Присъда по дело №279/2022 на Районен съд - Велинград

МОТИВИ
към присъда № 3/20.03.2023г. по НОХД № 279/2022г. по описа на РС – Велинград

Районна прокуратура – Пазарджик, ТО-Велинград е внесла обвинителен акт по ДП №
433/2021г. на РУ Велинград, пр. пр. № 4424/2021г. по описа на РП – Пазарджик, ТО-
Велинград, срещу Д. К. с ЛНЧ: **********, за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от
НК, а именно - че на 10.06.2021 г., в гр. Велинград е управлявал моторно превозно средство
– лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ В5176РС, след употреба на наркотични вещества –
канабис, с активен компонент тетрахидроканабинол, установено по надлежния ред – с
химическа експертиза № И-5929/27.07.2021г. на ВМА София.
В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение.
Защитникът оспорва обективната съставометност на деянието - при съображения, че на
инкриминираната дата подзащитният му не е управлявал МПС в гр.Велинград, а
субективната съставомерност – при съображения, че подсъдимият не е употребявал
наркотични вещества, а препарати (капки, чайове и мазила), съдържащи производни на
канабис компоненти. С оглед последното алтернативно пледира за приемане на деянието за
малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК.
Подсъдимият, възползвайи се от правото си да дава обяснения, отрича да е
употребявал упойващи вещества, както и да е управлявал колата на инкриминираната дата в
гр. Велинград.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. К. е роден на 06.02.1983г. в гр. Одеса, Украйна, италиански
гражданин, живущ в гр. Ракитово, обл. Пазарджик, ул. „Райна Княгиня“ № 47, средно
образование, неженен - живее на семейни начала , ЛНЧ: **********, неосъждан.
На 10.06.2021г. около 16,00 часа, на входа на гр.Ракитово, служители на тамошния
участък към РУ-Велинград, сред които свидетелят М.Б., спират за проверка л.а. „Мерцедес“
с рег. № В 5176 РС с водач – подсъдимия К.. Тъй като на част от полицаите било известно,
че при предходна проверка на същия водач той представял СУМПС-испански образец, за
което имало съмнения да е неистинско, както и предвид налична оперативна информация,
че лицето е употребило наркотични вещества – на място е повикан за съдействие дежурният
автопатрул по КАТ в състав – Х.Г. и И.И.. Междувременно там пристига и свидетелката
Е.Д., с която К. живее на семейни начала. Поканен от полицейските служители да посети
сградата на РУ-Велинград – за изясняване на случая с испанската шофьорска книжка, както
и за да бъде тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества, Д. К. се отзовава, като
сам управлява автоомобила „Мерцедес“ с рег.№ В5176РС до районното управление в
гр.Велинград, следван от движещия се зад него полицейски автомобил с полицаите Г. и И..
Съжителката на К. го придружава, возейки се като пътник на предната седалка на
„Мерцедеса“. След като се явява в сградата на РУ-Велинград Д. К. е задържан по ДП №
271/2021г. по описа на РУ-Велинград, водено за престъпление по чл. 316 от НК. В
районното управление подсъдимият дава отрицателна проба за наличие на алкохол в кръвта,
но отказва да бъде тестван с дрегер за наркотици, с оглед което му е съставен АУАН и му
издаден талон за медицинско изследване и възможност за вземане на проби за химическо и
химико-токсикологично лабораторно изследване. Закаран във ФСМП-Велинград К. дава
кръвни проби за изследване, като резултатът и от двете отчита наличие на наркотично
вещество с активен компонент тетрахидроканабинол.
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена въз
основа на следните доказателства: показанията на свидетелите И.Я. И., М.Я.Б., Х.Г. Г.,
1

