№ 1285
гр. Варна, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. С.
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20223110202638 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от Ж. С. К. ЕГН **********, в качеството на
представляващ „МАРИ“ ДЗЗД със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ж.к.“Трошево“, бл.37, вх.1, ет.*, ап.* срещу Наказателно постановление № 13-
34840/23.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обслужване" в ТД на НАП-
Варна, с което в качеството й на представляващ дружеството й било
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 264, ал. 1 от ЗКПО.
Жалбоподателят счита, че са изтекли съответните давностни срокове,
което изключва административно-наказателното преследване. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание въззивника, редовно призован, се явява лично,
поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Счита, че извършването на нарушението е безспорно установено, както и че
при провеждането на административнонаказателното производство не са
1
допуснати процесуални нарушения. Моли съда да потвърди обжалваното
наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от
въззивника разноски за адвокатско възнаграждение, в случай че такова е
направено.
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното физическо
лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните
съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 25.08.2004 г. дружеството „МАРИ“ ДЗЗД
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“Трошево“, бл.37, вх.1,
ет.*, ап.* с представляващ данъчния субект Ж. С. К. ЕГН ********** -
жалбоподател било регистрирано в ТД на НАП-Варна. До 02.04.2012 г. от
нейно име не била подадена декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2011 г.
Впоследствие от М. М. П. - инспектор по приходите в ТД на НАП -Варна
била извършена проверка на 17.09.2012 г. в съответната информационна
система, при която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с
неспазването на законоустановения срок за подаване на декларацията, на
16.10.2012 г. проверяващия съставил акт за установяване на административно
нарушение на Ж. С. К. за това, че не е изпълнила задължението си да подаде
годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2011 г. в
законоустановения срок по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО. Актът бил съставен в
отсъствието на представляващия дружеството; впоследствие бил предявен и
подписан без възражения от упълномощено лице. Писмени такива били
депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени за
неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на
23.01.2013 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което на Ж. С. К. в качеството на представляващ дружество била наложена
глоба в размер на 200, 00 лв. за нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа събраните по делото доказателства- от разпита на свид.М. М. П., както
2
и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на свид.М. М. П. следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични. Същия не извлича ползи от
твърденията си и няма данни да е заинтересуван или предубеден, при което за
съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на дадените от
него показания.
С най-голямо значение за изясняването на делото от приобщените
писмени доказателства са приложените: Обща справка за задължено лице и
възражение срещу съставения акт, депозирано от Ж. С. К. в качеството на
представляващ дружество.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши
проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление,
като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и
съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма.
Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО задължава данъчно
задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, да подават
годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и
дължимия годишен корпоративен данък. Срокът за изпълнение на посоченото
задължение е определен във втората алинея на цитираната норма, а именно-
до 31 март на следващата година, като декларацията следва да бъде подадена
в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по
регистрация на данъчно задълженото лице. Според чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО
данъчно задължени лица са местните юридически лица и следователно като
юридическо лице "Мари“ ДЗЗД със седалище-гр. Варна, се явява данъчно
задължено лице, което е било натоварено със задължението по чл. 92, ал. 1 от
ЗКПО чрез представляващия дружеството Ж. С. К.. От събраните по делото
доказателства се установява, че данъчната декларация по чл. 92, ал. 1 от
ЗКПО не е била подадена от в установения за това срок, а на 13.08.2012 г..
При преценката обаче дали е налице неизпълнение на административно
задължение от страна на въззивника, съдът съобрази разпоредбата на чл. 92,
ал. 4 от ЗКПО, установяваща изключение за лица, които не са извършвали
3
дейност през годината и не са отчели приходи или разходи за годината
съгласно счетоводното законодателство (в редакцията, действала към
момента на извършване на деянието). В наказателното постановление липсват
твърдения дружеството да е извършвало дейност през съответната година и
да е отчело приходи или разходи, като по делото не са приложени и
доказателства в тази насока, независимо, че в депозираното възражение
изрично се твърди, че дружеството не е извършвало никаква дейност, поради
ползване на продължителен болничен, като са били представени
доказателства в тази насока. При това положение не може да се счете за
доказано, че санкционираното лице действително е извършило вмененото му
нарушение, което обуславя отмяната на наказателното постановление като
необосновано.
Отделно от изложеното, съдът констатира, че е налице абсолютно
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление поради
изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Според
Тълкувателно решение № 1/15 г., постановено по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК
на ВКС и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд,
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване
на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Доколкото
за процесното нарушение е предвидено наказание „глоба“, абсолютният
давностен срок по чл. 81, ал. 3 от НК възлиза на четири години и половина,
считано от момента на нарушението. В случая нарушението е извършено на
03.04.2012 г., при което абсолютният давностен срок е изтекъл на 03.10.2016
г. Изтичането на посоченият давностен срок е абсолютно основание за отмяна
на постановеното наказателно постановление, което при това положение се
явява изцяло незаконосъобразно.
Предвид всичко изложено съдът приема, че жалбата е основателна и
като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление- да бъде
отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-34840/23.01.2013 г. на
директора на Дирекция "Обслужване" в ТД на НАП-Варна, с което в
4
качеството й на представляващ дружеството й било наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 264, ал. 1 от ЗКПО, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5