Определение по дело №16/2022 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 91
Дата: 15 февруари 2022 г. (в сила от 14 февруари 2022 г.)
Съдия: Ваня Драганова Богоева
Дело: 20221500500016
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 91
гр. Кюстендил, 14.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско
дело № 20221500500016 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от Производствено –
потребителна земеделска кооперация „Съгласие 2“ /в ликвидация/, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:с. Червен брег, общ. Дупница, представлявана от
ликвидатора П.А.Б., действаща чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Е.Й.,
срещу определение №718/29.12.2021 г./13.12.2021 г., постановено от Районен съд –
Кюстендил по гр.д. № 2534/2021 г. по описа на същия съд.
С обжалвания съдебен акт първостепенния съд е върнал исковата молба на ищеца
ППЗК „Съгласие 2“ /в ликвидация/ и е прекратил производството по образуваното гр. дело
поради констатирано неизпълнение на дадени указания за привеждане на исковата молба в
съответствие с разпоредбата на чл.128, т.3 ГПК.
Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалваното
определение. Счита, че е налице противоречие в мотивите на обжалвания съдебен акт,
изразяващо се от една страна в това, че съдът приема наличие на процесуална възможност за
упражняване на процесуални права по електронен път, а от друга, отчетената липса на
необходими приложения към исковата молба, в частност преписи от последната за
насрещната страна. Акцентира на процесуалната възможност да се подават книжа до съда
чрез Системата за сигурно електронно връчване. Счита, че с последващата уточнителна
молба е отстранил всички нередовности на и.м., поради което липсвало основание на
връщането на последната.
Изложеното обусловило интереса му да обжалва прекратителното определение,
поддържайки искане за неговата отмяна и връщане делото на районния съд с указания за
продължаване на съдопроизводствените действия.
При хипотезата на прекратено на осн. чл.129, ал.3 ГПК производство препис от
исковата молба не се връчван на ответника, респ. на същият не е връчен и препис от
частната жалба, инициирала настоящото производство.
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи,
1
както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият
съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната
проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на
чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на определението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното определение съдът сам решава
въпроса по жалбата.
Производството пред Районен съд – гр. Кюстендил е образувано по искова молба,
подадена от ППЗК „Съгласие 2“ /в ликвидация/, с която е предявен иск с правно основание
чл.270, ал.2 ГПК, като последната е подадена до сезирания съд по електронен път чрез
Системата за сигурно електронно връчване и е подписана с квалифициран електронен
подпис /КЕП/.
Преценявайки редовността на исковата молба, районният съд е констатирал
несъответствие на последната с изискванията на закона. С разпореждане №2323/14.12.2021
г. е указал на ищеца да представи преписи от исковата молба за връчване на ответниците; да
ангажира доказателства дали актът, предмет на иска, е влязъл в законна сила и кога, както и
да представи доказателства дали като ответници по иска са посочени всички надлежни
страни.
В изпълнение на указанията ищцовата кооперация депозира уточнителна молба с
приложено към същата съдебно решение №12414/30.11.2020 г. по в.гр.д.№5818/2018 г. по
описа на Софийски апелативен съд и определение №60383/10.11.2021 г. по гр.д.№2163/2021
г. на ВКС. Посочила е, че са конституирани всички надлежни страни.
Приемайки, че е налице само частично отстраняване на констатираните нередовности
на исковата молба, доколкото като приложение към същата не са представени преписи от
нея за ответниците, районният съд е постановил обжалваното в настоящото производство
определение.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
С влизане в сила на Глава единадесета "а" на ГПК - Процесуални действия и актове в
електронна форма, публикувана ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г., която има
действие занапред, относно приложенията към електронните изявления до съда, се прилага
нормата на чл. 102з ГПК, която норма, в своята алинея три гласи, че "Към електронни
изявления преписи за страните не се представят. Съдът възпроизвежда изявленията и
приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и след заверка от
служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са заявили, че
желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да получават
такива. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал. 3, освен в
случаите по чл. 83 ".
Поради това са били неправилни дадените указания за представяне на преписи от
исковата молба, каквито законът не изисква при електронни изявления към съда. Въпреки,
че не е отменена, ресективно. изменена нормата на чл.128, т.3 ГПК от ГПК, са налице
специални процесуални норми, уреждащи редовността на тези изявления на страните, които
следва да бъдат съобразявани при процесуалните действия на съда, извършвани след
влизането им в сила. Съдът следва да провери дали са спазени изискванията за редовност на
изявленията на страната, с оглед разпоредбите на глава Глава единадесета "а" на ГПК, както
и дали е внесена дължимата такса за необходимия брой преписи, като, при установяване на
2
такава нередовност, следва да бъдат дадени съответните указания. Или действително е
налице нередовност при така извършеното действие, но то не се изразява в липсата на
преписи към електронното изявление, а в незаплащане на дължимата държавна такса за
съответните преписи, поради което първоинстанционният съд е следвало да даде указания
на жалбоподателя за отстраняване на тези именно нередовности, като укаже и дължимата
д.т, която следва да бъде внесена. Вместо това е постановено обжалваното определение, с
което производството по делото е било прекратено, а исковата молба върната като
нередовна, Определението е неправилно предвид изложените по-горе съображения.
Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, като делото бъде
върнато на РС Кюстендил за проверка редовността на исковата молба, с оглед посочените
по-горе разпоредби и последващото й администриране.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №718/29.12.2021 г./13.12.2021 г., постановено от Районен съд
– Кюстендил по гр.д.№2534/2021 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на РС Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените
действия съгласно мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3