РЕШЕНИЕ
№ 424
гр. Пловдив, 14.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично
заседание на пети декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
КАСАБОВ
при секретаря Петя Добрева, като разгледа
докладваното от Председателя административно дело № 333 по описа за 2019 год. на
Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно – процесуалния
кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е по жалба на „Софстрой Инвест“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Александър
Стамболийски“ № 39, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя С. К. Т. , чрез
адвокат Н.Б., против ревизионен акт № Р-16001618002031-091-001/17.10.2018 г.,
издаден от Г. П. Й. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Ц. С.
Д. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 17/09.01.2019 г. на директора на Дирекция “Обжалване
и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив, в частта, с която на
оспорващия за периоди от месец декември 2015г. до месец ноември 2016г. и за
месец юни, август и септември 2017г. по фактури от „Маркони
Комерс 2015“ ЕООД, „Павтрейд 55“ ЕООД, „АСАТ“ ЕООД, „Цветелина 71“ ЕООД, „Родопска Дива Гъба“ ЕООД и „Файко Комерс“ 2017 ЕООД е отказан данъчен кредит в общ размер
на 177 573,87 лева, с прилежаща лихва в размер на 37 851,21 лева.
В жалбата и писмената
защита по същество се навеждат доводи
за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда.
Твърди се, че ненамирането на доставчик на посочен адрес не следва да се
тълкува във вреда на ревизираното лице. Възразява се, че от страна на
приходната администрация не са обсъдени всички представени в хода на ревизията
доказателства. Поддържа се, че от ангажираните и неоспорени от ответника
документи се установява приемане и предаване на стоките по спорните фактури.
Оспорват се подходът на органите по приходите правото на данъчен кредит са
обвързва преимуществено с произхода на стоката при прекия доставчик или
транспортирането. В този смисъл се поддържа, че не е допустимо да се обосновава
теза за липса на доставка в условията на симулация само с доказателства за
нередности при доставчика. Твърди се, че както задълженото лице, така и
доставчиците разполагат с материален, технически и кадрови ресурс за
осъществяване на спорните доставки на стоки и услуги. Поддържа се, че непредставяне
на документи от доставчиците или неизпълнението на други техни задължения, несвързани с доставките, не може да
се поставя в тежест на ревизираното лице. Сочи се, практика на СЕС която
изключва отказа на данъчен кредит, поради това че задълженото лице не се е
уверило дали издателят на фактурата има качеството на данъчно задължено лице,
дали е разполагал с въпросните стоки и е бил ли е в състояние да ги достави, ако
въз основа на обективни данни не е установено, че получателят на стоките е
знаел или е трябвало да знае, че конкретната сделка е част от данъчна измама. В
частта на доставките от "ПАВТРЕЙД 55" ЕООД процесуалния представител
на оспорващия заявява, че жалбата не се поддържа без да прави изричен отказа
или оттегляне на оспорването. Претендира се присъждане на сторените в хода на
съдебното производство разноски.
3. Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” –
гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Д., е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на
съответното юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в
представена по делото писмена защита.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно
уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. За допустимостта:
5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред
контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си
изцяло го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно -осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата
в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за
нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За процедурата:
6. Със заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001618002031-020-001/05.04.2018 г. /л. 1088/ на Г. П. Й. – началник сектор
при ТД на НАП – гр. Пловдив е възложено извършване на данъчна ревизия на „Софстрой Инвест“ ЕООД, с обхват данък по ЗДДС за периода от 01.12.2015
до 30.09.2017 г. Срокът за извършване на ревизията е определена до три месеца
от съобщаването на заповедта, което е сторено по електронен път на 10.04.2018
г. Срокът е удължен със ЗВР № Р-16001618002031-020-002/09.07.2018 г. до 10.09.2018
г., без да е изменян обхватът и предметът на ревизията /л.1084/.
В хода на тази административна процедура е съставен ревизионен доклад № Р-16001618002031-092-001/21.09.2018 г. /л.174/,
въз основа на който възложилият на ревизията и ръководителят на ревизията са
издали Ревизионен акт № Р-16001618002031-091-001/17.10.2018 г. /л.154/.
По жалба на „Софстрой Инвест“ ЕООД е издадено решение № 17/09.01.2019 г. /л. 22/ от директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” -
Пловдив, при ЦУ на НАП, с което изцяло е потвърден оспореният в настоящото
производство ревизионния акт.
С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112, ал.2, т.1 от ДПОК
по делото са представени заповед №РД-09-1/03.01.2017 г., заповед №РД-09-21 от
10.01.2017г. и заповед № РД-09-1230 от 11.07.2017 г. на Директора на ТД на НАП -
Пловдив. /л.5,8,9/.
7. Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното
ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен
орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният
акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в
съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във вр. чл.
118, ал.2 и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.
ІV. За фактите:
8."СОФСТРОЙ ИНВЕСТ" ЕООД е регистрирано по ЗДДС, считано от 17.12.2002г. Едноличен собственик на капитала е С. К. Т. . Според пълномощно от
01.04.2015г. С. К. Т. като управител е
упълномощила Т. Т. Т. да управлява и представлява дружеството. Основната
дейност на дружеството е строителство на жилищни и нежилищни сгради и др.
строителни съоръжения. В хода на ревизията е констатирано е, че дружеството води
счетоводството си съобразно
изискванията на Закона
за счетоводството, Счетоводните
стандарти за малки и средни предприятия и българското законодателство.
За доказване на дейността си ревизираното лице е представило фактури за
периода 10.2017 г.- 07.2018 г., договори за строителство, оферти, договори за
изпълнение на СМР, протоколи (л.821), счетоводни документи, сертификати,
справки за наличните недвижими имоти, за моторни превозни средства, протоколи
за разходни норми гориво, справки за наличните машини, стоки, оборудване,
стопански инвентар, за дългосрочни и краткосрочни инвестиции. за вземанията от
трети лица, пътни книжки,свидетелства за регистрация, договор за наем на
недвижим имот (л.921 и сл.).
В представените писмени обяснения е посочено, че предмет на дейност на
дружеството е цялостно изграждане на жилищно и инфраструктурно строителство. Работи
се на обекти на клиентите, за които е приложена справка. Една част от
материалите се заприходяват в см. 301/материали/ и
после см 600 се изписва за съответния обект. Друга част директно се изписва в
см. 600 за обект. Материалите се поръчват от техническите ръководители за
съответния обект. „..обикновено по телефона...“. Транспортът влиза в
договорената цена и е за сметка на доставчика.
Дружество няма недвижими имоти. Притежава моторни превозни средства: Опел Комбо с рег.№ РВ1251СА; Рено Канго
с рег.№ РВ4842СТ; Дачия Логан
с рег.№ РВ1105ТА; Фиат Дукато Макси
2,8 ЖТД с рег.№ РВ2906МВ, както и налични машини, оборудване и стопански
инвентар на обща стойност 126887,95лв. За периода 01.06.2017г.-30.09.2017г. са
декларирани 35 бр. сключени трудови договори с икономическа дейност събиране на
диворастящи недървесни продукти - сезонни работници в земеделието, общ работник
горско стопанство, снабдител доставчик, специалист УЧР, мениджър
покупки-продажби, шофьор на товарен автомобил.
9. Ревизираното дружеството е упражнило правото си на приспадане на данъчен
кредит по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗДДС по декларирани доставки на материали и
услуги от следните доставчици:
9.1. Доставки от „ЦВЕТЕЛИНА 71" ЕООД,
ЕИК *********, с предмет гипсокартон, теракол, електроди,
гвоздеи, кофражни дъски и профили на стойност 284 235,55 лв. и ДДС 56 847,11
лв. Констатирано е, че издадените 36 бр. фактури са включени в дневниците за
продажба на дружеството-доставчик за периода 01.06.2016 г. - 30.09.2016 г.
(подробно описани по дати и стойност на л. 9 от РД). Установено е, че съгласно представените касови бележки от ЕКАФП, плащанията по
горепосочените фактури са извършени в брой. Относно търговските взаимоотношения
с доставчика ревизираното лице е представило спорните фактури, ведно с фискални
бонове (л.1003 и сл.) и приемо - предавателни
протоколи. В дадените писмени обяснения
е посочено, че транспорта е за сметка на доставчика. Стоките се превозват от
база в с. Мало Конаре до съответните обекти с товарен автомобил РА2165ВМ с
шофьор И. Л.. Представени са и фактури, издадени от ревизираното лице на
„Сиенит строителна група“ ЕООД за извършени последващи
продажби.
В хода на ревизията на доставчика е изпратено ИПДПОЗЛ от 14.05.2018 г.,
връчено по реда на чл. 32 ДОПК, като в указания срок от доставчика не са
представени изисканите документи и писмени обяснения. Съставен е протокол за
извършена насрещна проверка № 22221018081742-141-001 от 08.06.2018 г. /л.583/. След
изтичане на указания срок от „ЦВЕТЕЛИНА-71“ ЕООД са представени документи,
между които: процесните фактури; 36 бр. приемо-предавателни протоколи (л.509 и сл.), хронология
411, хронология 501, щатно разписание, САП, договор за наем от 08.04.2016 г.
между от „ЦВЕТЕЛИНА-71“ ЕООД и „Ивиндъстри“ ЕООД, с предмет „ползване на товарен автомобил
с рег. № РА2165ВМ и лек автомобил с рег. № 5967ВН, свидетелства за регистрация на МПС с рег. № РА2165ВМ, фактури
за платен наем по договор 08.04.2016 г. и по договор от 01.06.2016 г., оборотна
ведомост м. 05 и 06.2016г.
Фактурите обхващат периода май –
септември 2016г. и съдържат описание на стоката по вид, мярка, количество,
единична и обща стойност. В приемо-предавателни
протоколи са посочени дати в периода май – септември 2016г., място на съставяне
- Пловдив, вид на стоката, мярка и брой. В протоколите не се съдържа връзка към
конкретна фактура. За лице предало стоката е положен подпис и печат от И.Л.(шофьор,
МАН РА2165ВМ), а за приел – подпис без индивидуализация и печат на ревизираното
лице. Стоките в приемо-предавателните протоколи
кореспондират по вид и количества с тези, описани във фактурите.
Управителят на дружеството - доставчик е дал писмени обяснения, според
които фактурите са с предмет доставка на стоки - строителни материали и са
осчетоводени по кредита на сметка 702, включени са в дневниците за продажба и в
СД по ЗДДС за съответните периоди и е начислен ДДС по сметка 4532. Посочено е, че
разплащанията са извършени в брой и че предходен доставчик е „АСАТ“ ЕООД.
Описано е, че стоката е доставена от И.Л.и е предоставена на ревизираното лице с
наето от „Ивиндъстри“ ЕООД - МПС с peг. №РА2165ВМ. Според писмените обяснения фирмата
разполага с материални и трудови ресурси за дейността (л. 509 и сл.). И.Л.е декларирал, че през лятото и
есента на 2016 г., като служител в „ЦВЕТЕЛИНА 71“ е участвал в товарене, разтоварване
и транспорт на строителни материали до гр. Пловдив, като товаренето в с. Мало
Конаре са извършвали работници на фирмата. Според представените писмени
обяснения, Л. е управлявал камион МАН рег. № 2165ВМ, превозвал е гипсокартони, профили, дюбели, гвоздеи, дъски и др. до
обекти на „СОФСТРОЙ ИНВЕСТ" ЕООД, като стоката е разтоварвана на място
(л.77).
След справки в информационните масиви на НАП органите по приходите са констатирали,
че няма данни за наличие на търговски обекти на доставчика. В представената справка за актуално състояние на действащи трудови договори
е посочено, че за периода 01.05.2015 г.-30.09.2016 г. в „ЦВЕТЕЛИНА-71“ ЕООД са
назначени 64 служители (л.686). Установено е, че И.Л.е назначено като търговски
представител за периода от 31.05.2016г. до 01.05.2017г., без данни да е изпълнявал
длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил.
При анализ на представените доказателства приходните органи са формирали
извод, че от сочения доставчик не са представени пътни листове, товарителници,
стокови разписки, фактури от предходен доставчик и осчетоводяването им,
хронология на сметка „Стоки", осчетоводени разходи за гориво и
командировки, както и фактури за наем на МПС и гориво, както и доказателства за
наети или собствени складови бази за съхранение на стоките до реализацията им. Тези обстоятелства са дали основание за
отказ на право на данъчен кредит по издадените фактури в размер на 56847,11 лв. с прилежаща лихва 12399,13 лв.
9.2. Доставки от „МАРКОНИ КОМЕРС
2015" ЕООД, ЕИК *********, по
20 бр. фактури от м. 12.2015 г. и м.02.2016 г. с предмет: алкидна боя, кофражни
дъски, електроди, пирони, шперплат, гранитогрес, теракол и др., на стойност 164 522,80 лв. и ДДС 32 904,56
лв. Според
данните от информационната система на НАП, дружеството-доставчик е включило
спорните фактури в дневника за продажби за периода 01.12.2015 г. - 28.02.2016
г. Установено е, че плащанията по фактурите са извършени в брой.
Относно търговските взаимоотношения с доставчика ревизираното лице е
представило спорните фактури, фискални бонове, справка и приемо
- предавателни протоколи. В писмено обяснения е посочено, че транспортът на
материалите е за сметка на доставчика. Описано е, че стоките се превозват от
база в гр. Брацигово да обекти на „СОФСТРОЙ ИНВЕСТ“ ЕООД с товарен автомобил
Мерцедес Атего СА5359СР с шофьор И. Г. . (л.698).
Представени са също фактури, издадени от ревизираното лице на „Джи Пи Груп“ ООД
и „Сиенит Мениджмънт“ ООД за извършени последващи
продажби.
На доставчика е извършена насрещна проверка, резултатите от която са отразени
в Протокол № 22221418081294-141-001/24.07.2018 г.(л.663). Изпратено е ИПДПО от
18.05.2017 г., връчено по реда на чл. 32 ДОПК, като в указания срок не са
представени исканите документи. След законоустановения
срок от доставчика са представени процесните фактури
и 24 бр. приемо - предавателни протоколи (л.615). Фактурите са за периодите декември 2015 г. и
февруари 2016г., съдържат описание на стоката по вид, мярка, количество,
единична и обща стойност. В приемо-предавателни протоколи
са посочени дати в периодите декември 2015 г. и февруари 2016г., място на
съставяне - Пловдив, вид на стоката, мярка и количество. В протоколите не се
съдържа връзка към конкретна фактура. За лице предало стоката е положен подпис
и печат от И. Г. (СА5359СР), а за приел – подпис от Т. Т. и
печат на ревизираното лице. Стоките в приемо-предавателните
протоколи кореспондират по вид и количества с тези, описани във фактурите.
В писмени обяснения И.Г. е заявил, че през 2017 г. е работил на трудов
договор в дружеството „Файко Комерс 2017“ ЕООД, чийто
управител е бил А.У.. Г. декларира, че е превозвал стоката по поръчка на У. и
за други негови фирми, а именно: „Маркони комерс“ ЕООД през 2015 г. и „АСАТ“ ЕООД през 2016 г. Тези
курсове му били заплащани допълнително. Стоките са товарени в гр. Брацигово и
са разтоварвани на място от работници на „Строй Инвест“
(л.84).
Органите по приходите са установили, че за доставчика няма данни за наличие
на търговски обекти и дейност със строителни материали. Според справка за трудови
договори в дружеството - доставчик са назначени 64 лица (л.672).
При анализ на представените документи приходните органи са формирали извод,
че не са представени счетоводни регистри, пътни листове, товарителници, стокови
разписки, фактури от предходен доставчик и осчетоводяването им, хронология на
сметка „Стоки", осчетоводени разходи за гориво и командировки, фактури за
наем на МПС и гориво. Изложени са мотиви, че не са представени доказателства за
наети или собствени складови бази за съхранение на стоките до реализацията им. Тези обстоятелства са дали основание за отказ на право на данъчен кредит по
издадените фактури в размер на 32 904,56 лв. и лихва 9009,14 лв.
В хода на административното обжалване са представени свидетелство за
регистрация на МПС с рег. № СА5359СР; договор за наем от 29.04.2015 г. между
„ПАРК КАПИТАЛ“ ЕООД и „МАРКОНИ КОМЕРС 2015“ ЕООД, с предмет „ползване на
товарен автомобил, марка Мерцедес, модел „АТЕГО“ рег. № СА5359СР; договор за
наем от 30.04.2015 г. между „ПАРК КАПИТАЛ“ ЕООД и „МАРКОНИ КОМЕРС 2015“ ЕООД, с
предмет „ползване на офис с площ 41,57 кв.м., находящ
се в гр. Пазарджик, ул. „П. Евтимий“ № 1, ет. 4; договор за наем от 01.10.2015
г. между „ПАРК КАПИТАЛ“ ЕООД и „МАРКОНИ КОМЕРС 2015“ ЕООД с предмет „ползване
на товарен автомобил, марка Мерцедес,. рег. № СА5373СР“; фактури за платени
наемни вноски с предмет „наем на камион по договор от 01.10.2015 г. и по
договор от 29.04.2015 г., по договор за наем на офис от 30.04.2015 г. и по договор
от 01.10.2015 г., издадени от „ПАРК
КАПИТАЛ“ ЕООД.
9.3. Доставки от „РОДОПСКА ДИВА
ГЪБА" ЕООД, ЕИК *********, по 2 бр. фактури м.10.2016 г., и м.11.2016г.
с предмет строително-монтажни работи на стойност 202 600,00 лв. и ДДС 40 520,00
лв. Фактурите са включени в дневника за продажби на доставчика за периода 01.10.2016 г. - 30.11.2016 г.
Относно търговските взаимоотношения с доставчика ревизираното лице е
посочило, че предмет на доставката е извършване на СМР на обект МОЛ Стара
Загора - Магазин „Джъмбо“, за който „Софстрой Инвест" ЕООД има сключен договор със „Сиенит
строителна група" ЕООД от 18.07.2016 г. „Софстрой Инвест"
ЕООД е сключил договор с „Родопска дива гъба" ЕООД като подизпълнител. От задължение
по фактурите в размер 243120,00лв. с ДДС са разплатени само 197500,00 лв.
(л.696). Представени са и фактурите,
издадени от ревизираното лице на „Сиенит строителна група“ ЕООД за
На дружеството-доставчик е
извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП
№22221018081406-141-001 от 17.07.2018 г. (л.604). Връчено е ИПДПОЗЛ по реда на
чл. 32 от ДОПК, като в указания срок не са представени документи и писмени
обяснения.
Ревизираното лице е
заявило, че предоставя от името на доставчика: оборотна ведомост от
01.10.2016г. до 31.10.2016г.; оборотна ведомост от 01.11.2016г. до
30.11.2016г.; аналитичен регистър - Сметка 411 – Клиенти; договор за изпълнение
на строително-монтажни работи от 12.09.2016г., с предмет извършване на СМР,
описани в Приложени № 1 за обект „Преустройство и текущ ремонт на част от
Търговски център Парк Мол Стара Загора - Магазин Джъмбо. приложение № 1 към Договор от 12.09.2016г.; фактура
№ ********** от 17.10.2016г. и Акт № 1 от 05.10.2016г. (образец 19) (л.1040); фактура
№ ********** от 17.11.2016г. и Акт № 2 от 11.11.2016г. (образец 19) (л.1042),
КСС (л.1043), фискални бонове (л.811 и сл.).
Според Приложение № 1 към
договор за СМР от 12.09.2016г. изпълнителят следва да достави и монтира
строителни материали за стени и тавани и да извърши шпакловка по съответни количества
и единична цена. Предметът на доставките във фактурите е обвързан с договора за
СМР и обекта на изпълнение. Акт № 1 от 05.10.2016г. и Акт № 2 от 11.11.2016г. съдържат данни за обекта, вида, мярка,
количество, единична и обща цена на стоките и монтажа. Актовете са подписани за
възложител от К.К., а за изпълнител – Х. Т. .
В декларация, подписана от
А. К. и К. С. , същите са заявили, че през есента на 2016 г., като работници на
трудови договори в „Родопска дива гъба“ ЕООД са извършили СМР и дейности в МОЛ
Стара Загора и магазин „Джъмбо“. Описани са
извършените дейности и е посочено, че работата е изпълнена по заповед на
управителя Трифонов, както и че транспортът е осигурен от работодателя (л.76).
При анализ на представените доказателства органите по приходите са приели,
че доставчикът няма материална, кадрова и техническа обезпеченост за изпълнение
на доставките. Наетият от него по трудови договори сезонни работници, продавач
консултант, шофьор на товарен автомобил, експерт маркетинг и технически
сътрудник, не кореспондират с фактурираните СМР. (л. 667, 677). Тези обстоятелства са дали основание за
отказ на право на данъчен кредит по издадените фактури в размер на 40520,00 лв.
и лихва 7664,35 лв.
9.4. Доставки от „ПАВТРЕЙД 55" ЕООД, ЕИК *********, по 2 бр. фактури от м.02.2016 г. с предмет: електроди,
пирони, шперплат на стойност 16 578,40 лв. и ДДС 3 315,68 лв. Относно
търговските взаимоотношения с доставчика от ревизираното лице са представени
фактури с фискални бонове и доказателства за осчетоводяването им. В писмени
обяснения е посочено, че предмет на доставката е шперплат, пирони и електроди.
Представени са също и фактури, издадени на „Сиенит Мениджмънт“ ООД за извършени
последващи продажби.
Спрямо доставчика е предприета насрещна проверка, резултатите от която са
отразени в ПИНП № 22221318081382-141-001 от 04.07.2018 г. (л.593). Изпратено е
ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, като в указания срок от дружеството-доставчик не са представени изисканите
документи.
След справка и информационните масиви на НАП е констатирано, че няма данни
за наличие на търговски обекти и за дейност търговия със строителни материали
от страна на доставчика. Установено е, че няма декларирани сключени трудови
договори. През 2016 г. не е подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на физически лица (л.667,
682).
При анализ на представените доказателства е формиран извод, че доставчика
не разполага с ресурси за извършване на фактурираните доставки и не са
представени никакви доказателства за
реалното им осъществяване. Тези обстоятелства са дали
основание за отказ на право на данъчен кредит по издадените фактури в размер на 3315,68 лв. и лихва 872,38 лева.
9.5. Доставки от „АСАТ" ЕООД, ЕИК *********, по 14 бр. фактури от м.03.2016 г. и м.04.2016 г. с предмет:
кофражни дъски, водоустойчив шперплат, гранитогрес, електроди, пирони, теракол и алкидна боя, на стойност 105 536,80 лв. и ДДС 21
107,36 лв. Фактурите са включени в дневниците
за продажби на доставчика. Плащанията са извършени в брой. Относно търговските
взаимоотношения с доставчика от ревизираното лице са представени спорните
фактури, ведно с фискални бонове (л.989), справки и приемо-предавателни
протоколи. Според писмените обяснения транспортът на материалите е за сметка на
доставчика. Стоките се превозват от база в гр. Брацигово до съответните обекти
с товарен автомобил „Мерцедес Атего с peг. № СА5359СР и шофьор И. Г. (л.696). Ревизираното лице е
издадало фактури за последващи
продажби към „Джи Пи Груп“ ООД за обект МОЛ Марково тепе - Пловдив.
До доставчика е изпратено ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, като
в указания срок от не са представени изисканите документи. След срока от
дружеството-доставчик с писмо от 20.08.2018 г. са представени процесните
фактури и оригинали на приемо-предавателни протоколи (л.366). Фактурите са за периодите март и
април 2016г., съдържат описание на стоката по вид, мярка, количество, единична
и обща стойност. В приемо-предавателни протоколи са
посочени дати през март и април 2016г., място на съставяне - Пловдив, вид на
стоката, мярка и количество. За лице предало стоката е положен подпис и печат
от И. Г. (СА5359СР), а за приел – подпис от Т. Т. и
печат на ревизираното лице. Стоките в приемо-предавателните
протоколи кореспондират по вид и количества с тези, описани във фактурите.
С протокол № 1463066/10.06.2018 г. към ревизионното производство са
приобщени справки от информационните масиви на НАП. Установено е, че
дружеството-доставчик има задължения в особено големи размери; няма декларирани
сключени трудови договори и не са подадени годишна данъчна декларация за 2016
г. по чл.92 от ЗКПО и справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на
физически лица.
При анализ на представените документи приходните органи са приели, че не са
представени счетоводни регистри, пътни листове, товарителници, стокови
разписки, фактури от предходен доставчик и осчетоводяването им, хронология на
сметка „Стоки", осчетоводени разходи за гориво и командировки, фактури за
наем на МПС и гориво, както доказателства за наети или собствени складови бази
за съхранение на стоките до реализацията им. Тези обстоятелства са дали основание за отказ на право на данъчен
кредит по издадените фактури в размер на 21107,36лв. и лихва 5258,70 лева
В хода на административното обжалване са представени договор за наем от 01.04.2016 г. между „ПАРК КАПИТАЛ“ ЕООД и
„АСАТ“ ЕООД с предмет „ползване на товарен автомобил, марка Мерцедес, модел
АТЕГО, рег. № СА5359СР“ и фактури за платени наеми по договор за наем от
01.04.2016 г. (л.34 и сл.).
9.6. Доставки от „ФАЙКО КОМЕРС 2017" ЕООД, ЕИК *********, по 9 бр. фактури от
м.06.2017 г., м.08.2017г. и м.09.2017 г. с предмет: СМР, гипсокартон,
лепило, хидроизолация, грунд, водоустойчив шперплат, греди и кофражни дъски на
стойност 114 395,80 лв. и ДДС 22 879,16 лв. Фактурите са включени в дневниците
за продажби на доставчика. Относно търговските взаимоотношения с доставчика от
ревизираното лице са представени спорните фактури (л.1051 и сл.), Акт № 1 за
извършените СМР към 20.06.2017 г. (л.1052), договор от 01.06.2017 г. с предмет
извършване на СМР, (л.1054), ППП (л.1061), договор за доставка на материали и
изпълнение на строителство от 18.05.2017 г. между „СОФСТРОЙ ИНВЕСТ" ЕООД и
И. Х. , оферта и фактури, договор за доставка на материали и изпълнение на строителство от 31.05.2017
г. между „СОФСТРОЙ ИНВЕСТ" ЕООД и К. А. и В. А. , ведно с приложения към
него, и фактури с К. и В. А. и (л.773, л.782); хронологични ведомости и
аналитични ведомости.
Според писмените обяснения договорите не са приключени и няма издаден
окончателен протокол. Транспортът на материалите е за сметка на доставчика.
Превозът е от база в гр. Брацигово до обекти на „СОФСТРОЙ ИНВЕСТ" ЕООД с
товарен автомобил Мерцедес Атего СА5359СР с шофьор И.
Г. . Представени са справки за осчетоводяване на фактурите. Част от фактурите
са неразплатени. Ревизираното лице е издало фактури за извършени последващи продажби на „ПОРР България”, „УКАТАМ България”, К. Ангелова, В. А. и И. В. .
На доставчика е изпратено ИПДПОЗЛ, което е връчено по реда на чл. 32 ДОПК,
като в указания срок не са представени документи и писмени обяснения. За
извършената насрещна проверка е съставен ПИНП № П-16001318077239-141-001 от
19.06.2018 г. (л.492). След указания срок от доставчика са представени документи с писмо (справка) вх.№ 21909 от 20.08.2018г., между които заверени копия на
спорните фактури, приемо-предавателни протоколи на фактури №№ 384, 385, 386,
387, 388, 389, 390 и 391/2017г., заверено копие на фактура № 80/20.06.2017г., с
предмет СМР по АКТ №1/20.06.2017 г. (л.468), Акт № 1/16.06.2017г. за извършени
видове СМР, с договор от 01.06.2017 г. между „ФАЙКО КОМЕРС 2017" ЕООД и
„СОФСТРОЙ ИНВЕСТ" ЕООД, ППП, дневник за продажби (л.456 и сл.). Според
писмените обяснения транспортът на материалите е за сметка на доставчика, извършен
е с товарен автомобил „Мерцедес Атего" с peг. № СА5359СР и шофьор И. Г. (л.456).
Фактурите са за периодите август и септември 2017г., съдържат описание на
стоката по вид, мярка, количество, единична и обща стойност. В приемо-предавателни протоколи са посочени дати през август
и септември 2017г., място на съставяне - Пловдив, вид на стоката, мярка и
количество. В протоколите не се съдържа връзка към конкретна фактура. За предал и приел стоката са положени печати и
подписи без индивидуализация . Стоките в приемо-предавателните
протоколи кореспондират по вид и количества с тези, описани във фактурите.
Според договор за СМР от 01.06.2017г. „ФАЙКО КОМЕРС 2017" ЕООД като
подизпълнител следва да извърши дейности съобразно Приложение № 2 – оферта,
което не е ангажирано като доказателство. Предметът на доставката във фактура №
80/20.06.2017г. е обвързан със СМР по Акт № 1 от 20.06.2017г. Актът № 1 от
16.06.2017г. съдържа данни за обекта: „Изграждане на нов пътен надлез на км 146
+ 269,20 в района на гара Тодор Каблешков, вида,
мярка, количество, единична и обща цена на СМР, извършени към 20.06.2017г. – направа
и разваляне на кофраж, полагане на бетон, монтаж на армировка от стомана. Актът
е подписан за възложител от Т. Т. , а за
изпълнител – Ф. Ф. . Описаните в акта видове
и количества СМР не могат да бъдат съпоставени с договорени такива.
Според обясненията на Д. О. К. и С. В. Д. , същите с колеги от фирмата са
извършвали СМР и дейности на гара Тодор Каблешково в началото на лятото на 2017
г,. като работници на трудови договори във „Файко
Комерс 2017“ ЕООД. Описани са извършваните дейности - полагане на бетон,
направа и разваляне на кофраж, монтаж на стоманени армировки по изграждане на
устои, стени, крила, фундаменти, колони и стълбове. Притежавали строителна
квалификация, били им предоставени инструменти. Работата извършили по разпореждане
на Ф. Ф. , управител на „Файко Комерс 2017“ ЕООД
(л.59). Транспортът до гарата се осигурявал от работодателя.
При анализ на документите от приходните органи е формиран извод, че не са
представени пътни листове, товарителници, стокови разписки, фактури от
предходен доставчик и осчетоводяването им, хронология на сметка „Стоки",
осчетоводени разходи за гориво и командировки, както и фактури за наем на МПС и
гориво. Прието е, че не са представени доказателства за наети или собствени
складови бази за съхранение на стоките до реализацията им, както и документи за
разплащания по фактурите, както и поименен списък на квалифицирани лица
извършили обемите строително-монтажни работи, вписани в съответният акт обр.
19, осчетоводени разходи за гориво и командировки, нощувки, данни за инструктаж
на охрана на труда и пр., както и доказателства за наличие на строителен
инвентар. Констатирано е, че от „СОФСТРОЙ ИНВЕСТ" ЕООД не са представени
платежни документи за извършени разплащания по спорните фактури, издадени от
„ФАЙКО КОМЕРС 2017" ЕООД, включително и с допълнително представените
документи с вх.№ 21906 от 20.08.2018г.
Тези обстоятелства са дали основание за отказ на право на данъчен кредит по
издадените фактури в размер на 22879,16лв.
и лихва 2611,51 лв.
10. В хода на съдебното дирене се събраха свидетелските показания на К. А. К. ,
И. Г. Л. , И. К. П., Д.А.К.и И. К.Г..
Свидетелят К.А.К.заявява,
че работи във фирма „Софстрой инвест“ ЕООД като
технически ръководител на обект от края на 2015 г. На МОЛ Марково тепе бил
технически ръководител през зимата 2015 г. – 2016 г., там били няколко човека
технически ръководители. На МОЛ Стара Загора изпълнявал няколко обекта -
магазин „Джъбмо“ през
2016 г. от лятото до есента и магазин „Декатлон“ през
2018 г. На обект в Слънчев бряг през
2016 г. от януари до пролетта. Технологията на работа във фирмата била еднаква
на всичките им обект. Сключва се договор за доставка, техническите ръководители
приемат строителните материали. Свидетелят не е подписвал документи. Пристигал приемо - предавателен протокол, взимал го и предавал във
фирмата някой да го разпише. От доставчици получавали материалите. Сочи „Цветелина“,
„Родопска гъба“ и „Файко комерс“.
Идвал шофьор с експедиционни бележки, свидетелят отмятал какво е пристигнало на
обекта. За „Джъмбо“ доставили - гипсокартон,
лепила, шпакловки, тераколи, изпълнявали сме асансьорни шахти, OSB също се доставяше. В Марково тепе -
кофражни платна, пирони, дюбели, лепила, ако са минали, а и плочки там
изпълнявахме. На к.к „Слънчев бряг“- кофражни платна основно и арматура. „Павтрейд“ били за арматурата доставчик. В к.к. „Слънчев бряг“ и „Джъмбо“ били
подизпълнители на „Сиенит“, а на МОЛ
Марково тепе - на „Джи Пи Груп“.
Свидетелят И.Г.Л.твърди,
че през 2016 г. от май месец до април или май 2017 г , около една година, е работил
на трудов договор във фирма „Цветелина 71“. Бил на длъжност търговски
представител. Също така е професионален шофьор категория „С“ от дълги години. Управлявал
за фирмата различни превозни средства, няколко буса и
един камион МАН. Превозвал материали от складовете на фирмата, които се намират
в село Мало Конаре и в село Алеко Константиново, до Пловдив - МОЛ Марково тепе.
През лятото на 2016 г. ги извършвал тези курсове, над десет. Превозвал
строителни материали - гипсокартон, профили за гипсокартон, към тях свързващите елементи – болтове,
дюбели, също за кофража - кофражни платна, дъски. Управителят на фирмата - Д.П.,
му разпореждаше къде да товари и къде да разтоварва. Посрещал го строителен
техник - К.К., след като разтоварвали, правили опис,
който той съставял. Свидетелят носил опис на това което карал и съпоставяли
дали няма някаква разлика и съставяли протокол, който Л. подписвах за страната
на доставчика, че предава материалите. К. ги съставял протоколите, броял
материалите и ходил до неговия шеф за подпис. Свидетелят имал стокова разписка
и знаел какво кара. От протокола връщал екземпляр на фирмата за отчетност. Лично
подписвал протокола. Само на този обект е карал материали. Превозното средство
- автомобил МАН с номер РА2165ВМ, бил взет под наем от „Иф
индъстри“ и се ползвал от фирма „Цветелина 71“.
Свидетелят Д.А.К.твърди,
че през 2016 г. до началото на 2017 г. е работил във фирма „Цветелина 71“. Фирмата
имала склад за строителни
матирали в стопанския двор на Мало Конаре. Имал контролни функции. Участвал в
преброяването на стоките, придружавал и превоза. И.Л.бил основен шофьор.
Основно гипсокартон, профили за гипсокарто,
замазки, бои и други. Лятото имал поне 10 курса и повече до Марково тепе – МОЛ
с бял камион МАН, управляван от И. Л.. Предавали на К. - строителен техник. Подписвали протокол.
Свидетелят не е полагал подписи никъде за стоката. К. получава стоката, Л. подписвал протокола.
Шофьорът бил задължен да връща протокола.
Свидетелят И.К.П.заявява,
че в края на 2015 г. и началото на 2016 г, е работил в „Маркони
комерс“ ЕООД като мениджър продажби. Вършил и друга
работа, карал работници с автомобил до обекти. Складовата база била в гр.
Брацигово, - складовете на РПК Брацигово, взети под наем, там се съхранявали
стоките, повечето строителни материали - шперплат, бои, теракот,
лепило за гранитогрес, гранитогрес,
кофражни дъски. Софийски фирми ги доставяли повечето от нещата, а от Батак
доставяли кофражни дъски. Продавали са на „Софстрой инвест“. Участвал е
в транспортирането на матирали с мерцедес рег. С 5359 или 5357. И.Г. бил
шофьор. Понякога е пътувал с него. До МОЛ Марково тепе карали стоката.
Разтоварвали стоките и с К. - техникът,
проверявали бройките. Носел готова фактура и съставяли приемо
- предавателен протокол. Г. ги разписвал от тяхна страна. През 2017 г . работил
във „Файко комерс“ с
управител Ф. Ф. от гр. Пещера. Фирмата
се занимавала и с търговия на строителни материали. Имали отношения със „Софстрой
инвест“, продавали им строителни материали. Тогава
правели един пешеходен надлез на гара Каблешково
от Пазарджик към Пловдив. Карал е работници на фирмата „Файко
комерс“ на
обекта на „Софстрой инвест“, правили кофраж.
Доставили и кофражни платна. Тези СМР на обекта ги възложил Т. от „Софстрой инвест“.
Свидетелят И.К.Г.заявява, че през 2016 г. - 2017
г. година е работил като шофьор в три фирми - “Маркони”,
“Асат” и “Айко Комерс”.
Управлявал е товарен автомобил “Мерцедес” Атегро с
регистрационен № СА 5359, бял на цвят. Карал стоки за дружество “Софстрой инвест”, на МОЛ - Марково тепе: строителни материали, бои,
пирони, ОСБ плоскости, ПДЧ плоскости. Материалите ги товарили от Пещера,
Брацигово и от селата. Фирмите си имали складови бази. Случвало се е И. П. да го
придружава. Контактувал с К.К. - техническо лице на
обекта. Товарът по опис го предавали с приемо-предавателен
протокол. Свидетелят подписвал протоколи за дружеството, за което работи, а К.К. ги вземал. Единият екземпляр оставал за Г. и след това
го предавал на А.У.. Издавали пътни листове. Горивото го отчитали с фактури.
Пътни листове лично е попълвал за извършваните курсове. На “Софстрой инвест” карал до 10 пъти приблизително. Няма спомен да е
карал на други обекти на “Софстрой инвест”, освен на
МОЛ Марково тепе. Автомобилът бил под наем. Имал заповед за командировки, но нямам
спомен дали за всеки курс.
13. Според ангажирана в съдебно производство справка на
актуалното състояние на трудовите договори и всички подадени уведомления по чл.
62, ал.5 от КТ за И.Г. същият: от 04.05.2015г. до 27.05.2016г. е работил в „Маркони комерс“ 2015 ЕООД; от 01.05.2016 до 01.11.2016г. в „Цветелина 71“ ЕООД; от 31.05.2016г. до
01.05.2017г. в „Родопска дива гъба“ ЕООД
и от 01.05.2017 до 12.12.2017г. във „Файко Комерс
2017“ ЕООД; във всичките с код по НКПД - шофьор, тежкотоварен автомобил;
шофьор, товарен автомобил; шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона.
14. По делото бе допусната съдебно - счетоводна
експертиза с вещо лице В.Б., чието заключение се прие без възражения от
страните и се кредитира с доверие от съда. Вещото лице след запознаване с
приложените по делото документи и извършена проверка в счетоводството на
„Софстрой инвест" ЕООД, е установило, че всички
закупени стоки/материали и услуги от доставчици по процесните фактури са
осчетоводени и изписани в строителството по съответните обекти. Фактурите са
включени в дневник покупки и дневник продажби и СД за съответните периоди като
е начислен полагащия се ДДС.
В справки Приложение 1-1
до 1-6 са описани всички процесни фактури, придружаващите ги документи, вида на
стоката, начина на разплащане, информация за транспорта, и осчетоводяването; в справки
Приложение 3-1 до 3-6 са отразени последващата реализация
на стоките и услугите, закупени по процесните фактури, в т.ч.издадените фактури
на клиентите, обектите в които са вложени материалите и услугите,
осчетоводяването на продажбите.
Според Приложение 1-1 „Цветелина 71“
ЕООД е издало: фактури с №№ от 101 до 104 от май 2016г.; от 117 до 125 юни
2016г.; от 307 до 311 юли 2016г.; 587,588,594,591 август 2016 г.; 640, от 642
до 649 и от 651 до 656 септември 2016г., като за всички тях по данни от
ревизираното лице превозът е изпълнен от И. Л.. Кореспондиращите им приемо – предавателни протоколи са с дати идентични на
датата на фактуриране. Съгласно Приложение 3-1 строителните материали по
фактури: №№ от 101 до 104 от май 2016г.;
от 117 до 120 и 124 юни 2016г. са вложени на „обекти на фирмата“, без посочена
локация; по 121, 122 и 125 – в гр. София;
по 307, 308, 309 и 311 – в МОЛ Марково Тепе гр. Пловдив; №№ 587, 588, 594, 591 от август 2016г., 640, 642 – 647, 649, 651 – 656 от септември 2016г. - в МОЛ Стара Загора.
Според Приложение 1-2 „Маркони комерс 2015“ ЕООД е
издало: фактури с №№ 636 – 642, 644 и 648 – 653 от декември 2015г.; 619 – 624 от февруари 2016г., като за всички тях по данни от
ревизираното лице превозът е изпълнен от И. Г. . Кореспондиращите им приемо
– предавателни протоколи са с дати идентични
на датата на фактуриране. Съгласно Приложение 3-2 строителните материали по
фактури: №№ 636 – 642, 644 и 648 – 653
от декември 2015г. са вложени на обект гр. Пловдив, МОЛ Марково Тепе, а тези по 619 – 624 от февруари 2016г. – в к.к. Слънчев бряг.
Според Приложение 1-3 „Родопска дива
гъба“ ЕООД е издало: фактури № 297/17.10.2016г. и 559/17.11.2016г. които са
разпалени по банков път на 27.03.2017г. и 26.05.2017г. с остатък за плащане в
размер на 45620 лева. Услугите са осчетоводени към обект Стара Загора – магазин
„Джъмбо“.
Съгласно Приложение 3-3 услугите по фактурите са с последваща
реализация към „Сиенит строителна група“ ЕООД – обект „Джъмбо“.
Според Приложение 1-5 „Асат“ ЕООД е издало: фактури №№ 51-55, 58-60, 62-64 от
март 2016г.; 3-4 и 17 от април 2016г., като за всички тях по данни от
ревизираното лице превозът е изпълнен от И. Г. . Кореспондиращите им приемо –
предавателни протоколи са с дати идентични на датата на фактуриране. Съгласно Приложение 3-5
строителните материали по всички фактури са вложени на обект гр. Пловдив, МОЛ
Марково Тепе, с полседваща реализация към „Джи Пи
Груп“ ООД.
Според Приложение 1-6 „Файко Комерс 2017“ ЕООД е издало: фактури №№ 80 от юни
2017г., 384-385 от август 2017г. и 386 – 391 от септември 2017г. като за всички
тях по данни от ревизираното лице превозът е изпълнен от И. Г. . Съгласно Приложение 3-6
строителните материали по всички фактури №№ 384-385 от август 2017г. са вложени
на обект Парк МОЛ Стара Загора с последваща
реализация към „УКТАМ България“ ЕООД;
386 – 388 от септември 2017г. – в жилищна сграда гр. Пловдив с последваща реализация към В. А. ; 389 – 391 от септември
2017г. - в жилищна сграда с. Брестник с последваща
реализация към И. В. .
Вещото лице не е проследило стоков потокр тъй
като от доставчиците не са представени изисканите
документи.
V. За правото:
15. При обсъдената фактическа обстановка не е спорно,
че ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС, притежава данъчни документи (фактури), съставени в съответствие с изискванията на
ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на
процесните стоки и услуги, по които лицето е получател. Не се спори, че
фактурите са издадени от регистрирани по ЗДДС лица, издадени са съответни
фискални бонове, плащанията са отразени редовно в счетоводството на
жалбоподателя. Спорът в настоящото
производство се концентрира относно реалността на процесните доставки на услуги
и стоки, т.е. обективирането им като проявени
юридически факти, респ. прехвърлянето на правото на собственост върху стоките
по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и получаването на резултата от услугите -
чл.9, ал.1 от ЗДДС. В този аспект не се повдига спор относно обективното
изпълнение на СМР в процесните обекти по вид и обем.
Спорно е дали същите са изпълнени от доставчиците, издали фактурите, по които е
упражнено правото на данъчно предимство.
16. Пряко приложимото в случая национално право, предвижда следното:
За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на
приспадане на данъчен кредит по чл.68 от ЗДДС, следва да е изпълнено някое от
условията, посочени в чл.71 от ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване
правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това, налице ли
е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, и едва след това да се
проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на
чл.71 от ЗДДС.
В посочения смисъл е и практиката на Съда на ЕС /СЕС/, а именно правото на
данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само
поради това, че ДДС е посочен във фактурата. Така в т.13 на решението
по дело С-342/87 Съдът на
ЕО приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата
директива, не включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във фактура;
упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите
данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка, или платени, доколкото са
дължими. В т.17 на същото решение се казва, че, ако всеки фактуриран данък
можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то
данъчната измама би била по-лесна.
Изрично в решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 Съдът на ЕС казва, че за да се установи, че на
основание на доставките на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо
да се провери, дали последните са били реално осъществени и дали съответните
стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки; запитващата
юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в
националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и
фактически обстоятелства по това дело, за да определи, дали може да упражни
право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки; единствено и
само в случаите, в които при тази преценка се установи, че доставките са реално
осъществени и в последствие същите за използвани за целите на извършвани от
самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на
приспадане не би могло да му бъде отказано. Тоест във всички случаи, Съдът на
ЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит
следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка.
В допълнение, според решение на СЕС по дело С-18/13, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка е дадено
задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се
допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да
разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост, но само при наличие
на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и
въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се
установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която
обосновава правото на приспадане, е част от тази измама.
Също така константна е практиката на СЕС по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-273/11, че не е в противоречие с
правото на Съюза да се изисква от даден стопански субект да действа
добросъвестно и да вземе всички мерки, които могат разумно да се изискват от
него, за да се увери, че осъществяваната от него стопанска операция не го
довежда до участие в данъчна измама /съображение по т. 48 от решение №
С-273/11/. В изпълнение на легитимната по Директива 2006/112/ЕО цел за борба
срещу данъчните измами, правните субекти не могат с измамна цел да се позовават
на правото на Съюза и от друга страна - административните и съдебни органи
следва да откажат правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни се
установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел
злоупотреба /т. 37 от решение на СЕС по дело С-285/11/. Всяко манипулиране на
доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ
/решение от 7.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 48 и т. 49/.
Тук е важно да се отбележи, че липсата на материален и
персонален субстрат у доставчика за извършване на облагаемата доставка на
услуга е индиция за несъществуваща доставка без да е достатъчно за
дисквалифициране на правото на данъчен кредит - вж. т.т. 44 и 45 от решението
на СЕС по дело С-324/11.
17. Тук следва да се има
предвид и общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във връзка с §2 от ДР ДОПК,
т.е. лицето което, претендира право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя
на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по
чл.68 и чл.69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което
иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за
това /т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/.
В тази връзка наличието
на издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в счетоводството на
ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките,
превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и
обстоятелства по делото.
В тежест на
жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от
процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в спорните
първични данъчни документи, като предпоставка по чл. 68 ал.1 т.1 от ЗДДС за
възникване право на данъчен кредит.
Доказателствата за
реалното осъществяване на доставките могат условно да бъдат разделени на две
групи: 1) установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката,
в която се включат фактът на притежание на стоките/ресурсите за извършване на
услугата от доставчика, материално-техническата и кадрова му обезпеченост,
възможността му да ги достави/изпълни, респ. фактът на деклариране и внасяне на
ДДС; 2) такива, сочещи на прякото й реализиране, към които следва да се
причислят приемо-предавателни протоколи, доказателства за индивидуализиране на
предмет, вид, количества на услугите, място и време на изпълнение, свидетелски
показания и т.н. Без значение от кой вид са доказателствата,
те следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват
хронологията на осъществяване на сделките, за да се установи по един
категоричен начин физическата изява на доставката, в случая - кой и къде е
извършил услугите; какъв е техният предмет, вид и обем; кои са били пряко
ангажираните с изпълнението им физически лица; къде, как и от кои лица е
извършено приемането на резултата.
18. Съгласно разпоредбата
на чл.9, ал.1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга.
Договорите за изработка са нормативно регламентирани в раздел в чл. 258 и сл.
от Закона за задълженията и договорите. По своят характер този вид договори са консенсуални, двустранни и възмездни. Тъй като
законодателят не е предвидил форма за действителност на договора за изработка,
такъв би могъл да бъде сключен и в устна форма. Предмет на облигационното
правоотношение е постигането на определен резултат, за изработването на готов
продукт, за извършване на някаква дейност, а не прехвърляне на собственост или
друго вещно право. Изпълнителят по този договор е самостоятелен и независим от
този, който му поръчва работата, сам организира изпълнението и постигането на
резултата. Мястото на изпълнение по принцип се определя от изпълнителя, но няма
пречка то да бъде определено от възложителя, като работата се изпълнява
поначало с материали и средства на изпълнителя, но същите могат да бъдат
предоставени от възложителя. Възложителят е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа и да заплати възнаграждението на изпълнителя. Ако
възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при
приемането на работата.
Тоест за да се установи
наличието на процесните доставки на услуги като позитивно проявени факти,
необходимо е да се установи конкретното, дали договореният резултат е
постигнат, как е било организирано и къде е било мястото на изпълнението,
приета ли е договорената работа и изплатено ли е насрещно възнаграждение. Тези
именно данни следва да бъдат заявени и доказани от жалбоподателя посредством
предвидените в процесуалния закон способи.
19. Според установеното с
разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на закона е
прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право. Според
установеното от разпоредбата на чл.24, ал.2 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), при договори за прехвърляне на собственост върху вещи,
определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени
по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.
20. Как се съотнася горната фактическа и правна
установеност към конкретиката на настоящия казус?
20.1. По отношение на извършените доставки по 2 бр.
фактури от м.02.2016 г., издадени от „ПАВТЕРЙД
55“ ЕООД с предмет: електроди,
пирони, шперплат на стойност 16 578,40 лв. и ДДС 3 315,68 лв., следва да се
посочи, че от страна на дружеството-жалбоподател, чрез процесуалния му
представител изрично е заявено, че не се поддържа жалбата в тази й част. Отделно
от това, както в хода на ревизията, така и в хода на съдебното производство нито
от страна на ревизираното лице, нито от страна на процесния доставчик, са
представени доказателства подкрепящи тезата за реалност на доставките. Липсват приемо - предавателни протоколи, доказателства за транспорт
и данни за ангажираните в предаването и приемането на стоките лица. В този
аспект показанията на свидетеля К. се явяват изолирани и без подкрепа от
съвкупния доказателствен материал. Неустановените престации
не могат да са предмет на ДДС. Макар и документално оформени в счетоводството
на РЛ нереалните доставки не пораждат права за данъчно задълженото лице.
Счетоводните операции, които търговците отразяват в първичните си и вторични
регистри, следва да отразяват вярно и честно икономическата същност на осъществяваните
от тях действия. Принципът за предимство на съдържанието пред формата е
въздигнат в законовата норма на чл.4 ал.1 т.5 от Закона за счетоводството.
Счетоводството трябва да отразява действителността, а не привидното й
представяне във формални актове. При последващ контрол всички събрани
доказателства подлежат на преценка и анализ от гледна точка на принципа за
предимство на съдържанието на стопанските операции пред тяхната форма. Законът
при всички случаи, независимо, дали се касае за определяне на косвени или на
преки данъци, изисква преди всичко, доказателства за реалност на доставката, по
начина, по който същата е обективирана в съставените първични счетоводни документи,
а след това и за правилното й счетоводно отразяване.
Трайно е възприето в практиката
на съдилищата, че последваща реализация на стоките и плащането на цената по
фактурите може да бъде само косвено доказателство за реалността на доставките,
но няма водещо значение за признаване правото на данъчен кредит. В този
контекст установените от органите по приходите обстоятелства относно
недоказаност на произхода на стоките и липса на материална и техническа
обезпеченост на доставчика допълват основанието за отказ на правото на данъчен
кредит, а именно липсата на реална доставка.
С оглед гореизложеното
настоящият състав намира, че жалбата в тази част следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваният ревизионен акт се явява законосъобразен в частта, с
която на „Софстрой инвест" ЕООД е отказано право
на данъчен кредит в размер на 3 315,68
лв. и лихва 872,38 лева.
20.2. По отношение на извършените доставки по фактурите, издадени от „ЦВЕТЕЛИНА-71" ЕООД, съдът намира,
че останаха недоказани твърденията на ревизираното лице относно съществени
факти и обстоятелства по транспорта и предаването на по - голямата част от
стоките. Соченият за фактически изпълнител на превоза И.Л.в показанията си пред
съда изрично заявява, че през лятото на 2016 г. с автомобил МАН рег. № РА 2165 ВМ е извършил около десет
курса за доставка на материали до „Софстрой инвест"
ЕООД, но само на обект МОЛ Марково тепе, гр. Пловдив. Показанията на свидетеля
съдът цени като достоверни, доколкото кореспондират със съдържанието на
представените фактури № 307, 308, 309 и 311 от юли 2016г., приложените към тях приемо – предавателни протоколи и счетоводните записи при
ревизираното лице. Доставките до посочения обект се потвърждават и от
показанията на техническия ръководител К. и свидетеля Комсийски.
Извън тези хронологично и фактически съответстващи си обстоятелства остават
заявените доставки по останалите фактури. Каза се, част от тях са отчетени на
обекти на ревизираното лице без посочена локация, а други за обект МОЛ Стара
Загора. Свидетелят Л. не подкрепя твърдението да е доставял стоки до други
обекти на „Софстрой инвест" ЕООД освен до МОЛ
Марково тепе, гр. Пловдив Това дискредитира достоверността на представените към
фактурите приемо – предавателни протоколи, които като
частни свидетелстващи документи нямат материална доказателствена сила и подлежат
на преценка в светлината на съвкупния доказателствен материал. Отделно прави
впечатление, че при потвърдени от Л. десетина курса са представени 36 бр. приемо-предавателни протокола, от съдържанието на които не
може да се индивидуализира лицето което е приело стоките. Във всички приемо – предавателни протоколи е отразено място на
съставяне Пловдив, което според показанията на техническия ръководител К. , че технологията на работа във
фирмата била еднаква на всичките им обект, следва да съвпада с мястото на
предаване и приемане на стоката. К. отрича да е подписвал протоколи. Свидетелят
Л. потвърждава това обстоятелство и заявява, че е предавал стоката единствено
на К. . При това положение остава недоказано реалното предаване във владение на
ревизираното лице на стоките по фактури №№ от 101 до 104 от май 2016г.; 117 -
120 и 124 юни от 2016г.; №№ 587, 588, 594, 591 от август 2016г., 640, 642 –
647, 649, 651 – 656 от септември 2016г., респ. и прехвърлянето на правото на
собственост именно от доставчика „ЦВЕТЕЛИНА-71" ЕООД.
При дефицит на други косвени и преки доказателства за транспорта и
предаването на стоките твърдените от оспорващия
факти и обстоятелства, от които се стреми да черпи благоприятни за себе
си правни последици, остават недоказани. При липсата на доказателствата, които
да кореспондират помежду си и взаимно да са обвързани като следват хронологията
на осъществяване на сделките, съдът е длъжен да приеме за установено, че
съответните доставки не са извършени.
Тук отново следва да се съобрази принципът за предимство на съдържанието
пред формата на водената от ревизираното лице счетоводна отчетност. Наличието
на опровергаващи доказателства, изхождащи от самото ревизирано лице, изключва
верността на операциите, които са отразени в първичните и вторичните му
регистри. Липсата на реални доставки като правопораждащ
факт за търсеното данъчно предимство обосновава и законосъобразността на
ревизионния акт в частта, с която е отказано право на данъчен кредит в размер на 50463,11 лева и прилежаща лихва 10992,76
лева.
20.2.1. Що се отнася до доставките по фактури № 307, 308,
309 и 311 от юли 2016г. съдът намира, че са налице убедителни доказателства за
тяхната реалност. При установен механизъм на транспорт, предаване - приемане на
стоките, плащане, осчетводеяване и последваща реализация, отказът на органите по приходите се
явява необоснован. Неоправдано е от ревизираното лице да се изисква представяне
на пътни листи, командировъчни заповеди и други документи, подлежащи на
съставяне от доставчика, след като транспортът не е за сметка на получателя. В
тази насока следва да се посочи, че както представените в хода на ревизията
писмени обяснения, така показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното
производство, са годни преки доказателства за установяване на превоза на стоките. Приходните органи са игнорирали
тези доказателства, като са изложили общи мотиви и са фокусирали вниманието си
върху липсата на данни за кадрова, материална и техническа обезпеченост на
доставчика. Представените договори за наем на МПС с рег. № РА2165ВМ,
свидетелството за регистрация на МПС, фактури за платен наем и показанията на
свидетеля Л. обосновават извода, че в процесния
периода доставчикът е имал нужните кадри и техника за да може обективно да
изпълни доставката. Каза се, според практика на СЕС отказът на данъчен кредит
не може да се опира единствено на липсата на преки доказателства, че
доставчикът е разполагал с въпросните стоки, респ. къде и как ги е съхранявал и
от къде ги е набавил, ако липсват данни получателят
на стоките да е знаел или да е трябвало да знае, че конкретната сделка е част
от данъчна измама. В случая органите по приходите нито твърдят наличието на
този субективен елемент за ревизираното лице, нито ангажират доказателства в
тази насока. При наличието на преки и косвени доказателства
за индивидуализирането и получаването от страна на ревизираното лице на родово определените
вещи по фактури № 307, 308, 309 и 311 от юли 2016г., плащане, отразяването в
справка – декларацията за съответния период и реализация за нуждите на
дейността, ревизионният акт в частта на отказан данъчен кредит в размер на 6384 лева и прилежаща лихва 1406,37 лева се явява
незаконосъобразен и подлежащ на отмяна.
20.3. Сходна е фактическата обстановка и по доставките от
„Маркони комерс“ ЕООД и „Файко комерс 2017“ ЕООД. Заявеният от ревизираното лице фактически изпълнител на превоза И. Г. , чиято фамилия всъщност е Г., в
показанията си пред съда заявява, че през 2016 г. - 2017 г. година е работил
като шофьор в три фирми - “Маркони”, “Асат” и “Файко Комерс”.
Потвърждава, че е карал стока с товарен автомобил “Мерцедес” Атегро с рег. № СА 5359 за дружеството “Софстрой инвест” на МОЛ - Марково тепе, като е контактувал с К.К. - техническо лице на обекта. Също така потвърждава, че е
подписвал приемо - предавателни протоколи, но изрично отбелязва, че няма спомен да е
карал на други обекти на “Софстрой инвест”, освен на
МОЛ Марково тепе, където курсовете били приблизително до десет.
Според счетоводната
отчетност на ревизираното лице материалите по фактури №№ 636 – 642, 644 и 648 –
653 от декември 2015г. от „Маркони комерс“ ЕООД са вложени на обект гр. Пловдив, МОЛ Марково
Тепе. Останалите стоки по фактури 619 – 624 от февруари 2016г. са отчетени като
вложени к.к. Слънчев бряг.
Стоките по фактури №№
384-385 от август 2017г. и 386 – 391 от септември 2017г., издадени от „Файко Комерс 2017“ ЕООД, са отчетени като вложени в Парк
МОЛ Стара Загора, жилищна сграда гр. Пловдив и жилищна сграда с. Брестник.
Техническият ръководител К.
заявява, че е работил на МОЛ Марково тепе през зимата 2015 г. – 2016 г., този
период на изпълнение на обекта съвпада с показанията на Л., Г. и Комсийски. При това положение остават недоказани твърденията на ревизираното лице,
че всички доставки на стоки по фактурите от „Маркони комерс“ ЕООД и „Файко Комерс
2017“ ЕООД са изпълнени от И.Г.. Във всички приемо –
предавателни протоколи е отразено място на съставяне Пловдив, което според
показанията на техническият ръководител К. следва да съвпада с мястото на
предаване и приемане на стоката. След като Г. не потвърждава да е карал стоки
до други обекти освен МОЛ Марково тепе, гр. Пловдив, то остава недоказано
реалното предаване на стоките по фактури 619 – 624 от февруари 2016г. на „Маркони комерс“ ЕООД - с
дестинация к.к. Слънчев бряг и всички фактури от „Файко Комерс 2017“ ЕООД - с дестинация Парк МОЛ Стара
Загора, жилищна сграда гр. Пловдив и жилищна сграда с. Брестник. Тук следва да
се отбележи, че освен като локация последните доставки не съответстват и като
времеви период и трудова заетост на лицето, сочено като фактически извършител
на предаването на стоките. Техническият ръководител К. отбелязва, че обект МОЛ
Марково тепе, гр. Пловдив е изпълняван през 2015 г. – 2016 г.; обект МОЛ Стара
Загора - магазин „Джъбмо“ - от лятото до есента на
2016 г., а обекта в Слънчев бряг от януари до пролетта на 2016 г. При това
положение стоките от „Файко Комерс 2017“ ЕООД,
фактурирани август и септември 2017г., не могат да бъдат обвързани с периода на
доставките до МОЛ Марково тепе, гр. Пловдив. Според справката за регистрираните
трудови договори И.Г. в периода от 01.05.2016 до 01.11.2016г. е работил в
„Цветелина 71“ ЕООД. Каза се, в
показанията си Г. поддържа, че е правил курсове за фирмите “Маркони”,
“Асат” и “Файко Комерс”,
чиито управител У. му е поставял конкретните задачи. При това положение остава
съвършено неясно как и защо Г. би извършвал курсове до МОЛ Стара Загора за
фирмите на У., в периода когато е работил за „Цветелина 71“ ЕООД, за които курсове не е съхранил и
спомен. Тук следва да се припомни,
че за същия обект в същия период ревизираното лице поддържа да са изпълнявани доставки
на сходни стоки и от И.Л.като работник на „Цветелина 71“ ЕООД, който също отрича
такова обстоятелство.
При това положение остава
недоказано реалното предаване на стоките по фактури №№ 619 – 624 от февруари
2016г. с ДДС 9842,50 лева, издадени
от „Маркони комерс“ ЕООД и
фактури №№ 384-385 от август 2017г. и 386 – 391 от септември 2017г. с ДДС 12979,16 лева, издадени от „Файко Комерс 2017“ ЕООД. За тези доставки, с цел да се
избегне излишно преповтаряне, съдът се позовава на принципните мотивите,
изложени в т. 20.1 и т. 20.2 от настоящото решение. Липсата на реални доставки
като правопораждащ факт за търсеното данъчно
предимство обосновава и законосъобразността на ревизионния акт в частта, с
която е отказано право на данъчен кредит
в размер на 9842,50 лева и прилежаща лихва 2589,66 лева по фактури от „Маркони комерс“ ЕООД; и данъчен
кредит в размер на 12979,16 лева и прилежаща лихва 1346,41 лева по фактури
от „Файко Комерс 2017“ ЕООД.
20.3.1. По отношение на доставките по фактури №№ 636 –
642, 644 и 648 – 653 от декември 2015г. с ДДС 23098,04 лева, издадени от „Маркони комерс“ ЕООД съдът
намира, че са налице убедителни доказателства за тяхната реалност. При
установен механизъм на транспорт, предаване - приемане на стоките, плащане, осчетводеяване и последваща
реализация, отказът на органите по приходите се явява необоснован. Представените
договори за наем на МПС с рег. № СА5359СР, свидетелството за регистрация на
МПС, фактури за платен наем и показанията на свидетеля Г. обосновават извода,
че в процесния периода доставчикът е имал нужните
кадри и техническа обезпеченост, за да може обективно да изпълни доставката. Тук
отново важат и принципите по прилагане на механизма на данъчния кредит,
обсъдени в т. 20.2.1 от настоящото решение. При наличието на преки и косвени
доказателства за индивидуализирането и получаването от страна на ревизираното
лице на родово определените вещи по фактури №№ 636 – 642, 644 и 648 – 653 от
декември 2015г., плащане, отразяването в справка – декларацията за съответния
период и реализация за нуждите на дейността, ревизионният акт в частта на
отказан данъчен кредит в размер на 23098,05
лева и прилежаща лихва 6419,48 лева се явява незаконосъобразен и подлежащ на
отмяна.
20.4. По отношение на доставките на услуги по фактура №
80 от юни 2017г. с ДДС 9900 лева, издадена от „Файко Комерс 2017“ ЕООД и фактури №
297/17.10.2016г. с ДДС 1200 лева и №
559/17.11.2016г. с ДДС 28520
лева, издадени от „Родопска Дива
Гъба" ЕООД, съдът намира,
че извършените строително монтажни дейности се потвърждават от представените в хода на ревизията писмени доказателства и
ангажираните пред съда гласни доказателства от свидетелите П. и К. , които
макар дадени от заинтересовани лица съдът не намира основания да дискредитира,
тъй като са последователни, логични и съответни на съвкупния доказателствен
материал.
Каза се, възникването на
правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата
данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т. 25 от решението на
СЕС по дело С-18/13/, своенето на данъчния документ
от получателя – чл. 71, т. 1 ЗДДС, получаването на стоките/услугите по
доставката /“…действителното извършване на облагаемата сделка…“ според т. 30 от
решението на СЕС по дело С-642/11/ и отреждането на полученото за
икономическата дейност на ДЗЛ /така т. 36 от решението на СЕС по дело
С-153/11/. Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на
приспадане фактически състав изключва възникването на правото.
В случая органите по
приходите са поставили в тежест на ревизираното лице очакването да установи с
косвени убедителни доказателства и в условията на пълно доказване единствената
спорна предпоставка - получаването на услугите по доставката, т.е. „ …
действителното извършване на облагаемата сделка…“ според т. 30 от решението на
СЕС по дело С-642/11/. В този аспект ревизиращите са формирали изводите си,
като са игнорирали наличието на преки първични доказателствени средства за
правно релевантния факт на извършване от доставчиците на услугите, за които са
издадени данъчни документи, а именно протоколите обр.
19 за извършените и приети СМР – Акт № 1 от 05.10.2016г. и Акт № 2 от 11.11.2016г., респ. Акт № 1 от 20.06.2017 г. Автентичността на ангажираните от ревизираното лице
актове не е оспорени от приходната администрация. Последните съдържат нужното
описание на обектите, изпълнените видове СМР, количества, единични и общи цени.
Носят дата, място на съставяне, подпис и печати за изпълнител и възложител. Тук
следва да се отбележи, че непълнотата в съдържанието на самите договори за СМР
не се отразява на факта на изпълнението и правото на данъчно предимство, тъй
като приспадането е функция на изискуемостта на данъка /вж. чл. 68, ал. 2 ЗДДС/, а предметът на доставката се определя от действително осъществената, а
не от уговореното. Строителните услуги като резултат от двустранно и
възмезден облигационно правоотношение могат да бъдат годно доказвани и с факта
на плащането от възложителя, което без съмнение е индиция
за изпълнението на задължението на изпълнителя. В този смисъл отчетните записи на
ревизираното лице, изхождащи според заключението на вещото лице от редовно
водено счетоводство /чл. 182 ГПК във вр. с § 2 от ДР
на ДОПК/, се явяват друго годно производно доказателствено средство за
извършването на услугите /така решение № 12828/01.10.2019 г. по адм. дело № 3751/2019г. на ВАС/.
Неоснователно са формирани
и изводи във вреда на ревизираното лице единствено върху липсата на
доказателства за кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчиците.
Пренебрегнати са декларациите от физическите лица, заети при фактическото
изпълнение на строителните монтажни работи. Не е отчетен видът и спецификата на
строителната дейност – монтаж на сухи строителни елементи, разрушаване и излИ.е на кофраж, която не се характеризира с необходимост
от специфична образователна, професионална и техническа квалификация на
работниците. Необосновано е пренебрегнат наличния при доставчиците към
съответните периоди работен персонал единствено въз основа на декларираните от
работодателя кодове на заеманата длъжност. Още повече, дори да липсват преки
доказателства за обезпечеността на доставчика, тези отрицателни факти не са
част от пораждащия правото на приспадане фактически състав. Каза се практиката
на СЕС поставя ограничение относно отговорността на получателя по доставките до
необходимостта от разумното управление на дейността му, без да се изисква да
полага извънредни усиля да узнае дали издателят на фактурата има качеството на
данъчно задължено лице, дали е разполагал с кадрови потенциал и дали е в
състояние технически да обезпечи услугата със собствени активи, ако въз основа
на обективни данни не е установено, че получателят на стоките е знаел или е
трябвало да знае, че конкретната сделка е част от данъчна измама. В случая, извън
познавателната дейност на органите по приходите е останало значението за
наличието на представа у получателя за привидността на доставките или за
осъществяването им като част от злоупотреба с права. Тук следа да се съобрази,
че изпълнението на доставките не от персонала на издателя на фактурите, а от
персонала на друг стопански субект, не винаги означава прикрИ.е
с измамна цел на действителния доставчик, а може да разкрива фактическо
ползване на друг подизпълнител /вж. т. 49 от решението на СЕС по дело
С-324-11/, респ. на лица без легално уредени трудови правоотношения с
изпълнителя.
Несъстоятелни се явяват и
доводите на ревизиращите във връзка с всякакви други неудовлетворени условия от
страна на доставчиците при изпълнение на строително монтажните работи.
Наличието на технически ръководител, специалист по безопасност на труда,
инструктажи на работниците и др. са релевантни към административнонаказателната
отговорност на възложителя и
изпълнителя, но не са елемент от фактическия състав на данъчния кредит. Извън
релевантните за спора факти остават и обстоятелствата за финансовото положение
на доставчиците, респ. наличието на задължения в големи размери, след като
ревизията не е с предмет ангажиране на солидарна отговорност на получателя по
доставките.
Въз основа на горното
съдът намира, че ревизионният акт в частта, с която е отказано право на данъчен
кредит по фактура № 80 от юни 2017г., издадена от „Файко
Комерс 2017“ ЕООД, в размер на 9900 лева
и лихва 1265,10 лева; както и по фактури № 297/17.10.2016г. и № 559/17.11.2016г., издадени от „Родопска Дива
Гъба" ЕООД, в размер на 40520 лева
и лихва 7664,35 лева, се явява незаконосъобразен и подлежи на отмяна.
20.5. По отношение на фактури №№ 51-55, 58-60, 62-64 от
март 2016г.; № 3-4 и 17 от април 2016г. с ДДС 21107,36лв., издадени от „АСАТ" ЕООД - с предмет
доставка на строителни материали, съдът намира, че са налице доказателства за
реалното им извършване. Установен е механизмът на транспорт и предаване -
приемане на стоките. Фактурите са включени в дневниците за продажби на
доставчика. Плащанията са извършени в брой. Соченото за фактически извършител
на превоза лице - Г. потвърждава, че в
периода 2015 г. – 2016г. от гр. Брацигово е изпълнявал курсове за „Асат“ ЕООД по нареждане на управителя У., с предмет доставка
на строителни материали до обект МОЛ Марково тепе, гр. Пловдив. Показанията на Г.
се подкрепят от сведенията на И.К.П.и К. А. К. . Налице са писмени
доказателства за наемането на отразения в приемо –
предавателните протоколи автомобил „Мерцедес Атего“ с
peг. № СА5359СР. Г. потвърждава, че е подписвал
протоколите и е предавал стоката на техническия ръководител К. . Доказва се и последващата реализация на стоките, вложени за нуждите на
основната дейността на ревизираното лице. За тези доставки, с цел да се избегне
преповтаряне, съдът се позовава и на принципните мотивите, изложени в т. 20.2.1
от настоящото решение. Тук следва да се напомни, че макар да не се ангажирани
доказателства, Г. да е извършвал курсовете за „Асат“ ЕООД въз основа на
редовно трудово правоотношение, това не може да бъде поставяно в тежест на
получателя по доставките, при наличието на преки и косвени доказателства за
индивидуализирането и получаването от негова страна на родово определените вещи
по издадените данъчни документи (Решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело
С-324/11). Ирелевантна за правото на данъчен кредит е
и липсата на данни за предходните доставчици, доколкото изискването за
разширено установяване на стоковата верига се явява необосновано при наличието
на преки доказателства за предаване на стоките от доставчика на получателя. По
тези съображения съдът намира, че ревизионният акт в частта на отказан данъчен
кредит по фактури №№ 51-55, 58-60, 62-64 от март 2016г.; № 3-4 и 17 от април
2016г. в размер на 21107,36 лева и
прилежаща лихва 5258,70 лева се явява незаконосъобразен и подлежащ на отмяна.
VI.За разноските:
21. Констатираната частична незаконосъобразност на административния акт,
налага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството съразмерно на уважената
част от жалбата. Разноските се доказват в
общ размер на 1066,00лв., за които са представени: договор за правна помощ за
договорено възнаграждение 5000,00 лв., от които платено адвокатско възнаграждение
- 500,00 лв. (л.1104), 50,00 лв. за държавна такса (л.20) и 516,00 лева за възнаграждение
на вещо лице (л. 1158 и л. 1215). Макар адвокатското възнаграждение да е уговорено в
размер на 5000 лева, при липсата на доказателства,
от които да е видно, че възнаграждението в този размер реално е заплатено, при
съобразяване постановката на т.1 от ТР 6/2012, по т.д. № 6 по описа за 2012 г.
на ОСГТК на ВКС, разноските следва да бъдат присъдени до доказания размер.
Съразмерната част на разноските от жалбоподателя се равнява на 608,76 лева.
В полза на ответната
администрация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част, в
размер на 3302,05 лв., определен по реда на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба
№1/09.07.2004г.).
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-16001618002031-091-001/17.10.2018 г., издаден от Г. П. Й. на длъжност
Началник на сектор, възложил ревизията и Ц. С. Д. на длъжност главен инспектор
по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – гр.
Пловдив, потвърден с Решение № 17/09.01.2019 г. на директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив при Централно
управление на Националната агенция по приходите, В ЧАСТТА, с която спрямо „Софстрой Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя С. К. Т. е отказан данъчен кредит: в
размер на 6384 лева и прилежаща
лихва 1406,37 лева по фактури от
„Цветелина 71“ ЕООД; в размер на 23098,05
лева и прилежаща лихва 6419,48 лева
по фактури от „Маркони Комерс 2015“ ЕООД; в размер на
9900 лева и лихва 1265,10 лева по
фактура № 80/20.06.2017г. от „Файко Комерс 2017“
ЕООД; в размер на 40520 лева и лихва
7664,35 лева по фактури №
297/17.10.2016г. и № 559/17.11.2016г. от
„Родопска Дива Гъба" ЕООД; в размер на 21107,36 лева и прилежаща лихва 5258,70 лева по фактурите от „АСАТ“ ЕООД.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Софстрой Инвест“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя С. К. Т. срещу Ревизионен акт № Р-16001618002031-091-001/17.10.2018 г.,
издаден от Г. П. Й. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Ц. С.
Д. на длъжност главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – гр.
Пловдив , потвърден с Решение № 17/09.01.2019 г. на директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив, при Централно управление на
Националната агенция по приходите, В ЧАСТТА, в която спрямо „Софстрой Инвест“ ЕООД е отказан данъчен кредит: в размер на 3315,68 лева и лихва 872,38
лева по фактури от „Павтрейд 55“ ЕООД; в размер
на 50463,11 лева и прилежаща лихва 10992,76 лева по фактури от „Цветелина
71“ ЕООД; в размер на 9842,50 лева и
прилежаща лихва 2589,66 лева по фактури
от „Маркони комерс“ ЕООД; в
размер на 12979,16 лева и прилежаща
лихва 1346,41 лева по фактури от „Файко Комерс 2017“ ЕООД.
ОСЪЖДА „Софстрой Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Александър Стамболийски“ № 39, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя С. К. Т. , да заплати на Национална агенция по приходите, сумата от 3302,05 лева /три хиляди триста и два лева и пет
стотинки/, представляващи възнаграждение за осъществена
юрисконсултска защита, съразмерно на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „СОФСТРОЙ
ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Александър Стамболийски“ № 39, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя С.
К. Т. , сумата от 608,76 лева /шестстотин и осем лева и седемдесет и шест
стотинки/ разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: