Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 27.01.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Русенският Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в   състав :

 

                                              Районен съдия: Венцислав В.

 

                                     Съдебни заседатели :

 

 

         при секретаря Юлия Острева…..….………………….………..………………………………..

         и в присъствието на  прокурора………………………………………………………………….

         като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 2498/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

         Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Постъпила е жалба от В.В.В. против наказателно постановление № 19-1085-003245/15.11.2019 г. на Началника на СЕКТОР „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановление, с което му е наложени наказания “глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП.

         Ответникът по жалбата,редовно призован изпраща представител, който взема  становище за неоснователността и.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата

Жалбоподателят, редовно призован не се явява  в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

         Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

         Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, категории „В” и „АМ“. С договор с нотариална заверка на подписите от 08.03.2019 г. Р. А. продал на Д. Д. л.а.“Пежо 406“ с ДК № Р 64 12 КК. Междувременно купувачката по договора се разбрала с жалбоподателя да му го продаде, но заминала за чужбина и се разбрали, като се завърне оттам тогава да го прехвърлят в изискуемата от закона форма; същевременно му го предоставила да го управлява. На 25.10.2019 г. жалбоподателят бил спрян за проверка от св.Г.В. за проверка по ЗДвП, който от извършена служебна справка установил, че автомобилът служебно е дерегистриран на 09.05.2019г. на основание чл.143 ал.15 от ЗдвП, тъй като приобретателката  му Д. Д. не е изпълнила задължението си по чл.145 ал.2 от ЗДвП да го регистрира в едномесечен срок от придобиването му в службата за регистрация на ППС. Бил съставен АУАН против жалбоподателя, а материалите по преписката изпратени на РРП с оглед престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК. С постановление от 01.11.2019 г. прокурор при РРП отказал да образува досъдебно производство и изпратил материалите на АНО. С обжалваното наказателно постановление АНО при условията на чл.36 ал.1 от ЗАНН наложил на жалбоподателя горепосочените две кумулативни наказания.

 

        

         Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на делото доказателства.

 

         Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това.

         Разгледана по същество е основателна. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но неправилно е приложен материалният закон. Неправилността се изразява в това, че на жалбоподателя е наложено наказание, което той не е извършил, защото липсва вина, като елемент от субективната му страна.

         Същественият по делото въпрос е знаел ли е жалбоподателят , че управляваният от него автомобил е  дерегистриран служебно и съответно имало ли е по какъв начин да узнае за това. Предвид особените изисквания на закона за форма за действителност на договорите с които се прехвърля МПС – писмена с нотариална заверка на подписите по арг. чл.144 ал.2 от ЗДвП – в случая собственик на процесното превозно средство е Д. Д. и доколкото тя не го е прехвърлила на жалбоподателя по указания начин ; в този смисъл той се явява единствено ползвател, въпреки устно сключения предварителен договор за продажба. От тази гл.т. именно за нея е възникнало нормативното задължение по чл.145 ал.2 от ЗДвП да регистрира автомобила в службата за регистрация, което тя не е сторила и съответно са настъпили последиците по чл.143 ал.15 от с.з. По делото няма доказателства собственикът на автомобила Д. Д. да е уведомявала жалбоподателя за това обстоятелство (че не е представила автомобила за регистрация в едномесечен срок) и същата е невъзможно да бъде разпитана доколкото е в чужбина; напротив единствено са твърдения от негова страна, че изобщо не е знаел за това, които по никакъв начин не могат да бъдат оборени с наличната доказателствена съвкупност. Доколкото това възражение няма как да бъде опровергано/доказано обратното, съдът приема, че действително жалбоподателят не е знаел, че приобретателката не е изпълнила задължението си по чл.145 ал.2 от ЗДвП. В тази връзка следва да се посочи, че автомобилът е бил с валидни регистрационни табели, съответстващи на нормативните изисквания и със сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което се установява и от служебна справка на съда в сайта на Гаранционния фонд, който е прекратен на 11.01.2020 г., т.е. към момента на управлението не е била налице и хипотезата на чл.143 ал.10 от ЗдвП вр. чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането и то по отношение на приобретателката.  При това положение и за службата по регистрация на ППС не възниква и нормативното задължение да уведоми приобретателката за прекратяване на регистрацията по чл.143 ал.15 от ЗДвП на основание чл.18б ал.2 вр.ал.1 т.10 от Наредба № I – 45/24.03.2000 г., което би било напълно ирелевантно в случай, че автомобилът бе управляван от нея, т.е. в този случай не може да се твърди за липса на субективна страна на нарушението по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, тъй като тя не може да се оправдава с незнание за последиците по чл.143 ал.15 от с.з.. В този смисъл съдът приема, че действително за жалбоподателя не е имало никакъв начин и съответна форма под която да може да дори да предполага, че управляваният от него автомобил е служебно дерегистриран, включително проверка в масивите на органа по регистрация на превозните средства с оглед възможността да се убеди, че автомобилът е служебно дерегистриран още на 09.05.2019 г.  По съвсем друг начин би стоял въпросът в случай, че именно жалбоподателят бе приобретател на автомобила, т.е. не би имало никаква пречка да бъде санкциониран за това нарушение ,тъй като при това положение именно той не би изпълнил задължението по чл.145 ал.2 от ЗДвП и би следвало да е напълно наясно с последиците по чл.143 ал.15 от с.з., т.е. тогава възражението за липса на вина би било неоснователно.  

         За бъде санкционирано едно лице за административно нарушение, следа същото да бъде извършено виновно, като форми на вината в случая за нарушението по чл.175 ал.3 от ЗДвП могат да бъдат както прекия, така и евентуалния умисъл. И в двата случая обаче е необходимо да е налице интелектуален момент на умисъла , който се изразява в съзнание за елементите от обективна страна – нарушаване на реда на държавното управление, за което по делото липсват всякакви доказателства. В конкретния случай да се потвърди наказателното постановление би означавало на дееца да се вмени обективна отговорност , макар и като физическо лице, което  би било в нарушение на чл.6 от ЗАНН, която норма безусловно изисква административното нарушение да е извършено виновно.

     

При това положение съдът намира, че  обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.

 

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

         ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1085-003245/15.11.2019 г.  на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което на В.В.В. с ЕГН ********** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 (двеста) лв. и ЛПУМПС за срок от 6 месеца за нарушение по  чл.175  ал.3 пр.1 от ЗДвП.

         Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския   Административен   съд.

 

 

                                                                         Районен съдия :