Е.Д.Д., включително дадените при очна ставка между последните двама, обясненията на
подсъдимия, АУАН Серия GA, №346348/10.06.2021г., Талон за медицинско изследване №
0060721, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, Протокол № 060721.5/10.06.2021г.
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, Протокол, с Рег. № И-5929/27.07.2021г. на ВМА -
София, за химикотоксологично изследване за определяне на концентрация на алкохол и/или
за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, Възражение с Вх. №
36700-5144пр/11.06.2021г. по описа на РУ-Велинград, Справка за нарушител/водач – Д. К.,
Справка за съдимост рег. № 29888 от Министерство на правосъдието – Централно бюро
съдимост, Справка за чужденец – АИС „Български документи за самоличност“ относно Д.
К., Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подписана от
подсъдимия, Протокол за предявяване на разследване от 19.08.2022г.; приема и прочита и
постъпилите в съдебна фаза характеристична справка, представена с писмо вх. № 1438 от
16.03.2023 г. от РУ – Пазарджик, справка за съдимост рег. № 221003005000013096 от
03.10.2022 г., Заповед за задържане на лице № 367зз-108/10.06.2021г. по описа на РУ–
Велинград, съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза рег. № И-
6199/25.07.2022 г. на ВМА – София.
От показанията на полицейските служители Г. и И. се установява, че на
инкриминираната дата подсъдимият е управлява МПС, включително в гр. Велинград; а от
протокол за химикотоксологично изследване с Рег. № И-5929/27.07.2021г. на ВМА-София и
Повторна съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза рег. № И-
6199/25.07.2022 г. на ВМА – София – че тези действия са извършени от К. след употреба на
наркотично вещество. Тези доказателства са достатъчни, за се приеме за доказана по
безспорен и категоричен начин обективната съставомерност на престъплението по
чл.343б, ал.3 от НК, за което е повдигнато обвинението. Предвид естеството на
престъплението – формално, от субективна страна то е осъществено с пряк умисъл, като
подсъдимият е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и е целял
същите.
По доводите на защитата: Поддържаната теза, че подсъдимият, като чужд гражданин,
поради езикови трудности – не е разбрал, че с издаването на талона за медицинско
изследване му е предоставена възможност да даде проби за кръвно изследване за наркотици,
е неправдоподобна. В този смисъл – от показанията и на двамата разпитани свидетели – Г. и
И. се установява, че те са комуникирали с подсъдимия именно на български език, който той
добре разбира. Последното обстоятелство косвено се потвърждава и от приобщеното като
писмено доказателство Възражение с Вх. № 36700-5144пр/11.06.2021г. по описа на РУ-
Велинград. Действително според свид. Д. – тя е написала това възражение, но от нейния
разпит се установява, че след задържането на К. на 10.06.2021г. Д. не го е виждала повече
същата вечер, а от разказ на подсъдимия знае, че двама полицаи са го транспортирали до
болницата за вземане на кръв. Предвид обстоятелството, че възражението е от дата
11.06.2021г., и в съдържанието му е буквално изписано, че е „.. взета кръвна проба за
наличието на наркотични вещества.“, то логично следва, че К. добре е разбрал за какво е
взета пробата, която е дал – и именно това е разказал на приятелката си, която го е изписала
от негово име във възражението. Същевременно - и житейски неиздържана е позицията, че
подсъдимият не владее български език след 9 години, прекарани в страната в семейно
съжителство със свидетелката – българка. Освен това – от съдържанието на Протокол №
060721.5/10.06.2021г. за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, става ясно, че при подсъдимия е
„запазен словесният контакт“, а и е съумял да „отрича“ заболявания, както и употребява
наркотични вещества или техни аналози или други средства, нарушаващи способността да
управлява МПС. С оглед изложеното настоящият състав кредитира като достоверни и
2

правдиви едносмислените показанията на свидетелите Г. и И. - че подсъдимият добре
разбира български език, а пред Г. дори е заявил, че иска да даде кръвна проба, вместо да
бъде тестван с дрегер за наркотици; а позицията на подсъдимия, че не е разбрал за какво му
е била взимана проба, както и показанията на съжителката му Д. в същия смисъл – съдът
намира за неубедителна защитна теза, несполучливо лансирана едва след узнаване на
позитивния резултат от пробата.
Медицинското изследване и вземането на проби за химическо и химико-
токсикологично лабораторно изследване е извършено съобразно предвиденият в
разпоредбите на Наредба № 1 от 19 юли 2017 Г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, сред които -
чл.6, ал.9, чл. 11, чл. 12, ал.1, чл.14, чл. 15, ал.1 – ал.5, чл. 17, чл.18, чл. 20. Това
обстоятелство намира потвърждение и в заключението на прочетеното заключение на
приетата Повторната съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза рег. №
И-6199/25.07.2022 г. на ВМА – София.
Неубедитевлно за съда е заявеното от свидетелката Д. - че тя, а не подсъдимият, е
управлявала л.а. „Мерцедес“ от гр. Ракитово до гр.Велинград. На фона на категоричните и
еднопосочни показания на двамата служители на реда Г. и И., че всеки от тях добре си
спомня как лично подсъдимият е управлявал автомобила си, неотлъчно ескортиран от тях
по пътя до районното управление – тезата, че двамата полицаи са тръгнали напред преди
„Мерцедеса“, без да обръщат внимание кой се качва или слиза от автомобила преди да ги
последва, отново е крайно неправдоподобна. Този извод се потвърждава и от маркираното с
въпроса на свидетеля Г. към Д. противоречие при очната им ставка – че след пристигането
им пред РУ-Велинград самата свидетелка твърди да е молила полицаите да получи ключа от
„Мерцедеса“ - останал у задържания подсъдим, а не у нея.
Относно оспорването на субективната страна на престъплението – на първо място,
според обясненото в съдебна зала от подсъдимия – той отрича да е употребявал наркотични
вещества. Същевременно обаче, в представното съдържание на умисъла му явно се включва
съзнаване на обстоятелството, че препаратите, които твърди да е приемал- „Flower Tirolensis
OG” и „Hemp Complete Oil”, съдържат производни от наркотика канабис вещества – след
като уверено ги сочи като оправдание на резултата от изследването на кръвната му проба.
Следователно, той ясно е разбирал, че незаконосъобразно е управлявал МПС след
употребата им. Умисълът му осезателно проличава и в заявената при предяваване на
разследването в досъдебна фаза позиция – че ако му било разяснено, че ще му правят тест за
наркотици „щял да откаже поради причината, че приема билки и чайове…“. Отделен е
въпросът, че според прочетеното по делото заключение по Повторната съдебна химико-
токсикологична /токсикохимична/ експертиза рег. № И-6199/25.07.2022 г. на ВМА – София
в пробата на К. - не се открива основния компонент на тези препарати - „канабинол“ (CBD),
който следва да бъде идентифициран в преимуществено спрямо открития
тетрахидроканабинол (THC) количество, което според експертите изобщо „поставя под
съмнение реалната употреба на тези препарати и възможността идентифицираните
THC/метабоилити да се дължат на употребата на продуктите“
В контекста на гореизложеното – несъстоятелни се явяват и доводите на защитата за
приложение на разпоредбата на чл.9, ал.2 НК, доколкото от една страна - предвид нулевата
толерантност според наказателния закон - концентрацията на наркотичното вещество в
кръвната проба на подсъдимия и това доколко организмът на конкретният субект е бил
повлиян от тази концентрация, е напълно ирелевантно за съставомерността на извършеното,
а от друга – при наличните по делото доказателства (Протокол № 060721.5/10.06.2021г. за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози и Повторната съдебна химико-токсикологична
/токсикохимична/ експертиза рег. № И-6199/25.07.2022 г. на ВМА – София) следва да се
3

