№ 319
гр. Пазарджик, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Г. Петров
Асен В. Велев
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело №
20245200500482 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 690/31.05.2024 г., постановено по гр. д. № 20245220100920
по описа за 2024 г. на Районен съд – Пазарджик е осъдена Районна
прокуратура - Пазарджик, ЕИК 1218173090313, адрес: гр. Пазарджик, пл.
„Съединение“ № 2 да заплати на П. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
Пловдив, ул. „Славянска“ № 93, ет. 7, ап. 33, сумата от 11 082,69 лева,
представляваща сбор от неплатени брутни трудови възнаграждения,
изразяващи се в разликата между дължимото възнаграждение в предвидения в
ЗСВ минимален размер на удвоената средномесечна заплата на заетите в
бюджетната сфера и действително начислените на ищеца суми, както следва:
за месец 04.2021 г. - 357,80 лева, за месец 05.2021 г. - 130,60 лева, за месец
06.2021 г. - 30,52 лева, за месец 07.2021 г. - 348,43 лева, за месец 09.2021 г. -
159,85 лева, за месец 10.2021 г. - 734,85 лева, за месец 11.2021 г. - 185,15 лева,
за месец 12.2021 г. - 678,91 лева, за месец 05.2022 г. - 137,27 лева, за месец
07.2022 г. - 584,99 лева, за месец 09.2022 г. - 331,74 лева, за месец 10.2022 г. - 1
097,46 лева, за месец 11.2022 г. - 362,70 лева, за месец 12.2022 г. - 980,46 лева,
за месец 01.2023 г. - 559,41 лева, за месец 02.2023 г. - 166,14 лева, за месец
03.2023 г. - 231,66 лева, за месец 04.2023 г. - 179,01 лева, за месец 07.2023 г. -
184,45 лева, за месец 08.2023 г. - 105,91 лева, за месец 09.2023 г. - 758,09 лева,
за месец 10.2023 г. - 1 222,17 лева, за месец 11.2023 г. - 570,87 лева, за месец
12.2023 г. - 984,25 лева, както и сумата от 1 610,36 лева, представляваща
мораторна лихва върху всяка една от главниците, считано от 1-во число на
следващия месец до датата на подаване на исковата молба в съда - 01.03.2024
г., както следва: за месец 04.2021 г. - 113,52 лева; за месец 05.2021 г. - 40,33
1
лева; за месец 06.2021 г. - 9,16 лева; за месец 07.2021 г. - 101,65 лева; за месец
09.2021 г. - 43,94 лева; за месец 10.2021 г. - 195,60 лева; за месец 11.2021 г. -
47,74 лева; за месец 12.2021 г. - 169,20 лева; за месец 05.2022 г. - 28,46 лева; за
месец 07.2022 г. - 111,35 лева; за месец 09.2022 г. - 57,53 лева; за месец 10. 2022
г. - 180,84 лева; за месец 11.2022 г. - 56,74 лева; за месец 12.2022 г. - 144,96
лева; за месец 01.2023 г. - 77,20 лева; за месец 02.2023 г. - 21,45 лева; за месец
03.2023 г. - 27,63 лева; за месец 04.2023 г. - 19,64 лева; за месец 07.2023 г. -
14,59 лева; за месец 08.2023 г. - 7,18 лева; за месец 09.2023 г. - 43,13 лева; за
месец 10.2023 г. - 55,73 лева; за месец 11.2023 г. - 19,79 лева; за месец 12.2023
г. – 23,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 01.03.2024 г., до окончателното изплащане на главниците. Със същото
решение ответникът РП - Пазарджик е осъдена да заплати на адвокат Т. П. от
АК - Пловдив адвокатско възнаграждение в размер на 1 858,48 лева, както и
да заплати по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна такса в размер на
507,72 лева.
В законоустановения срок срещу постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от ответника РП - Пазарджик, с която решението се обжалва
като неправилно. Излагат се доводи и за недопустимост на решението,
доколкото РП-Пазарджик не била пасивно легитимирана страна да отговаря по
предявените искови претенции, както неправилно приел
първоинстанционният съд. Сочи се, че съгласно действащото
законодателството правоотношенията на магистратите, в частност на
прокурорите, при изпълнение на служебните им задължения не са трудови.
Този извод следвал от това, че тези правоотношения не се пораждат, променят
и прекратяват от трудовото законодателство, а от индивидуален
административен акт на съответната колегия на ВСС. Намира, че
препращането в ЗСВ към КТ е субсидиарно и не следвало да води до извода,
че ищецът – прокурор, е страна по трудово правоотношение, поради което
непрецизно било да се говори и за негов работодател, съответно нито ВСС,
нито съответната прокуратура може да се определи като такъв. Сочи, че
съгласно закона Пленума на ВСС има правомощието да определя
възнагражденията на районните прокурори, като единствено размерите на
възнагражденията на най-ниските и най-високите магистратски длъжности се
променяли автоматично по силата на закона. За всички останали случаи,
включително и за възнагражденията на районните прокурори, промяната
настъпвала не по право, а въз основа на издаването на административен акт от
ВСС по чл. 218, ал. 3 от ЗСВ, като единствено Пленумът на ВСС имал това
правомощие. Сочи, че като юридическо лице на бюджетна издръжка РП -
Пазарджик не може самостоятелно да определя за какви дейности да се
използват отпуснатите от бюджета на съдебната власт бюджетни средства.
Счита, че неправилно районният съд е обвързал размера на магистратското
възнаграждение, регламентирано с чл. 218, ал. 3 от ЗСВ с разпоредбата на чл.
218, ал. 2 от ЗСВ, която уреждала размера на възнаграждението за най-
ниските магистратски длъжности, доколкото липсвало законово основание
тези хипотези да се обвързват една с друга. Видно от доказателствата по
делото, начисляваното и получаваното от ищеца трудово възнаграждение за
процесния период било в законоустановените размери по Таблица № 1 на ВСС
за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии,
2
прокурори и следователи. За процесния период не бил издаван друг акт на
ВСС, въз основа на който да се определи друг нов размер на
възнагражденията на районните прокурори. Доколкото ищецът е получавал
възнаграждение спрямо размерите в Таблица № 1 на ВСС, намира, че РП -
Пазарджик е изпълнила задължението на работодателя да изплати
уговореното трудово възнаграждение, противно на изложеното в мотивите на
първоинстанционното решение. По изложените съображения е отправено
искане за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно, както и
за присъждане на направените по делото разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от процесуалния
представител на ищеца – адвокат Т.П., с който изцяло се оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Излагат се подробни съображения, във връзка с
възраженията направени във въззивната жалба. Намира, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което
моли да бъде потвърдено изцяло. Претендира присъждане на разноски по чл.
38, ал. 2 от ЗАдв. пред въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа подадената
жалба, претендира разноски. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си
представител, оспорва въззивната жалба по изложените в отговора доводи.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв., съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
След извършена служебна проверка по редовността и допустимостта на
въззивната жалба, въззивният съд намира, че същата е постъпила в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, подадена е от надлежна страна, която има правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение, отговаря на
изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК, следователно същата е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид
доводите, изложени в открито съдебно заседание и при спазване разпоредбата
на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
ищеца П. Т. П., с която твърди, че до 15.01.2024 г. е изпълнявал длъжността
„прокурор“ в РП - Пазарджик. За периода от 01.04.2021 г. до 31.12.2023 г. му
било начислявано основно месечно възнаграждение за заеманата от него
длъжност, както следва: от 01.04.2021 г. до 31.12.2021 г. - 2 949 лева, от
01.01.2022 г. до 31.03.2023 г. - 3 244 лева, от 01.04.2023 г. до 31.12.2023 г. - 3
731 лева. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 218, ал. 2, във връзка с чл. 163
от ЗСВ счита, че през посочения период е следвало да получава основно
месечно възнаграждение не по-малко от предвиденото в закона за най-ниската
прокурорска длъжност „младши прокурор“, а именно удвоената
средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните
на НСИ. Тъй като за посочения период основното му месечно възнаграждение
е било по-ниско от основното месечно възнаграждение за длъжността
„младши прокурор“, моли да бъде осъден ответникът РП - Пазарджик, в
3
качеството на негов работодател по аргумент от чл. 61 от КТ, във връзка с чл.
229 от ЗСВ, да му заплати сумата от 10 850 лева - сбор от неплатени в брутен
размер трудови възнаграждения, представляващи разликата между дължимото
възнаграждение в предвидения в ЗСВ минимален размер от удвоената
средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера и действително
платените му суми, подробно описани в исковата молба, за месеците: 04.2021
г., 05.2021 г., 06.2021 г., 07.2021 г., 09.2021 г.,10.2021 г., 11.2021 г., 12.2021 г.,
05.2022 г., 07.2022 г., 09.2022 г., 10.2022 г., 11.2022 г., 12.2022 г., 01.2023 г.,
02.2023 г., 03.2023 г., 04.2023 г., 07.2023 г., 08.2023 г., 09.2023 г., 10.2023 г.,
11.2023 г. и 12.2023 г., както и мораторна лихва в размер на 1 550,00 лева
върху всяка една от главниците, считано от 1-во число на следващия месец до
датата на подаване на исковата молба в съда - 01.03.2024 г., също подробно
описани в исковата молба, за месеците посочени по-горе, ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда -
01.03.2024 г., до окончателното им изплащане. Претендира се и присъждане на
разноските по делото, ведно с адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв.
В законоустановения срок ответникът РП - Пазарджик намира исковата
молба за неоснователна и я оспорва по основание и размер. Счита, че РП -
Пазарджик не е надлежен ответник, който да отговаря по исковете, доколкото
размерът на възнаграждението на ищеца не се определяло от ответника, а от
ВСС. Поради това счита, че надлежен ответник е именно ВСС. Не оспорва, че
през исковия период ищецът е заемал длъжността „прокурор“ в РП -
Пазарджик, но счита, че ако ищецът не е бил съгласен с размера на
възнаграждението, същият е имал възможност да не подписва актове за
изменение на акта за заемане на длъжност, съответно след като ги и е
подписал, значи е бил съгласен с размера на възнаграждението. Сочи, за
процесния период начисленото му и изплатено възнаграждение, съответства
на Таблица № 1 на ВСС за 2021г., 2022г. и 2023г., поради което искът е
неоснователен. Намира за недоказани твърденията на ищеца за обвързаност на
размера на основното месечно възнаграждение на магистрати, заемащи
длъжността „прокурор“ в районните прокуратури, с възнаграждението за най-
ниските магистратски длъжности, включително младши прокурори, тъй като
такава обвързаност не е визирана в чл. 218 от ЗСВ. Намира, че чл. 218, ал. 2 от
ЗСВ е приложим единствено за определяне на основното възнаграждение на
най-ниските магистратски длъжности и е неприложим за другите длъжности в
органите на съдебната власт, в т.ч. и за длъжността „прокурор“ в районна
прокуратура. Моли искът да не бъде приеман за разглеждане, тъй като РП -
Пазарджик не е надлежен ответник, а ако бъде приет за разглеждане - да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С протоколно определение от 20.05.2024 г. пред първоинстанционния съд
е допуснато поисканото от ищеца изменение на исковете по реда на чл. 214 от
ГПК. След изменението ищецът претендира заплащане на главница в общ
размер на 11 082,69 лева, както следва: за месец 04.2021 г. - 357,80 лева, за
месец 05.2021 г. - 130,60 лева, за месец 06.2021 г. - 30,52 лева, за месец 07.2021
г. - 348,43 лева, за месец 09.2021 г. - 159,85 лева, за месец 10.2021 г. - 734,85
лева, за месец 11.2021 г. - 185,15 лева, за месец 12.2021 г. - 678,91 лева, за
месец 05.2022 г. - 137,27 лева, за месец 07.2022 г. - 584,99 лева, за месец
4
09.2022 г. - 331,74 лева, за месец 10.2022 г. - 1 097,46 лева, за месец 11.2022 г. -
362,70 лева, за месец 12.2022 г. - 980,46 лева, за месец 01.2023 г. - 559,41 лева,
за месец 02.2023 г. - 166,14 лева, за месец 03.2023 г. - 231,66 лева, за месец
04.2023 г. - 179,01 лева, за месец 07.2023 г. - 184,45 лева, за месец 08.2023 г. -
105,91 лева, за месец 09.2023 г. - 758,09 лева, за месец 10.2023 г. - 1 222,17
лева, за месец 11.2023 г. - 570,87 лева, за месец 12.2023 г. - 984,25 лева, а по
иска за заплащане на мораторна лихва, считано от 1-во число на следващия
месец до датата на подаване на исковата молба в съда - 01.03.2024 г. в общ
размер на 1 610,36 лева, както следва: за месец 04.2021 г. - 113,52 лева; за
месец 05.2021 г. - 40,33 лева; за месец 06.2021 г. - 9,16 лева; за месец 07.2021 г.
- 101,65 лева; за месец 09.2021 г. - 43,94 лева; за месец 10.2021 г. - 195,60 лева;
за месец 11.2021 г. - 47,74 лева; за месец 12.2021 г. - 169,20 лева; за месец
05.2022 г. - 28,46 лева; за месец 07.2022 г. - 111,35 лева; за месец 09.2022 г. -
57,53 лева; за месец 10.2022 г. - 180,84 лева; за месец 11.2022 г. - 56,74 лева; за
месец 12.2022 г. - 144,96 лева; за месец 01.2023 г. - 77,20 лева; за месец 02.2023
г. - 21,45 лева; за месец 03.2023 г. - 27,63 лева; за месец 04.2023 г. - 19,64 лева;
за месец 07.2023 г. - 14,59 лева; за месец 08.2023 г. - 7,18 лева; за месец 09.2023
г. - 43,13 лева; за месец 10.2023 г. - 55,73 лева; за месец 11.2023 г. - 19,79 лева и
за месец 12.2023 г. - 23 лева.
Пред въззивната инстанция не са поискани и не са събрани нови
доказателства.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е
правилно установена от първоинстанционния съд с известни допълнения от
въззивната инстанция, както следва:
Страните не спорят, а и видно от приетите по делото писмени
доказателства е, че през периода от 01.04.2021 г. до 31.12.2023 г. ищецът П. П.
е заемал длъжността „прокурор“ в Районна прокуратура - Пазарджик.
Съгласно Таблица № 1 на ВСС за максималните основни месечни
работни заплати на съдии, прокурори и следователи към 01.01.2021 г.
основната месечна заплата на прокурор в Районна прокуратура е в размер на
2 949,00 лева, към 01.01.2022 г. - 3 244,00 лева, а към 01.04.2023 г. - 3 731,00
лева. Възнаграждението на младшите съдии, младшите прокурори и
младшите следователи е определено на: към 01.01.2021 г. – 2 720,00 лева, към
01.01.2022 г. – 2 992,00 лева, към 01.01.2023 г. – 3 471,00 лева.
От приложените по делото Акт за изменение № ЛС – 148/22.02.2021 г.,
Акт за изменение № ЛС – 403/03.07.2023 г. и Акт за изменение № ЛС –
524/22.08.2023г. към Акт за заемане на длъжност № ЛС 130/24.06.2015г. се
установява, че основното месечно възнаграждение на ищеца към 01.04.2021 г.
е в размер на 3 224,00 лева, в т.ч. основна месечна заплата за длъжността -
2 949,00 лева и ранг „прокурор в Окръжна прокуратура“ – 275,00 лева, към
01.01.2022 г. - основно месечно възнаграждение в размер на 3 554,00 лева, в
т.ч. основна месечна заплата за длъжността - 3 244,00 лева и ранг – 310,00
лева, към 01.04.2023 г. основно месечно възнаграждение в размер на 4 091,00
лева, в т.ч. основна месечна заплата за длъжността - 3 731,00 лева и ранг
„прокурор в Окръжна прокуратура“ – 360,00 лева, а към 01.07.2023 г. ранг –
500,00 лева.
По данни на НСИ средната месечна работна заплата на наетите по
5
трудово и служебно правоотношение в бюджетни организации и фондове,
управлявани от държавата, за периода от 01.04.2021 г. до 31.12.2023 г. е, както
следва: за месец 04.2021 г. - 1 625 лева, за месец 05.2021 г. - 1 563 лева, за
месец 06.2021 г. - 1 488 лева, за месец 07.2021 г. - 1 626 лева, за месец 08.2021
г. - 1 446 лева, за месец 09.2021 г. - 1 544 лева, за месец 10.2021 г. - 1 794 лева,
за месец 11.2021 г. - 1 555 лева, за месец 12.2021 г. - 1 797 лева, за месец
01.2022 г. - 1 561 лева, за месец 02.2022 г. - 1 442 лева, за месец 03.2022 г. - 1
491 лева, за месец 04.2022 г. - 1 814 лева, за месец 05.2022 г. - 1 685 лева, за
месец 06.2022 г. - 1 613 лева, за месец 07.2022 г. - 1 872 лева, за месец 08.2022
г. - 1 614 лева, за месец 09.2022 г. - 1 763 лева, за месец 10.2022 г. - 2 091 лева,
за месец 11.2022 г. - 1 777 лева, за месец 12.2022 г. - 2 041 лева, за месец
01.2023 г. - 1 847 лева, за месец 02.2023 г. - 1 693 лева, за месец 03.2023 г. - 1
721 лева, за месец 04.2023 г. - 1 942 лева, за месец 05.2022 г. - 1 797 лева, за
месец 06.2023 г. - 1 727 лева, за месец 07.2023 г. – 1 943 лева, за месец 08.2023
г. - 1 910 лева, за месец 09.2023 г. – 2 209 лева, за месец 10.2023 г. - 2 404 лева,
за месец 11.2023 г. - 2 094 лева, за месец 12.2023 г. - 2 279 лева.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, начислените на ищеца брутни месечни
възнаграждения за периода от месец 04.2021 г. до месец 12.2023 г. са, както
следва: за месец 04.2021 г. - 3 936,43 лева, за месец 05.2021 г. - 2 568,71 лева, за
месец 06.2021 г. - 3 736,87 лева, за месец 07.2021 г. - 3 959,88 лева, за месец
08.2021 г. - 3 759,96 лева, за месец 09.2021 г. - 3 759,60 лева, за месец 10.2021 г.
- 3 757,58 лева, за месец 11.2021 г. - 3 759,96 лева, за месец 12.2021 г. - 10
708,47 лева, за месец 01.2022 г. - 3 707,60 лева, за месец 02.2022 г. - 3 707,60
лева, за месец 03.2022 г. - 203,93 лева, за месец 04.2022 г. - 885,18 лева, за
месец 05.2022 г. - 3 926,71 лева, за месец 06.2022 г. - 4 431,73 лева, за месец
07.2022 г. - 7 898,78 лева, за месец 08.2022 г. - 4 216,14 лева, за месец 09.2022 г.
- 4 310,14 лева, за месец 10.2022 г. - 4 216,98 лева, за месец 11.2022 г. - 4 216,10
лева, за месец 12.2022 г. - 6 705,83 лева, за месец 01.2023 г. - 4 419,86 лева, за
месец 02.2023 г. - 4 158,18 лева, за месец 03.2023 г. - 4 158,18 лева, за месец
04.2023 г. - 4 335,46 лева, за месец 05.2023 г. - 4 217,22 лева, за месец 06.2023 г.
- 4 277,40 лева, за месец 07.2023 г. - 4 288,90 лева, за месец 08.2023 г. - 7 455,15
лева, за месец 09.2023 г. - 4 976,12 лева, за месец 10.2023 г. - 4 934,91 лева, за
месец 11.2023 г. - 11 733,50 лева и за месец 12.2023 г. - 5 026,73 лева. Общо
начислените брутни месечни възнаграждения за периода от 04. 2021 г. до
12.2023 г. са в размер на 152 356,39 лева. Като база за определяне на
основното месечно възнаграждение на ищеца през процесния период е
използвано възнаграждението за длъжностите: съдия в РС/прокурор в РП,
утвърдено в заседания на Пленуми на ВСС относно актуализация на Таблица
№ 1 за определяне на максималните основни месечни работни заплати на
съдии, прокурори и следователи, на основание чл. 218, ал. 2 и 3 от ЗСВ, както
следва: от 01.01.2021 г. максималната основна месечна работна заплата за
длъжността е в размер на 2 949,00 лева, за ранг 275,00 лева, общо 3 244,00
лева; от 01.01.2022 г. максималната основна месечна работна заплата за
длъжността е в размер на 3 244,00 лева, за ранг 310,00 лева, общо 3 554,00
лева; от 01.04.2023 г. максималната основна месечна работна заплата за
длъжността е в размер на 3 731,00 лева, за ранг 360,00 лева, общо 4 091,00
лева; от 13.12.2023 г. е налице увеличение за ранг от 360,00 лева на 500,00
6
лева, общо 4 231,00 лева.
Според заключението на вещото лице размерите на дължимите брутни
месечни възнаграждения, изчислени на база удвоената средномесечна заплата
на заетите лица в бюджетната сфера за процесните месеци са, както следва: за
04.2021 г. - 4 294,23 лева, за 05.2021 г. - 2 699,31 лева, за 06.2021 г. - 3 767,39
лева, за 07.2021 г. - 4 308,31 лева, за 09.2021 г. - 3 919,45 лева, за 10.2021 г. - 4
492,43 лева, за 11.2021 г. - 3 945,11 лева, за 12.2021 г. - 11 387,38 лева, за
05.2022 г. - 4 063,98 лева, за 07.2022 г. - 8 483,77 лева, за 09.2022 г. - 4 641,88
лева, за 10.2022 г. - 5 314,44 лева, за 11.2022 г. - 4 579,40 лева, за 12.2022 г. - 7
686,29 лева, за 01.2023 г. - 4 979,27 лева, за 02.2023 г. - 4 324,32 лева, за
03.2023 г. - 4 389,84 лева, за 04.2023 г. - 5 142,76 лева, за 07.2023 г. - 5 112,38
лева, за 08.2023 г. - 5 037,15 лева, за 09.2023 г. - 5 734,21 лева, за 10.2023 г. - 6
157,08 лева, за 11.2023 г. - 12 304,37 лева и за 12.2023 г. - 6 010,98 лева. Общо
за периода от месец 04.2021 г. до месец 12.2023 г. дължимите брутни месечни
възнаграждения, изчислени на база удвоената средномесечна заплата на
заетите лица в бюджетната сфера са в размер на 162 272,61 лева. За
процесните месеци дължимите брутни месечни възнаграждения, изчислени на
база удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, са
в общ размер на 132 775,73 лева. Разликата между дължимите брутни трудови
възнаграждения и действително начислените на ищеца суми за периода месец
04.2021 г. до месец 12.2023 г. е общо в размер на 9 916,22 лева, както следва:
за 04.2021 г. - 357,80 лева, за 05.2021 г. - 130,60 лева, за 06.2021 г. - 30,52 лева,
за 07.2021 г. - 348,43 лева, за 08.2021 г. – (-65,55 лева), за 09.2021 г. - 159,85
лева, за 10.2021 г. - 734,85 лева, за 11.2021 г. - 185,15 лева, за 12.2021 г. - 678,91
лева, за 01.2022 г. - 239,20 лева, за 02.2022 г. – (-34,50 лева), за 03.2022 г. – (-
1,91 лева), за 04.2022 г. – (-779,90 лева), за 05.2022 г. - 137,27 лева, за 06.2022 г.
– (-20,70 лева), за 07.2022 г. - 584,99 лева, за 08.2022 г. – (-18,72 лева), за
09.2022 г. - 331,74 лева, за 10.2022 г. - 1 097,46 лева, за 11.2022 г. - 362,70 лева,
за 12.2022 г. - 980,46 лева, за 01.2023 г. - 559,41 лева, за 02.2023 г. - 166,14 лева,
за 03.2023 г. - 231,66 лева, за 04.2023 г. - 807,30 лева, за 05.2023 г. - 468 лева, за
06.2023 г. - 304,20 лева, за 07.2023 г. - 823,48 лева, за 08.2023 г. – (-2 418,00
лева), за 09.2023 г. - 758,09 лева, за 10.2023 г. - 1 222,17 лева, за 11.2023 г. -
570,87 лева, за 12.2023 г. - 984,25 лева. Разликата между дължимите брутни
трудови възнаграждения и действително начислените на ищеца суми само за
процесните месеци е общо в размер на 11 082,69 лева, както следва: за месец
04.2021 г. - 357,80 лева, за месец 05.2021 г. - 130,60 лева, за месец 06.2021 г. -
30,52 лева, за месец 07.2021 г. - 348,43 лева, за месец 09.2021 г. - 159,85 лева,
за месец 10.2021 г. - 734,85 лева, за месец 11.2021 г. - 185,15 лева, за месец
12.2021 г. - 678,91 лева, за месец 05.2022 г. - 137,27 лева, за месец 07.2022 г. -
584,99 лева, за месец 09.2022 г. - 331,74 лева, за месец 10.2022 г. - 1 097,46
лева, за месец 11.2022 г. - 362,70 лева, за месец 12.2022 г. - 980,46 лева, за
месец 01.2023 г. - 559,41 лева, за месец 02.2023 г. - 166,14 лева, за месец
03.2023 г. - 231,66 лева, за месец 04.2023 г. - 179,01 лева, за месец 07.2023 г. -
184,45 лева, за месец 08.2023 г. - 105,91 лева, за месец 09.2023 г. - 758,09 лева,
за месец 10.2023 г. - 1 222,17 лева, за месец 11.2023 г. - 570,87 лева и за месец
12.2023 г. - 984,25 лева.
Според изчисленията на вещото лице обезщетението за забавено плащане
(мораторна лихва) върху разликата между изплатеното възнаграждение и
7
изчислената сума за получаване (нетно възнаграждение) на база удвоената
средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, считано от 1-во
число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба в съда -
01.03.2024 г., е общо в размер на 1 450,04 лева, както следва: за месец 04.2021
г. - главница 322,02 лева, лихва 102,17 лева; за месец 05.2021 г. - главница
120,01 лева, лихва 37,03 лева; за месец 06.2021 г. - главница 27,46 лева, лихва
8,24 лева; за месец 07.2021 г. - главница 313,58 лева, лихва 91,49 лева; за месец
09.2021 г. - главница 143,87 лева, лихва 39,53 лева; за месец 10.2021 г. -
главница 661,36 лева, лихва 176,03 лева; за месец 11.2021 г. - главница 166,64
лева, лихва 42,96 лева; за месец 12.2021 г. - 611,01 лева, лихва 152,28 лева; за
месец 05.2022 г. - главница 123,55 лева, лихва 25,60 лева; за месец 07.2022 г. -
526,49 лева, лихва 100,22 лева; за месец 09.2022 г. - главница 298,56 лева,
лихва 51,77 лева; за месец 10.2022 г. - 987,71 лева, лихва 162,76 лева; за месец
11.2022 г. - 326,43 лева, лихва 51,07 лева; за месец 12.2022 г. - 882,41 лева,
лихва 130,46 лева; за месец 01.2023 г. - 503,47 лева, лихва 69,48 лева; за месец
02.2023 г. - 149,53 лева, лихва 19,31 лева; за месец 03.2023 г. - 208,49 лева,
лихва 24,87 лева; за месец 04.2023 г. - главница 161,11 лева, лихва 17,68 лева;
за месец 07.2023 г. - главница 166 лева, лихва 3,14 лева; за месец 08.2023 г. -
95,32 лева, лихва 6,47 лева; за месец 09.2023 г. - 682,28 лева, лихва 38,82 лева;
за месец 10.2023 г. - 1 099,95 лева, лихва 50,15 лева; за месец 11.2023 г. -
513,78 лева, лихва 17,81 лева и за месец 12.2023 г. - главница 885,82 лева,
лихва 20,70 лева. Обезщетението за забавено плащане (мораторна лихва)
върху разликата между начисленото възнаграждение и изчисленото брутно
възнаграждение на база удвоената средномесечна заплата на заетите лица в
бюджетната сфера, считано от 1-во число на следващия месец до датата на
подаване на исковата молба в съда - 01.03.2024 г. за съответните месечни
възнаграждения, е общо в размер на 1 610,36 лева, както следва: за месец
04.2021 г. - 113,52 лева; за месец 05.2021 г. - 40,33 лева; за месец 06.2021 г. -
9,16 лева; за месец 07.2021 г. - 101,65 лева; за месец 09.2021 г. - 43,94 лева; за
месец 10.2021 г. - 195,60 лева; за месец 11.2021 г. - 47,74 лева; за месец 12.2021
г. - 169,20 лева; за месец 05.2022 г. - 28,46 лева; за месец 07.2022 г. - 111,35
лева; за месец 09.2022 г. - 57,53 лева; за месец 10.2022 г. - 180,84 лева; за месец
11.2022 г. - 56,74 лева; за месец 12.2022 г. - 144,96 лева; за месец 01.2023 г. -
77,20 лева; за месец 02.2023 г. - 21,45 лева; за месец 03.2023 г. - 27,63 лева; за
месец 04.2023 г. - 19,64 лева; за месец 07.2023 г. - 14,59 лева; за месец 08.2023
г. - 7,18 лева; за месец 09.2023 г. - 43,13 лева; за месец 10.2023 г. - 55,73 лева; за
месец 11.2023 г. - 19,79 лева и за месец 12.2023 г. - 23 лева.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна
настоящата инстанция приема от правна страна следното:
При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на
обжалваното решение на основание чл. 269 ГПК съдът намира, че същото е
валидно и допустимо, доколкото не страда от пороци, обосноваващи неговата
нищожност или недопустимост.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове по чл. 128, т. 2 от КТ, във връзка с чл. 218, ал. 2 от ЗСВ и
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на трудовото възнаграждение, както и за
мораторна лихва върху всяка претендирана сума от датата на падежа й до
датата на подаване на исковата молба. Претендира се и законна лихва от
8
датата на исковата молба до окончателното плащане на главниците.
Страните не спорят, че през периода от 01.04.2021 г. до 31.12.2023 г.
ищецът П. П. е заемал длъжността „прокурор“ в РП - Пазарджик. Исковата
претенция е насочена към РП - Пазарджик, където през процесния период Т. е
осъществявал длъжността „прокурор“, доколкото същата има качеството на
работодател на ищеца по аргумент на чл. 61 от КТ, във връзка с чл. 229 от ЗСВ
и § 1, т. 1 от ДР на КТ.
Спорът в настоящото производство се свежда до няколко основни
въпроса - ĸaĸ ce опpeдeлят възнагражденията на прокурорите на районно ниво
- въз ocнoвa нa зaĸoнa или нa peшeниeтo на Пленума нa BCC, с което се
утвърждава Таблица № 1 за определянето на максималните основни месечни
работни заплати на съдиите, прокурорите и следователите, съответно
изплатеното на ищеца основно месечно възнаграждение, съответства ли на
дължимото му се такова и кой дължи разликата между тях, ако се установи
такава.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е недопустимо, като
постановено срещу ненадлежен ответник, доколкото РП - Пазарджик не била
пасивно легитимирана страна да отговаря по така предявените искове.
Изложените в жалбата аргументи, че препращането в ЗСВ към КТ е
субсидиарно и не следвало да води до извода, че ищецът – прокурор, е страна
по трудово правоотношение, поради което непрецизно било да се говори и за
негов работодател, съответно нито ВСС, нито съответната прокуратура може
да се определи като такъв, въззивният съд намира за неоснователни, по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗСВ Висшият съдебен съвет
осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия.
Според разпоредбата на чл. 30, ал. 5, т. 1 от ЗСВ, съдийската колегия и
прокурорската колегия осъществяват своята дейност поотделно, като в
съответствие с професионалната си насоченост назначават, повишават,
преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и
следователите. Магистратите се назначават в длъжност след проведен конкурс
с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет – чл. 160 от ЗСВ.
Въз основа на това решение магистратът встъпва в длъжност, което се
удостоверява писмено от административния ръководител на съответния орган
на съдебната власт, който съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ЗСВ
издава акт за заемане на длъжността, съдържащ определени реквизити, а
именно: наименованието на органа на съдебната власт, в който се заема
длъжността, правното основание за заемането на длъжността, наименованието
на длъжността и ранга, размера на основното и допълнителните
възнаграждения и датата на встъпване в длъжност. От посочената дата
магистратът започва изпълнението на служебните си задължения в съответния
орган на съдебната власт.
Правата и задълженията на магистратите са уредни в Раздел V от Глава
девета на ЗСВ. В разпоредбите на чл. 218 от ЗСВ са регламентирани
правомощията на ВСС, действащ като Пленум, с оглед разпоредбата на чл. 30,
ал. 2, т. 10 от ЗСВ, да определя възнагражденията за съответните магистратски
длъжности, средствата за които се осигуряват от бюджета на съдебната власт.
9
Разпоредбата на чл. 229 от ЗСВ предвижда, че за неуредените в Раздел V от
Глава девета на ЗСВ въпроси се прилага Кодексът на труда.
Стъпвайки на посочените разпоредби от закона, въззивният споделя
изложените от първоинстанционния съд аргументи във връзка с
допустимостта на предявения иск и приетото, че надлежен ответник по иска е
РП - Пазарджик, а не ВСС, който назначава, повишава, премества и
освобождава от длъжност. Тази легитимация на ответника следва от
разпоредбата на чл. 229 от ЗСВ, във връзка с §1, т. 1 от ДР на КТ и по
аргумент на чл. 61 от КТ, доколкото именно РП - Пазарджик е съдебният
орган, където ищецът е осъществявал функциите си на магистрат, заемайки
длъжността прокурор.
Действително магистратите полагат труд по силата на специфичен вид
правоотношения в съответния орган на съдебна власт, който се явява техен
работодател, доколкото се касае за правоотношения с трудов характер. Не се
налага различен извод поради спецификата на правоотношението на
магистратите, с оглед обстоятелството, че се назначават, повишават,
понижават, преместват и освобождават с решение на съответната колегия
ВСС съгласно нормите на чл. 160 и чл. 161 от ЗСВ. Служебното
правоотношение на магистратите действително възниква от сложен
фактически състав, но това не означава, че органът по назначаването, в случая
Прокурорската колегия на ВСС, има качеството работодател, в качеството му
на орган по назначението, а такъв е конкретната прокуратура, в която
прокурорът полага труда си. Това е така, доколкото ВСС е административен
орган по назначаването на магистратите, но той не е висшестоящ спрямо
никой от останалите органи на съдебната власт и не притежава качеството на
работодател на магистратите. Такъв се явява органът на съдебната власт, с
който възниква правоотношението и в който магистратът осъществява
конституционно и законоустановените си правомощия.
Следва да се отбележи, че към настоящия момент не е налице формирана
практика по споровете относно трудови възнаграждения по чл. 218 от ЗСВ
върховната съдебна инстанция. Според настоящия съдебен състав в случая по
аналогия следва да се приложат указанията, дадени в Тълкувателно решение
№ 1/30.03.2012 г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС, според което
въпросът за посочването на надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 от
КТ е въпрос на процесуална, а не на материалноправна легитимация. Съгласно
приетото в посоченото тълкувателно решение, надлежен ответник по иск на
работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.
61, ал. 2 от КТ, е работодателят, а не по-горестоящият спрямо него орган и ако
при проверка съдът констатира, че исковете са предявени срещу ненадлежен
ответник, то следва да укаже на ищеца да отстрани тази нередовност, като
предприеме действия за конституиране на надлежен ответник. В този смисъл
разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от КТ има съответно приложение, с оглед
задължителното тълкуване в посоченото тълкувателно решение, че
определянето на надлежен ответник по трудов спор, респективно посочването
на съответния работодател като ответник по иска касае процесуалната, а не
материалноправната легитимация.
Независимо, че Тълкувателно решение № 1/30.03.2012 г. по тълк. дело №
10
1/2010 г. на ОСГК на ВКС е постановено досежно исковете по чл. 344, ал. 1 от
КТ, същото е приложимо принципно по трудови спорове, какъвто е и
настоящият. Съгласно препращащата норма на чл. 229 от ЗСВ, на общо
основание КТ е приложим за неуредените в раздел V на ЗСВ случаи,
респективно и за настоящия спор за заплащане на трудово възнаграждение на
магистрат. Константната практика на ВКС, във връзка със споровете относно
присъждането на различни обезщетения по ЗСВ на магистрати приема, че
надлежен ответник по тези искове е съответната съдебна институция, където
магистратът изпълнява функциите си. В подкрепа на този извод е и Решение
№ 60319/21.12.2021г. по гр. д. № 998/2021 г., по описа на IV ГО на ВКС, в
което изрично е отбелязано, че правният статут на ВСС, който произтича
пряко от върховния закон, изначално изключва възможността ВСС да е „по-
горестоящ“ спрямо който и да е от другите органи на съдебната власт. Именно
поради това е прието, че спорът по иска чл. 225 от ЗСВ, съгласно чл. 229 от
ЗСВ е трудов и е от родовата компетентност на районния съд като първа
инстанция. В същия смисъл е и Решение № 728 от 21.01.2008 г. по адм. д. №
9996/2007 г. на ВАС, съгласно което, доколкото в чл. 229 от ЗСВ е посочено, че
за неуредените в този закон въпроси, свързани с трудови правоотношения, се
прилагат разпоредбите на КТ, то възникналите спорове във връзка с
определения размер на трудовото възнаграждение на магистратите имат
трудовоправен характер и се разрешават по общия исков ред.
Доколкото по своя характер магистратското възнаграждение е такова за
положен труд и макар правоотношението между магистрата и съответния
орган на съдебна власт да е специфично, различаващо се както от трудовото,
така и от служебното правоотношение, магистратите полагат труд в
съответния орган на съдебна власт, съответно този съдебен орган следва да се
възприеме като техен работодател, а не органът по назначаването - ВСС.
По изложените съображения, според настоящият съдебен състав, искът за
неначислено и неизплатено възнаграждение на магистрат е трудов, като
надлежният ответник е работодателят по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, с
оглед чл. 229 от ЗСВ, а именно РП – Пазарджик, както правилно е приел и
първоинстанционният съд.
Съгласно нормата на чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ, към периода на исковата
претенция, Пленумът на ВСС има правомощията да определя
възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите. Съгласно
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от ЗСВ председателите на ВКС и на ВАС,
главният прокурор и директорът на НСС получават основно месечно
възнаграждение, равно на 90 на сто от възнаграждението на председателя на
КС. В разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от ЗСВ е регламентирано, че основното
месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и
следователска длъжност - младши съдия, младши прокурор, младши
следовател, се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на
заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на НСИ. В чл. 218, ал. 3 от
ЗСВ е посочено, че възнагражденията за останалите длъжности в органите на
съдебната власт се определят от Пленума на ВСС.
Анализът на посочените разпоредби сочи, че в дискрецията на ВСС, като
административен орган, законово е регламентирано да определя и
11
актуализира възнагражденията за съответните магистратски длъжности,
средствата за които се осигуряват от бюджета на съдебната власт, като
Пленумът на ВСС със свое решение всяка година утвърждава Таблица №1 на
Пленума на ВСС за определянето на максималните основни месечни работни
заплати на съдиите, прокурорите и следователите.
Видно е от нормите на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ, че законът пряко
определя възнагражденията на най-високите и на най-ниските магистратски
длъжности като посочва ясни обективни критерии за тях. В този смисъл
правомощията на Пленума на ВСС при определяне на тези възнаграждения са
ограничени и същият следва да се съобразява с предвиденото в закона. ВСС
действа в условията на обвързана компетентност – разпоредбата на чл. 218, ал.
1 и ал. 2 от ЗСВ пряко диктува действията на ВСС и административният орган
не разполага с възможност за преценка дали да вземе решение за определяне
на размера на съответните възнаграждения, кога да вземе това решение и по
какъв начин.
По отношение възнагражденията на останалите длъжности в органите на
съдебната власт, каквато е и длъжността на ищеца – прокурор в районна
прокуратура, с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 3 от ЗСВ, законът не
предвижда математически изчислим размер (като като функция от
възнаграждението на друг орган), нито конкретни обективни критерии и
правила за определянето им. Това не означава, че при определянето им ВСС
не е обвързан от законовите изисквания, доколкото формалната логика
изисква магистратите, явяващи се по-високо ниво от най-ниското такова по чл.
218, ал. 2 от ЗСВ, да получават възнаграждение в по-голям размер, или най-
малкото на този, който получават назначените на длъжност от най-ниското
ниво в съдебната система – на младшите съдии, младшите прокурори и
младшите следователи. В този смисъл, правилен и обоснован е изводът на
районният съд, че при определяне на възнагражденията на органите на
съдебната власт, извън тези по чл. 218, ал. 1 от ЗСВ и чл. 218, ал. 2 от ЗСВ,
Пленумът на ВСС действа при условията на оперативна самостоятелност, но
при ограничението на законоустановените императивни размери на най-
ниското и най-високо възнаграждение в съдебната система. Поради това
правилно се явява и заключението на районният съд, че основното месечно
възнаграждение на ищеца за заеманата от него длъжност – прокурор при
районна прокуратура, не може да бъде по-ниско от възнаграждението,
дължимо за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност,
която съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗСВ е в размер на удвоената средномесечна
заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на НСИ.
По делото не е спорно, че упражнявайки правомощието си по чл. 30, ал. 2,
т. 10 от ЗСВ, в нaчaлoтo нa вcякa oт процесните кaлeндapни гoдини - 2021,
2022, 2023 г., Пленумът на ВСС e oпpeдeлял ocнoвните месечни работни
зaплaти нa магистратите, като е фиксирал занапред максималните размери за
всички длъжности в органите на съдебната власт, без тези по чл. 218, ал. 1 от
закона. Съгласно приложените като писмени доказателства Taблици № 1 нa
BCC, мaĸcимaлнитe ocнoвни мeceчни paбoтни зaплaти нa районните
прокурори зa пpoцecния пepиoд ca фиĸcиpaни: от 01.04.2021г. до 31.12.2021г. -
в размер на в размер на 2 949,00 лева, за ранг 275,00 лева, общо 3 244,00 лева,
от 01.01.2022 г. до 31.03.2023 г. - в размер на 3 244,00 лева, за ранг 310,00 лева,
12
общо 3 554,00 лева, а от 01.04.2023 г. до 13.12.2023 г. - в размер на 3 731,00
лева, за ранг 360,00 лева, общо 4 091,00 лева, а от 13.12.2023г. до 31.12.2024г.,
с оглед увеличението за ранг от 360,00 лева на 500,00 лева в общ размер на
4 231,00 лева. Фиксирани са и тези за най-ниската длъжност в съдебната
система – на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи
– за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. – 2 720,00 лева, от 01.01.2022 г.
до 31.12.2022 г. – 2 992,00 лева, а от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. – 3 471,00
лева.
Така определеният от ВСС фиксиран размер на възнаграждението за най-
ниската магистратска длъжност за всяка от трите календарни години, обаче е
несъответен на залегналата в чл. 218, ал. 2 от ЗСВ регламентация на
минималния размер на основното възнаграждение за най-ниската
магистратска длъжност - удвоената средномесечна заплата на заетите лица в
бюджетната сфера, съгласно данните на НСИ, обективирани и в неоспореното
от страните заключение на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна
експертиза. Удвоеният размер по данните на НСИ е както следва: за месец
04.2021 г. – 3 250 лева, за месец 05.2021 г. – 3 126 лева, за месец 06.2021 г. – 2
976 лева, за месец 07.2021 г. – 3 252 лева, за месец 08.2021 г. – 2 892 лева, за
месец 09.2021 г. – 3 088 лева, за месец 10.2021 г. – 3 588 лева, за месец 11.2021
г. – 3 110 лева, за месец 12.2021 г. – 3 594 лева, за месец 01.2022 г. – 3 122 лева,
за месец 02.2022 г. – 2 884 лева, за месец 03.2022 г. – 2 982 лева, за месец
04.2022 г. – 3 628 лева, за месец 05.2022 г. – 3 370 лева, за месец 06.2022 г. – 3
226 лева, за месец 07.2022 г. – 3 744 лева, за месец 08.2022 г. – 3 228 лева, за
месец 09.2022 г. – 3 265 лева, за месец 10.2022 г. – 4 182 лева, за месец 11.2022
г. – 3 554 лева, за месец 12.2022 г. – 4 082 лева, за месец 01.2023 г. – 3 694 лева,
за месец 02.2023 г. – 3 386 лева, за месец 03.2023 г. – 3 442 лева, за месец
04.2023 г. – 3 884 лева, за месец 05.2022 г. – 3 594 лева, за месец 06.2023 г. – 3
454 лева, за месец 07.2023 г. – 3 886 лева, за месец 08.2023 г. – 3 820 лева, за
месец 09.2023 г. – 4 418 лева, за месец 10.2023 г. – 4 808 лева, за месец 11.2023
г. – 4 188 лева, за месец 12.2023 г. – 4 558 лева.
При съпоставка на размера на удвоената средномесечна заплата на
заетите в бюджетната сфера с определените в Таблица № 1 на ВСС фиксирани
размери на ocнoвните работни зaплaти нa младшите магистрати за
календарните 2021 г., 2022 г. и 2023 г., за процесния исков период е налице
несъответствие с отрицателен знак. Определените от ВСС фиксирани
максимални размери на ocнoвни зaплaти нa млaдшитe мaгиcтpaти са пoд
пocoчeния в зaкoнa минимyм - удвоената средномесечна заплата на заетите в
бюджетната сфера, както към датата на утвърждаване на Таблица № 1 на ВСС,
така и в рамките на съответната календарна година. Доколкото при
определяне на възнагражденията на органите на съдебната власт, извън тези
по чл. 218, ал. 1 от ЗСВ и чл. 218, ал. 2 от ЗСВ, Пленумът на ВСС действа при
условията на оперативна самостоятелност, но при ограничението на
законоустановените императивни размери на най-ниското и най-високо
възнаграждение в съдебната система, като при наличието на съответните
предпоставки, същият е длъжен да издаде съответния административен акт,
упражнявайки своевременно правомощията си. Бездействието на ВСС да
определи нов размер на възнаграждения при наличието на необходимите
предпоставки за това, е незаконно и причинява имуществени вреди на
13
засегнатите лица.
Също така от приложените по делото протоколи от заседания на Пленума
ВСС и Таблици № 1, се установява, че при определяне на възнагражденията
не е прилаган критерия средномесечна заплата в публичния сектор, както по
отношение на младшите прокурори и съдии, така и спрямо всички останали
длъжности. Това несъответствие рефлектира и спрямо възнаграждението на
ищеца, заемащ длъжността „прокурор при районна прокуратура“, доколкото
от събраните по делото доказателства се установява, че за процесните периоди
на ищеца е начислявано възнаграждение, в размер по-малък от предвидения в
чл. 218, ал. 2 от ЗСВ за най-ниската длъжност „Младши прокурор“.
Видно от прието заключението на вещото лице, което съдът кредитира
като обективно, пълно, обосновано и компетентно изготвено от вещото лице,
удвоеният размер на дължимите брутни месечни възнаграждения на ищеца,
изчислени на база удвоената средномесечна заплата на заетите лица в
бюджетната сфера за процесните месеци са, както следва: за 04.2021 г. - 4
294,23 лева, за 05.2021 г. - 2 699,31 лева, за 06.2021 г. - 3 767,39 лева, за
07.2021 г. - 4 308,31 лева, за 09.2021 г. - 3 919,45 лева, за 10.2021 г. - 4 492,43
лева, за 11.2021 г. - 3 945,11 лева, за 12.2021 г. - 11 387,38 лева, за 05.2022 г. - 4
063,98 лева, за 07.2022 г. - 8 483,77 лева, за 09.2022 г. - 4 641,88 лева, за
10.2022 г. - 5 314,44 лева, за 11.2022 г. - 4 579,40 лева, за 12.2022 г. - 7 686,29
лева, за 01.2023 г. - 4 979,27 лева, за 02.2023 г. - 4 324,32 лева, за 03.2023 г. - 4
389,84 лева, за 04.2023 г. - 5 142,76 лева, за 07.2023 г. - 5 112,38 лева, за 08.2023
г. - 5 037,15 лева, за 09.2023 г. - 5 734,21 лева, за 10.2023 г. - 6 157,08 лева, за
11.2023 г. - 12 304,37 лева и за 12.2023 г. - 6 010,98 лева.
Начислените на ищеца брутни месечни възнаграждения за периода от
месец 04.2021 г. до месец 12.2023 г., съобразно съответната Таблица № 1,
приета от Пленума на ВСС са, както следва: за месец 04.2021 г. - 3 936,43 лева,
за месец 05.2021 г. - 2 568,71 лева, за месец 06.2021 г. - 3 736,87 лева, за месец
07.2021 г. - 3 959,88 лева, за месец 08.2021 г. - 3 759,96 лева, за месец 09.2021 г.
- 3 759,60 лева, за месец 10.2021 г. - 3 757,58 лева, за месец 11.2021 г. - 3 759,96
лева, за месец 12.2021 г. - 10 708,47 лева, за месец 01.2022 г. - 3 707,60 лева, за
месец 02.2022 г. - 3 707,60 лева, за месец 03.2022 г. - 203,93 лева, за месец
04.2022 г. - 885,18 лева, за месец 05.2022 г. - 3 926,71 лева, за месец 06.2022 г. -
4 431,73 лева, за месец 07.2022 г. - 7 898,78 лева, за месец 08.2022 г. - 4 216,14
лева, за месец 09.2022 г. - 4 310,14 лева, за месец 10.2022 г. - 4 216,98 лева, за
месец 11.2022 г. - 4 216,10 лева, за месец 12.2022 г. - 6 705,83 лева, за месец
01.2023 г. - 4 419,86 лева, за месец 02.2023 г. - 4 158,18 лева, за месец 03.2023 г.
- 4 158,18 лева, за месец 04.2023 г. - 4 335,46 лева, за месец 05.2023 г. - 4 217,22
лева, за месец 06.2023 г. - 4 277,40 лева, за месец 07.2023 г. - 4 288,90 лева, за
месец 08.2023 г. - 7 455,15 лева, за месец 09.2023 г. - 4 976,12 лева, за месец
10.2023 г. - 4 934,91 лева, за месец 11.2023 г. - 11 733,50 лева и за месец
12.2023 г. - 5 026,73 лева.
От изслушаното заключение на вещото лице се установява, че разликата
между дължимите брутни месечни възнаграждения, изчислени на база
удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера и
действителните начислените на ищеца суми са в общ размер на 11 082,69 лева,
както следва: за месец 04.2021 г. - 357,80 лева, за месец 05.2021 г. - 130,60
лева, за месец 06.2021 г. - 30,52 лева, за месец 07.2021 г. - 348,43 лева, за месец
14
09.2021 г. - 159,85 лева, за месец 10.2021 г. - 734,85 лева, за месец 11.2021 г. -
185,15 лева, за месец 12.2021 г. - 678,91 лева, за месец 05.2022 г. - 137,27 лева,
за месец 07.2022 г. - 584,99 лева, за месец 09.2022 г. - 331,74 лева, за месец
10.2022 г. - 1 097,46 лева, за месец 11.2022 г. - 362,70 лева, за месец 12.2022 г. -
980,46 лева, за месец 01.2023 г. - 559,41 лева, за месец 02.2023 г. - 166,14 лева,
за месец 03.2023 г. - 231,66 лева, за месец 04.2023 г. - 179,01 лева, за месец
07.2023 г. - 184,45 лева, за месец 08.2023 г. - 105,91 лева, за месец 09.2023 г. -
758,09 лева, за месец 10.2023 г. - 1 222,17 лева, за месец 11.2023 г. - 570,87 лева
и за месец 12.2023 г. - 984,25 лева.
B ĸoнĸpeтния cлyчaй по делото не е спорно, че за исковия период ищецът
e пoлyчaвaл бpyтнo мeceчнo възнaгpaждeниe, фopмиpaнo oт ocнoвнa paбoтнa
зaплaтa в paзмepa пo yтвъpдeнaтa oт Пленума на BCC Taблицa № 1,
възнаграждението за ранг и дoпълнитeлнo възнaгpaждeниe зa пpидoбит
тpyдoв cтaж и пpoфecиoнaлeн oпит в пpoцeнт въpxy ocнoвнaтa paбoтнa
зaплaтa. Същото обаче е несъответно на дължимото му се, както се установи
по делото. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че за процесния
период ВСС е определил възнаграждението за длъжността „прокурор“ в
Районна прокуратура под предвидения в ЗСВ минимален размер, дори за най-
ниската магистратска длъжност, която съгласно чл. 163, т. 5 от ЗСВ е младши
съдия, младши прокурор и младши следовател, вместо ежемесечно да
актуализира основното възнаграждение съгласно изискванията на закона.
Доколкото размерът на основно месечно за заеманата от ищеца длъжност
„Прокурор в РП“ не може да бъде по-нисък от възнаграждението на най-
ниската магистратска длъжност, то на него му се дължи възнаграждение поне
в този по-нисък размер, съобразно установените по-горе разлики.
С оглед на това предявените искове за главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба се явяват основателни и са
дължими от РП - Пазарджик, доколкото смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, с
оглед чл. 229 от ЗСВ, именно РП - Пазарджик се явява работодател на ищеца,
върху когото законът възлага задължението по чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ - да
начислява и да заплаща на служителите дължимото се възнаграждение за
положения от тях труд.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че подписвайки актове за
изменение на акта за встъпване длъжност, ищецът се е съгласил с посоченото
в него възнаграждение. Съгласно разпоредбите на ЗСВ административният
ръководител издава заповед, в която се посочва определеното основно
месечно възнаграждение на съответния магистрат. При необходимост от
неговата промяна се издава нова заповед. Действително приемането е в
зависимост от волята на магистрата, но това не обосновава извод, че следва да
му се заплаща възнаграждение в по-нисък размер от законоустановеното
минимално възнаграждение, което може да се възприеме като еквивалент на
минималната работна заплата, определяна от Министерския съвет и явяваща
се задължителен минимум за всички работници в страната, с който
работодателите са длъжни да се съобразяват. В този смисъл неоснователни са
и доводите на жалбоподателя, че неправилно първоинстанционният съд е
обвързал разпоредбата на чл. 218, ал. 3 от ЗСВ с тази на чл. 218, ал. 2 от ЗСВ.
Определеното в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от ЗСВ минимално
възнаграждение се явява гарантиран от закона минимум за всички магистрати,
15
който им се дължи по силата на закона и без ничия санкция.
Неоснователни са изложените в жалбата доводи относно невъзможността
за изплащането на законоустановените трудови възнаграждения на
магистратите поради бюджетни ограничения и спазване на бюджетната
дисциплина, доколкото като юридическо лице на бюджетна издръжка, РП -
Пазарджик не можела самостоятелно да определя за какви дейности да се
използват отпуснатите бюджетни средства от бюджета на съдебната власт.
Липсата на средства в бюджета за съответната година, доколкото държавният
бюджет, част от който е бюджетът на съдебната власт, се приема в един
предшестващ период, не освобождава от отговорност за плащане на законово
дължимите на магистратите възнаграждения за положения от тях труд,
включително и на по-късен етап. Принцип в правото е, че липсата на парични
средства не освобождава длъжника от изпълнение на задължението и не
съставлява основание за неплащането му.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху всяка
от претендираните главници - Правилата за изпадане в забава са
регламентирани в чл. 84 ЗЗД и според същите, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден – след като бъде поканен от кредитора. Доколкото
възнаграждението за положения от магистрата труд е платимо до края на
текущия месец, то при забава се дължи обезщетение за забавено плащане
(мораторна лихва) върху всяка просрочена главница, считано от 1-во число на
следващия месец, съответно покана не се дължи.
Видно от заключението на вещото лице обезщетението за забавено
плащане върху разликата между начисленото възнаграждение и изчисленото
брутно възнаграждение на база удвоената средномесечна заплата на заетите
лица в бюджетната сфера, считано от 1-во число на следващия месец до датата
на подаване на исковата молба в съда - 01.03.2024 г. за съответните месечни
възнаграждения, е общо в размер на 1 610,36 лева, подробно описани като
суми и по месеци в заключението. В установения от вещото лице размер са и
претендираните от ищеца суми, с оглед извършеното в хода на процеса
изменение на исковата претенция. В този смисъл предявената претенция за
заплащане на мораторна лихва върху всяка една от главниците, считано от 1-
во число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба в съда -
01.03.2024 г., се явява доказана по основание и размер и правилно е присъдена
от първоинстанционния съд.
По изложените по-горе съображения, релевираните във въззивната жалба
възражения, настоящата инстанция намира за неоснователни. При
осъществената въззивна проверка на обжалваното решение, не се откриха
основания за неговото обезсилване, нито съществени нарушения на
процесуалните правила или материалния закон, които да обосноват неговото
отмяна. С оглед съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК право на
разноски за настоящата инстанция има въззиваемата страна. Надлежно е
претендирано присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената от
адв. П. безплатна адвокатска защита по делото по чл. 38, ал. 2, във вр. ал. 1, т.
16
3, предл. последно от ЗАдв. Съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в случаите по ал.
1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена, адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения
в наредбата по чл. 36, ал. 2, като съдът следва да осъди другата страна да го
заплати директно на адвоката. Трайно е разбирането в съдебната практика, че
размерът на възнаграждението за безплатно осъществена правна помощ се
определя от съда, съобразно размера на уважената или отхвърлената част от
иска, т.е. според защитения интерес, при отчитане действителната фактическа
и правна сложност на делото. Делото не се отличава с фактическа сложност,
но е налице завишена правна такава, доколкото по този вид искове към
момента няма оформена постоянна и непротиворечива съдебна практика.
Пред въззивната инстанция са поддържани сходни доводи на тези, изложени
пред първоинстанционния съд, проведено е едно съдебно заседание, без да са
събирани нови доказателства. С оглед на това и при съобразяване на Решение
от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС, съдът намира, че справедливият
размер на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция следва да се
определи на сумата от 1 400,00 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 690/31.05.2024 г., постановено по гр. д. №
20245220100920 по описа за 2024 г. на Районен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, Районна прокуратура -
Пазарджик, ЕИК 1218173090313, с адрес: гр. Пазарджик, пл. „Съединение“ №
2, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Т. П. П. от АК – Пловдив, личен № 16000101040,
с адрес: гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 48, офис 304 сумата от 1 400,00
лева - адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска
защита пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17