РЕШЕНИЕ
№ 1067
гр. Бургас, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Т. В. Мархолева
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Т. В. Мархолева Гражданско дело №
20232120105503 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по реда на чл. 310 и сл. ГПК по искова молба
подадена от Е. И. П. ЕГН ********** срещу “Космов-666” ЕООД с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление ***, с която се иска, съгласно изменение на исковете по чл. 214, ал. 1
от ГПК от открито съдебно заседание от 20.05.2024 г., да бъде осъдено ответното дружество
да заплати на ищеца неизплатените трудови възнаграждения за периода от месец април до
май 2021г. в размер на 4 524,09 лева, ведно с лихвата за забава върху тях за периода от
01.04.2021 г. до 10.09.2023 г. в общ размер на 952, 72 лева, както и законовата лихва от
момента на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумите.
Твърди се в исковата молба, че Е. П. имала сключен трудов договор №53 от
08.05.2014год., с който била назначена, като технически секретар при работодател –
дружество ответник, с месечно възнаграждение в размер на 340 лева към момента на
назначаването, като за времето от месец април 2021 г. до месец декември 2021 г. не и било
изплатено полагащото се трудово възнаграждение. Претендират се разноските по делото,
като са ангажирани и писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е представен писмен отговор от ответника, в който исковете
се оспорват като недопустими и неоснователни. Твърди се, че между страните е имало дело
със същия предмет, което е прекратено поради оттегляне на иска, по което предмет е
претенция за заплати за периода април 2021г. до декември 2021г. Страните по цитираното
дело, настоящите ищец и ответник, били постигнали извънсъдебно споразумение в което
били уредени всички отношения помежду им. Поради това се твърди, че исковете за
заплащане на трудови възнаграждения за периода април — декември 2021г. са недопустими.
Твърди се още, че ищцата по делото е получила плащане, поради което исковете са и
неоснователни. Твърди се, че е налице злоупотреба с право, тъй като ищцата
недобросъвестно е поискала по предходното дело оттегляне на иска си, а не отказ от него.
Възразява се срещу предявения иск поради това, че ищцата не е престирала трудова сила за
1
исковия период. Твърди се, че ищцата и едноличният собственик и управител, на ответното
дружество са живеели дълги години на семейни начала. С оглед съжителството между
ищцата и едноличния собственик на капитала и управител на ответното дружество, Е. П. е
била водена формално на работа, за да може да й бъдат заплащани осигуровки, да й се
отчита трудов и осигурителен стаж, и да се погасяват задълженията й към съдебни
изпълнители. Твърди се, че трудовият договор е недействителен, като сключен в нарушение
на закона, тъй като сключването му не е съобразено с целите на КТ. Това било така, тъй като
в случая се целяло чрез привидно законосъобразни действия да се постигне
незаконосъобразен резултат - да се придобият трудови и осигурителни права, без в
действителност да има полагане на труд, поради което се твърди заобикаляне на закона.
С Определение №5853 от 16.10.2023 г. по реда на чл. 389 от ГПК в полза на ищцата е
допуснато обезпечение на предявените искове чрез налагане на обезпечителна мярка
„запор“ върху банкови сметки на ответното дружество до размера на сумата от общо 5 719,
91 лв.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на
страните, сочи на установено следното:
Не е спорен между страните факта, че на основание трудов договор № 53/08.05.2014 г.
помежду им е възникнало трудово правоотношение на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. с чл.
70 от КТ, като ищцата Е. И. П. е започнала работа при ответника на длъжността –
технически секретар, с код по НКПД 41202008 при 8 – часов работен ден, 5 дневна работна
седмица и с трудово възнаграждение от 340,00 лв. месечно. Служителката се е задължила да
постъпи на работа на 09.05.2014 г.
Със заповед №23 от 21.11.2023 г. (л. 33-34 вкл.) работодателят ответник на основание
чл. 188, т .3 от КТ вр. с чл. 187, т. 1, предл 3, т. 10 и чл. 190, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 7 от КТ е
наложил на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“ за посочените в заповедта
нарушения на трудовата дисциплина, като на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение, а заповедта, видно от приложената товарителница (л. 35) е вила
връчена на ищцата на 22.11.2023 г. в 13 ч.
Представен е от ответника разходен касов ордер №1 от 09.05.2023 г., в който е
посочено „да се брои на Е. И. П. за работни заплати и лихви от м. април до м. декември
2021 г. сумата от 5 550 лв“ (л. 32), носещ неоспорения подпис на законния представител на
„Космов 666“ ЕООД, като в РКО е посочено още, че „лицето отказва да се разпише пред
свидетели: С.Д.Д. и Т.С.С.“.
Към делото са приложени гр.д. №2204 от 2023 г. и гр.д. №2229 от 2023 г. по описа на
БРС, които са инициирани по искови молби съотв. от 12 и 13 април, 2023 г. с идентично от
към обстоятелства съдържание, като по гр.д. №2204 от 2023 са се претендирали незаплатени
трудови възнаграждения на Е. П. за м. април-декември 2021 г. в размер на 4 724 лв., ведно с
обезщетение за забава в размер на 808, 11 лв., а по гр.д. №2229 от 2023 г. – трудови
възнаграждения за периода м. януари – м. декември 2021 г. в общ размер на 6 559, 36 лв. и
обезщетение за забава в размер от 475, 78 лв. И по двете дела на 17.05.2023 г. е постъпила
молба за оттегляне на исковете, предвид „постигнато споразумение на 09.05.2023 г. между
страните“, вследствие на което производствата по чл. 128 от КТ по гр.д. №2204 от 2023 г. и
гр.д. №2229 от 2023 г. по описа на БРС са били прекратени.
По делото е била назначена и приета съдебно счетоводна експертиза, вещото лице по
която е констатирало в заключението си след проверка в счетоводството на ответното
дружество, че съгл. представените фишове и ведомости за заплати, на ищцата са начислени
за трудови възнаграждения за периода м.април 2021 г. - м.декември 2021 г., въз основа на
които брутното й трудово възнаграждение възлизало на 6 087,90 лв.; удръжки за сметка на
работника - 1 363,81 лв.; Удръжки от запор - 200,00 лв.; Нетно трудово възнаграждение - 4
524,09 лв., като експертът е изчислил, че законната лихва върху месечните нетни трудови
2
възнаграждениия за периода 31.05.2021 г. - 13.09.2023 г., възлиза на 952,72 лв. Вещото лице
е посочило още, че РКО № 1/09.05.2023 г., издаден от „КОСМОВ - 666“ ЕООД на Е. И. П. за
сумата от 5 550,00 лв., с посочено основание „Работни заплати и лихва м.април - декември
2021 г.“ бил осчетоводен в счетоводството на ответното дружество по дебита на сметка
4216 /Депонирани възнаграждения/ и кредита на сметка 5011 /Каса в лева/, като сумата
участвала в месечните отчети на дружеството като разход. Експертът в отговор на задачите,
поставени от ищцата, е отговорил, че осигуровките, ДЗПО, ДОО и ПКБ за исковия период
м.април 2021 г. - м.декември 2021 г., в общ размер на 2 033,31 лв. са били платени от
ответното дружество на НАП по месечните декларации обр.1 и обр.6., като за месеците
април и май-2021 г. от трудовото възнаграждение на ищцата са удържани по 100,00 лв. по
наложен запор от ЧСИ Г. М. по ИД № ***. Експертът е изброил съдържащите се в
трудовото досие подадени молби за отпуск от ищцата, по които били издадени заповеди от
управителя на дружеството за разрешен годишен отпуск (за м. април, юли, септември и
октомври 2021 г.) Констатирано е още, че за периода м.април 2021 г.- м.декември 2021 г. в
ответното дружество са издавани фишове за заплати и са съставяни ведомости за заплати, в
които е включена и ищцата по делото, по които липсвал положен подпис от ищцата на
реквизит „получил сумата“. Представено било уведомление по чл.62, ал.5 от КТ до ТД на
НАП гр.Бургас, с което е прекратен трудовия договор на ищцата с дата от 22.11.2023 г.
В рамките на разпита на вещото лице в ОСЗ от 29.04.2024 г. последното е пояснило, че
сумата, посочена в РКО, била различна от сбора на депонираните (отразени в
счетоводството като „неизплатени“) заплати, тъй като в РКО било посочено, че се изплащат
и лихви.
Съдът цени заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно
изготвено, поради което възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото
лице е достигнало.
По делото са разпитани по двама свидетели на страната на ищеца и на ответника.
Свидетелката Н.Г.Л. сочи, че познава страните и че много често се чувала с ищцата,
която се е обаждала от офиса на К., поради което свидетелката знаела, че Е. работи при него.
Сочи, че и през 2021 г. е коментирала с нея счетоводни казуси на ответното дружество.
Твърди, че ищцата й споделила, че има неизплатени заплати и я попитала за съвет и
съдействие. Излага още, че знае, че ищцата и управителят на ответното дружество са
живеели на семейни начала, но се разделили лятото на 2023 г. Свидетелката разбирала, че Е.
се обажда от офис на ответника, тъй като давала слушалката на телефона на
счетоводителката, която работила в същия офис.
Разпитан е и свидетелят Д., бивш служител на ответното дружество, от показанията на
който се установява, че май месец 2023 г. той е върнал на Д. К. 13 хил. лв. в брой, за което
си уговорили среща до „Капаните“. Посочил е още, че видял как К. дава пари на П., която
била в колата му, след което си тръгнала, а свид. Д. по молба на бившия си работодател
подписал процесния РКО.
Свидетелят С., шофьор на свид. Д., в разпита си пред съда е посочил ,че е бил със свид.
Д. по същото време, когато е видял как Космов е дал неизвестна за него сума на руса жена,
след което помолил свид. Д. и свид. С. да се подпишат, че „й е дал пари“.
По делото е разпитана и свид. М. Д., според показанията на която тя познава страните
от 2000 г. и знае, че Е. работила от 2014 г. в „Космов 666“ ЕООД от 8 ч. до 17 ч., като тя
превеждала суми по банкови сметки, осигуровки платежни, фактури, ЧМР товарителници –
вършела всичко, което се отнася до фирмата. Свидетелката е уточнила, че страните
подписали споразумение, което тя изготвила, май месец 2023 г., след което оттеглила
искането си за налагане на ограничителна заповед, като това споразумение касаело пари на
ищцата, които нямали общо със сумите за трудово възнаграждение, които й били дължими.
Свидетелката твърди още, че ищцата е разполагала с цялата информация за фирмата,
3
спазвала си е работното време, търсела е клиенти на фирмата, като извън работно време се е
занимавала и с другите дружества на К..
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предвид твърдените от страните спорни факти предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 128, т. 2 от КТ вр. с чл. 242 вр. с чл. 357, ал. 1 от КТ и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с
чл. 86 от ЗЗД.
По процесуалната допустимост:
Предявения иск е процесуално допустим – налице са активно и пасивно легитимирани
страни и правен интерес от предявяване – ищецът претендира заплащане на дължимо
трудово възнаграждение при твърдение за наличие на валидно трудово правоотношение
между страните и неизпълнение на насрещното задължение на ответната страна по това
правоотношение за възмездяване на положения труд, при твърдение за възникване на
юридически факт по съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение на
основание на валидно сключен трудов договор за процесния период и изправност на ищеца
по соченото двустранно възмездно правоотношение. Липсват данни за висящи производства
със субективен и обективен идентитет с настоящото, а фактът, че по приложените към него
гр.д. №2204 от 2023 г. и гр.д. №2229 от 2023 г. по описа на БРС претенциите са били
оттеглени, поради посочено от ищцата сключено споразумение, следва да бъде преценяван
по същество на спора.
По аргумент на чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови. Трудовото правоотношение възниква по силата на предвидено в
закона юридическо основание (юридически факт) и които основания са уредени
изчерпателно в КТ. В случая ищецът изрично основава претенциите си на възникнало на
08.05.2014 г. между страните трудово правоотношение и то на основание валидно сключен
трудов договор, по който съгл. свидетелските показания, които съдът кредитира като
подкрепящи се взаимно, логични и последователни, ищцата е полагала труд. Последното се
потвърждава и от заключението по назначената ССЕ, видно от което на ищцата са съставяни
за процесния период фишове и ведомости за заплати, подавани са молби за отпуск, които са
получавали съотв. резолюция. Следователно ищецът установява, че за сочения спорен
период е бил в трудови правоотношения с ответника и то на основание сочения юридически
факт – трудовия договор от 08.05.2014 г. В този смисъл ищецът се легитимира и като страна
по спорното материално правоотношение, а в т.ч. и в качеството си на кредитор по
претендираното главно и акцесорно вземания.
