№ 315
гр. Велико Търново, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20214100500337 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
С Решение №260027/10.03.2021г., постановено по Гр. д.№826/2020г. по описа на РС –
Горна Оряховица, са отхвърлени предявените от СТ. ЕМ. Й. против Н. Д. Х. иск по чл.55
ал.1 пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата 1800лв., представляваща платено на отпаднало
основание адвокатско възнаграждение за осъществяване на правна защита и процесуално
представителство пред ВАС по обжалване на решение по адм. д.№819/2017г. по описа на
Административен съд – Велико Търново, и иск по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за заплащане на
сумата 1800лв., представляваща платено на отпаднало основание адвокатско
възнаграждение за осъществяване на правна защита и процесуално представителство пред
ВАС по обжалване на решение по адм.д.№820/2017г. по описа на Административен съд –
Велико Търново, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата по всеки
един от отхвърлените искове, считано от датата на предявяване на иска – 07.07.2020г. до
окончателното заплащане, и е прекратено производството по гр.д.№826/2020г. по описа на
ГОРС в частта по иска на СТ. ЕМ. Й. против Н. Д. Х. за прогласяване на нищожност на
договор за правна защита и процесуално представителство пред ВАС по обжалване на
решение по адм. д.№851/2017г. по описа на Административен съд – Велико Търново, поради
невъзможен предмет и по искането за връщане на платеното по този договор адвокатско
възнаграждение в размер 1800лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска – 07.07.2020г. до окончателното й заплащане.
Първоинстанционното решение в прекратителната му част не е обжалвано от
страните в законния за това срок, поради което и в тази му част е влязло в законна сила.
1
Против постановеното първоинстанционно съдебно решение е постъпила в рамките
на срока по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищеца СТ. ЕМ. Й., чрез пълномощника му
адв.М. С. – ВТАК, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни и недоказани
предявените осъдителни искове за неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, всеки
един от тях с цена от по 1800лв. Развити са оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част, поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се,
че по отношение на първия от посочените искове, неправилно първоинстанционният съд е
достигнал до извода, че жалбоподателят /ищец/ не е страна по договора за правна помощ и
следователно не е легитимиран да иска връщане на претендираната и заплатена от него
сума, с довод, че този извод не се основава нито на доказателствата по делото, нито на
изявленията на страните, и по съображения, развити в жалбата. Излага, че по отношение на
втория отхвърлен иск – основанието за отхвърлянето му е, че ищецът не бил доказал
основателно оттегляне на пълномощията с довод за допуснато процесуално нарушение от
страна на съда, изразено в непосочване в доклада по чл.146 ал.1 ГПК, че в тежест на ищеца
е да докаже този факт, нито му е указано, че не сочи доказателства във връзка с него.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – ответника Н. Д. Х..
В СЗ въззивникът лично и с пълномощника си адв.Ст. С. – ВТАК, поддържа
въззивната жалба и моли да бъде уважена на посочените в същата основания. Претендира
съдебни разноски за въззивното производство.
В СЗ въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява и не
взема становище по въззивната жалба.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните
предели, очертани във въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна
жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното
решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Горна Оряховица, са били,
2
които са висящи по повод подадената въззивна жалба и пред ВТОС, предявени в условията
на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание
чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1800лв.,
представляваща платено на отпаднало основание адвокатско възнаграждение за
осъществяване на правна защита и процесуално представителство пред ВАС по обжалване
на решение по адм. д.№819/2017г. по описа на Административен съд – Велико Търново, и
иск по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1800лв.,
представляваща платено на отпаднало основание адвокатско възнаграждение за
осъществяване на правна защита и процесуално представителство пред ВАС по обжалване
на решение по адм.д.№820/2017г. по описа на Административен съд – Велико Търново,
ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата по всеки иск, считано от
датата на предявяване на иска – 07.07.2020г. до окончателното заплащане. Ищецът СТ. ЕМ.
Й. е изложил твърдения в ИМ, че през пролетта на 2018г. е сключил с ответника Н. Д. Х. в
качеството му на адвокат договори с правно основание чл.280 ЗЗД, по силата на които му е
възложил да осъществи процесуално представителство във второинстанционното
производство пред ВАС по Адм. д.№820/2017г. и по Адм. д. №819/2017г., двете по описа на
Административен съд Велико Търново, че ищецът е заплатил на ответника договорените
адвокатски възнаграждения от по 1800 лв. по всеки договор по поръчка, както и че с
приложеното към ИМ заявление от 24.03.2019г. ищецът е уведомил ответника, че оттегля
дадената поръчка за процесуално представителство по основателни причини – факта, че
ответникът не е знаел за кога са насрочени заседания пред ВАС и, че не се е запознал с
материалите по тези дела, поради което и по реда на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД претендира
връщане от ответника на заплатените му от ищеца адвокатски възнаграждения от по 1800лв.
по всеки сключен договор за поръчка на отпаднало основание.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответникът Н. Д. Х. е
оспорил изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Посочил е, че
оттеглянето на поръчката от ищеца не е основание за предявените искови претенции,
доколкото е направено преди разглеждане на делата пред ВАС и след като от защитата е
извършена необходимата подготовка по тях, във връзка с което са представени квитанции за
заплатени ДТ по банков път по сметка на ВАС по АХД №819/2017г. и ДТ за препис
протокол ОСЗ до АСВТ. Оспорил е претенцията на ищеца за несвършена работа като
неоснователна, доколкото според представените с писмения отговор на ИМ данъчни
фактури предмета на договора по тях е защита, която не се изчерпва само и единствено с
процесуално представителство по делата пред ВАС, както и че делата са насрочени и
фигурират в съдебния график на ответника.
Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от първоинстанционният
съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до
правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти се установяват с тях. По
тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа
обстановка по делото, препраща своята към същата, поради което и не намира за нужно да я
3
възпроизвежда повторно.
Във въззивното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля Д. А., които не променят установената от първостепенният съд фактическа
обстановка по делото. Св.Д.А., от с.О., приятел на въззивника, установи пред въззивният
съд, че видял адв.Н. Х. за първи път на делото, което С.Й. имал в СвРС, като след
свършване на делото, С.Й. наброил пари на адв.Х. за някакви разноски, за които свидетелят
не знае, нито знае колко пари са наброени, С. му казал, че парите са за командировъчни
някакви. Св.А. установява, че станал конфликт, като С.Й. поискал таблета на адв.Х., за да
проверят някакви документи по някакво дело и последният му отказал, като отговорил, че
не е получавал известие, С. повишил тон, скарали се и адвоката си заминал. Според св.А.,
С.Й. казал на адв.Х. да проверят на таблета, защото му е платил преди една година, като
адвокат Х. му отговорил, че няма известие за това дело, призовка, няма пълномощно, и С.
останал много разгневен. Свидетелят А. е категоричен, че не знае за кое дело, за пред кой
съд се скарали адв.Х. и С.Й., видял само, че С. наброил пари на адвоката.
При така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.55 ал.1 ЗЗД урежда три самостоятелни състава на неоснователно
обогатяване, като на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало
основание, е длъжен да го върне. При осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3
ЗЗД за неоснователно обогатяване на отпаднало основание ищецът следва да въведе като
твърдение и докаже предаването на вещ, респ. в случая плащането, като е допустимо да
въведе и твърдения за основанието към момента на получаването на престацията от
ответника, както и за фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с
обратна сила, а ответникът следва да докаже основания за задържане на полученото.
/Решение №189/04.02.2014г. по т.д.№141/2012г. на ВКС, ТК, I отд./.
В процесният случай твърденията на ищеца с ИМ са, че между него и ответника по
настоящите искове в качеството на адвокат през пролетта на 2018г. са сключени договори за
поръчка по смисъла на чл.280 ЗЗД, по силата на които ищецът е възложил на ответника
осъществяването на процесуално представителство във второинстанционното производство
пред ВАС по Адм. д.№819/2017г. и по Адм. д.№820/2017г., двете по описа на
Административен съд – Велико Търново. Договорът за поръчка няма изискване за форма и е
възможно съгласието за изпълнение на определени правни действия да бъде постигнато и
устно, и с конклудентни действия, поради което доказването на мандатното
правоотношение се извършва с всички доказателствени средства. /Решение
№240/20.01.2020г. по гр.д.№1023/21019г., III г.о. на ВКС. Когато поръчката е оттеглена от
доверителя, връщане на даденото за изпълнение на поръчката се дължи на основание чл.55
ал.1 пр.3 ЗЗД на отпаднало основание.
Събраните по делото доказателства не доказват ищцовото твърдение за сключен през
пролетта на 2018г. договор за поръчка по смисъла на чл.280 ЗЗД между ищеца СТ. ЕМ. Й. и
ответника адв.Н.Х. за осъществяване процесуално представителство във
4
второинстанционното производство пред ВАС по Адм. д. №819/2017г. по описа на Адм. съд
Велико Търново. Жалбоподател по Адм.д.№8102/2018г. по описа на ВАС, образувано по
жалба срещу решение по АХД №819/2017г. по описа на Адм. съд Велико Търново, е не
ищеца по делото, а Е. Е. Й.. Издадената фактура №337/03.04.2018г. с доставчик адв.Н.Х. и
получател Е. Е. Й. с основание защита по АХД №819/2017г. АС ВТ за една инстанция е
индиция облигационното правоотношение от сключен договор за правна защита и
съдействие да е възникнало между тези страни. В процесният случай оттеглянето на
поръчката със заявление от 24.03.2019г., за което не е налице спор, че е достигнало до
знанието на ответника преди провеждане на СЗ пред ВАС по АХД №8102/2018г. по неговия
опис, изхожда от СТ. ЕМ. Й., като пълномощник на Е. Е. Й., което доказва, че страни по
договора за поръчка за процесуално представителство във второинстанционното
производство по жалба срещу решение по Адм. д.№819/2017г. по описа на Адм. съд Велико
Търново са Е. Е. Й. като доверител и адв.Н.Х. като довереник. С плащането от страна на
ищеца на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1800лв. на адв.Н.Х. за
процесуално представителство пред ВАС по жалба срещу решение по Адм. д.№819/2017г.
по описа на Адм. съд В.Търново, ищецът, доколкото не е страна по договора за поръчка, е
изпълнил едно чуждо задължение, поради което, доколкото не е страна по материалното
правоотношение, не е активно материално правно легитимиран да претендира връщане на
даденото по оттеглената поръчка във връзка със защита пред ВАС по жалба срещу решение
по Адм. д.№819/2017г. по описа на Адм. съд В.Търново по реда на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД,
което обуславя неоснователност и недоказаност на предявеният иск и същият следва да бъде
отхвърлен изцяло на това основание. Съгласно чл.280 ЗЗД, с договор за поръчка
довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния
действия, като действително е налице правна възможност договорът за правна помощ и
съдействие да бъде сключен и като договор в полза на трето лице по смисъла на чл.22 ал.1
ЗЗД. В процесният случай обаче, противно на оплакванията във въззивната жалба, по делото
от страна на ищеца не е проведено пълно и главно доказване, че същият е сключил с
ответника договор за осигуряване на правна помощ и съдействие на трето лице – в полза на
Е. Е. Й., т.е. не е доказано, че ищецът е сключил с ответника договор за поръчка за защита
пред ВАС по АХД №819/2017г. по описа на Адм. съд В.Търново в полза на трето лице – Е.
Е. Й.. Обстоятелството, че ответникът не е оспорил твърдението на ищеца за сключен между
тях договор за правна помощ и процесуално представителство за защита пред ВАС по АХД
№819/2017г. по описа на Адм. съд В.Търново не променя извода за недоказаност
правоотношението по договор за поръчка за защита пред ВАС по АХД №819/2017г. по
описа на Адм. съд В.Търново да е възникнало между ищеца и ответника, доколкото,
съгласно чл.175 ГПК, направеното от страна или от неин представител признание на факт се
преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото, които в случая сочат това
правоотношение да е възникнало между Е. Е. Й. и ответника. Действително договорът за
правна помощ и съдействие е двустранна сделка, като може да бъде сключен и като договор
в полза на трето лице, и е различен от едностранната сделка по упълномощаване по чл.36
ал.1 пр.2 ЗЗД. В процесният случай обаче със заявлението от 24.03.2019г. С.Й. като
5
пълномощник на Е. Й. оттегля както пълномощието по смисъла на чл.41 пр.1 ЗЗД, така
оттегля и дадената поръчка за процесуално представителство пред ВАС по жалба срещу
решение по АХД №819/2017г. по описа на Адм. съд В.Търново, следователно
доказателствата по делото сочат, че страна, както упълномощител по едностранната сделка,
така и доверител по сключената с ответника двустранна сделка по договор за правна защита
и съдействие пред ВАС по АХД №819/2017г. по описа на Адм. съд В.Търново е Е. Й.,
недоказано е твърдението на ищеца за сключен от него договор за правна защита и
съдействие в полза на трето лице, поради което и ищецът не е материално – правно
легитимиран да иска връщане от ответника на отпаднало основание на заплатеното
възнаграждение за защита пред ВАС по АХД №819/2017г. по описа на Адм. съд В.Търново
и предявеният първи осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за сумата от 1800лв. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, ведно с акцесорната претенция за законна
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното
изплащане.
Жалбоподател по АХД №5021/2018г. по описа на ВАС, образувано по жалба срещу
решение по Адм. д.№820/2017г. по описа на Адм. съд В.Търново е ищецът по делото СТ.
ЕМ. Й., като между страните по делото не е спорно, а и събраните доказателства, в т.ч. и
издадена фактура №348/10.05.2018г., сочат на сключен между тях през пролетта на 2018г.
договор за поръчка по смисъла но чл.280 ЗЗД, по силата на който ищецът е възложил на
ответника да осъществи процесуалното му представителство във второинстанционното
производство пред ВАС по Адм. д.№820/2017г. по описа на Адм. съд В.Търново.
Установява се и че на 03.05.2018г. ищецът е заплатил на ответника уговореното адвокатско
възнаграждение от 1800лв. по сключения между тях договор за правна защита пред ВАС по
жалба срещу решение по Адм. д.№820/2017г. по описа на Адм. съд В.Търново. Не е налице
спор и се установява, че със заявление от 24.03.2019г., достигнало до ответника преди
провеждане на СЗ на 22.05.2019г. пред ВАС по АХД №5021/2018г. ищецът е оттеглил
поръчката. На основание чл.288 ал.1 ЗЗД, оттеглянето на поръчката не лишава довереника
от правото да иска заплащане на разноските и на уговореното възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл.26 ал.2 ЗА, при неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение в пълен размер, а при
основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд. В процесният
случай от страна на ищеца, от събраните доказателства, както в първоинстанционното, така
и във въззивното производство, не е доказано твърдяното основателно оттегляне на
пълномощията на ответника във връзка със защитата пред ВАС по АХД №5021/2018г. по
неговия опис, поради което и ответникът има право на възнаграждение в пълен размер в
хипотеза по чл.26 ал.2 пр.1 ЗА, предвид което предявеният осъдителен иск по чл.55 ал.1
пр.3 ЗЗД за връщане на сумата от 1800лв., представляваща платено адв. възнаграждение за
защита пред ВАС по жалба срещу решение по Адм.д.№820/2017г. по описа на Адм. съд
Велико Търново, се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Ищцовото твърдение в заявление за оттегляне на поръчката от 24.03.2018г., че ответникът
не знаел за кога са насрочени делата и не се е запознал с тях, е за изгоден за ищеца факт,
6
поради което и заявлението от 24.03.2019г. не е годно да го удостовери. Разпитаният по
почин на въззивника свидетел Д. А. пред ВТОС не установи твърденията на жалбоподателя
за основателно оттегляне на пълномощията, доколкото не му е известно и от показанията му
не се доказва за кое дело, за пред кой съд са се скарали ищецът и адв.Н.Х.. При недоказаност
от ищеца на основателно оттегляне на пълномощията за защита пред ВАС по жалба срещу
решение по Адм.д.№820/2017г. по описа на Адм. съд Велико Търново и на твърдяните
причини, които го обуславят, съобразно чл.26 ал.2 пр.1 ЗА ответникът – адвокат има право
на възнаграждение в пълен размер и не дължи връщането му на отпаднало основание,
доколкото е налице основание за задържане на престацията, което обуславя отхвърляне на
предявеният втори осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за сумата от 1800лв. като
неоснователен и недоказан, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане.
До идентичен правен резултат на отхвърляне на предявените осъдителни искове по
чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД е достигнал и първоинстанционният съд, поради което въззивната жалба
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното
решение в обжалваната му част потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Изходът по спора не налага преразглеждане на отговорността на страните за съдебни
разноски за първоинстанционното производство.
Изходът по спора обуславя неоснователност на претенцията на въззивника за
присъждане на направените /заплатени/ съдебни разноски за въззивното производство /за
вн.ДТ/, която следва да бъде отхвърлена, като само за пълнота съдът излага, че по делото
липсват и доказателства въззивникът да е направил разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна не е предявила претенция за разноски във въззивното
производство и съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260027/10.03.2021г., постановено по Гр.д.№826/2020г.
по описа на РС – Горна Оряховица в ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8