Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 83 31.03.2020 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и седми февруари Година две хиляди и двадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Ани Цветанова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 416 по описа за 2018 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от М.Д.П., ЕГН **********, действаща като законен представител на малолетния си син В.С.В. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Панайот Велков от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6 против „Гаранционен фонд“ с БУЛСТАТ *********, с адрес: София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, представлявано заедно и поотделно от Стефан Г. Стоилков и Борислав Иванов Михайлов и „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. “Витоша“ № 89Б, представлявано от всеки двама изпълнителни директори Коста Христов Чолаков, Бистра Ангелова Василева, Стефан Адриаан Герта Делае и Евгени Йосифов Бенбасат, да бъде осъден първия ответник да заплати на В.В. сумата от 40 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на нанесени телесни повреди от настъпило на 30.12.2016 год. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на постановения отказ за изплащане на обезщетение – 26.04.2018 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, а при условията на евентуалност ако бъде отхвърлен първия иск, да бъде осъден втория ответник, да заплати на В.В. сумата от 40 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на нанесени телесни повреди от настъпило на 30.12.2016 год. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на постановения отказ за изплащане на обезщетение – 01.08.2018 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, с констативен протокол за пострадали лица № 23/ № 232р-24/ 03.01.2017 г. на РУ – Карнобат при ОДМВР-Бургас се удостоверява, че на 30.12.2016 г. около 15:30 часа на АМ Тракия км 320+ 900 м. по посока от гр.София към гр.Бургас е настъпило ПТП в МПС марка „Дачия“ модел Дъстър с рег. № А 07 36 КХ, управлявано от Ж.К.Б., като е пострадал пътникът В.С.В. на 6 г. Същият е получил фрактура на лява лъчева кост, след което към 22.00 ч. е бил приет за лечение в УМБАЛ гр. Бургас. Било е образувано ДП № 498/2016г. по описа на РУ-Карнобат, в което обаче не е имало привлечени като обвиняеми лица и не е бил установен извършителя. С постановление от 16.04.2018г. досъдебното производство е било прекратено. Подробно са описани събитията от 30.12.2016г., довели до уврежданията на детето. В момента на установяване на уврежданията, общото емоционално състояние на детето било напрегнато и тревожно. След поставянето на гипсова имобилизация, В.В. бил освободен за домашно лечение.
Отговорността на първия ответник – Гаранционния фонд (ГФ), произтича от разпоредбата на чл.557 ал.1, т.1 от КЗ, която го прави пасивно материално-правно легитимиран да обезщети причинените вреди в случай, че не се установи причинно – следствената връзка между деяние извършено от неустановен водач и настъпилите вреди. Отговорността на ответното дружество – вторият ответник, произтича от сключения с него договор за застраховка на МПС с ДК № А 0736 КХ, „Гражданска отговорност“ по полица BG/06/116001679563, със срок на покритието 25.06.2016 г. – 25.06.2017 г. Застраховката покрива отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи.
Ищцовата страна счита, че границите на обезщетителния характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл.558 от КЗ е било отправено заявление до ГФ за изплащане на обезщетение, но без резултат. От друга страна, според чл. 432 от КЗ увреденото лице има право да иска обезщетението пряко от застрахователя при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. Съгласно чл. 574, ал. 12 от КЗ, данните от Информационния център на Гаранционния фонд – до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора, начална и крайна дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на МПС. Така тази информация била видна от данните на нормативно уредения Информационен център към Гаранционния фонд, публично оповестени в интернет страницата на фонда към датата на събитието. Съгласно чл. 7 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., всеки един протокол се представя на Гаранционния фонд от органите на МВР. Ищцовата страна се позовава на практика на ВКС, съгласно която протоколът за настъпило ПТП представлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, ползващ се с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила относно удостоверените в него изявления. Затова съгласно изискванията на чл. 380 във вр. с чл. 106 от КЗ на 27.06.2018 г., ищецът е депозирал пред застрахователя претенция, към която е приложил следните документи: констативен протокол, лист за преглед, епикриза, резултат от рентгенологично изследване. С писмо от 01.08.2018 г. е било отказано изплащането на обезщетение.
В исковата молба е развита тезата, че вредите, които продължава да търпи детето В.В. са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като по отношение на претенцията за неимуществени вреди се твърди, че последното претърпяло и продължава да търпи комплексна травма, както физическа, така и психическа, която интензивно и негативно го съпровожда ежедневно. Детето не желае да се отделя от майка си, страхува се от автомобили и пътуване, зимата и снегът са като враг за него. При влошаване на времето се оплаква от болки в ръката. Травмата влияела на цялостното качество живот на детето, а и на този на майката, която го отглеждала сама и трябвало да го взима на работа, тъй като не може да оставя детето само. Уточнява се в исковата молба, че при определяне размера на обезщетение са съобразени възрастта на детето към момента на инцидента, вида и естеството на получените травми, продължителността на лечебния и възстановителния период, съпътстващите неудобства и дискомфорт, установеното и дълго продължило постравматично стресово разстройство, както и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на непозволеното увреждане, с оглед лимитите на застрахователното покритие по чл. 492 от КЗ, социалното положение, както и продължителността на понесените морални страдания.
В постъпилия писмен отговор от ГФ, претенцията се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. Няма приложени доказателства за наличие на „неидентифицирано превозно средство“, което да е предизвикало ПТП. Вина за същото има водачът на л.а.м.“Дачия“. Приложеният констативен протокол за ПТП няма доказателствена сила относно обстоятелствата, при които е настъпило. От друга страна, налице е валидна застраховка „ГО“, която изключва отговорността на ГФ на основание чл.557 ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ. Не е налице и причинна връзка между ПТП и получените увреждания поради липса на доказателства. Направено е възражение за съпричиняване от страна на В.В., който не е бил в обезопасена система в нарушение на чл.137в и чл.137а от ЗДвП. Претенцията е силно завишена по размер, като по този начин биха се предоставили на пострадалия материални блага, които да повишат стандарта му на живот, над обезщетителната функция. Описаните в медицинската документация увреждания са от спортната дейност на ищеца, а не от ПТП. Представената банкова сметка е на майката на ищеца, а не негова.
Постъпилият писмен отговор от втория ответник съдържа възражения по основателността на исковата молба. На първо място, ответникът не оспорва наличието на валиден застрахователен договор, действащ към датата на събитието, както и доказателствената сила на представената от ищеца справка от интернет страницата на Гаранционния фонд досежно наличието на застрахователния договор. Образуваното ДП № 282/ ЗМ498/ 2016г. по описа на РУ на МВР-Карнобат е установило липсата на виновно и противоправно поведение от страна на управлявалия застрахования автомобил водач Ж.Б.. Второ, самият ищец твърди, че ПТП е било предизвикано от неизвестно МПС, а това води до несъставомерност съобразно чл.45 от ЗЗД. В досъдебното производство не са били установени конкретен водач и МПС, които да носят вина за настъпилото ПТП. А щом няма виновен, не е налице и отговорност на застрахователя. Трето, пострадалият в значителна степен е допринесъл за настъпилото ПТП – 90 %, като сам се е поставил в положение да получи увреждания. Четвърто, размерът на претендираното обезщетение е силно завишен.
Депозираната допълнителната искова молба съдържа доводи за неоснователност на възраженията на ответната страна. Счита, че чл.557 от КЗ задължава ГФ да изплати обезщетение на увредените лица в случаите, когато на територията на България причинилото ПТП МПС е напуснало местопроизшествието и не е било установено.
В постъпилия отговор на допълнителната искова молба, ГФ поддържа всички направени възражения.
В отговора на допълнителната искова молба, „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД поддържа изложените в отговора основни възражения. Отново е оспорен описания в ИМ механизъм на настъпване на ПТП, като не са доказани елементите за осъществяване на фактическия състав за търсене отговорност на причинителя. Непредставянето на банкова сметка от страна на ищеца води до забава на кредитора по отношение на плащането, като същият не дължи лихвите по чл.409 от КЗ.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания и съдебна автотехническа експертиза. Подробни доводи бяха развити в писмени бележки.
В съдебно заседание ответният Гаранционен фонд чрез процесуалния си представител, изрази становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Позовава се на свидетелски показания. Защитната си теза разви в писмени бележки.
Ответното „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД чрез своя процесуален представител, поддържа всички възражения и счита, че иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията между пострадалия и застрахователя е видно, че е била заведена щета под № 43072951800144 при застрахователя (л.13 по делото), както и под № 210041/ 30.01.2018г. при Гаранционния фонд (л.14). Исковата молба е постъпила в съда след липсата на произнасяне от застрахователя, респ.от фонда.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение между ответника „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД и участвалото в ПТП МПС с ДК № А 07 36 КХ по повод ЗЗГО полица BG/06/116001679563, със срок на покритието 25.06.2016 г. – 25.06.2017 г. (непредставена, само справка – л.12).
Според съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 23/ 30.12.2016г. на РУ-Карнобат (л.6), участници са били автомобил м.“Дачия Дъстър“ с ДК № А 07 36 КХ със собственик и водач Ж.К.Б. и друго неизвестно МПС, което го удря отзад, вследствие на което се блъска в друг автомобил отпред. Пострадали са и тримата пътници в автомобила: водачът Ж.Б., майката на ищеца М.П. и детето В.В., който е бил настанен в МБАЛ – Бургас с диагноза фрактура на лявата ръка. М.П. няма спор, че е майка на пострадалия (л.17). Заключението от извършеното рентгенологично изследване (л.11) установило „Р.Д. за фрактури на лява лакетна и лъчева кости“. Образуваното досъдебно производство № 282 ЗМ 498/2016г. по описа на РУ-Карнобат е прекратено с постановление на прокурор при РП-Карнобат на 16.04.2018г. (л.53-55).
Според заключението на проведената съдебно-автотехническа експертиза (л.161-164), автомобилът „Дачия Дъстър“ е бил ударен в задната част, ударил е автомобил пред него и след завъртане е бил ударен странично в лявата му част от друг автомобил. Детето В. е седяло в задната лява част на автомобила, в специално обезопасено детско столче.
В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза (л.228- 231; 254; 219), вещите лица д-р Томов и д-р Парасков считат, че медикобиологичният характер на увреждането на детето се изразява в счупване на двете кости на лявата предмишница, което е станало след страничен удар върху лявата част на автомобила. Правилно поставеният предпазен колан е ефективен при удар отзад и отпред, но не и отстрани.
Според показанията на свидетеля Ивелин Пенев – служител в РУ-Карнобат, на 30.12.2016г. на км 320 – 321 на АМ „Тракия“ е станала верижна катастрофа с множество участващи МПС, намиращи се и в трите ленти за движение в посока Бургас. Пострадалите хора са били натоварени на линейки и верижна техника. Автомобилът „Дачия Дъстър“ бил ударен сериозно отпред и отзад и бил спрял в аварийната лента. В колата имало дете на 5-6 год., жена и мъж. Пътят бил непроходим в посока Бургас. Според свидетеля, зад „Дачия“ – та имало няколко автомобила, в т.ч. и джип. Ударът бил в по-високата част на „Дачия“. Описване на автомобилите не е било извършено веднага, оглед и установяване е било извършено на следващия ден. Не му е известно дали някой автомобил е напуснал мястото.
От показанията на свидетеля Любен Момчев – мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ - Бургас, се установи, че на 30.12.2016г. на км 320 - 321 от АМ „Тракия“ е имало ПТП с участието на множество автомобили. Гледали са да спасяват хората, не са описвали автомобили.
В показанията си свидетелят Ж.Б. – вуйчо на ищеца, заяви, че на 30.12.2016г. в автомобила е пътувал заедно с бащата на детето С., майката на В. и детето, което била зад водача в детско столче и с колан. На около 10 км след бензиностанция „Шел“ навлезли в снежен облак, а после във втори и видимостта се влошила рязко. Колоната от автомобила се движела с 40-50 км/ч. и тогава видял бързо наближаващи светлини зад него и след като този автомобил не намалял, казал на останалите, че ще ги удари. Последвал удар отзад от висока кола, при което „Дачия“ – та ударила предната кола и се завъртяла. В този момент свидетеля загубил съзнание. Когато се свестил, племенникът му викал че го боли ръката, а зет му го попитал дали може да се изправи. Излязъл от колата и видял, че колита наоколо са в безпорядък, имало линейки. Втората го откарала в болницата, където се оказало, че има счупени ребра. След 5 дни се видял със сестра си тя била с подута скула, а В. с гипсирана ръка.
