъжници стават кредитори на ищците.
Съответно, неоснователни са и заявените в исковата молба твърдения, че е
налице поведение на ответниците И.и за постигане на тяхното
облагодетелстване, като те умишлено не обслужвали кредита и затова се е
стигнало до отнемане на имоти на ищците. Наличие на сочените от ищците
връзки между посочените в исковата молба лица и фирми, за които от ищците
са представени с исковата молба, поправената искова молба и допълнителната
искова молба писмени доказателства, не се оспорва от ответниците, но тези
връзки няма основание да се приемат за обосноваващи твърдяното от ищците
с исковата молба увреждащо ги поведение на И.и, липсата на каквото е
установена по делото. Неоснователно е затова оплакването на
жалбоподателката относно връзката между „Ф.г.*“ООД и ответниците И.и и
че от нея е видно, че това дружество обслужва интересите на семейство И.и,
като фирмата погасява задължението на И.и към банката, а ищците остават
техни длъжници, обезпечили задълженията им със собствените си имоти.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателката, че обстоятелствата
относно имота в гр. Х. засягат правата и законните интереси на ищците,
защото то се основава на невярно твърдение - че именно твърдения на И.и, че
този имот е тяхна собственост и е много по-скъп от нашите, било гаранция, че
31
за ищците няма да има проблем, ипотекирайки имотите си в тяхна полза.
Както бе вече прието по-горе, ипотеката всъщност обезпечава дълг за
плащане на сума, получена от С. Ж., поради което тя не е учредена в полза на
ответниците И.и. Обстоятелствата относно спирането на плащания от И.и към
банката, получаването на заповедта за изпълнение и на уведомленията за
цесиите и неуведомяване на ищците за тях сами по себе си не могат да
обосноват твърдяното неоснователно от ищците обстоятелство да е налице
тяхна цел за придобИ.е на ипотекираните имоти, с оглед изявленията на
ищците С. Ж. и Д. Ж. по договора от 15.06.2010 г. и подписаната от нея
декларация. Плащанията на сумите по договорите за цесия са посочени в
представения от ответниците с отговора на исковата молба в копие протокол
от 7.03.2019 г. от ТД на Н.-П. (л.174-177), като ответниците са представили и
банкови документи за извършени плащания (л.180-190). Видно от
заключението на вещото лице В.Н. от 14.10.2021 г., прието в съдебното
заседание на окръжния съд на 13.12.2021 г., в счетоводството на „Ф.г.*“ООД е
отразено прехвърляне по договор за цесия от 8.06.2016 г. и плащане по него
към „Т.б.В.“, както и прехвърлянето по договор за цесия от 14.09.2017 г. и
плащания по него от „Е.-**“ЕООД, в счетоводството на „Е.-**“ЕООД е
отразена покупката на вземане по договор за цесия от 14.09.2017 г. и
плащането на цената по него. Неоснователно е затова оплакването на
жалбоподателката, че целта на сключването на договорите за цесия е относима
към поведение на ответниците за увреда на ищците Ж.и. Затова няма
основания да се приеме, че е налице поведение на ответниците, въз основа на
което да се твърди нищожност на договорите за продажба на вземания от
8.06.2016 г. и от 14.09.2017 г. поради заобикаляне на закона, противоречие с
добрите нрави или привидност, респективно, че взискателят в изпълнителното
производство „Е.-**“ЕООД не е легитимиран кредитор по договора за цесия
от 14.09.2017 г.
Установява се, че подадената въззивна жалба е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена, а решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено.
При потвърждаването на решението следва да се посочи, че решението се
потвърждава относно ищцата Д. Ж., сега единствена жалбоподателка във
въззивното производство. Тъй като страните по спора в първоинстанционното
производство-ищци С. Р. Ж. и „В.-Р.“ЕООД (в ликвидация)-гр.С. (съищци
заедно със Д. Ж.), са включени в списъка на лицата за призоваване по делото
32
на апелативния съд съгласно разпореждането от 31.05.2024 г. с оглед
изпълнение на разпоредбата на чл. 265,ал.1 от ГПК (за уведомяването им за
първото заседание във въззивната инстанция), но те не се присъединиха към
жалбата, което присъединяване изисква спазване на посочените в тази норма
изисквания, те не са страни във въззивното производство, следва да бъде
коригиран списъка на лицата за призоваване по делото, като те бъдат заличени
от него.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.3 от ГПК жалбоподателката дължи
да заплати на ответниците по жалбата направените за въззивното
производство разноски, за присъждане на които се претендира от ответника по
въззивната жалба „Е.-**“ЕООД с подадения от дружеството писмения отговор
на жалбата и от ответниците И.и с подадения от тях писмен отговор на
жалбата. Такива е видно да са направени в размер на сумата 2 850 лв. за
платено адвокатско възнаграждение за защита на ответника по жалбата „Е.-
**“ЕООД-гр.С. във въззивното производство съгласно договора от 25.07.2022
г. и на сумата 2 850 лв. за платено адвокатско възнаграждение за защита на
ответниците по жалбата И. И. и С. И. във въззивното производство съгласно
договора от 25.07.2022 г., които договори са представени с всеки от
отговорите на въззивната жалба. Следва тези суми да бъдат присъдени в
тежест на жалбоподателката и, съответно, в полза на ответника по жалбата
„Е.-**“ЕООД и на ответниците по жалбата И.и.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260006/13.01.2022 г. по т.д. № 368/2019 г.
на ОС-С., с което е отхвърлен предявеният иск от Д. И. Ж. (заедно със С. Р. Ж.,
последният лично и като управител и едноличен собственик на капитала на
„В. Р.” ЕООД, ЕИК *********, и „В. Р.“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г. Б.” №*, ет.*, ап.**
,представлявано от ликвидатора В.М.Ш.) против „Е.-**“ЕООД-гр.С., ЕИК
**********, И. Т. И. и С. И. И. за признаване за установено, че вземането за
главница в размер на 45 017,44 евро, възнаградителна лихва в размер на
3328,92 евро, неустойка в размер на 280,52 евро, законна лихва в размер на
8400 евро и разноски в размер на 2041,71 лева не съществува и че „Е.-**"
33
ЕООД не е легитимиран кредитор по договор за цесия от 14.09.2017г.,
съответно взискател по изпълнително дело №***/2017г. на ЧСИ №*** ,
поради това,че договорите за продажба на вземане от 08.06.2016г. и
14.09.2017г. са нищожни поради заобикаляне на закона и противоречие с
добрите нрави, евентуално поради привидност, като неоснователен, осъдена е
Д. И. Ж. (заедно със С. Р. Ж., последният лично и като управител и едноличен
собственик на капитала на „В. Р.” ЕООД ЕИК *********, и „В. Р.“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. Б.” №*,
ет.*, ап.**, представлявано от ликвидатора В.М.Ш.) да заплати на „Е.-**“
ЕООД, ЕИК ********** сумата 3800 лв.-разноски в производството, осъдена е
Д. И. Ж. (заедно със С. Р. Ж., последният лично и като управител и едноличен
собственик на капитала на „В. Р.” ЕООД ЕИК *********, и „В. Р.“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г. Б.” №*,
ет.*, ап.**, представлявано от ликвидатора В.М.Ш.) да заплати на И. Т. И. и
С. И. И. сумата 3800 лв.-разноски в производството.
ОСЪЖДА Д. И. Ж., ЕГН ********** с адрес гр. С., Б. „Л.“, местност
„Д.“ да заплати на „Е.-**“ЕООД-гр.С., бул.“Р."*, ЕИК ********** сумата 2
850 лв. – разноски за производството по спора пред въззивната съдебна
инстанция за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. И. Ж., ЕГН ********** с адрес гр. С., Б. „Л.“, местност
„Д.“ да заплати на И. Т. И., ЕГН ********** и С. И. И., ЕГН **********, и
двамата с адрес гр. С., ул.“К.А.Б."**, вх.*, ет.*, ап.** сумата 2 850 лв. –
разноски за производството по спора пред въззивната съдебна инстанция за
платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от страните Д. И. Ж., „Е.-**“ЕООД-
гр.С., И. Т. И. и С. И. И. при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния
касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Да се коригира списъка на лицата за призоваване по делото, като се
заличат от него С. Р. Ж. и „В. Р.“ЕООД (в ликвидация)-гр.С., посочени в
списъка за призоваване за първото съдебно заседание по делото на
апелативния съд като страни само с оглед нормата на чл. 265,ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
34
Членове:
1._______________________
2._______________________
35