Решение по дело №355/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260276
Дата: 24 февруари 2021 г. (в сила от 24 февруари 2021 г.)
Съдия: Виолета Константинова Шипоклиева
Дело: 20215300500355
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

                                     Р Е Ш Е Н И Е № 260276

       Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение- девети състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                     Председател: Виолета Шипоклиева

                                                            Членове: Фаня Рабчева

                                                                             Костадин Иванов                                         

 след като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 355 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, приема следното:

       Производство по чл. 437 вр. чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК.

       Постъпила е чрез ЧСИ Д. М., рег.№ 828, с район на действие ОС-Пловдив, с вх. № 1062/27.01.2020г. ЖАЛБА до Окръжен съд – Пловдив с вх. № 264003/02 февруари 2021г.от „МЕРИТРАНС-2017“ ЕООД, с ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.“Недялка Шилева“ 22, представлявано от управителя Т.З.-К., чрез адв. М.Т.,***, служебен адрес: гр. ……….., бул.“…….“№ ..,ет…,офис ... против действия на ЧСИ по изп.дело № 618/2020г., изразяващи се в отказ да вдигне наложения запор на банкова сметка ***: ***, открита на името на „МЕРИТРАНС-2017“ ЕООД в „Райфайзен Банк“ ЕАД, по която постъпвали несеквестируеми вземания от държавния бюджет – целеви компенсации и субсидии за вътрешно градски превози.

      Изложени са съображения: По допустимостта на депозираната жалба. С оглед Определение № 260112/15.01.2021г. по в.ч.гр.д. №103/2021г. по описа на ОС.Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу допуснатото обезпечение, като контролният съд еприел, че обезпечителната мярка е допустима, но начинът на привеждането й в изпълнение се определя от съответния съдебен изпълнител, се заявява от жалбоподателя, че е поискал от ЧСИ Д. М. да разпореди вдигане на запора на конкретна банкова сметка ***: ***, открита на името на „МЕРИТРАНС-2017“ в „Райфайзен Банк“ ЕАД, поради това, че сумите които постъпват ежемесечно по нея представляват несеквестируеми целеви субсидии, необходими за нормалното функциониране и разплащане на дружеството, и тогава ЧСИ отказал да вдигне наложения запор с мотив, че компетентен да стори това е единствено съдът издал обезпечителната заповед.

      Заявява се, че с постановяването на отказ ЧСИ неправомерно ограничава правата на дружеството, жалбоподател като го поставя в ситуация без изход, при което положение за жалбоподателя единственият способ на защита е обжалване действие на ЧСИ по реда на чл. 435 от ГПК. Поради което счита жалбата за допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По основателността на жалбата: Заявява, че е видно от Удостоверение с изх. № 3566/18.12.2020г., издадено от Община Пловдив, /което било представено в оригинал по изп.дело/, по банкова сметка ***: *** „МЕРИТРАНС-2017“ ЕООД, постъпват само суми от Държавния бюджет. Сумите представлявали целеви компенсации и субсидии за вътрешно градски превози и съгласно чл. 96 ал. 4 от ЗДБРБ същите били несеквестируеми. Посочено е, че съгласно чл.96 ал. 1 и ал. 4 от ЗДБРБ целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държалата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения; ал.1-3 се прилагат и когато средствата са субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени  от държавата дейности и услуги  на нефинансовите предприятия се предоставят от държавния бюджет чрез бюджетите на общините. сочи се, че приложима е и разпоредбата на чл. 520 ал. 1 от ГПК, съгласно която не сед опускка изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия, трансфер или временен безлихвен заем от държавния бюджет,включително чрез бюджетите на общините или чрез други бюджети.

       Посочва се, отново, че насочвайки изпълнението върху имущество /банкова сметка/, ***, ЧСИ е извършил нарушение на процесуалната норма и отказът следва да бъде отменен като незаконосъобразен. С оглед на изложеното, се моли съдът да постанови решение, с което да отмени отказ на ЧСИ Д. М., /изх.№ 647/20.01.2021г./, като незаконосъобразен, като се разпореди ЧСИ да вдигне наложения запор на банкова сметка ***: ***, открита на името на „МЕРИТРАНС-2017“ЕООД в „Райфайзен Банк“ ЕАД. Прилагат се към жалбата: адв. пълномощно, Удостоверение с изх. № 3566/18.12.2020г., издадено от Община Пловдив, /заверен препис от пълномощника адв.М.Т./,кв. за внесени такси за жалбата.

      Постъпило е по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК писмено възражение от адв. Г.К.,***, пълномощник на взискателя В.Г.И.-А., с която изразява становище за неоснователност на жалбата на длъжника. Прилага: писмо изх.№изх-001-69942/17.12.2020г. на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, издадено на основание чл. 508 от ГПК; Справка свързани субекти и други връзки с „ДЗЗД Консорциум Пловдив-2017“, Дружество по ЗЗД, Булстат: *********; извадка от АПИС за сключени договори за обществени поръчки от „ДЗЗД Консорциум Пловдив-2017“, списък за разноски и договор за правна защита и съдействие от 29.01.2021г.

      Постъпили са мотиви по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК от ЧСИ Д. М., с които изразява становище за допустимост, но неоснователност на подадената от длъжника жалба.

     Въззивният състав на Пловдивския окръжен съд след като констатира, че жалбата е допустима – подадена от надлежна страна по изп. дело №618/2020г. по описа на ЧСИ Д. М., рег. № 828, с район на действие ОС-Пловдив, в законния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ- в хипотеза на чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК, разгледа жалбата по същество.

      Разгледана по същество жалбата на длъжника е неоснователна, поради следното:

      От приложено копие от изп. дело № 618/2020г. по описа на ЧСИ Д. М., рег.№ 828, се констатират като относими към предмета на жалбата следните обстоятелства:

       Изпълнителното производство е образувано на16.12.2020г. по молба от адв. Г.К.,***, като пълномощник на В.Г.И.-А., с ЕГН **********, на основание издадена на 15.12.2020г. от РС-Пловдив,Ігр. състав, обезпечителна заповед, с която съдът допуска обезпечение на предявените искове с правна квалификация чл. 200 от КТ и чл. 84 ал. 2 от ЗЗД по гр.д. № 19947/2019г. на РС-Пловдив , предявени от ищцата В.Г.И.-А. срещу ответника „Меритранс-2017“ ЕООД, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника  във всички банки в страната до размера на сумата 41727.78 лева.

      Моли се в същата, да бъде наложен запор на банкова сметка *** „Меритранс-2017“ ЕООД Пловдив в банка „Райфайзенбанк България: IBAN:***, BIG:RZBBBGSF  за сумата 41 727.78 лв. При липса на парични средства в описаната банкова сметка ***а за парични средства във всички банки в страната и да бъде наложен запор на сумата 41727.78 лв. Приложена е обезпечителна заповед от 15.12.2020г. на РС-Пловдив,Ігр.с.,адв. пълномощно. Приложено е фирмено досие -10.03.2020г., с данни към 16.12.2020г., от които е видно, че „Меритранс-2017“ е еднолично дружество с ограничена отговорност, регистрирано на осн.чл. 100 ал. 1 по ДЗДДС от 05.12.2017г., със седалище гр.Пловдив,ул.“Недялка Шилева“22, представлявано от управител и едноличен собственик на капитала Т.К.З.-К., ЕГН **********.

     С разпореждането за образуване на изп. дело на 16.12.2020г. от страна на ЧСИ е наложен запор обезпечителен /без превод/ върху банковите сметки на длъжника, разкрити в ТБ Райфайзенбанк, до размера на сумата 41 727.78 лева; разпоредено е изпращане на запорното съобщение, както и да се уведоми длъжника за образуваното обезпечително дело и за наложения запор в съобщение по чл. 400 от ГПК.

     От БНБ, Регистър на банковите сметки и сейфове, е налице Справка за банковите сметки и сейфове на физическо или юридическо лица, към 16.12.2020г., като е посочена банкова сметка *** „Меритранс-2017“ ЕООД, номер на сметката BG73RZBB91551008974425, вид на сметката – разплащателна, валута –BGN, открита на 30.01.2018г.; като е посочено, че „няма данни за наложени запори“. Няма данни за банкови сейфове.

     Изпратено е запорно съобщение с изх. № 13698/16.12.2020г. до Райфайзенбанк /България/ ЕАД гр. София, за налагане на обезпечителна мярка, на осн.чл. 400 и сл. от ГПК. посочено е, че на осн.чл. 507 ал. 2 и ал. 3 от ГПК се забранява на банката да предава запорираните до посочения размер суми на длъжника; като от деня на получаване на запорното съобщение банката има задълженията на пазач спрямо дължимите от нея на длъжника суми. Посочено е, че на основание чл. 508 ал. 1 и ал. 2 от ГПК се кани банката в едноседмичен срок от връчване на запорното съобщение, писмено да съобщи на СИ дали признава за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готова ли е да го плати; имали претенции от други лица върху същото вземане; наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции; превеждат ли се суми по банкова сметка ***, банката, в която е открита сметката, както и размера на сумата. Запорното съобщение е връчено на банката, трето задължено лице на дата 18.12.2020г.,/чрез speedy-лист 9 от изп.дело/.

       На осн.чл. 400 от ГПК за наложения запор е уведомен и длъжникът „Меритранс-2017“ ЕООД, на дата 21.12.20г., /лист 10 от изп.дело/.

      От страна на Райфайзен банк /България/ЕАД са изпратени до ЧСИ, две последователни писма, съответно с изх.№:ИЗХ-001-69942/17.12.2020г., /лист 11 от изп.дело/, както и с изх.№:ИЗХ-001-70620/21.12.2020г., /лист 12 от изп.дело/, с които третото задължено лице-Банката, на основание чл. 508 от ГПК, уведомява ЧСИ, съответно, че: признава вземането, върху което налага запор за наличности по посочената сметка, която длъжникът поддържа при Райфайзенбанк /България/ЕАД – лично; за обезпечаване /изплащане на задължението/ на лицето-няма достатъчна наличност от справката дадена с писмото от 17.12.2020г; върху горепосоченото вземане няма претенции от трети лица; като с последно посоченото писмо с изх.№ от 21.12.2020г. на осн.чл. 508 от ГПК Банката уведомява ЧСИ, че за обезпечаване /изплащане на задължението по сметката, „има достатъчна наличност“.

        С молба вх.№610/19.01.2021г. до ЧСИ, от адв. М.Т., пълномощник на длъжника „Меритранс-2017“ ЕООД, е поискано вдигане наложения запор, тъй като по сметката открита на името на длъжника постъпвали ежемесечно несеквестируеми целеви субсидии,необходими за нормалното функциониране и разплащане на дружеството, като за доказателство се прилага в оригинал горецитирано удостоверение с изх. № 3566/18.12.2020г. издадено от Община Пловдив, че по сметката постъпвали само суми от държавния бюджет, както и че била приложима разпоредбата на чл. 520ал. 1 от ГПК, съгласно която не се допускало изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения.

С обжалваното разпореждане от 20.01.20г. ЧСИ заявява, че от посоченото от длъжника удостоверение издадено от Община Пловдив е видно, че по посочената сметка постъпват суми, които са несеквестируеми и които по силата на закона банката ще остави на разположение на титуляра  на сметката. Не става ясно, че постъпват само несеквестируеми суми. СИ не е компетентен да отменя обезпечителна заповед на съда; вдигането на запора върху банковата сметка е в компетенция само на съда издал обезпечителната заповед от 15.12.2020г.

        От гореизложените обстоятелства, окръжният съд приема следното: Наложен е запор върху сума до размер на 41727.78 лева по банкова сметка *** „Меритранс-2017“ ЕООД - BG73RZBB91551008974425, в Райфайзенбанк /България/ ЕАД, като обезпечение на вземане на ищцата В.Г.И.-А. срещу „Меритранс-2017“ ЕООД; като законосъобразността на наложения запор като обезпечение е потвърдена от контролния съд при обжалване на допуснатото обезпечение – определение №260112/15.01.2021г. по в.ч.гр.д.№ 103/2021г. по описа на ОС-Пловдив.

        Действително, начинът на привеждане в изпълнение на обезпечителната мярка е поверен на действията на ЧСИ, който в случая законосъобразно е приложил разпоредбите на чл. 400 от ГПК за налагане на запор върху посочената банкова сметка *** в обезпечителната заповед, съобщил е и на длъжника за наложения му запор. В случая, дали част от сумата по сметката на длъжника е несеквестируема по някакви признаци, например такива твърдени от длъжника, че постъпвали по нея само суми от държавния бюджет – целеви компенсации и субсидии за вътрешноградски превози, следва да се контролира от Банката, като трето задължено лице, по смисъла на чл. 508 от ГПК, като от последната е изискана от ЧСИ, съответно, получена информация за налични суми,върху които е наложено допуснатото обезпечение – запор върху банковата сметка на длъжника, с конкретния номер, в Райфайзенбанк /България/ ЕАД, до посочения размер в обезпечителната заповед - на 41727.78 лв. Не е в компетентността на общината да дава сведения за вида на постъпващите в банката на длъжника суми, както и дали същите са несеквестируеми, като такова задължение се възлага от закона на третото задължено лице, в случая Райфайзенбанк /България/ ЕАД. От друга страна, неоснователно е и твърдението за прилагане на разпоредбата на чл. 520 ал. 1 от ГПК, тъй като „Меритранс-2017“ ЕООД е търговско дружество, а посочената разпоредба се отнася до общините и другите бюджетно субсидирани заведения.

       Поради което необосновани и неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че по посочената сметка в Банката постъпвали само несеквестируеми вземания от държавния бюджет – целеви компенсации и субсидии за вътрешноградски превози. При което и неоснователна е жалбата срещу отказа на ЧСИ да вдигне наложения запор на банковата сметка на длъжника за сумата от 41727.78 лв, която  следва да бъде оставена без уважение от окръжния съд.

        Поради неоснователност на жалбата, ответната на жалбата страна има право на направени в настоящето производство разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 200лева, платими от жалбоподателя.

        Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал. 4 от ГПК.

       Водим от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд

                                    Р Е Ш И :

       ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна, постъпила  чрез ЧСИ Д. М., рег.№ 828, с район на действие ОС-Пловдив, с вх. № 1062/27.01.2020г. ЖАЛБА до Окръжен съд – Пловдив с вх. № 264003/02 февруари 2021г.от „МЕРИТРАНС-2017“ ЕООД, с ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.“Недялка Шилева“ 22, представлявано от управителя Т.З.-К., чрез адв. М.Т.,***, служебен адрес: гр. ., бул………“. …ет..,офис ., против действия на ЧСИ по изп.дело № 618/2020г., изразяващи се в отказ да вдигне наложения запор на банкова сметка ***: ***, открита на името на „МЕРИТРАНС-2017“ ЕООД в „Райфайзен Банк“ ЕАД, по която постъпвали несеквестируеми вземания от държавния бюджет – целеви компенсации и субсидии за вътрешно градски превози.

     ОСЪЖДА „МЕРИТРАНС-2017“ ЕООД, с ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.“Недялка Шилева“ 22, представлявано от управителя Т.З.-К., чрез адв. М.Т.,***, да заплати на В.Г.И.-А., чрез адв. Г.К.,***, сумата от 200/двеста/ лева, направени по настоящето производство деловодни разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

             Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

                                                                                      2/