Съществена характеристика на трудовото правоотношение е неговата възмездност,
която е определяща до такава степен, че липсата й дисквалифицира връзката между страните
като трудово-правна. Основно задължение на работодателя по трудовото правоотношение,
съгласно чл. 128 КТ е заплащането в установените срокове на уговореното трудово
възнаграждение за извършената от работника работа. При наличието на валидно трудово
правоотношение за ответника, в качеството му на работодател, е възникнало задължение за
заплащане на уговореното трудово възнаграждение като насрещна престация за
предоставената му и използвана от него работна сила /чл. 128 вр. чл. 242 КТ/. Съгласно чл.
242 КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, като по силата на чл. 128
от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника, уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ
установява принципа на личното пряко заплащане на трудовото възнаграждение, което се
удостоверява с подписа на работника върху нарочна ведомост или разписка.
Основния спорен въпрос по делото е дали ищецът, в качеството на работник при
ответника, е получил ТВ за процесния период. Съгласно чл. 270, ал. 3 от КТ за доказване на
факта и начина на плащане на трудово възнаграждение следва да се разпредели
доказателствената тежест, ако се твърди плащане по начин, различен от посочените в чл.
4
270, ал. 3 от КТ.
Доказателствената тежест за установяване факта на плащане е на работодателя, който
следва да установи, че е изплатил дължимото ТВ.
Следва да се има предвид, че освен по описаните в чл. 270, ал. 3 от КТ начини са
допустими в рамките на съдебен процес по спор за дължимост на ТВ да се установи такова и
с т. нар нарочен, случаен документ. Когато законът урежда изискване за доказване на
определени обстоятелства с писмен документ, това не изключва възможността съответните
обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ (арг. от – с решение № 89 от
29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 558/2012 г., IV г. о., ГК). В този случай тежестта на
доказване се разпределя така: Когато в нареждането за банков превод или разписката не е
посочено основанието за плащане, в тежест на получилия плащането /в случая ищеца/ е да
докаже неговото основание, иначе полученото подлежи на връщане като дадено без
основание. Когато в документа за плащане не е посочено основанието (или се твърди друго
основание) и длъжникът(/в настоящия казус ответника) заявява, че с плащането е погасил
определено свое задължение, в тежест на кредитора (в случая ищеца) е да докаже
съществуването на друго основание за плащане (т. е. съществуването на повече или други
негови вземания) и погасяването им в различен ред съгласно чл. 76 ЗЗД. Когато платецът не
е посочил основание за извършеното плащане, не е в негова тежест да го докаже. Обратното,
в тежест на получателя /в случая ищеца/ е да докаже основанието, на което е получил
плащането. Така се разпределя доказателствената тежест както когато платецът претендира
връщане на даденото без основание, така и когато длъжникът възразява, че е погасил
претендираното задължение. В първия случай ответникът трябва да докаже основанието, на
което е получил плащането, а във втория - в погашение на кое друго свое вземане е получил
плащането или въобще на какво друго основание го е получил. Платецът черпи правото си
от извършеното плащане и затова трябва да го докаже, получателят черпи своето право от
основанието за получаване на паричната сума и затова трябва да го докаже (арг. от решение
№ 746 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 727/2009 г., IV г. о.).
По посочените спорни въпроси е налице в подобна насока и решение № 141 от
30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2715/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията К. Х., също по
реда на чл. 290 от ГПК, според което по силата на разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ
получаването на тр. възнаграждения от работника се доказва с подписа му във ведомостта,
както и срещу разписка. Изпълнението на задължението за изплащане на трудово
възнаграждение може да бъде доказано с всякакви писмени доказателства, а неизпълнението
на задължението за водене на счетоводство няма гражданскоправни последици /в т. см. и
Решение № 746 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 727/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Б. Б. /.
С оглед на цитираната и задължителна съд. практика по основните спорни материален
и въпрос следва извода за неоснователност на иска.
В конкретния случай ответникът по повод изпълнението на задължението си за
заплащане на трудови възнаграждения за периода април-декември 2021 г. е представил РКО
№1 от 09.05.2023 г. и след като ищецът е оспорил основанието, посочено в ордера за
получаването на сумата по него, е следвало да представи доказателства за това на какво
друго основание са били заплатени посочените 5 550 лв., което не е сторено. В полза на
ответното дружество са и изводите на вещото лице по назначената ССЕ, според които
въпросният ордер е осчетоводен и участва в месечните отчети на дружеството като пасив.
Освен това последният е осчетоводен именно по дебит на сметка 4216 като депонирано
възнаграждение и кредит на сметка 5011 – каса в лева, от което счетоводно отразяване
обосновано може да се заключи, че търговецът е отнесъл първоначално сумата като
неизплатено в срок трудово възнаграждение, което е било впоследствие погасено в брой /на
каса/. Счетоводната операция съответства на съдържателно отразеното и в самото РКО,
5
което се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели Д. и С., които създават
индиция, че някаква сума е била предадена на ищцата. Основанието и размера на сумата се
доказват от касовия ордер и съответстващото му счетоводно отразяване, потвърдено от
експертното заключение, което съдът кредитира изцяло.
Следователно и предвид гореизложеното се стига до извод за недължимост на главната
претенция за заплащане на трудови възнаграждения на ищцата за период от април до
декември 2021 г., предвид погасяването на задълженията на дружеството работодател на
09.05.2023 г. Съдът намира, че при изводът за отхвърляне на иска за главница, без уважение
следва да бъдат оставени и акцесорните претенции за мораторна лихва като неоснователни и
недоказани.
По разноските:
Предвид изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцовата страна дължи на
ответника разноските по процеса за адвокатско възнаграждение. Претендира се такова в
размер от 2 200 лв., срещу което е релевирано възражението за прекомерност.
Съгласно разяснението в т. 3 на ТР № 6 от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, основанието
по чл. 78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита
и фактическата и правна сложност на делото. В мотивната част на тълкувателното решение
е разяснено, че съдът следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на
спора, като съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по
сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, от която ако се изведе
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
Следователно, при направено искане по чл.78, ал.5 ГПК съдът трябва да вземе предвид
всички обстоятелствата, от значение за преценката за фактическа и правна сложност на
делото, като броя на предявените искове, извършените от страните процесуални действия в
хода на процеса, правната сложност на казуса и доколко по него има установена
задължителна съдебна практика, на колко инстанции е гледано делото и дали във
следващите инстанции са събирани нови доказателства и др. В конкретния случай делото е
протекло в рамките на четири открити съдебни заседания, в които се е явявал
процесуалният представител на ответната страна, който е осъществявал защита срещу иск за
трудово възнаграждение и обезщетение за забава, отличаващи се с относително неголяма
правна сложност. Съгласно чл.36, ал.2 от ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е
справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят
минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават
с два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на
защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските
възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на
адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В конкретния
случай материалният интерес по делото възлиза на 5 477 лв. Съгл. чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес
от 1000 до 10 000 лв. минималното адв. възнаграждение следва да е 400 лв. плюс 10 % за
горницата над 1000 лв., следователно в случая това е 848 лв. До въпросната сума следва да
бъде намалено и дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Е. И. П. ЕГН ********** срещу “Космов-666” ЕООД с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, с която се иска, съгласно изменение на
исковете по чл. 214, ал. 1 от ГПК от открито съдебно заседание от 20.05.2024 г., да бъде
осъдено ответното дружество да заплати на ищеца неизплатените трудови възнаграждения
за периода от месец април до май 2021г. в размер на 4 524,09 лева, ведно с лихвата за забава
върху тях за периода от 01.04.2021 г. до 10.09.2023 г. в общ размер на 952, 72 лева, както и
законовата лихва от момента на предявяване на исковата претенция до окончателното
изплащане на сумите като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Е. И. П. ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
“Космов-666” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** съдебни разноски
в размер на 848 лв. за адвокатско възнаграждение на ответника.
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба в двуседмичен срок от
деня на постановяването му пред Окръжен съд Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)______
7