Решение по дело №3116/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК, вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Н. С. Р., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], ет.3, ап.4, чрез пълномощник – адв. Й. А., против Решение № 1322/12.11.2024г., постановено по АНД №1004/2024г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0819-004392/08.12.2023г. на Началник група в ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което: 1. за нарушение по чл.23, ал.1 от Закона за движенето по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200лв., на осн. чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП; и 2. за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания почл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Сочи се, че съдът неправилно е ценил събраните по делото доказателства и е извел извод за несъставомерност и на двете повдигнати обвинения. Относно нарушението на чл.23, ал.1 от ЗДвП се твърди, че от страна на Районен съд – Варна са формирани бланкетни правни изводи, некореспондиращи с обективната истина и събрания по делото доказателствен материал. Оспорва се изводът на ВРС, че вината на Русиновски е безспорно установена. Според касатора именно административнонаказващият орган /АНО/ е този, който следва да установи в степен на безспорност, посочените в НП обстоятелства, като е недопустимо едва в хода на съдебното производство да се установяват нови факти. Сочи се, че неправилно първостепенният съд е дал вяра на свидетелските показания, без да отчете факта, че полицейските служители не са били свидетели при извършване на нарушението, поради което при съставяне на АУАН е допуснато нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Доколкото свидетелят не е бил очевидец, то актосъставителят е следвало да посочи двама свидетели и като не е сторил това е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила. Изложени са доводи, че актосъставителят не е извършил самостоятелна проверка на механизма на настъпване на ПТП и на причините за него. Твърди се, че в НП не са изложени конкретни факти и обстоятелства, констатирани от АНО, както и че при издаване на НП е нарушена разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Счита се, че нарушението по пункт 2 неправилно е квалифицирано по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, вместо по чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП. Аргументира се, че липсва описание на нарушението, като по този начин е нарушено правото на защита на наказаното лице. Оспорва се размерът на наложеното по пункт 2 наказание „глоба“, който е следвало, съобразно чл.27, ал.2 от ЗАНН, да бъде определение в минималния размер, предвиден в санкционната разпоредба, като изложените в тази връзка изводи на въззивния съд се оспорват.

Моли се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени процесното НП. В условия на евентуалност се иска намаляване на наложеното наказание. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. В депозирана чрез процесуален представител допълнителна молба касационната жалба се поддържа изцяло на основанията, посочени в нея.

Ответникът по касация – Началник група в ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва изцяло касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението на ВРС. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При уважаване на жалбата и претендиране от насрещната страна на разноски за адвокатски хонорар, моли същите да бъдат присъдени в законоустановения минимум.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ВРС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Варна е сезиран с редовна жалба от Н. С. Р. срещу НП № 23-0819-004392/08.12.2023г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на касатора са наложени административни наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ по два пункта, както следва: 1/ за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП – административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. на основание чл.179, ал.2, предл.2 от ЗДвП, и 2. за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП – административно наказание „глоба“ в размер на 100лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Районен съд – Варна установил от фактическа страна, че на 19.10.2023г., около 9:50ч., П. А., разпитан като свидетел по делото, управлявал л.а. „Рено Клио“ с рег. № [рег. номер], като се движил в гр. Варна, по ул. „Ген. Колев“ в посока бул. „Владислав Варненчик“, в близост до кръстовището с ул. „Джеймс Баучер“ възприел възрастен човек с патерици, намиращ се в близост до пешеходна пътека. А. задействал спирачната система на автомобила и спрял пред пешеходната пътека. Зад автомобила на А. се движил касационния жалбоподател с л.а. „Фолксваген Туран“ с рег. № [рег. номер], но поради близкото разстояние, на което се намирал касаторът, направил опит да заобиколи движещия се пред него от дясната страна автомобил. При тази маневра настъпило съприкосновение между предната лява част на л.а. „Фолксваген Туран“ и задната дясна част л.а. „Рено Клио“, като от ПТП са настъпили незначителни материални щети по двата автомобила. Касаторът напуснал местопроизшествието, без да спре и да установи последиците. Другият участник в ПТП сигнализирал органите на реда, като посочил марката и регистрационния номер на автомобила. На място пристигнали служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, които издирили Русиновски и го поканили да се върне на място. Касаторът попълнил декларация, в която посочил, че той е управлявал МПС по време на ПТП. Полицейските служители съставили акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Така описаните факти са квалифицирани от служителите като две самостоятелни нарушения: 1/ на чл.23, ал.1 от ЗДвП и 2/ на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

На 08.12.2023г. Началникът на група в ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, след като се запознал с цялата административнонаказателна преписка, издал оспореното НП. В него изцяло са възприети констатациите на актосъставителя относно извършване и установяване на нарушението, както и правната квалификация на деянията.

След анализ на събраните в хода на въззивното производство доказателства съдът достигнал до извод, че санкционираното лице от обективна и субективна страна е осъществило съставите на описаните в НП две административни нарушения, с оглед на което е формирано заключение, че административнонаказателното производство срещу Н. Р. е образувано правилно и законосъобразно. Обоснован е извод, че оспореното наказателно постановление е издадено от териториално и материално компетентен орган, а в хода на проведеното АНП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на акта като незаконосъобразен.

При постановяване на решението си въззивният съд изцяло е кредитирал показанията на свидетелите А., С. и М., като ги е приел за последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. ВРС не е кредитирал свидетелските показания на И. И., като е приел, че същите противоречат на всички останали събрани по делото доказателства и е отчел факта, че И. е в трудовоправна зависимост от касационния жалбоподател.

Позовавайки се на събраните в хода на делото доказателства първостепенният съд е счел за безспорно установено, че автомобилът на Русиновски е охлузил задната дясна част на автомобила, управляван от А.. Районен съд – Варна е приел, че от самото настъпване на ПТП и от мястото на съприкосновението е видно, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Мотивирано съдът е отхвърлил възраженията на Русиновски за липса на виновно поведение, като е приел, че след като са налице щети и по двата автомобила, не може съприкосновението да не е било усетено. Счел е, че санкционната норма е правилно приложена. Изложил е съображения, че независимо че в случая двата автомобила са получили минимални щети, цитираната норма не установява изисквания вредите да бъдат значителни и е извел извод, че са налице всички основания инцидентът да бъде квалифициран именно като пътнотранспортно произшествие. Приел е, че наложеното наказание е във фиксиран размер, предвиден в закона, поради което липсва възможност за индивидуализация.

По отношение на второто нарушение въззивният съд е счел, че от свидетелските показания се установява, че Русиновски не е спрял управлявания от него автомобил, а е напуснал произшествието. При определяне на наказанието е приел, че не е налице основание за намаляване на същото, тъй като наказанието „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец“ е определено в минимално предвидения от закона размер, а наказанието „глоба“ в размер на 100 лева е справедливо, тъй като Русиновски многократно е бил санкционирал за различни нарушения на правилата на ЗДвП.

Мотивиран от изложеното, решаващият състав при Районен съд – Варна издал оспореното в настоящото производство решение, с което изцяло потвърдил обжалваното НП. Със същото решение оспорващият е осъден да заплати на ОД на МВР – Варна сума от 80лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Касационната инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон. Преди да се произнесе по спора РС - Варна е извършил коректно необходимата проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. В хода на въззивното производство съдът не е нарушил процесуалните правила, с оглед на което не са налице основанията по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на съдебното решение. Направените от въззивната инстанция правни изводи са обосновани и се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция като съответстващи на приложимите материалноправни разпоредби.

Настоящият състав намира за неоснователни наведените в касационната жалба възражения. Голяма част от тях са идентични с тези, поддържани и пред въззивната инстанция, и вече са били разгледани и обсъдени от Районен съд - Варна. Направените изводи се споделят напълно от касационната инстанция и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне.

В допълнение към изложеното в оспореното решение настоящият състав намира за необходимо да добави следното:

Противно на твърденията в жалбата въззивният съд е изяснил правилно фактическата обстановка, като е извършил задълбочен анализ на всички относими доказателства. Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд, в съответствие с приобщените писмени и гласни доказателства, като от събрания по делото доказателствен материал се установява по несъмнен начин, че касаторът е осъществил както нарушението по чл.23, ал.1 от ЗДвП, така и това по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Не е налице твърдяната в касационната жалба неяснота относно описаните нарушения, тъй като както в АУАН, така и в оспореното НП, ясно е посочено, че поради движение на недостатъчно разстояние от движещия се и спиращ пред него на пешеходна пътека лек автомобил „Рено Клио“, водачът не успява да спре и го блъска, след което напуска ПТП.

Неоснователни са възраженията на касатора, че са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и по-специално, че е нарушен чл.40, ал.1 от ЗАНН. Установяването на процесното нарушение предполага не просто полагане на подпис на дадено лице като свидетел, а и изясняване механизма на ПТП, участниците в същото и последиците от допускането му. Тези елементи от фактическия състав са установени именно от П. В., в качеството му на член на екипа на „Пътна полиция“. В този смисъл, настоящият състав приема, че актът е съставен в присъствието на свидетел от кръга на тези по чл.40, ал.1 от ЗАНН – свидетел при установяване на нарушението. Поради тази причина не е имало основание за прилагане на алтернативната възможност по ал.3 на чл.40 от ЗАНН - да бъде осигурено присъствието на двама други свидетели.

Настоящият състав счита, че от приложените към административнонаказателната преписка и приети като доказателства по делото декларации и протоколи за ПТП, ведно с план-схема на същото, на които свидетелските показания изцяло кореспондират, се установява извършеното нарушение. От събраните по делото доказателства, както и от свидетелските показания, дадени в хода на въззивното производство се установява, че актосъставителят е извършил самостоятелна проверка на механизма на ПТП, поради което релевираното от касатора в обратен смисъл възражение е неоснователно. При разпита му като свидетел същият е посочил, че е замервал щетите с рулетка (л.44-гръб от НАХД № 1004/2024г.). Изготвен е снимков материал, както и са снети сведения от другия участник в ПТП.

Вмененото от законодателя задължение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно: водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, е свързано с активност и инициативност при подпомагане на процеса по установяване на механизма и последиците от инцидента. Напускайки местопроизшествието, касационният жалбоподател несъмнено е извършил законовото нарушение, за което е санкциониран. Не може да бъде споделено изложеното в касационната жалба твърдение, че неправилно е била посочена като нарушена нормата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. От всички събрани по делото доказателства, в това число и свидетелските показания, се установява, че Русиновски е напуснал местопроизшествието. Нормата на чл.123, ал.1, т.3, б. „а“, на която се позовава касаторът, е неприложима към фактите по разглеждания казус, тъй като регламентира задължение за оказване на съдействие за установяване на вредите от произшествието, което при всяко положение предполага присъствието на водача на мястото на инцидента, а в случая от доказателствата по делото категорично е установено, че Н. Р. е напуснал местопроизшествието, поради което деянието по пункт 2 от НП правилно е квалифицирано от АНО като такова по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

По отношение на възражението, касаещо субективната страна на извършените деяния, следва да се посочи, че дори да се приеме, че Русиновски не е забелязал настъпилото ПТП, то фактът, че същият е управлявал МПС без необходимото внимание, което обстоятелство евентуално не му е позволило да забележи станалото ПТП, причинило имуществени вреди, не изключва неговата вина като елемент от субективната страна на състава на административните нарушения по чл.23, ал.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Тоест касае се за непредпазливи деяния по смисъла на чл.11, ал.3 от НК, във вр. чл.11 от ЗАНН, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Съгласно ал.2 на чл.7 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в случая разпоредбите на чл.23, ал.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП не изключват наказуемостта при непредпазливост.

Като неоснователно се преценява алтернативно направеното искане за намаляване размера на наказанието за нарушението по т.2 от НП. Изложените във въззивното решение мотиви по този въпрос изцяло се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни. Касационната инстанция също счита, че наложеното наказание е справедливо и не са налице предпоставките за редуцирането му.

В обобщение настоящият тричленен съдебен състав намира, че в разглеждания случай всички правнозначими факти, включени в обективния състав и на двете нарушения, са посочени както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление.

Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установяват наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.

Предвид крайния изход на спора, своевременно заявеното искане и на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен съобразно нормата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, чл.63в от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1322/12.11.2024г., постановено по АНД № 20243110201004/2024г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Н. С. Р., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], ет.3, ап.4, да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна сумата в размер на 80.00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.