Според свидетелката А.Д. – приятелка на М.П., на 30.12.2016г. М. била на почивка във Велинград със своя син, баща му и нейният брат. Към 3 и половина М. се обадила на свидетелката, като плачела и крещяла, че са се блъснали, не знаела какво е станало с брат й, чувало се как детето В. плаче. Свидетелката ги чакала пред Бърза помощ, пристигнали преди 12 часа, изглеждали много зле, детето плачело и на ръката имало някакви лентички и бинт. М. била приета в болницата, а В. бил установен със счупена ръка и изпратен вкъщи, гипсирането се отложило за следващия ден. Останал да спи при свидетелката, а на следващия ден бил и гипсиран. При Д. детето останало до 02.01.2017г., тъй като дотогава и майка му била в болницата, но свидетелката се принудила да живее при двамата за около 2 седмици, защото приятелката й имала фрактури. Гипсът бил свален в края на януари. В детска градина се върнал в края на февруари, водела го свидетелката, но не можел да си служи с пострадалата ръка.
Представените доказателства разкриват следната фактическа обстановка.
На 30.12.2016 г. към 15.30 ч. на автомагистрала „Тракия“, посока – Бургас, В.В. е получила увреждания - счупване на двете кости на лявата предмишница, което е станало след страничен удар върху лявата част на автомобила, като е прекарал няколко часа в автомобила и едва към 24.00 ч. му е била оказана медицинска помощ в МБАЛ – Бургас. Детето без съмнение и впоследствие дълго време е понасяло и понася негативните физически и психически последици от тези увреждания. В. е бил пътник на задната лява седалка в специално детско столче с поставен колан, в л.а. „Дачия Дъстър“ с рег. № А 07 36 КХ, управляван от Ж.Б. – негов вуйчо. След участъка покрай гр.Карнобат, метеорологичните условия рязко са се влошили. Безспорно е, че ПТП се е случило в обстановка на изключително тежки условия – силен вятър, снеговалеж, намалена видимост. Преди попадането в участъка с тежки метеорологични условия, скоростта на движение е била 100 – 120 км/ч , но постепенно скоростта на движение на автомобилите намаляла с влошаващата се обстановка. Непосредствено преди злополуката автомобилите са се движили в колона със скорост около 40-50 км/ч на трета предавка, като са навлезли в тъмен облак. В аварийната лента не е имало движещи се автомобили, но както в дясната, така и в лявата е имало коли, които са се движели бавно в колона. Управляваният от свидетеля Б. автомобил, се е движел в лявата лента. При влизането в описания от свидетеля „трети облак“ – най-тъмният, колоната от автомобили е била сгъстена, движела се е с ниска скорост с дистанция между автомобилите около 10-15 м. Към този момент вече е имало натрупване на сняг по платното. Б. забелязал в огледалото за задно виждане бързо приближаващи се светлини на автомобил и е разбрал, че ще бъде ударен, като предупредил останалите пътници затова. Зад л.а. „Дачия“ не е имало други автомобили преди да бъде забелязан приближаващия се по описание на Б. – светъл джип, по-висок, с който дистанцията е била голяма и същият не е бил в състояние да спре заради високата си скорост. Последвал удар, вследствие на което л.а. „Дачия“ се засилил и завъртайки се, блъснала автомобил отпред. Дистанцията със същия е била около 10 м, а скоростта на колоната – ниска. Последвал нов, страничен удар от светлия джип, в лявата страна на л.а. „Дачия“. Всички пътници в автомобила са били с поставени предпазни колани, но въпреки това от двата последователни удара са пострадали и наранени. Самият водач е пострадал - с фрактури и кръв по лицето, частично е загубил съзнание. М.П. е била с подута лява скула и деформирана лява част на лицето. В. е бил със счупена лява ръка. След като дошъл в съзнание от удара, Б. излязъл от колата с помощта на зет му, който е седял на предната дясна седалка и видял, че навсякъде има ударени коли. Не е могъл да установи кой автомобил го е блъснал отзад. Бил е откаран в болницата в Ямбол, където прекарал пет дни.
Това се потвърждава от показанията на свидетелите Пенев и Момчев – служители на РПУ – гр.Карнобат, които са пристигнали на местопроизшествието около час след настъпването на ПТП. Те потвърждават тежките метеорологични условия, наличието на голям броя ударени автомобили вследствие на верижна катастрофа, както и автомобила „Дачия Дъстър“, ударен отзад, отпред и от лявата страна, както и обстоятелството , че в него са пътували пострадали дете и неговата майка. Не могат да посочат наличието на голям светъл джип, както и изобщо кой автомобил е ударил отзад и отстрани л.а. „Дачия“, тъй като всичко се е случило при тежки условия - силен вятър, при който хората трудно са се чували какво говорят, снеговалеж и студ, вследствие на което основната им цел е била, да изтеглят пострадалите от местопроизшествието на безопасно място. И П. и М. твърдят, че първоначално хората са обсъждали щетите по колите, но впоследствие приоритет станал оцеляването в тежките зимни условия. Местоположението на автомобилите е било такова, че не е било възможно да се установи точната картина на случилото се.
Механизмът на станало произшествие е изяснен в заключението на в.л. В.Гяуров – л.161-162, на което съдът се опира изцяло. Причините са обективни – екстремално усложнена пътна обстановка – снеговалеж, бурен северен вятър и в резултат намалена видимост. Налице е било заледяване на пътния участък, ниска скорост, причина за образуване на колона от автомобили. Нараняването на В.В. е било вследствие на директен страничен удар по лявата страна на автомобила. Основно вещото лице се е позовало на установеното в прекратеното с постановление от 16.04.2018 г. досъдебно производство, вкл.показанията на св.Б..
Съдебно-медицинската експертиза относно състоянието на В. сочи безспорно, че увреждането на детето е станало при ПТП на 30.12.2016 г. като пътник на задна лява седалка при верижната катастрофа, макар да е седял в обезопасено детско столче с поставен предпазен колан. Получил е счупване на лъчева и лакетна кости на лявата предмишница. Вещите лица д-р Парасков и д-р Томов посочиха, че травмите са свързани с болки и страдания, като възстановяването продължава 6-8 седмици, през който период е нарушено качеството на живот. Уврежданията отговарят да са причинени от страничен удар върху лявата част на автомобила и са в причинна връзка с настъпилото ПТП (л.230, т.2). В т.3 е отбелязано, че правилно поставения предпазен колан фиксира тялото към седалката на автомобила, но при страничен удар не може да ограничи движението на тялото.
От друга страна, пред органа на досъдебното производство свид. Б. е заявил, че: “…както шофирах задно движещия се автомобил се движеше близко до мене, не бе спазил дистанция, при което удари задната част на моя автомобил. След удара в задната част, автомобила ми се засили напред, аз опитах да спра като натиснах спирачния педал, но ударих движещия се пред мен автомобил. Автомобилът ми се завъртя на дясно и тогава задно движещия се автомобил отново удари моя странично….“. В този смисъл са и показанията на М.П., дадени в качеството й на свидетел в досъдебното производство. Становището на прокурора е било, че деянието не съставлява престъпление. След като е установил наличието на пострадали лица с причинени средни телесни повреди – Ж.К.Б., В.С.В., С.Г.С. и Р.Н.В., прокурорът е отчел обстоятелството, че никой от водачите или пътуващите в двата автомобила не може да посочи, какъв автомобил ги е ударил отзад, в какъв автомобил са се ударили и впоследствие какъв автомобил ги е ударил след преустановяване на движението. Прокурорът е назначил извършването на автотехническа експертиза, но вещото лице по същата е отразила единствено намерените близо седем часа след възникване на произшествието автомобили, като изрично е посочено, че това не са всички превозни средства участвали в произшествието, както и че ситуационното им положение не е действителното им положение към часа на ПТП. Било е констатирано и че са участвали много повече МПС, а след произшествието автомобили имало и в двете ленти за движение и в аварийната лента, впоследствие някои от тях са били преместени за освобождаване на лявата лента за движение, а други самостоятелно са напуснали местопроизшествието. Прокурорът е посочил, че приложена към експертизата скица, не може да се използва за изясняване на механизма на произшествието. Също така не могат да бъдат определени местата на ударите между различните превозни средства, защото разстоянието между първия лек автомобил „Мицубиши“ с рег. № СМ 3030 АН и последния – „Дачия Дъстър“ с рег.№ А 0736 КХ е 52 метра по данни от протокола за оглед, като на пътния участък е имало неустановени МПС, а намерените са преместени за освобождаване на лявата лента. Като причини за възникване според прокурора са не само действията на водачите, но и влошената пътна обстановка. Необходимите допълнителни данни за изясняване на механизма на ПТП не е възможно да бъдат установени и събрани. При това – липсват каквито и да са било данни за конкретно превозно средство или водач, които да са нарушили правилата за движение по пътищата и вследствие на това нарушаване да е възникнало транспортното произшествие, при което са пострадали Б., В., С. и В.. Въз основа на тези констатации прокурорът е счел, че е налице хипотезата на чл.15 от НК и е прекратил наказателното производство.
Наличието на прекратително постановление, позоваващо се на чл.15 от НК, изключва възможността на ищцовата страна да се позове на престъпно деяние. Уставен обаче беше деликт, вследствие на който е налице и увреждане на ищеца. В подкрепа на този извод са събраните по делото доказателства. Или след извършената преценка на доказателствата може да бъде направен обоснован извод, че действително част от автомобилите са напуснали местопроизшествието. Седем часа след ПТП, последният останал автомобил е процесния – „Дачия Дъстър“, в който е пътувал пострадалият В.. От събраните доказателства се установи, че автомобилът е бил ударен в предната част (особено видимо), отзад – вдясно и встрани в лявата си част, което води до извода, че е имало поне един автомобил след него, а в колоната по ситуационната схема в досъдебното производство видно от постановлението на прокурора – л.а.„Дачия“ в колоната от автомобили е последен. Логично е да се заключи, че автомобилите, които са се движили след процесния, в т.ч. и този, който го е ударил, са напуснали местопроизшествието. От показанията на свид.Б. стана ясно, че поради лошите метеорологични условия автомобилите са пътували в колона с намалена скорост и зад л.а. „Дачия“ не е имало друг автомобил, докато той не е забелязал бързо приближаващи се фарове и силует на голям, висок, светъл джип, който го е ударил отзад, дал му е допълнително ускорение и вследствие на завишената скорост, л.а. „Дачия“ е ударил предния автомобил, след което се е завъртял и е бил ударен още веднъж от движещия се отзад автомобил. При тази ситуация е ясно, че водачът на л.а. „Дачия“ не е могъл да предотврати удара с предходния автомобил. Произшествието е причинено от водача на движещия се след него автомобил – по сведения от Б. - голям, висок, светъл джип. Този автомобил не е бил идентифициран от Б., след като е излязъл от колата си и това е обяснимо предвид загубата на съзнание от свидетеля - вследствие на удара той не е бил в адекватно състояние да преценя и запомня факти и обстоятелства. Свидетелите Пенев и Момчев, които са пристигнали като дежурни полицаи на мястото на произшествието твърдят, че много бързо хората са се осъзнали, че трябва да търсят топло и сигурно място, тъй като е имало реална опасност за здравето им при силния студен вятър и снеговалеж. Ситуацията не е била нормална за възприятия на факти и обстоятелства от участниците в това произшествие поради изключително лошото време, намалена видимост и явното желание на всеки да се придвижи до безопасно място. На свидетелите Пенев и Момчев им е направило впечатление наличието на автомобил „Дачия Дъстър“, ударен отпред, отзад и отстрани с ранени жена и дете в нея. Не са в състояние обаче да установят кой точно автомобил е ударил л.а. „Дачия“ отзад, респ.отстрани. При така установените факти, съдът приема, че пътно-транспортното произшествие с причинените от него вреди са вследствие на виновното поведение на водача на автомобила движещ се отзад на л.а. „Дачия“, който е неидентифициран и вероятно е напуснал мястото на произшествието. За настъпването на това произшествие не се установява нарушение на правилата за движение от страна на водача Б., вкл. негова вина за настъпването на вредоносните последици.
Изложените факти водят до следните правни изводи. На основание чл.577 ал.1 т.1 от КЗ съдът счита, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответния Гаранционния фонд. Липсата на вина у водача Б., изключва ангажиране отговорността на ДЗИ. Водачът на неустановения автомобил, ударил л.а. „Дачия“, е управлявал своето МПС в нарушение на чл.20 от ЗДвП, като не е съобразил скоростта си на движение и дистанцията между неговия автомобил и предходния с конкретните пътни условия – тежка метеорологична обстановка – силен северен вятър, снеговалеж, намалена видимост, хлъзгава настилка, навявания от сняг по пътното платно, вследствие на което е допуснал удара в автомобила „Дачия“, движещ се пред него. Нарушаването на правилата за движение при конкретната обстановка обуславят виновното поведение на неизвестния водач, който е останал неустановен по ДП, както и в настоящото производство. Изводът за липса на каквато и да е вина за водача на л.а. „Дачия“ – Ж. Б., води до липсата на основания за ангажиране на отговорността на втория ответник – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. Ответникът „Гаранционен фонд“ отговаря на основание чл.577 ал.1 т.1 от КЗ, след като по делото се установи, че вина за причиненото ПТП има водач на МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено. Или следва да бъде уважена исковата претенция спрямо първия ответник – „Гаранционния фонд“, отговарящ на извъндоговорно основание, а именно възложената му от закона обезпечителна функция на правото на обезщетение на увредените лица при ПТП при условията на чл.557 от КЗ, след като е налице описаната хипотеза. Налице е доказана причинно-следствена връзка между деянието на неустановения водач на МПС, което е ударило л.а. „Дачия“ и причинените на ищеца вреди. Налице са и другите предпоставки за уважаване на предявената претенция – причинени са увреждания на здравето на ищеца при станалото ПТП, които са в пряка и непосредствена последица от същото – вследствие на страничен удар в автомобила. Причинено е било счупване на две кости на лявата подмишница на детето. Тези увреждания са били съпроводени с преживяването на значителни болки и страдания от В.В., посочени в исковата молба и допълнени с показанията на свидетелката Д., която описа как около 10 дни е пребивавала в дома на М. (майка на В.), за да се грижи за нея и детето. В. не е могъл да спи, да се храни нормално, бил е постоянно неспокоен. Не е могъл да си служи с лявата ръка, като ходенето в детска градина е било още по-голямо неудобство за него. На обезщетение подлежат болките и страданията с начален момент удара при самото произшествие на 30.12.2016 г., включващи всички негативни възприятия понесени във връзка с ПТП – измръзвания, притеснения, уплах и др. и до настоящия момент – свързани все още с последиците от травмата – страх, несигурност.
Съгласно чл.
52 от
Претърпените болки и страдания от ищеца вследствие на преживяното, съдът преценява, че отговарят на сумата от 15 000 лв. За да определи обезщетението в такъв размер, съдът взе предвид и формираната съдебна практика при сходни казуси (напр. Решение № 106/ 11.07.2017 г. на ВКС по т.д.№ 60381/2016 г.; І г.о.; Решение № 66/ 03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на І г.о.). Направеното от ответната страна възражение за прекомерност на търсеното обезщетение, беше взето предвид от съда.
Или иска по
чл. 557 от
Ищцовата
страна претендира на основание чл. 86 от
С оглед на уважаването на исковата претенция в размер на 15 000 лв. по отношение на първия ответник – „Гаранционния фонд“, съдът не следва да се произнася по предявения при условията на евентуалност иск срещу втория ответник „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД по повод застраховката „Гражданска отговорност“.
Останалата част от възраженията на процесуалния представител на „Гаранционния фонд“, са неоснователни. Понятието „вина“ според чл.15 от НК и това по чл.45 от ЗЗД не се покриват – първото касае наказателната отговорност на дееца, а второто е свързано с поправяне на причинени вреди. Освобождаването на някого от наказателна отговорност, не е пречка да се търси от него гражданска такава, ако са причинени вреди. Затова и въпреки прекратяването на наказателното преследване, „Гаранционния фонд“ отговаря за причинените неимуществени вреди.
Механизмът на станалото ПТП беше установен, доколкото съдът положи усилия да събере относимите доказателства. Показанията на св.М. и П., както и наличната медицинска документация, установиха наличието на счупване на две кости на детето В., вследствие на настъпило ПТП. Пряката причина е последвалият удар отстрани на л.а. „Дачия Дъстър“ от МПС, което не е било идентифицирано от същите тези свидетели. За друг, трети или предхождащ удар, не се съобщава. Показанията на всички разпитани свидетели ясно сочат, че на следващия ден на мястото са останали значително по-малко автомобили, отколкото са участвали в ПТП. Доколкото зад процесния автомобил не е имало вече друг, единственият възможен извод е, че причинилото ПТП превозно средство е напуснало местопроизшествието.
Възражението, че вината е изцяло на водача на л.а. „Дачия Дъстър“, също не може да бъде споделено. Парадоксално е, но ако Б. се беше движел с по-ниска скорост от заявените 40-50 км/ч, ударът отзад от идващото МПС би причинил вероятно по-тежки вреди. Ударът от идващия отзад автомобил явно не би бил избегнат и при по-голяма дистанция между л.а. „Дачия Дъстър“ и движещото се пред него МПС.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски, предвид освобождаването на неговата майка и законен представител от заплащането на каквито и да са държавни такси и разноски с нарочно определение на съда. На основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, в полза на адвоката, защитавал ищеца, следва да бъде присъдено възнаграждение, предвид оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие (л.5), в който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38 ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата. Или налице е предвиденото основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото пред настоящия съд процесуално представителство. Съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. След като адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата се присъжда в полза на процесуалния представител на страната, то с настоящият съдебен акт Гаранционният фонд следва да бъде осъден да заплати на адв. П.В. общо сумата от 995 лв, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7 ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/ 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответстващ на уважената част от предявените искове за сумата от 15 000 лв. от предявената претенция в размер на 40 500 лв. при 1745 лв. полагащо се възнаграждение. Към сумата от 995 лв. следва да бъде добавена и сумата от 200 лв. във връзка с подадената частна жалба, изчислена на основание чл.38 ал.1, т.2, вр.чл.36 от ЗА или общото дължимо адвокатско възнаграждение е 1195 лв.
В тежест на ответника – Гаранционен фонд следва да се присъди и държавна такса върху присъдената сума от 15 000 лв. – 600 лв. дължими по сметка на съда, както и сумата от 330 лв. – разноски по делото.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати в полза на „Гаранционен фонд“ направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска. Разноските са 300 лв. юрисконсултско възнаграждение и общо 330 лв. заплатени за вещи лица или общо 630 лв., като след приспадане сумата е 397 лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищцовата страна следва да заплати в полза на „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД направените по делото разноски в размер на 1745 лв. за адвокатско възнаграждение, 40 лв. за призоваване на свидетели и 5 лв. деловодни разноски или общо 1790 лв., съпоставима с приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК (л.233).
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“ с БУЛСТАТ *********, с адрес: София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, представлявано заедно и поотделно от Стефан Г. Стоилков и Борислав Иванов Михайлов да заплати в полза на малолетния В.С.В. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.Д.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Панайот Велков от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6, сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на нанесени телесни повреди от настъпило на 30.12.2016 год. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на постановения отказ за изплащане на обезщетение – 26.04.2018 г. до окончателното й изплащане, като иска до претендираните 40 500 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“ с БУЛСТАТ *********, с адрес: София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, представлявано заедно и поотделно от Стефан Г. Стоилков и Борислав Иванов Михайлов да заплати в полза на малолетния В.С.В. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.Д.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Панайот Велков от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6, сумата от 1195 (хиляда сто деветдесет и пет) лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“ с БУЛСТАТ *********, с адрес: София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, представлявано заедно и поотделно от Стефан Г. Стоилков и Борислав Иванов Михайлов да заплати в полза на Държавата по сметка на ОС-Бургас сумата от 930 (деветстотин и тридесет) лв. дължима такса върху уважената част от иска и разноски.
ОСЪЖДА В.С.В. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.Д.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Панайот Велков от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6, да заплати в полза на „Гаранционен фонд“ с БУЛСТАТ *********, с адрес: София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, представлявано заедно и поотделно от Стефан Г. Стоилков и Борислав Иванов Михайлов сумата от 397 (триста деветдесет и седем) лв. разноски съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА В.С.В. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.Д.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Панайот Велков от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6, да заплати в полза на „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. “Витоша“ № 89Б, представлявано от всеки двама изпълнителни директори Коста Христов Чолаков, Бистра Ангелова Василева, Стефан Адриаан Герта Делае и Евгени Йосифов Бенбасат сумата от 1790 (хиляда седемстотин и деветдесет) лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: