РЕШЕНИЕ
№___
гр. Луковит, 21 декември 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на двадесет и седми август две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря И.Д., като разгледа
докладваното от съдия КИРЧЕВА
гр. д. № 197 по описа
за 2017 г. на съда и за да се
произнесе, съобрази следното:
Иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността.
Подадена е първоначална
искова молба от И.Г.Н. *** против Г.Т.Н., Г.Л.Н. и Т.Л.Н.,*** за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 4950 лева, както
и мораторна лихва, считано от 04.08.2014 г.
В исковата
молба ищецът твърди, че с ответниците имат общ наследствен имот, находящ се в
гр. Луковит, ул. К.*, който по нот. акт
съставлява имот № 1082, п. № ІV, кв. 17 по плана на гр. Луковит, като
ищецът притежавал ¼ ид. част от имота, а ответниците - общо ¾ ид. части от имота. Излага твърдения, че през 2014 г. извършил
цялостен ремонт на покрива на къщата, който бил наложителен, тъй като покривът
почнал да тече. Твърди, че ремонтът бил извършен от фирма „Стрелец 90“ ЕООД гр.
Самоков за сумата 6600 лева. Ремонтът приключил на 04.08.2014 г. Счита, че
ответниците му дължат ¾ от направените разноски, съответстващи на сумата
4950 лева. Същите отказали да сторят това, дори след като получили нотариална
покана. Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца претендираната
сума, заедно със законната и мораторна лихва от приключването на ремонта –
04.08.2014 г.
В срока по
чл. 131 от ГПК от ответниците е постъпил отговор на исковата молба, в който
оспорват фактическите твърдения на ищеца, че е извършил твърдения ремонт и че е
заплатил претендираната цена. Оспорват истинността на представените с исковата
молба писмени доказателства – договор за ремонт и фискален касов бон. Въвеждат
възражения за нередовност на исковата молба – ищецът не е посочил какви по вид
СМР са извършвани и върху каква квадратура, не е посочил каква сума претендира
от всеки от ответниците.
В срока за
отговор по чл. 131 от ГПК ответниците Г.Т.Н., Г.Л.Н. и Т.Л.Н. предявяват срещу първоначалния ищец И.Г.Н. насрещни
активно субективно съединени искове с правна квалификация по чл. 31, ал. 2 от
Закона за собствеността - за заплащане на сумата от общо 3200 лева,
представляваща обезщетение за лишаването им от ползването на 3/4 идеални части
от недвижим имот - дворно място с къща , находящ се в гр. Луковит, ул. К.*, за
периода 30.07.2014 г. - 14.07.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В насрещната
искова молба, уточнена в първото съдебно заседание, ищците твърдят, че са
собственици на 3/4 ид. ч. от недвижим имот - дворно място с къща, находящ се в
гр. Луковит, ул. К.* на основание наследствено правоприемство и договор за
дарение, като останалата 1/4 ид. ч. е собственост на ответника И.Г.Н..
Уточняват, че квотите им в съсобствеността са съответно: за Г.Н. - 7/12 ид.ч.,
за Т.Н. и за Г.Н. - по 1/12 ид.ч. Твърдят, че от началото на 2012 г. ответникът
И.Г.Н. ползвал изцяло имота, като не допускал останалите съсобственици да
ползват имота съобразно частите си - заплашвал ги, гонил ги и в тази връзка
имало образувана пр. преписка № 9739/2014 г. по описа на РП - Луковит. Считат,
че за притежаваните от тях идеални части от имота ответникът им дължи
обзщетение в размер на месечен наем от 100 лева, считано от 30.07.2014 г. до
14.07.2017 г. или общо сумата от 3200 лева, която сума претендират ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба. Претендират и разноските по
делото.
В
законоустановения срок от ответника по насрещния иск не е постъпил отговор на
исковата молба.
С влязло в
сила определение първоначалната искова молба от И.Г.Н. срещу Г.Т.Н., Г.Л.Н. и Т.Л.Н.
е върната и производството по нея прекратено на основание чл. 129, ал. 4 вр.
ал. 3 от ГПК поради неотстраняване в указания от съда срок на констатирани нередовности.
Производството
по делото е продължило само по насрещния иск.
В хода на
делото ответникът И.Г.Н. е починал. На основание чл. 227 от ГПК на мястото на
починалия ответник съдът е конституирал неговите наследници по закон Н.И.Н. и Д.И.
Н.-П..
В съдебното
заседание ищците вземат участие чрез процесуалния си представител адв. Т.Т. ***,
който поддържа исковата претенция и моли за уважаването й. Представя писмени
бележки, в които развива съображения за основателността на иска.
Ответниците
се представляват от назначения им особен представител - адв. П.Р., който моли иска да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Представя писмени бележки.
Като
обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и
взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА страна:
Страните
не спорят, а и се установява от представените писмени доказателства /нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 87 т. І дело 182/1969 г., нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 661 т. ІV дело 1727/1997 г. и удостоверения за
наследници на Г.И.Н., на Н.И.Н. и на И.Г.Н./, че страните са съсобственици на
процесния недвижим имот на основание наследствено правоприемство от общия
наследодател Г.И.Н. и договор за дарение на 1/2 ид. ч. от имота в полза на
ищцата Г.Л.Н.. Безспорно е, че ищците Г.Т.Н., Г.Л.Н. и Т.Л.Н. притежават общо
3/4 ид. ч. от правото на собственост върху имота, а ответниците Н.И.Н. и Д.И.Н.-П.като
наследници на първоначалния ответник И.Г.Н. притежават общо 1/4 ид.ч. от
правото на собственост.
От
показанията на ангажирания от ищците свидетел П.В.П.- съсед, се установява, че
процесният имот през периода юли 2014 г. до юли 2017 г. се е ползвал и обитавал
лично от първоначалния ответник И.Г.Н.. Последният заключвал портата със
синджир и катинар. Свидетелят сочи, че ищцата Г.Т.Н. е споделяла с него, че И.Н.
не ги е допускал в имота - нея и дъщеря й, както и че отправял към тях закани,
че ще ги стреля.
Към
кориците на делото е приложена преписка № 927/2014 г. по описа на РП - Луковит,
изискана за послужване. Същата е образувана по жалба от ищцата Г.Т.Н. с
твърдения за отправяни заплахи и закани към нея от страна на И.Н., за което е
бил предупреден с полицейски протокол по чл. 65 от ЗМВР.
Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза месечната наемна цена за ползването на процесния имот, за периода
30.07.2014 г. - 14.07.2017 г., е 80, 00 лева или общо за периода 2880 лева.
Вещото лице обяснява, че към датата на огледа 20.06.2020 г. имотът е,
необитаем, неподдържан и в много лошо състояние, къщата се нуждае от основен
ремонт и не може да се отдаде под наем.
Други
доказателства, релевантни за правния спор, не са събрани.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от ПРАВНА страна следното:
Предявени
активно субективно съединени искове с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС.
С
разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС е установено правилото, че когато правото на
собственост върху вещ се притежава съвместно от няколко лица, а вещта се
ползува лично само от един от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите
за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. С посочената
норма е предвидено да се предоставя паричен еквивалент на правото да се ползва
една вещ на онзи от съсобствениците, който е лишен от възможността да я ползва,
съгласно нейното предназначение и според обема права, които същият притежава в
съсобствеността. Разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС е частен случай на общия
принцип за недопускане на неоснователното обогатяване.
За да се уважи претенцията по чл. 31, ал.2 от
ЗС, следва да се докаже наличие на
следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещта, лично ползване на
общата вещ от някой от съсобствениците, респективно този съсобственик да е
лишил ищеца от ползване и писмена покана за заплащане на обезщетение
за ползата, от която е бил лишен. В тежест на ищеца е да установи наличието на
предпоставките за възникване на задължението за обезщетяване при условията
на чл. 31, ал.2 от ЗС.
Първата предпоставка - наличие на съсобственост между
страните върху процесния имот, е безспорно установена. Страните не спорят, че
ищците притежават общо 3/4 ид. ч. от правото на собственост, а ответниците -
общо 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху имота.
Налице е и втората предпоставка - лично ползване на общата
вещ през процесния период от първоначалния ответник И.Г.Н., което се установи
от показанията на св. П.В.П.. Последният свидетелства, че първоначалният
ответник не е допускал ищците в съсобствения имот.
Не се установи обаче
наличието на третата предпоставка - писмена покана за заплащане на обезщетение
за ползата, от която са лишени неползващите съсобственици. Задължението за
заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва
общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал.2 от
ЗС е
едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е
регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата
по чл. 81, ал.2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада
в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече
срокът на общата пет годишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото
поискване се разпростира неограничено във времето, докато трае съсобствеността,
или се прекрати ползването от съсобственика. Такава писмена покана от
ищците към първоначалния ответник И.Г.Н. по делото няма. Тежестта за доказване
в случая лежи изцяло върху претендиращите обезщетение съсобственици - ищците.
Доказателствената тежест е била указана на ищците с доклада по делото, като
изрично съдът им е указал, че не сочат доказателства за отправена от тях до
първоначалния ответник писмена покана за заплащане на обезщетение за лишаването
им от ползването на съсобствения имот. Липсата на доказателства в тази връзка ги лишава от фактическото и правно основание
да търсят и получат обезщетение по чл. 31, ал. 2 от
ЗС за
посочения период 30.04.2014 г. - 14.07.2017 г. За писмено поискване на обезщетение за лишени
ползи от имота следва да се приеме исковата молба, но тя е с дата 17.07.2017
г., т. е. след посочения период.
С оглед изложените съображения, доколкото не е налице един от
елементите на фактическия състав - липсва писмена покана до ползващия
съсобственик, то искът на ищците се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен
като такъв.
Следва да се изплати възнаграждение на назначения особен
представител на ответниците адв. П.Р. в размер на 300 лв. от внесения депозит.
Мотивиран от
горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищците Г.Т.Н., ЕГН **********
***, Г.Л.Н., ЕГН ********** *** и Т.Л.Н., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 31,
ал. 2 от ЗС за осъждане на ответниците Н.И.Н., ЕГН ********** *** и Д.И.Н.-П.,
ЕГН ********** *** като наследници на И.Г.Н., починал на 10.09.2019 г., да заплатят на ищците сумата от 3200 лева,
представляваща обезщетение за лишаването им от ползването на 3/4 идеални части
от недвижим имот - дворно място с къща, находящ се в гр. Луковит, ул. К.*, за
периода 30.07.2014 г. - 14.07.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ДА СЕ
ИЗПЛАТИ възнаграждение на адв. П.Р. - назначен за особен представител на
ответниците в размер на 300 лева от внесения депозит.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: