О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260290 04.03.2021 година гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, І –
ви въззивен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-
ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр. д. № 1066 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.419, ал.1 от ГПК.
Образувано
по частна жалба на Г.Д.Х. и Г.Д.Х.,*** против разпореждане за допускане на
незабавно изпълнение на заповед № 1224/25.042019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 2264/2019
г. по описа на Старозагорски районен съд.
Частните
жалбоподатели излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане,
поради противоречието му с материалния закон и необсъждане наличието на
неравноправни клаузи в договора за банков кредит.
Сочи
се, че представеното от банката –заявител извлечение от сметка не съдържа
достатъчно данни, които да индивидуализират вземането по основание и размер; че
заявлението и договора за банков кредит не установяват наличието на подлежащо
на изпълнение вземане, както и че извлечението не е редовно от външна страна,
т.к. е подписано от лице без представителна власт в лицето на Е.Г.– управител
на „Първа инвестиционна банка“ АД- кл.Стара Загора.
По
отношение на присъдените договорна лихва, наказателна лихва и разноски за
уведомяване се твърди нищожност на договорните клаузи поради тяхната
неравноправност.
Претендира
за отмяна на обжалваното разпореждане и обезсилване на издадения изпълнителен
лист.
В
срока за отговор насрещната страна „Първа инвестиционна банка“ АД е представила
такъв, с който е оспорила жалбата като неоснователна.
Изложени
са съображения, че представеното от банката-заявител извлечение от счетоводни
книги има изискуемото по закон съдържание; че вземането, за което е
претендирано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист е изискуемо съобразно
клаузите на договора за кредит.
Претендира
се оставяне на частната жалба без уважение и присъждането на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд,
след като обсъди становищата на страните и материалите от първоинстанционното
дело, намери за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление на „Първа
инвестиционна банка“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК при условията на пасивна солидарност срещу „Х.т.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от законния си представител Г. И.И.-
управител, Г.Т.Х. *** и Г.Д.Х. *** за сумата от 22 745,94
евро - главница; 6,94 евро –
възнаградителна лихва за периода от 02.01.2019 г. до 03.01.2019 г.;
2 173,43 евро – наказателна лихва за забава за периода 04.01.2019 г. до
23.04.2019 г.; 61,36 евро – разноски за уведомяване относно усвояване на
кредитна линия и законната лихва върху главницата от 24.04.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Посочено
е, че вземанията на банката произтичат от договор за кредитна линия от
26.04.2011 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и „Х.т.“ ЕООД, по
силата на който банката е предоставила на дружеството кредит в размер на
38 000 евро за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по други
предоставени му от банката кредити, овърдрафти, акредитиви и банкови гаранции,
общо в размер до 35 000 евро или равностойността им в друга валута по
обменния курс на банката за съответната валута на деня на извършване на
усвояването. Предвидено е било средствата от кредитната линия да се усвояват
служебно от банката при неизпълнение на което и да било задължение на
кредитополучателя по отделно сключени договори за банката кредити, овърдрафти,
акредитиви и банкови гаранции, като средствата се усвояват за погасяване на
задължението по съответния договор, а за усвоените суми банката уведомява
кредитополучателя. При усвояване на суми от кредитната линия кредитополучателят
се задължавал да погаси усвоената сума в деня, следващ усвояването, като за
ползваната кредитна линия заплащал годишна възнаградителна лихва в размер на
коригиран с коефициент за пазарна среда базов лихвен процент на „Първа
инвестиционна банка“ АД в евро, увеличен с надбавка от 5,9 пункта, а в случай
на забава и на наказателна лихва в размер на възнаградителната, увеличена с 20 пункта.
От своя страна Г.Т.Х. и Г.Д.Х. са се
задължили по договора като съдлъжници да отговарят солидарно с
кредитополучателя.
На
02.01.2019 г. банката служебно усвоила от кредитната линия сумата от
22 745,94 евро за погасяване на задълженията на „Х.т.“ ЕООД по договор за
кредит от 26.04.2011 г. Тъй като на03.01.2019 г. не било извършено плащане на
усвоената по кредитната линия сума, от 04.01.2019 г. дружеството и солидарните
длъжници били в забава и дължали възнаградителна лихва в размер на 6,94 евро за
периода от 02.01.2019 г. до 03.01.2019 г., наказателна лихва за забава в размер
на 2 173,43 евро за периода от 04.01.2019 г. до 23.04.2019 г. и 61, 36
евро-разноски аз уведомления относно усвояване на кредитната линия, начислени
на 31.01.2019 г. и на 29.03.2019 г.
