Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………30.01.2018 г. .
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА,
ХХХІІІ състав в открито съдебно
заседание на деветнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : Мария Ганева
при секретаря Теодора Чавдарова и
в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 467 по описа за 2017 год. , за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на Д.С.Г. ***
, подадена чрез пълномощник- адв. Н.Х. *** , срещу решение №
2153-03-1/11.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ гр. Варна, с което е
потвърдено разпореждане № 16/10.11.2016
г. на длъжностно лице при ТП на
НОИ-Варна за прихващане на вземане на ДОО /недобросъвестно получена сума от
3227.64 лв./ с ежемесечни удръжки от 40.90 лв. от личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на Д.Г..
Релевира се материална
незаконосъобразност с мотив за отсъствие на безспорно установено вземане на ДОО
поради неприключило съдебно производство по обжалване на решение на директора
на ТП на НОИ-Варна във връзка с разпореждане
от 29.09.2016 г. по определяне размера на вземането по ДОО / адм. дело №
3178/2016 г. на АС-Варна/. Подателят на жалбата счита ,че институтът на
прихващането няма регламентация в КСО. Нормата на чл.114а от този кодекс урежда само възможност за налагане на запори и удръжки
за задължения към ДОО , но без
удръжки от пенсии за възстановяване на неоснователно получени суми за
осигурителни плащания. Неправилно е предприето принудително изпълнение върху
доход, който е под несеквестируемия минимум – от 2011г. до 2016 г. пенсията на жалбоподателката е под 250 лв.
Оспорващото лице счита, че нормата на чл. 85, ал.1, т.3 от НПОС е в колизия с
нормативен акт от по-висока степен - ДОПК и последният следва да намери
приложение. Оспорващото лице се позовава
на чл.446, ал.1 от ГПК за несеквестируем доход, който под размера на минималната работна заплата. На
изложените основания се прави искане за отмяна на обжалвания административен
акт.
В съдебно заседание оспорващото
лице чрез проц. представител поддържа жалбата и сезира съда с искане за
присъждане на направените разноски по водене на делото.
Ответната страна по жалбата-
директорът на ТП на НОИ гр. Варна, чрез процесуален представител, счита за
законосъобразен оспорения административен акт и моли съда да отхвърли
подадената жалба с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като се съобрази по
отделно и по съвкупност със събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна
следното:
Според приложено към делото
разпореждане № **********/13.09.2016 г. на ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ
гр. Варна на основание чл. 96, ал.1 т.1 от КСО е постановено прекратяване от
31.12.2010 г. на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Тодор
Йорданов Георгиев , тъй като е починал на 15.12.2010 г. съгласно акт за смърт № 175/29.07.2016
г. / л. 11 от делото/.
С разпореждане №
РС-4-03-179481/29.09.2016 г. на началник
отдел към ТП на НОИ гр. Варна на
основание чл. 114, ал.4 от КСО е разпоредено Д.С. Тодорова да възстанови неоснователно получена
сума от 3227.64 лв. и лихва от 2237.66
лв. , представляваща изплащана на нея
пенсия за осигурителен стаж и възраст на Тодор Йорданов Георгиев за периода от 01.01.2011 г. до
31.12.2011 г.
Срещу това разпореждане Г. е
подала жалба до директора на ТП на НОИ Варна / л. 12- 13 от делото/, който е
оставил жалбата без уважение със свое решение № 2153-03-86/08.11.2016 г. ,
влязло в законна сила на 11.07.2017 г. с
постановяване на решение по адм. дело № 4367/2017 г. на ВАС / л. 24-25 от
делото/.
С разпореждане № 16/10.11.2016 г. на ръководител на контрол на разходите на ДОО при ТП на НОИ Варна е разпоредено на
основание чл. 114, ал.5 от КСО
прихващане на вземането на ДОО от
3227.64 лв. /главница / и 2237.66 лв. /
лихва за просрочие/ с вземане на Д.Г. от ДОО- лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, чрез ежемесечни
удръжки от 40.90 лв.
Това разпореждане е съобщено на Г.
на 01.12.2016 г. /л. 14 от преписката/. На 13.12.2016 г. тя е оспорила
разпореждането пред горестоящия адм. орган - директора на ТП на НОИ гр. Варна /
л. 9-10 от преписката/. Последният с решение от 11.01.2017 г. е отхвърлил
жалбата като е изложил мотиви за
приложимост на правилото на чл. 114, ал.5
във вр. с чл. 110, ал.5, т.1 от КСО. Изложена е позиция , че института
на прихващането има регламентация в КСО и същото е посочено като самостоятелен
способ за принудително изпълнение. Адм. орган се е позовавал на чл.114а и сл.
от цитирания кодекс, за да обоснове теза за възможно прихващане на вземания на
осигурени лица към ДОО. Като неприложима се счита уредбата на ДОПК по аргумент
на чл. 163, ал.1 от същия кодекс , според който публичните държавни вземания се
събират по реда на този кодекс, само ако
в закон е предвидено друго , а такъв друг закон е КСО.
Видно от представено по делото
разпореждане № 4 по протокол Y05374/30.09.2016 г на ТП на НОИ Варна личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката с добавката по чл. 84
от КСО е 245. 41 лв. / л. 14-15 от
делото/ .
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена до
териториално компетентния адм. съд от надлежна страна- адресат на атакувания
адм. акт , с който се вменява правно задължение и поради тази причина
съществува пряк, личен и непосредствен правен интерес за подателя на
оспорването от провеждане на съдебна проверка за законосъобразност.
Потестативното процесуално право на
жалба е упражнено при спазване на срока по чл.118, ал.1 от КСО. В обобщение
подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна
поради следните съображения:
По съдебен ред е оспорено решение на директора на ТП на НОИ-Варна , с
което е отхвърлена жалба на Д.Г. срещу разпореждане по чл.117, ал.1, т.2 б.“ж“
от КСО на ръководителя по контрол на
разходите на ДОО при ТП на НОИ-Варна по прихващане на недобросъвестно получени
осиг. плащания с лична пенсия за осиг. стаж и възраст.
Съгласно правилото на чл.117,
ал.3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите
или исканията с мотивирано решение , поради което се налага извод , че авторът
на обжалваното решение е разполагал с материална, териториална компетентност и
такава по степен, за да издаде оспорения акт.
Жалбоподателят не заявява
оплакване за съществено нарушаване
на административнопроизводствените
правила, а и съдебната проверка по реда на чл. 168, ал.1 от АПК не констатира
подобен порок на адм. процес.
Обжалваното волеизявление е
обективирано в изискуемата писмена форма. В обстоятелствената част на решението
се съдържат възприетите от адм. орган фактически данни и са посочени относимите
правни норми , които обосновават
взетото решение. В достатъчна степен на
яснота са индивидуализирани както предмета
, така и адресата на произнасяне , поради което съдът приема, че са спазени
изискванията за форма на адм. акт.
Изследвайки материалната
законосъобразност на оспорения акт съдът
прецени като неоснователно оплакването на Г. за отсъствие на валидно правно основание за извършване на
прихващане поради неприключилия съдебен спор за законосъобразност на
разпореждането по чл.114 от КСО за
възстановяване на недобросъвестно получените осигурителни плащания. Съгласно правилото на чл. 117а от КСО обжалването
на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т.
2 не спира изпълнението им. В този контекст при изрична правна норма, която допуска
изпълнение на адм. акт преди същия да е придобил стабилитет , неговото съдебно
оспорване не препятства настъпване на правните му последици. Поради тази
причина разпореждането надлежно удостоверява съществуването на определено по
основание и размер вземане на държавното
обществено осигуряване.
На следващо
място , с оглед приложеното към делото
съдебно решение по адм. дело № 4367/2017 г. на ВАС се доказва законността на
разпореденото възстановяване на
недобросъвестно получените осиг.
плащания от Д.Г. и по аргумент на чл. 142,
ал.2 от АПК този факт следва да бъде съобразен от съда при анализа за съществуване на елементите от
правопораждащия фактически състав на правото на прихващане.
Обоснована е тезата на
оспорващо лице, че към датата на издаване на
разпореждането за прихващане не е имало
изрична регламентация за размера на удръжки от пенсии при възстановяване
на недобросъвестно получени осиг. плащания в КСО , тъй като подобно правило е прието с негово изменение с ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г./
чл.114а от КСО /, според който удръжките от пенсии за възстановяване на
неоснователно получени суми за осигурителни плащания са в следните размери:
1. когато пенсионерът
получава до 300,00 лв. месечно – една седма част;
2. когато пенсионерът
получава от 300,01 до 400,00 лв. месечно – една шеста част;
3. когато пенсионерът
получава от 400,01 до 500,00 лв. месечно – една пета част;
4. когато пенсионерът
получава от 500,01 до 700,00 лв. месечно – една трета част;
5. когато пенсионерът
получава над 700,01 лв. месечно – една втора част.
В конкретния случай ответникът е приложил правилото на чл. 85, ал.1, т.3
от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж / НПОС/, в нейната относима редакция с ДВ, бр. 19
от 2015 г., в сила от 13.03.2015 г.), според която от пенсиите се правят
удръжки погасяване на задължения за недобросъвестно получени суми за
осигурителни плащания; удръжките са в размерите по чл. 446 от Гражданския
процесуален кодекс, ако пенсията е над минималната работна заплата за страната,
и 1/6 от пенсията, ако тя е под минималната работна заплата за страната.
При минимална работна заплата към
10.11.2016 г. от 420 лв. и размер на получаваната от Д.Г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
от 245.41 лв. адм. орган е определил размер на удръжки от 40.90 лв. месечно,
равняващ се на 1/6 част от пенсията . Това произнасяне не кореспондира с
относимата правна уредба.
Разпоредбата на чл. 118, ал.1 от КСО определя като годен предмет на
съдебен контрол за законосъобразност решението на ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт без значение дали потвърждава или отменя разпореждания ,
за разлика от общото правило на чл. 145 , ал.2 от АПК . В подобна насока
относно предмета на съдебно оспорване е практиката на ВАС /
определение № 3613/31.03.2015 г. по адм. дело № 1160/2015 г. ; определение № 46
/05.01.2015 г. по адм. д. № 14622/2014 г./.
След
като обхватът на съдебен контрол в настоящия процес е решението на директора на
ТП на НОИ-Варна , съгласно предписанието на чл. 142, ал. 1 от АПК съдът е длъжен за изследва неговото
съответствие с материалния закон към
момента на издаването му, което в настоящия случай означава към 11.01.2017 г. Към тази дата е влязла в
сила разпоредбата на чл. 114а , ал.3 от КСО и прилагането на това нормативно правило предполага размер на удръжки от
пенсията на Д.Г. от 35.06 лв. ежемесечно.
Съгласно
предписанието на чл.114, ал.5 от КСО , в
неговата относима редакция , дължимите суми по разпореждания, които не са погасени
доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл.
110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от
държавното обществено осигуряване.
Според разпоредбата на чл.114а , ал.1 от КСО върху паричните обезщетения
и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да
се извършват други удръжки освен за
задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка,
както и при прихващане на суми по реда
на чл. 114, ал. 5.
Правният институт на прихващането е изрично нормативно уреден в КСО като
способ за изпълнение на вземанията на ДОО с предмет недобросъвестно
получени осигурителни плащания . Същите
представляват публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 4 от ДОПК. В
тази връзка жалбоподателят счита, че в случая са приложими правилата на
ДОПК и по –специално регламентацията на чл. 213, ал.1 от същия
кодекс , но новелата на чл. 163 , ал.1 от посочения нормативен акт гласи, че
публичните вземания се събират по реда на
този кодекс, освен ако в закон не е предвидено друго .
Специалното правило на чл.114а от КСО изключва възможност за правоприлагане на
ДОПК. В подкрепа на разбирането за неприложимост на ДОПК е константната съдебна
практика на ВАС / решение №9854/24.07.2017 г. по адм. дело № 5965/2016 г.;
решение № 9589/18.07.2017 г. по адм. дело № 7477/2016 г.; решение №
9584/18.07.2017 г. по адм. дело № 8828/2016 г. ; решение № 5776/10.05.2017 г.
по адм. дело № 6527/2016 г. ; решение № 4128/04.04.2017 г. по адм. дело № 4771/2016 г. ; решение №
3758/28.03.2017 г. по адм. дело № 3140/2016 г./.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че са били налице предвидените в закона предпоставки за прилагане института
на прихващането . Безспорно са налице две насрещни, еднородни, ликвидни и
изискуеми задължения - недобросъвестно получена сума от Д.Г. , /установена по
основание и размер с разпореждане №
РС-04-03-00179481/29.06.206 г. / и
вземане на жалбоподателя от държавното обществено осигуряване /пенсия за
осигурителен стаж и възраст/. Произнасянето на ответника относно размера на
ежемесечни удръжки е незаконосъобразно поради неспазване на чл.114а, ал.3 от КСО , тъй като е определен размер от 40.90 лв. вместо 35. 06 лв. В тази връзка
съдът на основание чл. 173, ал.1 от АПК , отменяйки издаденото решение и
решавайки делото по същество следва да измени размера на ежемесечни удръжки от Д.С.Г.
от 40.90 лв. на 35.06 лв.
При този изход на делото съдът следва да се
произнесе по своевременно направеното
искане на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Оспорващо
лице не е внесло държавна такса за образуване на делото предвид правилото на чл.120 от КСО. Същото депозира два броя пълномощни от 14.10.2016 г. и от
19.01.2018 г. за упълномощаване на адв. Н.
Х. / л. 6 и 30 от делото/, но не представя писмени доказателства за
договорено и заплатено адв. възнаграждение , поради което искането следва да се
остави без уважение предвид липсата на данни на направени разходи по водене на
съдебния процес.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл.172 и сл. от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.С.Г. ***
решение № 2153-03-1/11.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ гр. Варна и вместо
него постановява:
ИЗМЕНЯ разпореждане № 16/10.11.2016 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ-Варна за прихващане на вземане
на ДОО по разпореждане № РС-04-03-00179481/29.09.2016
г. от личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д.С.Г. като дължимият
размер на ежемесечни удръжки се намалява от 40.90 лв. на 35.06 лв.
Оставя без уважение искането на Д.С.Г.
за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съдебното решение подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от датата на
уведомяване на страните с препис от съдебното решение.
Административен съдия :