Решение по дело №2387/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано по жалбата на С. Б. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ***** чрез адв. Г. К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ЗППАН/ № 24-0819-001229/18.09.2024 г., издадена от Началник група към ОДМВР - Варна, с която на основание чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП е постановено временно спиране от движение на МПС „Тесла модел С“, с рег. № [рег. номер], за срок от три месеца.

Според жалбоподателя оспорената принудителна мярка е незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и в противоречие с материалния закон. Оспорения акт съдържа само заповедна част, но липсват мотиви, въз основа на които да се прецени волята на административния орган. В заповедта не е посочена датата на извършване на нарушението, налице е съществено процесуално нарушение, от категорията на абсолютните, накърняващи правото на защита на жалбоподателката, която е лишена от възможността да разбере кога се сочи, че е извършено нарушението. С. е имала проблеми от техническо естество с МПС, поради което го е оставила в сервиз на „Болид ауто“ ООД за ремонт. На 2.09.2024 г. е уведомена, че повредата е отстранена и е заплатила стойността на услугата от 422.40 лв. На С. е вменено нарушение по чл. 171, т.2, б.“м“ от ЗДвП, за това, че е допуснала управлението на собственото й МПС от друго лице – В. К., който участвал в нерегламентирани състезания по отворен за обществено ползване път. Счита, че липсва един от елементите на административното нарушение, а именно вината. Дори и К. да е извършил нарушение по чл. 104б, т.1 от ЗДвП, то жалбоподателката нито е знаела, нито е предполагала неправомерно поведение на това трето лице. Допуснато е нарушение на чл. 146, т.1 от АПК в частта на допуснатото предварително изпълнение на осн. чл. 60 от АПК с изрично волеизявление на административния орган, заложено в диспозитива на заповедта. Административния орган се е отнесъл при отнета компетентност да преценява дали са налице предпоставките за допускане на предварително изпълнение. Моли да се отмени оспорения акт и да се присъдят сторените по делото разноски. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Счита, че от събраните по делото доказателства е установено, че липсва един от елементите на административното нарушение – вината. С. не е предоставила лично МПС на К., поради което тя нито е била длъжна, нито е могла да предвиди неправомерното му поведение. Моли да се отмени заповедта.

Ответникът – Началник група към ОДМВР – Варна, чрез юрисконсулт Й. оспорва жалбата. Поддържа, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при стриктно спазване на нормите на ЗДвП. При връчване на заповедта С. е можела да заяви, че се е разпоредила с МПС, но не е сторила това. Счита, че показанията на свидетеля К. са нелогични. Моли да се отхвърли жалбата и де се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е ДОПУСТИМА. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 2.10.2024 г., за което в самата заповед е направено нарочно отбелязване, а жалбата е подадена чрез административния орган на 7.10.2024 г., т. е. в предвидения за това процесуален срок. Налице е правен интерес, тъй като С. е собственик на автомобила спрян от движение с оспорения акт, към момента на издаване на оспорения акт.

От фактическа страна е установено, следното:

Приобщен по делото е Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1415125/17.09.2024 г.

Според констатациите изложени в акта на 1.09.2024 г. в 21.01 часа, в [населено място], на път София-София регион-Ловеч/Шумен-Варна по А2 „Хемус“, от [населено място], посока [населено място] управлява л.а. „Тесла модел С“ с рег. № [рег. номер], собственост на С. С., като до бензиностанция „Лукойл“ участва в нерегламентирани състезания по пътя отворен за обществено ползване. В АУАН е посочена нарушената разпоредба – чл. 104Б, т. 1, пр.2 от ЗДвП. Актът е подписан от К. на 17.09.2024 г, като е отразил, че има възражения. На 20.09.2024 г. е депозирано възражение, в което сочи, че на посочената в АУАН дата е тествал лекия автомобил, поради което неколкократно внезапно подавал и връщал газ на автомобила, като това било извършено на магистралата. За целта К. извършил общо четири теста до летището и обратно. Твърди, че не е участвал в нерегламентирани гонки.

Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителни административни мерки, с която на основание чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП е постановено временно спиране от движение на МПС за срок от три месеца.

От страна на ответника по делото са представени докладна записка относно изземване на СРМПС на л.а. „Тесла“. Представена е справка от КАТ, видно от която на 30.09.2024 г. л.а с рег. № [рег. номер] е прехвърлен на В. К. и Е. Х..

От приложена справка за нарушител е видно, че К. има издадени 7 НП и 26 фиша.

Видно от приложени по делото два броя декларации на 1.09.2024 г. автомобилът е бил управляван от В. К..

Изготвена е докладна записка рег. № 365р-49756/3.09.2024 г. от полицейски инспектор КОС, съгласно която, във връзка с изпълнение на план за провеждане на СПО по линия на безопасността на движението и противозаконното организиране на състезания на 1.09.2024 г. за времето от 20 ч. до 23.30 ч. служители на ОДМВР – Варна са извършили наблюдение и заснемане с лични телефони на провеждащите се нерегламентирани състезания на автомагистрала „Хемус“. На бензиностанцията имало 10-15 мотоциклета, към 20.40 ч. по магистралата започнали да се движат мотоциклети на задна гума, със висока скорост, посока Девня. Докато престоявали на бензиностанцията полицейските служители станали свидетели на няколко гонки с две, три коли, които също заснели с телефони. Записали номерата на колите, сред които било и МПС с рег. № [рег. номер] – Тесла.

По делото е представена Заповед № 8121з-1632/2.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата, както и Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на Директор ОДМВР - Варна, относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Варна да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. "а", т. 6 и т. 7 от ЗДвП.

От фактура № **********/2.09.2024 г. се установява, че С. С. е заплатила сумата от 422.40 лв. за извършен ремонт на л.а. „Тесла“, заплатен е антифриз и обслужване на охладителната система на МПС.

В съдебно заседания бяха изгледани от страните предоставените четири записа на диск. На всеки един от записите се видя, че на магистрала „Хемус“ се състезават по два леки автомобила.

По делото е разпита свидетеля В. К.. Видно от показанията му, той работи в сервиз, собственост на „Болид Ауто“ ООД. Автомобилът на жалбоподателката бил оставен в сервиза за ремонт. В неделя, на 1.09.2024 г. вечерта, извън работното време, К. тествал автомобила, като няколко пъти отишъл до летището и обратно в посока [населено място]. Свидетелят сочи, че имало теч на антифриз от автомобила, което наложило смяната му. Управлявал автомобила, като целта му била да обезвъздуши системата, да повери ел.клетки, волтажа. К. спрял и на бензиностанция „Лукойл“ за да разговаря с друг негов клиент. След като на К. бил издаден АУАН, той закупил колата от С.. Свидетелят заявява, че автомобилът е изключително бърз и с него няма как да се правят гонки, управлявал е автомобила с цел тестване.

Съдът не кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, тъй като същите не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Според нормата на чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона, включително от категорията на процесната такава, се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.

Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган – Началник група към ОДМВР – Варна. Това се установява от приложените по делото доказателства – заповеди на министъра на вътрешните работи и Директор ОДМВР-Варна за оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР -Варна да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, сред които началници на групи в сектор "Пътна полиция".

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2 от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове за установяване на административни нарушение имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършените пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. В конкретния случай така отразената фактическа обстановка не е оборена.

По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление /израз на държавна принуда/ от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, както и при липса на всички нормативно установени за това условия.

Съгласно чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП принудителната административна мярка "временно спиране от движение на пътно превозно средство" се налага на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца. В конкретния случай е видно от фактическото описание на административното нарушение, че административният орган е приел, че собственика е предоставил МПС на лице за участие в нерегламентирани състезания.

В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 от АПК от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства по административната преписка съгласно чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК имат доказателствена сила в настоящия процес. Приложения АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му.

Заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК/, като в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата. В конкретния случай, фактическите констатации, посочени в акта, на които административният орган се е позовал, а именно, че К. е управлявал моторното превозно средство, като до бензиностанция „Лукойл“ е участвал в нерегламентирани състезания по път отворен за обществено ползване, следва да се считат за установени до доказване на противното. Тежестта за оборване на тези фактически констатации е на жалбоподателя. Съдът намира, че събраните по делото доказателства не оборват констатациите в акта.

Неоснователно е възражението, че в оспорения акт не е посочена дата на извършване на нарушението. Видно от заповедта ясно е отразено, че нарушението е извършено на 1.09.2024 г. от К..

Наведените доводи от С., че е предоставила автомобила си за ремонт на автосервиз са декларативни, неподкрепени с доказателства. Липсват доказателства за предаване на МПС, респективно приемането му от автосервиз. Представената фактура от 2.09.2024 г. за извършено плащане към „Болид Ауто“ ООД не променя този извод.

По доводите на жалбоподателката, че не е установено виновно поведение от нейна страна, съдът прецени следното: във фактическия състав на нормата на чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП е достатъчно осъществяването на резултат - управление на МПС от водач в нарушение на изискването за целево използване на МПС, и не е необходимо изследването на вина. ПАМ като вид държавна принуда не е наказание, поради което и въпросът за наличието на вина не е в основата на хипотезата на приложимата нормативна разпоредба. Предвид различният вид принуда, ПАМ се разграничава от наказанието, наложено с наказателно постановление,

В случая са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП.

Срокът, за който е приложена процесната ПАМ е в рамките на фиксирания такъв по чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП, поради което е спазен и принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора, основателно е искането на ответника за присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Б. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ******, чрез адв. Г. К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ЗППАН/ № 24-0819-001229/18.09.2024 г., издадена от Началник група към ОДМВР - Варна, с която на основание чл. 171, т. 2, б. "м" от ЗДвП е постановено временно спиране от движение на МПС „Тесла модел С“, с рег. № [рег. номер], за срок от три месеца.

ОСЪЖДА С. Б. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ****** да заплати на ОДМВР – Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева сторени по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172 ал. 5 от ЗДвП.