Със
заявлението е представено извлечение от счетоводните книги на „Първа
инвестиционна банка“ АД подписано от Е.Г.– управител на ПИБ-кл.Стара Загора и
от И.Д.-специалист „Проблемни активи“, от чието съдържание се установява, че на
кредитополучателя „Х.т.“ ЕООД по договора за кредитна линия от 26.04.2011 г. е
разрешен размер на кредитната линия от
38 000 евро, от който на 02.01.2019 г. е бил усвоен размер от
22 745,94 по разплащателната сметка в дружеството. Посочен е крайният срок
за погасяване на задълженията – денят,следващ датата на усвояване на сума от
кредитната линия; съдлъжниците - Г.Т.Х. и Г.Д.Х., размерът и периодът на неизплатените и дължимите
задължения за главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва, разноски за
уведомяване, общия размер на задълженията.
От
представения със заявлението договор за кредитна линия от 26.04.2011 г. се
установява, че банката е предоставила на „Х.т.“ ЕООД кредит в размер на
38 000 евро за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по други
предоставени му от банката кредити, овърдрафти, акредитиви и банкови гаранции,
общо в размер до 35 000 евро или равностойността им в друга валута по
обменния курс на банката за съответната валута на деня на извършване на
усвояването. Уговорено е, че средствата от кредитната линия да се усвояват
служебно от банката при неизпълнение на което и да било задължение на
кредитополучателя по отделно сключени договори за банката кредити, овърдрафти,
акредитиви и банкови гаранции, като средствата се усвояват за погасяване на
задължението по този договор, а срокът за усвояване на кредита да е до
20.03.2021 г. За усвоените суми банката уведомява кредитополучателя. Договорено
е за ползвания кредит кредитополучателя да заплаща годишна лихва в размер на
базов лихвен процент на „Първа инвестиционна банка“ АД в евро, увеличен с
надбавка от 5,9 пункта. Относно погасяването на кредита е предвидено, че
кредитополучателя се задължава при усвояване на суми от кредита да погаси
съответната сума в деня, следващ деня на усвояването. Крайният срок за
погасяване на всички задължения на кредитополучателя е 20.04.2021 г. Всички
дължими суми се събират служебно от банката от датата на падежа или на
следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, от средствата по всички
сметки на кредитополучателя в банката. Просрочените плащания, които не са
извършени поради недостиг на авоар по сметката на кредитополучателя се
олихвяват с договорния лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20 пункта,
считано от деня, следващ датата на падежа на съответното плащане.
Представени
са протоколи от частни съдебни изпълнители, с които са удостоверили връчванията
на тримата длъжници на уведомления за усвояване на сума по договора за банков
кредит.
От
представените към заявлението пълномощни се установява, че И.Т.Д.е упълномощен
от двама от законните представители на банката да съставя и подписва извлечения
от счетоводните книги, а Е.И.Г.е упълномощен да представлява банката при
сключване на банкови сделки и да осъществява представителството й пред трети
лица, в т.ч. по съдебни и изпълнителни дела.
С
разпореждане от 25.04.2019 г. съдът е уважил заявлението и е издал срещу
тримата солидарни длъжници заповед № 1224/25.04.2019 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
от същата дата.
Заповедта
за изпълнение е била връчена на длъжниците Г.Т.Х. и Г.Д.Х. на 17.05.2019 г., а
на 30.05.2019 г. те са подали по пощата чрез пълномощник-адвокат възражение по
чл.414 от ГПК.
От
служебно извършена от съда справка в Търговския регистър се установи, че към
датата на сключване на договора за кредитна линия – 26.04.2011 г., Г.Т.Х. е
била едноличен собственик на капитала и управител на „Х.т.“ ЕООД.
При така установените
обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е редовна и допустима, тъй като има изискуемонот по
закон съдържание и приожения, подадена е от процесуално легитимирани страни
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения по закон срок за
обжалването му.
Разгледана по същество е частично основателна
/по отношение на Г.Д.Х./ по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.417 т.2 от ГПК в
ред. ДВ бр.59/2017 г. заявителят може да поиска издаване на заповед за
изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на
документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на
банките.
Когато
със заявлението е представен документ по чл.417 от ГПК заявителят може да
поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да му издаде изпълнителен
лист. Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е
редовен от външна страна и и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника.
В
случая представеното със заявлението на „Първа инвестиционна банка“ АД
извлечение от счетоводните книги представлява редовен от външна страна
документ, т.к. е съставено от компетентно лице, надлежно овластено от законните
представители на банката, и има минималното необходимо, изискуемо съгласно
разпоредбата на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции съдържание –
посочени са броя на
вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично
погасени, и общия размер на просрочената сума; общия размер на непогасената част от общия размер на
дължимата сума, включваща главница и непогасената договорена лихва; размера на обезщетението за
забава за просрочените плащания.
С
оглед на това въззивният съд намира за неоснователни оплакванията в частната
жалба, че извлечението не съдържа достатъчно данни, които да индивидуализират
вземането по основание и размер, както и че не е редовно от външна страна.
Обстоятелството,
че е подписано и от лице, което няма надлежно учредена представителна власт да
съставя и подписва извлечения от счетоводните книги в лицето на Е.Г.– управител
на ПИБ-кл.Стара Загора не опорочава валидността му като документ, т.к.
извлечението е подписано и от И.Д.-специалист „Проблемни активи“, който е
надлежно упълномощен за това, а законът не съдържа изрично изискване
извлечението от сметка на банка да бъде съставяно от повече от едно лице.
Налице
е и следващата предпоставка за уважаване на искането, предвидена в разпоредбата
на чл.418, ал.2 от ГПК, а именно документът да удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника.
От
съдържанието на извлечението от сметка и от клаузата на чл.11 от приложения
договор за кредитна линия се установява, че задължението на кредитополучателя
за плащане на усвоената като кредит сума по кредитната линия възниква с факта
на служебното й усвояване от банката, а задължението за връщането й е на
следващия работен ден.
С
оглед на това следва извода, че изискуемостта на процесното вземане за връщане
на усвоената от банката сума по кредитната линия в размер на 22 745,94
евро е настъпила на 03.01.2019 г., което е надлежно удостоверено с
представеното извлечение от счетоводни книги.
Неоснователно
е оплакването в частната жалба, че второто изречение на договорната клауза
предвижда краен срок за издължаване на всички задължения на кредитополучателя е
20.04.2021 г.
Естеството
на сключения между страните договор за кредитна линия е такова, че в рамките на
срока на договора и до уговорения размер на кредита, в зависимост от евентуалното
наличие на предпоставки за служебно усвояване на средства по кредитната линия,
е възможно да възникнат множество отделни кредитни правоотношения между
страните. По всяко от тези отделни кредитни правоотношения изискуемостта на
задължението настъпва в деня, следващ усвояване на съответната сума от страна
на банката, а предвиденият краен срок за издължаване на всички задължения на
кредитополучателя не влияе върху настъпването на изискуемостта на отделните
задължения.
Неоснователно
е и оплакването, свързано с нередовно уведомяване на кредитополучателя за
усвоената сума по кредитната линия, т.к. е било връчено при условията на чл.50,
ал.2 от ГПК па адреса на управление на „Х.т.“ ЕООД, вместо на посочения в
договора за кредитна линия адрес на кореспонденция, т.к. това обстоятелство е
ирелевантно за изискуемостта на задължението, предвид че не е предвидено в
договора тя да настъпва в зависимост от уведомяването на длъжника.
Относно
оплакванията, касаещи нарушена потребителска защита поради наличието на неравноправни
клаузи в договора за кредитна линия следва да се има предвид следното:
Съгласно
задължителната съдебна практика на Съда на Европейския съюз и практиката на ВКС
физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит, по който
кредитополучателя е търговец, може да има качеството на потребител по Закона за
защита на потребителите и да ес позовава на неравноправност на клаузи в
договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или
професионална дейност. Съдът извършва конкретна преценка съобразно
обстоятелствата и доказателствата по делото за установяване на качеството
„потребител“. Когато физическо лице е съдлъжник на търговско дружество не може да се приеме, че то е действало извън
и независимо от всяка търговска дейност и професия, ако това лице има тесни
професионални/функционални/ връзки с посоченото дружество, като например
неговото управление или мажоритарно участие в същото.
От
служебно извършената от съда справка в Търговския регистър се установи, че към
датата на сключване на договора за кредитна линия Г.Т.Х. е била едноличен
собственик на капитала и управител на „Х.т.“ ЕООД. Поради тези съображения не
може да се приеме по отношение на нея, че тя се е задължила като съдлъжник по договора
за кредитна линия извън и независимо от търговската дейност на
дружеството-крдитополучател, поради което
Г.Т.Х. няма качеството потребител.
Не
по този начин стои въпросът по отоношение на съдлъжника Г.Д.Х., т.к. за него не
са налице посочените обстоятелства.
Поради
липсата на други доказателства, установяващи че той е сключил договора поради
наличието на някакви професионални или функционални връзки с „Х.т.“ ЕООД следва
да се приеме, че той има качеството на потребител по смисъла на §13 от ДР на
Закона за защита на потребителите и по отношение на него следва да намери
приложение предоставената от този закон закрила.
Съгласно
разпоредбата на 411, ал.2 т.2 от ГПК искането за издаване на заповед за
изпълнение не се уважава, ако е в противоречие със закона.
В
случая не е налице законова пречка по отношение на възникналото между банката и
Г.Д.Х. правоотношение да се прилага Закона за потребителския кредит по аргумент
от разпоредбата на чл.4.
Чл.10,
ал.4 от Закона за потребителския кредит предвижда, че видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора; чл.19, ал.4 предвижда, че годишния процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, а чл. 33, ал.1 и ал.2 предвиждат, че при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.
Уговореният
размер на възнаградителната лихва е в зависимост от броя усвоявания на суми от
страна на банката и размера на усвоените суми, поради което обективно е
възможно да надхвърли пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България; наказателната лихва е уговорена в размер
многократно надвишаващ законната лихва за забава, а таксата за уведомяване не е
предвидена изобщо в клаузата на договора, предвиждащ задължение на банката да
уведоми кредитополучателя за усвояване на суми по кредитната линия, нито в
друга договорна клауза.
С
оглед на това следва да се приеме, че в договорното правоотношение между „Първа
инвестиционна банка“ АД и Г.Д.Х. клаузите, уреждащи възнаградителната лихва и
наказателната лихва и таксата за уведомяване за усвояване на суми по кредитната
линия са нищожни поради противоречието им със закона.
По
изложените съображения следва да се приеме, че частната жалба на Г.Т.Х. е
неоснователна, а частната жалба на Г.Д.Х. е частично основателна по отношение
на вземанията за възнаградителна лихва, наказателна лихва и таксата за разходи
за уведомяване.
С
оглед на това обжалваното разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на
заповед № 1224/25.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК следва да се отмени в частта му, в която е допуснато
незабавното изпълнение срещу Г.Д.Х. за сумите от 6,94 евро – възнаградителна
лихва за периода от 02.01.2019 г. до 03.01.2019 г.; 2 173,43 евро – наказателна
лихва за забава за периода 04.01.2019 г. до 23.04.2019 г. и 61,36 евро –
разноски за уведомяване относно усвояване на кредитна линия, а в останалата му
част да се потвърди като правилно.
Искането
за обезсилване на издадения изпълнителен лист е неоснователно, т.к. не са
налице законови основания за това.
Относно
разноските:
При
този изход на делото „Първа инвестиционна банка“ АД има право на разноски по
съразмерност, като такива следва да й се присъдят за юрисконсултско
възнаграждение, т.к. юридическото лице е било защитавано от юрисконсулт.
Подлежащото
на присъждане юрисконсултско възнаграждение се определя от съда на основание
чл.78, ал.8 от ГПК и чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ
в размер на 50,00 лв.
От
тази сума предвид неоснователността на частната жалба по отношение на Г.Т.Х.,
тя следва да заплати 40,00 лв., а предвид частичната основателност на жалбата
по отношение на него Г.Д.Х., следва да заплати сумата от 10,00 лв.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.419, ал.1, изр.ІІ-ро от ГПК, Старозагорски
окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждането
от 25.04.2019 г. за допускане на незабавно изпълнение на заповед №
1224/25.042019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 2264/2019 г. по описа на Старозагорски
районен съд срещу Г.Д.Х., ЕГН – **********, с адрес: *** за сумата от 6,94 евро
– възнаградителна лихва за периода от 02.01.2019 г. до 03.01.2019 г.;
2 173,43 евро – наказателна лихва за забава за периода 04.01.2019 г. до
23.04.2019 г. и 61,36 евро – разноски за уведомяване относно усвояване на
кредитна линия.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането
от 25.04.2019 г. за допускане на незабавно изпълнение на заповед №
1224/25.042019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 2264/2019 г. по описа на Старозагорски
районен съд в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК Г.Т.Х., ЕГН – ********** и Г.Д.Х., ЕГН – **********,***,
да заплатят на „Първа инвестиционна
банка“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от законните си представители Н.В.Н.и С.А.П.-изпълнителни директори, действащи
чрез юрк.П.С.Х. сумата от 50,00 лева
/петдесет лева/ - съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство, от която Г.Т.Х. да заплати 40,00 лв. / четиридесет лева/, а Г.Д.Х. да заплати 10,00 лв. / десет лева./.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/