РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Бургас, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212000500400 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 29/18.06.2021 год. по гр.д.№ 724/2020 год. по описа на Сливенския
окръжен съд, след поправката му с решение №260140/04.08.2021 год. по гр.д.№724/2020
год. по описа на Сливенския окръжен съд е отхвърлен предявения от „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане“,
пл.“Света Неделя“ № 7, представлявано съвместно от двамата изпълнителни директори
Теодора Александрова Петкова и Септимиу Постелнику, с ЕИК ********* и съдебен адрес:
гр. С. З., ул. “Ц. С. В.“ № ***, ет. *, чрез адв.И.И. срещу солидарните длъжници: Е. К.
ИГН. с ЕГН **********, Н. К. И. ЕГН **********, двамата от гр. Н. З., ул. “П.“ ** и ЕТ
“ЕНИ ТРАНС - Е.И.“ със седалище w и адрес на управление гр. Н. З., ул. “П.“ **, с ЕИК
*********, представляван от Е. К. И., иск по чл. 422 ал.1 ГПК за признаване на установено,
че в полза на банката съществува вземане по договор за банков ипотечен кредит №
246/08.05.2008г в размер на 75 509,85 лв., от които: 62 662,37 лв.-главница.; 1 678,24 лв. -
възнаградителна лихва за периода 05.11.2018 г.- 06.04.2019 г.; 11 169,24 лв. - лихви за забава
за периода 05.10.2018 г.-12.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 14.08.2020 г. до окончателното изплащане и разноски в заповедното производство в
размер на 3505,38 лв., за които суми по ч.гр.дело № 592/2020г по описа на РС-Нова Загора е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Осъдено е
1
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Възраждане“, пл..“Света Неделя“ №7, представлявано заедно от двамата изпълнителни
директори Теодора Александрова Петкова и Септимиу Постелнику, с ЕИК ********* да
заплати на Е. К. И. с ЕГН **********, Н. К. И. с ЕГН **********, двамата от гр. Н. З. ,ул.
“П.“ ** и ЕТ “ЕНИ ТРАНС - Е.И.“ със седалище и адрес на управление гр. Н. З. ул. “П.“ 41,
представляван от Е. К. И., ЕИК *********, сумата от 3 200 лв., представляваща разноски по
делото.
Подадена е въззивна жалба от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, със седалище и адрес
на управление гр.София, район „Възраждане“, пл..“Света Неделя“ №7, ЕИК *********, чрез
процесуален представител адв.И.И. АК-С. З., срещу решението в частите, с които
предявените от банката искове са отхвърлени за сума в общ размер от 69 218,81 лв., от
които: 62 630,49 лв. - главница по договора за кредит; 1516,05 лв. - възнаградителна
лихва за периода 05.11.2018 г.-06.04.2019 г.; 5072,27 лв. – дължимо
обезщетение/неустойка за забава, включваща121,12 лв.-неустойка по чл.4.2 от договора за
периода от 05.11.2018 г. до 06.11.2019 г., 79,93 лв. – неустойка по чл.4.3 от договора за
периода от 05.11.2018 г. до 06.11.2019 г. и 4871,65 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 07.11.2019 г. до 12.08.2020 год. Доколкото първоначално е
заявено, че се обжалва цялото решение, а впоследствие конкретизация е извършена само за
размера на претендираните суми, следва да се приеме, че решението е обжалвано и в
частта, с която са отхвърлени претенциите за заплащане на законната лихва върху
главницата, считано от 14.08.2020 г. до окончателното й изплащане и направените в
заповедното производство разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като
необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Изложени са съображения, че претенцията за заплащане на дължимо обезщетение
/неустойка от 5072,27 лв. е част от първоначално заявената претенция за заплащане на лихви
за забава по договора за кредит в общ размер от 11 169,26 лв. за периода от 05.11.2018 г. до
12.08.2020 г. Сочи се, че правната квалификация е следвало да бъде направена от съда на
базата на твърдените от ищеца факти, които сочат идентичност на претенциите по
заявлението и по исковата молба, поради което изводите на окръжния съд за липса на такава
идентичност са необосновани и направени в противоречие със закона. Твърди се, че
окръжният съд не е обсъдил доводите на ищеца във връзка с основния спорен въпрос за
размера на дължимите за погасяване на кредита месечни вноски, а изложените мотиви по
този въпрос са в противоречие с материалния закон-чл.20 от ЗЗД, чл.58 от ЗКИ, чл.143-146
от ЗЗП и с трайната съдебна практика на ВКС. Сочи се, че не е съобразено, че нищожността
на договора за уговорената възнаградителна лихва е само в частта, даваща право на банката
да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП, но клаузата уреждаща размера на
възнаградителната лихва при сключване на договора запазва действието си, а в случая към
момента на сключване на договора в него ясно е посочен както размерът на БЛП, така и
годишният лихвен процент на възнаградителната лихва за целия период на действие на
2
договора. Оспорени са изводите на съда за неравноправност на клаузата на чл.4.1а от
договора за кредит. Твърди се, че посочването на задължение за лихва с фиксиран лихвен
процент не нарушава изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие
между правата и задълженията на банката и на кредитополучателя. Твърди се, че в
противоречие с чл.20 от ЗЗД съдът е тълкувал клаузата на чл.4.1а изолирано, а не във
връзката и с чл.11.1.3, поради което е стигнал до необоснован извод, че страните не са
договорили фиксиран размер на дължимата възнаградителна лихва. Сочи се, че дори при
неравноправност на клаузата по чл.11.1.3, нищожността й е само в частта предвиждаща
възможност за едностранно увеличение на лихвата от страна на банката, поради което
следва да се запази уговорената лихва към момента на сключване на договора-8,70% за
целия срок на договора. Оспорени са изводите на съда, че към момента на твърдяната от
банката предсрочна изискуемост е било налице надвнасяне на суми. Извършен е подробен
анализ на договорните клаузи и събраните по делото доказателства, с твърдение, че
претенцията е основателна и доказана за размерите посочени по-горе. Направено е искане за
отмяна на решението в обжалваните части, за уважаване на исковете до посочените по-
горе размери, с присъждане на разноските в заповедното производство и на разноските за
двете съдебни инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор от насрещните страни Е. К. И. лично и в
качеството му на ЕТ “ЕНИ ТРАНС - Е.И.“ със седалище и адрес на управление гр. Н. З. ул.
“П.“ **, и от Н. К. И., чрез процесуален представител адв. Е. Х. - АК-С. Изложени са
съображения за неоснователност на жалбата, за правилност и обоснованост на изводите на
съда както за липсата на идентичност на част от претенциите на ищеца по заявлението и по
исковата молба, така и относно недоказаност и неоснователност на претенциите на банката
за заплащане на допълнителни суми по договора за кредит, извън вече заплатените. Твърди
се, че банката неправилно е определила датата на предсрочната изискуемост, като в
противоречие със закона е начислявала и лихви след сочената дата на предсрочна
изискуемост. Сочи се, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу акт на съда за който е предвидена
възможност за въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Сливенския окръжен съд се е произнесъл по искови
претенции с правно основание чл.422 от ГПК.
В откритото съдебно заседание проведено от въззивния съд въззивникът с депозирано
писмено становище е заявил, че поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена,
като му бъдат присъдени съдебните разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта-в обжалваната му част. При преценката на
правилността на решението въззивният съд е обвързан от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав, в съответната
3
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Като постановено по допустими искови претенции, решението в обжалваните части е
допустимо.
След подадено в срок възражение от ответниците солидарни длъжници - Е. К. И. с
ЕГН **********, Н. К. И. с ЕГН **********, двамата от гр. Н. З. ,ул. “П.“ ** и ЕТ “ЕНИ
ТРАНС - Е.И.“, заявителят по ч.гр.д. №592/2020 год. по описа на Районен съд-Нова Загора
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД-София, в указания срок е предявил иск пред Окръжен съд-
Сливен, за установяване на вземанията си спрямо длъжниците по заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, № 260003/18.08.2020 год. по ч.гр.д.№592/2020 год. по описа на РС-Нова
Загора, произтичащи от договор за банков кредит № 246/08.05.2008 год., сключен с Е. К. И.
като кредитополучател, Н. К. И., и ЕТ “ЕНИТРАНС - Е.И.“, като солидарни длъжници, а
именно : сумата от общо 75 509,85лв, от която: 62 662,37лв. - главница по договор за кредит
№ 246 от 08.05.2008г., 1 678,24 лв. - възнаградителна лихва за периода 05.11.2018 г. -
06.04.2019 г. и сумата 11 169,24 лв. - дължими лихви за забава за периода от 05.10.2018 г.-
12.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2020 г. до
окончателното изплащане, като се претендира и заплащане на разноските в заповедното
производство в размер на общо 3 505,38 лв.
С въззивната жалба претенциите на ищеца са заявени в следните размери, до
които е компетентен за произнасяне настоящия съд : общо за сумата от 69 218,81 лв., от
която: 62 630,49 лв. - главница по договора за кредит, 1516,05 лв. - възнаградителна лихва за
периода 05.11.2018 г.- 06.04.2019 г., 5072,27 лв. – дължимо обезщетение/неустойка за забава,
включваща 121,12 лв.- неустойка по чл.4.2 от договора за периода от 05.11.2018 г. до
06.11.2019 г., 79,93 лв. -неустойка по чл.4.3 от договора за периода от 05.11.2018 г. до
06.11.2019 г. и 4871,65 лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
07.11.2019 г. до 12.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.08.2020 г. до окончателното й изплащане и направените в заповедното производство
разноски.
В отхвърлителната част над горепосочените суми, ведно със съответни законни
лихви и разноски, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Ищецът е изложил твърдения относно неизпълнение на договорните задължения на
ответниците в качеството им на солидарни длъжници по сключения с тях договор за кредит.
Твърди се, че след преоформяне на задълженията по договора за кредит, при съобразяване с
приетото от съда по предходно водено между страните дело, е налице забава в плащанията
на дължимите месечни вноски считано от 05.10.2018 год. и настъпила на осн. т.16.1 и
т.16.1.1. от договора за кредит предсрочна изискуемост на вземанията на банката, за която
длъжниците са били уведомени на 07.11.2019 год. Представени са доказателства, направено
е искане за присъждане на съдебните разноски.
Ответниците в депозиран отговор по исковата молба са оспорили предявените искове
изцяло по основание и размер. Твърдят, че с вноски по кредита направени преди 05.08.2018
4
год. са извършили значително надплащане на помесечно дължимите суми, които след
разпределянето им за погасяване на последващи дължими вноски показват, че не е налице
забава в плащанията по кредита. Оспорват извършеното от банката преоформяне на дълга и
изготвения едностранно от нея нов погасителен план. Изложени са подробни възражения и
за неправилно определени от банката размери на възнаградителни лихви и лихви за забава.
Клаузите по договора относно предвидените обезщетителна и санкционна лихви са
оспорени като нищожни на осн. чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП, с твърдение, че размерите са
необосновано високи. Твърди се също, че тези клаузи не отговарят на изискванията за
добросъвестност и водят до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, както и нищожност поради накърняване на добрите нрави.
Направено е искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на съдебните разноски,
ангажирани са доказателства.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по
делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
По договор за банков кредит № 246 сключен на 08.05.2008 год. между „Уникредит
Булбанк“АД като кредитор, Е. К. И. като кредитополучател, Н. К. И., и ЕТ “ЕНИТРАНС -
Е.И.“, като солидарни длъжници, банката е предоставила кредит в размер на 82 400 лв., за
рефинансиране и текущи нужди. Кредитът е усвоен от кредитополучателя на 14.05.2008 год.
Уговорен е срок на погасяване на задълженията на месечни вноски до 04.05.2033 год.
Договорено е, че връщането на кредита, ведно с начислените върху него лихви и
комисионни, следва да стане съгласно уговореното в т.12, в съответствие с установено в
договора и в условията по кредитите за физически лица, с които кредитополучателят и
солидарните длъжници са запознати, и които приемат в редакцията им към всеки един
момент от действието на договора. В т. 4 от договора е уговорено, че за срока на действие на
договора върху главницата се начислява годишен лихвен процент/ГЛП/ формиран от
базисен лихвен процент/БЛП/- по т.10.3 и 10.4 от условията по кредити за физически лица,
определени съгласно т.11.1.1 от условията, плюс надбавка. В т.4.1а от договора, е
предвидено погасяването на кредита да се извършва чрез погасителни вноски, при лихвен
план за периода 08.05.2008 год.- 04.05.2033 год., БЛП към датата на сключване на
договора - 6.449 % и надбавка 2.251 %, или общо 8.70%. В т.11.1 от подписаните към
договора условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията е
посочено, че дългът се олихвява с годишен лихвен процент формиран от базисен лихвен
процент плюс надбавка определена по т.4 за съответния период на олихвяване. Посочено е,
че приложимият към съответния период на олихвяване базисен лихвен процент по смисъла
на т.11.1, за различните валути и различните продукти се определя от управителния съвет на
банката или оторизирани от него органи или лица въз основа на съответно посочен индекс
установен по т.10.3 и 10.4 от условията на банката по кредити на физически лица. В т.10.3.1
от тези условия, за кредитите в лева е посочено, че БЛП за съответния период на олихвяване
се формира от едномесечен SOFIBOR, равен на индекса закръглен до третия десетичен знак,
публикуван на страница „SOFIBOR“= REUTERS в 11 ч. българско време, два работни дни
5
преди първия работен ден на всеки месец и се прилага до първия работен ден на месеца до
деня, предхождащ първия работен ден на следващия месец включително. В точка 11.1.3. от
условията към договора е посочено, че при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски,
годишния лихвен процент по кредита за съответния период от лихвения план, се фиксира в
размера по чл. 4.1а от договора за кредит и не се променя, освен когато пазарните
условия водят до необходимост от увеличаването му най малко с 1 пункт. В нотариален акт
№ ***/**.**.**** г, т.6, рег. № 4225, дело № *** на нотариус Я. В. с рег. №*** и район на
действие PC-Нова Загора, в който за обезпечаване на вземанията по кредита е учредена
ипотека върху недвижим имот в полза на банката е посочено, че главницата по кредита се
издължава съгласно погасителен план на анюитетни погасителни вноски, дължими по 5-то
число на месеца, с краен срок на кредита - 04.05.2033 год. и отделни вноски за лихвата по
редовен дълг, дължими в същите срокове. Дългът по заемната сметка са олихвява с общ
размер на годишната лихва, равна на 8.70% годишно, образуван по начина, уговорен в
договора за банков кредит, а именно: сбора на едномесечния SOFIBOR/БЛП/, който
към момента на сключване на договора е 6.449 % и надбавка в размер на 2.251 %. При
кредити, издължавани чрез анюитетни вноски, годишния лихвен процент за съответния
лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т.4.1а от договор №
246/08.05.2008г и не се променя, освен, когато пазарните условия водят до необходимост от
увеличаването му най-малко с 1 пункт“.
Ведно с договора страните са подписали погасителен план за погасяване на
дължимите за уговорения срок на действие – м.06.2008 год. – м.05.2033 год. анюитетни
месечни вноски. В погасителния план е фиксиран размер на месечните погасителни вноски.
В подписания от страните погасителен план изрично е посочено, че той е примерен и е
изготвен при лихвен процент към датата на сключване на договора-08.05.2008 год.,
който не се променя, освен когато пазарните условия водят до необходимост от
увеличаването му най-малко с един процентен пункт.
Видно от приложеното т.д. № 16/2016 год. по описа на Сливенския окръжен съд, с
влязло в сила решение № 30/21.06.2017 год. е отхвърлен изцяло иска на банката за
установяване на вземанията й по процесния договор за кредит, за които е била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 696/2015 год. на PC-Нова Загора, основан на
твърденията й, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 04.09.2016 год. В мотивите на
решението е прието, че по процесния договор за кредит се дължи възнаградителна лихва
за целия срок на договора в размер на 8,70%- включена в първоначалния погасителен
план, по който към твърдения момент на предсрочна изискуемост – 04.09.2016 год. не е
била допусната забава в плащанията, а е имало надвнесени суми, поради което претенциите
на банката са отхвърлени.
От заключението на вещо лице К. по приетата по настоящото дело от окръжния съд
съдебно-икономическа експертиза става ясно, че след влизане в сила на съдебното решение
по т.д. № 16/2016 год. по описа на Сливенския окръжен съд, на 17.07.2017 год. банката е
преизчислила задълженията и погашенията на кредитопополучателя и солидерните
6
длъжници по договор за банков кредит № 246/08.05.2008, Прието е, че общата внесена сума
за погасяване на задълженията на ответниците е 74 553,31 лв., с която сума по изготвен нов
погасителен план / неподписан от ответниците/ са приети за погасени задължения за периода
от 05.06.2008 год. до 05.07.2017 год. и надвнесена сума от 8367,52 лв. към този момент.
След 05.07.2017 год. върху останалата по новия план непогасена главница от 65 965,14 лв. е
начислявана договорна лихва по новите условия на договорите за кредит, като за периода от
05.08.2017 год. до 01.08.2018 год. е начислена лихва в общ размер от 5,73%, а за периода от
01.08.2018 год. до 05.04.2019 год. е начислявана лихва в общ размер от 5,381%. Вещото лице
сочи, че по новия погасителен план с надвнесената сума се погасяват вноските по главници
и лихви изцяло до 05.10.2018 год., част от вноската за главница за м.10.2018 год. - 31,88 лв.
и част от вноската за договорна лихва за м.11.2018 год. в размер на 161,88 лв., като в този
случай поради липсата на доказателства за извършени плащания ответниците са изпаднали
в забава за помесечните вноски, считано от 05.11.2018 год. Видно от приложените разписки,
на 07.11.2019 год. банката връчила на ответниците уведомления за предсрочна изискуемост,
с което ги уведомила, че считано от 06.04.2019 год. обявява кредита за изцяло и предсрочно
изискуем.
Съгласно приетото по т.18 от ТР №4/18.06.2014 год. по ТД №4/2013 год. на ОСГТК
на ВКС предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти обуславящи настъпването й. Ето защо първо следва да се отговори на
въпроса дали към 07.11.2019 год. - когато изявлението на банката, че е обявена
предсрочната изискуемост на вземанията по процесния договор е достигнало до
длъжниците, са били налице обективните предпоставки за настъпването й. По т.16.1 от
условията, които са неразделна част от договора предсрочна изискуемост от обективна
страна настъпва с неплащане на една дължима вноска. За да се прецени дали към 07.11.2019
год. е било налице такова неплащане, следва да се отговори на спорния по делото въпрос по
какъв начин са уговорени и дължими месечните вноски по сключения договор за банков
кредит.
Както вече беше посочено в т.4.1а е определен годишния лихвен процент по
сключения договор за целия период на действието му от 08.05.2008 год. до 04.05.2033 год. в
размер на общо 8,7%, от който стойността на БЛП към момента на сключване на договора е
6,449%, а надбавката е 2,251%. Условията за усвояване и обслужване на кредита са част от
самия договор и негово продължение-преди подписите на страните договорът приключва с
т.9, а условията започват от т.10, поради което договорът и условията са две части от един
акт. Както в т.11.1.3 от тези условия, така и в нотариалния акт за учредената за обезпечение
на кредита ипотека изрично е посочено, че размерът на годишният лихвен процент
уговорен по т.4.1а не се променя, освен, когато пазарните условия водят до увеличаването
му най-малко с един пункт. При същото условие за непромяна на годишния лихвен процент
фиксиран в размера по т.4.1а – 8,7% към момента на сключване на договора, е изготвения на
датата на сключване на договора 08.05.2008 год. погасителен план, който е подписан от
7
страните и също е неразделна част от договора.
Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че съгласно индивидуалните
договорености между страните по договора, към момента на сключването му
възнаградителната лихва е уговорена в конкретно посочения размер от 8,7% за целия
срок на действие на договора, като не е предвидена клауза за намаляването му, поради
което задълженията на ответниците са за заплащане на анюитетни вноски по изготвения към
момента на сключване на договора първоначален погасителен план. /Това е приел съда и
при произнасянето по предходно воденото между страните гр.д.№ 16/2016 год. по описа на
Сливенския окръжен съд/.
На базата на заключението на вещото лице се установява, че банката не е приложила
възможността по ч.4.1а за увеличаване на ГЛП, а с предложения нов погасителен план,
който не е бил приет от ответниците, го е намалила. Цитираната от въззиваемите съдебна
практика обективирана в Решение №30/20.05.2020 по дело №739/2019 на ВКС, ТК, I т.о. е
неотносима в конкретния случай, тъй като не е налице хипотеза на отказ от потребителска
защита. Страните с нито една клауза от договора не са договорили възможност за
намаляване на фиксирания към момента на сключване на договора годишен лихвен процент
поради промени в една от променливите компоненти - SOFIBOR включена в БЛП, поради
което дори да се е случило намаляване на тази компонента през времето на действие на
договора, поради липсата на основание и договорености в този смисъл между страните, това
намаляване не се отразява на задълженията на ответниците за заплащане на договорения с
първоначалния договор годишен лихвен процент. Ето защо приетата от окръжния съд
допълнителна съдебно-икономическа експертиза, която при определяне на задълженията на
ответниците е взела предвид намаляването за процесния период на SOFIBOR не следва да се
кредитира от настоящия съд.
За разрешаване на спора по делото, на базата на първоначално подписания между
страните погасителен план при ГЛП от 8,7%, следва да се определи налице ли е просрочие
на задълженията за плащане към момента в който банката е обявила предсрочната
изискуемост на длъжниците - 07.11.2019 год. и ако има такова просрочие, какъв е размерът
на дължимите от ответниците суми към този момент.
Вещото лице по основното заключение прието от окръжния съд не е дало отговор
точно на тези въпроси, но на базата на това заключение и отразените задължения за
плащане по приложения по делото първоначален погасителен план става ясно, че сочените
от вещото лице общо внесени от ответниците суми по кредита в размер на 74 551,31 лв.
покриват в пълен размер вноските до 05.02.2017 год. и частично вноската за м.03.2017
год. за сумата от 370,14 лв., която погасява частично задължението за лихва. Дължимият
остатък от лихва за м.03.2017 год. и в размер на 139,58 лв. , а изцяло остава дължимо
задължението за главница за м.03.2017 год. в размер на 164,93 лв.
Горното сочи, че към момента в който банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем - 07.11.2019 год. са били налице обективните предпоставки за предсрочна
изискуемост по т.16.1 от договора в частта от условията към него. С уведомяването на
8
ответниците за упражненото от банката право да направи вземанията по кредита предсрочно
изискуеми са изпълнени и субективните предпоставки, поради което предсрочната
изискуемост е настъпила на 07.11.2019 год. Как се е отразило това на задълженията на
солидарните длъжници по договора за банков кредит :
За периода до настъпване на предсрочната изискуемост размерът на вземането се
определя по действалия до този момент погасителен план.
Съгласно приетото по т.2 от ТР №3/27.03.2019 год. по ТД №3/2017 год. на ОСГТК на
ВКС размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за
кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената
по договора парична сума /главница/ и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. /Решение №141/27.02.2020 по дело
№2245/2018 на ВКС, ТК, I т.о./
Ето защо от момента на забавата в плащанията – м.03.2017 год. до датата на
настъпване на предсрочната изискуемост м.11.2019 год. задълженията на ответниците се
определят по погасителния план подписан от страните към момента на сключване на
договора - в размер на главница от общо 6977,29 лв. и възнаградителна лихва от 15 769,12
лв. Възнаградителната лихва за претендирания пред настоящия съд период от 05.11.2018
год. до 06.04.2019 год. по подписания погасителен план е общо 5312,15 лв. Считано от
07.11.2019 год. /датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ по договора е дължима
само главница, която изчислена съгласно погасителния план към момента на сключване на
договора е в размер на общо 69 174,14 лв. Считано от таза дата не се дължи договорената
възнаградителна лихва по договора. Върху неплатената главница от общо 76 151,43 лв.
/69 174,14 плюс 6977,29 лв./, считано от 08.11.2019 год. е дължима само законна лихва, до
окончателното й изплащане.
Предвид установените от съда по-горе стойности на задълженията на ответниците,
които са по-високи от претендираните, става ясно, че претенцията за дължима главница по
процесния договор за кредит е изцяло основателна до размера за който е сезиран настоящия
съд от 62 630,49 лв. Основателна е и претенцията за възнаградителна лихва за
претендирания период от 05.11.2018 год. до 06.04.2019 год./преди обявяване на вземането
на кредитора по договора за предсрочно изискуемо/ в претендирания размер от 1516,05 лв.
Върху главницата е дължима и законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 14.08.2020 год. до окончателното изплащане на вземането. Тези искове
следва да бъдат уважени от съда.
Първоначално заявената с исковата молба претенция за заплащане на лихви за забава
за периода от 05.10.2018 год. до 12.08.2020 год. в размер на 11 169,24 лв., е конкретизирана
пред окръжния съд като включваща два компонента: първи- сумата от 5 851, 65 - неустойка
по чл. 4.2 от договора за кредит за периода от 05.10.2018 - 12.08.2020 год. и втори – сумата
от 5 317,59 лв. - неустойка по чл. 4.3 от договора, за периода 05.10.2018 год. - 12.08.2020
год., пред настоящия съд се поддържа само в частта за сумата от общо 5072,27 лв. -
9
дължимо обезщетение/неустойка за забава, включваща 121,12 лв.-неустойка по чл.4.2 от
договора за периода от 05.11.2018 г. до 06.11.2019 г., 79,93 лв. – неустойка по чл.4.3 от
договора за периода от 05.11.2018 г. до 06.11.2019 г. и 4871,65 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 07.11.2019 г. до 12.08.2020 год.
Съдът не споделя възражението на ответниците, че направеното от ищеца уточнение
по претенциите за лихви за забава – респ. заявените пред настоящия съд претенции на
базата на това уточнение, са недопустими, поради липсата на идентичност между
първоначално поисканото и уточненото. Уточнението е допустимо защото още в
заявлението банката е посочила, че сумата от 11 169,24 лв. представлява лихви за забавено
плащане по договора. Посочено е, че в сумата се включват лихва за просрочена главница и
наказателна лихва. Фактическите твърдения на заявителя за дължими лихви за забавени
плащания съответстват на уговорените последици по т.4.2. и 4.3 от договора, а в останалата
част - на възможностите за удовлетворяване на кредитора съгласно приетото по т.2 от ТР
3/2019 по ТД 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът определя правната квалификация на
претенциите на базата на фактическите твърдения на ищеца, поради което уточнението
извършено от ищеца в хода на процеса относно правните основания за претендираните
суми, съответстващи на фактическите твърдения изложените със заявлението и исковата
молба е допустимо.
Основателно е обаче възражението на ответниците за нищожност на клаузите по т.4.2
и по т.4.3 от договора. Освен, че са неясни и не отговарят на изискването на чл.147, ал.1 от
ЗЗП и двете клаузи предвиждат припокриващи се санкционни лихви /неустойки/ чрез
начисляване на лихва върху лихва –„начисляване на лихва плюс сочена надбавка при
просрочие на лихва“, което представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД,
който е допустим само при уговорка между търговци на осн. чл. 294, ал. 1 ТЗ и обуславя
нищожността на тези клаузи. Предвид параметрите на заложените надбавки съответно от 5
пункта и от 2 пункта над договорената лихва от 8,7%, горепосочените клаузи се явяват
евентуално и в противоречие и с добрите нрави, което също обосновава извод за тяхната
нищожност. Неустойките по договора са уговорени за покриване на евентуалните вреди от
забавеното изпълнение на парично задължение, поради което следва да са съизмерими с тях
за да изпълнят присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В
случая уговореният размер на санкционните лихви /неустойки/ не е съизмерим с очакваните
към момента на сключването на договора вреди от евентуална забава в плащанията тъй като
сочи лихвен процент по- висок от този на законната лихва, не е в рамките на санкционната
си функция като се има предвид, че при забава в плащането на която и да месечна вноска по
договора, банката може да санкционира длъжниците като направи вземането си по кредита
изцяло изискуемо, а не може да изпълни и обезпечителната си функция доколкото
неизпълнението на ответниците е обезпечено с ипотека върху недвижим имот. При
изключване на нищожните клаузи от договора става ясно, че претенциите на ищеца
основани на тях и заявени пред настоящия съд след извършеното пред окръжния съд
уточнение, а именно - за сумата от 121,12 лв.- неустойка по чл.4.2 от договора за периода от
10
05.11.2018 г. до 06.11.2019 г. и 79,93 лв. - неустойка по чл.4.3 от договора за периода от
05.11.2018 г. до 06.11.2019 г. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Както вече беше посочено, след обявяването на кредита за предсрочно изискуем,
върху дължимата главница, за забавата се начислява само законна лихва. В случая върху
дължимата към момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем претендирана
главница от общо 62,630,49 лв. за периода след обявяване на предсрочната изискуемост, от
08.11.2019 г. до заявената дата 12.08.2020 год. /предхождаща подаването на заявлението на
14.08.2020 год./ е дължимо обезщетение в размер на законната лихва, която изчислена с
помощта на специализиран програмен продукт от съда е в размер на 4854,52 лв. Ето защо
претенцията за законна лихва следва да бъде уважена за периода от 08.11.2019 год. до
12.08.2020 год. в размер на общо 4854,52 лв., а в останалата част и до претендирания
размер от 4871,65 лв., претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На базата на всичко изложено по-горе въззивната жалба се явява частично
основателна. В частите от обжалваните части, с които окръжният съд е стигнал до различни
правни изводи решението следва да бъде отменено като неправилно - постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства и необосновано в тези части, а спорът
следва да бъде решен по същество с уважаване на исковите претенции на ищеца съгласно
изложеното по-горе. В останалите отхвърлителни части от обжалваните части, в които
изводите на двете инстанции съвпадат, решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По съдебните разноски:
В заповедното производство: При направени разноски в заповедното производство в
размер на 3505,38 лв., заявен интерес за 75 509,85 лв. и основателност на претенциите за
сумата от общо 69 001,06 лв. в полза на заявителя се дължи сумата от 3203 лв., която
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца.
Пред първоинстанционния съд: При направени разноски пред първоинстанционния
съд от общо 5364,55 лв., заявен интерес за 75 509,85 лв. и основателност на претенциите за
сумата от общо 69 001,06 лв., съобразно с уважената част от исковете ищецът има право на
разноски в размер на 4902 лв., а ответникът съобразно отхвърлените части от исковете от
6508,79 лв. при направени разноски от 3200 лв. има право на разноски в размер на 276 лв.
Ето защо решението следва да бъде отменено и в частта, с която в полза на ответниците
са присъдени разноски над сумата от 276 лв. до сумата от 3200 лв.
Пред въззивния съд: Въззивникът е представил своевременно доказателства за
направени пред въззивния съд разноски в размер на 1510,20 лв. - за заплатена държавна
такса, поради което и предвид изхода на делото, при заявен интерес за 69 218,81 лв. и
основателност на претенциите за сумата от общо 69 001,06 лв. в негова полза следва да се
присъдят разноски в размер на 1505,44 лв.
Възиваемите не са направили искане за присъждане на разноски пред въззивния съд и
не са представили доказателства за направени разноски, поради което такива не се
11
присъждат.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 29/18.06.2021 год. по гр. д. № 724/2020 год. по описа на
Сливенския окръжен съд, след поправката с решение № 260140/04.08.2021 год. по гр. д. №
724/2020 год. по описа на Сливенския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ ОТ ОБЖАЛВАНИТЕ
ЧАСТИ, с които:
- е отхвърлен предявения от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Възраждане“, пл.“Света Неделя“№ 7, представлявано
съвместно от двамата изпълнителни директори Теодора Александрова Петкова и Септимиу
Постелнику, с ЕИК ********* и съдебен адрес: гр. С. З., ул. “Ц. С. В.“ № ***, ет. *, чрез адв.
И. И. срещу солидарните длъжници: Е. К. И. с ЕГН **********, Н. К. И. ЕГН **********,
двамата от гр. Н. З., ул. “П.“ ** и ЕТ “ЕНИ ТРАНС - Е.И.“ със седалище w и адрес на
управление гр. Н. З., ул. “П.“ **, с ЕИК *********, представляван от Е. К. И., иск по чл.
422 ал.1 ГПК за признаване на установено, че в полза на банката съществува вземане
по договор за банков ипотечен кредит № 246/08.05.2008 год., както следва:
-За сумата от 62 630,49 лв. - главница по договора за кредит, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 14.08.2020 г. до окончателното й изплащане,
-За сумата от 1516,05 лв. - възнаградителна лихва за периода 05.11.2018 год.-
06.04.2019 год.,
-За сумата от 4854,52 лв. - обезщетение за забава върху дължимата главница в
размер на законната лихва за периода от 08.11.2019 г. до 12.08.2020 год.,
-е осъдено „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Възраждане“, пл..“Света Неделя“ №7, представлявано заедно от двамата
изпълнителни директори Теодора Александрова Петкова и Септимиу Постелнику, с ЕИК
********* да заплати на Е. К. И. с ЕГН-**********, Н. К. И. с ЕГН **********, двамата от
гр. Н. З. ,ул. “П.“ ** и ЕТ “ЕНИ ТРАНС - Е.И.“ със седалище и адрес на управление гр. Н. З.
ул. “П.“ **, представляван от Е. К. И., ЕИК *********, сумата над 276 лв. /двеста
седемдесет и шест лева/ до присъдената сума от 3200 лв., представляваща разноски по
делото.
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск по чл.422 от ГПК от
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Възраждане“, пл.“Света Неделя“ №7, представлявано съвместно от двамата изпълнителни
директори Теодора Александрова Петкова и Септимиу Постелнику, с ЕИК ********* и
съдебен адрес: гр. С. З., ул. “Ц. С. В.“ № ***, ет. *, чрез адв. И. И. срещу солидарните
длъжници: Е. К. И. с ЕГН **********, Н. К. И. ЕГН **********, двамата от гр. Н. З., ул.
12
“П.“ ** и ЕТ “ЕНИ ТРАНС - Е.И.“ със седалище w и адрес на управление гр. Н. З., ул. “П.“
**, с ЕИК *********, представляван от Е. К. И., че в полза на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане“,
пл.“Света Неделя“ № 7, представлявано съвместно от двамата изпълнителни директори
Теодора Александрова Петкова и Септимиу Постелнику, с ЕИК ********* съществуват
вземания срещу солидарните длъжници Е. К. И. с ЕГН **********, Н. К. И. ЕГН
**********, двамата от гр. Н. З. ,ул. “П.“ ** и ЕТ “ЕНИ ТРАНС - Е.И.“ със седалище w и
адрес на управление гр. Н. З., ул. “П.“ **, с ЕИК *********, представляван от Е. К. И., по
договор за банков ипотечен кредит № 246/08.05.2008 год. за които е издадена заповед
№260003/18.08.2020 год. по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№592/2020 год. по описа на Районен
съд Нова Загора , както следва:
-за сумата от 62 630,49 лв. /шестдесет и две хиляди шестстотин и тридесет лева и
четиридесет и девет стотинки/ - главница по договора за кредит, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 14.08.2020 г. до окончателното й изплащане,
- за сумата от 1516,05 лв. /хиляда петстотин и шестнадесет лева и пет стотинки/ -
възнаградителна лихва за периода 05.11.2018 год.- 06.04.2019 год.,
- за сумата от 4854,52 лв. /четири хиляди осемстотин петдесет и четири лева и
петдесет и две стотинки/ - обезщетение за забава върху дължимата главница в размер на
законната лихва за периода от 08.11.2019 г. до 12.08.2020 год.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29/18.06.2021 год. по гр.д.№ 724/2020 год. по описа на
Сливенския окръжен съд, след поправката с решение №260140/04.08.2021 год. по гр.д.
№724/2020 год. по описа на Сливенския окръжен съд, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ
ЧАСТИ.
ОСЪЖДА Е. К. И. с ЕГН **********, Н. К. И. с ЕГН **********, двамата от гр. Н.
З. ,ул. “П.“ ** и ЕТ “ЕНИ ТРАНС - Е.И.“ със седалище и адрес на управление гр. Н. З. ул.
“П.“ **, представляван от Е. К. И., ЕИК ********* да заплатят на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане“,
пл..“Света Неделя“ №7, представлявано заедно от двамата изпълнителни директори Теодора
Александрова Петкова и Септимиу Постелнику, с ЕИК ********* направени разноски
съобразно уважените части от исковете, както следва: сумата от 3203 лв. / три хиляди двеста
и три лева/ - направени разноски в заповедното производство, сумата от 4902 лв./ четири
хиляди деветстотин и два лева/ - направени разноски пред първоинстанционния съд и
сумата от 1505,44 лв. /хиляда петстотин и пет лева и четиридесет и четири стотинки/ -
направени разноски пред въззивния съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна
жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14