Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 28.12.2012г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
районен съд гражданска
колегия,
На двадесет и втори
ноември две хиляди
и дванадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:З.Р.
като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №400 по описа на съда за 2012г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от “ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”Цариградско шосе” №127А, ет.5 против Е.Б.Л., с ЕГН **********, с адрес ***.
Предявен е за разглеждане иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане на ищеца, за което по ч.гр.д.№3963/11г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и възразена от длъжника в това производство.
Твърди се по исковата молба, че на 21.02.2008г. между страните бил сключен договор за финансов лизинг №3051/2008г., по който ищецът предоставил на ответника ползването на лек автомобил “Хюндай Купе”.По този договор ответникът поел задължение да заплаща месечни лизингови вноски за период от 36 месеца.След като спрял да заплаща дължимите ежемесични вноски, ищецът отправил до ответника нотариална покана, с която му предоставил подходящ срок за изпълнение и предупреждение, че ако не изп ълни задълженията си в този срок ще счита договора за развален.На 05.12.2011г. ищецът подал в съда заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК за сумата от 537.67 лв., съответстваща на просрочените задължения по договора за финансов лизинг.Ответникът възразил срещу тази заповед, поради което е предявен за разглаждане настоящия иск, с който се претендира установяване на съществуване в размер на 537.67 лв.-договорна лихва, лихва за забава и разноски, дължими по договор за финансов лизинг.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирал отговор по исковата молба, в който изцяло е оспорен предявения иск.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По заявление, подадено от ищеца, било образувано ч.гр.д.№3963/12г. за сумата от 537.67 лв., представляващи 131.32 лв. договорна лихва за периода от време 01.10.2008г. до 30.12.2008г. и 406.45 лв.-разноски по договора за финансов лизинг-данък МПС.С разпореждане на съда от 07.12.2011г. била издадена заповед за изпълнение, съобразно подаденото заявление и възразена от длъжника.
Към делото са приети като доказателства по делото: копие от нотариална покана, копие от договор за покупко-продажба на МПС между “Елит Комерсиал” ЕООД и “Пиреос Лизинг” ЕАД и копие от фактура за извършеното плащане, , свидетелство за регистрация на МПС, копие от квитанция за платени данъци върху ПС за 2010г., копие от декларация, подписана от ответника, копие от заявление за издаване на пълномощно за управление и стопанисване на МПС в страната, , искане за лизинг-физически лица, копие от приемо-предавателен протокол.Към приложеното ч.гр.д.№3963/2012г. са приложени: копие от договор за финансов лизинг и погасителен план към него.Изготвена е и приета като доказателство съдебно-почеркова експертиза, която дава извод, че подписите на името на лизингополучател Е.Б.Л. в договор за лизинг №3051 от 21.02.2008г. и запис на заповед към същия са изпълнени от Е.Л..В заявлението за издаване на пълномощно за управление и стопанисване на МПС подписа е на ответника.В искането за лизинг с лизингоискател Е.Л., подписа не бил положен от него.В приемо-предавателен протокол между Е.Л. и представител на ищеца подписа за предал е на ответника Л..
Иска е по чл.422 ГПК-положителен установителен иск за установяване съществуването на вземане, за което вече е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.Предмет на установяване е сумата от 537.67 лв., “представляваща договорна лихва и разноски, дължими по договор за финансов лизинг”.Доказателствената тежест е изцяло върху ищеца, който следваше в производството по делото да докаже и то при условията на пълно и главно доказване размера на вземането си.В този смисъл следваше да докаже размера на изискуемата главница, претендираната договорна лихва и начина по който е договорена и в последствие изчислена.Не се представиха и никакви доказателства относно претендираните разноски, свързани с договора, нито относно произход на такива, нито относно причината да се възложат на ответника.При посочените доводи, за съда се налага извод, че предявения иск е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от “ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”Цариградско шосе” №127А, ет.5 против Е.Б.Л., с ЕГН **********, с адрес *** иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на парично вземане в размер на 537.67 лв., представляващ дължима и непратена договорна лихва и разноски по договор за финансов лизинг №3051/2008г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2761 по ч.гр.д.№3963/2011г. по описа на Районен съд гр.Кюстендил.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните пред ОС гр.Кюстендил.
Райнен съдия: