№ 61
гр. Благоевград , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20201200500748 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.
№1755/27.02.2020г., подадена от Н. Г. Т., със съдебен адрес в Благоевград,
ул.“адрес“ №6, чрез адв.М. Б., срещу Решение №735 от 07.02.2020 г.,
постановено по гр.д.№183/2019 г. по описа на РС Гоце Делчев. В нея се
поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че са
установени всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС.
Посочено е като възражение, че неправилно съдът е игнорирал
показанията на свидетелите на ответника и е дал вяра само на свидетеля на
ищите.
Счита, че след като съдът е констатирал грешка и непълнота в
кадастралната основа за процесните имоти, не е следвало да уважава
ревандикационния иск.
На последно място излага доводи за тезата си, че съдът е следвало да
обсъди възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна
давност и като не го е направил е постановил неправилно решение. Въз
основа на изложеното иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване
1
на нов по същество, с който искът на ищците да бъде отхвърлен.
Отговор на въззивната жалба е депозирал пълномощникът на ищците,
който застъпва, че тя не сочи пороци на атакуваното решение. Излага
самостоятелни доводи за правилност на същото и искане да бъде потвърдено.
В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл.
266 от ГПК.
След анализ на събрания от районния съд доказателствен материал,
въззивният състав прие за установено от фактическа страна следното :
Видно е от нот. акт №179, т. III, рег.№4151, д. №512 от 2004г. на
нотариус с район на действие РС Гоце Делчев, че И.Б. и С.Дж. са признати за
собственици на основание наследство и давностно владение на УПИ II, имот
пл. №238 от кв.18 по плана на с. Огняново, община Гърмен с площ за парцела
от 570 кв.м. и съседи : улица, Н.Т., К.Б., Г.Г. и С.П., ведно с построения навес,
при равни дялове.
С нотариален акт № 39, том ІІ, рег.№ 3492, дело № 189/10.08.2011 г. на
нотариус с район на действие РС Гоце Делчев, И.И.Б. е дарила на дъщеря си
Г.Г. М.а собствеността на 1/2 идеална част от Урегулиран поземлен имот-
парцел II, имот планоснимачен номер 238 от квартал 18 по плана на с.
Огняново, общ. Гърмен, обл. Благоевград, утвърден със Заповед № 9/1999г. на
кмета на Общината, с площ за урегулирания поземлен имот от 570 кв.м., при
съседи за имота: улица, Н.Т., К.Б., Г.Г. и С.П., ведно с построената в същия
имот паянтова сграда - навес със застроена площ от 30 квадратни метра.
На основание покупко-продажба, материализирана в нотариален акт №
167, том ІІ, рег.№ 4062, дело № 307/12.07.2018 г. на нотариус с район на
действие РС Гоце Делчев, С.А.А. е прехвърлила на ищцата Г. М.а
собствеността на 1/2 идеални части от гореописания недвижим имот.
Сделката е реализирана по време на брака между Г.Г. М.а и Б. Р. М., сключен
на 21.09.2003г., поради което последният има материалноправна
легитимация, защото 1/2 идеална част от имота е придобита възмездно от
двамата съпрузи при режима на съпружеска имуществена общност.
Установява се, че ответникът е придобил правото на собственост върху
УПИ – парцел ІІІ, имот планоснимачен № 321 от квартал 18 по действащия
2
план на с.Огняново, обл.Благоевград (парцел ІІІ, имот пл. № 237 от кв. 18 по
действащия план на с.Огняново, обл.Благоевград от 1999г. според
заключението на вещото лице) с площ от 395 кв.м., при съседи за имота:
улица, Г.Г. и Д.Б., на основа дарение, извършено в нотариален акт № 42, том
І, дело № 128/27.02.1967 г. на Народен съд гр. Гоце Делчев.
От представеното копие от разписния лист към действащия
регулационен план на с. Огняново, одобрен със заповед от 1999г. е видно, че
имот с пл. №237 е записан като собственост на Н. Г. Т..
Показанията на разпитаните свидетели, според настоящия състав, са
общи и поради това не обосновават категорични фактически констатации.
Заедно с това, те са предимно за времето преди 2004г.(годината на позоваване
на придобивната давност в нот. производство от праводателите на ищците),
към който момент не се твърди от страните в производството да е имало спор
за собственост. Всички свидетели обаче сочат относимия към делото факт, че
ответникът Н.Т. владее площ по гранцитата очертана на място от тухлената
ограда, между неговия и имота на ищците.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, която е
констатирала, че в имота, който е заградил и владее ответникът попада и част
от парцел ІІ, имот планоснимачен № 238 от квартал 18 по действащия план на
с.Огняново, обл.Благоевград, собственост на ищците, с площ от общо 46
кв.м., представляващи сбор от фиг.1 и фиг.2 по приложение № 2 от
заключението. Тази площ е с граници: от североизток – улица с о.т. 101-102,
от изток – парцел /УПИ/ ІІІ-237 от кв.18, от северозапад – имот с пл. № 238,
от запад – имот пл.№ 238 и от юг - парцел /УПИ/ ІV – 246 от кв.18.
Вещото лице е установило, че по предшестващия план на селото от
1959 г., вътрешната/страничната регулационна линия между парцели УПИ ІІ
– 319, 320 и ІІІ-321 от кв.18 е прокарана почти перпендикулярно на уличната
регулционна линия, като измереният ъгъл е 89.7 градуса. По действащия план
на с.Огняново от 1999г. обаче, вътрешната/страничната регулационна линия
между парцели УПИ ІІ – 238 и ІІІ-237 от кв.18 е прокарана по имотната
граница, но тя не кореспондира с вътрешната/страничната регулационна
линия между двата парцела по предшестващия план. Същата сключва остър
ъгъл с уличната регулационна линия от 85 градуса, в резултат на което
3
разликата от 4.7 градуса в ъглите води до изместване на граница с 1.39 м. към
парцел УПИ ІІІ-237 от кв.18 и отстояние на съществуващата жилищна сграда
до регулационната линия от 2.35м. при изискуеми най-малко 3 м. При
прокарване на ъгъл от 89.7 градуса, както е по предходния план отстоянието
между сградата и регулационната линия е 3.09 м.
Спорната по делото площ по действащия план на с.Огняново, одобрен
със Заповед № 9 от 1999 г. на кмета на община Гърмен представлява част от
собствения на ответника имот, но по предходния план, одобрен със Заповед
№ 1108 от 1959 г. границата между парцелите на страните е прокарана почти
перпендикулярно на уличната регулационна линия. Поради това вещото лице
счита, че тази граница е прокарана на база грешна кадастрална основа,
изразена в неправилното прокарване на регулационната граница между двата
парцела и не цялата площ от спорните 29 кв.м. е част от имот пл.№ 238. Също
така заснетата на място ограда между двата парцели УПИ ІІ – 328 и ІІІ-237 от
кв.18 по плана на с.Огняново от 1999 г. не съвпада нито с действащия план,
нито с предшестващия и е отразена със зелен цвят на Приложение № 2 към
заключението на вещото лице.
Заключението на вещото лице е, че размерът на частта от имота на
ищците, попадаща в имота на ответниците, е 12 кв.м., отбелязани в
приложенията към заключението на вещото лице като триъгълник с
означение MN5.
Останалите писмени доказателства и необсъдените показания на
свидетелите и изводи на вещото лице не са относими към предмета на
въззивната проверка, поради което настоящият състав счита, че е
безпредметно да ги обсъжда.
Въз основа на изложените факти, настоящият състав приема следните
правни изводи :
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС :
За да бъде уважен ревандикационният иск, следва да са налице
кумулативно следните предпоставки - ищците да са собственици на реалната
част от недвижимия имот – предмет на иска, спорната част от имота да се
намира във владение или държане на ответника и последният да упражнява
4
фактическа власт върху нея без правно основание за това. Изцяло в тежест на
ищците е да докажат при условията на пълно и главно доказване, че са
титуляри на правото на собственост върху процесната реална част от
недвижимия имот на основание сочените от тях придобивни способи, както и
да докаже останалите две предпоставки.
В казуса настощият състав приема за доказано, че Г. М.а и Б.М. са
придобили на основание дарение за ½ ид.ч. от първата ищца и на основание
покупко – продажба за другата ½ ид.ч. по време на брака между нея и втория
ответник УПИ УПИ ІІ – 319, 320 от кв.18 по действащия план на с. Огняново,
община Гърмен, одобрен със заповед №9/1999г. Титулът за собственост на
праводателките им не е оспорен и не е оборена доказателствената му
стойност, както и не са оспорени придобивните способи - дарение и покупко -
прадажба на ищците. Ето защо последните категорично установяват, че те са
собственици на УПИ ІІ – 319, 320 от кв.18 по действащия план на с.
Огняново , община Гърмен. На това основание следва да се приеме за
доказана първата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск.
Тук е мястото да се отговори на оплакването във въззивната жалба на
пълномощника на ответника, че първоинстанционният съд не е обсъдил
възражението му за придобиване на спорната част на основание давностно
владение. Това възражение правилно е прието за преклудирано, защото не е
направено в отговора на ИМ, а едва в писмената защита. Съгласно
тълкувателната практика на ВКС, която е задължителна, това възражение
следва да се направи с отговора на ИМ, а направено след това е недопустимо.
Преди обсъждане на втората предпоставка за основателност на
ревандикационния иск, следва да се прецезира, че тъй като имотът е придобит
след одобряването на последния регулационен план, следва да се проверят
пространствените му параметри по този план и въз основа на тях да се
преценява дали реална част от него фактически се владее от ответника.
Ответникът не оспорва, че владее площта, заключена в триъгълника
МN5 по заключението на вещото лице, попадаща между построената от него
ограда между УПИ ІІ и УПИ ІІІ и регулационната линия между двата имота
по действащия план на с. Огняново от 1999г. Този факт се установява и от
показанията на свидетелите, както и от констатираното при огледа на място
5
от вещото лице инж. С.. Поради това следва да се приеме за доказана и
втората предпоставка за основателност на иска по чл. 108 от ЗС.
Последната необходима предпоставка, която следва да е налице
едновременно с първите две, е ответникът да владее спорната част без
основание. В казуса се установи, че последният действащ план на с. Огняново
е от 1999г. и след одобряването му не са правени изменения в същия по
отношение на УПИ ІІ и УПИ ІІІ. Ищците са придобили правото на
собственост върху УПИ ІІ с две сделки през 2011г. и 2018г., при
пространственото ситуиране на имота по плана от 1999г. Поради това тяхното
право на собственост върху урегулирания имот се определя от
регулационните линия одобрени с плана от 1999г. Той е приет при действието
на ЗТСУ и съгласно чл. 110, ал.1 от него дворищно регулационният план има
непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите
имоти, придадени към парцели на други, като това разместване на
собствеността настъпва настъпва още от деня на влизане в сила на дворищно
регулационния план. Както е имал повод да разясни в свое Тълкувателно
решение №3 от 15.07.1993г. по гр.д №2/93г. ОСГК на ВКС, регулацията
получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е
приложена. Независимо в коя хипотеза се изследват предпоставките за
прилагане на регулацията- чл.33, ал.1 или ал.2 от ЗТСУ(отм.), превръщането
на парцелните граници по стария план в имотни граници по новия дефинира
дворищно регулационния план като приложен. В казуса вещото лице е
установило, че по плана от 1999г. имотната и регулационната граница между
УПИ ІІ и УПИ ІІІ не съвпадат и заедно с това са различни от регулационната
граница от 1959г. , като тази по плана от 1999г. навлиза навътре в УПИ на
ответника, т.е. той не е получил в собственост придаваеми части , а такива са
придадени от неговия имот към имота на ищците. По отношение на тях обаче
регулацията не е приложена, тъй като те не са завзели фактически тези част и
не са ги заплащали. Поради това настоящия състав счита, че правото на
собственост на ищците по отношение на което могат да реализират петиторна
защита е площта, заключена между изградената ограда от ответника между
двете УПИ – та и регулационната граница по плана от 1959г., съответстваща
на отразения на Приложение №2 към заключението на вещото лице
триъгълник МN5 с площ от 12 кв.м. По отношение на него ответникът не
доказа да има облигационно или вещноправно основание да осъществява
6
фактическа власт. Поради това съдът приема, че е доказана и третата
предпоставка за уважаване на ревандикационния иск.
По отношение на оплакването във въззивната жалба, че след като
вещото лице е констатирало грешка и непълнота в кадастралната основа,
съдът не е следвало да уважава иска по чл. 108 от ЗС, настоящият състав
счита, че е неоснователно. Страните в спора не твърдят съществуването на
грешка или непълнота в кадастраната карта и не искат защита на свои права
във връзка с такива. Поради това съдът е ограничен от принципа на
диспозитивното начало и не изследва този факт. Съществуването на грешка
или непълнота в кадастрания план не са обосновали мотивите на съда, при
постановяване на атакуваното решение.
С оглед изхода от въззивната проверка и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
въззивника следва да заплати на въззиваемите направените от тях разноски за
един адвокат в размер на 320 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №735 от 07.02.2020 г., постановено по гр.д.
№183/2019 г. по описа на РС Гоце Делчев.
ОСЪЖДА Н. Г. Т., с постоянен адрес в с. Огняново, ул. "адрес" №7, община
Гърмен, обл. Благоевград да заплати на Г.Г. М.а и на Б.Г. Т. и двамата с
постоянен адрес в с. М.о, община Гърмен, обл. Благоевград направените от
тях разноски за един адвокат във въззивното производство в размер на 320 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 - месечен срок от
връчването му, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7