МОТИВИ
към присъда
№ 47 от 26.09.19 г.
по НОХД №
842/19 г.
Производството е по реда на чл. 370
и сл. от НПК.
Обвинението срещу подс. Н.З.Н. е по
чл. 151, ал. 1 от НК за това, че на
14.05.2019 г в гробищен парк, в землището на с.Дъбово, общ.Мъглиж, обл.Стара
Загора, се е съвкупил с лице – И.Ж.К. с ЕГН **********, ненавършило
четиринадесет годишна възраст, като извършеното не съставлява престъпление по
чл. 152 от НК.
Подсъдимият в с.з. изцяло признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът му - адв. Т.Д. в с.з.
пледира за налагане на минимално наказание.
Представителят на РП Казанлък в с.з.
поддържа обвинението.
Граждански иск не е предявен.
На осн. чл. 373, ал. 3 от НПК съдът
приема за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:
Свидетелката и пострадала И.Ж.К. - родена на *** г. и подс.
Н.З.Н., роден на *** г. се познавали, понеже и двамата живеели в ромската
махала на с. Дъбово, общ. Мъглиж.
Пострадалата живеела заедно с родителите си – св. Ж. Б. К. и Д.Т.А. и
двамата си братя. Посещавала основното училище в същото село, където била
записана в 7-ми клас.
Подсъдимият Н. живеел в дома на родителите си в с. Д., общ. М. Не бил
женен, но бил осъждан за умишлено престъпление. По характер бил конфликтен и арогантен, не се ползвал с
добро име сред хората в ромската махала, където живеел.
На неустановена дата през месец април 2019 г., тринадесет годишната св. К.
срещнала подс. Н.. Тогава подсъдимият казал на пострадалата, че я харесвал, а
тя му отговорила, че и тя го харесва. Двамата започнали да се срещат и подсъдимият
бил наясно, че пострадалата е на 13 години.
На 14.05.2019 г. около 16.00 ч., малолетната пострадала излязла от дома си
и тръгнала към църквата. По пътя си в ромската махала срещнала подс. Н.Н. и двамата
се заговорили. Подсъдимият Н. предложил на пострадалата К. да отидат към
гробищния парк на селото и да правят секс. Пострадалата се съгласила и съвсем
доброволно тръгнала с обвиняемия. Двамата отишли в намираща се в гробищния парк
на с. Д., общ. М. външна тоалетна. Докато влизали в тоалетната пострадалата и
обвиняемия били забелязани от св. С. Б. Я., който се усъмнил, че св. К. и подс.
Н. ще правят секс. След като влезли в тоалетната, подс. Н. прегърнал пострадалата,
след което двамата започнали да се събличат. Подсъдимият свалил панталона и
долните си гащи, след което със съгласието на св. К. свалил клинът с който била
облечена същата, след това и бикините й. Пострадалата хванала с ръце пениса на
обвиняемия и започнала да го движи в ръцете си. След като бил достатъчно
възбуден, Подсъдимият обърнал пострадалата с гръб към себе си, вкарал половият
си член във вагината ѝ и започнал да се движи в нея.
Предвид малолетието на К., св. Я.
отишъл до дома на пострадалата и казал на родителите ѝ какво е видял.
Незабавно св. С. Я. и родителите на И.К. - св. Д.А. и св. Ж. К. отишли до
горепосочената тоалетна където видели как подс. Н. се съвкупява с пострадалата К..
Видно от заключението на изготвената комплексна психологопсихиатрична
експертиза, пострадалата И.К. е разбирала свойството и значението на
извършеното спрямо нея от лицето Н.Н. по отношение на телесната ѝ
неприкосновеност и е могла да ръководи постъпките си съобразно ситуацията. Св. К.
не е изпитала психически стрес от случилото се.
Видно от заключението на изготвената съдебно медицинска експертиза на живо
лице на пострадалата К. е, че по същата липсват видими травматични увреждания
по главата, шията, тялото, крайниците и половия орган. Девствена ципа е с назъбена
форма с наличие на стара дефлорационна щърбина достигаща основата. Тази щърбина
по девствената ципа е с давност повече от 14 дни от датата на прегледа.
От заключението на изготвената съдебно медицинска експертиза на живо лице
на подсъдимия Н. е видно, че не са установени видими травматични увреждания по
главата, шията, тялото и крайниците на същия, както и зацапвания с биологични
материали по половата област.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
И.К., Ж. К., Д.А. и С. Я., експертните заключения на двете съдебномедицински
експертизи и комплексната психологопсихиатрична експертиза, които напълно
кореспондират на направеното от подсъдимия самопризнание.
Имайки предвид установената
фактическа обстановка, подс. Н. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на чл. 151, ал. 1 от НК.
Деянието е било извършено с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване.
Следователно подс. Н. следва да бъде
признат за виновен и наказан.
При определяне на наказанието макар
подсъдимият да е бил осъждан на пробация по др. предишно дело и не са налице
добри характеристични данни, предвид любовните отношения между него и
пострадалата, както и възрастта ѝ, която е близка до непълнолетието
ѝ, дават основание на съда да приеме, че подсъдимият е имал изключителна
причина да извърши деянието, поради което са налице условия за прилагането на
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Съгласно чл. 58а, ал. 4 от НК, ако
са налице условията на чл. 58а, ал. 1 - ал. 3 и чл. 55 от НК, съдът прилага чл.
55 от НК.
Ето защо съдът счита, че целите на
чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при наказание в размер на една година лишаване
от свобода, което съгл. чл. 66, ал. 1 от НК следва да се отложи за срок от три
години.
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК
направените по делото разноски в размер на 570,40 лв. за изготвянето на
експертизи, следва да се заплатят от подсъдимия по сметка на ОДМВР Стара
Загора.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия,