РЕШЕНИЕ
№1211/5.7.2018г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На двадесет и пети юни Година две
хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар
Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 2308 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на Е.В.Ш. – ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 23-0000759/ 07.07.2017г.
на Главен инспектор в Областен
отдел "Автомобилна
администрация" –Варна , с което му
е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв.
на основание чл.177 ал.3 пр.1 от ЗДвП .
В
жалбата декларативно се оспорва описаната в постановлението фактическа
обстановка, твърди, че въззивника не е извършил нарушението, за което е
санкциониран , както и че то е несъставомерно от обективна и субективна
страна.Поради това се иска отмяна на постановлението , а в условията на
алтернативност-намаляване на размера на наложенато наказание към минималния
предвиден в закона.
В
съдебно заседание въз. Ш., редовно призован,
не се явява , не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована ,
представлява се от процесуален
представител , който счита жалбата за
неоснователна и по същество пледира постановлението да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 05.05.2017г. въз.Ш. извършвал
обществен превоз на товари – стоманенобетонна греда, като управлявал съчленоно ППС, състоящо се от влекач „Даф“ с
рег. № А 99 18 МХ собственост на дружеството превозвач „ Стокар-89“ ЕООД с прикачено полуремарке с рег. № СН 66 23 ЕЕ,
собственост на „Стой с Транс“ ООД, и се
движел по автомагистрала „Хемус“ в посока гр.Варна. Около 13.00ч. на пътен възел „ Аерогара Варна”
, той бил спрян за проверка от
служители на ОО „АА”, един от които св. Д.Б.. Свидетелят установил, че превозваната греда
стърчи от платформата.За това извършил измерване на дължината на съчлененото
ППС с товара му, използвайки ролетка Stanlew Clak end Decuer“ с дължина 8
метра, което било одобрено средство за измерване „ BG 06, № 4654 СЕ“ и установил, че тя е
19,10м., при допустима максимална
дължина на съчленено ППС от 16,50м. Въз.Ш. не представил разрешително от АПИ за
движение на извънгабаритно ППС. Поради това св. Б. съставил против въззивника акт за установяване
на нарушение, в който описал установеното при проверката и квалифицирал
действията му като нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП вр. чл.5 ал.1 т.3
б.”в” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.При личното предявяване на акта,
както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и
депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение, административно наказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление, като изцяло възприел описаната в акта фактическа
обстановка, както и правната
квалификация на нарушението по чл.139 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП вр. чл.5 ал.1 т.3
б.”в” от Наредба № 11/03.07.2001г.За него на основание чл.177 ал.3 пр.1 от ЗДвП на въз.
Ш. била наложена „Глоба” в размер
на 1 000лв.
В
хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. Д.Б.-актосъставител, чиито показания съдът
кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.От тях стана ясно, че
нарушението е установено при извършената проверка и измерване, като водача не е
представил документ от АПИ.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно-наказателната преписка,
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства , които преценени в тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена е в срока на обжалване и от надлежна страна.Съобразно
приложените по преписката доказателства съдът намира, че наказващият орган
неправилно е приел, че наказателното постановление е влязло в сила на
02.08.2017г. на основание чл.58 ал.2 от ЗАНН.От приложената обратна разписка за
неговото връчване е видно, че пратката е била върната в цялост с отбелязване ,
че получателят отсъства.Това не е достатъчно да бъдат изпълнени условията на
чл.58 ал.2 от ЗАНН, поради което и съдът приема, че жалбата срещу
постановлението е подадена в срок и като процесуално допустима е приета за
разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0000759 / 07.07.2017г. е издадено от
компетентен орган- от Главен инспектор
в Областен отдел „Автомобилна инспекция”-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015г.на Министъра на
транспорта , информационните технологии,
в шест месечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочена е нарушената материално- правна норма, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано. Не са
допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
постановлението. Нито при предявяване на акта, нито в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН са били депозирани писмени възражения, в
които да са наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. По
никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е
упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е приел, че
въз. Ш. е допуснал нарушение на чл.139
ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП вр. чл.5 ал.1 т.3 б.”в” от Наредба № 11/03.07.2001г.Тези
разпоредби сочат, че движещите се по пътя ППС следва да са с размери, които не
надвишават нормата, установена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, които в случая за съчленено ППС е 16,50м. От всички събрани
по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че въз. Ш. е управлявал ППС с размери над тази
разрешена стойност, а именно с обща дължина на превозното средство и товара в
него от 19,10м.Проведеното от контролните органи измерване на дължината на превозното средство е било извършено с
одобрен тип средство за измерване - ролетка, което е преминало съответната
метрологична проверка и има необходимата
за това маркировка. Поради това съдът намира, че описаното в акта и постановлението
нарушение безспорно е извършено, тъй като въз.Ш. е управлявал ППС по път
отворен за обществено ползване с обща
дължина, надвишаваща допустимата от 16,50м. с 2,60м. без да има издадено
разрешение от АПИ, респективно без да са били заплатени съответни такси по ЗП.
Съдът
намира, че допуснатото от въззивника нарушение не представлява маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Същото е формално и за неговата съставомерност не е
необходимо настъпването на вредни последици, за да се приеме, че тяхната липса
води до извод за по-ниска степен на обществена опасност на самото нарушение в
сравнение с останалите от този вид. Поради това съдът намира, че правилно
наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Правилно е била определена и санкционната
норма- чл.177 ал.3 пр.1 от ЗДП, тъй като
именно в нея е предвидена санкцията за водач
, който управлява ППС с размери ,
които надвишават нормата, определена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, без да спазва установения за това ред, каквото
виновно поведение от страна на въз.
Ш. в случая е налице.
При
определяне на размера на наложеното наказание
обаче наказващият орган не се е съобразил с разпоредбата на чл.27 ал.1
от ЗАНН, като не е взел предвид данните за личността на нарушителя.От
приложената по преписката справка за нарушител е видно, че преди извършване на
настоящото нарушение на въз.Ш. е било наложено само едно наказание за нарушение
от различен вид.Поради това съдът намира, че размера на наложената на въззивника
глоба следва да бъде намален от 1 000лв. на 500лв., който е минималния
предвиден в закона, като това
наказание е съответно на допуснатото нарушение и в
цялост ще изпълни целите на ЗАНН.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е правилно, обосновано и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно
постановление № 23-0000759/ 07.07.2017г.
на Главен инспектор в Областен
отдел "Автомобилна
администрация" –Варна , с което на Е.В.Ш. е наложено
административно наказание „Глоба”
в размер на 1 000 лв. на основание чл.177 ал.3 пр.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложената „Глоба“ от
1 000лв. на 500 / петстотин/ лева
.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК
.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: