Определение по дело №2166/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2685
Дата: 1 септември 2020 г.
Съдия: Ивелина Диянова Чавдарова
Дело: 20203100502166
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 268531.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – Варна
На 21.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Пламен А. Атанасов

Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно частно гражданско дело №
20203100502166 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с вх. рег. № 44724/08.07.2020г., депозирана от Г.
И. Г. , ЕГН *******, с адрес: *******, действаща чрез процесуалния си представител адв.
П.Й.Н., срещу Определение № 7943/25.06.2020г., постановено по гр.д. № 5259/2019г. на РС
– Варна, в частта, в която съдът е прекратил производството по предявените от Г. И. Г.
срещу „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 439
ГПК за сумите в размер на 2689,97лв. – главница по договор за кредитна карта и 27,00лв. –
мораторна лихва за периода 08.02.2010г. – 16.11.2010г., поради липса на правен интерес от
предявените искове, след като с постановление от 28.02.2019г. на ЧСИ Даниела Петрова –
Янкова изп. дело № 2011/7110400/233 е било прекратено.
В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение,
като се твърди, че независимо от факта, че изпълнителното дело образувано срещу Г. И. Г. е
било прекратено, правната сфера на последната се явява накърнена дори само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул и възможността за иницииране на
ново изпълнително производство. Иска се отмяна на отмяна на атакувания съдебен акт и
връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК насрещната страна не е депозирала отговор на частната
жалба.

Относно допустимостта на частната жалба:

Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 275, ал.1
ГПК, от активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.


1
Относно основателността на частната жалба:

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото,
прие за установено следното от фактическа страна:

Производството по гр.д. № 5259/2019г. по описа на РС – Варна е образувано по
искова молба на Г. И. Г. срещу „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД /след замяна, постановена с
влязло в сила Определение № 15229/20.11.2019г. на ВРС, на първоначалния ответник
„Обединена българска банка“ АД при условията на чл. 228, ал.3 ГПК/. Със същата са
предявени отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК, за установяване в
отношенията между страните, че ищцата няма към ответното дружество, в качеството му на
частен правоприемник на „Обединена българска банка“ АД по договор за цесия от
04.12.2015г., подлежащи на изпълнение задължения в размер на 2689,97лв. – главница по
договор за кредитна карта от 13.09.2004г., 387,02лв. – договорна лихва за периода
08.02.2010г. – 16.11.2010г. и 27,00лв. – мораторна лихва за периода 08.02.2010г. –
16.11.2010г., описани в заповед за незабавно изпълнение № 10559/18.11.2010г. и
изпълнителен лист от 18.11.2010г., издадени по ч.гр.д. №17992/2010г. по описа на ВРС, за
които вземания е образувано изпълнително дело № 2011/7110400/233 на ЧСИ Даниела
Петрова – Янкова, поради настъпила перемпция и погасяването им по давност.
В исковата молба се твърди, че след 25.03.2011г., евентуално след 10.08.2011г., не са
извършвани изпълнителни действия срещу длъжника Г. И. Г. , поради което е настъпила
перемпция, която обаче не е прогласена с постановление на съдебния изпълнител и
изпълнителното дело не е прекратено на това основание, а на 25.03.2016г./ 10.08.2016г. е
изтекла и пълната петгодишна давност.
С влязло в сила Определение № 15229/20.11.2019г. на ВРС първоначалният ответник
„Обединена българска банка“ АД е заменен при условията на чл. 228, ал.3 ГПК с Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД, поради което делото се счита за образувано от насочването на иска
срещу новия ответник – 12.09.2019г.
С Определение №5959/11.05.2020г. първоинстанционният съд е указал на ищцата, в
едноседмичен срок от връчване на определението, да уточни дали сумата от 387,02лв. –
договорна лихва за периода 08.02.2010г. – 16.11.2010г. е предмет на делото и ако това е така
да представи доказателства за доплатена държавна такса от 50лв., както и да обоснове
актуалния си правен интерес от предявените искове, след като с постановление от
28.02.2019г. на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова изп. дело № 2011/7110400/233 е прекратено,
като е предупредил, че при неизпълнение на указанията в срок, производството по делото
ще бъде прекратено. В посочения от съда срок указанията не са изпълнени.
С атакуваното Определение № 7943/25.06.2020г. производството по делото е
прекратено на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, чл. 101, ал. 3 от ГПК и чл. 130 от ГПК. За да
постанови акта си съдът се е мотивирал с това, че от една страна, дадените указания не са
изпълнени, а от друга, при служебна проверка по чл. 130 ГПК е констатирано новоузнато от
съда обстоятелство от значение за делото – че изпълнителното производство е прекратено с
влязло в сила постановление на ЧСИ още на 28.02.2019г., а тази дата предхожда не само
предявяването на иска срещу новия ответник, а изобщо образуването на делото, поради
което и при отсъствието на висящо изпълнително дело срещу длъжника, правен интерес от
исковете с правно основание чл. 439 ГПК липсва.
2

При така изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав достига до
следните правни изводи:

Действително, както правилно е посочил и районният съд, наличието на правен
интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на всеки
установителен иск, за която съдът следи служебно до приключване на производството.
Настоящият състав обаче не споделя изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния
случай – при прекратено изпълнително производство, правен интерес за защита на длъжника
- частен жалбоподател с иск по чл. 439 ГПК липсва, доколкото правната сфера на последния
не е засегната реално към настоящия момент. При наличие на издаден в полза на кредитора
изпълнителен титул, какъвто е изпълнителният лист, правната сфера на длъжника е всякога
засегната, съответно за него винаги съществува правен интерес от иск по чл. 439 ГПК,
доколкото докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред
недължимост на сумите по него, за кредитора винаги е налице възможност за иницииране на
ново изпълнително дело, независимо от прекратяването на предходното и погасяването по
давност на вземането. В този смисъл, липсата на висящо изпълнително производство за
събиране на вземането към момента на или след предявяването на иска, не лишава
длъжника от интерес да установи недължимостта на сумите по изпълнителния лист,
релевирайки изтекла след прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона
погасителна давност за вземането, съответно не води и до недопустимост на предявения иск
с правно основание чл. 439 ГПК. Такава е и константната практика на върховната
касационна инстанция, обективирана в Определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т.
д. № 1660/2016 г., I т. о., ТК, Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3172/2018 г., IV г. о., ГК и др.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният от ищцата
– частен жалбоподател иск е допустим, доколкото същата има интерес да установи
погасяването на вземането по изпълнителния лист по давност, независимо дали за
събирането му е било образувано изпълнително производство и висящо ли е то.
Обжалваното определение на ВРС се явява неправилно и като такова следва да бъде
отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.


Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 7943/25.06.2020г., постановено по гр.д. № 5259/2019г. на
РС – Варна, в частта, в която съдът е прекратил производството по предявените от Г. И. Г.
срещу „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 439
ГПК за сумите в размер на 2689,97лв. – главница по договор за кредитна карта и 27,00лв. –
мораторна лихва за периода 08.02.2010г. – 16.11.2010г., поради липса на правен интерес от
предявените искове, след като с постановление от 28.02.2019г. на ЧСИ Даниела Петрова –
Янкова изп. дело № 2011/7110400/233 е било прекратено и ВРЪЩА делото на ВРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
3

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4