№ 3476
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Нели С. М.а
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504985 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 14. 03. 2022 год. по гр. д. № 61630/2021 год. на СРС ІІ ГК 76 състав, в производство по реда на чл.
422 ГПК е признато за установено на основание чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Л. М. М.
дължи на Топлофикация София ЕАД сумата 1537.86 лева, съставляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 26. 07. 2018 год. до м. април 2020 год.за топлоснабден имот, местонахождение
посочено, заедно със законна лихва от 26. 07. 2021 год. до изплащане на главницата, като е отхвърлен иска за
горницата до пълен предявен размер 1578.55 лева, както и за периода от м. 05. 2018 год. до 25. 07. 2018 год., като
погасен по давност и сумата от 186. 92 лева мораторна лихва за периода от 15. 09. 2019 год. до 29. 06. 2021 год.,
като отхвърля иска за горницата до пълен предявен размер от 7.42 лева, като неоснователен. Ответникът е осъден
на разноски в размер на 1098.36 лева и 83 лева съответно в исковото и в заповедното производства.
Решението е постановено при участие на трето лица помагач на страната на ищеца, а именно Техем сървисис
ЕООД, фирма за дялово разпределение.
С въззивна жалба от 28. 03. 2022 год. ответникът, чрез особен представител адвокат Т. З. И., обжалва решението
като неправилно, тъй като не разкрива истината чрез средствата на процесуалния закон на спорното субективно
материално право. Основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на процесуалните правила, необоснованост, непълнота на доказателствата. Не са обсъдени всички
възражения на ответника, погрешно са интерпретирани факти и обстоятелства и не са обсъдени надлежно
събрани по делото доказателства, като не са събрани други, относими и релевантни към спора такива.
Твърденията с жалбата са за липса на доказателства за наличие на облигационна обвързаност за процесния
период между ищеца и ФДР, както и между ФДР и ЕС, в която е недвижимият имот. Исковете са неоснователни и
следва да бъдат изцяло отхвърлени, а предявената въззивна жалба уважена.
Жалбата не сочи конкретни индивидуализирани пороци на съдебния акт на районния съдия.
С разпореждане от 17. 05. 2022 год. въззивният съд е приел жалбата с материалите по делото като достатъчни за
насрочване на същото за разглеждане в открито съдебно заседание. Констатирано е, че не е подаден отговор в
1
срока по чл. 263 ал. 1 ГПК, а и изобщо.
Дадени са конкретни указания на ищеца, изпълнени изцяло и в срока, указан от съда.
Разпореждането е постановено по реда и смисъла на чл. 267 ГПК, надлежно връчено на страните.
По съществото на въззивната жалба, молбата на ищеца е бланкетна, има характер на формуляр, представен по
подобните дела, разглеждани от състава. Иска се оставяне в сила на първоинстанционното решение, което се
счита да е правилно и законосъобразно и да се отхвърли жалбата като неоснователна. Претендират се разноски в
размер на 200 лева юрисконсултско възнаграждение.
В единствено редовно проведено открито съдебно заседание въззивникът не се явява лично, представлява се от
адвокат И.. Последната счита, че ответникът не дължи стойността на консумираната топлинна енергия в
претендирания размер, което води до извод за неоснователност на исковата претенция.
Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК пред въззивната съдебна инстанция страните не са заявили.
Поради това въззивният съдебен състав е приключил съдебното дирене и е дал ход по съществото на делото.
Въззивната на ответника жалба против първоинстанционното съдебно решение е депозирана в срока по чл. 259
ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е валидно, правилно, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба на ответника, във връзка с което, поради
покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се препраща
към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на
чл. 272 ГПК, наред с което и следното :
Стана реч по горе, че въззивната жалба с въззивната жалба, по повод на която е образувано конкретното
производство по настоящето дело ответникът, чрез особен представител адвокат Т. З. И., обжалва решението като
неправилно, тъй като не разкрива истината чрез средствата на процесуалния закон на спорното субективно
материално право. Твърдените за неправилност на решението основания са нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост, непълнота на доказателствата. Не се сочат
обаче конкретни и индивидуализирани нарушения както на материалния закон, така и на съдопроизводствените
правила. Решението на районния съдия е мотивирано съгласно изискването на чл. 235 вр. чл. 236 ГПК, поради
което е обосновано. Оплакването за непълнота на доказателствата е несъстоятелно, тъй като в решението на
първостепенния съд са залегнали всички доказателства, надлежно събрани и неоспорени от страните нито по чл.
193 ГПК, нито по чл. 200 от същия кодекс, достатъчни за изясняване на фактическата обстановка, откъдето и
правната, по делото. В последното съдебно публично заседание на районния съдия адвокат И. за ответника е
заявила еднозначно, че няма други искания, тоест не заявява и доказателствени такива. Противно на твърдяното с
жалбата първоинстанционният съд е обсъдил възраженията на ответника и не е допуснал погрешна правна
интерпретация на фактите и обстоятелствата по спора. Обсъждането на надлежно събраните по делото
доказателства е видимо и при обикновен прочит на мотивната част на процесното решение. Съдът не събира
служебно доказателства, Това е задължение на страната, в случая на ответника, който може да представя
доказателства или да преви доказателствени искания, за каквито няма данни по конкретното дело от страна на
особения на жалбоподателя ответник по делото представител адвокат И.. Твърденията за липса на доказателства
за наличие на облигационна обвързаност за процесния период между ищеца и ФДР, както и между ФДР и ЕС, в
която е недвижимият имот, не са основателни, като противоречащи на Закона за енергетиката – чл. 149 вр. чл.
150.
Доколкото в жалбата ответникът въззивник не сочи чрез особения си представител адвокат И. конкретни и
индивидуализирани по характер и същество пороци на въззивно атакуваното решение, предявената въззивна
жалба е неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а исковете са основателни, решението е правилно и следва да
се потвърди в обжалваната, неблагоприятна за ответника част.
Разноски са поискани от ищеца едва с молбата му от 14. 06. 2023 год. в размер на 200 лева за юрисконсултско
възнаграждение за настоящето производство. В ход по същество, а и изобщо адвокат И. не прави възражение по
чл. 78 ал. 5 ГПК. В резултат на това искането за разноски на ищеца следва да бъде уважено в пълен размер.
2
В резюме мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни, правилни, въз основа на приетите доказателства
по делото, като напълно съответстват на диспозитива на решението, в обжалваната му част. Исковете са
основателни, защото са доказани освен по основание и по размер, предвид неоспорени писмени доказателства и
експертни заключения, поради което първите следва да бъдат уважени, както е сторил районният съдия.
Разноските са съобразени с изхода на производството.
В резюме жалбата е бланкетна и при непосочване на конкретни пороци е недоказана и неоснователна, поради
което следва и отхвърлянето й, с потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната с нея част.
Проектът за доклад по смисъла на чл. 140 и сл. ГПК на районния съдия от 03. 12. 2021 год. е пълен и правилно
квалифициран да е окончателен по делото с определение от 02. 02. 2022 год., като особеният на ответника
представител е категорично заявила, че няма възражения по доклада.
С оглед липса на оспорване, допуснати и приети са всички представени писмени доказателства и експертни
заключения.
Искът е положителен установителен за неплатени сметки за ТЕ към топлопреносното дружество от страна на
ответника за недвижимия топлоснабден имот.
Приети са постъпили писмени документи от трето лице помагач на ищеца – фирмата за дялово разпределение.
При наличие на тези доказателства – писмени и експертизи, районният съдия е постановил обосновано,
мотивирано и правилно решение, което в обжалваната си част следва се потвърди от въззивния съд.
Други доводи с въззивната жалба ответникът не заявява, като по този начин жалбата е неаргументирана,
неподкрепена с доказателства, а твърденията с нея са само твърдения.
Съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се констатира от въззивния съд, който действа при
условията на ограничен въззив.
На тези доводи жалбата се преценява да е бланкетна, както по-горе в настоящите.
Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата, въззивната съдебна инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение
по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на
императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС.
Доколкото въззивникът ответник иска отмяна на решението на посочените вече твърдения, то въззивната
проверка следва да се ограничи до тези въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи
служебно, при която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо
в обжалваната част, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно, предвид
изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната част не се
установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на искане, /такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо
- на ответника е дадена възможност за становище по искането, с което съдът е предоставил равни възможности на
страните за участие в производството и е постановил съдебно решение по смисъла на закона.
При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са нарушени императивни материалноправни
норми, по останалите въпроси въззивният съд се позовава на предоставената му от законодателя правна
възможност, регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК.
Други оплаквания и възражения въззивната на ответника жалба не съдържа, поради което в рамките й настоящият
въззивен съдебен състав я намира за изцяло неоснователна.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.
При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на
искането, въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
обжалваното с нея решение на Софийски районен съд в неблагоприятната за въззивника ответник част следва да
бъде потвърдено.
3
Решението в необжалваната част е влязло в законна сила.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателя разноски не се следват и не се присъждат.
Въззиваемият ищец е претендирал разноски, в размер на 200 лева юрисконсултско възнаграждение, което му се
следва с оглед и на процесуалното му поведение, подаване и на молба от 14. 06. 2023 год.
Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид предвиденото в чл. 280 ал. 3 ГПК,
ограничение.
По изложените мотиви и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА решение от 14. 03. 2022 год. по гр. д. № 61630/2021 год. на СРС ІІ ГК 76 състав, в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Л. М. М. **********, ЕГН **********, да заплати на Топлофикация София ЕАД, ЕИК *********, 200
лева юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт пред въззивната съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца – фирмата за дялово
разпределение Техем сървисис ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4