приеме за недоказано изобщо подсъдимият да е приемал препаратите, с които несполучливо
опитва да прикрие умисъла си за извършване на престъплението.
При съпоставка на свидетелските показания на Д. със съдържанието на приобщената
по делото Заповед за задържане на лице № 367зз-108/10.06.2021г. по описа на РУ–
Велинград се установява, че подсъдимият е бил спрян за проверка около 16,00 часа, а едва
час по късно – в 17,00 часа, се е явил в РУ-Велинград, където е бил задържан. Следователно
той по собствена воля е откликнал на поканата на полицаите да се яви в РУ-Велинград, като
до момента на явяването му там е имал възможност да реши дали да управлява или не
автомобила си на своя отговорност, съзнавайки какво е употребявал преди това. Наличната,
според показанията на полицаите, оперативна информация за употреба на наркотични
вещества от страна на подсъдимия, ги ангажира с проверка на тази информация - каквото са
и сторили; а не – с преждевременното препятстване на лицето от възможност да управлява
автомобила си. Затова и изложените от защитата доводи в тази насока също са
несъстоятелни в аспекта на съставомерност на деянието.
Съобразно правната квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление,
предвиденото в закона наказание е от една до три години лишаване от свобода и глоба от
500 до 1500 лева. При индивидуализиране на наказанието лишаване от свобода следва да се
отчетат като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало, трудовата ангажираност и
семейното положение на подсъдимия – баща на две малолетни деца. За настоящия състав,
при липсата на отегчаващи обстоятелства – наличните смекчаващи такива в достатъчна
степен отговарят на изискванията за прилагане разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК. В
този смисъл се налага извод, че и най-ниският предвиден в нормата на чл. 343б, ал.3 НК
размер за наказанието „лишаване от свобода“ – от 1 година, би се оказал несъразмерно
тежък. Доколкото съобразно практиката на ВС - „Когато съдът приеме, че са налице
многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, е длъжен да приложи чл. 55 НК
не само за основното, но и за другите наказания, ако се предвидени в закона“ (Решение №
528 от 5.X.1990 г. по н. д. № 580/90 г., II н. о. на ВС) – то аналогично заключение следва да
се направи и по отношение на законово предвидения минимум на наказанието – глоба „от
500 лв.“ При тези съображения настоящият състав намира, че съвкупността от наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ месеца и „глоба“, определена според
разпоредбите на чл. 55, ал.2 във вр. с чл. 47 от НК - в размер на 400 лева (на база данните за
трудова ангажираност и доходи на подсъдимия от попълнената от него декларация и
характеристичната му справка), в най-висока степен съответстват на тежестта на
извършеното, както и за постигане целите по чл. 36 от НК. В същото време - за изпълнение
на тези цели и поправяне на неосъждания К. не е наложително той да изтърпи наказанието
лишаване от свобода под 3 години, и в този смисъл - съдът отлага изпълнението му за срок
от 3 години, на основание чл. 66, ал.1 от НК. На основание чл.343г НК във вр. чл. 37 ал. 1
т.7, и чл. 49, ал.2 от НК подсъдимият следва да бъде лишен от правото да управлява МПС,
като съответстващ на обществената опасност на извършеното и дееца, както и подходящ за
целите на наказанието срок според съда е 9 /девет/ месеца, от който, съобразно чл. 59 ал. 4
от НК, се приспадне времето, през което К. е бил лишен от това право по административен
ред, считано от 10.06.2021 г.
Относно ранзоските – сторените такива на досъдебна фаза за химикотоксологично
изследване за определяне на концентрация на алкохол и/или за установяване употреба на
наркотични вещества или техни аналози с Рег. № И-5929/27.07.2021г. на ВМА- София (101
лева), и за съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза рег. № И-
6199/25.07.2022 г. на ВМА – София (2 х 191,70 = 383,40 лева) и превод от преводача
Джузепе Бонсиньоре (60 лева) са общо 544,40 лева, от които следва да се извади
предварително внесената от подсъдимия сума от 121 лв. за повторното изследване. Така се
получава сумата от 423,40лв. – платими по сметка на ОДМВР-Пазарджик. Допълнително от
РП-Пазарджик, ТО-Велинград,съгаслано постановление техен вх. № 4424/2021 от
4

19.09.2022г., са направени разноски в размер на 90 лева – за извършен писмен превод. А в
съдебна фаза също е определено възнаграждение от 120 лева за преводач. На основание чл.
189, ал.3 НПК, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати горепосочените съдебно-
деловодни разноски.
При изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/ М. Цветанов /
5

Номер на акта:	3
Дата:	20 март 2023 г.
Съдия:	Милуш Руменов Цветанов

Дело:	20225210200279
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 август 2022 г.

Присъда по дело №279/2022 на Районен съд - Велинград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите