Решение по дело №711/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 750
Дата: 7 април 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия: Иван Георгиев Калибацев
Дело: 20225330200711
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 750
гр. Пловдив, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330200711 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4794417, издаден от ОД на
МВР Пловдив, с който на Н. И. Г., ЕГН ********** на основание чл. 189,
ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за
нарушение на чл. 21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Н. И. Г., по съображения изложени в жалбата, моли съда да отмени
обжалваният електронен фиш, като неправилен и незаконосъобразен. В
съдебно заседание жалбоподателят и процесуалният му представител не се
явяват.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Пловдив, редовно призована, не
изпраща процесуален представител. До съда е депозирана писмено
становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на електронния фиш,
като се претендират и разноски за осъществена юрисконсултска защита. При
евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера
на адвокатския хонорар до предвидения минимум в Наредбата за правната
помощ.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във
1
връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е
допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателят е издаден електронен фиш за нарушение, извършено
на 29.04.2021 год. в 22:00 часа на Републикански път IІ-64 км 49+500 в посока
с. Труд, установено и заснето с мобилна система за автоматично фиксиране
ATCC CORDON-M2 MD 1196, за превишаване на разрешената скорост с 14
км/ч при управление на лек автомобил „Хюндай И 40” с рег.№ *****
Автомобилът се е движил с установена стойност на скоростта от 74 км/ч, при
разрешена скорост от 60 км/ч с пътен знак В-26, след приспаднат толеранс от
минус 3% от измерената стойност, в резултат на което превишил разрешената
скорост с 14 км/ч. Установено било, че горепосоченото МПС е било
собственост на водача му Н. И. Г..
За така констатираното нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от
ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП на Н. И. Г.
била наложена глоба в размер на 50 лева.
Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени
доказателства.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът намира
за установено, че действително на датата и мястото, отразени в електронния
фиш, с лек автомобил „Хюндай И 40” с рег.№ *****е било извършено
превишаване на максимално допустимата по закон скорост за управление на
МПС въведена с пътен знак В-26. Правилно електронният фиш е бил издаден
срещу Н. И. Г., в качеството й на собственик на МПС, която не се е
възползвала от възможността да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
и да посочи друго лице, управлявало превозното средство при извършване на
нарушението.
Възраженията на жалбоподателя, че използваният вид на АТСС –
мобилно не позволявало издаване на ЕФ са изцяло неоснователни.
Действително с ТР 1/ 26.02.2014г. на ВАС се прие, че е недопустимо издаване
на ЕФ при използване на мобилни камери. В тази част тълкувателното
решение, обаче е прието при отменена материално правна уредба, като с
оглед последващите законодателни изменения следва да се приеме, че е
2
загубило актуалност. По-конкретно, в мотивите на цитираното тълкувателно
решение е прието, че е недопустимо заснемането на гражданите с мобилни
камери, поради липса на разписани ясни и конкретни правила за извършване
на това. Към момента тези правила са подробно и изчерпателно уредени в
приетата след постановяване на тълкувателното решение Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., поради което към момента не съществува пречка за издаване
на ЕФ при използване на мобилни камери.
Електронният фиш се издава в съответствие с изискванията на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, а неговият образец е утвърден от министъра на вътрешните
работи и в същият са посочени: териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на
доброволното й заплащане. Следва да се вземе предвид, че в нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, законодателят изчерпателно е определил реквизитите,
които следва да съдържа електронният фиш без да препраща към
разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, където са предвидени реквизитите на НП.
Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до
реквизитите на наказателното постановление.
Също така със законодателната промяна осъществена с ДВ бр.54 от
2017г. по един недвусмислен начин е даден израз на законодателната воля, че
не нарушението следва да е установено в отсъствие на контролен орган, а
самото издаване на ЕФ става в отсъствие на контролен орган и нарушител.
Следва да се приеме, че с оглед редакцията на закона към датата на
извършване на нарушението, по един категоричен начин е изразено по
законодателен път отпадането на изискването установяването на
нарушението да е станало в отсъствие на контролен орган. По този начин
следва да се счита за отпаднало и ограничението ЕФ да се издава при
нарушения установени с мобилни камери, доколкото при работа на
мобилните камери винаги присъства контролен орган.
От приложените към административнонаказателната преписка
доказателства се установява, че използваното в случая техническо средство е
преносима система за контрол на скоростта на МПС, тъй като се монтира на
3
триножник, с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„CORDON-M2“, за която е издаден Протокол от проверка № 4 – С-
ИСИС/12.02.2021г., както и известие за вписване на видео-радарна система
CORDON-M2 под № В-46 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване именно към БИМ. Видно от приложения по делото
протокол за използване на техническо средство процесното такова е било от
одобрен тип и е преминало метрологична проверка, което е било
удостоверено с подписа на служител, като този факт се потвърждава и от
Протокол от проверка № 4 – С-ИСИС/12.02.2021г. Тоест към момента на
нарушението техническото средство е било изправно и годно за употреба.
Въпреки неоснователността на горните възражения обжалваният
електронен фиш обаче е издаден в нарушение на правилото по чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН, който гласи, че “за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия
минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш". Необжалваемият
минимум по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, към който се препраща, е в размер от 50
лева. Граматическото тълкуване на разпоредбата чрез употребата на предлога
"над" води до ясен и единствен възможен извод, че действащата нормативна
уредба допуска контролните органи да осъществяват административно-
наказателната отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ, единствено когато
налагат глоби в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН
съдържа общо правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при
който след като нарушението е било установено с АТСС, отговорността се
реализира чрез налагане на глоба с електронен фиш. Същевременно, както е
изяснено в практиката на касационната инстанция, макар посочената
разпоредба да се намира в общия закон ЗАНН, тя се явява специална спрямо
чл. 182 от ЗДвП. Това е така, защото с разпоредбите на чл. 182 от ЗДвП е
регламентирано задължението на водачите на ППС да не превишават
посочената максимално разрешена скорост и са предвидени следващите се
при неизпълнение неблагоприятни последици. Видът и размерът на
административните наказания са диференцирани в чл. 182 от ЗДвП в
зависимост от специално качество на субекта, от мястото на извършване на
нарушението и от размера на превишаването на разрешената максимална
4
скорост. Самата разпоредба на чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа особени
правила за начина, по който ще бъде реализирана отговорността – чрез
съставяне на АУАН и въз основа на него издаване на НП, чрез издаване на
електронен фиш или чрез фиш по чл. 186 от ЗДвП, а дава общата правна
рамка за определяне на наказанията при нарушенията за скорост.
Следователно всякога, когато е извършено такова административно
нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл. 182 от ЗДвП
досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН обаче урежда специално правило за поведение, тъй като поставя
допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в
хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се
наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.
Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на
определени наказуеми деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на
забраната по чл. 11, ал. 2, изр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или
на забраната наказанията по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП (при които
кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права) да се налагат чрез
електронен фиш. Така, както в практиката си наказващият орган съблюдава
другите, посочени по-горе, изключения пред издаването на ЕФ, то следвало е
да съобразява и правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Същото има императивен
характер и неспазването му винаги се цени за процесуално нарушение от
категорията на съществените, тъй като се достига до налагане на наказание с
електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично изключено от действащото
законодателство. Недопустимо е по съображения за процесуална икономия и
улеснение в дейността на наказващия орган той да осъществява дейността си
в нарушение на императивни правила на процесуалния закон.
Така констатираното нарушение на процедурните правила не може да
се санира едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда – нарушението е
съществено и неотстранимо, като производството изначално е опорочено чрез
налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е изрично изключено
от закона. Ето защо електронният фиш се явява незаконосъобразен.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните
имат право на разноски по реда на АПК. Въпреки изхода на делото, а именно
отмяна на обжалвания електронен фиш, доколкото от жалбоподателят не е
направено искане за присъждане на разноски и не са представени писмени
5
доказателства за осъществена адвокатска защита, съдът не следва да се
произнася по тях. Предвид отмяна на обжалваното НП, неоснователна се
явява претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноски.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.1,
вр. ал.1 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4794417, издаден от ОД на
МВР Пловдив, с който на Н. И. Г., ЕГН ********** на основание чл. 189,
ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за
нарушение на чл. 21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6