№ 17251
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110167288 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. Г. М., ЕГН **********, срещу „В.К.“ ООД, ЕИК
******* (с правоприемник „В.К.“ АД, ЕИК *********) установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, ев. пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 11 ЗПК и
чл. 22 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Ответникът „В.К.“ ООД, ЕИК ******* (с правоприемник „В.К.“ АД, ЕИК *********) е
предявил срещу ищеца Е. Г. М. кумулативно съединени насрещни осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Е. М. твърди, че е сключил с ответника договор за паричен заем Standard 14 №
5793917/04.03.2022 г. Посочва, че съгласно чл. 1, ал. 3 от договора следва да заплати такса за
експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 343,80 лв.
Съгласно чл. 2 от договора за паричен заем следва да върне сумата по кредита с включена
такса за експресно разглеждане в общ размер на 1151,46 лв., при сума на получаване в
размер на 700 лв., ГПР - 49,39 %, годишен лихвен процент - 40,32 % и лихвен процент на
ден 0,11 при срок на кредита от 18 вноски. В чл. 4, ал. 2 страните уговорили и заплащането
на неустойка в размер на 229,14 лв. за непредоставяне на обезпечение по заема. По този
начин общата сума, която ищецът следва да заплати е в размер на 1380,60 лв. Ищецът счита,
че клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора, предвиждаща заплащането на такса за „експресно
разглеждане“, както и клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора, предвиждаща заплащането на
неустойка при непредоставяне на обезпечение са нищожни поради противоречието им със
закона – ЗЗП и ЗПК, поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33 ЗПК, поради
накърняване на добрите нрави и поради това, че представляват неравноправни клаузи.
1
Според ищеца процесните суми по оспорените клаузи следва да бъдат включени в
годишния процент на разходите, като с невключването им се заобикаля забраната ГПР да не
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута. Посочва, че цитираните клаузи не са уговорени индивидуално, противоречат на
чл. 10а ЗПК, както и на чл. 33 ЗПК, както и са неравноправни, за което излага подробни
доводи. С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем Standard 14 №
5793917/04.03.2022 г., предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на
документите в размер на 343,80 лв. и клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 229,14 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявените искове като неоснователни. По отношение уговорената неустойка
счита, че не е налице законова забрана задълженията да бъдат обезпечавани. Посочва, че
длъжникът е имал възможност да забави сключването на кредита или да откаже
сключването на договора при несъгласие с уговорената неустойка, както и да се откаже от
договора в 14-дневен срок. Оспорва, че сумата за неустойка следва да се включва при
калкулацията на ГПР, доколкото уговорената неустойка е условна. По отношение на
уговорката за експресно разглеждане на документи счита, че потребителят е имал свободата
да избере дали да се възползва от нея или да изчака 10 дни. Счита, че уговореният годишен
процент на разходите отговаря на изискванията на закона, като не са налице сочените
основания за нищожност на оспорените клаузи. Моли за отхвърляне на предявените искове
и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по главните искове е предявил и насрещни искове.
Посочва, че по договора за паричен заем дружеството е предоставило на Е. М. сумата от 700
лв., която той се е задължил да върне на 18 равни двуседмични вноски, всяка в размер на
63,97 лв. Твърди, че М. дължи връщане на сумата от 700 лв., заедно с такса за експресно
разглеждане в размер на 343,80 лв., договорна лихва в размер на 107,66 лв., както и
неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 343,80 лв., която е разпределена на
равни части по всяка вноска. На 30.06.2022 г. заемателят заплатил 200 лв., с оглед на което
към депозирането на насрещния иск дължи на заемодателя сумата от 1388,17 лв., от които
главница в размер на 665,99 лв., договорна лихва в размер на 95,33 лв. за периода от
02.04.2022 г. до 12.11.2022 г., неустойка в размер на 203,68 лв., такса за експресно
разглеждане в размер на 305,60 лв., както и законна лихва за забава върху главницата за
периода от 13.11.2022 г. до 15.02.2023 г. в размер на 17,57 лв. По изложените съображения
ответникът предявява насрещни искове за осъждане на Е. М. да заплати сумата от общо
778,89 лв. – сумата от 665,99 лв., представляваща главница по договор за паричен заем
Standard 14 № 5793917/04.03.2022 г., сумата от 95,33 лв. - договорна лихва за периода от
02.04.2022 г. до 12.11.2022 г. и лихва за забава в размер на законната лихва за периода от
13.11.2022 г. до 15.02.2023 г. в размер на 17,57 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане.
2
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещните искове, с който същите се
оспорват като неоснователни. Ответникът по насрещните искове счита, че процесният
договор за кредит е изцяло нищожен. Счита, че възнаградителната лихва е уговорена в
нарушение на добрите нрави, като нищожността на тази клауза обуславя нищожност на
целия договор. Сочи, че не са посочени условията за прилагането на годишния процент на
разходите. Твърди, че договорът е недействителен и защото не съдържа погасителен план,
както и уговорки относно възможността потребителят да се откаже от договора. Моли за
отхвърляне на насрещните искове. При уважаването им прави възражение за прихващане с
погасените от него суми по отношение на дължимата главница и лихва по договора за
кредит. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е приет договор за паричен заем Standart 14 № 5793917 от 04.03.2022 г.,
сключен между Е. Г. М. и „В.К.“ ООД, въз основа на който на Е. М. е предоставен заем в
размер на 700 лв., със срок на погасяване 36 седмици, дължими на 18 двуседмичени вноски,
с падеж на последната вноска – 11.11.2022 г., с размер на седмичната погасителна вноска
63,97 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно
разглеждане, с уговорен фиксиран лихвен процент по заема – 40,32 %, ГПР - 49,39 % и общо
задължение 1151,46 лв., представляваща сбор от общия размер на заемната сума и общите
разходи по кредита при взети предвид посочените допускания в т. 8, и включваща - 700 лв. -
главница, 343,80 лв. – такса за експресно разглеждане, 107,66 лв. - договорна лихва.
В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че за извършената от кредитора допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 343,80 лв.,
която такса се заплаща от заемателя разсрочено на равни части заедно с всяка от
погасителните вноски – чл. 1, ал. 4 от договора.
В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от
подписването на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
този договор, а именно: 1. поръчител - физическо лице, което да представи на заемодателя
бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да
отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да работи по
безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и
минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева, през последните 5 години да няма
кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на
просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма
сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2. банкова гаранция,
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя,
валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл. 4, ал. 2, в случай на
неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1 на заемателя се начислява неустойка в размер
3
на 229,14 лв., която се разсрочва на равни части и се заплаща с всяка от погасителните
вноски, като всяка част е платима на съответната падежна дата, като в този случай
дължимата вноска е в размер на 76,70 лв., а общото задължение в размер на 1380,60 лв.
Представена е справка - погасителен план по договор за паричен заем №
5793917/04.03.2022 г.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), неоспорена от страните, която
настоящият съдебен състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява,
че по договор за паричен заем № 5793917/04.03.2022 г. дължимата сума е в общ размер на
1380,60 лв., от които главница – 700 лв., договорна лихва – 107,66 лв., такса експресно
разглеждане – 343,80 лв. и неустойка – 229,14 лв. Поради неплащане допълнително са
начислени разходи за събиране на вземането в общ размер на 190 лв. Платената сума от Е. Г.
М. по процесния договор е в размер на 200 лв., която е платена на 30.06.2022 г. и с нея са
погасени изцяло задължения по първа погасителна вноска, частично е погасена втора
погасителна вноска и разходи по събиране на вземането, както следва: погасена главница в
размер на 34,01 лв., погасена договорна лихва в размер на 12,33 лв., погасена неустойка в
размер на 25,46 лв., погасена такса експресно разглеждане в размер на 38,20 лв. и погасени
разходи за събиране на вземането в размер на 90 лв. След извършените плащания
задълженията на ищеца по процесния договор за заем са в общ размер на 1370,60 лв., както
следва: главница в размер на 665,99 лв., договорна лихва в размер на 95,33 лв., неустойка в
размер на 203,68 лв., такса експресно разглеждане в размер на 305,60 лв., разходи за
събиране на вземането в размер на 100 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна
страна:
По предявените установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, ев. пр. 2
ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 11 ЗПК и чл. 22 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД ищецът следва да докаже, че между страните е
сключен договор за заем със соченото в исковата молба съдържание, че договорът съдържа
оспорените от ищеца клаузи, както и че същите са нищожни на заявените в исковата молба
основания - а именно, че чрез тях се нарушават/заобикалят изискванията на чл. 19, ал. 4
ЗПК, чл. 33 ЗПК, чл. 10а ЗПК, чл. 11 ЗПК, че са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗПК, евентуално, че оспорените клаузи накърняват добрите нрави, т. е. че
накърняват принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора с оспорените клаузи.
По предявените насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл.
86 ЗЗД в тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже сключването на договор за заем със
4
соченото съдържание, реалното предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя
съгласно условията на договора, срока за погасяване на задължението и настъпването на
изискуемостта на вземането. По отношение на договорната лихва ищецът по насрещния иск
следва да докаже наличието на валидно сключена клауза за възнаградителна лихва, както и
настъпването на предпоставките за нейната дължимост и размера й. По претенцията за
лихва за забава ищецът по насрещния иск следва да докаже наличието и размера на главния
дълг, изпадането в забава на ответника и размера на лихвата за забава. При доказване на
тези обстоятелства ответникът по насрещните искове следва да установи погасяване на
дълга.
Когато искът е за прогласяване недействителност на сделка (или на отделна клауза от
договор), а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от
законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с
множество обективно съединени искове. Независимо от поредността и съотношението,
посочени от ищеца, исковете са предявени при условията на евентуалност. Ако сделката е
недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на
нейната недействителност на друго основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията за
недействителност в поредност според сочения от ищеца порок. Разглеждането на исковете
преминава от най-тежкия порок (противоречие със закона или заобикалянето му) към по-
леките, каквито са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма (така
решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о.).
Следователно, първо следва да се разгледат доводите за нищожност на оспорените клаузи
поради противоречие със закона – ЗПК.
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна
регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция,
дадена в чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Условие за действителност на договора е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
С проекта за доклад (обявен за окончателен в открито заседание на 27.09.2023 г.) съдът е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е
сключен договор за паричен заем Standard 14 № 5793917/04.03.2022 г., по силата на който Е.
М. е получил сумата от 700 лв. – главница; че в договора е уговорена такса за експресно
разглеждане на документите за отпускане на кредит в размер на 343,80 лв. – чл. 1, ал. 3 и
неустойка в размер на 229,14 лв., дължима при неизпълнение на задължението на заемателя
да осигури обезпеченията, предвидени в договора – чл. 4, ал. 1 и ал. 2, както и че Е. М. е
погасил сума в размер на 200 лв.
5
Относно клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора за заплащане на такса за експресно
разглеждане на заявката за паричен заем:
В случая се касае за т. нар. „бързи кредити“, при които потребителят разчита да получи
заявената сума в кратък срок, а таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане
на кредита се явява задължително условие за кредитиране. Съгласно чл. 10а ЗПК кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Целта на таксите и комисионите по смисъла на
цитираната разпоредба е да се покрият административните разходи на кредитора при
предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Кредиторът не може да изисква
плащане на такси за действия, свързани с управлението и усвояването на кредита, тъй като
те са част от дейността му по предоставяне на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и да
събира повече от веднъж такса за едно и също действие. Уговорената в разглеждания
договор такса за експресно разглеждане на документи представлява такса, свързана с
усвояването на кредита, поради което спрямо нея се прилага установената в чл. 10а, ал. 2
забрана. Посочената клауза – чл. 1, ал. 3 от договора противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
който забранява заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, което означава, че в случая чл. 10а, ал. 1 ЗПК не намира
приложение. На практика дейностите, за които е начислена тази такса, не са за
допълнителни услуги, а са дейности по усвояването и управлението на кредитната сума. От
друга страна, липсва каквато и да е еквивалентност между задължението на
заемополучателя и престацията на кредитора, дори и кредитът да бъде предоставен
незабавно, като уговарянето на такса за експресно разглеждане в размер, почти половината
от отпуснатия заем води до оскъпяване на кредита, като по този начин се заобикаля нормата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно начисляването на ГПР в размер пет пъти по-висок от законната
лихва. Този извод следва от това, че размерът на ГПР без включване на таксата за експресно
разглеждане и неустойката е в размер на 49,39 %, т. е. малко под 50 %, съответно,
кредиторът би се обогатил неоснователно в нарушение на закона. Процесната клауза следва
да се прогласи за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тъй като е в противоречие
със закона (чл. 10а ЗПК).
Относно задължението за неустойка при непредоставяне на обезпечение – чл. 4, ал. 2 от
договора:
Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето с естеството на
сключения договор за заем налага извод, че тя представлява скрито възнаграждение за
кредитора. Така въведените изисквания в цитираната по-горе клауза от договора за вида
обезпечение по избор на заемателя: физическо лице - поръчител, отговарящо на определени
изисквания или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора и
срока за представянето му - тридневен, създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които
посочената клауза въвежда за потребителя са на практика неосъществими за него. Не само
6
правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага с
възможност да осигури банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по
договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора или физическо лице -
поръчител, отговарящ на всички поставени изисквания към него, при положение, че
кандидатства за отпускане на кредит в размер от 700 лв. С други думи, поставяйки
изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да
се обогати неоснователно.
В аспекта на изложеното съдът приема, че обсъжданата клауза от договора носи
характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена
във вреда на потребителя. Същата не отговаря на изискванията за добросъвестност и внася
значително неравновесие в правата и задълженията между страните. Същата попада под
хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на
задължението си за предоставяне на обезпечение по договора след неговото сключване да
заплати необосновано висока с оглед цената на договора за кредит неустойка. Уговореното
задължение на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или
банкова гаранция има за цел кредиторът да получи допълнително възнаграждение върху
стойността на отпуснатия заем, което представлява заобикаляне на изискванията на ЗПК и
води до нищожност на оспорената клауза съгласно чл. 21, ал. 1 от закона. Следва да се
обърне внимание на задължението на кредитора преди сключването на договора за кредит
да оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му бази
данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, да откаже
предоставянето на заемните средства. На практика се получава така, че с тази клауза
кредиторът прехвърля риска от неизпълнението на това си задължение на потребителя,
кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез сключването на договора. Последното
води до значително нарастване на цената на кредита и възлага на потребителя финансова
тежест, което е в противоречие със закона - чл. 16 ЗПК.
Същевременно, основателно от страна на ищеца по първоначално предявените искове се
поддържа, че е налице нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
съгласно който ГПР не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет. Съгласно заключението на съдебно - счетоводната експертиза
размерът на ГПР без да се включва таксата за експресно разглеждане и неустойката, е 49,39
%, а при тяхното включване – ГПР би бил в размер много над 50 %, поради което
действително приложимият ГПР по договора би надхвърлил законоустановения максимум
по чл. 19, ал. 4 ЗПК. В чл. 4, ал. 2 от договора е посочено, че неустойката се заплаща на
равни части към всяка от погасителните вноски по договора, като в този случай дължимата
вноска възлиза на 76,70 лв. С оглед гореизложеното, съдът счита, че вземането за неустойка,
на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да
бъде включено както в лихвения процент по договора, така и в годишния процент на
разходите. Следователно тази клауза също е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр.
7
чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК.
Предявените от потребителя искове следва да се уважат на главното заявено основание, а
именно клаузите от договора следва да се прогласят за нищожни поради противоречието им
с императивни материалноправни норми на закона. Доколкото в настоящия случай с
предявените искове се претендират различни форми на нищожност, всъщност се съединяват
обективно различни искове, като съединяването е винаги евентуално, както се посочи по –
горе, поради което не следва да се разглеждат останалите предявени основания за
нищожност.
По отношение на предявения насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 9 ЗПК:
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. За да е налице валидно сключен договор за потребителски кредит,
необходимо е същият да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл.
10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК изисквания.
Неспазването на което и да е от изискванията, залегнали в посочените разпоредби, според
цитираната императивна норма на чл. 22 ЗПК води до извод за недействителност на
договора за потребителски кредит. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде
обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не и връщане на лихвата и другите разходи.
С оглед заявените по делото възражения срещу действителността на процесния договор,
съдът дължи обсъждане на доводите за нарушение на императивните норми на чл. 11, ал. 1,
т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК във връзка с изискванията на закона към годишния процент на
разходите по договор за потребителски кредит.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР 49,39 %, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Така посоченият размер не надвишава
максимално допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Според настоящия състав на съда обаче този
размер не отразява действителния процент на разходите в случая, тъй като не включва част
от разходите по кредита, а именно – таксата за експресно разглеждане и неустойката за
8
непредоставяне на обезпечение по кредита, които също следва да се включат в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Както се посочи и по-напред, както таксата, така и неустойката всъщност са печалба за
кредитора, надбавка към главницата, поради което трябва да са част от ГПР, като в случая
това законово изискване не е спазено.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният
размер на разходите по кредита. Текстът на последната норма не следва да се възприема
буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно ГПР, да се приема, че е изпълнено
изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част е
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с
оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на
договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Подвеждащото оповестяване на този елемент от изискуемото съдържание
на договора съставлява порок, изключващ валидността на договора съгласно чл. 22 ЗПК. В
този случай потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихви и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (така решение
№ 260628 от 21.02.2022 г. по в. гр. д. № 2806/2021 г. на СГС, решение № 54 от 09.01.2023 г.
по в. гр. д. № 7254/2022 г. на СГС, решение № 3136 от 09.11.2022 г. по в. гр. д. № 8850/2021
г. на СГС, решение № 24 от 10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. на СГС и др.).
По въпроса допустимо ли е предявен на договорно основание иск да бъде уважен на
основание чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредита, при положение, че съдът е
достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК, е формирана
константна практика на ВКС (решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на
ВКС, IV г. о., решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о. и др.),
според които договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение
на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
9
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по предявен
на договорно основание иск, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по
приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство по предявен
иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за
потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност
при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на
изтекла погасителна давност, което би противоречало на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 в
специалния ЗПК.
Предвид изложените съображения съдът следва да даде отговор на въпроса каква е
чистата стойност на сумата, получена от ответника по насрещните искове, която не е
погасена от него до момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция. Установено е по делото, че получената от Е. М. сума по договора е в размер
на 700 лв. Съгласно заключението на ССчЕ потребителят е погасил във връзка с процесния
договор за кредит сумата от 200 лв. Съдът приема, че кредиторът не би могъл да осъществи
прихващане на изпълнението с несъществуващите задължения за неустойка, такса за
експресно разглеждане на кредит, възнаградителна лихва и разходи за събиране на
вземането, поради което с платената от ответника по насрещния иск на 30.06.2022 г. сума в
общ размер на 200 лв. е възможно погасяване само на валидно възникналите задължения за
главница. Ето защо предявеният насрещен иск следва да се уважи за сумата от 500 лв. и да
се отхвърли до пълния предявен размер от 665,99 лв. за главница, а исковете за договорна
лихва и за лихва за забава следва да се отхвърлят изцяло – чл. 23 ЗПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на първоначалния ищец на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. Същият е извършил разноски в размер на 100 лв. за държавна такса. Претендира
се и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, ЗАдв. в полза на процесуалния представител на
ищеца – адв. М. М., следва да бъде присъдена сумата от 480 лв. с ДДС - адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ищеца. Размерът на
последното съдът определи при съобразяване с минималния такъв, следващ от разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, доколкото осъщественото от адвоката процесуално представителство е в
10
защита на един интерес, по предявени искове, произтичащи от едно спорно правоотношение
и имащи една цел – да се признае нищожността на съответни договорни клаузи, както и
съобразявайки липсата на фактическа и правна сложност на делото, липсата на
доказателствени искания и приключване на делото в рамките на едно съдебно заседание, без
представителство на ищеца в същото. Поради това на адвоката се следва едно
възнаграждение, независимо, че оспорените клаузи са две. Следва да бъде застъпена
позиция, че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в източник на
генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по
същите, като съдът следва да съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК. Сторените от ответника
разноски по главните искове следва да останат за негова сметка.
С оглед изхода от спора по насрещните искове на ищеца по същите се дължат разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Извършени са такива както следва: 50 лв. за държавна такса,
250 лв. за депозит за вещо лице, 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението по чл.
78, ал. 5 ГПК е основателно, като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено на 480 лв. с ДДС Съобразно уважената част от
насрещните искове, на ищеца по същите се дължат разноски в общ размер на 500,71 лв.
На ответника по насрещния иск на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също се следват разноски,
като такива са претендирани за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.04.2023 г. (л. 61 от делото),
което съдът определя в минимален размер от 480 лв. с ДДС, като съобразно отхвърлената
част от насрещните искове в полза на адвокат М. М. следва да се присъди сумата от 171,86
лв.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С...............,
срещу „В.К.“ АД, ЕИК ********* (правоприемник на „В.К.“ ООД, ЕИК *******), със
седалище и адрес на управление: гр. С......................, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
1, вр. чл. 10а ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл. 1, ал. 3
от договор за паричен заем Standard 14 № 5793917/04.03.2022 г., сключен между страните,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
заема в размер на 343,80 лв., поради противоречие със закона.
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С...............,
срещу „В.К.“ АД, ЕИК ********* (правоприемник на „В.К.“ ООД, ЕИК *******) със
седалище и адрес на управление: гр. С......................, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
1, вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договор за
паричен заем Standard 14 № 5793917/04.03.2022 г., сключен между страните, предвиждаща
заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в
11
размер на 229,14 лв., поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С..............., да заплати на основание чл.
23, вр. чл. 22 ЗПК на „В.К.“ АД, ЕИК ********* (правоприемник на „В.К.“ ООД, ЕИК
*******), със седалище и адрес на управление: гр. С......................, сумата от 500 лв.,
представляваща непогасен остатък от чистата стойност на получената по договор за паричен
заем Standard 14 № 5793917/04.03.2022 г. сума, ведно със законната лихва от датата на
подаване на насрещната искова молба – 15.02.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК до пълния
предявен размер от 665,99 лв. за главница, иска за договорна лихва за сумата от 95,33 лв. за
периода от 02.04.2022 г. до 12.11.2022 г. и иска за лихва за забава за сумата от 17,57 лв. за
периода от 13.11.2022 г. до 15.02.2023 г., като неоснователни
ОСЪЖДА „В.К.“ АД, ЕИК ********* (правоприемник на „В.К.“ ООД, ЕИК *******),
със седалище и адрес на управление: гр. С......................, да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С..............., сумата от 100 лв., представляваща
разноски за производството пред СРС за държавна такса.
ОСЪЖДА „В.К.“ АД, ЕИК ********* (правоприемник на „В.К.“ ООД, ЕИК *******),
със седалище и адрес на управление: гр. С......................, да заплати на основание 78, ал. 1
ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адвокат М. В. М. от АК – П., със съдебен адрес:
гр. П............... сумата от 480 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена на Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С............... безплатна правна помощ в
производството пред СРС по главните искове.
ОСЪЖДА „В.К.“ АД, ЕИК ********* (правоприемник на „В.К.“ ООД, ЕИК *******),
със седалище и адрес на управление: гр. С......................, да заплати на основание 78, ал. 3
ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адвокат М. В. М. от АК – П., със съдебен адрес:
гр. П............... сумата от 171,86 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена на Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С............... безплатна правна помощ в
производството пред СРС по насрещните искове, съразмерно с отхвърлената част от тях.
ОСЪЖДА Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С..............., да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на „В.К.“ АД, ЕИК ********* (правоприемник на „В.К.“ ООД, ЕИК *******),
със седалище и адрес на управление: гр. С......................, сумата от 500,71 лв.,
представляваща разноски по насрещните искове, съразмерно с уважената част от тях.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12