№ 1069
гр. Варна, 16.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Д. Г. Жекова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20233100500450 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 89432/23.12.2022г., подадена от Х. Д. Н., гр. Варна, чрез адв. Д. Е. от АК-Варна срещу
Решение № 3924/13.12.2022г., постановено по гр.д. № 2931/2022г. на ВРС, 51-ви състав, в
частта, с която е уважен предявеният иск, на основание чл. 422 от ГПК и прието за
установено в отношенията между страните, че Х. Д. Н. дължи на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, следните суми, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 9207/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, а именно: сумата от 1000 евро (хиляда евро), представляваща главница по договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне овърдрафт по
разплащателна сметка № 51РКО-Б 7692/30.08.2007 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 28.05.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 504,83 евро, представляваща договорна лихва, дължима за периода
от 20.06.2018 г. до 20.01.2021 г., вкл., както и сумата от 4,72 евро, представляваща законна
лихва, начислена върху главницата за периода от 10.05.2021 г. до 26.05.2021 г.
Процесуалният представител на Х. Н., развива доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Излага съображения за това, че мотивите на съда
относно настъпване на предсрочната изискуемост са неправилни, тъй като кредиторът е
направил изявление в исковата си молба, че според Договора кредитът е в просрочие от
19.07.2011г. и същевременно, че счита кредита за предсрочно изискуем от 10.05.2021г.
Посочва се, че съгласно общите условия на банката предсрочната изискуемост е настъпила
още през 2011 г., когато е достигнат лимитът на овърдрафта и не е възстановен, или към
2012г., когато е извършено последното плащане по овърдрафта и след изтичане на 5 дни от
същото. Излага се становище, че е неправилно да се приеме изводът, че било ирелевантно
кога банката фактически е осчетоводила кредита като предсрочно изискуем. Посочва, че на
22.01.2021г. ответникът е получил поканата, с която Кредиторът го кани да заплати сумата,
изчислена към 02.09.2020 г. в размер на 4 010,87 евро, без да конкретизира в какво се
изразява тя. В издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. 9207/2021г. по описа на ВРС били
изведени суми, различни от посочените в поканата. Ответникът посочва, че след като между
падежа на срока за ползване на овърдрафта и предявяване на претенцията пред
съда/връчване на поканата за плащане до ответника е изтекъл период от близо 12 години,
1
поради това пред ВРС е въвел възражение за погасяване по давност на претенциите, на
основание чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, което останало без правилно приложение. На отделно
основание, пред ВРС се посочва, че е направено и възражение за нищожност на клаузите на
договора, отнасящи се до определяне и начисляване на лихвите, определени на основание
чл. 7 и чл. 8 от договора, което било оставено без уважение. В заключение, моли за решение,
с което да бъде уважена въззивната жалба и да се отхвърлят исковите претенции.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с който изразява
становище, че въззивната жалба е неоснователна, необоснована и недоказана, поради което
счита, че следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено
като законосъобразно и правилно. Като неоснователни и необосновани се сочат твърденията
на въззивника, че ВРС е приложил неправилно материалния закон при преценка
прилагането на погасителната давност на част от претендираната главница, на основание чл.
110 ЗЗД. Споделя се изложеното от първоинстанционния съд, че за главницата по договор за
банков кредит е приложима общата петгодишна погасителна давност, считано от крайния
срок на договора. Посочва, че в конкретния случай предсрочната изискуемост е надлежно
обявена, а исковата молба е заведена на 23.05.2019 г. – преди изтичане на петгодишната
погасителна давност. Оспорва се твърдението, че съгласно Общите условия на банката
предсрочната изискуемост е настъпила още през 2011 г., а за такава счита датата 10.05.2021
г. Подчертава, че банката е връчила на кредитополучателя покана, с която кани същия в
седемдневен срок от получаването й да изпълни доброволно в пълен размер просрочените
си задължения, като в противен случай ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
Въззиваемата страна допълва, че обявяването на даден кредит за предсрочно изискуем е
право на кредитора, а не негово задължение и тълкуването на въззивника се счита за
погрешно. Спрямо възраженията за нищожност клаузите от Договора, посочени от
въззивника, въззиваемата стана намира, че те са въведени бланкетно и не кореспондират с
фактическата обстановка и доказателствата по делото. Посочва се, че договорът е
двустранна сделка, в която страните са заявили ясно и категорично волята си относно
всички клаузи по договора, при която кредитополучателят /въззивник/ е избрал
индивидуално условията по договора, запознал се е предварително със съдържанието му и
се е съгласил с него. Клаузите относно лихвените условия по предоставения кредит били
част от основния предмет на договора и уреждали формирането на лихвата ясно, разбираемо
и детайлно, описващи какви са основанията за нейното изменение. Поради изложеното, се
счита, че посочените клаузи не би могло да се третират като неравноправни по смисъла на
ЗПП и ЗПК, респ. нищожни. С оглед изложеното, въззиваемата страна въззивната жалба да
бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение – потвърдено като законосъобразно,
обосновано и правилно. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267,
ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 89432/23.12.2022г., подадена от Х.
Д. Н., гр. Варна, чрез адв. Д. Е. от АК-Варна срещу Решение № 3924/13.12.2022г.,
постановено по гр.д. № 2931/2022г. на ВРС, 51-ви състав , в частта, с която е уважен
предявеният иск, на основание чл. 422 от ГПК и прието за установено в отношенията
2
между страните, че Х. Д. Н., ЕГН ********** дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Драган Цанков“ № 37, следните суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 9207/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, а именно: сумата
от 1000 евро (хиляда евро), представляваща главница по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне овърдрафт по
разплащателна сметка № 51РКО-Б 7692/30.08.2007 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 28.05.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 504,83 евро (петстотин и четири евро и осемдесет и три
евроцента), представляваща договорна лихва, дължима за периода от 20.06.2018 г. до
20.01.2021 г., вкл., както и сумата от 4,72 евро (четири евро и седемдесет и два евроцента),
представляваща законна лихва, начислена върху главницата за периода от 10.05.2021 г. до
26.05.2021 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.04.2023 г. от
14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът е
разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при
Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора
на Центъра към ОС – Варна Н. В.: тел. *********. Информация за Центъра по медиация и
медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да получат и на
интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за
решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата
по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор – трето неутрално,
безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3