№ 582
гр. Бургас, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря М.Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20252120201656 по описа за 2025
година
Производството е образувано по повод жалба от И. К. А., ЕГН ********** чрез адв.
С.Ч. от БАК против наказателно постановление № 25-7779-000150/24.04.2025г. на Началник
РУ в ОДМВР Бургас, РУ Камено, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал. 1, т.
1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева.
С жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно,
моли се за отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. С., която счита, че НП
следва да се отмени, претендира разноски.
За Административнонаказващия орган не се явява представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по
делото, счита, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи, че на
12.04.2025г. св. Т. П. в гр. Камено, ул. *** спрял за проверка товарен автомобил *** с рег. №
***, собственост на *** ООД, управляван от И. К. А.. Моторното превозно средство имало
валидни документи, преминало било технически преглед, но на свидетеля му се сторило, че
е по-шумно, поради което съставил АУАН на водача за това, че автомобилът се движи със
значителна техническа неизправност – липса на шумозаглушително устройство.
Впоследствие обаче св. П. се запознал подробно с техническите характеристики на този вид
моторно превозно средство и установил, че за този вид автомобил изпускателната система
била по-различна и реално нямало проблем със шумозаглушителното устройство, поради
което и автомобилът преминал успешно технически преглед и бил с нормални технически
характеристики. Свидетелят заявява, че е допуснал „грешка” при съставянето на АУАН и
всъщност МПС било технически изправно.
В този смисъл срещу АУАН било подадено възражение, но въпреки това НП било
1
издадено, с което наказващият орган за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание
чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП наложил глоба в размер на 200 лева на жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Съдът изцяло се довери
на свидетеля П., който е бил и инициатор на административно-наказателното производство,
но в хода на съдебното следствие разясни, че не е имало основания за съставяне на АУАН,
тъй като не е бил запознат с техническите характеристики на МПС и всъщност МПС било
технически изправно и е допусната „грешка”.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание намира, че АУАН и НП
са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН като съгласно представената Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министър на Вътрешните работи, АУАН е издаден от компетентен
служител, а НП от оправомощен орган в рамките на неговата компетентност.
Съгласно чл. 139, ал. 1 , т. 1 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат технически изправни. Съгласно чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП който управлява
технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от: двеста лева - при
констатирани значителни неизправности.
В случая по делото не се ангажираха доказателства, от които да се направи извод за
твърденията, че за посочения модел МПС се касае за отклонение от производствената
система. Стана ясно, че реално техническа неизправност не е била налице, а и само по себе
си това, че МПС е било малко по-шумно не е основание да се приеме, че е налице
техническа неизправност, тъй като се касае за субективна преценка за нивото на шум на
МПС. Според разпоредбата на чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, неизправностите и тяхната
класификация се определят с Наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, каквато се явява Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност
на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията. В разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Наредба №Н-32/16.12.2001 г.,
периодичните прегледи на ППС обхващат комплектността и изправността на агрегатите,
уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на
отработилите газове, нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им
устройства и се извършват при спазване на методиката по приложение № 5. В разпоредбата
на чл. 37 от посочената Наредба са категоризирани неизправностите - незначителни,
значителни и опасни като категоризирането следва да се извърши при спазване на
методиката за оценка на изправността. В случая бланкетно, е вписано, че се касае за
значителна техническа неизправност на ППС, без да се посочва как е установена. Няма
данни да е извършено измерване на шума или димността на изгорелите газове и по делото
не се ангажират такива доказателства, от които да се направи извод, че към момента на
проверката на МПС действително е имало техническа неизправност свързана със системата
за намаляване на шума. Тя подлежи на установяване по реда, предвиден, в Приложение № 5
към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.
По делото не се събра в необходимия обем доказателствен материал, от който да се
направи извод, че МПС действително е било с отклонение в шума като няма измерване на
шума, не се установи и липса на шумозаглушително устройство, самият актосъставител
заяви, че е допусната грешка и всъщност този вид автомобили имали различно устройство и
конкретното МПС на практика е било технически изправно като е имало шумозаглушително
устройство, но под купето. По делото не се установи МПС да е било в отклонение на
2
производствените характеристики на модела.
С оглед на изложеното нарушението не се доказа и наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени.
Съдът дължи произнасяне по разноските като в случая такива се претендират от
жалбоподателя, който е платил възнаграждение за адвокат в размер на 480 лева платени –в
брой съгласно договор. Съгласно разпоредбата на чл. 18, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението при
интерес до 1000 лв. е 400 лв. по делото не е направено възражение за прекомерност, поради
което в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 480 лева.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-7779-000150/24.04.2025г. на Началник РУ в
ОДМВР Бургас, РУ Камено, с което на И. К. А., ЕГН ********** за нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200
лева.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас за заплати на И. К. А., ЕГН ********** сумата в размер на
480 (четиристотин и осемдесет) лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3